Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) Свали субтитрите
Лумос максима.
Лумос максима.
Лумос максима.
Лумос максима.
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Хари! Хари!
Отвори вратата!
Мардж! Радвам се да те видя...
Чичо Върнън, трябва да ми подпишеш тази бележка.
Какво е?
Нищо. У чилищни работи.
После, ако се държиш прилично.
Ако тя се държи прилично.
Още си тука, а?
- Да.
Не ми отговаряй така нагло!
Добре че брат ми те прибра.
Ако го бяха оставили на мойта врата - право в сиропиталището.
Това Дъденцето ли е? Малкото ми пухче-мухче.
Дай да те цункам...
Занеси куфара на Мардж горе!
Добре.
Изяж го вместо мама. Добро куче, Рипи.
Мога ли да те изкуша?
- Само едно малко.
Отлично хапване, Петуния.
Още малко.
Обикновено ям набързо, с тия 12 кучета.
Още малко. А така.
Искаш ли малко бренди?
Малко бренди-уинди-уенди за Рипи-пипи?
Какво се подхилкваш?
Къде го беше пратил да учи?
В ''Сент Брут''. Отлично място за безнадеждни случаи.
Използват ли пръчки там?
Да, да.
Били са ме много пъти.
Браво. Не ми разправяйте,
че не бива да се бият, ако си го просят.
Но не се упреквай, че този стана такъв.
Всичко е от лошата кръв.
Какво работеше баща му?
Нищо. Беше безработен.
И пияница сигурно?
- Не е вярно.
Какво каза?
- Не е бил пияница!
Не вдигай врява, Петуния. Имам много здрав захват.
Време е да си лягаш.
Мълчи, Върнън. Почисти.
Всъщност не е до бащата.
Всичко идва от майката. Като при кучетата -
ако кучката не е наред, кутретата също не стават.
Млъкни! Млъкни!
И така.
Казвам ви...
Върнън!
Върнън! Направи нещо!
Спри!
Държа те, Мардж!
Дръж се
- Махни се.
Да не си посмял!
- Извинявай.
Върнън!
Господи!
Мардж!
Моля те!
Мардж!
Върни се!
Върни я веднага.
И я оправи!
- Не! Заслужи си го!
Не доближавай.
- Не може да правиш магии тук.
Хайде да видим!
- Ще те изключат.
Сега си заникъде.
По-добре никъде, отколкото тук.
''Добре дошли в Нощния рицар,
спешен транспорт за магьосници в беда.
Аз съм Стан Шънпайк, ваш кондуктор тази вечер.''
Какво правиш на земята?
Залитнах.
- Защо се литкаш?
Без да искам.
- Хайде де,
тревата ли чакаш да порасне?
Какво гледаш?
- Нищо.
Влизай тогава!
Не, не, не. Аз ще кача това. Ти влизай.
Върви, върви.
Върви, върви.
Настъпи, Ърн.
- Да, настъпи го, Ърни!
Доста ще подруса!
Как каза, че се казваш?
- Не съм казал.
За къде си?
- ''Продъненият котел''! В Лондон е.
Чу ли, Ърн? ''Продъненият котел'' бил в Лондон!
Граховата супа там се яде,
преди да те изяде.
Мъгълите не ни ли виждат?
- Мъгъли?
Те нищо не виждат.
Като ги ръгнеш с вилица, усещат!
Старица на 12 часа!
Десет, девет, осем
седем, шест, пет,
четири, три, три и половина,
две, едно и три четвърти.
Да!
Кой е този?
Този човек.
Кой е този човек?
Кой е?
Това е Сириус Блек.
Не ми казвай, че не си чувал за Сириус Блек.
Той е убиец.
Затвориха го в Азкабан за това.
Как е избягал?
- Там е въпросът.
Той е първият избягал!
Беше голям поддръжник на...
Знаеш-кой.
Него, предполагам, си го чувал.
Да.
Него съм го чувал.
Ърни, два двуетажни на 12 часа.
Наближават, Ърни.
Много са близо!
Пазете главите.
Ей, момчета!
Не правете такива физиономии, бе!
Почти стигнахме.
''Продъненият котел''.
- Следваща спирка - ''Мраконали''.
Г-н Потър, най-сетне.
Настъпи го, Ърни!
- Настъпи го!
Стая 11.
Хедуиг.
Умна птица имате, г-н Потър.
Пристигна 5 минути преди вас.
Като Министър на магията те информирам,
че по-рано тази вечер сестрата на чичо ти
бе намерена южно от Шефилд да обикаля един комин.
Веднага бе изпратен отряд за бързо реагиране и отмагьосване.
Тя бе надлежно изпусната, а паметта й - модифицирана.
Няма да има спомен за този инцидент.
Толкова по въпроса...
Няма поражения.
Грахова супа?
Не, благодаря.
Г-н министър?
- Да?
Не разбирам.
- Не разбираш?
Аз наруших закона. Не мога да правя магии у дома.
Ние не изпращаме хора в Азкабан
само защото са надули леля си.
От друга страна, твоето бягство, предвид обстоятелствата,
беше много безотговорно.
''Предвид обстоятелствата''?
- Имаме избягал убиец.
Сириус Блек ли?
Но какво общо има той с мен?
Нищо. В безопасност си! Това е важното.
Утре се връщаш в ''Хогуортс''.
Ето новите ти учебници. Позволих си да поръчам
да ги донесат тук. Том ще ти покаже стаята.
Хедуиг.
Всъщност, Хари, докато си тук, ще е добре да не...
излизаш много.
Дръпни автобуса.
Чудовищна книга за ЧУДОВИЩАТА
Почистване.
Ще дойда по-късно.
Предупреждавам те!
Дръж си звяра далеч от Скабърс, да не го приспя!
Това е котка, Роналд! Какво очакваш?
Такава е по природата.
- Котка? Така ли ти казаха?
Прилича на космато прасе.
- Казал собственикът
на четката за обувки!
Крукшанкс, не го слушай това гадно момченце.
Хари.
Хари.
Как беше в Египет?
- Жестоко!
Стари мумии, гробници. И на Скабърс му хареса.
Египтяните са боготворели котки.
- Също и бръмбара лайнар.
Пак ли се фукаш с вестника?
- Не съм го показвал.
Ако не броим Том.
Чистачката.
- Чистачът.
Готвачът.
- Каналджията.
Хари.
- Г-жа Уизли.
Здравей, миличък.
- Здравей.
Купи ли си всичко?
- Да.
У чебници? Книги?
- Всичко е горе.
Дрехи?
- Всичко.
Браво.
- Благодаря.
Хари Потър.
- Г-н Уизли.
Може ли да поговорим?
- Разбира се.
Х ърмаяни.
- Добро утро, г-н Уизли.
Очакваш ли новата учебна година?
