The Door In The Floor (2004) (Door.in.the.floor.dvdrip.xvid-kjs.cd1.BG.srt) Свали субтитрите
Джеф Бриджис и
Ким Бейсинджър във филма
ВРАТА НА ПОДА
Участват още: Джон Фостър
Мими Роджърс
Ели Фанинг
със специалното участие на Бижу Филипс
музика Марчело Зарвос
монтаж Алфонсо Гонсалвес
художник Тереза де Пре
оператор Тери Стейси
продуцент Майкъл Коренте
по романа на Джон Ървинг "Вдовица за една година"
сценарист Тод Уилямс
режисьор Тод Уилямс
Мъртви като счупени ли е?
Ами, телата им са счупени, да.
И са заровени в земята? Телата им, да.
Какво е да си мъртъв?
Хмм. Когато...
Когато погледнеш снимките на Томас и Тимъти,
спомняш ли си лудориите, които са правили?
Да. Хмм, добре,
Значи Том и Тимъти са живи във въображението ти.
Става ми тъжно като си спомня за тях.
На мен също, Рути.
На мама и е най-тъжно.
Ами, да.
Аха.
Синът ви има ли шофьорска книжка?
Божичко.
Няма нужда да крещиш, Минти.
Ами? Добре, ще си помисля.
Аха.
Добре. Ще ти се обадя. Чао.
Все още захладнява надвечер, а?
Благодаря.
Боже. Погледни този двор.
Трябва да почистим тези проскубани цветя.
Искам да си направим басейн.
Защо?
За Рут, като порасне.
Като онзи, който имахме в Провидънс. Момчетата го обожаваха.
И моравата... Не прилича на игрище.
Не.
Погледни тази снимка.
- Кой е това?
Синът на Минти О'Хеър... Учителят по английски на момчетата.
Иска работа за през лятото.
Иска да стане писател.
Какво ще прави?
Предполагам, че иска да натрупа малко опит.
Искам да кажа, че ако иска да стане писател, трябва да види как стават нещата.
Какво точно, ще прави за теб?
Хмм, ами...
Доста мислих.
Искам да се опитаме, да поживеем разделени през лятото.
Само временно.
"Започнали сте кариерата си пишейки романи?"
"Да, но бяха ужасни. За жалост трябваше да напиша цели три..."
"преди да разбера, че не ставам за писател на сериозна проза."
"Аз съм забавен само за децата, пък и обичам да рисувам."
Едуард, не се притеснявай от това, че е известен.
Завършил е Ексън.
Синовете му бяха прекрасни момчета,
но... посредствени ученици.
"Пишете басни за деца с такава лекота."
- И двамата бяха в моя клас.
"Предполагам, че успявам да разбера страховете им и да ги опиша."
"Е, поне в историите ми. Както и да е..."
"усещам какво ще се случи, но не винаги."
- Научи каквото успееш.
Обърни внимание на работните му навици.
Дали има някаква методика в лудостта му.
И най-вече...
хвърли се с главата напред и изпълнявай всичко, което поиска.
"По мое мнение, няма по-добро начало за разказ, от началото на "Мишле в стената".
"Имам предвид първите няколко реда... "Том се събуди, а Тим не."
Тате, сънувах сън.
Чух звук.
Какъв звук, Рут?
То е в къщата, но се пази да не го чуем.
Хмм.
Ами, да отидем да го потърсим.
Звукът, когато се пази да не го чуем. На какво прилича?
Ами като звук, който някой издава, когато се опитва да не издава звук.
Пенисът ти изглежда смешно.
Пенисът ми е смешен.
Покажи се, звук. Покажи се, звук.
Ще ти разкажа една история, за един друг звук.
Една нощ, когато Томас беше колкото тебе,
а Тимъти още носеше памперси,
Томи чул звук.
- И двамата ли се събудили?
О, Том се събудил,
а Тим не.
И Том събудил баща си...
и го попитал: "Чу ли този звук?"
"Ето, този звук отново" - прошепнал Том на баща си.
"Чудовище!" - извикал той.
"Това е просто мишле,
което лази между стените." -
казал баща му
и задумкал по стената.
А мишлето...
припнало надалеч.
"Само някакво мишле.
Нищо страшно." - казал си Том.
И бързо-бързо заспал.
А Тим,
той цяла нощ не мигнал.
