Addams Family Values (1993) (Addams_Family_Values-CD2.sub) Свали субтитрите
Как се произнасяше... Джамил...Джама...
Джамал.
- Както и да е.
За второстепенната, но важна роля на Покахонтас,
познайте кой избрахме? Малката тъмнокоса аутсайдерка...
Уенсди Адамс!
Искаме да видим Деби и Фестър.
Г-жа Деби!
- Дебра!
Гомес, къде сме?
- Познато ми изглежда.
А, да, портите на ада!
Добре дошли у дома.
- Може ли да видя брат си?
Той не желае да те види. Никой от вас, нито това.
Защо?
- Защото е влюбен.
Тъне в екстаз и ви мрази.
- Но защо?
Защото сте му навирали в очите голямата си любов.
Третирали сте го като дете. Аз го направих мъж.
Искам да го чуя от устата му.
- Устата му е заета.
Искаш ли да говориш с тия?
- Деби...
Не! Махайте се!
- Това не е брат ми!
Ти си го превърнала в роб. Държиш го с любовна магия.
Това говори добре за теб. Но нека все пак да го видим!
Не си го и помисляйте.
- Ти стигна далеч.
Омъжи се за Фестър. Унищожи духа му, отне го от нас.
Това мога да ти простя. Но, Деби....
Какво?
- Пастелните цветове...
Напуснете дома ми веднага!
Само да ми се появите още веднъж,
ще ви пратя в затвора за опит за гостуване. Нали, Феси?
Луксор, нексор, гърми и изгори!
Какво прави тя?
- Малко проклятие. Приятен ден.
Искам справедливост! Някаква се омъжи за брат ми!
Заведе го в Хаваите!
- Я стига!
Купиха си луксозна къща, в която се отдават на бурни страсти.
Мразя такива истории.
- Арестувайте я!
Кого?
- Деби, изкусителката!
Съпругата на брат ми!
- Кои сте вие и какво искате?
Г-н полицай, почнете разследване! Мисля, че имат...Буик!
Вървете си по живо, по здраво. Не ме карайте да звъня в цирка.
Светът да не се е побъркал?
Брат ми е пленник на страстта!
Бе ми отказана справедливост! Няма да се предам!
На небосвода ще изгрея и ще ги завладея!
Казвам се Гомес Адамс! Виждал съм Злото!
Виждал съм самия Ужас!
Виждал съм страшните изчадия,
които пируват в мрака с човешки души!
Те сега са на лагер.
- Виждал съм всичко това!
Но до днес
не бях виждал...
Вас!
- Заключете го. Веднага!
Искам да си подновя паспорта. Скоро напускам страната.
Сама ли ще пътувате?
- Да, ще овдовея.
Аманда, я се виж! Та ти си прекрасна!
Най-красивото богомолче. Погледни я, Гари!
Ето ги.
- Бяха на телефона.
Обаждахме се на ФБР.
- Чичо им е в беда.
А вие закъсняхте за репетиция!
- Не искам да участвам.
Да не реализирам мечтата си?
- Творбата ви е анти-изкуство.
Липсва й структура, оригиналност и трите единства на Аристотел.
Млада госпожице, уморява ме липсата на съпричастност у вас.
Лагерници, имам чудесна идея!
Уенсди, Пъгсли и Джоел никога не се проявяват в духа на Чипуа.
Това се отнася и за други от малките им другарчета.
Тъжно, нали?
И това не ни харесва?
Не ни ли се иска да пукнат?
Не ни се иска!
Но знаете ли какво ще направим? Ще им дадем един добър урок!
Ще им покажем, че всеки един, дори да е смотан, дебел или блед,
може да се забавлява!
Независимо дали иска, или не!
- Какво ще правите с нас?
Ето какво ви е нужно. "Бамби".
"Ласи се прибира у дома".
- "Малката русалка".
Престанете.
- Та той е още дете.
Спокойно, ще се измъкнем.
Но това е Дисни!
Е, добър вечер.
Имате ли нещо да ни кажете?
- Да.
И какво е то?
Не съм весело момиче.
- Това вече го знаем.
Но искам да бъда.
- Нима?
Искам да се усмихвам, да пея и танцувам, и да бъда Покахонтас.
Мила, наистина ли го искаш?
Не е ли прекрасна?
- Страх ме е от нея!
Не влизайте! Нещо му има!
Бебчето ми!
Много е упорито. При котки действа.
Какво ще правим?
- Няма ли надежда?
Ето, в 18-а глава. "Обладаване при децата".
"Признаци: коренна промяна в облика и характера.
Промяната бива и безвъзвратна."
- Тия златни къдри?
