The Clearing (2004) (The.Clearing.2004.LiMiTED.CD2.DVDRip.XviD-iMC.sub) Свали субтитрите
- Не.
- Ами ти... Изглежда знаеш много за мен.
На теб направил ли съм ти нещо?
Не, нищо не си ми направил.
Бива те с имената. Прочут си с това, нали знаеш?
Четох, че можеш да се срещнеш с някой веднъж...
и след 10 години пак го срещаш...
и го поздравяваш сякаш го виждаш всеки ден.
По този начин успяваш да накараш всеки човек да се чувства важен.
Списание "Форчън".
Ако трябва да съм честен, не съм изненадан, че не ме помниш.
Дай ми минутка.
Започнах в "Хадли" няколко месеца преди да напуснеш.
Един ден вървях по коридора. Ти идваше от другата страна.
Човекът с който бях те посочи и каза: "Това е човека с който трябва да наблюдаваш.".
Няколко дни по-късно се срещнахме в кафето.
Аз се представих.
Всъщност поговорихме малко.
Исках да видя как изглеждат преуспелите.
Това беше труден период в живота ми.
Не можеш да ме обвиняваш, че не си спомням.
Беше много любезен. Не се тревожи.
Черпи ме кафе и поговорихме.
Мисля, че поспорихме за някои неща.
Мисля, че ти хареса да говориш с някой който не е съгласен с теб.
И продължи да ме следиш? По вестниците?
Както ми каза човек - наблюдавах те.
Както казал човекът. И затова ли?
Затова ли аз?
- Да вървим, Уейн.
Цял живот работя упорито. Заслужил съм всичко което имам.
Никой не ми го е подарил. Не заслужавам това.
Какво...
Добре ли си?
Мисля, че беше жена ми.
Имам нещо за това.
Ето.
Съжалявам. Не исках да те нараня.
Какъв ти планът след като приключиш тук?
Ще изчезна.
На някое горещо място ли?
- Точно така.
Ще отведа жена си далеч оттук.
Ще се върнеш там откъдето си?
- Точно така.
- Разбирам.
Тя ще дойде ли с теб?
Разбира се.
Ще се откаже от всичко заради теб?
Ще остави баща си и децата?
Те ще се оправят.
Ще й липсват.
Не можеш да се върнеш, Арнолд.
Жена ми на ме гледа по начина по който ме гледаше преди 30 години.
Не можеш да направиш нищо по въпроса.
Има ли някакви новини за Уейн?
Не.
От ФБР дойдоха... да говорят с мен.
Не знам как някой може да бъде толкова жесток.
- Кога го видя за последно?
Преди известно време.
Не... Не знаех, че пак е започнал да се вижда с теб.
Съжалявам.
Как беше когато беше тук?
Искам да знам.
Носеше ли ти някакви неща? Лягахте ли си?
Понякога... ми носеше разни неща.
Какви неща?
- Донесе ми тази книга.
Той мрази Ню Йорк.
Никога не съм била там.
Когато напуснах компанията...
той ми помогна с това място.
След това започна да идва насам от време на време,...
нали разбираш, да види как съм.
Тук бяхме само ние.
Мисля, че бих предпочела да се чукате по хотелите.
Разбираш ли, Ейлин,...
Не знам какво щях да правя без него.
Той е страхотен човек.
Ходих да я видя.
- Знам.
Никога не съм говорила с него за това. Никога не съм го питала защо.
Само му казах да се отърве от нея и да продължим живота си.
Не исках да знам.
Аз го обичам а тя му се възхищава.
Може да позволят на съпруга ви да гледа новините.
Мамка му.
Какво правиш?
Уморен съм, Арнолд.
Малко по-нататък има поток.
Можеш да си потопиш краката във водата. Ще се почувстваш добре.
От колко време си женен?
24 години.
Тя подкрепя ли те?
Да.
Ти си късметлия.
Ще направиш ли нещо за мен?
Ще напишеш ли едно писмо от мое име? До жена ми.
Можеш да го изпратиш когато се прибереш.
Може да не се разбера добре с момчетата в колибата...