- Да, с нетърпение.
Някои хора в Министерството не биха одобрили това,
което смятам да ти разкрия.
Но мисля, че трябва да го знаеш.
Грози те опасност.
Смъртна опасност.
Има ли нещо общо със Сириус Блек?
Какво знаеш за Сириус Блек?
Само, че е избягал от Азкабан.
- А знаеш ли защо?
Преди 13 години, когато ти спря...
Волдемор.
- Не го назовавай.
Извинете.
Когато ти спря Знаеш-кой,
Блек изгуби всичко.
Но до ден-днешен си остава негов верен слуга.
И в неговите представи
ти си единственото, което пречи
на Знаеш-кой да се върне на власт.
И точно затова
той е избягал от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Закълни се, че каквото и да чуеш,
няма да търсиш Блек.
Г-н Уизли,
защо ще търся някого, който иска да ме убие?
Бързо, бързо.
Рон!
За бога!
Не го губи!
Не исках да я надувам.
Просто изгубих контрол.
- Жестоко.
Не е смешно, Рон. Късмет е, че не го изключиха.
Късмет е, че не ме арестуваха.
И все пак е жестоко!
Елате. Навсякъде е пълно.
Кой ли е той?
Професор Лупин.
- Всичко ли знаеш?
Как така тя знае всичко?
Пише го на куфара му, Роналд.
Дали наистина спи?
- Така изглежда. Защо?
Трябва да ви кажа нещо.
Правилно ли разбрах? Сириус Блек е избягал от Азкабан,
за да преследва теб?
- Да.
Но те ще го хванат.
Всички го търсят.
- Разбира се.
Само дето никой досега не е бягал от Азкабан,
а този е и откачен лунатик убиец.
- Благодаря ти, Рон.
Защо спираме?
Не може да сме стигнали.
Какво става?!
Не знам. Може би влакът се е повредил.
Това беше кракът ми.
Нещо се движи навън.
Мисля, че някой се качва.
Майчице! Какво става?
Хари?
Хари, добре ли си?
Благодаря.
Изяж това. Ще помогне.
Няма страшно, шоколад е.
Какво беше това нещо?
Дементор, страж от Азкабан. Отиде си.
Претърсваше влака за Сириус Блек.
Извинете ме, трябва да говоря с машиниста.
Яж. Ще ти стане по-добре.
Какво стана с мен?
Вцепени се.
Помислихме, че колабира.
А някой от вас...
дали
припадна?
- Не.
Не. Но се почувствах странно.
Сякаш вече няма да бъда щастлив.
Но някой крещеше.
Някаква жена.
Никой не е крещял, Хари.
Добре дошли отново в ''Хогуортс''!
Искам да кажа няколко думи,
преди да се опияним от предстоящото сладко угощение.
Първо, с радост приветствам професор Лупин,
който се съгласи да ви преподава
Защита срещу черните изкуства.
У спех, професоре.
Ето как е знаел да ти даде шоколада.
Потър! Вярно ли си припаднал?
Сериозно?
- Чупката, Малфой!
Как е разбрал?
- Остави го.
У чителят по Магически създания
се пенсионира,
за да се радва на останалите си крайници.
Но с радост мога да обявя,
че мястото му ще бъде достойно заето
от нашия Рубеус Хагрид.
И накрая, нещо по-сериозно.
По молба на Министерството на магията
до второ нареждане ''Хогуортс'' ще приюти дементорите от Азкабан,
докато Сириус Блек не бъде заловен.
Дементорите ще бъдат разположени на всички входове.
Въпреки уверенията,
че присъствието им няма да пречи на нашите занимания,
аз ви предупреждавам.
Дементорите са зли създания. Не правят разлика
между престъпник и всеки друг, застанал на пътя им.
Затова предупреждавам всички
не им давайте повод да ви наранят.
Да прощава не е в природата на дементора.
Но знайте, че щастие има
и в най-мрачни времена,
стига човек да се досети да пусне светлината.
Фортуна Мажор.
Чуйте я. Не ще да ме пусне.
Фортуна Мажор.
- Не! Чакай!
Гледай това.
Невероятно! Само с глас.
- Фортуна Мажор.
Добре де. Влизай.
- Благодаря.
Не е за вярване, прави го вече три години.
А даже не може да пее.
- Именно.
Здрасти, мой човек.
- Здрасти, мой човек.
Боже.
- Ужас.
Зелено - маймуна.
Това какво е?
- На това ли викаш маймуна?
Не му давайте пак.
Невил, опитай слон.
Рон, дръж.
- Дай.
Имаме победител.
Не яж от тези!
- Не, не.
Вижте му лицето!
Добре дошли, деца мои.
В тази стая ще изучим възвишеното изкуство Пророкуване.
В тази стая ще открием дали може да Виждате.
Здравейте. Аз съм професор Трелони.
Заедно ще се отправим в бъдещето.
Този срок ще учим тасеомантика - изкуството за гледане на чай.
Вземете чашата на седящия срещу вас.
Какво виждате?
Истината е изречение, погребано в книга, чакащо да бъде прочетено.
Но първо трябва да освободите умовете си.
Да погледнете отвъд!
- Пълни глупости.
Ти пък откъде дойде?!
- Аз ли?
Тук съм от началото.
Момче, баба ти добре ли е?
Така мисля.
Не съм сигурна. Дай чашата.
Жалко.
Освободете умовете си!
В твоята аура има смърт. В отвъдното ли си?
Мисля, че да.
- Добре.
Погледни и ми кажи какво виждаш в чашата.
Да.
Хари има нащърбен кръст. Това са премеждия и страдания.
А това може би е слънце, тоест - щастие.
Значи
ще страдаш, но ще си много щастлив от това.
Дай ми чашата.
О, скъпо момче.
Миличък...
Ти имаш Грим.
Не е сложил грим?!
Не ''грим'', глупчо, а Грим.
''Грим е огромно, призрачно куче.
Една от най-мрачните поличби.
Поличба
за смърт.''
Мислиш ли, че Гримът е свързан със Сириус Блек?
Рон, според мен Пророкуването е доста неточна наука.
Но пък Античните руни са нещо забележително.
Ти колко предмета учиш този срок?
Доста.
Невъзможно.
Антични руни и Пророкуване са по едно време.
Как ще си в двете едновременно?
Стига глупости. Никой не може да е на две места.
''Освободете умовете си! Вижте бъдещето с вътрешното си око!''
Хайде, приближете се насам. И по-малко приказки.
Днес имам специална изненада.
Страхотен урок. След мен.
По-тихо. Съберете се тук.
Отворете на страница 49.
И как по-точно?
Погалвате я отстрани, естествено!
Голям левак си бе, Лонгботъм.
- Нищо ми няма.
Мисля, че са забавни.
- Да. Ужасно забавни!