И всеки път, когато мишлето пропълзявало обратно,
той тропал по стената,
и слушал как чудовището...
бяга надалеч.
Чудовище с гъста и мокра козина,
което нямало ръце и крака.
И после...
- Това е краят на историята.
Къде е мама?
Мама, ами... Неин ред е да живее в другата къща.
Утре вечер е мой ред. Тя ще си дойде на сутринта, нали?
В нашата къща има ли мишки?
Хмм. Всички имат мишки.
Мишките са навсякъде.
До утре, Рути.
Еди? Еди?
Г-жа Коул?
- Марион.
Ела.
Имаш книжка, нали?
- Да, имам.
Познавам момчетата на твоята възраст. Умират си да покарат, когато имат случай.
Да г-жо. Но не мога да карам кола със скорости.
С автоматични скорости е.
Да г-жо.
Съжалявам за одеве. Бях...
Очаквах г-н Коул.
На Тед му взеха книжката преди три месеца.
Вече не сме в Ексетър. Можеш да ми викаш на малко име.
Добре.
Няма ли да влезете?
Не тази вечер.
Боли ли? Много ли боли?
Всичко е наред. Не се притеснявай за мен.
- Еди!
За мен е чест да се запозная с Вас, сър.
Искам предварително да ви благодаря за това преживяване.
Е, надявам се да е полезно за теб.
Запознай се с д-р Лумис. Еди е новият ми асистент.
Приятно ми е.
- Ексетър, випуск '05.
Аз съм от випуск '61. Качествена реколта.
Значи вторник, нали?
- Ще се видим във вторник.
Приятно ми беше да се запознаем, Еди. Чао.
Прочел съм всичките Ви романи и детски книжки...
- 3:30? Аха, 3:30.
Аз... прочел съм всичките ви романи и детски книжки.
Любимата ми е "Врата на пода"
Ти сигурно си един от малкото, които са прочели всичките ми романи.
Защо искаш да станеш писател, Еди?
О, написах нещо. Нося го.
За мен ще е голяма чест, ако го прочетете. Ако не сте зает, разбира се.
Писането е трудна работа. Отнема цялото ми време.
Повечето от книгите ми имат по около 500 думи, така че...
всяка дума трябва да се провери и редактира.
- Аха.
Ще прекараш цяло лято в търсене на "le mot juste", както казва Флобер.
Правилната дума.
- Аха, вярната дума.
Готов съм да се впусна в преживяването. Ще правя всичко, което пожелаете.
Ами, сигурен съм, че ще ти се отвори работа.
Добре тогава, за начало ми трябва сепия.
Използвам мастилото на сепията за новата си книга,
и за всичките ми рисунки.
Има една...
жена в Монток, държи рибен магазин.
Тя ми събира мастило от сепия.
- Днес ли да отида?
Може и утре. Ако срещнеш съпруга и, не споменавай името ми.
Трябва да знаеш, нещата са малко сложни...
ти се появяваш в един доста тъжен етап на иначе дългогодишен щастлив брак.
Марион и аз сме разделени...
временно. Пробен период.
Аз... наех малък апартамент в града,
и двамата се редуваме да спим там.
През деня ти ще работиш в апартамента, а аз тук,
но ще прекарваш нощта тук.
Знам, че е много сложно, но...
много е трудно да преценя, кое е най-доброто за дъщеря ми.
Както и да е. Твоята спалня е горе, на втория етаж, втората врата в ляво.
Е, нанасяй се, качи си нещата. Искаш ли да вземеш душ?
Ще разопаковам.
Ами, добре...
чувствай се като у дома си, Еди.
Благодаря, сър.
И аз... съжалявам за вашия брак.
И аз, Еди.
Както и да е,
знам, че ще се справиш чудесно.
Ще прекараш чудесно лято. Радвам се, че си тук.
Видя ли гробницата?
Аха.
- Направо тръпки да те побият.
Толкова е тъжно.
Учиш в Ексетър, нали? Да, в горните съм.
"Горните"?
- Аха, в горните курсове...
Трети курс.
- Баща ти е учител там, нали?
Значи обучението ти е безплатно?
- Аха.
Той беше и техен учител, нали? Затова си тук.
Предполагам.
Познаваше ли ги приживе?
- Ами не, но съм слушал много за тях.
Когато бях в осми клас, имах гадже от горните курсове в Ексетър.
Наистина?
- Аха. Беше по-голям от теб.