а искам да й кажа нещо.
Можеш да направиш това за мен.
Мамка му. Би ли...
Моля те, би ли ме освободил?
Можеш да четеш това което ще напиша.
Няма да пиша нищо за теб или за това къде сме.
Внимавай откъде го пращаш...
защото могат да проследят пощенската марка.
След като се оженихме и тя забременя с Тим...
понякога имаше чувството, че когато тръгна нанякъде...
може и да не се върна.
Тогава пътувах много по работа...
Мисля, че го преодоля. Не...
Не мисля, че страда много.
Когато я помолих да се ожени за мен...
не бях напълно сигурен.
Имах си съмнения.
Но...
Не можех да си представя животът без нея.
Това никога не се промени.
Мисля, че това е същото...
като да си сигурен.
Как мислиш?
Не знам.
Мисля, че е .
Можем да тръгваме.
Получихме искане.
Познати ли са ви?
Искането е за почти 10 милиона долара.
Искат вие, Ейлин, да занесете откупа.
9.5 в диаманти, два каратови, кръгли, без дефекти.
Това са най-обичайните камъни на пазара и ще им е лесно да ги продадат.
И половин милион в брой, не белязани 100 доларови банкноти.
Защо искат да отиде майка ми?
Не можем да изпратим агент вместо нея. Знаят как изглежда.
Поискаха да сложим откупа в спортния сак на Уейн.
Подплатата е прекалено тънка, за да сложим каквото и да е проследяващо устройство.
Трябва да ви посъветвам да не плащате откупа...
без потвърждение, че съпругът ви е добре.
Ейлин, дават ни три дни, за да съберем камъните.
Кажете им, че ни трябва повече време. Кажете им, че искате
доказателство, че съпругът ви е жив.
Знаеш ли как да правиш нещо...
което е напълно отвъд сферата на нормалното ти държание?
Как?
Представяш си го, всяка една частица...
докато не го почувстваш истинско, като нещо което правиш непрекъснато.
Тази сутрин не бях нервен. Беше все едно отивам на работа.
Небето, времето... Знаех какви ще бъдат...
преди още да си отворя очите.
Предложиха ми пари, истински пари. И всичко което трябва да направя
е да те заведа при тях.
Кажи ми, Уейн...
ако беше на мое място, щеше ли да го направиш?
Не, нямаше.
Имаш ли си представа какво е да гледаш как жена ти ходи на работа всеки ден
вместо да си плува в басейна?
- Не, нямам.
- Е, гадно е, Уейн.
Гадно е да гледаш как животът ти се разпада.
Всичко което си планирал, всичко на което си разчитал...
Да виждаш как се разпада пред теб и да не можеш да направиш нищо по въпроса
като че ли ставаш невидим.
Не разбираш за какво ти говоря, нали?
Нали?
Майка ми се разболя докато растях.
Баща ми работеше във фабриката както всички останали.
Трябваше да направи нещо друго с живота си,...
но... беше приел мястото си в света.
Хората идваха и се опитваха да го накарат да им урежда споровете.
Но за каквото и да спореха...
той беше над това.
Той знаеше всичко.
- Хубава история, Уейн.
Изслушай ме, мамка му! Аз те изслушах.
Когато той се разболя...
идваха в къщи, стояха край леглото му...
и се опитваха да му подобрят настроението.
След като почина...
вдигаха наздравици за него и идваха в къщи, за да видят
дали могат да помогнат с нещо.
И въпреки, че беше мъртъв
сякаш беше... някъде наоколо.
И изведнъж... наистина беше мъртъв.
Може да не е живял за никой освен за болната ми майка и мен.
Само за нас двамата.
Но ни липсваше.
Наистина ни липсваше..
Значи всичко което трябва да направиш е да ме заведеш при тях.
Мислиш ли, че ще ме пуснат щом съм видял лицето ти?
И какво мислиш, че ще направят с теб? Че ще те пуснат ли?
Всичко ще е наред, Уейн.
- Не, няма.
Не, няма.
Не разбираш, Уейн.
Разбирам.
Погледни се. Дори обувките не си обул.
