Forrest Gump (1994) (Forrest.Gump.1994.DVDRip.XviD.AC3.CD2-ReDManiA.srt) Свали субтитрите
Валя ни всякакъв вид дъжд.
Дребен и пронизващ, едър, на големи капки.
Дъжд, който летеше настрани.
А понякога дъждът сякаш извираше отдолу.
Валеше дори през нощта.
Ей, Форест!
- Да, Бъба.
Ще се облегна на гърба ти. Ти също се облегни на моя.
Така няма да спим с глави в калта.
Знаеш ли защо сме добри бойни другари, Форест?
Защото един друг си пазим гърба. Като братя сме.
Ей, Форест, от доста време си мисля нещо.
Трябва да ти задам много важен въпрос.
Искаш ли да ми станеш съдружник в бизнеса със скариди?
Добре.
- Знаеш ли какво?
Вече всичко съм премислил.
Толкова кила скариди за изплащането на гемията,
толкова за горивото. Можем да живеем на корабчето.
Така няма да плащаме наем.
Аз ще съм капитан. Ще обмисляме всичко заедно.
И ще делим всичко поравно. И ще ядеш скариди на корем.
Чудесна идея, Бъба.
Идеята на Бъба беше чудесна.
Дори писах на Джини за нея.
Пращах й писма. Не всеки ден, но почти всеки.
Пишех й какво правя и питах какво прави тя.
Пишех й как непрекъснато мисля за нея.
Как с нетърпение очаквам писмо от нея,
щом намери време за това.
Винаги пишех, че съм добре.
След това подписвах всяко писмо ''С обич, Форест Гъмп''.
Един ден си вървяхме, както обикновено,
и изведнъж, просто ей така, някой спря дъжда
и изгря слънце.
Засада! Залегнете!
Докарайте картечницата тук!
- Форест, добре ли си?
Стронг Арм, Стронг Арм!
Дадохме жертва.
- Стронг Арм, тук е Лег Лима 6.
Чуваме ви, Стронг Арм. Обстрелват ни от дърветата в точка ''Блу''.
Точка ''Блу''! Автоматична стрелба. Лошо ни удариха.
Грешка. Грешка.
- По дяволите.
Зареди картечницата и стреляй към дърветата!
Частта ни попадна в засада, имаме ранени.
Изтегляме се!
Изтегляйте се!
Тичай, Форест!
- Изтегляйте се!
Тичай, Форест, тичай!
- Изтегляй се, Форест!
Тичай, дявол те взел!
И аз побягнах, точно както ми бе казала Джини.
Тичах толкова бързо, че скоро изпреварих всички и се оказах сам.
Бъба беше най-добрият ми приятел. Трябваше да се уверя, че е добре.
Къде си, по дяволите?
Но докато търсех Бъба, намерих едно момче, проснало се на земята.
Текс.
Не можех да го оставя да лежи там съвсем самичък и уплашен.
Тъй че го грабнах и го измъкнах тичешком.
И всеки път, когато се връщах да търся Бъба,
някой друг викаше: ''Помогни ми, Форест. Помогни ми.''
Ето. Ето.
Спокойно. Ще се оправиш.
Започнах да се страхувам, че може и да не открия Бъба.
Знам, че се намирам в опасна зона. Наоколо гъмжи от ''Чарли''.
Искам веднага да изпратите истребители.
Лейтенант Дан, Коулмън е мъртъв.
Знам, че е мъртъв. Целият ми взвод изгина!
Какво правиш? Остави ме! Махай се!
Махай се. Остави ме!
Казах да ме оставиш, по дяволите!
Лег Лима 6, тук е Стронг Арм.
Съобщавам, че изтребителите идват към вас.
И тогава сякаш нещо подскочи и ме ухапа.
Нещо ме ухапа!
Кучи син!
Не мога да изоставя взвода. Казах ти да ме оставиш, Гъмп.
Забрави за мен! Спасявай се!
Остави ме и изчезвай оттук!
Проклет да си, не съм те молил да ме измъкваш оттам!
Къде хукна пък сега?
- Да измъкна Бъба.
Наредих въздушна атака.
Ще обсипят района с напалм. Гъмп, стой тук! Това е заповед!
Трябва да намеря Бъба!
