Analyze This (1999) Свали субтитрите
Руснаците изстреляха първия спътник,
''Бруклин доджърс'' изиграха последния си мач в Бруклин.
Един тип стреля в главата на Франки Костело, но не го уби.
Братята Гало пречукаха Албърт Анастасия в бръснарницата.
Настъпи пълен хаос.
Вито Дженовезе реши, че той ще е големият бос.
Но Карло Гамбино и Джо Бонана не бяха съвсем съгласни.
Тогава те решиха да свикат голяма среща.
За първи път членовете на Комисията щяха да се срещнат лично.
Събраха се босовете на всички фамилии от цялата страна.
Около 50 човека - всички налични тарикати
се събраха в едно малко градче в щата Ню Йорк.
АНАЛИЗИРАЙ ТОВА (изпиратстван от Jmurgel)
Баща ми отиде с Дом Манета и Томи Дебелия.
Тогава той беше бос на фамилията. Не знам кой глупак беше решил
че е най-добре да се съберат във фермата на Джо Барбара.
Разкарай се от колата!
Искаш ли да станеш на телешко варено, а?
Местните ченгета бройкали Джо Барбара много зорко.
Някакъв заместник-шериф видял колите и извикал агентите от ФБР.
Срещата така и не започнала. Федералните влезли...
И бинго-o-o! Босовете се изнесли.
Баща ми и Доминик се скрили в една царевична нива.
Тогава минал един фермер. Доминик започнал да го баламосва
а баща ми извадил любимия си 44-ти калибър и свили трактора.
С него се върнали до Бенсънхърст
въпреки че баща ми твърдеше, че са го карали само до Пъкипсий.
Карло Гамбино станал ''капо ди тути капи'' - бос на босовете.
Това била първата и последна среща на Комисията. До днес.
Това не ми харесва. Защо да се срещаме?
Всеки да си гледа работата.
През 1957-а се срещнахме, за да си разделим страната.
Сега целта ни е просто да оцелеем.
Потомствени мафиоти проговарят пред ченгетата.
Босовете влизат в затвора. Очистват хора без разрешение.
А на всичкото отгоре трябва да се разправяме
с китайците и лудите руснаци.
Времената се менят и ние трябва да се променим с тях.
Да си отворим страница в Интернет?
Когато татко ти почина, аз му обещах, че винаги ще се грижа за теб.
Искам да дойдеш с мен на срещата. Капиш?
Трябва да внимаваш с онзи тип - Примо Синдоун.
Той е голям боклук, следи го отблизо.
Изчакай ме да си взема една клечка за зъби.
Постоянно му повтарях, че имам нужда от развитие.
Че искам... Да се развивам като личност.
Не само като жена, но и като независим индивид.
Казах му, че имам нужда да открия своята уникалност,
но той не ме разбра.
Каза, че го отблъсквам. Че го отблъсквам!
Мислите ли, че съм го отблъснала, д-р Собъл?
Каролин, всичко си има край.
Това е част от живота. Важното е как го приемаме.
Просто не мога да повярвам, че между нас със Стив е свършено.
Може би има надежда?
Той те даде под съд за тормоз. Това не е много обнадеждаващо.
Но какво да направя?
Първото нещо, което трябва да направиш,
е да спреш да цивриш за тоя нещастник! Господи!
Ти си самата трагедия! ''Стив не ме обича, не ме уважава.''
На кой му пука?! Я се стегни!
Д-р Собъл?
Просто обмислях проблемите ти.
Това, което ми каза, силно ме заинтригува.
Ще помисля по въпроса. И двамата ще помислим.
И ще се видим следващата седмица, когато се върна от почивка.
- Какво чувстваш, Каролин?
- Вие сте същият като Стив.
Искате да се отървете от мен, да ме изхвърлите.
- Знаеш, че не е така.
- Така е.
С теб ще се видим другата седмица, а Стив изобщо не иска да те вижда.
Моля ви, г-н Вити! Казах им, че не знам нищо, но не ми вярват,
защото им казах, че Малкия Джо е убил Дъки,
- а той само приличаше на убиеца.
- Млъквай!
- Познаваш ли ме?
- Вие сте г-н Вити.
Знаеш какво ще стане, ако ме излъжеш, нали?
Ще ме ударите с тръбата.
Това беше риторичен въпрос, тъпанар такъв!
Ще те попитам само веднъж. Кой уби Доминик?
Не знам, кълна се!
Не ме лъжи, копеленце! Кой го уби?
Той не знае нищо, оставете го.
Хич не ме боля.
- Я млъквай!
- Това вече боли.
Вече 10 минути не помръдваме. Мразя да закъснявам.
- Особено когато отиваме там.
- Успокой се, тате.
Ядосваш се, защото отиваме при дядо.
Мразя да ме анализира човек, който до вчера е вярвал в Дядо Коледа.
В семейството има само един д-р Собъл.
Двама сте - ти и дядо.
Хайде да говорим за нещо друго.
Ще прочетеш ли новата книга на дядо?
Мама каза, че му завиждаш.
Майка ти говори ли за нещо друго, освен за мен?
Майка ти е виновна! Това си е черна магия.
Стой мирен! Прави се, че те боли вратът.
- Ти идиот ли си бе?
- Съжалявам, вината е моя.
- Видя ли нещо?
- Говорех със сина си.
Всичко е наред.
- Ние ви се изпречихме.
- Не, чуйте ме.
- Застраховката ми ще го покрие.
- Забравете за случая.
- Но задницата ви е смачкана.
- Тя си беше така.
Нека извикаме полиция.
Майната им на ченгетата!
Добре, майната им. Прав сте, те са гадни.
Особено онези с конете, които оставят купчини навсякъде
и човек цапа гумите си. Ще ви дам визитната си картичка.
Ако промените решението си, обадете ми се.
- Вие сте лекар?
- Психиатър съм.
Психар! Веднъж говорих с един като вас.
Това беше, когато бях в зат... На почивка.
- Да тръгваме, Желе!
- Трябва да вървя.
Довиждане.
Двигателят прекъсва. Всичко е от лошия бензин.
Довиждане, докторе.
''Кажи ми какво усещаш, кажи ми какво искаш.''
- Само невротиците!
- Ти трябва да си бил чудесно бебе,
за да станеш толкова красив. Благодарим ти, ''Прозак''!
Ти си толкова красив.
Няма да дойдете на сватбата ми?
Знам, че е важно за теб, Бени,
но ние не можем да идваме всеки път, когато решиш да се жениш.
Та това е веднъж в живота... Е, два пъти в живота.
Няма ли да дойдете на сватбата ми, татко?
Съжалявам, ще давам автографи. Не бива да ядосвам книжарите.
Могат да забутат книгата ми на най-долния рафт.
Да, такива са си ''Барнс и Нобъл''. Барнс е готин, но Нобъл е лайнар.
- Внимавай какво говориш, Бен.
- Съжалявам, мамо.
От осем години живея сам.
Най-накрая открих човека, с когото искам да остарея.
Поне се запознайте с нея, ще бъдете едно семейство.
- Да знае с какво ще се сблъска.
- Не бъди злобен.
- Пошегувах се.
- Отивам да поговоря с кмета.
И кметът ли е тук?
- Какво става?
- Всичко е наред.
- Как върви практиката ти?
- Чудесно, имам интересни пациенти.
Даже много интересни!
Татко има пациент, който сънува, че сере пъстърва.
Благодаря ти, Майк.
Семейство Манета ще задават въпроси.
- Те мислят, че сме убили Доминик.
- Покушението беше срещу Пол.
- Чисто чудо е, че оцеля.
- Да, слава богу.
