The Door In The Floor (2004) (Door.in.the.floor.dvdrip.xvid-kjs.cd2.BG.srt) Свали субтитрите
Това няма значение.
Тя беше чудесна майка на момчетата, но сега не я бива за нищо.
Вината е моя.
- Не. Вината е на Марион.
Рути, моля те.
- Мама!
Хайде стига. Заспивай, моля те.
- Мама!
Тук съм миличка, стига.
- Мама!
Мама!
- Престани, моля те Рут.
Мама!
- Стига, миличка.
Искам мама!
- Престани.
Сънува кошмар. Счуло и се някакво думкане.
Какво думкане?
- Аз... не знам.
Има ли някакво значение?
Хайде, миличка.
Всичко е наред.
Всичко е наред. Шшт. Шшт.
Всичко е наред.
Всичко е наред. Всичко е наред.
Всичко е наред, хайде стига.
Закарай ме обратно.
Остави го! Мамка му!
Това парче ми харесва.
Защо точно сега?
Прекалено дълго останах тук.
Искате да направя... какво?
Искам да и дадеш тези, но не и давай папката.
Само рисунките... Искам си папката обратно.
Тя няма ли да ви чака?
Кажи и, че няма да отида,
но че и пращам рисунките.
Може да е... неудобно,
да си поискам папката обратно.
Няма да има проблем.
Аз... не разбирам... Дава ги на мен? Не ги ли иска за себе си?
Каза, че иска Вие да ги вземете.
- О.
Той кога ще дойде? Ще дойде в петък, нали?
Ангажирала съм целия ден само за него, Той знае, че съм го направила.
Ще се спреш ли? Ще дойде ли в петък?
Не знам.
- Знаеш.
Ти... видя ли рисунките? Той показа ли ти ги?
Божичко, заключих се.
Трябва да разбиеш вратата.
- Аз ли?
Трябва да ме пренесеш през стъклата. Боса съм.
Как смееш? Как смееш да се отвращаваш от мен?
И ти не си цвете за мирисане, нали?
- Стига, моля Ви. Искам да си вървя.
Върви тогава.
Защо е решила, че си видял рисунките? Ти погледна ли ги? - Не.
О боже, разбира се, че си ги видял.
- Не съм. Тя се разголи.
Исусе. Какво е направила?
- Без да иска. Вятърът развя пеньоара и.
Мили боже!
- И се заключи заради Вас.
Каза, че искате вратите да са заключени и градинаря да не се мотае наоколо.
Това ли ти каза?
- Да.
Каза, че е ангажирала целия петък само за Вас.
Не мога да прекарам цял ден с нея.
Ще дойдеш да ме вземеш след 45 минути. Нека бъде половин час.
В петък ще го оставиш у г-жа Воън.
Знам, за половин час.
Не. Няма да се връщаш.
Ще му отнеме цял ден да се прибере сам.
Г-жа Воън няма да го закара.
Не мисля, че ще се прибере преди мръкване.
Това ужасно ще го вбеси.
Прочетох... хм, разказа ти.
О. Мислех, че сте забравили.
- Не съм. Досега нямах време за това.
Не е кой знае какво, нали?
- Ами... твърде искрен е.
Твърде личен.
Просто е...
сбор отделни епизоди, които като цяло не правят нищо съществено.
Аз просто... исках да опитам дали мога да напиша нещо което да изглежда истинско.
О, да истинско е. Но... просто не е много интересно.
Някакъв емоционален изблик, но...
не е истински разказ.
И този, как беше... Ханк, който накрая умира.
Трябва да подготвиш читателя за подобен развой.
Няма да изглежда достоверно...
Читателят трябва да предчувства какво ще се случи...
Да предвкусва развитието на нещата... и тогава да сервираш изненадата.
Но трябва да го подготвиш за това. Разбираш ли ме? - Да.
Част от писателската работа е...
да манипулираш читателя.
Може да ти се струва безчовечно, и до известна степен е така. - Предполагам.
В литературата всяко чувство е сечиво - болката, предателството,
дори смъртта.
Чувствата са...