Казваше се, Чики или Чъки или нещо такова.
Сигурно е било прякор.
Знаеш ли... В Ексетър почти всеки си има прякор.
Наистина.
Чудесно, взел си го.
Точно на време
- Да сър.
Само секунда...
Ето. Искам да...
изсипи го тук, после го сложи в камерата.
После какво да правя?
Скицирам един модел. Защо не отидеш на плаж. Може да поплуваш.
Аз... мога да подредя кабинета Ви или нещо такова.
Не, не. Върви.
Не, наистина. Искам да помогна с нещо.
- Няма нужда. Всичко е наред.
Съзерцаването на вълните...
ще е повече от полза за един млад писател, отколкото да ме гледа да рисувам.
Добре.
- Ще има още...
много досадни задължения...
за в бъдеще.
Внимавай да не го разлееш.
Свалете си роклята, моля.
И сутиена.
Добро утро, Еди.
Добро утро г-жо.
Здравей.
- Здравейте.
На кино ли бяхте?
- Да.
И аз.
Това вечерята ти ли е?
- Да, нещо такова.
Писна ми от сандвичи. Откакто съм тук ям сандвичи всяка вечер.
Тед не ти ли дава храна?
- Всъщност не.
Тоест дава ми, но не мисля, че Рут обича да се храни с мен.
Едва ли на родителите ти ще им хареса, че не се грижим за теб.
Не мисля, че ще го направят на въпрос.
Еди, искаш ли да отидем на вечеря някой път?
Ще ти поръчам нещо свястно.
Добре.
- Разбрахме ли се?
Аха.
- Добре.
Благодаря. Лека нощ.
Довиждане.
- Чао.
Еди?
Един момент...
Рут искаше да се увери, че една от снимките още е тук.
Разстройва се, когато не ги вижда, или когато ги разместваме.
Коя снимка, миличка?
- Ето тази.
Аха.
Малко е счупен, но няма да умре, нали?
- Да.
Още не.
- Сънувала е нещо.
- Къде са краката?
- Хмм, за какво говориш?
Къде са краката?
Съжалявам, Еди.
Станало ни е навик да и показваме снимките и когато не ги вижда се разстройва.
Няма проблем. Може да ги разглеждаш, когато поискаш.
Видя ли? До утре, Еди.
Какво правеше той?
Това е г-жа Воън.
Ела да ти покажа едни скици. Исках да те питам нещо за тях.
Май е много ранобудна.
Искате ли да Ви откарам в къщи или...
- Ами не...
Ще повървя. Оставих корекциите на бюрото си.
Когато свърша, какво да правя.
- Ще ти кажа.
Еди, трябваше да почукам.
Вината е моя, аз... Не се сърдя, просто
малко съм смутена, това е.
Еди?
Ела тук, моля те.
Смешно е. Да не се занимаваме повече с това.
Еди?
Погледни ме.
Седни.
Познавам момчетата на твоята възраст.
Знам какво правят момчетата на твоята възраст.
Виж Еди, поласкана съм.
Хубаво е да знаеш, някой поне мисли за теб.
Нямам предвид, че мислиш за мен като за...
Може би за дрехите ми. Ти сигурно имаш много момичета, за които да мислиш. И аз не...
Мислех си за това как бяхте облечена, когато ви срещнах за първи път.
Бяхте в розов пуловер с копчета отпред.
O!
Този пуловер, толкова е стар.
Мислех си как ли се усеща върху кожата Ви.
О.
Ще ми направиш ли една услуга?
Вземи това.
Моля те.
- Добре.
Благодаря ти.
Ще се забавя около час. Ето. Позанимай се с корекциите.
- Хей, няма ли да си вземете нещата?
- А да, вярно.
Здравей.
Добре изглеждаш.
Вратовръзка или сако. Няма нужда и от двете.
Добре.
Как върви работата?
Преписвам на машина "Нечий звук" и се опитвам да не вдигам шум рано сутрин.
Понякога той променя някой препинателен знак,
после на другата сутрин го променя обратно.
Трябва да си купи компютър.
- Тед има нужда от шофьор.
Затова те нае. Защото има нужда от шофьор.
В къщи нямах възможност да карам много, така че...
Еди, много си сериозен.
Момчетата на твоята възраст, не трябва да са толкова сериозни.
Знам един виц, ама не е много смешен.
Кажи ми го.
