Revolution OS (2001) Свали субтитрите
Бях на Agenda 2000
и един от хората, които бяха там беше Крейг Мънди,
който беше някакъв от шефовете в Майкрософт,
май вице президент на отдела за потребителски стоки или нещо такова.
Преди това въобще не го бях срещал.
Аз се сблъсках с него, в асансьора
и видях неговия стикер, и казах "О, виждам, че работите за Майкрософт."
Той се обърна, погледна ме и каза "Да, а вие кой сте?"
И тогава си помислих, колко е надменен.
В смисъл ,нали разбирате, богатия шеф в костюма
говорещ на мърлявия хакер.
Така че, аз го погледнах, и му казах:
"Аз съм твоят най-лош кошмар"
Wonderview Productions представя
Един филм на J.T.S. Moore
Революционната Операционна Система
През кратката си, но интересна история,
компютърната индустрия, беше доминирана
от така наречената операционна система Windows.
Но много скоро, това може да се промени,
защото се появи конкуренцията на Windows - Linux.
Силиконовата долина, дълго време беше мястото
където се разработваха новите технологии,
създаваха се новите компании и се правеха големи пари.
Сега долината е основна част от революцията
бореща се за
индивидуална свобода.
Ден и нощ, свободни групи ентусиасти,
хакери и програмисти из целия свят
пишеха сорс кодове и създаваха програми
за да направят компютърния потребител свободен,
използвайки свободно информация и "отворена" обмяна на технологии,
за да постигнат целта си.
Тази революция започва през 1980 г. със
"Движението за Свободен софтуер" и GNU проекта,
което сега е сравнявано най-често
с Линукс и "Движението за отворен код".
Kaкво е Линукс?
Днес ще говорим
за Линукс.
Mисля че това ще е добра възможност да кажа,
"Какво е Linux?"
И аз ще отговоря на този въпрос специално за вас.
Много от вас сигурно знаят,
но съществуват над 12 милиона потребители по света, които си нямат ни най-малка представа.
Това е компютърна операционна система разработена от хиляди програмисти от целия свят,
които си съдействат и комуникират по Интернет.
Предизвикателството за Windows NT,
Линукс е много популярна заради нейната скорост.
Заради това е цялата шумотевица.
За да обясня какво е Линукс, трябва
да обясня какво е Операционна система.
Та операционната система е...
Всъщност никога не трябва да я виждаш, никога не трябва да ти прави впечатление,
защото
никой всъщност не използва самата операционна система,
хората използват програми на техните компютри.
И единствената цел на операционната система е
да прави възможно ползването на самите програми.
Така че, операционната система сама по себе си не прави нищо.
Тя чака само, някоя програма да
поиска ресурси,
или някой файл.
Тук операционна система се включва
опитвайки се да улесни програмирането за човек.
Какво е "Отворен Код" (Open Source)?
Оворения код e начин хората да работят съвместно.
Софтуер, освободен от затормозяването на всички проблеми с правата на интелектуалната собственост,
при които обикновено има уговорки, сделки и т.н., когато купуваш даден софтуер,
при която са намесени и немалко адвокати.
Общо взето ние искаме да направим софтуер, който да работи
и искаме хората да имат възможност
да допринесат за изграждането му.
И така ние все едно жертвахме
правата си за интелектуална собственост
и позволихме на целия свят да използва софтуера.
Преди да се появи Линукс
беше Ричард Столман и Движението за Свободен софтуер.
They think of Richard Stallman as the...
Философа.
А за мен като Инжинера.
Ричард Столман е създателя на Движението за Свободен софтуер.
Докато той се стараеше да създаде GNU операционна система,
той положи легалните, философски и технологични основи
за Движението за Свободен софтуер.
Без това съдействие,
Линукс и Отворения код
нямаха да бъдат, това което са днес.
Аз се присъединих към лабораторията за изкуствен интелект на MIT през 1971,
присъединих се към процъфтяващо общество от хакери,
хора, които обичат програмирането,
които обичат да търсят и откриват какво може да се постигне със компютъра.
И те имаха изцяло написана операционна система,
цялата създадена при тях.
И станах един от екипа, който
продължи да подобрява операционната система добавяйки нови и нови възможности.
Това беше моята работа, и аз я обичах, ние всички я обичахме. Ето защо правехме това.
Ние нарекохме операционната система
"Несъвместима време-заемаща система"
което е пример за
веселия дух,
който е характерен за хакера.
Хакерите са хора, които се наслаждават на остроумието.
И така, първото нещо, с което започнаха проблемите беше
натиска от останалият свят да използваме пароли.