те са като боите в палитрата на художника. Трябва да ги използваш.
Подробностите също така. Трябва да са характерни.
Характерни подробности. Те изграждат сцените в ума на читателя.
Когато не си конкретен, става блудкаво-сантиментално.
Х-характерни подробности?
- Да...
миризми, вкусове... подробности.
И все пак, според мен...
като за първи път, не е толкова лошо.
- Благодаря.
Наистина.
Малко претрупано е. Малко претенциозно.
- Благодаря. Благодаря, че го прочетохте.
За нищо.
Мислили ли сте да си купите компютър?
Ще Ви бъде по-лесно да нанасяте корекциите, няма да имате нужда от асистент.
Може би за следващата книга...
Я по-добре ме изчакай. Няма да издържа половин час с тази жена.
Най-много 20 минути, може би 10.
Пет.
Ако те удари, удари го и ти. Той няма да посегне с юмруци.
Най-много да те шамароса.
Ти го удари с юмрук в носа и той ще престане.
Ако го удариш по носа, ще престане.
Може да извикаш Алис да ти помогне с Рут.
- Майната и на Алис.
Време е да започнеш да я харесваш поне малко.
Когато Тед те изрита, някой ще трябва да те закара до ферибота.
А кой ще обясни всичко това на Рут?
Не искам да съм лоша майка.
По-добре да не съм никаква майка, отколкото лоша майка.
В това няма никакъв смисъл.
Не искам тя да стане като мен.
Запомни мила, няма да плачеш, когато доктора ти маха конците.
Обещавам, че няма да боли.
Може ли да си ги запазя, за да ти ги покажа?
Можеш да я заведеш на обяд където и да е. Тя яде само пържени картофи със сирене.
И кетчуп.
- И кетчуп.
Имам пари.
Обичам те.
Сбогом, Еди.
Ивлин. Ивлин почакай!
- Върни се копеле мръсно!
Върни се! Ще те убия мръсен мошенико!
- Ивлин. Ивлин, Ивлин!
О не...
Бягай!
Така. Само още един.
Взехме ли снимката?
- Каква снимка?
Краката.
- А, тази снимка. Още не е готова.
Това не е добре. На мен ми извадиха конците. Раната ми зарастна.
Да. Знаеш ли, права си. Да отидем до фотото да си поискаме снимката.
Тед Коул?
Да. Аз съм. Добро утро Менделсон.
Това е Тед Коул. Той е.
- Извинете, че кървя.
Не бъдете глупав. Няма за какво да се извинявате.
Бихте ли...
- Донесете стол за г-н Коул.
Не виждате ли че кърви?
Вижте аз...
- Моля ви, ако управителя не е тук, то...
все има някой друг освен Вас. Няма да си тръгнем без снимката.
Вбеси ли те?
- Ужасно.
Имам нужда от превоз.
- Превоз? - Да.
Лично ще Ви закарам.
Трябва да се обадя на жена ми.
Тя отиде на пазар, но няма да се бави.
Колата ми остана в магазина.
Аз съм с колело, иначе щях да Ви закарам.
Много лошо.
Ти го предупреди, кретен такъв.
Ако го бяхте убили г-жо Воън, щяха да ви пратят в затвора.
Искаш ли го, а? Последната ти заплата. Уволнен си.
Разбирам, че сте ядосан и много съжалявам.
Когато клиентите са недоволни, бихме искали писмени оплаквания, ако не възразявате.
Работя за Тед Коул. Негов асистент съм.
- Значи нямате нищо против писането.
"Аз съм любовникът на г-жа Коул. Правили сме секс, около 60 пъти това лято. "
60 пъти. Наистина?
Да.
"Тед Коул спи с г-жа Воън. "
Семейство Воън, които живеят на Джин Лейн?
Поставихме им рамка на една картина на Сибли - "Конспект на жестокостта".
Продължете, моля.
Подписът Ви е много красив.
Трябва ми писалка с по-дебел писец. И малко червено мастило.
Червено като кръв, не като пожарникарска кола.
Да. Разбира се.