Това училище съвсем се скапа.
Чакай баща ми да научи, че Дъмбълдор му е дал класове!
Млъквай, Малфой!
Дементор! Дементор!
Обърни се.
- Трябва да я погалиш.
Да.
Не е ли красавец?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво е това?
Това, Рон, е хипогриф.
Първо, те са много горди създания.
Много лесно се обиждат. Не ви трябва да обиждате хипогриф.
Може да ви е за последно.
Кой иска да се запознае с него?
Браво, Хари.
Хайде, по-смело.
И така...
Остави го да направи първия ход. Така е учтиво.
Пристъпи и се поклони.
Изчакай да видиш дали ще ти отвърне.
Ако ти отвърне, можеш да го докоснеш.
Ако ли не... За това ще говорим друг път.
Поклони се.
Хубаво и ниско.
Отстъпи, Хари!
Стой спокойно.
Стой спокойно.
Много добре, Хари... Ах, ти, добиче такова!
Мисля, че вече можеш да го погалиш.
Не се срамувай.
Нежно, нежно.
Без да бързаш.
Не бързай.
Сега го остави да дойде при теб.
Леко, леко...
Така.
Да!
Много добре, Хари!
Ще лети ли?
Може и да ти позволи да го яздиш.
- Моля?
Хайде.
- Ей, ей!
Ще те сложа точно над крилете.
Не му дърпай перата, 'щото няма да ти благодари.
Много добре, Хари. Много добре, Бъкбийк.
Супер.
Я стига!
Много добре.
Как е за първи ден?
- Страхотно, професоре.
Ти изобщо не си опасен. Нали, голямо грозно добиче?!
Малфой, не...
Не!
Бъкбийк!
Леко...
Леко! Бъкбийк!
Глупаво създание!
Щеше да ме убие!
- У спокой се! Само драскотина!
Хагрид!
Трябва да го заведем в болницата.
- Аз ще го направя.
Ще съжалявате за това.
- Клас свободен!
Ти и проклетото ти пиле.
Боли ли те много, Драко?
На вълни. Но извадих голям късмет.
Мадам Помфри каза, че още минута, и съм щял да остана без ръка.
Дълго няма да пиша домашни.
- Чуй тоя идиот -
лъже, та маже!
- Добре че не уволниха Хагрид.
Чувам, че бащата на Драко бил бесен. Това не е краят...
Забелязан е!
- Кой?
Сириус Блек!
Дъфтаун?! Това е съвсем близо.
Нали няма да дойде в ''Хогуортс''?
С дементорите на всеки вход?
- Дементори?
Вече е минавал покрай тях. Защо да не го направи пак?
Прав е. Може да е навсякъде. Това е като да ловиш дим.
Това е като да ловиш дим с голи ръце.
Интригуващо, нали?
Някой ще предположи ли
какво има вътре?
Това е богърт.
- Много добре, г-н Томас.
Кой ще каже как изглежда богъртът?
Никой не знае.
- Тя пък кога дойде?
Сменят си формата.
Приемат образа на най-страшното за всеки нещо.
Това ги прави толкова...
- Ужасяващи, да.
За щастие, съществува много просто заклинание за борба с тях.
Да го репетираме. Без пръчки, моля.
Повтаряйте. Ридикулус!
Ридикулус!
- Много добре.
Малко по-силно и ясно. Слушайте -
Ридикулус!
- Ридикулус!
Този предмет е смехория.
- Добре!
Дотук беше лесното. Само думите не са достатъчни.
Онова, което довършва богърта, е смехът.
Трябва да го принудите да приеме форма, която ви е смешна.
Ще ви обясня нагледно. Невил, би ли дошъл тук?
Хайде, не се срамувай.
Хайде.
Здравей. Невил, от какво те е страх най-много?
От професор Снейп.
Моля?
- От професор Снейп.
Да, всички ги е страх от него.
Ти живееш с баба си, нали?
- Не искам да се превръща и в нея!
Няма.
Представи си нейните дрехи,
много ясно в съзнанието си.
Носи червена чанта.
- Не ни казвай -
ако ти я виждаш, ще я видим и ние. Щом отворя гардероба,
ще направиш следното... Извинете.
Представи си професор Снейп в дрехите на баба ти.
Можеш ли?
Пръчката - готова.
Едно, две, три.
Мисли, Невил.
Ридикулус!
Чудесно, Невил! Невероятно.
Наредете се в колона.
В колона!
Представете си най-страшното нещо
и го превърнете в нещо смешно.
Следващият! Рон!
Концентрирай се. Посрещни страха. Бъди смел!
Пръчката - готова.
Ридикулус!
Да.
Видяхте ли? Отлично!
Превъзходно! Много забавно. Парвати!
Покажи ни какво виждаш.
Запази самообладание. Спокойно.
Ридикулус!
Следващият! Давай, давай!
Великолепно!
Хайде!
Ридикулус!
Съжалявам за това. Достатъчно.
Съберете си учебниците,
край на днешния урок.
Съжалявам. Вървете. От много глава боли.
И запомнете - ходенето в Хогсмийд е привилегия.
Ако с поведението си излагате училището,
тази привилегия ще ви бъде отнета.
Без подписана бележка не може.
Такива са правилата, Потър.
Всички с бележки - след мен. Останалите - тук.
Мислех, че ако вие я подпишете...
Само родител или настойник може.
Аз не съм такава, не е редно.
Съжалявам, Потър, това е окончателното ми решение.
Няма да стане. Ще се видим после.
Професоре, може ли да ви питам?
Защо те спрях срещу богърта ли?
Очевидно -
предположих, че ще приеме формата на лорд Волдемор.
В началото мислех за Волдемор.
Но после си спомних нощта във влака
и дементора.
- Впечатлен съм.
Значи, че най-много се страхуваш от самия страх.
Много мъдро.
Преди да припадна,
чух нещо.
Жена...
Крещеше.
Дементорите изваждат най-лошите ни спомени.
Нашата болка става тяхна сила.
Мисля, че чух майка си
в нощта на убийството й.
Знаеш ли, че те познах още щом те видях.
Не по белега, а по очите.
Очите на майка ти Лили.
Да.
Да, аз я познавах.
Майка ти бе до мен, когато всички ми обърнаха гръб.
Тя бе не само изключителна вълшебница,
но и необикновено мила жена.
Умееше да вижда красотата у хората.
Дори, а може би най-вече, когато те самите не я виждаха у себе си.
Баща ти Джеймс, от друга страна,
определено
имаше талант да създава неприятности.
Талант, който се говори, че е предал и на теб.
Приличаш на тях повече, отколкото предполагаш.
След време ще разбереш колко много.
''Меденото царство'' е супер, но не може да бие магазина на ''Зонко''.
Не можахме да отидем до Къщата на крясъците.
