The Clearing (2004) (The.Clearing.2004.LiMiTED.CD1.DVDRip.XviD-iMC.sub) Свали субтитрите
- Температурата е 59 градуса."
- Най-добре да тръгвам.
"Губернаторът даде на пенсилванските законодатели..."
Не забравяй, че семейство Финч са ни на гости довечера.
- Добре ли спа?
- Да. Добре.
Защо ще идват Финч?
Не сме се виждали от години и мисля, че с Ева трябва да положим малко усилия.
Не мислиш ли?
- Има ли някакъв повод?
Не. Няма повод. На времето той ти беше добър приятел.
- Да.
- Ще поговориш ли с Джил днес?
- Не. Говорихме вчера.
Защо? Тревожиш ли се за нея?
Трябва ли?
Защо не й се обадиш ти?
Мисля да й се обадя този следобед.
Това е добра идея.
Харесва ли работата си?
Да, така изглежда.
Не би ми казала ако не е така.
Не. Но това е само защото ти изрази мнението си по въпроса пределно ясно.
Чао.
Добре, куче.
Хайде. Хайде.
- Хайде.
Не. Не... Това е жестоко.
Ще се научи да плува. Така учих и децата.
Не е вярно.
Аз ги учих да плуват.
До скоро.
Уейн, моля те, не закъснявай по-късно от 6 часа, става ли?
- 6:00 ли?
- Да. Моля те.
Не е активно. Натиснете бутон "услуги".
Млъкни.
Грасиела, прекрасно е. Благодаря ти.
- Ало.
- Уейн закъснява. Можете ли да повярвате?
- Какво прави?
- На работа е.
- Защо, по дяволите го прави?
- Нищо ново.
- Е, Том, ще донесеш ли напитки?
- Да. А и аз искам от добрия скоч.
Бих искала а говоря с Уейн Хейс, моля. Съпругата му се обажда.
Един момент, моля.
Страхувам се, че не е на бюрото си.
Тръгнал ли си е?
Боя се, че не знам, г-жо Хейс.
Тогава бих искала да говоря с Алекс Райс, ако обичате.
Един момент.
Тръгнал си е. Искате ли да ви дам гласовата му поща?
Не. Нямам съобщение. Благодаря.
Моля оставете съобщение.
Надявам се, че си тръгнал към къщи.
Както винаги ни разглези.
Точно така, Ейлин. Всичко беше много вкусно.
Нищо особено. Нищо не съм направила.
Ако това е нищо, значи имаш късмет, Том.
Съжалявам, че Уейн не дойде.
Всичко е наред. Никога не ни е харесвал.
Какъв е случаят?
Ало?
Трябва да съобщя за изчезнал човек.
- Ало?
- Г-жо Хейс, обажда се детектив Симор.
Няма следи от взлом. Вратите бяха заключени. Алармата беше пусната.
Можете ли да се сетите за някаква причина да паркира там?
Не.
- Познавал ли е някой в този квартал?
- Доколкото знам не.
Бил ли е подложен на някакъв стрес?
Не, не мисля.
Колко е висок съпругът ви?
1.82.
- Тегло?
- 80 килограма.
- Очи?
- Сини.
Руса коса.
Мамо?
Здравей.
Как е бебето?
Все още спи зле.
Понякога се чудя как ще се оправи в света.
Ще бъде от онези възрастни мъже живеещи с майките си.
Следващото ще е по-добър. Мислили ли сте да имате и момче и момиче?
Не. Няма да имаме второ дете.
Той всяка нощ е в леглото ни.
Бих искала да ги видя.
Мислиш ли, че може да дойдат?
Да. Ще видим.
Разкажи ми какво ти казаха от полицията.
Предимно ми задаваха въпроси.
Искаха да знаят дали нещо го е тревожело напоследък.
Очевидно непрекъснато изчезват хора.
Те ли го казаха?
Казаха, че ще проверят реката.
Татко не би го направил.
