Black Adder - 1 - 6 (1983) (Black Adder - 1-3 - The Archbishop.sub) Свали субтитрите
Англия, Ноември 1487 г.
Битката между църквата и короната продължава да бушува
и херцогът на Уинчестър, най-големия земевладелец в Англия е на смъртно легло.
Умирам ли, ваши сиятелства?
- Умирам ли?
- В никакъв случай!
- Съвсем не!
- Всъщност, сине мой,
за да преминат по-леко свободните часове до твоето възстановяване...
..нека си представим, че си на път да умреш.
На кого би завещал земите си?
На мен, разбира се!
Да-а. На обичния ми крал.
Тогава нека твоята омърсена душа се подготви за ада, сине мой.
- Ада??
- Да, ада...
където Сатаната сипе огън
и огромни дяволи пускат газове денем и нощем.
И където ума никога не е оставян намира от мъченията на угризенията,
и задника ти никога не може да се отърве от убожданията на малки вилици.
Не! Не искам при малките вилици!
Какви са тези глупости?
Ада...където най-нежните части на твоите слабини
са любимия обяд на всички.
Господи, Исусе!
Простете ми, Ваше величество. Ще променя завещанието си
И ще оставя земята си на Църквата.
Какво?
Благословена да е неопетнената ти душа!
А, ще си промените желанието по-късно. Сигурен съм!
Мисля, че... няма!
И така, Болдрик, какви са новините?
Казаха ми, че херцогинята на Глочестър била родила близнаци гоблини.
Не, относно херцога на Уинчестър.
- Все още се държи.
- Сигурно е на последни искрици живот.
Колко искрици има този човек?
Иска ми се най-сетне да вземе решение. Да умира или да се оправя.
Това колебание е толкова недостойно.
Ваше благородие, нося ви лоши новини.
Най-сетне умря, нали?
- Кой, ваша светлост?
- О, разбирам!
Вече ме питаш какво е съобщението преди да ми го съобщиш.
Доста умно, трябва да отбележа!
Имах предвид херцога на Уинчестър.
Кого, ваше сиятелство?
Нека се опитаме да изясним нещата с едносрични думички, става ли?
- Някой е умрял, нали?
- Да, господарю.
И коя е персоната, която се е поминала?
Архиепископът на Кентърбъри, господарю.
- Ти идиот ли си бе?
- Да, ваша милост.
Архиепископът на Кентърбъри?
О, не - краля пак го направи.
Този е третия през тази година! И как точно умря този път?
- Ужасяващо, милорд.
- Някакви подробности?
Ужасно е единственото, което ми съобщиха.
- Ето къде си бил!
- Милорд, нося ужасни новини.
Вече ги чух. Няма ли да се разкараш?
Едмънд, с архиепископът на Кентърбъри
се е случил доста трагичен инцидент.
Мисля, че схванах как се е случило.
Аз сам имам доста удачно предположение.
Той тъкмо излизал от стаята на херцога на Уинчестър.
Който тъкмо е умрял, завещавайки земите си на Църквата?
Ами, да.
И поради това краля е искал да го убие.
Сигурно, но тогава, зад ъгъла се показал сър Тавиш Мортимър.
Наемния убиец на краля?
Не, оня високия дето е без уши.
Същия.
Той се втурнал към архиепископа с наведена глава,
за да получи благословията му...
и, ами, за нещастие го убил на място.
Как?
Мортимър носел турски шлем.
О, един от онези с половин метровото острие,
които обикновено се използват за мушкане на враговете и убиването им на място?
И така той най-вероятно е "забравил", че го носи?
Точно това е направил бедния човек.
Колко трагично!
А, да почти толкова трагично колкото когато архиепископ Бертрам
беше ударен от падащ водоливник от пясъчния нос.
Съвсем. И почти толкова трагично колкото горкия архиепископ Уилфред
да падне назад върху кулата на катедралата на Норич.
О, господи, неведоми са пътищата ти.
Нямам представа, как ще го съобщя на любовника му.
Какъв трагичен инцидент, милорд.
Инцидент друг път!
Кой мислите ще е наследника му?