Добре съм, Форест. Нищо ми няма.
Бъба... Не!
- Ще се оправя.
Хайде.
Добре съм, Форест.
Добре съм. Нищо ми няма.
Давай.
Ако знаех, че това ще бъде последният ни разговор с Бъба,
щях да измисля нещо по-умно.
Как си, Бъба?
- Как си, Форест?
Какво стана?
- Простреляха те.
Тогава Бъба каза нещо, което няма да забравя докато съм жив.
Искам да си ида у дома.
Бъба беше най-добрият ми приятел.
А дори аз знам, че приятелите не растат по дърветата.
Бъба щеше да стане капитан на корабче за скариди,
но вместо това умря до онази река във Виетнам.
Повече нямам какво да кажа за това.
Куршум беше, нали?
Куршум ли?
- Дето е подскочило и ви е ухапало.
Да, сър. Хапна ме право по задника.
Казаха, че било рана за един милион долара, но...
сигурно армията ги е взела,
защото още не съм видял и цент от тях.
Единственото хубаво на раната в задника
беше сладоледът.
Даваха ми толкова, колкото можех да изям. И знаете ли какво?
В съседното легло сложиха един мой добър приятел.
Лейтенант Дан, взех ви сладолед.
Лейтенант Дан, сладолед!
Време е за ваната ви, лейтенанте.
Харпър,
Купър, Ларсън.
Уебстър, Гъмп.
Гъмп!
- Аз съм Форест Гъмп.
Кайл, Никълс.
Макмил, Джонсън.
Гъмп, как можеш да гледаш тези глупости? Изключи го!
Слушате Мрежата на Американските сили във Виетнам.
Това е Шести канал, Сайгон.
Добро хващане, Гъмп! Знаеш ли как се играе?
Ела, ще те науча.
Тайната на играта е, каквото и да става,
никога да не изпускаш топчето от очи.
Добре.
Не знам защо, но тенисът на маса ми идваше много отръки.
Виждаш ли, всеки идиот може да го играе.
И тъй, започнах да играя постоянно.
Играех пинг-понг дори и когато нямаше с кого.
Хората от болницата казваха, че приличам на риба във вода,
каквото и да значи това.
Дори и лейтенант Дан идваше да ме гледа.
Играех пинг-понг толкова много, че започнах да го играя и насън.
Слушай сега. Всички имаме съдба.
Нищо не се случва просто ей така, всичко е предварително замислено.
Аз трябваше да умра заедно с хората си!
Вместо това сега съм един жалък инвалид! Изрод без крака.
Гледай! Виж!
Знаеш ли какво е да не можеш да използваш краката си?
Да, сър, знам.
Не чу ли какво казах? Ти ме измами! Аз имах своя съдба.
Трябваше да умра на бойното поле! С чест!
Това беше моята съдба! А ти ми я отне!
Разбираш ли какво ти говоря, Гъмп?
Това не трябваше да се случва. Не и с мен. Аз имах своя съдба.
Аз бях лейтенант Дан Тейлър.
Вие все още сте лейтенант Дан.
Погледни ме. Какво ще правя сега?
Какво ще правя?
Редник Гъмп?
Да, сър!
- Свободно.
Синко, награден си с Почетния медал на Конгреса.
Представете си, лейтенант Дан, искат да ме наградят с...
Госпожо, какво са направили с лейтенант Дан?
Изпратиха го у дома.
Две седмици по-късно аз напуснах Виетнам.
Церемонията започна с откровена реч на президента,
в която той отбеляза нуждата от ескалация на войната във Виетнам.
Президентът Джонсън раздаде четири Почетни медала на войници.
Америка ти дължи много, синко.
Разбрах, че си бил ранен. Къде те раниха?
В задника, сър.
О, сигурно е интересна гледка! Ще ми се да я видя.
По дяволите!
След това мама отиде да полегне в хотела,
а аз тръгнах да се поразходя из столицата.
Намерих ветерани. Какво да ги правя?
Добре, че мама реши да си почива,
защото улиците бяха претъпкани с народ,
който разглеждаше статуите и паметниците.
Някои от тях бяха доста шумни и нахални.
Хайде, след мен! Давайте!
Където и да отидех, трябваше да чакам на опашка.