Не.
Уейн!
Уейн.
Да.
- Здравей, Уейн.
- Здравейте.
Не знам дали ме помниш... Аз съм Арнолд.
Арнолд Мак от “Хадли”.
Това беше преди много време.
Да, така е.
Трябва да ти покажа това.
Какво, по дяволите, правиш?
Ако вдигнеш шум, ще стрелям.
Дай ми ключовете.
Ръцете ти.
Дръж ги зад гърба си!
Извади си краката. Да ти свалим обувките.
Сега, кажи на жена си, че си добре.
- А така ли е?
- Да.
Аз съм Уейн. Ейлин, добре съм.
Джил!
Трябва да приемем на сериозно...
възможността, че наблюдават къщата.
Това означава, че ще поставим наблюдатели и ще останем с вас докато се разреши проблема.
Искат да потвърдите получаването на ключовете с обява.
Това е обичаен модел на комуникация... с минимален контакт.
Бихме искали да ги накараме да се обадят по телефона.
Затова ще подслушваме всички разговори в случай, че успеем да ги накараме да го направят
Разбирам, че присъствието ни тук ще ви е неприятно...
но трябва да ви помоля...
да се опитате да бъдете възможно откровени с нас.
Така, че ако г-н Хейс е споменал нещо...
нещо за което е мислел, нещо което го е тревожело...
каквато и информация да ни дадете ще е по-добре отколкото сме в момента.
Искам да ви уверя,...
че безопасността на г-н Хейс е наш приоритет.
Липсата на контрол може да е най-трудната част в положение като това.
Тук сме, за да ви върнем част от този контрол.
Здрасти.
Къде беше?
- Говорих с Лейн.
- Как е тя?
Прекарваме повечето време в обсъждане на цвета на това което е в пелените на Оскар.
Надявам се от ФБР да се заинтересоват от това.
Как е мама?
Добре е.
Според мен мисли, че я е напуснал.
Тя ли ти каза това?
Не.
Разбира се, че не. Никога не би го направил.
Защо не?
Защото без нея е загубен.
Може да е мислил за това, но никога не би го направил.
Повечето от отвличанията в страната са малки...
и обикновено са заради спорове за наркотици.
Обикновено нещата се оправят.
Някой плаща сметката и ги пускат.
Свободни сме.
Тръгваме след пет минути.
Всичко е наред.
Обуй ги, моля те.
Седни на земята.
Седни.
Изпъни си краката.
- Чакай малко. Спри.
Ръцете ти ще са по-добре ако са отпред.
Имаш ли нещо против...
Имаш ли нещо против първо да си сваля сакото?
- В багажника беше малко топло.
- Добре.
Добре.
Добре. Ръцете отпред.
Да продължаваме.
О, не. Седнете, моля.
Благодаря.
"Пепси" със закуската?
Един от лошите ми навици.
Между другото всичко ще бъде платено от бюрото.
Не знам дали ви обясниха това.
- Всичко е наред.
Имате прекрасна къща.
Да. Построихме я преди пет... не, шест години.
Надявам се, че не ви пречим много.
Не. Мисля, че ще се оправим.
Добре.
- Наслаждавайте се на закуската.
Благодаря.
Щом влезеш е добре.
Студено е.
Поддържа те млад.
Знаеш ли, не мога да си спомня кога за последно плувахме заедно.
Да, мина известно време.
Цигара?
Отказах ги.
Но предвид обстоятелствата...
Добре ли са обувките?
Имам предвид - стават ли ти?
Да. Доб... Добре са.
Не, не. Цигарите убиват.
Повтарям го на жена ми от години, но някак си...
Ще си говорим ли? Това ли е?
Добре. Нямам нужда от разговори.
Какво те накара да мислиш, че пуша?
Виж, Арнолд. За колко пари става въпрос?
- Колкото и да са, мога да се обадя на адвоката си.
Не може. Това няма нищо общо с мен. Аз само си върша моята част.