Мисля, че ще е някой от познатите на епископа.
Имат склонност към религиозен тип мъже.
Носят се слухове, милорд, че краля искал да избере принц Хари.
Наистина ли?
Принц Хари, архиепископ, милорд?
О, боже! Принц Хари, архиепископ!
А ние знаем какво се случва с архиепископите, нали?
Отиват в Кентърбъри.
Не, не, не, не, не!
А, да!
Източника ти сигурен ли е?
Джейн Смарт е -
онази, която ми каза за шоколадовия девствен пояс.
Тя ли? Брей!
И така, като го няма Хари...
- Черното влечуго ще бъде...
- Крал... следващия!
Да, днес би могъл да бъде един от най-важните дни в живота ми.
Пърси, искам прекрасни одежди за церемонията.
- Разбира се. Шапка, милорд?
- Троянска, мисля.
- Обувки?
- Италианските.
- А броня, милорд?
- Е, да вземем...
черната руска броня? Тя ужасява духовенството.
Някакви новини, Болдрик?
Очевидно, лорд Уилдърс си държи овцете в спалнята,
но нищо по нашия случай.
Достатъчно.
- Защо си облечен така?
- Как по точно?
Ами, това огромно недоразумение тук.
Стискайте палци!
Придворни и... духовници,
Аз...най-накрая...
след внимателни консултации с лорд Господ, сина му, Исус Христос
и неговия нематериален приятел, Светия дух,
избрах новия архиепископ.
Нека остане на поста по-дълго от предшествениците си.
Няма начин!
Назначавам на светия престол в Кентърбъри
собствения си син...
..Едвин, херцог на Единбърг!
А!
Архиепископе, поздравяваме те!
- Поздравления!
- Д-долу!
Използвайте и двете ръце. Много добре, много добре!
Много добре, Хари! Влез!
А, ваше величество!
Ха! Милорд архиепископ!
Има няколко недоразумения относно назначаването ми, които трябва да се изгладят
- преди да приключат нещата.
- Да?
- Първо, бих ли могъл...?
- Не, не бихте.
Добре. И второ...
Не приемайте погрешно това назначение.
Винаги съм ви презирал.
Е, вие разбира се сте мой баща. Имам предвид, че сте пристрастен.
Ти, в сравнение с любимия ти брат Хари -
си като екскремент, в сравнение със сметана.
О, милорд, ласкаете ме!
Мен също.
И така, след като най-накрая намерих за какво да те използвам,
- не се опитвай да се измъкнеш.
- Не, не. Разбира се, че няма.
Просто се чудех, дали друг човек
също толкова мекушав и хилав, би могъл да свърши същата работа.
Ха! Няма такъв човек!
Не, разбира се, че не. Колко глупаво!
Аз си мислех, мислех, че може би, някой, който вярва в Бог...?
Не, ако имах нужда от някой, който вярва в Бог,
щях да избера Хари,
а не неудобен плевел като тебе.
Е, добре, мисля че това изяснява всичко.
Господи, почти е станало време за вечерня. Трябва да вървя.
Егбърт!
Ела тук.
Един съвет.
Ако ме предадеш сега... или когато и да е...
Ще ти причиня това, което Господ е причинил на содомитите.
Не мисля, че това е добра идея!
Разбираш ли?
Ще се опитам да съм тук във всички случаи.
Толкова съм ви благодарен.
Изчезвай!
Имаме шила за пръсти, уред за чупене на крака, куки за нос,
онези дълги жезли, които завирате...
- Къде е джуджето?
- Тук, милорд.
Добре, да тръгваме.
- Архиепископе!
- З-здравейте.
- Отивате ли някъде?
Ами...
Да.
Къде?
В Кентърбъри.
А, добре! Хари ще те придружи.
Не бих искал да ви видя убит преди ръкополагането ви.
Свежи коне!
Милорд, ако искаме да хванем кораба за Франция, трябва да побързаме.
За Франция?
За Франция ли заминаваш, Пърси?
Мислех, че всички заминаваме.
Не, не, двамата с Хари заминаваме за Кентърбъри, нали Хари?
А, разбирам. Променил сте си плана.