"В момента Марион напука Тед. Той не знае това, малката също. "
"Марион взе всички снимки със себе си, освен тази, която е при вас. "
"Рут много ще се разстрои когато разбере, че снимките, както и майка и ги няма."
Това е Рут. Тя е на 4 години.
Какво искате от мен?
- Искаме си снимката.
На снимката е майката на Рут. В един хотел в Париж.
Момчетата не са излезли добре. Виждат им се само краката.
Знам, Рут обича тази снимка.
- Краката готови ли са?
Да мила.
Ще проверя. Трябва вече да е готова.
- Извинете, може ли да си взема бележките?
Наистина, на път ми е. За мен е чест да Ви закарам. Наистина.
Не. Всичко е наред. Ще дойдат да ме вземат след малко.
Не ме притеснявате. Наистина, нямам нищо против.
Няма нужда. Заповядайте.
- Ако трябва ще Ви изчакам малко.
Ще бъда поласкана да Ви закарам.
- Няма нужда.
Снимката е безплатна.
- Благодаря.
"Марион и Вас ли напусна?"
Да.
- Съжалявам.
Кръвта махна ли се?
- Да мила. Виждаш ли?
Като нова е.
Добре е. Благодаря.
- Млади човече, ако Ви потрябва работа,
да речем следващото лято,
винаги сте добре дошъл като помощник.
- Благодаря.
Тя написа курсова работа за Вас.
- Шшт.
Хмм. Как озаглавихте работата си?
Ами, "Анализ на атавистичните символи на страха във "Врата на пода".
Както знаете митовете и приказките на племенните народи са пълни с
вълшебни врати и изчезващи деца и...
хора - толкова уплашени, че косите им побелели за една нощ.
Ами вагината? Когато момченцето е в утробата, вратата на пода е... вагината.
Колко дълга беше курсовата работа?
- 28 страници...
без да броим бележките и библиографията.
Момичета, нямате ли кола под ръка? Ако щете вярвайте - трябва ми превоз.
Този сандвич за мен ли е?
- Да.
Тези пантофи са невероятни.
Бяха коледен подарък за покойния ми съпруг.
Може ли?
- Заповядайте.
Ще Ви върна дрехите щом мога.
- И без това щях да ги дам на бедните.
Вижте това.
- Фил беше почти с Вашия ръст.
Това си е чиста ирония на съдбата.
Отдавна търся кой да ми позира, за портрет на майка и дъщеря.
Имам нещо предвид за новата ми книга.
Първо искам да ви нарисувам заедно.
После ще ви нарисувам поотделно.
Присъствието на другата някак си... се усеща.
Колко време ще отнеме това и...
коя ще искате да нарисувате първа?
Мисля да започна с Глория.
Първо двете... двете заедно, после...
после само Глория, а после когато тя замине за колежа, само Вас.
Г-н Коул Вие сте истинска загадка.
Какъв сте в действителност, художник или писател?
Глория, ами аз...
не съм нито едно от двете. Аз съм разказвач на приказки,
който обича да рисува.
Какви рисунки имате предвид?
О боже! Виж това!
- Внимавай!
Боже! Пуснете чистачките!
Ами... заповядайте, защо не изчакате на верандата?
Ей сега се връщам.
Искате ли нещо освежително? Вода или може би чай?
Отсега нататък, когато искаш да се почувстваш смела, просто погледни белега.
Ръката ти ще стане по-голяма, пръстът ти също, но белега ще си остане непроменен.
И винаги ще го има в отпечатъка ти.
- Какво е отпечатък?
Ще ти покажа.
Това са отпечатъците ми!
- Много са хубави, Рути.
Значи ходихте да ти махат конците?
- Аха.
После бяхме на плажа. И ходихме на обяд.
Еди ми показа отпечатъците ми.
- Това е чудесно, Рути.
Виждам, че снимката вече е готова.
- Взехме си краката.
Имаш пясък в косата си, Рут. Трябва да те изкъпем.
Доста време те почаках тази сутрин. Къде беше?
Къде отиде Марион?