Разбирам, че има много хора като теб.
Мислиш ли, че го правиш заради жена си? Мислиш, че като откраднеш парите ми...
и отидеш на някой плаж, животът ти няма да е токова загубен.
Това е заради теб, Арнолд. Това те интересува.
Защото истината е, че не можеш да го постигнеш сам.
И помисли, че семейството ми ще страда заради теб. Ти си боклук!
Ти си нещастен боклук.
Нямаш право да ми говориш така.
- Млъкни.
Просто ме заведи при този за когото работиш.
Приключих с теб.
"Това е последният ви шанс. Четвъртък, 1:00 следобед.
"Точното място ще се появи в обява в деня на доставката.
Не замесвайте ФБР."
Какво е това?
Кръв.
Да го занесем в лабораторията за анализ.
Ще донесеш ли няколко пликчета за доказателства?
Според лабораторният доклад, белите кръвни телца в кръвта на Уейн
са увеличили размера си.
Какво означава това?
Не е сигурно, че Уейн е жив.
Това означава ли, че е мъртъв?
Чакай.
Не мога да те пусна, Уейн.
Г-жо Хейс?
Търсят ви по телефона.
Ало?
Ало? Г-жа Хейс на телефона.
Какво правите?
Какво имате предвид?
- Беше ви казано: "Без ФБР".
Не. Не, казах им да стоят настрана.
За идиот ли ме вземате?
Не. Защо?
Плъзнали са из целият хотел.
Не, но... Н-н-не! Казах им да стоят настрана.
От другата страна на улицата има метростанция. Излезте отпред.
Ще ви се обадя на уличния телефон.
Затвори. Почакай.
Движи се.
Не я виждам.
Ало?
Говори по телефона.
От ФБР накараха ли ви да носите нещо?
Телефона ми.
- Отървете се от него.
Изхвърли си телефона на западния вход на станцията.
Да.
Спри тук.
Има знак за преминаващи елени.
- Знак ли?
Виждате ли го?
- Да.
Малко по-напред има виадукт.
Спрете колата между лампите. Оставете торбата там.
Изключете двигателя.
Включете вътрешните светлини.
Искам да чуя гласът му. Чухте ли?
Ейлин.
- Уейн?
Ейлин!
Кажете им, че искате доказателство, че съпругът ви е жив.
Ейлин.
- Искам да чуя гласът му.
Чухте ли?
- Ейлин.
"Аз съм Уейн. Ейлин, добре съм."
Уейн?
Ехо?
Уейн?
Уейн?
Не!
Чакайте!
Не!
Не...
Фулър.
Същите серийни номера?
Същото място?
Арнолд?
- Да?
Не забравяй боклука.
Обажда се Лари Шмит от "Фуудленд".
Мисля, че имаме още една от онези 100 доларови банкноти. Да.
Чарли, Бейкър, едно...
едно, четири, нула, едно...
две, едно, седем, Чарли.
Заповядайте.
Това ще стигне.
Рестото ви е 83.13 долара.
- Благодаря.
Благодарим ви, че пазарувахте във "Фуудленд".
- Благодаря.
Обажда се Фулър.
Искаше ли да те хванем, Арнолд?
Дал си няколко белязани 100 доларови банкноти...
в един и същ магазин за период от две седмици.
Магазин в който се пазарува предимно с дребни пари?
Не мисля, че си глупав, Арнолд.
Жена ми няма да разбере.
Не е чак толкова нещастна.
Защо си изчакал цял ден?
Така си го представях...
по тъмно.
Арнолд?
Знаеш ли...
няма колиба.
Арнолд.
Казах,...
че няма колиба.
Арнолд.
Не можех да го направя по светло.
Как си уплътнявахте времето?
Говорехме си.
- За какво?
За семействата ни, за съпругите ни, за нас.
Обичайните неща.
И когато се стъмни...
"Сега към теб чувствам същото както когато се роди Джил.
"Ако ме обичаш...
значи имам всичко от което ми е нужно."
Обичаш ли ме?
Да.
Значи имам всичко което ми е нужно.
превод: StraightEse
BULGARIA TEXT '2004