Addams Family Values (1993) (Addams_Family_Values-CD1.sub) Свали субтитрите
В отчаянието ще ликуваме и смъртта ще отпразнуваме.
Най-обични мои...
Хубава работа, Нещо!
Гомес?
- Да, кара миа!
Имам чудесна новина. Чакам бебе. Всеки момент.
Как са контракциите?
- На 15 секунди.
Нетърпима ли е болката? Мъчително ли е, мила моя?
Мама целуна татко, ангелите казаха на щъркела,
той долетя от небето и остави един диамант под зелево листенце,
и диамантът се превърна в бебче.
- И нашите ще си имат бебе.
Но тяхното е от секс.
Напъвайте, г-жо Адамс!
Форцепс!
Искате ли обезболяващо?
- Не, благодаря.
Попитайте децата.
Г-жо Адамс, бебето...
Момче е.
- Момиче е.
Казвай!
- Какво е, татко?
Адамс!
НОВОТО СЕМЕЙСТВО АДАМС
Имам изненада за теб, любов моя. Дано ти хареса.
Гомес, тук е толкова тъмно, потискащо и мрачно!
За нашето бебе!
- Направо мечта!
Ела, кара миа!
Люлката на Адамс.
Добре дошъл, сине мой!
Не може да е истина.
- Всеки го знае.
Когато се роди бебе, едно от другите деца умира.
Традиция. Един от нас е обречен.
- Кой?
Едно момче им стига.
Има очите на баща ми.
- Извади това от устата му, Гомес.
Бебе у дома! Крайно време беше! Пухчо!
Видя ли го?
Истинско дяволче!
Бебето тежи 5 килограма, а гюлето - 10.
Кое ще падне първо?
- Още сме на дроби.
Как мислиш?
- Гюлето?
А кое ще подскочи?
Бебето?
- Има един начин да разберем.
Едно, две, три...
Каква прекрасна вечер!
- Вали ли?
Кара миа?
- О, небеса!
Деца, защо мразите бебето?
- Не го мразим.
Само искаме да си играем.
- С главата му.
Мислите ли, че обичаме бебето повече от вас?
Мислите ли, че щом имаме бебе, едно от другите деца ще умре?
Да.
- Това не е вярно.
Вече не.
- Децата се ревнуват взаимно.
Помниш ли какви бяхме ние? Мразех те!
Презирах те!
Веднъж го душих, докато припадна. После го държаха на респиратор.
А аз го вързах за едно дърво и му извадих четири зъба.
Докато спеше, му отворих черепа и му изтръгнах мозъка!
Така ли?
Братленце!
Братко!
Виждате ли, деца?
"ОСОБНЯЦИТЕ И ЖЕНИТЕ," "КОИТО ГИ ОТБЯГВАТ"
Смърт на враговете на републиката!
Справедливостта възтържествува!
Доведи злодея!
Ти предаде народа на Франция! Ти си въплъщение на злото!
Признаваш ли се за виновен?
- Признавам се.
Признава се доброволно. Присъдата е смърт.
Екзекуторе, сложете го на гилотината.
Едно, две...
Какво правите, деца?
- Играем си.
Три.
Горко на републиката.
Каква прелест!
Полунощ, пълнолуние, ухае на смърт!
Толкова време мина...
Хайде!
- Ами дръж го здраво!
Пропусна.
Дръж.
- Не го искам!
Една къща, три деца, толкова много прозорци.
За теб се тревожа, любима.
Толкова стрес, грижи...
- Ще се справя.
Не съм по-различна от всички жени, които искат всичко от живота.
Бих искала само малко време,
за да открия силите на мрака и да участвам в адските сборища.
Нищо повече.
- Така да бъде, мила. Така е редно.
Но как?
Деца, аз съм новата бавачка.
Ние сме загрижени за околната среда.
Днес ще говорим как се предотвратяват горски пожари.
Да се предотвратяват ли?