- Аз ще я изкъпя. По-добре прочетете това.
Отговори ми.
- Първо го прочетете.
Какво е това?
- Единственото свястно нещо,
което написах за цяло лято.
"60 пъти... "
Хайде, тичай.
Видя ли това?
Къде са другите снимки?
- Не знам. Може мама да ги е преместила.
Погледни се. Имаш пясък по краката, в косата и в ушите.
Имам и в пупата.
Значи трябва да те изкъпем.
Защо мама не е преместила тези неща? Те какви са?
Това са куките, на които се закачат снимките.
Мама е преместила снимките, а е забравила куките.
Аз ще изкъпя Рут.
Ще си взема един бърз душ.
- Гледай да е бърз.
Защо мама е направила това?
Не знам, миличка.
Здравей, Тед се обажда. Днес няма да можем да поиграем, Дейв.
Да, жена ми ме напусна.
Не, не. Добре съм.
Да. Добре, добре.
Ще се видим. Чао.
Къде е жена ми, мамка му!
Не знам.
- Не ме лъжи.
Боже!
Мили боже!
Аз те ударих с отворена длан... просто един шамар,
а ти ми отвръщаш с юмрук в носа?
- Съжалявам.
За бога! - Извинявайте. Марион каза, че така ще ви накарам да престанете.
"Марион каза"? Ако си мисли, че има дори нищожен шанс
да получи попечителство над Рут, много се лъже.
Тя не иска попечителство над Рут. Няма и намерение да иска.
Тя ли ти каза?
- Казвам Ви, каквото ми каза.
Що за майка не би искала попечителство над дъщеря си?
Не знам. Това не ми каза.
Боже.
Добре, добре.
Исусе.
Защо... защо е взела всички снимки? Защо не е взела негативите?
Можеше да вземе негативите и да си извади...
- Тя взе и негативите.
Да бе, взела ги.
- Идете и проверете.
Не може да вземе и снимките и негативите.
Те са и мои синове. Искам половината от снимките, за бога! Ами Рут?
Рут също би искала да има снимки.
- Марион каза, че ще кажете това. И каза НЕ.
Е, явно е заминала за Ню Йорк.
Съмнявам се.
- Какво знаеш ти, Еди?
Няма къде другаде да отиде. Знам и къде е.
- Не мога да си представя, че е в Ню Йорк.
Бедно ти е въображението, Еди.
Боже.
- Нали щяхте да се развеждате?
Това въпрос на Марион ли е или твой?
Мой.
- Еди, придържай се към думите на Марион.
Тя не каза да взема снимката. Идеята бе моя.
- Е, била е добра идея.
Мислех си за Рут.
- Да. Знам.
Благодаря. Искаш ли питие?
Не.
Какъв ден е утре, събота?
- Да.
До утре да си се изнесъл. Най-късно до неделя.
Добре. Ще ми трябва превоз до ферибота.
Алис ще те закара.
Ами тази? Кажи ми!
Съжалявам Рут, не знам. Виж аз само...
На тази е Томас със високата шапка. Тимъти се опитва да стигне шапката.
Не може да я стигне, защото Томас е качен на една топка. Тимъти се ядосал и се сбили.
Биеха ли се на снимката?
- Не, боя е станал след това, глупачке.
Добре, хайде да гледаме филм.
- Не! Не!
Ще си вземем касета, искаш ли?
- Не!
Рути, престани!
- Не! Не!
Престани!
- Не!
О, Алис.
Какво си направил на Алис, Еди?
Нищо. Плачеше когато дойдох.
Попитах я какво има, а тя дори не иска да говори с мен.
Къде е Рути?
Спи. Плака много.
Алис, съжалявам, че ти опра пешкира.
Майната ти, Тед.
- Наистина съжалявам.
Години наред се опитвах да превъзмогна собственото си разбито семейство.
Дадох най-доброто от себе си на Рут.
Не.
Не мога повече. Ще напусна. Напускам.
Ако имаш капка почтеност, ти също ще напуснеш.
За мен е твърде късно, Алис. Преди малко ме уволниха.