Ако не беше клечката за зъби,
щях да лежа мъртъв до Доминик, лека му пръст.
Всичко е заради срещата. Примо Синдоун иска да е сам на върха.
Примо не би посегнал на Доминик, ако няма разрешение от фамилиите.
Ако са му разрешили, значи сме изправени пред война.
Говори със Зело и Балтазар и виж какво ще разбереш.
Дано нюйоркските босове не са срещу нас.
Искам да разбереш дали е така, преди да отида на срещата.
Как си? Не изглеждаш много добре.
- Какво става?
- Задушавам се.
- Ще глътна малко въздух.
- Спокойно.
Добре ли си? Какво?
Чувствам се ужасно. Цялата тази работа е гадна като зъбобол!
Да нямаш ''мозъчна мигрена''?
- Какво има?
- Хайде да се поразходим.
- Просто карай.
- Какво стана?
- Сърцето ви е добре, г-н Еванс.
- Добре ли?
Как така добре? Получих поне 8 инфаркта.
- Имали сте пристъп на потиснатост.
- Какво?
Пристъп на паника. Ще ви предпиша ''Ксанакс''.
- Какви ги дрънкаш?
- Това е често срещано явление.
Погледни ме! Приличам ли ти на паникьор?
- Мислиш ли, че се панирам?
- Няма нищо срамно.
Ти къде си учил бе, тъпанар? Аз получих инфаркт!
Не и според вашата ЕКГ.
- Трябва да ми помогнеш, Желе.
- С каквото кажеш.
- Искам да ми намериш лекар.
- Нали току-що бяхме на лекар?
- Трябва ми лекар за главата.
- Искаш да си смениш лицето ли?
Не си прави нос като Сони Блек.
Не ми трябва пластичен хирург! Да ти го напиша ли?
Ще спестим време.
Трябва ми лекар за главата. Нещо като психиатър.
Това е като в ''зоната на здрача''! Чисто ''параненормално явление''.
Вчера се сблъсках с психиатър. Всъщност, той се блъсна в мен.
Добър ли беше?
Изглеждаше умен. Имаше и визитна картичка.
Визитна картичка?! Значи работата е сериозна.
Кажи ми за какво ти е притрябвал психиатър?
Един мой приятел има проблеми. Ще разпитам психиатъра
и ще помогна на приятеля си. Но никой не трябва да знае.
Ако някой чуе за това, може да си направи грешни изводи.
- Знаеш за какво говоря.
- Никой няма да знае.
- Може ли да те попитам нещо?
- Давай.
Този приятел да не съм аз?
Да, ти си.
Виждам какъв е проблемът ти, Карл. Съгласяваш се твърде лесно.
Прав сте, така е.
Пак го направи. Аз казах нещо и ти се съгласи.
- Прав сте, съгласих се.
- Защо правиш така?
- Не знам.
- Страхуваш се от неодобрение.
Не бива да го правиш.
Трябва да отстояваш позицията си. Не позволявай да те мачкат.
- Д-р Собъл?
- Имам пациент.
Да, виждам. Съжалявам.
- Вие сте човекът от снощи.
- Така е. Разкарай се оттук.
- Имаш ли палто, кукувицо?
- Какво правите?
Първо ще си довършим сеанса.
- Ще ти дам 150 долара да се махнеш.
- Не ги взимай.
- Дай 300.
- Тоя не е толкова луд.
Отстоявам позицията си, докторе. Вдигнах на 300 от 150.
- Гордея се с теб.
- Чувствам се като нов човек.
Разбирам, че сте ядосан за колата, но не можете да нахълтвате така.
- Познаваш ли ме?
- Да.
Не! Не ме познаваш.
- Виждал ли си ме по вестниците?
- Да.
- Не! Не си ме виждал.
- Аз дори не чета вестници.
Желе, чакай отвън.
Седни.
Тук нямаш ''бълхи'', нали? Не записваш разговорите?
Не, аз си водя бележки.
Няколко пъти му казах, че застраховката ми ще го покрие.
Исках да платя. Моля Ви, не ме убивайте!
Исках да те попитам дали харесваш Тони Бенет.
- Да, голям почитател съм му.
- Аз също.
Харесвам всички италиански певци.
Знам, че съм виновен аз, но застрахователите ще платят.
Изобщо не ми пука за колата. Имам един приятел...
Той има проблеми и трябва да се консултира с психиатър.
- Ще ти задам няколко въпроса.
- Добре.
- Какво, да седна ли?
- Както Ви е удобно.
Ще седна тук.
- Съжалявам.
- Ще седна тук.
Щом ще Ви е удобно.
Кой трябва да започне?
Кажете ми защо мислите, че Ви трябва психиатър.
Казах ти, че е за един приятел.
- Не ме ли слушаш?
- Съжалявам.
Уж ви бивало да слушате, а не помниш какво казах преди 2 секунди.
Не съм очарован от услугите ти до този момент.
Извинявайте, вината е моя.
Нека да започнем отново и... разкажете ми за приятеля си.
Приятелят ми е много влиятелен човек.
Винаги се е справял с всичко, а сега изведнъж се пречупи.
Плаче без причина, не спи...
Не може да търпи приятелите си, изнервят го.
Иска да избяга от тях. Това са хора, с които е живял цял живот.
Получава някакви пристъпи.
Не може да диша, вие му се свят...
Болят го гърдите. Мисли си, че ще умре.
- Пристъпи на паника.
- Какво ви става с тая паника?
Казал ли е някой нещо за паника?
Никаква паника. Просто задушаващи, смазващи пристъпи.
Приятелят ми иска да знае как да ги спре.
Ще направя едно предположение.
Мисля, че Вашият приятел...
Това сте Вие.
Ах, ти...
Ах, ти...
Ти имаш талант, приятелю. Голям талант.
Веднага разбра, че искам да те изпързалям.
Това е професионализъм. Имаш истински талант.
- Нямам.
- Имаш.
Продължавай!
Продължавай!
Мисля, че някакво лекарство може да Ви помогне.
Лекарство ли? Не взимам никакви наркотици.
Трябва да направим нещо, за да решим проблема Ви.
Какво, да се виждаме с теб ли?
Не, няма да стане. Имам ужасно много пациенти.
- А и отивам на почивка.
- Къде отиваш?
- Не споделям с пациентите си.
- Къде отиваш?
- Хотел ''Шератон бол'', Маями.
- Не беше толкова трудно, нали?
Не беше.
Най-странното е,
че се чувствам по-добре. Сякаш някакъв товар...
Сякаш съм свалил товар от плещите си. Ти си много добър.
Благодаря ти, докторе.
- Нищо не съм направил.
- Направи!
Товарът го няма. Не знам къде изчезна.
Ти си добър, докторе. Много добър.
- Ще ти се обадя.
- Недейте, моля Ви.
И още нещо. Ако ме изкараш педал, ще те убия, разбра ли ме?
- Какво искате да кажете с ''педал''?
- Изкараш ли ме педал - умираш!
Проста работа. Ти си добър, докторе.
Много си добър.
Ще се видим.
Ние очистихме Манета. Защо Вити не направи нищо?
- Педал!
- Ще ти кажа нещо.
- Сигурно подготвя нещо голямо.
- Нека го подготвя.
Вити е печено копеле, но много печени копелета
нахраниха рибите напоследък. Името му ме преследва от дете.
Винаги той е бил умният, а аз - тъпият.
Баща ми беше мизерник, а неговият имаше всичко.
Вито Дженовезе се издъни, защото не уби Гамбино навреме.
Аз няма да повторя грешката му. Вити трябва да умре!
Трябва да умре, и то веднага!