Деца, от вас ми дойде до тук!
Отговорете ми на един въпрос!
Къде е бебето?
- Коя част ви интересува?
Здравейте, дечица. Аз съм куклата Поли.
Хайде да си подредим стаята.
Здравей, Поли.
Ще подредя стаята, ако ми дадеш безсмъртна душа.
Имението на семейство Адамс? О, колко е старо!
И голямо.
Деби Джелински от агенцията.
- От агенцията?
Казаха, че няма кого да пратят. Предложиха ми доберман.
Изненада! Не бях в града. Вие майчето ли сте?
Аз съм г-жа Адамс.
- Харесвам роклята ви.
Толкова е тясна.
- Благодаря.
Мисля, че си намерихме бавачка.
Г-ца Джелински.
- Деб.
Не е ли дамски убиец?
- Оправдан!
Ще ви покажа препоръките си, за да видите, че не съм серийна убийца.
Знаем.
- Много сте млада.
Добре дошли у дома.
Имаме камбанария, блато, тъмница...
Кабелна телевизия?
- Разбира се.
Това ли е захарчето?
- О, това е бебето ни.
Толкова е сладко! Как се казва?
Мислехме за традиционно име.
Луцифер.
- Мао.
После се осъзнахме. Нещо семпло и подходящо за дете.
Пуберт.
Харесва ми. Много порочно. Може ли?
Роклята ви запалима ли е?
- Ваксинирана ли сте против бяс?
Обожавам бебенца!
Идва ми да ги стискам, докато се задушат!
Здравей, Пуберт! Обичам те!
Деца, това е г-ца Джелински, новата бавачка. Какво ще кажем?
Страхувай се! Много се страхувай.
Я виж ти! Вие двамката и новото бебче.
Не е лесно, нали?
- Не.
Сигурно понякога ви се иска да сте си само двамата.
Най-много.
- Спокойно.
Всичко ще се оправи.
Прекрасни са!
Нещо, престани!
- То те хареса.
Аз съм добра с ръцете си.
Какво прекрасно семейство!
Но не съм се запознала с всички.
Брат ми.
- Не може да бъде!
Фестър, ела тук. Той е много срамежлив.
Фестър, това е г-ца Джелински, новата бавачка.
Къде ги намирате тия мъже?
- Виреят на влага.
Нямам търпение да почна работа. Още утре!
Защо не тази вечер?
Лека нощ, Деби.
Ако имаш нужда от нещо, викай.
Сладка е, нали?
- Съвършена!
О, Фестър, аз съм щастливец.
Някой ден ще изпиташ радостта да имаш деца
и да плащаш на някого да ги гледа.
Не трябва ли първо да се оженя?
- Още си дете!
Има време, ще срещнеш някое специално момиче.
Такова, дето няма да те съди.
- Как ми се ще!
Ах, ти, палавнико!
Какво е това?
Мама.
Най-отвратителните неразкрити престъпления на Америка.
Тази вечер ще разследваме делото на Урсула,
Кармен
и Нейдин.
Три жени, свързани с едно общо... Убийство!
Това е една и съща жена, известна като Черната вдовица.
Тя се омъжва и убива. Открива богати, самотни мъже,
спечелва доверието и любовта им, накрая се омъжва за тях
и в първата брачна нощ ги убива, като инсценира нещастен случай.
След погребението изчезва с парите им, но те свършват бързо
и Черната вдовица тръгва на лов! За пари и за любов...
Тя променя външността си и се укрива от властите от години.
Коя е тя? И къде ли ще се появи отново с вид на самата невинност?
Можем само да кажем: ергени, отваряйте си очите!
Тази сутрин няма да ни има.
Ето най-важните номера - на полицията, пожарната и моргата.
Фестър, тръгвай.
До скоро, Фестър.
- Кажи довиждане на Деби.
Приятно прекарване!
Фестър Адамс... Леле, леле!