Нямах представа, че си толкова горделива, Алис.
Алис, се държи надменно с мен цяло лято, нали Алис?
Морално те превъзхождам, Еди. Това поне е сигурно.
Морално превъзходство. Ама, че понятие.
Чувствал ли си се по-висш морално, Еди?
- Спрямо Вас, да.
Аха, видя ли? Всеки чувства превъзходство над някого.
Майната ви и на двамата.
Отиде ми превоза до ферибота.
Ти си умно момче, Еди. Ще измислиш нещо.
Искаш ли питие?
Не, благодаря.
За бога, вземи си поне бира.
Боже, погледни този двор.
Не мога да повярвам, че не иска попечителство над дъщеря си.
Що за майка би оставила дъщеря си?
Не я познавам толкова добре, че да я съдя.
Нека ти кажа нещо, Еди.
И аз не я познавам толкова добре, че да я съдя.
Но не забравяйте, че тя напусна именно Вас.
Предполагам, че тя Ви е познавала много добре.
Имаш предвид, за да ме съди? Сигурно.
Но тя напусна и теб, Еди. Нали?
Едва ли очакваш да ти се обади за тайна среща, а?
Не. Не вярвам някога да я видя отново.
- Нито пък аз.
Имам нейни рисунки.
Рисувах я преди много време. Преди злополуката.
Беше толкова... невероятна. Ужасно красива. Изумителна.
Трябваше да я познаваш тогава.
О, Марион.
Мразеше да ми позира.
Това са единствените рисунки, които съм запазил.
Никога не съм бил достатъчно добър, за да нарисувам Марион.
Не знаех как. Нямам толкова талант, предполагам.
Искаш ли да ти дам една. Мога да ти дам една.
Не. Нека останат за Рут.
Това е добра идея.
Пълен си с добри идеи, Еди.
Объркали сте леда.
Марион?
Боже, ама си оптимист.
Загаси лампата, Еди.
История се разказва по-добре на тъмно.
Каква история?
- Каза ми, че си питал Марион за това,
но тя не могла да го понесе.
Само като си помислила за това и се вцепенила.
Помниш ли, как е замръзнала когато си я попитал?
Да, помня.
Продължавайте.
Ето какво се случило.
Томас имаше книжка, а Тим не.
Томи беше на 17 и караше вече от година.
Тими беше на 15. Току-що бе започнал да кара курса.
Според Тед, Тими, който още се учел,
бил по-внимателен ученик отколкото Том някога.
Тими изучил прилежно правилника,
бил по-спокоен шофьор от Томас.
Не че Томи бил лош шофьор. Той също карал добре.
Бил внимателен, уверен.
Имал отличен рефлекс.
И бил достатъчно циничен да смята, както го бил учил Тед,
че всеки друг е лош шофьор.
Кой те учи да караш, Еди?
Ами, баща ми.
Браво на него.
Ще му кажеш ли, че се е справил отлично?
Добре.
Продължавайте.
Бяхме отишли на запад, цял ден бяхме карали ски.
Валеше. Дебел плътен сняг.
На 17 и 15, Томас и Тимъти
ни скриваха шапките със ските.
Този ден Тед и Марион, се оттеглили в бара на курорта.
Чакали там много дълго време...
Томас и Тимъти за завършат спускането си.
И после още едно и още едно.
Представям си. Били сте пияни.
Ами, това...
това е просто едната страна на станалия банален в последствие
спор между Тед и Марион.
Марион казва, че Тед бил пиян, въпреки че, според него не е бил.
Марион, макар да не била пияна, била изпила повече от обичайната си доза.
Между другото, Томи не бил пил. Имал и книжка.
Не са се карали кой да шофира.
Братята са си братя.
Тими седнал на дясната седалка.
А родителите им,
Тед и Марион... седнали отзад.
Тед и Марион започнали да се карат...
за най-краткия път до хотела.
Трябвало да завият наляво, без да ги интересува как ще го направи Томи.
Та Томи се пристроил в средната лента.
Завоят бил разрешен.