Н-не. Всъщност почти не.
Единствената промяна е ако можеш да отидеш да си забодеш главата в някоя купчина тор
и ме следваш от разстояние, ще бъде прекрасно.
Хари?
И още нещо, ваше преосвещенство,
нека предположим, че дясната ми ръка ме обиди и я отрежа,
какво ще стане ако лявата ми също ме обиди?
С какво ще я отрежа?
А, да. Да, това е завързано.
Да.
Кой е това?
Не знам, обаче на дългия цялото му лице беше в тор.
Това наричам аз стил!
Ти, Едмънд, херцог на Единбърг,
вярваш ли в Бог Отец, Бог Син и Бог Свети дух?
Ами, да.
Тогава те обявявам за архиепископ на Кентърбъри
и духовен глава на цяла Англия.
След ръкополагането му,
Едмънд Нежелаещия бързо прие по пътя на духовенството.
Но сянката на бащината му заплаха постоянно надвисваше над него,
докато един ден...
Кажи ми какво точно е направил Бог на содомитите?
Не зная, милорд.
Не мога да си представя, че е било по-лошо от това, което сами си причиняват.
О, господи, това е!
Болдрик, иди и доведи милорд епископа на Рамсгейт.
- А?
- Доведи Пърси! Доведи Пърси!
Животът ми виси на косъм!
Смъртния одър на умиращия лорд Грейвни, посетен от Епископа на Лондон и брат на мъртвия Архиепископ
И ако не оставя земите си на Църквата, тогава какво?
Тогава, лорд Грейвни, със сигурност ще отидете в ада.
Уви!
Ада...
където въздуха е отровен от миризмата на гниещи задници.
Не, не!
Поставям земите си в ръцете на Църквата.
И по този начин си взимам сбогом със света!
Какво? Архиепископа още не е дошъл?
Още не, а даже и да пристигне...
- Чакайте!
- Твърде късно!
Махнете се от пътя ми!
Ще ви убия и двамата! Ще унищожа църквата!
Милорд! Милорд!
Казах "Вън!", махайте се!
О, милорд, милорд, събудете се, събудете се...
Събудете се!
- В рая ли съм?
- Не, не. Още не.
Тогава това трябва да е ада Уви! Пощадете задника ми!
Не, всичко е наред - в Англия сте.
И вие не сте сатаната?
Не, аз съм архиепископа на Кентърбъри.
О, ваше преосвещенство, оставих всичките си земи на Църквата
Ще бъда ли спасен?
Не, ти невярна свиньо! Ще те убия!
Чакайте! Нека да минем през това стъпка по стъпка.
Ами, знаете ли, Църквата всъщност няма нужда от земите ви.
Не, има нужда от един хубав пердах!
Но ако не получа благословия, със сигурност ще отида в ада!
- Ада, където малки пинсети...
- Вън!
Някой като вас да отиде в ада? Никога!
- Имам много грехове.
- Нима всички нямаме?
- Убих баща си.
- Знам как се чувствате!
- Уви!
- Побързай, Егбърт!
- Извърших прелюбодеяние...
- Кой не е?
..повече от хиляда пъти...
Е, сега сме 1487ма.
- ..с майка си.
- Какво?
Нали виждате, ще отида в ада.
Ада, където израстъци като ряпа излизат от ноздрите...
Убийте го!
Ами, добре да видим сега... Ада
Ада не е толкова извратен, колкото го описват.
- Какво?
- Не, не, не, не.
Проблема с рая е, че рая е за хора
които обичат нещата, които стават в рая
като пеене, разговори с Бог поливане на цветя...
Докато ада от друга страна
е за хора, които обичат другите неща -
прелюбодеяния, грабежи, мъчения... тези области.
Наистина?
Да. Веднъж като умреш, ще си прекарваш страхотно.
Прелюбодеяния, грабежи - до края на вечността?
Да!
Бият те с дебели тояги през нежните части...
Хенри, това е твое решение.
Много добре. Ще оставя земите си на Короната
а душата си в ръцете на Бог.
Нека се отнесе към мен като торбата с отпадъци която съм
и да ме прати в ада, където трябва да бъда
Амин!