Акции и облигации,
активи...
авоари в злато...
ценности в сейфове...
Каква странна къща!
Силно течение става. Не е подходящо място за деца.
В никакъв случай.
Не мърдай, нагло хлапе!
- Той не е нагло хлапе.
Разбира се, че не е. Той е сладко малко бебе.
Да го знаеш.
Ние се приготвяме за разходка. Ще дойдеш ли с нас?
Ти бавачка ли си?
- Що за въпрос?
Защо си дошла?
- За да се грижа за вас.
За всички ви.
- Особено за чичо.
Не биваше да ви казвам. Заклех се да не ги издавам.
Малките ангелчета... Цяла сутрин за това бърборят.
Само че се боят да питат. Да не си мислите, че не ви обичат.
Горкичките...Странна молба!
- Ужасен съм.
Сърчицата им примират за това, а вие сте загрижени родители...
Какво ще правим?
- Как да им откажем?
Не им казвайте нищо, направо ги пратете.
Те ще отричат, но го искат от все сърце.
Миличките...
Летен лагер!
Лагер Чипуа. Колко сладко!
Какво е Чипуа?
- Стара индианска дума.
Означава "сираче".
Чист въздух, ухае на борови иглички...
Уенсди, погледни другите дечица.
Луничките им, блесналите очички, дружелюбните им усмивки.
Помогни им.
- Здравей, аз съм Аманда Бъкман.
Защо си облечена като за погребение?
Да не би някой да е умрял?
- Има време.
Здравейте. Дон Бъкман. Не е ли прекрасно това място?
Приемат само специални деца, много талантливи.
Нашата Аманда взе два класа за една година. А момченцето ви?
Пуснаха го условно.
Много ни харесва Чипуа. Аманда все за тук говореше.
Изцяло й обновихме гардероба.
А малката госпожичка?
Уенсди е в тази възраст, когато само едно й е в главата.
Момчета ли?
- Убийства.
Внимание! Слушайте, всички!
Аз съм Гари Грейнджър.
- А аз - Беки Мартин-Грейнджър.
Ние сме управителите на Чипуа, лагера за привилегировани деца!
Дошли сме тук, за да учим, да растем и да се забавляваме!
Това са най-големите привилегии!
Мамо, тук няма да ми хареса.
- Как си се изпоцапал!
Остави го на мира, Телма.
- Не мога да дишам!
Не се прегърбвай и се усмихни.
- Затова постоянно е болен.
Не се заяждай с мен...
- Ти започна!
Поемаш ли си въздух?.
- Не се прегърбвай!
Всички на бала се обърнаха към Пепеляшка.
"Коя е тази красавица?", се питаха те.
Дори принцът я забеляза.
"Коя си ти?", попита той.
"Казвам се Пепеляшка", отвърна тя.
"А кой е този мъж до купата пунш?"
Този очарователен мъж,
този сексапилен мъж,
от който потръпвам под корсажа...
Този плешив мъж...
Тя ще ме подлуди.
- Кой?
Деби, дори името й...
Не е ли прекрасно? Напомня ми за винил и химикали!
Нима, Фестър? Нима се случи?
- Не знам...Мисля, че да.
Години наред ви наблюдавам с Мортиша
през прозорци, врати, ключалки... Толкова се радвах за вас.
Но и ви завиждах, да си призная.
Мечтаех някой да ме обича.
- Имаш Нещо.
Знам. Но не е достатъчно!
Искам крака, лакти, глава!
Два крака ли?
Да я поканя ли на вечеря?
А ако откаже? А ако приеме?
Ако се съгласи, ти и Мортиша ще дойдете ли?
Разбира се.
Спасяване!
Може да не сте велики плувци, но дайте всичко от себе си!
Ще получите сертификат!
Да видим първите спасители! Аманда и Уенсди.
Това ли ти е банският?
- Това ли ти е обратната захапка?