Ние нямахме никакви пароли на нашите компютри.
И причината беше, че хакерите,
които първоначално бяха създали системата
бяха осъзнали, че паролите са начин, чрез който администраторите могат да контролират потребителите.
А те не искаха да изграждат неща,
прегради и пароли, с които администраторите да могат да ги контролират.
Така и не го и направиха...
Ние имахме мисленето, че който и да седи на компютъра
трябва да може да прави каквото си поиска.
Кoгато сложиха парола на една от машините в MIT лабораторията
на мен и на известна група хакери, това въобще не ни се понрави.
И реших да използвам хак, с цел пробиване на системата.
Разбрах как да декодирам паролите,
и по този начин, като погледна в базата данни от научени пароли
аз разбирах какво всъщност пише всяко едно влизане в системата.
Пращах съобщения на хората, казвайки им
"Здравейте, виждам че сте избрали полето за въвеждане на личната ви парола,
каквато и да е тя... Защо не направите като мен?
Просто натиснете Enter,
толкова по-бързо и лесно е".
Разбира се, чрез това съобщение
аз все едно им казвах, че сигурността им всъщност за мен е просто една шега.
Аз просто ги карах да използват този метод.
Накрая почти всички потребители използващи компютъра се присъединиха към мен,
започнаха да използват само клавиша Enter за тяхното влизане в системата.
[ Какво доведе до идеята за проекта наречен Отворен код за света?
Как започна всичко? Кой започна всичко? ]
Всъщност всичко започна още със създаването на компютъра, защото за онова време
софтуера просто се предаваше от ръка на ръка през хората.
И мисля, че някъде към края на 70те и началото на 80те
хората всъщност започнаха да заключват техния софтуер.
И да казват "В никакъв случай не можеш да погледнеш сорс кода.
Не можеш да промениш софтуера дори и ако се налага.
Дори за теб, дори за твоя собствена нужда."
Вие наистина можете да обвините за част от това Microsoft.
Тe са едни истински родители на защитения и платен софтуер.
През средата на 70-те група от хакери
и компютърни ентусиасти от силиконовата долина създават "Компютърния клуб на бирата" ["Homebrew Computer Club"].
В клуба на 31-и януари, 1976 г. пристигна писмо от
Бил Гейтс, от наскоро формираната компания Microsoft,
в което той представя изчерпателна аргументация за относително новата концепция на платения софтуер.
До този момент, компютърните потребители можеха да си дават и препредават софтуера
без много мислене чия собственост е.
Познато като "Отвореното писмо към Хоби-кoмпютърджиите", Бил Гейтс пише
"За мен най-лошото нещо е, че на свободния хоби-компютърен пазар в момента липсват
добри софтуерни уроци, книги и даже софтуер.
Без добър софтуер и притежател който разбира от програмиране,
хоби заниманието с компютри е губене на време.
А дали за хоби-пазара ще бъде писан качествен софтуер?
По-нататък в писмото си Гейтс пише: Отзивът, който ние имаме от стотици
хора, които казват, че използват Basic (Бейсик) e изцяло позитивен.
Но две неща бяха изненадващи за нас.
1) Излиза, че всъщност по-голямата част от тези потребители никога не са си купили Бейсик.
2) Приходите, които получихме при продаването на Бейсик на Хоби-компютръджиите е
малко по-малко от два долара за час работа.
Защо се получава така?
Вие трябва да осъзнавате, че повечето
от вас крадете нашия софтуер.
За хардуера трябва да се плаща, а за софтуера не?
На кой му пука, че на хората които работят по него им се плаща?
Tова честно ли е?
Нещо, което не получавате ако притежавате краден софтуер
е възможността да върнете софтуера при евентуален проблем с него.
MITS не печели пари, продавайки софтуера.
Това което правите е спирането на добър софтуер да бъде написан.
Кой се цепи да върши нещо професионално без заплащане?
Дали хоби-компютръджиите могат да прекарат 3 години в писане на софтуер,
намирайки и оправяйки всички бъгове, документирайки продукта и
разпространявайки го безплатно? Факта е следният:
Никой освен нас не е инвестирал много пари в създаването на софтуер.
Какво да кажа за хората,които препродават нашия Altair BASIC?
Не правят ли те пари от софтуера?
Да, и тези за които сме разбрали накрая ще изгубят.
Те са тези, които създават на хоби-компютърджиите лоша репутация
и трябва да бъдат гонени от всяко събиране на клуба, на което се появат.
Аз ще оценя всяко писмо с предложение или коментар от всеки, който си плаща."