Хайде, почвай!
Хей, щом правиш това, значи си добър човек.
Добре.
Имаше някакъв човек, който държеше реч.
Не знам защо, но вместо риза носеше американското знаме
и много обичаше да използва думата с ''е''.
''Е'' това, ''Е'' онова.
И всеки път хората, неизвестно защо, го аплодираха.
Ела тук, човече.
Да, ти. Ела.
Хайде, качи се.
Разкажи ни нещо за войната във Виетнам.
Войната във Виетнам?
- Да, в шибания Виетнам.
Ами...
Само едно нещо се сещах за войната.
Само едно се сещам за войната във Виетнам.
Във Виетнам...
Какво правиш?
Тъпанар проклет!
Божичко, какво са направили с уредбата?
Не чуваме!
Нищо не се чува.
Ето това е.
По-силно!
Готово!
Нямам какво повече да кажа по въпроса.
Благодаря, човече. Ти каза всичко.
Как се казваш?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Форест Гъмп.
- Гъмп!
Това бе най-щастливият миг в живота ми.
С Джини отново станахме неразделни.
Тя ме разведе из града, а след това ме запозна с новите си приятели.
Затвори капака, човече. И дръж белия си задник далеч от прозореца.
Не знаеш ли, че тук се води война?
Той е един от нас.
- Нека ти разкажа за нас.
Целта ни е да защитаваме черните водачи
от расистките нападения на гадното правителство,
което иска да превърне черните лидери в скотове,
да изнасили жените ни и да унищожи общностите на черните.
Кой е този убиец на бебета?
- Приятелят, за когото ти разправях.
Форест Гъмп. Форест, това е Уесли.
С Уесли живеем заедно в Бъркли.
Президент е на подразделението на Демократичните студенти в Бъркли.
Ние предлагаме закрила и помагаме
на всички, които имат нужда, защото ние, Черните пантери,
сме против войната във Виетнам.
Ние сме против всяка война, в която черните са на предната линия
да умират за страна, която ги мрази!
Ние сме против всяка война, където пращат черните войници да се бият
и накрая ги поругават и убиват в родината им.
Ние сме срещу расизма...
Форест! Престани!
Не трябваше да те водя тук.
Знаех си, че ще забъркаш някоя каша.
Той не биваше да те удря, Джини.
Ела, Форест.
Съжалявам, че се сбих пред Черните пантери.
Той не го прави съзнателно.
Аз никога не бих те ударил, Джини.
Знам това, Форест.
- Исках да бъда твоят приятел.
Тази униформа ти отива, Форест. Много си хубав в нея.
Знаеш ли какво?
- Какво?
Радвам се, че сме заедно в нашата столица.
И аз, Форест.
Разхождахме се цяла нощ и разговаряхме.
Тя ми разказа за пътуванията си.
И как е открила начин да разшири кръгозора си.
И се е научила да живее в Хармония. Това сигурно е някъде на запад,
защото отишла чак в Калифорния.
Някой иска ли да отиде в Сан Франциско?
Аз ще дойда.
- Страхотно!
Беше много паметна нощ и за двама ни.
Искаше ми се никога да не свършва.
Не искам да си тръгваш, Джини.
- Трябва, Форест.
Малко се поувлякох снощи.
Но тази война и оня лъжец Джонсън...
Никога не бих те наранил. Знаеш го.
А знаеш ли какво мисля аз?
Мисля, че трябва да се върнеш вкъщи. В Грийнбоу, Алабама!
Форест, животът на двама ни е много различен.
Искам да ти подаря това.
Форест, не мога да го приема.
Получих го като правех онова, което ми заръча.
Защо си толкова добър с мен?
- Ти си моето момиче!
Винаги ще бъда твоето момиче.
И отново изчезна от живота ми.
Тази малка човешка стъпка е огромен скок за човечеството.
Очаквах да ме върнат във Виетнам, но вместо това армията реши,
че най-добрият начин да се боря с комунистите, е да играя пинг-понг.
Така се озовах в Специалните сили и обикалях страната,
ободрявайки ранените ветерани, като им показвах как се играе пинг-понг.
Бях толкова добър,
че армията реши да ме включи в националния отбор по пинг-понг.