Една от вас ще е жертвата, а другата ще е спасителят.
Аз ще съм жертва!
- До края на живота си.
Искам да стана актриса.
- Браво на теб.
Аманда, скочи във водата, влез навътре и почни да се давиш.
Помощ, давя се!
Умирам!
Не мога да плувам.
Любимият ни ресторант. Идваме тук от години.
Периодично му сменят фасона.
- Прекрасен е!
Нали, Фестър?
Стара френска традиция - да си споделите хляба.
Фестър е закърмен с европейската култура.
Говори 12 езика...перфектно.
- Да, първо го взех за европеец.
Наистина ли?
- Да!
Но аз се бях изкъпал.
Фестър е прекрасен човек, но е много срамежлив.
Но дали ме харесва изобщо?
Разбира се, затова повърна.
Така ли показва чувствата си към жените?
Не, само към теб.
Дали й стана неприятно?
- Никак даже. Тя те обожава.
Винаги обърквам нещата.
Как го правиш, Гомес?
Как мога да съм като теб?
Толкова...галантен!
- Ухажвай я, обожавай я.
Накарай я да се почувства най-прекрасното създание!
Прав си!
- Върнахме се...напудрени.
Върхът на съвършенството.
Ние сме най-щастливите братя.
Не заслужаваме това великолепие, това излъчване...
Точно така!
Трябваше да си хванем две грозници.
Тогава призракът казал...
"Ще те преследвам завинаги!"
Уенсди, трябва ти да довършиш.
Много е тъпо.
- Е, ако не можеш...
На следната нощ призракът казал на лагерниците:
"Вие не вярвате в мен, но аз ще докажа силата си!"
И когато те се събудили на другата сутрин,
носовете им били обърнати навътре!
О, Фестър, сигурно ме мразиш.
- Какво?
Ти си светски човек.
А аз само те отегчавам.
- Никога!
Преди да продължим,
трябва да ти призная нещо.
Аз съм девствена.
Какво е това "девствен"?
Човек, неизпитал физическа любов.
С друг човек ли?
Деби, и аз ще ти призная нещо.
И аз съм девствен.
- Ти?!
С твоя неотразим чар!
Жените трябва да те преследват!
- Само детективите.
Винаги съм мечтала да срещна някой недокоснат,
някой чист като теб.
- Ще го срещнеш!
И като го срещна, мечтая да изчакаме първата брачна нощ,
за да отдадем един другиму върховната жертва.
Козел ли?
Досега мислех, че е невъзможно. Но Фестър Адамс...
Аз те обичам!
Наистина ли?
Моля те, разкрий ми чувствата си!
Обичам те! Обожавам те! Бих сторил всичко за теб!
Ще си платя!
Погледни го!
- Колко е спокоен...
Като гледах Фестър и Деби, стисках палци, надявах се...
Аз се молех.
- Нека се влюбят!
Нека открият щастието!
- Да си осиновят дете.
Гомес, Мортиша! Голяма новина!
Стана истинско чудо!
- Обривът е изчезнал?
Сгоден съм!
Този пръстен...
- Бе на мама. Погребахме я с него.
Поща! Адамс!
О, не!
- Какво?
Нямам думи.
- Лоши новини ли?
Най-ужасното събитие в човешката история.
Чичо Фестър ще се жени.
- Чудесна новина!
За кого?
- За бавачката.
Я се скрий. Това е направо отвратително.
Сигурно е много мила дама.
- Ужасно!
Цялото им семейство са жертви на медицински експеримент.
Като някакви изроди са.
- Какво каза?
Лагерници! Прегърнете се!
Уенсди?
Пъгсли?
Какво ви притеснява прегръдката?
- Ние не се прегръщаме.
Срамежливи дечица.
- Не сме срамежливи, а заразни.
Усещам някакво търкане тук, съвсем не в духа на Чипуа.
