Forrest Gump (1994) (Forrest.Gump.1994.DVDRip.XviD.AC3.CD3-ReDManiA.srt) Свали субтитрите
Лейтенант Дан, какво правите тук?
Реших да опитам какво е палубата да се люлее под краката ти.
Но нали нямате крака, лейтенант Дан.
Да, знам. Нали ми писа писмо бе, идиот.
Я гледай ти, капитан Форест Гъмп! Трябваше да го видя с очите си.
Пък и ти казах, че, ако някога станеш капитан,
аз ще ти стана първи помощник. И ето ме тук.
Държа на думата си.
- Добре.
Само не си мисли, че ще те наричам ''сър''.
Не, сър!
Това е корабчето ми.
Имам предчувствие, че ако поемем на изток,
ще намерим скариди. Завий наляво.
Завий наляво!
- Накъде?
Нататък! Там трябва да са!
Хвани кормилото и завърти наляво!
- Добре.
Гъмп, какво правиш? Казах наляво!
Там ще напипаме скаридите, момче!
Точно там!
Пак няма скариди, лейтенант Дан.
- Добре де, сбъркал съм.
Как ще ги намерим тогава?
Ами сигурно трябва да се молиш за скариди.
И така, аз тръгнах всяка неделя на църква.
Понякога и лейтенант Дан идваше, макар че оставяше молитвите на мен.
Няма скариди.
- Къде е тоя твой проклет Господ?
Странно е, че го каза, защото точно тогава Господ се показа.
Този кораб няма да успееш да потопиш!
Аз бях уплашен. Но лейтенант Дан направо беше побеснял.
Давай!
На това буря ли му викаш? Духай, кучи сине! Духай!
Време е за двубой! Само ти и аз! Ето ми тук! Ела ме хвани!
Не можеш да потопиш този кораб!
Вчера оттук мина ураганът Кармен
и помете почти всичко по пътя си.
Подобно на много други градове,
цялата индустрия за скариди в Байю Ла Батр
стана жертва на Кармен и е напълно съсипана.
В разговор с местни служители научихме,
че всъщност само едно корабче е оцеляло след бурята.
Луиз, това е Форест!
След този случай ловът на скариди стана лесен.
И понеже на хората им трябваха скариди за коктейли,
за печене и за всичко останало, а нашето корабче бе единственото,
всички купуваха от ''Бъба-Гъмп''. Купихме цяла дузина корабчета.
И 12-те се казваха ''Джини''.
Даже имахме шапки с надпис ''Бъба-Гъмп''.
Сега сме известни в цялата страна.
Чакай малко, синко!
Ти твърдиш, че си собственик на корпорацията ''Бъба-Гъмп''!
Да, сър. Имаме повече пари от Дейвид Крокет.
Синко, чувал съм опашати лъжи, но тази ги захлупва всичките.
Седяли сме до милионер!
Аз пък мисля, че историята ви беше много интересна.
А и вие я разказвате толкова хубаво. С такъв ентусиазъм.
Искате ли да видите как изглежда лейтенант Дан?
Да, защо не!
Ето го тук.
И нека ви кажа нещо за лейтенант Дан.
Така и не ти благодарих, задето ми спаси живота.
Той не го каза, но мисля, че се помири с Господ.
За втори път през изтеклите 17 дни
днес президентът Форд се размина с опит за убийство.
Централа до ''Джини 1''.
- Тук ''Джини 1''. Какво има?
Телефонно обаждане за Форест.
Да го потърсят по-късно.
В момента не може да се обади.
- Майка му е болна.
Къде е мама?
- На горния етаж.
Здравей, Форест.
Ще дойда пак утре.
- Добре.
Изправихме ти гръбнака, а, момче?
Какво ти е, мамо?
- Умирам, Форест.
Ела, седни тук.
Защо умираш, мамо?
- Просто ми е дошло времето.
О, но ти не се плаши, миличък.
Смъртта е част от живота. Предстои на всички ни.
Не го знаех, но моята съдба е била да бъда твоя майка.
Постарах се да бъда добра майка.
- И се справи отлично.
Аз вярвам, че човек сам гради съдбата си.