Тя е...
- Най-призрачната къща в Британия.
Какво става?
Сигурно Невил пак е забравил паролата.
Ей.
- А, ти си тук.
Пуснете ме, моля. Извинете! Аз съм Отговорник!
Назад.
Никой да не влиза в спалнята, преди да бъде претърсена.
Дебелата дама я няма!
Пада й се, пееше ужасно.
Не е смешно, Рон.
У спокойте се. Разделете се.
Тишина.
- Направи път.
Директорът е тук.
- Чухте го, движение.
Чухте го. Движение!
Г-н Филч, съберете призраците.
Да претърсят всички картини за Дебелата дама.
Няма нужда от призраци, професоре.
Дебелата дама е там.
Внимавайте! По-бавно!
Ей, аз съм Отговорник!
Елате тук!
- Продължавайте!
Скъпа Дама, кой ти причини това?
Очи като на дявол има. И душа, мрачна като името му.
Беше той, директоре, за когото всички говорят.
Той е тук в замъка!
Сириус Блек!
Затворете замъка, г-н Филч. Всички вие - в Голямата зала.
Претърсих обсерваторията и соварника. Няма никого.
Благодаря ти.
- И третият етаж е чист.
Много добре.
- Прегледах подземията.
Няма и следа от Блек в замъка.
Не очаквам да се разхожда наоколо.
Забележително, не смятате ли?
Да влезе сам в ''Хогуортс'',
без да го усетят.
- Забележително, наистина.
Предположения как е успял?
Много. Но всички са невероятни.
Сигурно помните,
че в началото на срока изразих загриженост относно
назначаването ви на професор...
Никой професор не би помогнал на Блек да влезе в замъка.
Убеден съм, че тук е безопасно.
И спокойно ще изпратя учениците по стаите им.
А Потър? Ще бъде ли предупреден?
Може би. Но засега нека спи.
Защото сънищата са изцяло наш свят.
Нека плуват в най-дълбокия океан или да полети над най-високите облаци.
Отворете на страница 394.
Извинете, сър. Къде е професор Лупин?
Това не е твоя работа, Потър.
Достатъчно е да знаете, че вашият професор в момента
не е способен да преподава. Отворете на страница 394.
''Върколаци''?
Още учим червеношапковци и хинкипънкове.
Нощните зверове се учат по-късно.
- Тихо.
Ти видя ли я кога влезе?
Кой може да ми каже разликата
между зоомаг и върколак?
Никой?
Какво разочарование.
- Моля.
Зоомагът е магьосник, който умее да се превръща в животно.
Върколакът няма избор.
Превръща се на пълнолуние
и не помни какъв е бил. Би убил най-добрия си приятел
и отговаря само на зова на себеподобни.
Благодаря, г-н Малфой. Втори път
говорите без разрешение.
Не можете да се контролирате
или ви доставя удоволствие да сте досадната многознайка?
Тук има право.
- Пет точки от Грифиндор -
като лек срещу невежеството ви, а до понеделник сутрин искам
два свитъка пергамент за върколаците
и специално - как ги разпознаваме.
- Утре има куидич мач.
Тогава внимавайте много, г-н Потър.
Загубата на някой крайник няма да ви извини.
Страница 394.
Думата ''върколак''
произлиза от англосаксонските думи
за ''човек'' и ''вълк''. Върколак - ''човек-вълк''.
Има няколко начина да се стане върколак
ако си умел превъплътител,
ако бъдеш ухапан от върколак...
Давай, Хари!
Аресто моментум!
Малко е блед.
- Блед?
Ти какво очакваш? Падна от 30 метра.
Ако те хвърлим от кулата как ще изглеждаш?
Сигурно по-добре, отколкото обичайно.
Как се чувстваш?
- А, страхотно.
Добре ни изплаши, приятел.
Какво стана?
- Ти падна от метлата си.
Вярно?! Питам за мача. Кой би?
Никой не ти се сърди.
Дементорите не биваше да влизат при нас.
Веднага след като те спаси, Дъмбълдор ги прогони.
Трябва да знаеш и още нещо.
Когато падна, метлата ти малко се удари в Плашещата върба и...
Ето я...
Съжалявам за метлата ти.
Няма ли шанс да се оправи?
Не.
Професоре, защо дементорите ми влияят така силно?
Имам предвид, повече от на другите?
- Внимавай сега...
Дементорите са сред най-злите създания на Земята.
Те хищно изпиват добрите ни чувства и спомени,
докато у нас останат само най-лошите ни преживявания.
Ти не си слаб, Хари.
Те ти влияят така, защото миналото ти е изпълнено с ужаси.
Ужаси, каквито съучениците ти не могат да си представят.
Няма от какво да се срамуваш.
Страх ме е, професоре.
- Иначе щях да те сметна за глупак.
Трябва да мога да се боря с тях. Научете ме.
Прогонихте дементора във влака.
Беше само един.
Но вие го прогонихте.
- Не съм специалист в това, Хари,
но след като дементорите явно изпитват интерес към теб,
може би трябва да те науча. Но след празниците.
Сега трябва да си почина.
Последно повикване.
Пуснете ме, момчета!
- Умно, Хари.
Но не достатъчно.
- Има по-добър начин.
Опитвам се да отида в Хогсмийд!
- Знаем.
Ще стигнеш.
Ще ти покажем по-бърз начин.
- Ако мирнеш.
Наздраве.
- Пуснете ме! Престанете!
Хари.
- Ела да играеш с големите.
Какво правите?!
Какъв е този боклук?
- ''Боклук'', вика?
Това е тайната на нашия успех.
- С мъка на сърце ти я даваме...
Но решихме, че ти имаш по-голяма нужда.
Джордж, ако обичаш.
Кълна се, че не съм намислил нищо добро.
Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
с гордост ви представят Хитроумната карта.''
Дължим им много.
Чакайте, това е ''Хогуортс''! А това...
Не! Наистина ли...
- Дъмбълдор.
В кабинета си
- Обикаля.
Както винаги.
И картата показва...
- Всички.
Къде са.
- Какво правят.
Във всеки момент.
- Всеки ден.
Жестоко! Откъде е?
- Свихме я от килера на Филч.
Първата година.
- Има седем тайни тунела
от замъка.
- Препоръчваме този.
Излиза в мазето на ''Меденото царство''.
Но бързай. Филч идва насам.
И не забравяй - щом приключиш, докосваш я и казваш
''Пакост извършена.'' Иначе всеки може да я види.
Колко искаш?
Много вкусно.
Най-призрачната къща в Британия. Казах ли ти вече?
Два пъти.
Искаш ли да се приближим малко?
До Къщата на крясъците?
Добре съм си така.
Виж ти кой бил тук!
Къща ли ще си купувате двамата?