- Харесват ли ти панталоните?
- Шивачът е страхотен.
- Изглеждаш добре.
- Харесват ми.
Нали не си оставил храна в стаята? Не искам после да мирише на мърша.
Не съм, но искам да ти кажа нещо.
- ''Изкараш ли ме педал - умираш!''
- Ще зазидам дупката в стаята ти.
- Няма да подслушваш пациентите ми.
- Това наистина ли беше Пол Вити?
Не проверих паспорта му, но беше той.
- Ще го лекуваш ли?
- Ти да не си луд?!
- Не казвай на никого, че е идвал.
- Значи да го сваля от Интернет?
Шегувам се.
Въпреки нарастващата популярност на Карибските острови,
във Флорида бизнесът процъфтява и то от Орландо до Кей Бискейн.
Съдейки по огромната тълпа, която се е събрала около басейна,
няма нищо извънсезонно в Маями Бийч това лято.
Това е моят последен репортаж за ВББФ.
След сватбата си заминавам за Ню Йорк. Благодаря ти, Маями.
За последен път това беше Лора Макнамара за ВББФ.
Дръжте!
Това беше! Браво, Лора.
Това е младоженецът!
- Липсваше ми.
- И ти.
- Кажи ''здравей'', Майкъл.
- Здрасти.
Как си, Майкъл?
- Искаш ли да разгледаш камерата?
- За какво ми е да я гледам?
- Може ли?
- Да.
Можеш да счупиш каквото искаш, аз вече не работя тук.
- Дали ме харесва?
- Луд е по теб.
- Обичам те.
- Наистина ли ме обичаш?
- Разбира се! Защо?
- Изнервена съм.
Защо?
Защото ще ставам мащеха, защото ще се женим.
- И какво от това?
- Ами ако ти писне от мен?
Много щастливи двойки стават нещастни след сватбата.
Ние няма да сме от тях.
- Има ли нещо, Пол?
- Млъкни! Концентрирам се.
- Изглеждаш разсеян.
- Имам си проблеми.
- Няма ли да млъкнеш?
- Защо не си полегнеш?
- За жена си ли мислеше?
- Не. Какви ги дрънкаш?
Съжалявам.
Сега вече мисля за нея. Защо не си траеш, Шийла?
Извинявай.
Д-р Собъл.
Мамо?
Г-н Вити иска да те види. Донесох ти халата.
Ще ти кажа нещо, некадърно дребно копеленце!
Лечението ти не струва!
Още съм смачкан. Нищо не си направил!
Видяхме се само за 5 минути! Ти какво очакваш?
Не мога да правя чудеса. И още нещо.
Не обичам да ме отвличат посред нощ от хотелската ми стая.
Аз имам семейство и личен живот. Имам и сериозна практика.
Нямам време за глупостите ти!
Последното не исках да го кажа.
Снощи не можах да го вдигна.
- За секс ли става въпрос?
- Не, за шампионат по щанги.
Естествено, че за секс!
Прелетя 2500 километра и ме събуди посред нощ
- заради една несполучлива ерекция?
- Виждаш ли на какъв зор съм?
- Можеше да вземеш хапче.
- Това е измама.
Първо хапче, после трансплантация... Или го вдигаш, или не!
- Това го беше казал Марк Твен, нали?
- Ще ми помогнеш ли?
Аз просто... Не мога да повярвам.
Добре. Случвало ли ти се е и преди?
- Проблемът ''мека пишка'' ли?
- Никога! Само снощи.
- И още един път.
- Значи два пъти.
Добре смяташ.
Имаше и още един път, но тогава бях преял и не се брои.
Да не получиш ерекция три пъти...
- Осем пъти.
- Това не е катастрофа.
За теб може и да не е.
Ако не мога да го вдигна, значи не съм мъж, а в моя свят това е важно.
Аз контактувам с животни.
Те са тъпи и необразовани, но имат добър усет за слабостта.
Ако не върна силата си до две седмици, ще ме изядат жив.
- Какво ще стане след 2 седмици?
- Не ти трябва да знаеш.
Не ми трябва да знам ли? Много ми помагаш.
Трябва да ми кажеш. Така не може да се работи.
Не мога да направя нищо за 2 седмици.
А и каква е целта ми? Да станеш уравновесен гангстер?
Гледах една телевизионна реклама - хлапе си играеше с кученца.
Плаках цели 45 минути. Сложи ми две цици и ставам жена.
- Не мога да ти помогна.
- Отказваш ми?
- Не практикувам мафиотска терапия.
- Ти, със скапания си кабинет
и скапаната си къща на улица ''Скапана'', ми отказваш?
Заради лигавите домакини, които ти мрънкат, че вече не ги чукат?
- Тръгвам си.
- Видя ли?
Точно за това ти говорех.
И ти се наричаш лекар! Не те ли е срам?
Истинският лекар няма да обърне гръб на страдащ човек.
Не можеш да излекуваш и двуклетъчна амеба! Некадърник!
Майко божия, помогни ми да преживея това!
Защото това нещастно копеленце явно не иска да ми помогне.
Плача през цялото време. Не знам какво ми става.
Добре, добре...
Седни.
Седни.
Какво стана снощи с жена ти?
- Не бях с нея, а с гаджето си.
- Имаш проблеми с брака?
- Защо ти е гадже тогава?
- Морал ли ще ми четеш?
- Любопитен съм за какво ти е гадже.
- С нея правя по-различни неща.
Не можеш ли да ги правиш с жена си?
Тя ми целува децата с тая уста!
Преживял ли си стрес наскоро?
- Като това, че убиха приятеля ми?
- Нещо такова имах предвид.
Мисля, че пристъпите ти се дължат точно на това.
- Само на стрес ли?
- Стресът е много страшно нещо.
Физически си напълно здрав.
- Това ли е?
- Да.
Поне така мисля.
Ти си много добър.
- Много си добър!
- Не е само това.
- Има допълнителни елементи...
- Не, ти го откри!
Ти вдъхна живот на пишката ми!
Не съм подозирал, че ще чуя такова нещо от друг мъж.
- Ти си моят психиатър.
- Не мога.
Не си готов за това. Не си готов да споделяш...
Погледни как открито ми говориш! Точно това е!
Никой не ми говори така, разбираш ли?
- Да, разбирам.
- Да го направим, готов съм.
Не ти казват често ''не'', нали?
Казват ми най-вече: ''Не, моля те, недей!''
Тук съм още два дни. Като се върна в Ню Йорк, ще лекувам само теб.
Цели две седмици. Само не знам какво да кажа на пациентите си.
За мен ще е удоволствие да разчистя графика ти.
- Само не Джими! Ще се оправя сам.
- Сигурен ли си?
Ще се видим в Ню Йорк.
Искаш ли едната?
Много мило, но не...
- Малко хоп-троп?
- Не, благодаря.
Сигурен ли си?
Малко освежаване? На почивка си.
Да, но скоро ще се женя. Смятам да се върна в хотела и...
Лека нощ. Ще се видим в Ню Йорк.
Ей, докторе... Ще се виждаме често.
Къде беше? Събудих се и те нямаше!
Не намерих бележка! Обиколих целия хотел.
Дори изядох един шоколад и щях да звъня в полицията.
Само не викай полиция. Имах спешен случай.
Имаш пациенти във Флорида?
Само един. Дошъл е заради мен чак от Ню Йорк.
Кой е този пациент?
Пол Вити.
- Мафиотът Пол Вити?
- Да.
Господи!
Той не е обикновен пациент. Има сериозни проблеми.
Мисли си, че му помагам.
- Кажи ми, че не го лекуваш.
- Не го лекувам.