Тия розови бузки?
- И тази усмивка!
"Промените често се дължат на сътресения в семейството,
раздели..."
- Фестър!
Детето знае, че нещо не е наред. Ако Фестър не се върне,
ще му се появят и трапчинки.
- Не в този дом!
Може да остане такъв завинаги!
Може да стане...адвокат!
Не желая да те слушам!
- Или ортодонт!
Мамо, престани!
Дори президент!
Моля те, умолявам те! Вземи мен!
Всяко лято ние празнуваме едно значимо събитие в историята.
Тази година ще изобразим най-важния ден,
Деня на благодарността.
Празникът на царевицата, най-американското житно растение,
празник на вкусната пуйка и...братството.
И така, бялото месо и черното месо!
ПУЙКАТА НА ИМЕ БРАТСТВО
Изяжте ни, че всеки бърза да ни схруска!
Изяжте ни, ние сме най-вкусната закуска!
Ръката на фермера се потруди и докато мигнем, ни погуби.
Черен, бял, червен, нас всеки люби.
Бързо кълките ни откъснете и в устата ги пъхнете!
Изяжте ме!
- Със сос или на грил.
Някога бяхме домашни любимци, сега сме мезето за винце.
Няма да останем дълго пресни,
затуй изяжте ни, преди да свършим с тия песни.
Благодаря. Такава нелепа трагедия!
Ангелче, излизам за малко. Забравих шампанското.
Да, имаме триседмичен юбилей. Аз ще отида.
Ти достатъчно работиш. Ще ти оставя подаръка на масата.
Да не го отвориш!
Моля те, моля те, кажи ми! Какво е?
Да не е...нашийник?
- Няма да познаеш.
Да не е плюшено кученце?
- Потрай малко.
Бомба е!
- Какво?
Познах. Изчакай рождения ми ден.
Дай да те погледна.
Искам да те запомня такъв.
Какъв?
- Богат. Ще ти липсвам ли?
Ще се върнеш веднага, нали?
- Разбира се.
Радост е, че поканихме индианците на празничната ни трапеза.
Помнете, че тези диваци са ни гости.
Не бива да се изненадваме от странните им обичаи.
Те нямат нашите привилегии - прекрасните ни училища,
библиотеките, пълни с книги, шампоана...
Здравейте, аз съм Покахонтас.
Индианка.
- Ясно.
Аз съм Бягащата мечка, сгоден за Покахонтас...в пиесата.
Летен лагер за 20 000 долара... Той трябваше да е Рокфелер.
Носим ви специален дар за пиршеството.
Аз съм пуйка. Убийте ме.
Колко съобразително!
Вие сте цивилизовани като нас, но нямате обувки и фамилно име.
Заповядайте на трапезата ни, първобитни приятели.
Благодаря ти, Сара Милър. Ти си прекрасна.
Косата ти е с цвета на слънцето, а кожата ти - като мляко.
Всички те обичат.
- Стига! Сядай.
Не можем да разчупим хляба с вас.
Беки, какво става?
Вие ни отнехте земята, която по право ни принадлежи.
След години народът ми ще е принуден да живее в резервати.
Докато твоят народ пие коктейли, ние ще продаваме гривни до пътя.
Докато вие играете голф и похапвате ордьоври,
ние ще страдаме и западаме.
Говорихме с нашите богове и те ни казаха:
"Не вярвайте на богмолците. Особено на Сара Милър."
Гари, тя обърка репликите!
Затова реших да те скалпирам и да опожаря селището ви.
Деца, лагерници!
- Съсипахте ми текста!
Той е индивидуалист.
- Но все пак му трябват приятели.
Такива приятели ли?
Извинете, но...
Спрете ги!
Колко е часът, Хорхе?
- 6:25.
Трябва да си вървя.
Чакайте ме тук, имам годишнина. Ще се върна след малко.
Съпругът ти е голям късметлия.
- Не ме урочасвай!
Наздраве!
Но, господин полицай,
съпругът ми бе вътре!
Честита годишнина, Деби!
Помощ, помощ...
Скъпа, купи ли шампанско?
Не мърдай!
Котенце?
Исках да прилича на нещастен случай,
но ти не ми даде възможност.
Искам да умреш и да получа парите ти.
Но...не ме ли обичаш?
Това "не" ли е?
Да те обичам ли? Ти си кошмар!
Ти не си за брак, а за лабораторно изследване!
Никоя нормална жена не би те обикнала!
Нещо!
Ще пипна и теб, и малката ти ръчичка!
Хайде!
- Не. Ще се върна за останалите.
Много си смел.
- Искам и да погледам пожара.
Ти върви да спасиш чичо си.