Малко е големичка за теб, Уизли. У вас нали спите в една стая?
Затваряй си устата, Малфой.
- Доста неучтиво.
Време е да научим Уизлестия как да уважава по-големите от него.
Явно нямаш предвид себе си.
- Не ми говори,
жалък мътнород!
Кой е това?
Не стойте! Направете нещо!
- Какво?
Ските ли си изгуби, Малфой?
Махни се!
Давай!
Малфой! Чакай!
Хари!
Въобще не беше смешно, Хари.
Гадняри! Да не ми кажат за тая карта.
Хари няма да я използва, ще я предаде на проф. Макгонагъл.
Нали?
- Да бе, заедно с Мантията-невидимка.
Вижте - Мадам Розмерта.
Рон я харесва.
- Не е вярно!
Проф. Макгонагъл.
- Корнелиус.
Позволете, г-н министър...
Извинявам се за това.
Розмерта, надявам се, че бизнесът върви.
Щеше да върви, ако министерството не изпращаше през вечер
дементори на проверки.
- Имаме избягал...
Имаме избягал убиец.
- Сириус Блек в Хогсмийд!
Че какво ще го доведе тук?
Хари Потър.
- Хари Потър?!
Ела.
Хари!
Без непълнолетни магьосници днес!
- Затворете вратата!
Грубияни.
- Тъпоглавци!
Тъпоглавци!
- Как смеят?
На кого казаха тъпоглавец?
- Арогантна младеж!
Хората не влизат в кръчма, за да ги плашат до смърт.
Дъмбълдор не иска дементори тук, уверявам те.
Кажете ми за какво става въпрос.
Когато родителите на Потър узнаха, че са набелязани,
те се скриха. Малцина знаеха къде.
Един от тях беше Сириус Блек. Той каза на Знаеш-кой.
И не само го заведе до семейство Потър,
но и уби един от приятелите им - Питър Петигрю!
Питър Петигрю?
- Малко, гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Сещам се.
Да, не ги изпускаше от поглед.
Как е станало?
- Петигрю се опитал да ги предупреди
и е щял да успее, ако не бе попаднал на стария си приятел.
Блек бил безмилостен. Не просто убил Петигрю.
Той го унищожил.
Един пръст. Само това беше останало. Нищо друго.
Блек може да не им е посегнал,
но те са мъртви заради него!
- Иска да довърши започнатото.
Не мога да повярвам.
- Не това е най-лошото.
А кое?
- Че Сириус Блек беше,
и до ден-днешен е,
кръстник на Хари Потър!
Рон, виж!
Извинете!
- Весела Коледа.
Хари, какво стана?
Бил е техен приятел
и ги е предал.
Бил е техен приятел!
Надявам се да ме намери.
Защото аз ще бъда готов!
Когато дойде, аз ще го убия!
Хари?
Дойде, значи.
Сигурен ли си, Хари? Това е много сложна магия,
над Стандартно вълшебническо ниво.
Убеден съм.
Добре, всичко е готово.
Заклинанието, на което ще те науча, се нарича ''Патронус''.
Чувал ли си го?
Не?
Патронусът е вид позитивна сила. Действа като
щит покровител и дементорът пие от него, вместо от теб.
Но за да бъде направен, ти трябва добър спомен.
Не обикновен спомен, а много щастлив и приятен спомен.
Ще успееш ли? Да? Много добре.
Затвори очи.
Концентрирай се.
Потопи се в миналото.
Имаш ли такъв спомен?
Позволи му да те изпълни.
Потъни в него.
И кажи заклинанието: Експекто патронум.
Експекто патронум.
- Много добре.
Да опитаме ли? Пръчката - готова.
Експекто патронум.
Експекто...
Експекто...
Хайде, изправи се и седни. Дишай дълбоко.
Няма нищо. Не съм и очаквал да успееш от първия път.
Това би било забележително. Изяж това, ще ти помогне.
Този дементор беше доста страшен.
- Не,
това беше богърт, Хари.
Истинските са много, много по-лоши.
Ако не е тайна, какво си мислеше?
Кой спомен използва?
- Първото ми качване на метла.
Това въобще не е достатъчно.
Има и друг. Не е точно щастлив спомен...
Всъщност такъв е.
Не съм се чувствал по-щастлив.
Но е объркващо...
- Силно ли е?
Тогава да опитаме. Готов ли си?
Само го пуснете.
Експекто патронум.
Експекто патронум.
Да!
Много добре, Хари!
Мисля, че за днес ми стига.
- Да, седни.
Изяж това, наистина помага.
Трябва да ти кажа,
че си истинска конкуренция на баща си.
А това не е малко!
Мислех си за него
и за мама.
Виждах лицата им.
Те ми говореха.
Просто говореха.
Този спомен избрах.
Не зная дори дали е истински.
Но е най-скъпото, което имам.
Прекрасен ден.
- Чуден,
особено ако ще те ядат.
Какви ги говориш, Рон?
Роналд си изгуби плъха.
- Не съм!
Котката ти го уби!
- Глупости!
Знаеш как кръвожадният й звяр
винаги го дебнеше! Скабърс го няма вече.
Грижи се по-добре за любимците си.
Котката ти го е убила!
- Не е!
Котката.
- Не е.
Как мина изслушването?
Първо се изредиха да говорят
защо сме се събрали.
После аз казах, че Бъкбийк
е добър хипогриф, винаги си чисти перата.
После Луциус Малфой взе думата и си представяте -
каза, че Бъкбийк бил опасно създание,
което те убива още щом те зърне.
И после?
И после Луциус поиска най-лошото.
Няма да те уволнят!
- Не, няма...
Бъкбийк беше осъден на смърт!
Паяци! Има... паяци. Искат да танцувам степ.
Аз не искам!
- Кажи им да се разберат!
Да, ще им кажа.
АРГУС ФИЛЧ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Питър Петигрю?
- Малко гърбаво момче.
Все ходеше по Сириус Блек.
- Блек е голям злодей.
Блек не убил Петигрю, а го унищожил.
Изгаси тая светлина!
- Извинете.
ХАРИ ПОТЪР ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
ПИТЪР ПЕТИГРЮ
Престани, момче.
- Опитваме се да спим!
СИВИРЪС СНЕЙП
''Пакост извършена.'' Нокс!
Потър,
защо бродиш из коридорите посред нощ?
Сомнамбул съм.
Колко приличаш на баща си само.
Той също бе извънредно арогантен, перчеше се, сякаш замъкът бе негов.
Баща ми не се е перчел! Нито пък аз.
Ако обичате, бихте ли свалили пръчката си?
Изпразни джобовете.
Изпразни джобовете!
Какво е това?
Празен лист пергамент.
- Така ли? Отвори го.
Разкрий своите тайни.
Чети.