Ами значи плува един боен кораб из океана, а капитана - капитан Строгов,
разбрал, че майката на един от моряците е починала.
Моряка се казвал матрос Безредников.
Та капитана мислил, мислил, как най-добре да каже на Безредников, че майка му е починала.
Цяла нощ мислил и накрая измислил.
На сутринта той събрал всички моряци на палубата и изкомандвал:
"Всички, на които майките са още живи - крачка напред!
Ти къде, Безредников?"
Хареса ми този виц, Еди. Аз...
- Не, вица е тъп.
Напротив, хареса ми.
Защо не поканиш Алис на среща?
Не е мой тип.
Е, поне е добра бавачка.
Мисля, че направихме грешка да имаме Рут.
Когато се преместихме тук, идеята беше
ново място,
ново дете,
предполагам и нов живот.
Тед е добър баща.
Но понякога не знае какво да прави.
А аз не мога.
Не мога да съм около нея.
Избрах тази, защото тук са само силуети
и можеш да си представяш как точно изглеждат.
Тимъти гледа виновно.
Том е като диво животно.
Тази е забавна.
Томи изглежда толкова...
уплашен.
Надявам се, че не те притеснявам.
- О, не. Не, изобщо.
На тази тази снимка
Тимъти изглежда самовглъбен,
като теб.
А това знаеш къде е...
Какво пише?
"Елате момчета, станете мъже."
Розовото не върви със светло лилаво.
O.
Не съм мислил за цветовете.
Не знам дали някога са правили любов.
Томас може би. Той беше много популярен.
Но Тимъти, той беше токова срамежлив.
Момчетата искат само това, нали Еди?
Да.
Преди да умрат.
Ти правил ли си любов, Еди?
Не.
Тук е много горещо,
нали нямаш нищо против да не обличам пуловера?
Май наистина никога не си правил любов, нали Еди?
Истинска любов.
Не съм.
Но чувствам...
чувствам, че съм готов.
Ела тук.
"Имало едно момченце, което не знаело дали иска да се е раждало.
Майка му и тя не била сигурна дали иска да се бе родило.
Живеели в колиба в гората, на един остров насред езерото,
сам сами, без никакви хора наоколо.
А в колибата имало врата на пода.
Момченцето се страхувало от това, което било от другата страна на вратата.
Майка му също се страхувала.
Някога, много отдавна, в колибата дошли, на гости за Коледа, няколко други деца.
Те отворили вратата на пода,
и изчезнали в дупката.
Майката се опитала да потърси децата,
но като отворила вратата, чула такъв ужасен звук,
че косата и в миг цялата побеляла.
Като коса на призрак.
Майката видяла такива ужасии,
каквито дори не можеш да си представиш.
И се зачудила
дали иска да си има малко момченце,
при всичките тези ужасии зад вратата на пода.
И после си казала: "Защо пък не?
Просто ще му кажа да не отваря вратата на пода."
Дотогава малкото момче,
изобщо не знаело дали иска да се е раждало
в този свят с врата на пода.
Но в гората имало и хубави неща,
и на острова, и в езерото.
"Защо да не си пробвам късмета?" - помислило момчето.
И момченцето се родило и било щастливо.
И майка му и тя била отново щастлива.
При все, че повтаряла на момченцето,
поне веднъж на ден,
Никога, ама никога,
никога, никога, никога,
да не отваря вратата на пода.
Но момченцето било само едно малко момченце.
Ако ти беше на мястото на това момченце
нямаше ли да ти е любопитно какво има зад вратата?"
Издателят мисли, че илюстрациите са твърде елементарни и твърде малко.
Но аз... аз съм просто един разказвач на приказки,
който обича да рисува.
Актовите рисунки... те са едно съществено упражнение за всеки художник.
Като... като пейзажите
- И пейзажи ли рисувате?
Не. Лонг Айлънд е твърде плосък.
Не предпочитате ли професионални модели?
Голотата... чувството за голота, това е същината на актовата работа.
Никоя голота не може да се сравни с чувството за пръв път да си гол пред някого.
Прав ли съм, Еди?
Ами, да. Не може.
Благодарен съм ти, Еди.
- Удоволствието е мое. Беше много интересно.
Не, искам да кажа...
благодаря ти, че си толкова добър приятел на Марион.
Те беше толкова нещастна.
Хубаво е да я видиш да се усмихва отново.
Ало, домът на Коул.