- Каква... Каква е твоята част?
- Да го направя. Това е.
- Ти ли направи снимките?
- Не. Не съм фотограф.
Трябва да тръгваме. Имаме още доста път.
- Имаш ли нещо против да ми кажеш къде отиваме?
- Съжалявам. Не мога.
Спомняте ли си да се е карал с някого?
С бивши служители, някой уволнен, озлобен...
някой който да чувства, че му дължи нещо?
Нещо подобно?
- Доколкото знам не.
Доколкото разбрах е имало ядосани от това, че съпругът
ви използва чуждестранни автомобили?
Имаше няколко писма. Това беше всичко.
Около година след като е продал контролния пакет акции в бизнеса си с коли под наем...
се оттегля от борда и създава нова компания.
Така ли е?
- Точно така.
- Консултантска фирма?
- Да.
Но е неуспешно.
-Не.
- И е консултативен директор в "Ленъкс-Стюарт"
през последните две години след като е затворил консултантската фирма.
Точно така.
Познавате ли г-ца Луис Милър...
бивша колежка на съпругът ви в "Ленъкс-Стюарт"?
Да. Съпругът ми имаше връзка с нея.
Напуснала е работа през Юни 2001-а?
Казах му да я пусне.
И доколкото ви е известно това е бил краят на взаимоотношенията им?
Да, доколкото знам.
Извлечението от телефона на съпругът ви показва,...
показва, че и след тази дата са поддържали връзка.
Това ли е всичко?
Разбира се. Засега. Благодаря.
Децата ми не знаят за това. Ще съм ви благодарна ако не им казвате.
Разбирам.
Шунка или риба тон?
Шунка.
Ще си го разделим.
Благодаря.
Знаеш ли, Арнолд, мисля, че може би си хванал погрешният човек.
- Така ли?
- Да.
Мисля, че искаш съседът ми г-н Шипли. Той е богат.
Мислиш, че съм направил грешка ли?
Непрекъснато се случва.
Умни хора взимат чужда чанта на летището...
качват се в кола която не им принадлежи...
- Знам всичко за теб.
"Човекът от който се страхуват "Хърц" и "Ейвис"."
Разбирам.
Израснал си в Алтуна. Оженил си се за гаджето си от гимназията.
Спечелил си стипендия за "Пен".
Имал си добра работа, но си напуснал, за да започнеш с колите под наем.
Известно време не е изглеждало обещаващо, но си успял да го подкараш.
В онези дни, най-голямото предизвикателство е било да запазиш брака си.
Така написаха. Не съм го казвал аз.
Обичаш да гледаш "Пиратите". Имаш малка къща в гората до езерото...
малка лодка с която обичаш да плаваш през летните следобеди,
за да прочистиш мислите си...
и две деца... син и дъщеря... Вече пораснали.
Накратко казано е това.
Кога загуби работата си?
Предполагам си личи, а? През Ноември преди осем години.
И с какво се занимаваше?
- Бях нещо като управител.
И си мислел, че заради упоритият ти труд, верността ти...
и това, че си правил всичко което са те карали, си в безопасност?
Работих там 17 години. Казаха, че не зависело от тях.
- Вероятно е било така.
- Те така казаха.
Променяща се икономика. Трябва да се поддържат печалбите.
Чух всичко това.
- Нищо лично.
- Да бе.
- Това е ужасно.
Много добри хора губят работата си.
Бих казал, че 30% от работниците ни са от "Хадли".
Можеше да дойдеш да работиш при нас.
Ще съм ти благодарен ако не се отнасяш снизходително с мен, Уейн.
Знам как стават нещата. Точно затова съм тук с теб.
Какво мисли жена ти за този план?
- Жена ми ли?
- Да. Това са нейните цигари.
Можеш да криеш разни неща от жена си.
Не знам.
Какво? Никога ли не си мамил жена си?
Има различни лъжи, Арнолд.