''Господата Лун, Опаш, Лап и Рог
поздравяват професор Снейп и...''
Продължавай.
''...го молят да не вре ненормално големия си нос в чужди работи.''
Ах, ти, безочливо...
- Професоре!
Виж ти, Лупин.
Излезли сме за малка разходка на лунна светлина?
Хари, всичко наред ли е?
Тепърва ще видим.
Току-що конфискувах любопитен предмет от г-н Потър.
Погледни, Лупин. Това е по твоята част.
Ясно, че е замесена черна магия.
- Силно се съмнявам, Сивиръс.
Просто пергамент, обиждащ всеки,
който се опитва да го чете. Продукт на ''Зонко'', предполагам.
Въпреки това ще го изследвам обстойно за скрити магии.
Както сам каза, това е по моята част.
Хари, последвай ме, моля. Лека нощ, професоре.
Глух ли си? Изгаси тая светлина!
Влизай!
Нямам и най-малка представа как тази карта е попаднала у теб,
но съм искрено шокиран, че не си я предал!
Не ти ли хрумна, че в ръцете на Блек
това е карта до теб?
Не?
- Не, сър.
Баща ти също не обичаше правилата.
Но той и майка ти загинаха заради теб.
Да залагаш саможертвата им, като се разхождаш незащитен
при избягал убиец, едва ли е достоен начин да им благодариш!
Няма да те прикривам повече,
разбра ли ме?
- Да, сър.
Връщай се право в спалнята и остани там.
Без да се отклоняваш. Ако само кривнеш, ще разбера.
Професоре, искам само да кажа, че картата не винаги работи.
По-рано показваше някого, за когото съм сигурен, че е мъртъв.
Така ли? Кого?
Питър Петигрю.
Невъзможно.
Това видях.
Лека нощ, професоре.
Освободете умовете си! Вижте в отвъдното!
Тайната на Кристалната топка е в прочистването на вътрешното око.
Само тогава ще видите. Опитайте пак.
Какво имаме тук?
Може ли аз да опитам?
Мисля, че виждам Грим.
Миличка, още щом пристъпи в тази стая,
аз почувствах, че не притежаваш нужния дух
за благородното изкуство Пророкуване. Виждаш ли?
Младичка си на години, но сърчицето ти е свито като
на стара мома, а душичката - суха като страница от книгите,
в които тъй отчаяно си се вкопчила.
Нещо лошо ли казах?
Х ърмаяни се е побъркала. Не че преди не беше откачена,
но вече е очевидно за всички...
Чакай малко.
Трябва да го върнем.
- Не се връщам там.
Добре. Ще се видим после.
- Да.
Хари Потър...
Професор Трелони...
- Той ще се върне довечера.
Моля?
Довечера предалият приятелите си, чието сърце гние от убийство,
ще се появи.
Невинна кръв ще се пролее
и Слуга и Господар отново ще бъдат заедно.
Извинявай, момчето ми. Каза ли нещо?
Не!
Нищо!
Не мога да повярвам, че ще убият Бъкбийк.
Още по-лошо е!
- Татко каза, че мога
да взема главата. Ще я даря за общата стая на Грифиндор.
Това ще е супер.
Я кой дошъл.
- И вие ли за шоуто?
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Х ърмаяни, недей!
Не си струва.
Малфой, добре ли си?
Да се махаме!
- Да не сте казали на някого!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Вижте го - обича мириса на дърветата, когато вятърът ги вее.
Защо просто не го пуснем?
Ще знаят, че аз съм го пуснал и Дъмбълдор
ще загази. Дъмбълдор идва след малко.
Искал да бъде до мен, когато...
Когато това стане.
Велик човек е Дъмбълдор!
Велик човек.
И ние ще останем.
- Нищо подобно!
Няма да позволя да гледате такова нещо!
Пийте си чая и тръгвайте. Но преди това, Рон...
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Очаквам извинение!
Веднага щом видя Крукшанкс, ще му се извиня.
Имах предвид себе си!
Какво беше това чудо?
Хагрид!
Ужас!
Не, министре, насам.
Късно е, вече се мръква. Не бива да ви виждат тук.
Отвъд стените на замъка сте, ще загазите много!
Особено ти, Хари! Идвам!
Бързо! Бързо!
Хагрид!
Не се бой.
- Давай!
Това е пирен...
- Там горе.
На хълма... Хагрид.
- Професор Дъмбълдор.
Добър вечер.
- Г-н министър, заповядайте.
Ще пием чай.
- Не, Хагрид.
Господа.
- Аз искам чай.
Да свършим по-бързо работата.
Решението на Комисията за борба
с опасни създания е хипогрифът Бъкбийк,
наричан още ''осъденият'', да бъде екзекутиран при залез слънце.
Мили, мили...
- Хайде стига, Хагрид.
Добре...
- Екзекуцията ще...
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Бъкбийк не е искал да нарани.
Не.
Ухапа ме! Скабърс!
Рон!
Скабърс, върни се!
Чакай!
Скабърс, ти ме ухапа!
- Осъзнаваш ли кое е това дърво?
Това не е хубаво... Бягай, Рон!
Хари, Х ърмаяни, бягайте!
Гримът!
Хари!
- Рон! Чакай!
Хари!
Помощ, Хари!
Рон!
Ела!
Давай!
Наведи се!
Хари!
Извинявай.
- Няма нищо.
Къде мислиш, че отива?
- Имам предчувствие.
Дано да греша.
В Къщата на крясъците сме, нали?
Хайде.
Рон!
Добре ли си?
- Кучето! Къде е?!
Това е капан! Той е зоомаг!
Преди Хари ще трябва да убиеш и нас.
Не. Само един ще умре днес.
Това ще си ти!
Ще ме убиеш ли, Хари?
Експелиармус!
Виж ти, Сириус. С този запуснат външен вид
плътта вече отразява скритата лудост.
Ти знаеш всичко за скритата лудост, Ремус.
Намерих го!
- Знам.
Той е тук!
- Разбирам.
Да го убием!
- Не! Аз ти се доверих!
А ти си му бил приятел през цялото време!
Той е върколак! Затова отсъстваше от часове.
Откога знаеш?
Откакто професор Снейп ни накара да напишем есето.
Ти си най-умната магьосница, която познавам.
Стига приказки, Ремус! Да го убием!
Почакай!
- Достатъчно чаках!
Дванайсет години!
В Азкабан!
Добре, убий го!
Но изчакай малко, Хари има право да знае защо.
Знам защо!
Ти си предал родителите ми!
Заради теб са мъртви!
- Не, не беше той.
Някой наистина ги предаде,
но доскоро смятах, че този някой е мъртъв.
И кой е той?!
- Питър Петигрю!
И той е в тази стая! Сега!
Излез, излез, Питър!
Излез да си поиграем!
- Експелиармус.