Не, няма го още. Да го потърся ли?
Залита?
Извинете, г-н Коул.
Патрик от ресторанта на Боби Ван се обади.
Каза, че някой трябва да ви закара у дома.
- Има кой да ме закара.
Прибирай се, Еди.
Извинете, г-н Коул. Приятна вечер.
Готов ли си, Еди?
- Да.
Като купих това място, превърнах плевнята в игрище за скуош.
Размерите не са много стандартни.
Пък и има сляпо място, на пода до задната стена.
Затова дори и най-добрите играчи на острова,
смятат че съм непобедим на свой терен.
Играеш ли често?
- Хм, сега ще играя за трети път.
Е, не очаквай милост от мен.
Ще те смеля на пудра захар.
Мястото, където се пресичат червените линии се нарича "Т".
Който контролира Т-то, контролира играта.
Ако искаш да спечелиш играта, овладей Т-то.
7:0
Боже! Добре ли си?
Да, нищо ми няма.
Все пак беше добър удар. Успя да достигне стената.
Не беше ли препречване? Не трябваше ли да пропуснете вместо да ударите противника?
Технически си прав. Но не пропускам точка.
Не може просто да спечелиш Т-то. Трябва да си го извоюваш.
9-0, 9-1, 9-0.
Изглеждаш като момче, което ще спи добре довечера.
Май имаш нужда да наваксаш малко сън, а?
Спри да пищиш, мила. Всичко е наред. Това сме само аз и Еди.
Хайде, върни се в леглото.
Отивай.
- Добре.
Взе ли марки?
- Аха, две ролки.
Още ли са от онези с нощните животни?
- Аха.
Както и да е...
предполагам, че е грешка на Марион,
но е било голяма грешка да се оставите Рут да ви види заедно.
Не те заплашвам Еди, но трябва да ти кажа,
че може да се наложи да свидетелстваш.
- Да свидетелствам?
В случай, че стигнем до съд за родителските права.
Никога не бих си позволил детето ми да ме види с друга жена, докато Марион...
не е направила някакви усилия да защити Рут,
да я предпази от това, което е видяла.
И ако те призоват да свидетелстваш,
надявам се, че ще кажеш истината в съда.
На мен ми прозвуча като задна прашка...
не че имам нещо против тази или която да е друга поза,
но в очите на едно дете...
Представям си, да го правиш като кучетата,
трябва да е изглеждало много животински.
Днес ще се бавя около 25 минути.
Само ще скицирам нещо набързо.
Никога не съм изневерявала на Тед.
Защо не го напусна?
Тед ме разбира.
Тед е единствения човек, който знае какво съм преживяла.
Нямаш ли нужда от почивка?
Какво правиш?
Добре. Готова ли си?
Започва с традиционни портрети.
Майка с дете...
После само майката, после актови рисунки на майката.
Актовите му работи преминават през различни фази.
Например невинност, скромност,
падение...
и срам.
Г-жа Воън?
Г-жа Воън е достигнала
фазата на падението.
Завърти глава към светлината.
Ивлин, завърти се към светлината.
Ивлин.
Искам да науча повече за теб.
Вече знаеш твърде много.
Разкажи ми за злополуката.
Искам да кажа, знаеш ли как се е случило или...
чия е била вината?
Марион?
Марион?
- Мамо.
Мамо.
Било рано сутринта. Мама тъкмо се била събудила.
Томас и Тимъти пропълзели под завивките. Татко е правил снимката във Франция.
Ти какво беше направил с краката им?
Може би това никога не се случвало.
Може да е било само сън.
- Не.
Може да е било някаква тайна.
- Не, беше хартия.
Не искаш ли да си лягаш вече?
- Да.
Донеси и снимката. Тя е моя, не е твоя.
Да, така е.
Мамо! Мамо!
Ох! Оух!
Поряза си лошо пръста.
- Ох!
Шшт. Няма нищо.
- Ще умра ли?
Не. Няма да умреш.
Няма да умреш.
Не разбирате. Аз занесох снимката в стаята и. Вината е моя.
Не става въпрос за това. Изобщо не е трябвало да ходиш в стаята и.
Това е задължение на майка и.
- Казах Ви. Марион беше заспала.
Съмнявам се. Съмнявам се, че "заспала" може точно да опише състоянието на Марион.
Аз съм виновен. Попитах я за злополуката.
Това няма значение.