Трябва да използва онова, с което го е дарил Господ.
Каква е моята съдба, мамо?
Ще трябва сам да откриеш това.
Животът е като кутия бонбони, Форест.
Никога не знаеш какво ще ти се падне.
Мама винаги ми обясняваше нещата така, че да ги разбирам.
Ще ми липсваш, Форест.
Тя се бе разболяла от рак и умря във вторник.
Купих й нова шапка с цветчета по нея.
Повече нямам какво да кажа за това.
Нали чакахте автобус 7?
След малко ще мине друг.
И понеже бях станал страхотен футболист, герой от войната,
национална знаменитост, капитан на корабче за лов на скариди
и бях завършил колеж, в град Грийнбоу
ми предложиха много хубава служба.
Така че, не се върнах при лейтенант Дан.
Но той се грижеше за парите ми в ''Бъба-Гъмп''.
Вложи ги в някаква компания за плодове и зеленчуци.
После се обади и ми каза, че вече нямаме проблеми с парите.
А аз му казах: ''Добре. Един проблем по-малко.''
Мама казваше, че на човек му трябват малко пари,
а останалите са само за да се фука с тях.
Така че, дадох един куп пари на църквата ''Фор Скуеър Госпъл''.
И още един куп на Риболовната болница в Байю Ла Батр.
И макар че, Бъба беше мъртъв, а лейтенант Дан каза, че съм луд,
дадох дела на Бъба на майка му.
И знаете ли какво?
Тя вече не трябваше да работи в чуждите кухни.
Ухае чудесно!
И понеже бях годзилионер и обичах работата си,
косях тревата безплатно.
Но нощем, когато нямаше какво да правя
и къщата беше пуста, непрекъснато си мислех за Джини.
И тогава тя се появи.
Здравей, Форест.
- Здравей, Джини.
Джини се върна и остана да живее при мен.
Може би защото нямаше при кого друг да отиде.
Или може би защото бе толкова уморена.
Легна си и спа толкова дълго, сякаш не беше спала с години.
Беше чудесно, че е при мен.
Всеки ден се разхождахме и аз бръщолевех като маймуна.
А тя слушаше за пинг-понга и за лова на скариди
и как мама замина за Царството небесно. Най-вече приказвах аз.
Джини мълчеше почти през цялото време.
Как можа да направиш това!
Изглежда понякога камъните не стигат.
Така и не разбрах защо се върна, но не ме интересуваше.
Беше като в доброто старо време. Отново бяхме неразделни.
Всеки ден берях красиви цветя и ги слагах в стаята й.
А тя ми подари най-хубавото нещо на света.
Само за тичане са.
И дори ме научи да танцувам.
И тъй си живеехме двамата с Джини като семейство.
Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Ще го гледаш ли? Отивам да си лягам.
Ще се омъжиш ли за мен?
Ще бъда добър съпруг, Джини.
Знам, Форест.
Но няма да се омъжиш за мен.
Не ти трябва да се жениш за мен.
Защо не ме обичаш, Джини?
Може да не съм много умен, но знам какво е любов.
Форест, аз те обичам.
Накъде бягате?
- Не бягам.
Същия ден, кой знае защо, реших малко да потичам.
Тичах до края на пътя и когато стигнах там,
реших да тичам до края на града.
Президентът Картър, страдащ от изтощение...
Когато стигнах края на града,
реших да тичам до границата на Грийнбоу.
И си помислих, че щом вече съм стигнал толкова далеч,
ще взема да прекося с тичане целия щат Алабама.
Това и направих. Прекосих тичешком Алабама.
И кой знае защо, продължих да тичам.
Тичах чак до океана.
Когато стигнах океана, реших, че щом съм дошъл чак дотук,
ще взема да се обърна и да продължа да тичам.
След време стигнах до другия океан и реших, че щом съм дошъл дотук,
ще взема да се обърна и да продължа.
Когато се изморявах, спях. Когато огладнявах, се хранех.
А когато трябваше да отида... сещате се... ходех.
И така просто си тичахте?
- Да.
Мислех често за мама, за Бъба и за лейтенант Дан,
но най-много мислех за Джини. Непрекъснато си мислех за нея.