От Бил Гейтс, Майкрософт.
В края на 70-те, началото на 80-те Ричард Столман
провежда разучване и кодиране на изкуствен интелект
в лабораторията за изкуствен интелект на MIT.
Ричард има доста горчив опит.
През това време не му харесва
цялата идея за комерсиален софтуер.
[ Kaто например? ]
Някои компании искат да поправят грешки в софтуера, които им пречат на работата
и те не могат да накарат компанията която притежава софтуера да им позволи да ги поправят,
дори това да е добре за самите производители.
Това ме поставяше пред морална дилема,
защото за да си купиш някой модерен за времето си - началото на 80-те, компютър
трябва да си купиш и лицензирана операционна система с него.
Разработчиците на тези системи не ги даваха на останалите хора.
Вместо това те се опитваха да контролират потребителите,
да доминират над тях, да ги ограничават.
Като вземеш системата
те карат да подпишеш обещание че няма да я използват други освен теб
а това за мен значеше да обещая да бъда лош човек,
да се откъсна от моя свят,
да се изолирам от обществото и от групата ентусиасти, с която работех.
Защото тогава аз вече знаех какво се случваше когато някой направи така,
когато откаже да ни даде покупката си,
защото е подписал договор.
И това вредеше на цялата лаборатория.
Така че аз просто не можах да си го позволя.
Помислих си - "Това е не е правилно, няма да живея по този начин".
Поради това в него се породи дълбока ненавист
към идеята за интелектуалната собственост.
В края на краищата той направи нещо по въпроса със създаването на Фондацията за Свободен софтуер.
И така, аз потърсих алтернатива и осъзнах,
че аз бях разработчик на операционни системи.
Ако аз разработя друга операционна система,
и след това като неин създател окуража всеки да може да я споделя.
Казвайки на всички - "Идваш и взимаш, използвай това, да направим ново общество"
По този начин аз ще дам шанс не само на себе си да не
предавам останалите; аз правех това за всички.
Всеки ще има изход от тази морална дилема
и по този начин осъзнах, че това ще е целта на живота ми.
Започнах проекта си през януари 1984 г.
Тогава напуснах работата в MIT
за да започна разработката на GNU операционна система.
Сега трябва да обясня, че името на GNU всъщност е абревиатура.
"GNU's Not Unix".
Какво означава името?
Аз разработвах операционна система наподобяваща операционната система Unix,
но не същата.
Тя беше различна.
Ние трябваше да я напишем изцяло като започнем отначалото,
защото Unix е защитен с авторски права.
На нас ни е забранено да споделяме Unix.
Не можехме да използваме Unix. Така че той беше безполезен за нас.
Така че ние трябваше да напишем негова алтернатива.
През 80-те години
докато Ричард Столман разработваше своя GNU проект,
компютърните експерти от Калифорнийския университет Баркли
работеха по тяхна си собствена операционна система.
Известна като Бъркли Unix, или BSD,
тя беше базирана на Unix ядрото което беше притежание на AT&T.
Заради проблеми с AT&T и раздробяването на кода,
хакерите и останалите независими потребители се бавеха с усъвършенстването и.
Unix се състои от много отделни самостоятелни програми,
които взаимодействат една с друга.
Така че ние трябваше просто да заместим всички програми една по една.
И така, това което започнах беше писането на една програма,
след това втора, трета и така нататък.
Хората за почнаха да се присъединяват към мен,
аз бях пуснал и реклама, че събирам свободни хора, да помагат за осъществяването на идеята
да помогнат с писането на тези програми.
И някъде към 1991г. ние бяхме свършили с писането на програмите.
[ Какви бяха част от програмите, които... ]
Ние трябваше да имаме готова, завършена система,
за което ти трябва ядро (kernel), което е програма, която
разпределя ресурсите към всички останали програми,
нуждаеш се и от компилатор който преобразува
от четящия се код, който програмистите разбират,
мистериозни цифри които само компютъра използва.
Нуждаеш се от още програми, които да вървят с компилатора и да му помагат.
Трябва ти програма за автоматично изчистване на бъгове,
трябва ти текстов редактор.
Текстови редактори.
Трябват ти програми за електронна поща.
Много, наистина много неща.
В Unix съществуват стотици програми.
Аз видях обявата на Столман.
И ако трябва да сме точни аз се срещнах с него през февруари 1987г.
Той дойде да води един 5 дневен курс за Emacs в нашата компания.
И в деня, в който той обясняваше за
новите начини на мислене за Emacs
начини да я разширим и подобрим, и как да използваме сорс кода на Emacs,
за добро или лошо.