Имам предвид, че това е нещо голямо.
Ами ти?
Аз ли?
- Да. Знаеш всичко за мен.
Разкажи ми за себе си.
Добре. Ами...
Имам жена и две дъщери.
Едната почти не живее при нас.
Има си гадже. Имам чувството, че е ням.
Не си спомням кога я видях за последен път.
Жена ми...
се опита да се самоубие с цигари.
Живеем заедно с баща й. Той спи в кабинета.
Има си собствен телевизор, но не чува добре...
а не обича да си носи слуховия апарат през нощта.
Ляга си и пуска звука толкова силно, че го чуваме в нашата стая.
Понякога го оставя да работи по цяла нощ.
Но какво мога да кажа? Къщата е негова.
Рядко се обаждам, Уейн.
Това е дом на... разочаровани хора.
Но... здрави сме и се имаме един друг, така, че...
Всички страдат. Нали така?
Да, всички страдат.
Винаги ли си имал този мустак?
Докато успея да с пусна.
"Аз съм Уейн. Ейлин, добре съм."
Хората ни смятат, че е написано от един човек...
мъж, образован, бял, над 30-те...
но ние смятаме, че си имаме работа с група.
За да се задържи заложник повече време се изискват съучастници.
Защо не са поискали нищо?
Показват ви кой командва.
Бих искал да предложа различен подход.
Не реагираха на искането ни да се свържем по телефона...
Предлагам, както поискаха, да пуснем лична обява...
потвърждаваща, че сте получила записа...
но да кажем и, че сте получила и искане за откуп.
Искате да платите. Просто желаете да се уверите,
че ще платите на правилните хора.
Щом решат, че ще дадете парите им на някой друг
ще се обадят в рамките на 24 часа.
Добре, какво се разбрахме? Ще направим както казва Фулър.
Няма сам да взема това решение.
Не си сам, миличък.
Къде отиваш?
Отивам да взема нещо за Оскар.
На пазар ли отиваш?
Това е първият му рожден ден. Важно е да го отпразнуваме.
Идваш ли?
- Оскар!
Заспа ли?
Най-накрая. Будеше се всеки път като го оставех.
Уейн ще съжалява, че го е изпуснал.
Да. Той бича рождените дни.
Знаеш ли, Лейн, за първият ми рожден ден след като се оженихме Уейн...
искаше да ме изненада и затова отидохме в един малък хотел в планината.
Не можеше да си го позволи, но както винаги настоя.
Като и да е, когато стигнахме там се оказа, че не са и чували за нас.
Беше объркал резервацията или нещо подобно.
Беше съсипан и започна да се моли.
След това се опита да звучи сериозно, но не се съжалиха над нас.
- Бедничкият.
- Вечерята продължи цяла нощ...
защото нямаше свободни хотелски стаи.
Накара ги да слагат свещичка на всичко което поръчвахме...
на пудинга, на... на хамбургерите.
И всички пяха "Честит рожден ден". Беше страхотно.
Спомням си как веднъж ме убеди, че най-доброто прекарване на рожден ден е
да отида на работа с него и да му помогна да измие колите.
- И аз се вързах на това.
Харесваше ви. И на двамата.
Наистина ни караше да се чувстваме сякаш сме центърът на вселената.
Надявам се и Оскар да се чувства така.
Ще се чувства.
Спри.
Тук ли ще се срещнем с останалите?
Не.
- Какво тогава?
Почивка. Можеш да седнеш ето там.
Може ли да видя снимките на жена ми?
Защо?
- Може ли да ги видя?
Мрази да я наблюдават.
Притеснява се дори когато е с мен.
Прекрасна е.
Знаеш ли какво си мисля?
Какво?
Не мисля, че някой наблюдава жена ми.
И знаеш ли какво означава това?
Не.
Означава, че ще трябва да ти избягам.
Няма да го направиш, Уейн.
Ще ми навлечеш неприятности.
- Ще съжалявам за това.