- Може никога вече да не се видим.
Стихиите ни разделят - Гари, Деби, седми клас...
Никога няма да те забравя. Образ като теб...
Винаги ще помним тоя ден.
- И това.
Какво е то?
- Скобите на Аманда.
Хайде!
ДЕБИ 2
Дайте път!
Махнете се от пътя ми!
"Погледнахме и ето, влезе той.
С котка в шапката..."
Харесва ли ти това?
Не мога да повярвам, собственото ми дете!
"Знам, че вали и слънце не грее,
но можем да пеем и да се смеем."
О, не! Той е жив...
Бързо! Гомес!
Детето ми е тежко болно, съпругът ми умира.
Какво ще правя, мамо?
Поне имаш черен тоалет!
Гомес!
- Фестър!
Къде е Фестър?
- Тук е, любими.
Ето ме, Гомес. Опитах се да съм различен.
Живях в позор и в предградие!
Но ти си роб на Деби, ти си нейната играчка.
Ти си господин Деби.
Аз съм Адамс!
Чичо Фестър!
- Деца!
Пратихте ни на лагер.
Там ни караха да пеем.
Скъпото ми семейство!
Как ми липсвахте всички!
Цялото семейство е отново заедно.
Три поколения...над земята.
- Роднини!
Не искам да наранявам никого.
Мразя оръжието, бомбите и електрическите столове.
Но понякога хората не слушат,
затова се налага да използвам... злополучни убеждения.
Моите родители - Шарън и Дейв. Щедри, внимателни...
Нима?
Исках само Барби балерина за рождения си ден.
Бях едва на десет години. И знаете ли какво ми купиха?
Малибу Барби!
Какъв кошмар!
- Какъв позор!
Аз не исках такава кукла! Не беше в стила ми!
Аз бях балерина! Фина и грациозна...
Трябваше да бъдат наказани.
Първият ми съпруг - сърдечният хирург.
Вечно трансплантации, операции!
- А твоите потребности?
"Вечерята се отменя, Деби. Папата е простинал."
Брадва...Ах, спомени, спомени.
Вторият ми съпруг - сенаторът. Обичаше щата и страната.
Ами Деби?
- "Няма да купим нов Мерцедес,
трябва да пазим поведение." Така ли? Пази си здравето.
Последният ми съпруг. Покойният ми съпруг...Фестър.
Глупакът.
- Трупът.
И възхитителното му семейство. Вие ме приехте като своя.
Но някой от вас обичаше ли ме истински?
Ръце?
Да, аз убивах. Обезобразявах.
Унищожавах един след друг невинни хора.
Но аз не съм ли човек?
Нима аз не копнея, не страдам и не пазарувам?
Нима не заслужавам любов?
И бижута?
Деби, пусни ги! Вземи мен и парите ми!
Аз заслужавам да умра.
- Съжалявам.
Сбогом на всички.
Пожелайте ми успех.
- Успех!
СЛЕД ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ
Парти за рождения ми ден! Колко мило!
Как съм могъл да пренебрегна всичко това?
С какво съм го заменил?
- С удоволствията на плътта.
Чичо Фестър, липсва ли ти Деби?
Понякога, особено нощем.
Спомням си как ми казваше:
"Фестър, върви си в стаята!"
Закъсняхме ли?
Не, тъкмо започваме!
- Дано нямате нищо против.
Доведохме гостенка. Новата ни бавачка - Деменция.
Какво красиво име!
- Означава "лудост".
Аз се казвам Фестър. Означава "гной".
Наздраве!
За славните мистерии на живота!
За всичко, което свързва семейството!
За щастието, веселбата и кървавите убийства!
За скъпите ни приятели!
За новите ни приятели!
За младите!
Как изглеждам?
- Обезпокоително.
За страстта!
- За рая.
За болката.
- За нощта...
Път за момчето с тортата!
Нещо, на теб се пада честта!
Какво интересно семейство имаш. Вашите толкова се обичат.
Уенсди, дали някой ден ще се ожениш и ще имаш деца?
Не.
Но ако срещнеш мъж, който те обожава?
Който би сторил всичко за теб, би ти станал роб?
Какво ще направиш?
Ще го съжаля.
ДЕБИ ДЖЕЛИНСКИ АДАМС Съпруга и психопатка
Горката Деби...Беше много болна.
- Не беше болна, а тъпа.
Какво искаш да кажеш?
- Ако поискам да убия мъжа си,
ще го направя изискано.
- Как?
Ще го изплаша до смърт.
Не би го сторила.
Много съжаляваме, Деби.
Желаем ти само най-доброто.
DVDrip: Nikra Studio® BozoMaster