Той включил мигача,
без да подозира, че и двата му мигача са засипани с плътен мокър сняг.
Защото баща му не ги бил почистил,
както не бил почистил и задното стъкло...
Колите, които идвали отзад не виждали мигача на Томи...
нито светлините му, нито стоповете му.
Колата била трудно забележима.
Някой, идващ отзад,
би я видял едва в последната секунда...
Тогава колата се изпълнила със светлина...
от фаровете на връхлитащата отзад кола.
Снегорина разрязал колата на две.
Томи бил убит на място. Воланът размазал гръдния му кош.
А Тед...
бил заклещен отзад цели 20 минути.
Той...
не виждал Томи, но знаел, че е мъртъв, защото Марион го виждала...
Тя пък не виждала Тими, който бил пред нея.
Тед обаче, видял че Тим още диша.
Тед видял, че снегорина, който разрязал колата на две,
е отрязал левия крак на Тими до бедрото.
Тимъти Коул умрял от загуба на кръв.
Марион знаела, че Том е мъртъв,
Тими го били изнесли на носилка.
Бил на път за болницата.
И тогава Марион,
видяла обувката на Тими.
"Виж, обувката на Тими, ще му трябва... "
И тя отишла до колата и се навела да я вдигне.
Тед... той искал да я спре.
Но се вцепенил.
Не можех да мръдна, нито дори да говоря.
И така Тед позволил на жена си да открие,
че кракът на сина им...
е все още в обувката.
Тогава Марион разбрала, че и Тими си е отишъл.
И това...
това е краят на историята.
Еди, наех те, защото приличаш на Томас.
Дадох и теб.
Ще се видим утре, Еди.
Това е Едуардо. Какво прави той тук?
Не знам. Може би г-жа Воън го е наела да Ви убие.
Не, не мисля. Не и Едуардо.
Виждаш ли я някъде? Нали не е в кабината или отзад?
Може да лежи под камиона.
Говоря сериозно, за бога!
- И аз.
Защо... не отидеш да провериш какво иска?
Не мисля. Уволнихте ме.
За бога!
- Какво?
Как...
Поне ела с мен. Не мога да отида там самичък.
Г-жа Воън ме уволни.
- Едуардо, Едуардо, Едуардо...
Искам да съм сигурен, че съм те разбрал правилно.
Мислиш, че си ми спасил живота и това ти е коствало работата?
Да, спасих ви живота и загубих работата си.
- Добре, Едуардо.
Аз често играя скуош и съм доста пъргав, но...
оценявам това, че ме предупреди.
За колко пари говорим?
- Не съм дошъл за пари г-н Коул.
Надявах се да ме вземете на работа.
Ааа.
Ела... ела да ти покажа, къде искам да ми направиш басейн.
Искам повече трева, като на игрище, разбираш ли?
Да бъде голямо.
- Искате ли да начертая линии?
Не, не. Само го направи с размера на игрище.
Уха. Ще стане огромна морава. Много трева за косене.
И много тор, да.
Както кажеш. Ти си градинаря.
- Благодаря Ви г-н Коул.
Ами жена ти?
Какво жена ми?
- Тя работи ли, с какво се занимава?
Ами да. Разбира се, че работи.
Може да готви, да гледа деца.
Може пък да и хареса да чисти къщата.
А може би ще и хареса да ми готви
и да се грижи да дъщеря ми - Рут.
Сигурно, ще я попитам.
Добре, добре. Отлично.
Трябва да се направи нещо за тези проскубани цветя.
О, можеш да започнеш още днес, Едуардо.
Ще закараш ли бившия ми асистент до ферибота?
- Разбира се, че ще го закарам.
Веднага. Преди закуска, а?
- Да г-не, разбира се.
Ти си доста добър шофьор, Еди.
Има още нещо, което трябва да знаеш за Марион.
Още преди злополуката...
дори и да не се бе случило...
тя беше труден характер.
Не го вярвам.
А обувката - беше кец за баскетбол.
Мисля, че беше "Air Jordan".
Характерни подробности, Еди.
Характерни подробности.
превод и субтитри St. Squiffy