Нищо не е станало. Трябват им само приятели, веселба
и един ден в Хижата на хармонията.
Колко трябва да останем тук?
- Докато се пречупим.
Приятен ден.
За какво те пратиха тук?
- Не исках да яздя кон.
Само за това?
Не исках да правя къща за птици.
- Защо?
Исках да чета.
- Я стига, очилатко.
МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН "Излекувай света"
Бързо!
- Идвам.
Чакайте ме! Внимаваите! Тетанус.
Ето ги! Видях как избягаха.
Деца, какво сте замислили?
- Трябва да идем у дома. Важно е.
По-важно от летния лагер?
По-важно от приятелството? От споделените мигове?
Джоел Гликър, изненадан съм.
- Трябва да си ида, имам алергия.
Към слънцето и чистия въздух?.
- Да.
Трябва да бъдат наказани. Накажете ги!
Ние не сме тук да наказваме, а да вдъхновяваме.
Деца, знаете ли от какво имат нужда нашите приятели?
Знаете ли какво може да промени тъжния им живот?
Какво?
Запозна ли се с всички, Деби?
Това е нашата бъдеща снаха!
- Добре дошли в рода ни.
За мен влизането в клана Адамс бе нещо невероятно!
Запозна ли се със съпруга ми? Братовчеда То?
Толкова сме щастливи.
Скоро след раждането на Пуберт и ние дадохме своя принос!
Какво...
- Нищо не съм казала.
Не, така се казва бебчето. Акушерката го измисли.
Истинско бижу!
- Даже искаха да го купят.
Вие сте най-прекрасното семейство.
Чудесно парти!
- А сега изненадата!
Горкото момиче...
Вътре ли беше, преди да я сготвиш?
Е, такъв е животът!
Наистина ли си алергичен?
- Към почти всичко.
Не може да бъде.
- Не мога да ям млечни продукти,
да нося вълнени дрехи и да пия вода с флуор.
Знаеш ли какво ще стане, ако мама използва омекотител?
Какво?
- Ще умра.
Къде си?
- До скелета.
Получих бележката ти в пържолата ми.
Трябва да те питам нещо.
- Какво?
Вярваш ли, че злото съществува?
Да не си видяла майка ми?
Чичо ми Фестър ще се жени за жена в бяла униформа.
Рентгеноложка?
- Бавачка.
Трябва да отида на сватбата. Искаш ли да дойдеш?
Като на среща ли?
- Не.
С удоволствие.
Аз, Фестър Адамс, декларирам
вечната си любов.
Винаги ще те боготворя.
Ще отдавам всеки миг само и единствено на щастието ти.
От този миг съм твой вечен и безпомощен роб.
Много мило.
Да.
Ще живеете прекрасно заедно.
- Да, знам.
Ела, скъпа. Да видим следващата булка.
Сега трябва да се омъжиш.
- Не е задължително.
Най-важният елемент за успешен меден месец на Хаваите
е романтичната музика.
Поръчах тази касета от "Тайм-Лайф".
5000 най-романтични мелодии.
- Великолепна е! Как се казва?
Номер 438.
Обичаш ли романтиката?
- Харесва ми засега.
Аз обожавам романтиката.
Колко ме обичаш, Фестър?
- С цялата си душа!
Би ли сторил всичко за мен?
- Всичко!
Би ли умрял за мен?
- Да!
Заклеваш ли се?
Бонбонче...
Кифличке!
Любима, знам, че се притесняваш. Аз също.
Разстроена съм.
Заради това във ваната?
Беше битова злополука.
- Знам.
Нищо ми няма.
- Знам.
Повече не го мисли. Не се страхувай.
И за мен е толкова ново, колкото и за теб.
Наистина ли не си правил секс?
- Никога.
Може би това, което правим сега, е секс?
Ще го направим като Гомес и Мортиша.
Представи си, че сме в спалнята ми.
Баба е долу, Лърч е на вратата.