Вече повече от две години, един човек на име Форест Гъмп,
градинар от Грийнбоу, Алабама, който спира само за да поспи,
обикаля Америка с тичане. Чуйте репортажа ни.
За четвърти път от началото на пътуването му из Америка,
днес Форест Гъмп ще пресече река Мисисипи.
Да му се не види! Форест?
- Защо тичате?
В името на световния мир ли?
- В подкрепа на бездомните?
За правата на жените?
- За околната среда?
Не можеха да повярват, че някой ще тича толкова време просто ей така.
Защо го правите?
- Просто ми се тича.
Просто ми се тичаше.
Вие сте... Не мога да повярвам, че наистина сте вие.
Кой знае защо, това, което правех, се виждаше смислено на хората.
Разбирате ли, сякаш нещо просветна в съзнанието ми.
Казах си: ''Ето човек, който има цел в живота.
Проумял е смисъла на всичко.'' Ще ви следвам навсякъде, г-н Гъмп.
И вече си имах дружинка.
Тя ставаше по-голяма. И още по-голяма.
По-късно някой ми каза, че това вдъхвало надежда на хората.
Не зная дали е така,
но някои от тези хора ме молеха да им помогна.
Можеш ли да ми помогнеш? Аз правя лепенки за калници.
Опитвам се да измисля хубав лозунг. Така вдъхновяваш всички тези хора,
помислих си, че ще ми помогнеш да измисля нещо.
Леле! Човече, току-що мина през голяма купчина кучешки гадости!
Случва се.
- Какво, гадости ли?
Понякога.
Няколко години по-късно разбрах, че този човек измислил лозунга
и спечелил много пари от него.
Друг път си тичах,
а един човек бе изгубил всичките си пари в бизнеса с фланелки
и искаше да отпечата лицето ми на фланелка,
но не можеше да рисува добре, а нямаше и фотоапарат.
Ето, избърши се с тази. И без това никой не харесва цвета.
Приятен ден!
После разбрах, че измислил идея за фланелка
и спечелил много пари.
Та както казах, имах си голяма дружинка.
Мама казваше да загърбиш миналото и така да продължиш напред.
И мисля, че точно затова тичах толкова.
Бях тичал 3 години, 2 месеца, 14 дни и 16 часа.
Тихо! Тихо, готви се да каже нещо!
Много се уморих.
Ще си ида вкъщи.
Ами ние какво да правим сега?
И просто ей така сложих край на тичането.
И си отидох у дома, в Алабама.
Преди минути, точно в 14:25, докато президентът Рейгън напускаше...
неизвестен похитител изстреля в него 5-6 куршума.
Президентът бе прострелян в гърдите...
Взех пощата.
И един ден, съвсем неочаквано, получих писмо от Джини,
в което ме питаше дали бих отишъл в Савана да я видя.
И затова сега съм тук.
Видяла ме по телевизията как тичам.
Трябва да взема автобус 9 до улица ''Ричмънд'',
да сляза и да вървя по пресечката вляво до улица ''Хенри'' 1947.
Не ви трябва автобусът.
Улица ''Хенри'' е само на 5-6 пресечки оттук.
В тази посока ли?
- В тази посока.
Приятно ми бе да разговарям с вас.
Дано всичко се нареди!
Как си? Влизай.
- Получих писмото ти.
Чудех се дали е пристигнало.
- Това твоят дом ли е?
Да, сега е малко разхвърляно. Току-що се връщам от работа.
Хубаво е. Имаш климатична инсталация.
Благодаря.
- Изядох няколко.
Събрала съм цял албум с изрезки за теб. Ето те.
Тук тичаш.
БЯХ ТАЙНА ЛЮБОВНИЦА НА ФОРЕСТ ГЪМП
Доста път изминах с тичане. И доста дълго тичах.
А тук...
Виж, Форест, не знам как да ти го кажа.
Аз просто искам да ти се извиня за всичко, което ти причиних,
защото дълго време не бях наясно с много неща и...
Здрасти.
- Ето те и теб.
Това е стар приятел от Алабама.
- Приятно ми е.