Вечерта той усърдно работеше на компютъра си.
Все още не го беше представил публично,
така че бе внимателен с това
кой може и кой не може да вижда сорс кода.
Но аз бях доста търпелив и когато той я представи за първи път през Юни,
Аз я взех веднага.
Играех си с нея.
Бях научил някои неща от него
и когато му пратих обратно доразработения от мен сорс код,
той беше много,
наистина много изненадан,че толкова бързо съм се ориентирал с кода.
Всеки път като работехме по нещо в Станфорд или в университета,
в по-голямата част от времето
работехме на машини от Digital Equipment или Sun, най-вече Sun.
Всеки път като вземехме някой Sun компютър
първото, което правехме беше да прекараме известен брой дни
сваляйки GNU свободен софтуер от интернет
и да го инсталираме на Sun машината.
Решаващо нещо за GNU е това че той е свободен, отворен и безплатен софтуер.
А свободния софтуер не е само безплатен той ти дава свобода.
Все едно свобода на словото, а не безплатна бира.
Свободата, за която съм говорил винаги
е свободата, която ти позволява да промениш каквото си поискаш,
или да накараш някой друг да направи това вместо теб.
Ако използваш софтуер-а за бизнеса си,
да разпространяваш копия, да ги споделяш с други хора,
да ги подобряваш и след това да ги публикуваш,
така че останалите да могат да се възползват също от тях.
Ето това са разликите, които различават свободния софтуер от останалия.
Това е свободата, предимството, което позволява на хората да сформират общество.
Ако нямате тази свобода,
вие ще бъдете контролиран от някого.
Началните ми впечатления от свободен софтуер
дойдоха в края на 1989-1991г.
Работех като аспирант в Станфордския университет
по неща с цел улесняване компютърния дизайн.
Едно от нещата от които се нуждаех беше инструмент
наречен синтактичен генератор.
Фондацията за Свободен софтуер
под ръководството на Ричард Столман създаде чудесна програма наречен Bison.
Нуждаех се от програма която да работи с C++. Bison работеше със C.
Aз модифицирах Bison и го кръстих bison++.
И той беше адски полезен,
можеше да вземе една част от програмата
и да създаде каквото вие пожелаете като я модифицирате.
Качих я в интернет
и бях доста изненадан
от броя на хората, които я бяха свалили и започнали да я използват.
Всъщност, спомням си как ходех на интервюта за работа.
На няколко пъти мислех да изляза да си намеря работа.
И аз отидох на едно такова интервю,
говорех на един от хората,
и започнах да го разпитвам какви програми използват от компанията,
и те казваха "Ами ние използваме bison++!"
а аз казвах, "че аз съм автора на bison++!"
Свободния софтуер общо взето има лиценз.
Той си има собственик.
Програмата не е публично достояние.
Ако оставим този софтуер на свободен достъп,
всеки е способен да направи някакви незначителни промени
и да го превърне в платена програма, със собственик и авторски права.
което всъщност означава че потребителите всъщност използват нашата програма,
но те няма да имат възможност да ни сътрудничат и да я споделят с останали хора.
За да предотвратим това ние използвахме техника наречена "Copyleft".
идеята Copyleft е точно обратната на "Copyright"
Ние казвахме, че
този софтуер е защитен с авторско право,
но ние собствениците му ви даваме право да го разпространявате свободно,
даваме ви свобода да го променяте,
даваме ви възможност да го разширявате.
Но когато го разпространявате
трябва да отговаря на следните условия, нито повече, нито по-малко.
Така че който и да го вземе от теб
има правото да го сподели с познатите си, ако иска разбира се.
И по този начин където и да отиде софтуера,
свободата го следва.
И се родило нещо като правило,
хората да си сътрудничат и да формират групи.
[ Обясни по-обстойно какъв беше този лиценз? ]
Ами, Copyleft беше основната идея,
за да я използваш, трябва да имаш специален образец.
Модела който използваме за повечето GNU софтуерни пакети
е GNU - Общ Публичен Лиценз (General Public License).
Mного други хора използват същия лиценз,
например Линус Торвалдс използва същия лиценз за Линукс.
Лиценза който ползвам аз е общия публичен GNU лиценз.
Това е което Ричард Столман написа.
И аз мисля че това е наистина добро.
Той е един от написаните лицензи
повече в полза на обществото,
отколкото на компанията
Спомнете си за проблемите на MIT и BSD
с лицензите. При този това просто няма как да се получи.
И GPL (Общ Публичен Лиценз) е наистина уникален във това,
че той не е просто лиценз, той е цяла философия
мотивирана от самото понятие "Oтворен код".