Отмъщението е сладко.
Как се надявах аз да те хвана.
Сивиръс..
Казах на Дъмбълдор, че помагаш на приятеля си. Ето доказателството.
Браво, Снейп.
Прозорливият ти ум отново успя да стигне до грешно заключение.
Извини ни, Ремус и аз имаме
да довършим нещо.
- Дай ми повод, умолявам те!
Не ставай глупак.
- Не може, вече му е навик.
Млъкни!
- Ти млъкни!
Чуйте се как се карате като старци.
Защо не идеш да си играеш на млад химик?!
Мога да те довърша.
Но ще разочаровам дементорите, които много искат да те видят.
Страх ли долавям? О, да.
Целувката на дементора. Представям си какво е.
Казват, че е непоносимо дори само да гледаш, но аз ще се насиля.
Сивиръс, моля те!
След теб.
Експелиармус!
Хари, какво направи?!
- Нападна учител!
Кажете за Петигрю!
- У чеше с нас.
Мислехме го за приятел.
Не, той е мъртъв. Ти си го убил!
- Не е.
И аз мислех така, докато каза, че е бил на картата!
Картата лъжеше.
- Тя никога не лъже!
Петигрю е жив! И е ето там!
Аз?! Тоя е откачил!
- Не ти! Твоят плъх!
Скабърс е у нас от...
- От 12 години?!
Необичайно дълъг живот за градински плъх!
Липсва му един пръст, нали?
- И какво?!
От Петигрю са намерили само...
- Пръст!
Отрязал го е, за да го мислят за мъртъв.
И се е превърнал в плъх.
- Покажи ми.
Дай му го, Рон.
- Какво ще му правите?!
Скабърс!
Оставете го! Какво правите?!
Ремус?
Това Сириус ли е?
Приятели мои!
Хари! Гледай ти! Как приличаш на баща си Джеймс.
Бяхме първи приятели...
- Как смееш да говориш на Хари!
Да говориш за Джеймс пред него!
Предаде Джеймс и Лили на Волдемор!
- Не исках!
Нямате представа какви средства притежава той!
Запитай се какво би сторил ти, Сириус?
Какво би направил?
- Щях да умра, вместо да предам.
Джеймс не би искал да умра!
Татко ти щеше да ме пощади! Щеше да е милостив с мен!
Трябваше да се досетиш, че ако не Волдемор, ние ще те убием!
Не!
Хари, този човек...
- Знам какъв е.
Но ще го заведем в замъка.
Благословен да си, момчето ми!
- Махни се!
Казах, че ще те отведем в замъка.
Оттам ще те поемат дементорите.
Извинявай за ухапването. Сигурно леко щипе.
Леко?! Щипе?! Едва не ми откъсна крака!
Целта ми беше плъхът.
Обикновено съм доста спокоен като куче.
Джеймс често ми казваше да си остана такъв за постоянно.
Опашката щях да преживея, но бълхите са нещо убийствено.
Добре.
По-добре вървете.
- Не се притеснявай,
ще остана тук.
Ти върви, аз ще остана.
Добре ли си?
- Да. Върви.
Сигурно много те боли.
- Боли адски.
Може да го отрежат.
Мадам Помфри ще го оправи.
Късно е. За нищо не става. Трябва да го отрежат.
Нали е красив?
Няма да забравя първото си влизане там.
Ще е хубаво пак да го направя като свободен човек.
Постъпи много благородно.
Той не го заслужава.
Баща ми не би искал двамата му най-добри приятели
да станат убийци.
А и ако умре, истината умира с него.
Ако е жив, ти си свободен.
Превърни ме в червей. Не ме давай на дементорите!
Рон, не ти ли бях верен приятел?!
Не позволявай да ме дадат на дементорите!
Мило, умно момиче! Не им...
- Дръпни се от нея!
Не знам дали знаеш, Хари,
но Джеймс и Лили ме направиха твой кръстник.
Знам.
Ще разбера, ако предпочиташ да останеш с леля си и чичо си,
но ако искаш друг, различен дом...
Какво? Да живея при теб?
Само предлагам. Ще те разбера, ако не искаш.
Хари!
Ремус, стари приятелю. Изпи ли си отварата?
Знаеш кой си! Истинският ти облик е в сърцето ти! Ето тук!
Плътта е само плът!
Експелиармус!
Хари!
Ремус!
Бягайте!
Хайде.
- Чакайте!
Х ърмаяни! Лоша идея. Лоша.
Професоре?
Професор Лупин?
Добро куче!
Ето къде си, Потър!
Сириус!
Върни се, Потър!
Сириус!
Не!
Експекто патронум!
Хари?
Видях баща си.
Какво?
Той прогони дементорите!
Видях го през езерото!
Хванаха Сириус.
Дементорите ще изпълнят Целувката всеки момент.
Ще го убият ли?!
- Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще изсмучат душата му.
Г-н директор, трябва да ги спрете!
Не е той човека.
- Да, Сириус е невинен.
Скабърс е виновникът.
- Скабърс?
Моят плъх, сър.
Всъщност не е плъх. Е, беше. Беше на брат ми Пърси.
После му даде една сова...
- Повярвайте ни, ние знаем истината!
Повярвайте ни.
- Аз ви вярвам, г-це Грейнджър.
Но думата на трима 13-годишни магьосници не убеждава други.
Детският глас, колкото и да е искрен,
няма стойност за забравилите да слушат.
Времето е мистериозно нещо.
И много могъщо.
И опасно, ако си играеш с него.
Сириус Блек е в най-високата кула.
Знаете правилата, г-це Грейнджър.
Никой не бива да ви вижда.
И е добре да се върнете преди последния удар.
Ако ли не, последствията ще бъдат ужасяващи.
Ако успеете,
може да спасите повече от един невинен живот.
Три завъртания стигат, мисля.
Между другото...
Когато се съмнявам, винаги се връщам, откъдето съм започнал.
У спех.
Какво беше всичко това?!
Извинявай, Рон, но понеже не можеш да ходиш...
Какво стана?
Къде е Рон?
- 7,30 ч.
Къде бяхме в 7,30 ч.?
Не знам. При Хагрид?
Хайде, не бива да ни виждат.
Х ърмаяни!
Х ърмаяни, чакай!
Кажи какво правим, моля те!
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Това сме ние.
Х ърмаяни, недей! Не си струва!
Това е ненормално.
Това е времевърт, Хари.
Макгонагъл ми го даде в началото на срока.
Така си хващам уроците цяла година.
Върнали сме се във времето?
- Да.
Дъмбълдор явно искаше да дойдем до този момент.
Иска да променим нещо тук.
Добър удар.
Благодаря.
Малфой идва!
Чакайте ме!
- Да не сте казали на някого!
Ще ми падне тая мътнородка, казвам ви!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Да вървим при Хагрид.