Следващата седмица смяната ми е друга, ще мога да го взимам сама.
Няма проблеми. Трябва да тръгвам. Лошо съм паркирала.
Добре. Благодаря.
Това е моят добър приятел г-н Гъмп. Ще му кажеш ли ''здравей''?
Здравейте, г-н Гъмп.
- Здравей.
Сега мога ли да гледам телевизия?
- Само не увеличавай много звука.
Станала си майка, Джини.
- Да, майка съм.
Името му е Форест.
- Като моето!
Кръстих го на баща му.
- И баща му ли се казва Форест?
Ти си неговият баща, Форест.
Хей, Форест, погледни ме.
Няма нужда да правиш нищо. Не си направил нищо лошо.
Не е ли красив?
Той е най-хубавото нещо, което съм виждал,
но...
Умен ли е или...
Много е умен. Един от най-умните в класа си.
Да, иди да си поговориш с него.
Какво гледаш?
- Бърт и Ърни.
Форест, болна съм.
Имаш настинка и кашляш?
Не, някакъв вирус. Докторите не знаят какъв е.
Нищо не могат да направят.
Можеш да се върнеш у дома с мен.
Джини, ти и малкият Форест можете да живеете в къщата ми в Грийнбоу.
Аз ще се грижа за теб, щом си болна.
Ще се ожениш ли за мен, Форест?
Добре.
Моля, заемете местата си.
Форест, време е да започваме.
Здравей. Вратовръзката ти.
Лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Имате нови крака. Нови крака!
Да, имам нови крака. Направени по поръчка.
От титанова сплав са. Използва се в строежа на космически совалки.
Вълшебни крака.
Това е годеницата ми, Сюзън.
Лейтенант Дан!
- Здравей, Форест.
Лейтенант Дан, това е моята Джини.
- Най-сетне да се запознаем!
Форест, приемаш ли Джини за съпруга?
Джини, приемаш ли Форест за съпруг?
Вече сте законни съпрузи.
Здравей.
- Здрасти.
Беше ли те страх във Виетнам?
Да. Всъщност, не знам.
Понякога спираше да вали за малко и звездите се показваха.
Тогава беше хубаво.
Беше много красиво и точно преди слънцето да заспи над Байю.
По водата блестяха хиляди искрици.
Като онова планинско езеро. Беше толкова прозрачно, Джини.
Сякаш имаше две небета едно върху друго.
А в пустинята, когато слънцето изгряваше,
не можех да различа къде свършва раят и започва земята.
Беше толкова красиво.
Иска ми се да съм била там с теб.
Ти беше.
Обичам те.
Ти умря една събота сутрин.
И те погребах тук, под нашето дърво.
А къщата на баща ти накарах да изравнят със земята.
Мама винаги казваше, че смъртта е част от живота.
Но ми се иска да не беше така.
Малкият Форест е много добре.
Скоро пак ще тръгне на училище.
Приготвям му закуската, обеда и вечерята всеки ден.
Следя да си сресва косата и да си мие зъбите всеки ден.
Уча го да играе пинг-понг. Много е добър.
Твой ред е.
Ходим често на риба.
И всяка вечер си четем книжки. Толкова е умен, Джини.
Щеше да бъдеш много горда с него. И аз се гордея с него.
Той ти написа писмо.
Каза да не го чета,
затова ще ти го оставя тук.
Не зная дали мама беше права или е прав лейтенант Дан.
Не знам дали всеки от нас има предопределена съдба
или просто се носим безцелно по вятъра.
Но мисля, че може би и двете неща са верни.
Може би и двете стават едновременно.
Липсваш ми, Джини.
Ако се нуждаеш от нещо, аз съм наблизо.
Ето го и автобуса ти.
Хей, тази книжка я знам.
Ще я занеса да я покажа в училище,
защото още баба ти е чела от нея.
Това е любимата ми книжка.
Ето, готов си.
Хей, Форест! Недей...
Исках да ти кажа, че те обичам.
- И аз те обичам, татко.
Ще те чакам тук, когато се върнеш.
Нали разбираш, че това е училищният автобус?
Разбира се. Вие сте Дороти Харис, а аз съм Форест Гъмп.