Боже мой.
Какво има? От какво се нуждаеш?
Само от теб, любими.
Наистина ли?
- Фестър, готова съм.
Само една подробност...
- Без кикотене.
Без играчки.
- И...
След като се любим, може повече да не видиш семейството си.
Какво?
- Иначе няма да ти се насладя.
Няма да ти се отдам изцяло.
- Ако не забравя семейството си?
Ако мисля за тях, няма да получа...сещаш се какво.
Съвсем никога?
- Не ме ли обичаш?
Обожавам те!
- Не ме ли желаеш?
Никога?
Жребецо...
Странно, че Фестър и Деби не са се обадили.
Мина цяла седмица. Нали, мъниче?
Погледни го. Малко е попрекалил на приема.
Коктейл "Кучешки косъм".
Чудесно, Аманда.
- Благодаря.
Следващият.
"Скъпи Уенсди и Пъгсли, обичам ви много,
но повече няма да се видим."
Гликър, стреляй!
Почти успя.
"Когато пораснете и се сблъскате със самотата, ще разберете.
С обич: чичо Фестър."
Той е мъртъв.
- Давай.
Американски плешив орел!
Те не са ли изчезнал вид?
- Вече да.
Катафалката. Къде е трупът?
- Ето го.
Но той е жив!
- На мен ли го казваш?
Фестър, ще сме заедно известно време...
Цял живот, кара миа!
- Какво?!
Кифличка!
Ако искаш да излизам с теб, трябва да направиш някои промени.
ДЕБИ 1
Внимавайте с мебелите! Поръчвала съм ги от каталог!
Фестър, веднага ела тук!
Сърби ме.
- Не я пипай.
Тия дрехи дали са в стила ми?
- Естествено, че не. Това е целта.
Къде да го сложим?
- В будоара. И внимавайте.
Аз съм съпругът й. Дай целувка.
- Дай 20 долара.
Внимавайте! Полилеят ми в стил кралица Ана!
"На Хаваите е прекрасно. Бих искал да сте тук.
Може никога вече да не се видим. Послепис: Поздрави от Деби."
Не разбирам. Седмици наред ни дума, а сега - това!
Лягай си, любими. Не е нищо сериозно.
Да не съм го засегнал с нещо? Защо брат ми ме презира?
Той те обожава.
- Бих сторил всичко за него.
Бих си извадил очите собственоръчно!
Бих пълзял по корем по въглени и натрошени стъкла!
Какво чакаш?
- Да не би Фестър да е полудял?
След медения месец настъпва такъв етап.
Не помниш ли медения ни месец?
- Онова славно пътешествие.
Без дрехи...
- Без грижи...
Без оцелели.
Желаеш ли ме след толкова години?
Старата топка и веригата?
- Винаги!
Ще ги донеса.
Лагерници, остават две седмици до празника ни. Какво значи това?
Чисти хижи.
- Моделиране с глина.
И канута, канута, канута!
Да се размърдаме! Чака ни много веселба!
Виж какво имам: "Шизофреници и серийни убийци".
Почти цялата поредица. Липсва ми само Джак Изкормвача.
Погледнете - Черната вдовица.
- Прилича на Деби.
Поне трима богати съпрузи, всички мъртви.
Ще ти я разменя.
- За какво?
За Ейми Фишър.
Всяка година завършваме със специална програма.
Музика и стихове на...
- Гари Грейнджър.
Тази година ще ви изненадам с нещо наистина вълнуващо.
Моят поздрав по случай Деня на благодарността.
Дълго мислихме коя от вас ще е подходящата малка актриса
за главната роля на Сара Милър, красивата и добра богомолка.
Накрая избрахме...
Аманда Бъкман!
Мен?
За нейни другарчета: Дженифър, Лили, Тифани, Мишел и Мелиса.
Не всички могат да са звезди.
Да не забравяме малките лагерници
Мордохай, Янг,