Бяхме първите американци, посетили Китай,
от сума ти години насам.
Някой казваше, че световният мир е в нашите ръце.
Но аз само играех пинг-понг.
Когато се прибрах у дома, бях станал национална знаменитост.
Бях по-известен от Сънчо.
Ето го и него - Форест Гъмп.
Форест Гъмп - Джон Ленън.
- Добре дошъл у дома.
Ще ни разкажете ли впечатленията си от Китай?
В китайската страна хората нямат почти нищо.
Никаква собственост?
Освен това китайците не ходят на църква.
Нямат и религия?
- Трудно е да си го представи човек.
Лесно е, ако опиташ, Дик.
След няколко години този приятен младеж от Англия
отивал към къщи да види синчето си, раздавал автографи
и кой знае защо, някой го застрелял.
Значи ти дадоха Почетния медал на Конгреса.
Това е лейтенант Дан.
Лейтенант Дан!
Дадоха на теб Почетния медал на Конгреса!
Да, сър, наистина го направиха.
Наградиха теб - един кретен, един пълен идиот,
който се показва като глупак по телевизията пред цялата страна.
Дадоха ти Почетния медал на Конгреса!
Да, сър.
Е, това е направо чудесно!
Само едно мога да кажа по този повод. Бог да благослови Америка!
Лейтенант Дан!
Лейтенант Дан ми каза, че живее на хотел.
И понеже нямаше крака, прекарвал времето си, упражнявайки ръцете си.
Десен. Десен.
Хайде, де.
Какво правите в Ню Йорк, лейтенант Дан?
Живея на гърба на правителството.
Сляп ли си, бе! Не виждаш ли, че вървя оттук!
Останах с лейтенант Дан за празниците.
Бог да ви благослови.
Открил ли си Исус, Гъмп?
Не знаех, че трябва да го търся, сър.
Онези сакати нещастници в болницата само за това говореха.
Исус това, Исус онова. Открил ли съм Исус?
Дори ми доведоха свещеник да поговори с мен.
Каза ми, че Бог ще ме чуе, но трябва и сам да си помогна.
И ако съм отворел сърцето си за Исус,
щял съм да вървя до него в Царството небесно.
Чу ли какво казах?
Да вървя до него в Царството небесно!
Е, да ми целунете сакатия задник! Друг път ще ме чуе Господ!
Аз ще отида в Царството небесно, лейтенант Дан.
Ами...
Преди да тръгнеш за натам, размърдай си задника до уличката
и купи бутилка вино.
- Да, сър.
Намираме се близо до 45-та улица в Ню Йорк на площад Астор.
Това е старият хотел Астор...
Какво толкова има в Байю Ла Батр?
- Корабчета за лов на скариди.
Че за какво са ти?
Ще си купя едно, щом спечеля малко пари.
Обещах на Бъба във Виетнам,
че щом войната свърши, ще станем съдружници.
Той ще бъде капитан на корабчето, а аз - първи помощник.
Но след като той е мъртъв, аз трябва да бъда капитанът.
Капитан на корабче за скариди?
Обещанието си е обещание.
Я чуйте всички!
Редник Гъмп ще става капитан на корабче за скариди!
Слушай какво, ако някога станеш капитан,
аз ще ти бъда първи помощник.
Ако ти станеш капитан, аз съм астронавт!
Как си?
Кой е приятелят ти?
- Казвам се Форест. Форест Гъмп.
Запознай се с Карла Красавицата и Ленор Любовчийката.
Къде се губиш напоследък, бебчо? Отдавна не сме те виждали.
Жалко, че те нямаше на Коледа.
Томи черпеше всички наред.
Ами, имах си компания.
Ние бяхме там! Това е Таймс Скуеър!
Нали е много хубаво на Нова година? Можеш да започнеш всичко отначало.
Всеки получава още една възможност.
Странно, но по средата на цялото това веселие
се сетих за Джини.
Замислих се как ли прекарва новогодишната нощ в Калифорния.
Девет, осем, седем, шест,
пет, четири, три, две, едно! Честита Нова Година!
Честита Нова Година, лейтенант Дан!
Ти да не си бавноразвиващ се? Какъв ти е проблемът?
Какво му става? Да не са ти откъснали оная работа във войната?