Жена ти ще плати и ще можеш да се прибереш.
Поне докато иска да се върнеш. Не си направил нищо ужасно, нали?
Никога не съм насочвал оръжие към никого.
Жена ти знае ли за компанията в която движиш?
Онази жена?
Казах ти, че знам всичко за теб.
Веднъж те проследих дотам. Седях отвън.
Проследил си ме?
- Помолиха ме да го направя.
Бих казал, че това е нещо голямо, Уейн. Не е ли така?
Трябва да тръгваме.
Това е много хубаво място, Арнолд. И си избрал страхотен ден.
Не съм го избирал аз. Да тръгваме, Уейн.
Обичам жена си, Арнолд.
Имаме две прекрасни деца и аз тъкмо почвам да ги опознавам.
Бях на работа през по-голямата част от живота им.
Изпуснах много.
Не съм казал, че не ги обичаш. Хайде. Да вървим.
Не.
- Хайде.
Така съм си добре. Кажи ми къде отиваме.
Да тръгваме.
- Погледни се.
Изгубил си работата си. Обикаляш и пъхаш хора в багажници...
Стани.
Ами ако всички правят така? Проклет психопат.
Колко пъти си стрелял с този пистолет, Арнолд?
Близо до върха има изоставена колиба.
Ще те оставя там. След това си тръгвам. Това е.
Няколко човека те чакат.
Работя за тях.
Иска ми се да бях обърнал повече внимание, но косях ливадата.
Всичко което си спомням е, че не беше градинар.
Беше бял, на средна възраст.
Мисля, че беше с костюм...
Стоеше отстрани на колата и говореше с г-н Хейс.
Шофьор на една от местните автобусни линии си спомня мъж с подобно описание.
Направихме скица въз основа на тези показания.
Заповядайте.
Прилича ли ви на някой познат?
Да, прилича на милиони хора които може да познавам.
Ами обявата?
- Още няма отговор.
Тъй като отказаха да се обадят по телефона, ако разрешите...
бих искал да получа гаранция, че г-н Хейс е в безопасност.
Мисля, че от организация като тази биха очаквали подобно искане.
Почакайте малко. Г-н Фулър, както предложихте...
заплашихме да дадем парите им на някой друг.
И оттогава не са се свързали с нас. Не са поискали нищо.
Още сме там където бяхме и в началото!
Какво значение има кой е бил на проклетия автобус? Знаете ли какво си мисля?
Мисля, че нямате дори и най-малка представа кои са тези хора!
Какво смятате за гаранция?
Разговор по телефона.
Ако не пожелаят да потвърдят, че съпругът ви е в безопасност...
мисля, че трябва да смятаме преговорите за приключени.
Ела насам.
Г-жо Хейс, те знаят, че ако ви накарат
да се отчаете ще им дадете всичко което поискат.
Искам да се извиня от името на сина си.
Няма нужда.
Моля, седнете.
- Странно е.
Никога не сте срещал съпругът ми, но знаете всичко за него.
- Свикнал съм.
- Щяхте да го харесате.
Вдъхва доверие. Това е най-големият му талант.
Такива хора трябва да бъдат оценявани.
Става лошо когато остареят.
Чувстват се забравени.
Няма нужда да ми обяснявате нищо...
Опитвам се да опиша съпруга си, г-н Фулър.
Вие ли казахте на сина ми за онази жена?
Помолих го да прегледа няколко телефонни записи.
Не знам до какви заключения е стигнал.
- Казахте, че няма да го правите.
Казах, че разбирам.
- Какво ли щеше да е ако аз надничах във вашият брак?
В момента няма да изглежда много добре.
Какво правиш?
Мислех си за баща ти.
Страхувам се, че никога повече няма да го видя.
Какво би му казала ако можеше?
Че го обичам.
Знаеш ли...
когато му казах, че съм бременна с теб...
беше единственият път когато съм го виждала да плаче.
Знае, че го обичаш.