Амин. Вие сте късметлия!
иска ми се да дойда с вас, но да бъдеш архиепископ...
- Много съжалявам.
- Няма проблем.
- Синко!
- Татко!
- Отче!
- Сине мой!
Кой е тоя?
Приличат ми на такава двойка, която би убила архиепископа.
Типично!
Ти турско псе!
- Ти турска свиньо!
- Татко, това съм аз! Мир!
О, да, съжалявам Хари. Ставаш все по-добър.
Да.
Е, благодаря ти татко. Лека нощ, майко.
Вече ме настига! Вече ме настига!
А как беше Едмънд?
А, много добре. Чизуик! Пресен Кон!
А как са скъпите му малки овчици?
- Кои?
- Овцете на Едмънд.
Какви овце?
Ами, ония в Кентърбъри
Неговото стадо, онова, за което говореше
О, боже мой!
Не разбирам, Едмънд даже на харесва религията.
Това е невъзможно. Той е архиепископа на Кентърбъри!
Да и архиепископа също е и малко момче
чийто задник трябваше да напляскам
задето се облекчаваше в езерото.
Това беше много отдавна.
Беше миналия четвъртък.
По дяволите, момчето се оказа добро.
Желая му дълъг и здрав живот!
Благодаря на Господ, че никога повече не трябва да казвам,
"Кой ще ме отърве от онзи размирен свещеник?"
- Какво?
- Нещо, което каза Хенри II
когато имаше проблеми с Томас Бекет.
Седеше с двама пияни рицари и викаше,
"Кой ще ме отърве от онзи размирен свещеник?"
Какво?
Боже опази!
Казах, "Кой ще ме отърве от онзи размирен свещеник?"
Кого имаше предвид?
Архиепископа на Кентърбъри, разбира се!
Те отидоха и го убиха, разбира се!
Така, да се заемем с работата.
Работата?
Болдрик търсеше начини
Да се спечелят малко пари от тази работа.
В общи линии, изглежда, че има четири основни печеливши области.
Проклятия, опрощения, реликви и продажбата на сексуалните услуги на монахините.
Продажба? Хората наистина ли плащат за това?
Чуждестранни бизнесмени, други монахини, да.
Нека започнем с опрощенията.
Това в общи линии е списъка. Изглежда получаваш това, за което си платил.
Започват от опрощение за говорене с пълна уста
подписвано от помощник на енорийския свещеник.
Колко струва това?
Две камъчета. Чак до върха до това,
което е опрощаване на всичко:
убийство, прелюбодеяние, разчленяване на приятел или роднина.
- От кого се подписва?
- От двамата папи.
Това е добро.
При проклятията е почти същото. Получих това за половин яйце.
Проклятие. "Скъпи Враже,
проклинам те и се надявам да ти се случи нещо неприятно,
като например да ти падне лук на главата."
Това е в долния край на списъка.
И стигат до това за четири дуката.
"Скъпи Враже, нека Господ те мрази и всички от рода ти."
"дано станеш оранжев
и нека главата ти падне в най-неудобния момент."
- Това работи ли?
- Да.
- Наистина?
- Да!
- Наистина?
- Не!
Стигаме до реликвите, имаме плащеница от Торино,
вино от сватбата в Кана, парчета от Кръста...
и разбира се всички неща направени от Исус
докато работел в дъскорезницата.
Стойки за гайди, маси за кафе, рафтове за кекс...
разпятия...
хубава дъска за сирене, купи за плодове, водоустойчиви сандали...
- Това не съм го довършил.
- Позор!
- Очевидно са фалшиви!
- Ха. Да.
Но как хората ще познаят истинските реликви?
Няма да ги познаят. Точно там е смисъла.
Е, няма да можеш да измамиш всички. Гледай!
Имам истинска реликва.
Каква е?
Кост от пръста на Господ Бог.
Струваше ми 31 сребърни монети.
Боже господи! Истинска ли е?
Да, милорд. Болдрик, изглеждаш удивен.
И съм. Мислех си, че ги продават само в кутии по десет.
Можех да ти дам една от моите.
Да, пръстите много се продават сега.