Не се забърквай с такива хора.
Правила съм репортажи за мафията и съм виждала какво правят.
Разбрахме се по въпроса - край.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
Разтревожих се.
Помислих, че си се уплашил или си видял някое старо гадже.
Не можех да знам.
- Обичам те.
- И аз.
Съжалявам, всичко ще се оправи.
Да чуя аплодисментите ви!
Това беше страхотно! Не ти ли харесва?!
Плискат се във водата и ядат риба.
- Не е много трудно за един кит.
- Престани!
Забавляваме се, нали?
Не се забавлявам толкова, колкото изглежда.
Преструвам се, за да се сближим.
За нея една малка закуска са 25 килограма скумрия.
Ето я!
- Ще отида да си взема един хот-дог.
- Ще дойда с теб.
Продължавай да се преструваш. Връщам се веднага.
Тия китове дали пикаят във водата?
Не, ходят до тоалетната в кафенето отсреща. Глупак!
- Какво става?
- Г-н Вити иска да те види.
Щом работиш за г-н Вити, си на разположение 24 часа на ден
- като всички нас.
- Ние го обсъдихме...
Разбрахме се, че ще се видим в Ню Йорк. Довиждане.
Слушай, глупаво докторче.
Щом е казал сега, значи сега. Това е.
Няма да дойда. А ако ме обезпокоите отново,
няма да го лекувам изобщо. Разбра ли ме? Капиш?
Това беше!
Гледай каква голяма акула.
- Боже господи!
- Хранят рибките.
- Хвърлиха ме при акулите, Пол.
- Убеждавали са те.
- Че си страшен ли? Повярвах.
- Нещо си ядосан.
Ядосвам се, когато акули закусват със задника ми. Нали се разбрахме?
Имах криза. Не получих истински пристъп, но почувствах уплаха
- и се уплаших. Идиотски ли звучи?
- Вече не знам какво е идиотско.
- Какво прави?
- Говори с някакъв тип.
- Можеш ли да го очистиш?
- Не, Желето и Джими Бутс са там.
- Не си нося снайпера.
- Просто го убий.
Казах, че ще се погрижа за него.
За какво мислиш по време на криза?
Да се махаме, наблюдават ни. Не поглеждай!
- Федералните ни гледат от хотела.
- Откъде знаеш?
Аз съм професионалист.
Кой е този новият?
Може би е новият консилиери на Вити.
Който и да е, сигурно е важен.
Провери го в картотеката.
Обикновено пациентите ми не пият по време на сеанс.
Много интересен факт. Трябва да го запомня.
- Разкажи ми за баща си.
- Баща ми...
Ще седна тук.
Баща ми беше голям човек в квартала. Всички го обичаха.
- Уважаваха го, лека му пръст.
- Почина ли?
Не, само го погребаха! Разбира се, че почина. И то преди 12 години.
- Как умря?
- Внезапно. Получи инфаркт.
- Бяхте ли близки?
- Бяхме доста близки.
- Но точно тогава не се разбирахме.
- Защо?
- Защото имах ''богарта''.
- Какво е това?
Хулиганска детска банда. На татко това не му харесваше.
- Няколко пъти ме наби и...
- И какво?
- И после умря.
- Ти как се почувства?
- Чудесно! Как да се почувствам?!
- Помисли.
Беше ли ядосан? Уплашен? Тъжен?
- Всичко това накуп.
- А чувстваше ли се виновен?
- Защо? Не го убих аз.
- Знам, но просто предполагам,
че по някакъв начин може би си искал да умре.
- Защо да искам такова нещо?
- Карали сте се, той те е бил,
бунтувал си се срещу него. Има данни за Едипов комплекс.
Говори на английски.
Едип е грък. Убил баща си и се оженил за майка си.
- Шибани гърци!
- Това е инстинктивно желание.
Момчето иска да замени баща си и да притежава майка си.
- Значи съм искал да чукам майка си?
- Това е първична фантазия.
Ти виждал ли си майка ми бе? Да не си луд?!
- Така казва Фройд.
- Тоя Фройд е перверзно копеле!
Не бих могъл да ти казвам татко.
- Как да ти викам? Скот ли?
- Приятелите ми викат Капитана.
- Искаш ли питие? Аз ще пия девет.
- Ще пийна един морфин със сода.
Целият треперя.
Да вървим на масата си. Хайде, Майкъл.
Сеньор Собъл!
Как сте?
- Скъпа, това са семейство Вити.
- Господи!
Всички са весели и усмихнати. Много хубаво.
- Вие сте мафиотът Пол Вити.
- Това не беше много мило.
Опитвам се да бъда любезен.
Не ви казах от вратата: ''Вие сте педалът Еди-кой си.''
- Това е Капитанът, баща е на Лора.
- Съжалявам.
Извинете ни.
Чух за сватбата. Заповядайте.
- Едно малко подаръче.
- Не можем да го приемем.
- Можете!
- Благодаря.
- Ще ви го отнема за минутка.
- И после ще ни оставите на мира.
Да, ще ви оставя на мира. Трябва да поговорим.
Само две минути. Желе, чакай тук и не подслушвай.
Ушите ми са запечатани.
- Снощи сънувах ужасен кошмар.
- И аз сънувам кошмар в момента.
Много се впрягаш за някои неща.
- Знаеш ли?
- Разкажи ми съня си.
Както си спя и чувам, че реве бебе. Отивам до хладилника.
Взимам бутилка мляко, нося му я и виждам...
- Млякото е черно.
- Шибана работа!
- Разкарай се!
- Извинявай.
Какво значи това? И без гадости за майка ми!
Какво означава за теб?
За това ли ти плащам? Задаваш ми моите въпроси!
Това и Желето го може.
Тогава нека те лекува Желето.
Добре, този път ще ти се размине, защото днес се жениш.
Я гледай на другата страна, докато не съм ти пръснал главата!
Ще си взема нещо за ядене. Ти искаш ли един сандвич?
От какъв сандвич не се надебелява?
От половин сандвич. Връщам се след две минути.
А сега кимай и се усмихвай!
Слушай ме, боклук! По-добре престани с глупостите,
защото, ако ти и тъпите ти приятели направите нещо на детето ми,
без да ми пука кои са те, ще те пребия като мръсно куче!
Разбра ли ме? Кимай и се усмихвай.
Честито!
- Какво си говорихте?
- Наши си мъжки работи.
В добро и зло от днес нататък, докато смъртта ви раздели...
Обади се да приберат Мари и децата. Занеси куфарите в колата.
- Да прекарат колата отзад.
- Ясно, шефе.
- Писна ми от теб!
- Какво е станало?
Току-що един тип падна от 7-ия етаж в подноса с пушената сьомга!
- Счупи ли нещо?
- Всичко!
- Още вадят магданоз от мозъка му.
- Хората често се самоубиват.
- Жалко е, но не съм виновен аз.
- Значи самоубийство, а?
Намериха ли прощално писмо, Желе?
Не, но ще го намерят.
Нека позная: ''Животът е гаден. Не мога повече. Подпис: Умрелият''.
Много добре, докторе.
Стига приказки, да се махаме.
Федералните са плъзнали навсякъде. Аз се връщам в Ню Йорк.
Не е лошо да си тръгваш и ти.
- Сигурно и теб те бройкат.
- Какви ги говориш?
Не се бяхме разбрали да ставам съучастник в убийство.
Аз не съм убивал никого. Не знам за другите в стаята...
Този тип се опита да ме убие. Можеше да нарани децата ми.
Това би било ужасно. В случая ние сме добрите, докторе.
Къде е?!
- Къде отивате?
- Не ме докосвай!