Не крия че много от това което правя съм го научил от Столман.
Решаваща стъпка в растежа на GNU/Linux и Движението за Свободен Софтуер
беше създаването на бизнес базиран на свободния софтуер и тази философия.
Началото на истинския бизнес
беше лабораторията по електронни изследвания в Стандфордския университет.
Известна като ERL, лабораторията беше мястото където за първи път GNU
и Линукс се използваха за бизнес цели.
Лабораторията беше точно тук.
Онова там беше входа там близо до
сградата по електрическо инженерство МакКълоу.
Влизаш, и вървиш надолу по коридора, тук долу.
Моя офис, беше някъде тук.
Тогава вдясно срещу залата, беше офиса на Майкъл Тиман.
Майкъл Тиман създаде компанията Cygnus Software
с идеята да продава съвети и информация и помощ относно GNU свободния софтуер.
Майкъл се справяше много добре с работата си.
И аз прекарах много време в размисъл за това,
как можем да изкарваме пари.
В оригиналната GNU документация,
което е последната глава от GNU Emacs помощната документация,
Столман предлага няколко различни
възможности за изкарване на пари.
Още от началото на движението на свободния софтуер.
Аз знаех,
че трябва да се възползваме от тази възможност да правим бизнес.
Едно от предимствата на свободния софтуер е това,
че това е пазар за всякакъв вид помощни услуги и съпорт.
Така че ако използваш софтуера за своя бизнес
и искаш добра поддръжка,
трябва да си намериш хора да я изпълнят,
Имаш избор кои хора да избереш
и ако не ти харесва как си вършат работата.
можеш просто
да наемеш други хора.
Със софтуера защитен с авторски права,
всичко е монопол, хората отговарящи за поддръжката са само едни,
тези които знаят сорс кода
и ти нямаш друг избор за поддръжка освен тях.
Така че ти ставаш жертва на монопол.
Такъв е случая например с Microsoft.
И заради това няма нищо учудващо, че поддръжката им е толкова лоша.
Ползите от свободния са невероятни,
но заплатата на добър щатен системен администратор
нервира шефовете адски много.
Основната идея която имах беше ако ние можем да изградим модел,
такъв че да можем да доставим 4 пъти повече поддръжка
при намалени разходи и да запазим дееспособността,
която вътрешния инженер може да осигури.
И това можем да го направим за 1/2 или 1/4 от цената.
Това ще е теста, който ще определи
дали всъщност хората ще купят софтуера или не.
И така, към края на годината ние имахме
готови всички неща,
от които се нуждаеше техническия екип.
Публично открихме нашата компания през ноември 1989г.
Една от най-големите трудности, които имахме при стартирането на нашата компания
беше това какво име да й изберем.
Аз обясних това на един от моите приятели
и той ми върна
е-mail,
в който беше написал няколко думи съдържащи GNU в тях
и "Cygnus" беше една от малкото която не беше гнусна и нецензурирана.
Мога да заявя много ясно
че Sygnus беше първата бизнес компания за свободен софтуер.
Cygnus поддържаше свободния софтуер,
и факта, че имаше доста добър софтуер,
който можеш да вземеш безплатно но поддръжката за него липсваше
осигуряваше нашия бизнес.
GNU проекта стартира с изграждането на програма;
основни инструменти за разработка, C компилатор, дебъгър, текстов редактор
и останалите, от които имаше нужда.
Тяхното намерение беше евентуално да разработят ядро, което да е
центъра, основата на операционната система.
Някъде през 1990 те го бяха разработили
и можеше да се използва със страшно много варианти на Unix.
Но все още нямаше самостоятелно ядро.
Ядрото се оказа едно от последните неща, които бяхме започнали да правим,
така че тогава ние го разработваме от кратко време.
И някъде по това време се появи Линус Торвалдс.
[ Ли-нус или Лай-нъс? Как предпочиташ да произнасят името ти? ]
Като говоря на шведски го произнасям Лийнус;
на финладски - Лийноукс",
а на англиийски Лайнъс.
Наистина не ме интересува как хората произнасят името ми.
Но Линукс си е винаги Линукс.
Той беше разработил ядро и то работеше много по-бързо от нашето,
много стабилно и работеше добре.
Ядрото се наричаше Линукс.
Първата ми цел
беше да мога да пусна на компютъра си същата среда,
която използвах аз на университетските компютри,
но не можех да намеря нищо което да е подходящо за това.
А през целия си живот ползвах компютри.
И за това реших че ще трябва да си разработя собствена.