Но за бързи пари, никой не може да бие носа.
Това е кратък набор от свещени принадлежности за парти.
Носът на Исус... Носът на св. Петър...
Носът на св. Франсис...
О, не! Тези са на Жана Д'арк.
Копелето клисар! Ще го науча аз!
Ще го науча!
- Здравейте.
- Добър вечер.
Какво мога да направя за вас?
Ами, идваме да убием архиепископа на Кентърбъри...
...враговете му.
- Страхуваме се, че може да е в опасност.
- Наистина? Как?
Да видим. Може би добрия крал Ричард,
- сърдит на архиепископа...
- Не знам защо.
..може да изпрати двама пияни рицари, току що върнали се от кръстоносен поход
на мисия да му отмъстят.
Добре звучи. Случвало се е и преди.
Съжалявам, не ви разбрах имената.
- Джордж де Боф.
- Как сте?
Джъстин де Бонод.
Ние сме двама пияни рицари, току що върнали се от кръстоносен поход
и сме дошли на мисия за крал Ричард, бог да го благослови!
А каква е мисията ви?
Идваме да убием...
..малко време... преди следващия кръстоносен поход.
А, да, разбира се.
Е, ще отида да го извикам.
А, Болдрик, двама рицари са дошли да видят архиепископа.
О, боже!
Монаси!
Милорд, имам да ви кажа нещо!
Ако е за монахините в Ъпингам и свещника, чувал съм го.
Не, има двама мъже отвън, дошли са да ви убият.
Какво?
Ужасно съжалявам. Ще видя защо се бавят.
Моля ви.
Какво става?
Онези двамата са дошли да ни убият!
О, само защото имат малко класа, предполагаш, че са убийци!
О, боже, няма изход!
Помощ! Помощ! О, боже, помогнете ни!
Избягали са!
Проклятие! Трябва да са избягали по тайния проход към женския манастир.
Сестри, трима мъже минаха от тук. Накъде тръгнаха?
О, мисля, че отидоха натам.
Господ да ви благослови!
Чакайте! Те ще дебнат за хора, облечени така.
Бързо! Тук вътре!
Моля, сестро, дали двама едри рицари минаха насам?
Не, сестро, много съжалявам!
Защо не пробвате натам?
- Благодаря.
- Няма защо.
И още, майко,
не казва ли св. Павел в Ефес,
"Жената е като прилеп -
"Често я чуваш, но никога не я виждаш."?
Не, не мисля така , Сара.
Ще проверим ли спалнята?
О, да, майко, добра идея!
Момичета!
Момичета! Момичета!
Казвала съм ви хиляда пъти,
че боят в спалните е забранен!
Кой е подстрекателя?
Ти! Да, ти, простоватото момиче!
Господи! Това е архиепископа на Кентърбъри!
И мъж!
Мисля, че мога да обясня.
И това, уважаема госпожо, е цялата история.
Нека отново да прегледаме фактите.
Когато сте бил определен за архиепископ,
открили сте, че всичките ви интереси са в хубавите одежди.
Ах, фината бродерия!
Неспособен да устоите на плъзгането към покварата,
сте започнал да се обличате като монахиня.
Неустоимата тъкан на бельото от зебло!
Това мога да разбера.
После сте принудил епископа на Рамсгейт
и брат Болдрик да се присъединят.
О, нека бъда проклет за което!
Накрая, сте напили двама рицари
и сте ги поканили да се борят с вас в метоха
- в езическа оргия.
- Точно така, да.
Това прилича на истина поради което трябва да ви кажа
че съм писала на всичките трима папи, препоръчвайки незабавното ви отлъчване
Никога повече не можете да бъдете архиепископ на Кентърбъри!
О, боже!
Достатъчно, сестро Сара. Мисля, че си научи урока.
Извинете?
Махайте се и посрещнете ориста си!
Бързо, метоха гори!
Уви! Толкова поквара има по света!
Да, уви!
Уморена съм и изтощена. Можете да ме оставите.
- Много добре.
- Уви.
Предполагам, че няма да имате нужда от еднорога тази вечер?
Не, не тази вечер, Сара.