- Как можа?!
- Само това ми трябваше.
- Защо не ме изчакаш долу?
- И мен ли ще хвърлят от балкона?
Ядосана си, ядосваш и мен.
Ядосана съм, естествено! Проблемите ти провалиха сватбата.
- Аз ли имам проблеми?
- Скъпа, моля те...
Аз се връщам в Ню Йорк.
И смятам да се омъжа. С теб или без теб!
С мен! Ужасно съжалявам. Всичко ще се оправи.
Моля те!
Не, мразя те!
Сега доволен ли си? Ти ми провали живота!
Какви ги говориш? Не виждаш ли, че аз съм жертвата?
Първо, тоя тип искаше да ме убие и второ, уби един от хората ми.
А провали и сватбата ти. Знаеш ли колко съм ядосан?
Направо се побърквам от ярост! А трябва и да се измъкна оттук...
Ти чуваш ли се?!
Знаех си, че ще стане така. Така тръгна още от първия път.
- Повече няма да те лекувам!
- Заради тая дреболия?
Да, заради това дребно двойно убийство.
У теб няма и грам човещина.
Мислех, че мога да ти помогна, но ти си просто един главорез.
- Никой не може да ти помогне!
- Какво искаш да направя?
- Искам да говоря с Примо.
- Момент.
Пол Вити те търси, Примо.
- Кой е?
- Аз съм.
- Кой ''аз''?
- Как кой? Аз!
Знаеш кой съм!
- Какво става?
- Лоши работи.
Този, който направи онова нещо с приятеля ми, сега го прави с мен.
Имам определени чувства. Чувствам се...
- Дискомфортно.
- Чувствам се дискомфортно.
Как се чувстваш?
Ядосан! Много съм ядосан.
Яростен съм. Направо се скъсвам от ярост.
- И защо ми го казваш?
- Не се прави, че не знаеш.
- Не знаеш, а?
- Не знам за какво говориш.
Опитвам се да... Да ти опиша чувствата си.
Изпитвам гняв. А гневът е...
Подтиснато желание.
Нямам търпение да те видя другата седмица,
за да намеря отдушник и евентуално...
Само още една грешка и ще ти отрежа ташаците, копеле мръсно!
Ще ти ги навра отзад! Ще те попилея!
Ще ти извадя очите и ще ти ги набода на клечки!
Ще ги изпратя на семейството ти да ги изядат за десерт!
- Майната ти!
- Копеле мръсно!
Намери речник и виж какво значи ''дискомфортно''.
Той е намислил нова гадост и искам да знам каква е.
- Как беше?
- Беше чудесно,
докато не стигна до рязането на ташаци и завирането им отзад.
Когато съм ядосан, аз си го изкарвам на възглавницата.
Направи го и ти.
- Шибана възглавница!
- По-добре ли си?
- Да.
- Хубаво.
Обади се във Ватикана и провери дали не им липсва нещо.
Майкъл, искам да поговоря с татко ти насаме.
- Ще разтовариш ли колата?
- По-висок е от къщата.
Какво става? Какво е това?
- Защо?
- Това е подарък за сватбата.
Ние не сме женени. Изпрати му го обратно.
Не съм виновен аз. Ти не искаше да продължим.
А ти какво очакваше? С това ли да запомня сватбата си?
''Виж снимките от сватбата, скъпи. Това са нашите, това вашите,
- а това е типът, дето се размаза.''
- Искам да се оженя за теб.
- Вече не вярвам, че ще стане.
- Ще стане следващата събота.
- Кой ще присъства?
- Само ние.
И всички твои роднини, които вече са се съвзели.
Не искам мутри. Всички гости трябва да имат вратове.
Ще ги проверяваме за вратове на входа.
Можеш да смениш всички мебели...
Доктор Собъл.
Ние сме агенти Стедман, Ричи и Провано от ФБР, СБОП.
Синдром на болестна остра психоза?
Служба за борба с организираната престъпност.
- ФБР? Това е по-готино и от фонтана.
- Майкъл, отиди си в стаята.
- Веднага!
- И без това оттам чувам по-добре.
Заповядайте.
Обяснете ни тези снимки, д-р Собъл.
Аз съм психотерапевт, а Пол Вити ми е пациент.
Бивш пациент. И то не точно пациент.
- Точно така.
- А защо ви е изпратил фонтан?
Фонтанът ли? Това е просто...
Това е просто подарък по случай края на лечението.
Веднъж един клептоман ми подари телевизор. Това не е нищо особено.
Ще говоря направо, д-р Собъл.
Следващата седмица мафиотските босове ще се съберат в Ню Йорк.
Подготвя се кървава баня.
- Споменавал ли е Вити за това?
- Кървава баня?
Не е споменавал нищо такова. Със сигурност щях да запомня.
Думи като ''кървава баня'' привличат вниманието.
Бихме искали да ни осигурите информация за тази среща.
- А ако не го направя?
- Ако не го направите...
Аз лично ще направя живота ви истински ад.
Не искам да ме разбереш погрешно, Поли.
Знаеш, че бях добър приятел на баща ти.
Винаги съм бил и твой приятел.
Носят се слухове, че ходиш на психиатър.
- Така ли е?
- За какво говориш?
Това касае фамилията.
Засега знаем само аз и ти, но ако се разчуе, сме мъртви.
- Кой знае какво му казваш.
- Това не ти влиза в работата!
Не съм съгласен.
Ако го правиш, за да пледираш за невменяемост,
значи всичко е наред. Но слуховете са, че се пречупваш.
Хората го приемат като слабост.
Нима искаш Синдоун да превземе всичко?
- Какво искаш да направя?
- Да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
- Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- Така стоят нещата.
- Никой няма да го докосва.
Ако някой го пипне с пръст, ще го убия! Ясно ли е?
- Искаш ли плодове?
- Не, ще те чакам в колата.
Може ли два портокала?
Татко!
Татко!
Съжалявам.
- Изглеждаш зле. Как си?
- Добре съм. Слушай, Пол...
Не ми изпращай повече подаръци.
- Не хареса ли фонтана?
- Въпросът е принципен.
Колкото повече подаръци от сърце, толкова по-добре.
Я да ти видя часовника. Боклук! Трябва ти ''Ролекс''.
Не ми купувай ''Ролекс''!
- Кой е казал, че ще го купувам?
- Трябва да поговорим, Пол.
- Кой е този?
- Томи Ейнджълс.
Израсли сме заедно. Работехме в Джързи.
Как умря?
Отивал да говори с ченгетата и го блъснал камион.
Два пъти.
Не искам да знам нищо. Не искам да те слушам.
Това е прекалено много за мен. Сънувам кошмари.
Онази нощ сънувах, че сме с теб и отивам да купя плодове.
Появи се един тип и ме уби.
Точно както Марлон Брандо в ''Кръстникът''.
- Хубава сцена. Аз какво правех?
- Изпусна пистолета си.
Изтича при мен и викаше: ''Татко! Татко!''
Аз съм бил Фредо? Това не е моята роля.
- Май и ти имаш нужда от психиатър.
- Трябва да поговорим, Пол.
Нямаме време.
- Вдовицата.
- Моите съболезнования.
- Дъщерята.
- Съжалявам.
- Братът.
- Моите съболезнования.
Съжалявам.
Тоя не го познавам.
Сега вече можем ли да говорим?
Ти ме нарече ''татко'', Пол. Става въпрос за баща ти.
- Това си е твоят сън.
- И сънят с млякото е за баща ти.
Аз просто занесох черно мляко на бебето.
Фройд казва, че играем всички роли в сънищата си.
Майната му на Фройд! Заради него не говоря с майка си.