В началото взаимствах най-вече от операционната система на Sun,
която беше тази която използвах в университета.
[ Кой университет? ]
Университета Хелзинки във Финландия.
От 1991 до някъде към 1993 наистина беше
началния период на Линукс.
Тогава той все още беше в своята ранна алфа версия.
която беше относителна нестабилна.
Въпреки, че дори тогава си беше
доста по-добра от това което днес се нарича "фабрична" операционна система.
Линус използвал традиционния изпробван метод за писането на програми
който вършел добра работа.
Той се справял доста успешно.
Всъщност много по-бързо отколкото си мислех, че е възможно.
Термина, който трябва да се използва за ядрото е "монолитно",
което значи нещо неделимо.
Ядрото на операционната система всъщност
е колекция от сървъри,
които правят различни неща, свързва ги един общ протокол,
за да е възможно взаимодействието между тях.
[ Защо стана така? GNU проекта имаше толкова много преднина.
Как стана, че той успя да се включи и да има глас? ]
Ние започнахме да правим GNU Hurd не много преди той да започне Линукс.
Избрахме дизайн, който е доста добър
от страната на възможностите, които ти позволява,
но също така беше и много труден за поправяне.
Ние решихме да разделим ядрото, което по принцип е една програма,
на множество малко програмки,
които изпращат съобщения една на друга, за да взаимодействат.
Проблема беше, че стила ни на програмиране
беше чудесно условие за появата на много грешки в кода,
които често са много трудни за оправяне защото зависят
дали едната програма е изпратила съобщението преди или след другата.
И резултата беше, че ни отне години за да го направим добре.
[ Каква е връзката на Линукс с проекта GNU? ]
Има много неща които свързват Линукс с GNU
Едната е просто философията на мислене
"отворения код е добър".
Когато Линус разработвал ядрото, той не го е правил за GNU проекта.
Той вършел това самостоятелно.
Той го е пуснал съвсем сам и дори не знаехме за нея
Но някои хора които знаеха,
решиха да погледнат какво още могат да намерят,
да сложат при ядрото за да се получи цялостна система.
Разгледали и видели, че всичко от което се нуждаели било там.
"Много добро се получи" казали си.
Но всъщност за него нямаше шанс.
Бяха намерили всичко, което липсваше във ядрото на системата на GNU,
и така те събрали всичко заедно.
Наистина поставяха Линукс в операционната система на GNU.
Но знаеха, че
доста от тези програми
са направени от Фондацията за Свободен софтуер,
и останали хора харесващи Линукс.
Съществуваше симбиоза между Линукс и останалите програми,
така че програмите работеха на Линукс
и наследиха неговите предимства,
докато Линукс наследи техните предимства,
които бяха само това, че имаше възможност да ги използва.
[ Какви програми? ]
Ами...
Основното бе C компилатора на GNU.
Без C компилатор нямаше да бъде възможно
Линукс да има такъв напредък.
Линукс използваше GPL
и аз стоя твърдо зад неговата философия,
която гласеше, че сам по себе си той не е много хубава документация,
което е може би просто защото, никоя свободия не може да бъде хубава.
Аз разучавах Линукс
за около година - 1992-1993г.,
Докато не реших, че съм достигнал момента, в който той си има всичко от което се нуждае
за да измести наистина системата на Sun.
И се чудех за начин, по който да си намеря Unix система за да използване във вкъщи
по същото време, в което използвахме Sun Sparc Stations в офиса в Станфорд.
Тези машини струваха около седем хиляди долара.
Сега аз отчаяно се нуждаех от Unix машина у дома.
На всеки студент през главата минава такава мисъл.
"aко можеше само да работя у дома,
тогава щях да бъда толкова по-работоспособен,
и да се дипломирам по-бързо, защото ще си свърша работата по-бързо"
Дали е истина? Сам можеш да прецениш.
Повечето хора прекарваха голяма част от времето си
в решаване на това как да работят по рационално.
Това понякога изисква много.
Така че аз реших че се нуждая от Unix машина у дома.
Отидох там където можех да използвам Линукс на компютър.
За две хиляди долара сглобих система,
която беше наполовина, дори два пъти по-бърза
от седем хиляди доларовата Sun Sparc Station.
Бях страшно изненадан.
Имах два пъти по-голяма скорост
за една четвърт от цената.
Трудността беше премината
Знаех, че с Линукс и отворения код съществува възможност.
Шанса да направя наистина нещо по-добро отколкото могат да направят от Sun.
Първоначално аз я кръстих Линукс като работно име.
Заради името ми "Linus",
но там трябваше да има и X среда.