Приятелят ти глупак ли е, що ли?
- Какво каза?
Питах дали е глупак?
Не го наричай глупак!
- Не я пипай!
Млъквай! Да не си го нарекла повече глупак!
Какво ти стана?
Пръждосвайте се оттук!
Трябва да те сложат в зоологическа градина!
Разкарайте се!
Тъпак!
- Сакат изрод!
Не!
Съжалявам, че развалих новогодишното ви празненство.
Но тя имаше вкус на цигари.
Изглежда тогава Дан разбра, че не може да промени някои неща.
Не искаше да го наричат ''сакат'',
както и на мен да ми викат глупак.
Честита Нова Година, Гъмп.
Отборът на САЩ по пинг-понг днес се срещна с президента Никсън...
След няколко месеца
поканиха мен и отбора по пинг-понг в Белия дом.
И тъй, аз отидох. Отново.
И се срещнах с президента на Съединените Щати. Отново.
Само че този път не ни настаниха в много луксозен хотел.
Е, харесва ли ти нашата столица?
Къде си отседнал?
- Хотел Ебот.
Знам един много по-хубав.
Съвсем нов е. Много модерен. Хората ми ще се погрижат за това.
Охрана.
- Ало.
Сър, добре ще е да изпратите човек от поддръжката в сградата отсреща.
Лампите не работят и изглежда търсят таблото с бушоните,
защото си светят с фенерчета и ми пречат да спя.
Ще проверя, сър.
- Благодаря. Лека нощ.
И тъй, аз се оттеглям от президентския пост утре по обед.
Тогава вицепрезидентът Форд
ще положи клетва за президент.
Форест Гъмп.
- Да, сър.
Ето документите за уволнение. Службата ти изтече, синко.
Това значи ли, че вече няма да играя пинг-понг?
Не и за армията.
И просто ей така, службата ми в армията на САЩ свърши.
Така че си отидох у дома.
Прибрах се, мамо.
- Знам, знам.
Луиз, ето го.
Когато се прибрах, разбрах, че всякакви хора са посещавали мама.
Идваха най-различни хора, Форест.
И всички искат да използваш тяхна екипировка за тенис.
Един мъж дори остави чек за 25 хиляди долара
при условие, че се съгласиш да кажеш, че използваш техните хилки.
Но, мамо, аз обичам да играя само с моята хилка.
Добър ден, Луиз.
- Здравей, Форест.
Знам, знам. Но това са 25 хиляди долара, Форест.
Реших, че може пък да опиташ с тяхната.
Току-виж ти хареса.
Мама наистина беше права. Странно как се наредиха нещата.
Не останах задълго вкъщи,
защото бях обещал на Бъба. Старая се да спазвам обещанията си.
И тъй, отидох в Байю Ла Батр при семейството на Бъба.
Ти луд ли си или си просто глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
- Може и така да е.
Разбира се, отидох да навестя и Бъба.
Здрасти, Бъба, аз съм Форест.
Помня всичко, което ми каза, и съм го обмислил.
Събрах 24 562 долара и 47 цента.
Това остана след подстрижката, новия костюм
и след вечерята с мама в луксозен ресторант,
билет за автобуса и 3 безалкохолни.
Я ми кажи нещо. Ти да не си глупав?
Глупак е този, който върши глупости.
Това остана от парите, дето взех, за да кажа:
''Когато бях в Китай с отбора на САЩ по пинг-понг
много обичах да играя
с моята хилка Флекс-О-Лайт.''
Което не е вярно,
но мама каза, че това е малка лъжа и няма да навреди на никого.
Така че ще дам всичко за гориво, въжета, нови мрежи
и чисто ново корабче за лов на скариди.
Бъба ми беше разказал всичко, което знаеше за лова на скариди.
Но знаете ли какво разбрах?
Ловът на скариди е трудно нещо.
Хванах само пет.
Още няколко и можеш да си направиш коктейл.
Мислил ли си някога да дадеш име на това старо корито?
Лош късмет е, ако корабчето ти няма име.
Никога не бях кръщавал корабче.
Но се сещах само за едно име.
Най-хубавото име на света.
От дълго време не бях чувал нищо за Джини, но често мислех за нея.
И се надявах, че каквото и да прави, сега е щастлива.