Опитай се да ме изслушаш. Да кажем, че ти си бебето.
- Какво мляко ти носеше баща ти?
- Стига сме говорили за баща ми.
Трябва да говорим за него. Трудно се работи с човек като теб.
Това си ти: ''Докторе, помогни ми! Аз страдам.''
- ''Добре, Пол, ще ти помогна.''
- ''Кой си ти, че ще ми помагаш?!''
А това си ти: ''Много интересно. Какво означава това за теб?''
''Гневът е потиснато желание.'' Дрън-дрън, та пляс.
Хайде да поговорим за твоя баща. Той какъв е?
- Това не е важно.
- Какво?
Направи пауза. Или се замисли, или почувства нещо.
- Какъв е баща ти?
- Психиатър е.
Ясен си ми. Следващият пациент, моля.
Нямаме време да говорим за моите проблеми.
Значи баща ти е проблем.
- Ядоса се.
- Не съм!
Ядоса се. Ставам все по-добър.
Остават ни само няколко дни. Това е много важно.
А ти се държиш неадекватно. Така няма да мога да ти помогна.
- Обади ми се, като станеш сериозен.
- Сериозен съм.
Не искаш ли вече да ме анализираш?
Поздрави баща си от мен.
- Трябва да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- Така стоят нещата.
- Никой няма да го докосва.
Ако някой го пипне с пръст, ще го убия! Ясно ли е?
А сега да чуем другата.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
... ще го убия!
Много добре.
- Трябва да приключиш с това, Пол.
- Как така да приключа?
- Отърви се от доктора.
- Да очистя психиатъра си?!
- Иначе някой друг ще го очисти.
- ... ще го убия!
Какво искате да направя?
Той се е разприказвал пред ченгетата, Пол.
Познавам го, не би го направил.
От ФБР са били у тях днес. Джими Бутс ги е видял.
- Видя ли ги?
- Да.
Сега ще ти се обади и ще иска да се видите.
Доктор Собъл се обади. Каза, че иска да те види.
Това е страхотно. Много е вкусно.
Обожавам италианската храна. Никога не съм ходил в Италия.
Ходил съм два пъти във Франция и на остров Ямайка.
Ходили ли сте там? Обичам да се гмуркам.
Вие гмуркате ли се? Чудесно е да те пратят при рибите.
Да отидеш при рибите.
Много е приятно. Какво ще правите това лято?
За кое?
Как си?
- Какво правиш?
- Бен, това е Карло.
- Приятно ми е.
- Сядай.
С Карло сме израсли заедно. Той ми е почти... като братовчед.
- Аз съм ти братовчед.
- Нали точно това казвам.
Той знае, че каквото и да става, аз съм на негова страна.
- Какво направи по ония въпроси?
- Можем ли да говорим за работа?
Няма проблеми.
Погрижих се за едното нещо, но чакам да стане другото.
- Човекът създаде ли ти проблем?
- Онзи от първото нещо?
- Той е ненормален.
- Какво каза?
- Ти каза ли му, че няма да стане?
- Какво да направя, Пол?
Хвани бика за рогата.
Но ако първото нещо стане, ще реши и второто.
- Точно така.
- Разбира се.
Това да си остане между нас.
- Кое, първото или второто?
- Много смешно.
Стиви Биф е ей там.
- Дебело говно.
- Мазен, гнусен...
- Боклук.
- ... лайнар.
Да отидем да му кажем ''здрасти''.
Много интересен ресторант. Често ли идвате тук?
Това място е много специално за Пол.
Да, тук очистиха баща му.
- Да не е тайна?
- Карай.
Чакай малко.
- Бащата на Пол е бил убит?
- Ей на онази маса.
Затваряй си плювалника.
И Пол е бил там.
Той не обича да говори за това.
- Къде отиваш?
- В тоалетната.
Сядай. Ще дойда с теб.
- Желе, аз трябва...
- Да акаш?
Давай.
Мамка му!
Трябва да ядеш повече целулозни храни, докторе.
Или ръжено хлебче на гладно.
Гледаше ми се някакъв филм, но ще дават само простотии.
Писна ми от тъпи екшъни. Навсякъде само насилие.
Нашият приятел се обади. Видял го е в ресторанта на Парети.
Много добре.
Красавец, нека това бъде прощалната му вечеря.
- Дадено, Примо.
- Няма проблеми.
Изтръгнете му сърцето и ми го донесете.
Ще ти го донесем на поднос, Примо.
- Откъде ще вземем поднос?
- Просто го донесете.
Или хлебче със стафиди. Страшно отпушва канализацията.
Трябва да поговорим насаме.
- Защо не ми каза за баща си?
- Какво?
- Каза, че е починал от инфаркт.
- И какво от това?
- Баща ти е бил убит.
- Нали все е умрял.
Разликата е голяма. Защо не ми каза?
- Защо да ти казвам всяка дреболия?
- Това не е дреболия.
Нима трябва цял живот да плача за миналото? Забрави!
- Ти искаш да говориш за това.
- Не искам.
- Искаш.
- Не искам.
- Защо сме в този ресторант?
- Харесва ми.
- Можехме да отидем другаде.
- Сосът със скариди тук е супер.
Ти ме доведе тук, защото искаше да разбера за баща ти.
Така е.
Къде е шибаният микрофон?
Качвай се в колата.
Става късно, ще взема такси. Мога да взема и влака.
Ще хвана този в 23:10 ч. Благодаря.
- Качвай се в колата, докторе.
- Прави, каквото ти казва.
Това, от което страдаш, се нарича маниакална депресия.
Качвай се в колата!
Какво прави този там? Вече половин час е в тоалетната.
Мамка му!
Копеле мръсно!
Изпуснахме го!
Хайде, излизай!
Оставете ни сами.
Съжалявам.
- Нищо лично, нали знаеш?
- Това си е много лично, Желе.
Върви натам.
- Знаеш, че трябва да го направя.
- Трябва ли?
Стига глупости! Ти ме предаде. Заби ми нож в гърба.
А ти не ме ли предаваш?
Да не мислиш, че съм тъп? Сдушил си се с ченгетата.
Те ми пуснаха запис, в който казваш, че ще ме убиеш.
- Чух го с ушите си.
- Не съм казвал такова нещо.
Не съм те предал.
Свалих микрофона, защото исках да ти помогна.
- Не ме интересува!
- Интересува те.
- Остави ме да ти помогна.
- Всичко свърши!
- Мога ли да те попитам нещо?
- Какво?
- Какво бяхте поръчали?
- Кога?
Вечерта, когато убиха баща ти.
- Откъде да знам?
- Не помниш ли?
- Това беше преди 35 години.
- Какво яде баща ти?
- Казах ти, че не помня.
- Опитай да си припомниш.
Това е прост въпрос. Какво яде баща ти?
- Спагети.
- Много добре.
А какво яде ти?
- Равиоли.
- Бяха ли ги сервирали вече?
В момента сервираха.
- Видя ли как идват убийците?
- Видях единия.
- Беше облечен като келнер.
- Баща ти видя ли го?
Не, но аз разбрах, че има нещо гнило.
- Как?
- Панталоните му не бяха келнер ски.
- Той се приближи към масата.
- Гледах го как идва.
Ти каза ли нещо?
Не.
- Татко ми беше много ядосан.
- А и ти му беше ядосан.
Какво стана после?
Не видях втория убиец. Майка ми започна да пищи.
- Ти се обвиняваш.
- Можех да го спася.
- Но си му бил ядосан.
- Трябваше да кажа нещо.
- Не си можел да го спасиш, Пол.
- Аз го убих.