Като Unix. Това си е закон.
И това което се случи беше,
че първоначално си помислих че не може да я наричам Линукс публично,
защото е прекалено егоистично.
И това беше преди да ми порасне самочувствието. Нали?
Тяхната мисъл беше да вземат всички програми и да ги интегрират в Линукс.
Накрая те кръстиха цялото нещо Линукс система.
И резултата е
че в момента има 10 милиона потребителя,
които използват този вариант GNU система,
операционната система GNU/Linux.
А доста хора въобще не знаят за нея.
[ Някои хора искат непременно Линукс да се нарича GNU/Linux.
Мислиш ли че това е справедливо? ]
Аз мисля че е справедливо, но е справедливо, когато ти наистина правиш GNU дистрибуция на Линукс.
По същия начин както аз си мисля че Red Hat Linux e добрe или SuSE Linux, или Debian Linux,
защото ако ти правиш твоя собствена дистрибуция на Линукс
ти сам трябва да я наименуваш.
Но да наричаш по принцип Линукс "GNU Linux" според мен е направо смешно.
Аз бях включен през 1993г.
Защото бях пратил диск с първата комерсиална дистрибуция на Линукс,
която се казваше Yggdrasi направена от Адам Ричър.
Имах нейно копие защото,
пишех свободен софтуер от много време, от началото на 80-те.
Бях един от първите сътрудници на GNU проекта.
И бях абсолютно изненадан,
защото бях софтуерен инженер повече от 15 години
и според всички правила които са ми известни
за контролирането на сложността и запазването на групата от разработчици разумно малко,
трябваше да се следват точно определени цели.
Линукс трябваше да бъде бедствие, а не беше.
Вместо това той беше нещо чудесно.
И бях твърдо решен да разбера как го постигат.
Линукс трябваше да се превърне в алтернатива за операционна система не само за програмистите
Нуждаеше се от нещо, която да я направи най-добрата операционна система.
Това беше постигнато
с разработването на програма която правеше сложните уеб сайтове възможни.
Тази програма се казва Apache интернет сървър.
Най-убийствената програма на Линукс без съмнение беше Apache интернет Сървър.
Ако погледнете историята на Линукс,
развитието на Линукс и развитието на Интернет
се застъпваха едно с друго.
През 1993, когато проекта Apache наистина започна,
беше още и началото на интернет доставчиците,
когато интернет стана бизнес средство и се разпространи,
идеите за интернет търговия
и масова комуникация стават възможни.
Мисля, че беше едно от първите неща които караха хората да си кажат:
"Добре ами ако инсталирам Линукс?
Ще получа осезаеми блага от това, нали?"
Имам в предвид че със сигурност Линукс притежаваше много интересни програми.
Преди около две-три години,
когато нещата вече започнаха да улягат стабилно
ти вече спокойно можеш да кажеш на някого
да използва Линукс вместо Windows NT за бизнес цели,
заедно с Аpache и всички неща, които той съдържа
и го подобряват.
Имам предвид, че когато искаш да създадеш сървър
ценово е много по-ефективно
и ефективно като цяло
да го изградиш на Линукс и Apache отколкото на IIS (вградения уеб сървър в Windows) и NT.
Дори ако това трябва да означава да похарчиш не много пари
да намериш интелигентни хора
и да ги обучиш да работят с тях.
Но добрите новина са,
че обучението не е много скъпо
защото съществуват много добре обучени студенти,
които са използвали Линукс достатъчно дълго време и са добре запознати с него.
Ако погледнете тенденциите при уеб сървърите ще видите, че
Apache печели постоянно все по-голям и по-голям пазарен дял.
сега е някъде към 66%.
Той напълно смачква цялата си конкуренция.
И това е защото той е по-надежден по-гъвкав и мащабируем.
А именно това е от което се нуждаят уебмастърите.
И комбинацията между Apache и Линукс
намира място в много комерсиални фирми.
Apache е приложение, което насърчава интернет доставчиците
и компаниите за електронна търговия да изберат Линукс вместо Microsoft Windows.
Вероятно той върви най-добре на Линукс и Free BSD
и причината е, че обществата на тези операционни системи
са също и общества които съдействат за развитието на Apache, нали?
Съществуват още и операционни системи, които интернет доставчиците
започват да използват много усилено.
Те наистина харесват Apache,
защото той им позволя да правят
много различни неща, които някои комерсиални уеб сървъри не могат,
като възможността да хостват повече от един уеб сайт на кутия, което е страшно добре.
Ако си интернет доставчик с около 40 000 потребителя
и всички те искат самостоятелен уеб сайт,
ще оцениш това огромно предимство.