Виж! Бъкбийк още е жив!
Разбира се!
Помниш ли какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, може да спасим повече от един невинен живот.
Хайде!
Ето ги. Добре е да побързам.
Ако Фъдж не види Бъкбийк,
ще помисли, че Хагрид го е пуснал.
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Това е Петигрю.
Не можеш, Хари!
- Той е предал родителите ми!
Не мога да стоя тук!
- Можеш! И трябва!
В момента си в колибата на Хагрид.
Ако влезеш сега, ще помислиш, че си полудял!
Ужасни неща стават, ако си играеш с времето.
Не бива да ни виждат.
Фъдж идва.
А ние не излизаме?
Защо не излизаме?
Полудя ли?!
Доста ме боля!
Извинявай.
Излизаме отзад! Хайде!
Косата ми наистина ли е такава отзад?
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Давай, Хари.
Махай се.
Министре? Мисля, че и аз трябва да подпиша.
Може би не е лошо.
Бъкбийк, бързо сега. Тръгвай с нас.
Дърпай! Опитай пак!
Хайде, бързо, Бъкбийк!
Само името.
- То е доста дълго.
Ставай, Бъкбийк!
Хайде, Бъкбийк!
Изяж този вкусен умрял пор!
Насам! Ела, Бийки!
- Готово, министре. Следвайте ме.
Вижте ето там.
- Къде?
Зад камъните.
- Какво да видя?
Професор Дипит насади тези храсти, когато бе директор.
Да, добре.
- И всичките ягоди.
Хайде.
- Не виждам ягоди.
Ето там.
- Къде?
Ето там
- Насам.
Да приключваме с това.
- Добре.
Но къде е?
Ей сега видях звяра тук!
Само преди миг!
- Невероятно.
Бъкбийк.
Дъмбълдор, някой очевидно го е пуснал!
Хагрид?
- Бъкбийк.
Министърът няма предвид, че си бил ти!
И как би могъл? Беше с нас през цялото време.
Така
- Добре.
Да претърсим околността!
Претърсете и небето, ако трябва.
Междувременно бих пийнал хубав чай. По-скоро - голямо бренди.
Екзекуторе, вече нямаме нужда от услугите ви.
Благодаря.
Тук няма малки чаши, професоре!
Насам!
- Ела!
Насам!
А сега?
- Ще спасим Сириус.
Как?
- Не знам как.
Виж - Лупин!
- Имобулус.
И Снейп идва.
И сега ще чакаме.
Ще чакаме.
Поне някой се забавлява.
- Да.
Х ърмаяни?
- Да.
По-рано, като бях на езерото със Сириус,
аз видях някого.
Той прогони дементорите.
С Патронус.
Чух Снейп да разказва на Дъмбълдор.
Каза,
че само много могъщ магьосник би могъл да го създаде.
Беше баща ми.
Баща ми създаде Патронуса.
Но баща ти е...
- Мъртъв. Знам.
Казвам ти само какво видях.
Излизаме.
Виждаш ли как Сириус ми говори?
Той ме кани да живея при него.
- Страхотно.
Като го освободим, повече няма да се върна при Дърсли.
Ще бъда с него.
Ще живеем далеч от града,
където небето се вижда ясно.
Ще му хареса, след толкова години в Азкабан.
Хари!
Бягайте!
Да вървим.
Какво правиш?!
- Спасявам ти живота!
Благодаря.
Супер! Сега идва към нас.
- Не се сетих за това. Бягай!
Беше страшно.
Тежка нощ за горкия проф. Лупин.
Сириус! Хайде!
Ужасно е.
- Няма страшно.
Баща ми ще дойде да създаде Патронуса.
Всеки момент!
Ето там! Ще видиш!
Хари, чуй ме. Никой няма да дойде.
Ще дойде! Той ще дойде!
Сириус.
- Умирате...
И двамата.
Хари!
Експекто Патронум!
Беше права, Х ърмаяни.
Не е бил баща ми. Видял съм себе си!
Видял съм как аз създавам Патронуса.
И сега знаех, че ще успея,
защото вече го бях направил.
Разбираш ли ме?
- Не!
Но мразя да летя!
Бомбарда!
Ще ви бъда вечно благодарен за това.
И на двама ви.
Искам да дойда с теб.
- Някой ден може би.
Известно време животът ми ще бъде непредсказуем.
А и
твоето място е тук.
- Но ти си невинен.
И ти го знаеш.
Засега и това ми стига.
Сигурно ти е омръзнало да го чуваш,
но така приличаш на баща си.
Освен в очите.
Имаш...
- Очите на майка си, знам.
Ужасно е, че аз прекарах тъй много време с тях, а ти - толкова малко.
Но помни,
че тези, които обичаме, не ни напускат.
Винаги можеш да ги намериш...
Ето тук.
Ти наистина си най-умната магьосница на своето време.
Да вървим!
Е?
- Свободен е. У спяхме!
Какво сте успели?
Лека нощ.
Как се озовахте там?
Говорех с вас ето тук, а сега сте там.
Какви ги дрънка?
- Не знам.
Рон, как може някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те, че идваш.
Бил съм и по-зле, повярвай ми.
Уволнили са ви.
- Не.
Сам напуснах.
Но защо?
Изглежда някой е споменал публично за състоянието ми.
Утре по това време ще залетят сови и родителите няма да искат
някой като мен да учи децата им.
Но Дъмбълдор...
- Вече рискува
достатъчно за мен.
А освен това хора като мен...
Да речем, че вече съм свикнал с това.
Защо си толкова нещастен?
Нямаше никакъв смисъл.
Петигрю избяга.
- Нямало смисъл!
Какво повече можеше да стане? Помогна да се разкрие истината.
Спаси невинен от ужасна съдба.
Имаше огромен смисъл.
Ако съм горд от нещо,
то е колко много научи през тази година.
И понеже вече не съм ти учител,
не изпитвам угризения да ти върна това.
Сега ще се сбогувам с теб, Хари.
Но съм сигурен, че някога пак ще се срещнем.
Дотогава...
''Пакост извършена.''
Дръпнете се, казах ви! Ще я кача горе, ако не мирясате.
Хари!
Откъде я имаш?
Дай едно кръгче. След теб де.
За какво говорите?
- Тихо!
Пуснете човека. Не исках да я отварям.
Беше зле опакована. Те ме накараха.
Не е вярно!
''Светкавица''.
- Най-бързата метла на света!
За мен?
От кого е?
- Никой не знае.
Това беше вътре.
Давай, Хари!
- Дай да видим.
Колко е бърза, Хари?
Лумос.
Кълна се, че не съм намислил нищо добро.
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
''Пакост извършена.''
Нокс.
Адаптация: SDI Меdiа Grоuр
[ВULGАRIАN]