Не си го убил, Пол. Убил го е начинът му на живот.
Оставих го да умре.
Оставих го!
Оставих го да умре, без дори да мога да му кажа ''сбогом''.
Защо не му го кажеш сега, Пол? Какво би му казал, ако беше тук?
- Не мога.
- Можеш, Пол. Кажи му го.
- Не мога.
- Кажи го, Пол.
Искам да му кажа... Татко, ужасно съжалявам.
Съжалявам.
Съжалявам, че те оставих да умреш.
Съжалявам, татко.
Господи!
- Бедничкият, той се разпада!
- Защо вече не го очисти?
- Срам ме е да стоя така.
- Млъкни!
- Не си можел да го спасиш, Пол.
- Можех!
Той се е опитвал да те спаси. Затова сте се карали.
Той е искал да живееш по-добре. И ти го искаш за Антъни.
- Искам го.
- Не искаш да расте без баща.
Баща ти не е мъртъв, Пол. Той живее в теб.
Той се опитва да ти каже нещо. Иска да ти каже...
Мамка му!
Те стрелят, Пол!
- Стегни се!
- Чувствам се ужасно.
Ще се почувстваш и по-зле.
Хайде, Пол!
Време е да изразиш тъгата си с убийствен гняв.
Трябва да стреляме, Пол! Хайде, давай! Бум, бум!
Хайде, стреляй!
Давай! Бум, бум!
Вземи пистолета и стреляй!
Застреляй някого, за бога!
Дай ми шибания пистолет!
Не се надигай!
- Добре ли си, Пол?
- Да.
- Аз ли го убих, Желе?
- Не. Този го убих аз.
Ти застреля шевролета и онзи голям хладилник ''Амана''.
- Добре ли си, Пол?
- Добре съм.
Ще видя как е Джими.
Шибана ирония, а?
Можеш да ми върнеш пистолета.
Няма страшно, нямаше да те очистя.
Е, може би щях да те очистя,
но имах вътрешен конфликт по въпроса. Това е напредък, нали?
Не мога да те лекувам повече.
Знам.
Тази вечер стигна далеч, Пол. Още известно време ще ти е зле.
Но вече си близо. Останалото зависи от теб.
Желая ти късмет.
Искам да му доставя удоволствие,
но каквото и да правя, никога не е достатъчно.
Сега той иска да говоря, докато правим любов.
Какво точно иска да казваш?
Иска да го наричам ''моето голямо момче''.
Да му казвам, че е ''моят жребец'',
и че ще го ''яздя здраво''.
Че ще го върна в обора ''вир вода от пот''.
Добре ли сте, д-р Собъл?
Ами, това е...
Ето какво мисля, че трябва да направиш, Илейн.
Прави каквото ти казва.
Ако иска да говориш, говори. Застани на четири крака и лай.
Направете, каквото трябва. Пушете трева, пийте вино...
Доставяйте си удоволствие. За кога се пазите?
Веселете се, защото животът е кратък.
Шибаният живот е кратък.
Ще се видим в четвъртък.
Наред ли е всичко?
Добре ли си? Трябва ли ти нещо?
Не, чувствам се страхотно.
Само да отида на срещата и ще ги разбия.
Добре, ще те чакам отвън.
Когато го погледна, си спомням колко различно беше всичко.
По-лесно ли е било едно време,
или той го е правил да изглежда така?
Днес решенията са по-трудни.
Има много информация, много начини на инвестиране.
Прекарах първата половина от живота си
в опити да не приличам на него. Сега искам да съм точно като него.
Времената са по-сложни. Потърсете помощ в ''Мерил Линч''.
Само там ще намерите нужния инвестиционен съвет.
Изглеждаш чудесно, скъпа.
Ние сме на този свят, за да открием любовта.
За да открием човек, с когото да споделим щастието.
Ние всички се радваме, че Бен и Лора се откриха.
И предчувстваме щастието, което те ще споделят.
Взимаш ли тази жена за своя съпруга в добро или зло,
докато смъртта ви раздели?
- Не!
- Моля?
- Не говорех на вас, а на него.
- На кого?
- Не е важно. Да.
- Какво ''да''?
''Да'' на първия въпрос, за нея. Продължавайте нататък.
- Случаят е спешен, докторе.
- В момента се женя, Желе!
- Искаш да направя шоу ли?
- По-голямо от това?
Тик-так, нямаме време.
- Приключвай по-бързо.
- Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Пръстенчето! Целувчицата!
Добре, готово. Тръгвай!
Съжалявам, госпожо Собъл, дългът ни зове.
- Ти пръв ме нарече госпожа Собъл.
- Готино, а?
Не.
Работата е сериозна. Ако не отидем на срещата, ще го убият.
Защо не отиде някой друг?
Например Томи Езика или Луи Устата? Защо не отидеш ти?
Би било добра идея, ако нямаше една малка подробност.
Аз съм всеизвестен тъпанар.
- Трябва да отидеш ти.
- Тъпанар!
- Внимавай!
- Ти го каза.
Когато го казваш ти, звучи обидно.
Няма да ходя никъде. Вече не съм на работа при Вити.
Връщам се при жена си.
Това не ни е за първи път, Желе. Не можеш да ме застреляш.
Поправка! Г-н Вити не можа да те застреля.
Отиваш на срещата.
Тук пост номер 6. Излязоха и тръгнаха на изток.
Разбрано.
- Облечи това.
- Това да не е хромирано?
Това е костюм на Валентино за 1200 долара.
И ако го накапеш с нещо, ще ти изправя кокалите.
Млъкни, изнервяш го. Ако се издъни, ще го убият.
- Това е лудост!
- Няма страшно.
Да повторим още веднъж. Г-н Вити е зает.
Извиняваш се на всички.
Казваш, че си новият консилиери и че ще говориш вместо него.
- А после?
- После си затваряш устата.
- Страхотен план!
- Я млъквай!
Ако трябва да говориш, не казвай нищо конкретно.
- Ще можеш ли?
- Естествено, нали съм психиатър!
Отправят се към тунела.
Ще поемем от другата страна.
Идват.
- Коя е колата?
- Черната.
Не искаш ли да ти донеса нещо за ядене?
Малко чай с лед?
- Ще извикам д-р Терагроса.
- Татко ще се оправи ли?
- Мисля, че да, миличък.
- Ти защо не играеш навън?
Не ми се играе.
- Докога ще седиш тук?
- А ти докога ще лежиш?
Аз приключих.
Да тръгваме.
Ще се оправим, докторе.
Няма да ми се размине. Не мога да го направя, Желе!
Я не мрънкай. Мрънкането е загубена работа.
Слей се с тълпата.
- Къде е Вити?
- Няма го.
- Няма го.
- Как си?
Добре ли сте? Как си?
Кога излязохте от затвора? Ако ви трябва нещо, само кажете.
Великден, а?
По-голям си от планета!
Стига си се сливал.
- Кой е тоя с Желето?
- Не съм го виждал.
- Какво става? Къде е Пол?
- Ще дойде.
- Какво прави тоя тук?
- Той просто...
- Забрави!
- Да забравя ли?
Какво значи това ''Забрави!''?
Не мога да го направя.
Мисля, че е време да започваме, господа.
Имаме да говорим за много неща,
но ще започнем с най-важното. Само още нещо.
Ако ще казвате нещо,
първо се представяйте, защото много от нас не се познават.
Не бихме искали да носим табелки с имената си, нали?
Аз съм Примо Синдоун. Наричат ме Сони Лонг.
Познат съм и като Майки Гага, а също и като Джо Бумботс.
Радвам се да видя толкова много познати лица.
Радвам се да видя и по-непознатите.
Виждам Джо Балдазар, Франки Зело.
Но съм разочарован, че не виждам боса на друга нюйоркска фамилия.
Виждам неговия човек Желето и някакъв тъпанар с малка пишка.
Работата е там, че г-н Вити е зает.
Освен това, той съжалява за това, че е зает.
Зает ли? Какви са тези глупости? Има ли нещо по-важно от това?
Като домакин приемам това като неуважение към мен и останалите тук.
Така е... Тоест, не е така.
Работата е там, че той не се чувства добре.
Освен това се чувства зле.
Какво ти става? Никога не обсъждай здравето на г-н Вити!
Добре знаеш това! Сядай!
Седни!
Искаш ли още една?
Кой е този? Какво прави тук?
Кой съм аз ли?
''Кой съм аз?'' е вечният въпрос. Всеки търси отговора му.
Кой е вътре в нас и иска да излезе и да изкрещи: ''Гладен съм!''
''Кой съм аз?'' е твърде... ... дълбок въпрос...
Трябва да погледнеш вътре в себе си като в онзи филм,
в който едно нещо излизаше от коремите на едни космонавти.
Лека им пръст на хората. Казвам се Бен Собъл...
... Леоне. Бен Собълеоне.
Познат съм още като
Бени Задника, Сами Еврейския нос,
Елмър Фуд, Туби Тубата,
а веднъж и като г-ца Филис Ливайн, но това беше на един купон.
Тогава изпуших един ''титибет'' и изпих един ''кваквалюд''.
Когато се осъзнах, бях с дамски чорапогащник.
Такива неща се случват,
но нямат нищо общо с нашата среща, за което се извинявам.
Но за хората, които ме познават най-добре, аз съм познат като
Шибания Доктор.
Втората част от въпроса, който ми зададе, беше:
Защо съм тук?
Тук съм, защото представлявам г-н Вити като негов ''консилилиери''.
Консилиери.
Никога не ме поправяй! Ясно ли ти е?
Ти разби сърцето ми, Желе.
Извинявам се и за второто прекъсване.
Като консилиери на г-н Вити,
аз съм напълно запознат с всички аспекти на бизнеса
и ще говоря от негово име по всички въпроси. Дрън, трала-ла.
Добре, Докторе. Да свършваме с глупостите.
Всички знаят, че с Пол Вити сме в конфликт за някои неща.
За кое нещо говориш? За първото или за второто?
Какво второ нещо? Аз знам само за едно.
Не можем да говорим за първото, без да говорим за второто.
- Говори ли с човека?
- Кой човек?
- Човека с нещото!
- Какви ги дрънкаш бе?!
Не знам, ти повдигна въпроса! Виждаш ли къде е проблемът?
Виждаш ли какво става?
Не може да се говори интелигентно с този човек.
А какво ще кажеш, ако ти пусна два куршума в мозъка?
По-важно е какво ще кажеш ти.
Мисля, че е добра идея. Бих ли го казал иначе?
- Не знам, би ли?
- Не бих! Нали това казвам!
Погледни се само!
Мислиш, че трябва да си ядосан, за да могат хората да те чуят.
- Така ли е?
- Какви ги говори тоя?
- Май доста често се ядосваш.
- Така си е, Примо.
- Говори за Вити, а не за мен!
- Това също е интересно.
Мислиш, че не си достатъчно важен, за да говорим за теб ли?
Какво искаш да кажеш, мамка ти?!
- Успокой се, Примо.
- Как да се успокоя с тоя задник?!
- Ще ми подадеш ли плодовете?
- Сега вече ще те убия!
Свали го.
Свали го!
- Чакай ме в колата отвън.
- Как си?
Аз ще поема оттук. Седни.
Аз съм Пол Вити.
Съжалявам, че закъснях. Не исках да ви обидя.
Ако не възразявате,
искам да ви кажа нещо и да ви оставя да си вършите работата.
Преди 2 седмици някой уби приятеля ми Доминик Манета.
Всички знаем, че той пречука Доминик, за да вземе дяла му.
Както и да е. Искам да кажа,
че взех едно много важно решение за живота си.
Решението е, че искам да се откажа.
Не искам да го правя повече.
Смятам да замина за малко, но помня клетвата си
и каквото и да знам за бизнеса, ще го отнеса със себе си в гроба.
Имате думата ми. Колкото до моята фамилия,
- Мангано би искал да стане бос.
- Благодаря ти, Пол.
Затова той предаде Доминик и изпрати човек да ме убие.
- Пол, кълна се...
- Затваряй си устата!
Не смятам да си отмъщавам. Ти имаш сериозен проблем.
Агресията ти е в повече. Може би не са те прегръщали като дете.
Но ти трябва да погледнеш в себе си и да разбереш кой си.
Защото аз имах просветление.
Сега съм спокоен и знам точно кой съм.
Не знам, Пол.
Виждам, че някои хора няма да са съгласни.
Разбрах това и в името на взаимното доверие написах някои неща
и ги сложих в един сейф, в случай че, не дай си боже,
нещо се случи с мен, семейството ми или приятеля ми.
Не знам какво мислят другите, но аз пожелавам успех на Пол.
Благодаря ти. Да тръгваме.
Аз съм приятелят му.
- Забележително!
- Да се махаме.
Някои хора се лекуват цял живот и нямат такива проблясъци.
- Не искам да го правим, Примо.
- Ти да не си чиновник,
че да можеш да напускаш? Да не си луд?!
Вече не съм. Кажи ми нещо, Карло.
Ще ми забиеш нож в гърба като истинско лайно, нали?
Няма да е в гърба, Пол. Искам да гледам лицето ти.
Няма да стане. Мо Мо!
Бигс! Еди!
Всичко свърши, Примо. А сега се разкарай оттук.
Това прозвуча малко враждебно.
Горе ръцете! Хвърлете оръжията!
Веднага!
Хванах те!
Излез от колата с вдигнати ръце!
Само да мръднеш и ще ти издухам сърцето!
Вземи нещо за успокоение, Робокоп.
Ти ме защити с тяло.
Кой лекар би го направил? Няма да го забравя.
Ах, ти...
- Подхлъзнах се.
- Да, върху подсъзнателното.
Имате право да мълчите, г-н Вити.
Днес е сватбата ми.
ЗАТВОРЪТ ''СИНГ-СИНГ''
Измъкна се само с 18 месеца.
Намерили са Примо Синдоун убит на една поляна.
Не ме гледай така, нямам нищо общо.
Има един милион души, които искаха да го убият.
- Просто проверявам.
- Не се безпокой.
Може ли да продължим със сеансите и тук?
Искаш ли?
Ще идвам всяка събота. Можем да говорим и по телефона.
Може ли и по телефона?
Само когато пациентът е на почивка или в затвора.
Благодаря ти, докторе.
Досега нямах време да ти благодаря за това, че ме излекува.
Не се казва ''излекува'', а ''коригира емоционалния ми статус''.
Извинявай. Ти си голяма работа.
Ти си голяма работа. Наистина голяма!
Ах, ти!
- Щастлива ли си?
- Не мога да свикна.
- С какво?
- Отдавна не са те отвличали.
Не знам дали някога ще свикна.
Слушай... Какво ще кажеш за още един танц?
После ще се качим горе.
Тони, ще ни изпееш ли още една песен?
Каквото поискаш. Приятелят ми каза да стоя, докато е нужно.
За него съм готов на всичко. Да направим ''Светът е струна''?
Чудесно.
Това вече е подарък.
Стига сме плащали за софтуер и авторски права !
Вие гледахте този филм благодарение на Jmurgel (jmurgel@mail.com)