Един от ключовите фактори в развитието на Линукс беше
създаването на компании специализирани в създаването на дистрибуции
и поддръжката на самата операционната система
Измежду тези компании Red Hat Software е най-известната.
Red Hat започва като продукт на Maрк Еуинг
докато работи за IBМ.
Той искал малко по-добра Линукс дистрибуция
и започнал да разучава и твори
като по този начин той прекарвал повече време разработвайки своята дистрибуция,
отколкото по работата за новия му проект във компанията.
Така че той започнал дистрибуцията сам
и в последствие срещнал Боб Йанг,
който по това време работел за компания на име ACC Bookstore,
която предоставяше каталог на PC Unix системи.
И Боб искаше нещо,
искаше да продава повече негови продукти,
отколкото да препродава продуктите на останалите.
Той не беше много добър в маркетинга
и знаеше че има нужда от помощ,
защото той е много добър по техническата част, така че те можеха да си помогнат.
Започнах да работа за Red Hat през Март 1995г.
с Ерик Троан, като аз и той бяхме служители номер 4 и номер 5.
Ние работихме в апартамента в който Марк Еуинг живееше.
Ние го взехме като част от разработката на Red Hat software.
Бяхме така до Ноември 1995г., когато
кенефа в къщата един вид експлоадира,
и наводни зловонно съседката под нас с неособено приятна смес.
И тя се поразтрои мъничко.
Хазяите на апартамента разбраха, че правим бизнес в него
вместо да живеем там едновременно.
Така че те решиха да ни изхвърлят.
И ние имахме около седмица
да намерим нашия първи офис
и да се пренесем бързо в него.
Ние започнахме отново през 1995г.
молейки, казвайки че нещо голямо ще се получи тук.
Че съществува голям бизнес шанс,
да разработим новата Sun, но с Отворен код.
А шефовете ме поглеждаха и ми казваха
"Ти искаш да продаваш системен софтуер,
който е безплатен. Това е страшно...
Така че ние съвсем не сме сигурни дали искаме да инвестираме в това.
Между другото ние спонсорираме други компании за системен софтуер
и това не е сполучливо. Не сме уверени."
Дойдох в щатите преди 3 години,
и причината беше, че прекарах
6-7 години в университета Хелзинки.
Реших да видя какво е истински живот, не само университетски такъв.
Особенно, че тук имах много възможности за работа и развитие.
Така че аз реших просто да
премина половината свят,
и да пробвам.
Това се оказа доста добър ход.
[ Колко време продължи да си на това мнение? ]
Първо беше временно.
След това стана постоянно.
Нашата най-малка дъщеря е както американка, така и финландка,
защото е родена тук
а по-възрастната говори както шведски така и английски.
В следващото важно събитие бях замесен и аз.
Написах книга наречена "Катедралата и базарът",
в която бях написал своите наблюдения и антропологически анализи,
какво прави така, че отворения код да работи добре.
Тогава ние не го наричахме така. Все още ползвахме термина Свободен софтуер.
и така описах моите наблюдения защо свободния софтуер работи толкова добре
и защо можем да произвеждаме софтуер на екстремно добро ниво
напук на всички стандартни правила на софтуерното инженерство.
В тази книга бях направил контраст,
между два различни типа разработка,
два противоположни стила на разработка.
Единия е техническо-стандартния затворен стил на разработка,
който се нарича "Катедрален стил",
в който трябва да имаш много строго дефинирани цели.
Малки работни групи, които да се подчиняват на строго йерархични правила.
В този стил м/у пускането на отделните продукти минават големи интервали от време.
От друга страна аз установих, че в света на Линукс
има много повече peer to peer децентрализиран, пазар или такъв подобен на базарния стил,
което се характеризира с малки интервали от време м/у представянето на продуктите
и постоянната подкрепа от хора които нямат нищо общо със екипа.
Наистина интензивна подкрепа.
И поразителното беше, че колкото повече наблюдавах,
толкова повече предимствата на втория метод ставаше по-добър
и по-добър от първия.
Изглеждаше победител.
Причината, че Netscape е важен е,
че те бяха първата компания взимаща участие в разработката на Отворения код.
Имахме стабилната поддръжка на Cygnus,
но наистина нямахме добър бизнес.
Netscape пишеха Отворен код за да се борят с Microsoft,
и да отстранят техния Internet Explorer,
но без да позволяват на никой друг да вижда сорс кода, без съвместна работа.
Като част от екипа по продажбите имах идея,
имах добра идея защо хората купуваха нашия софтуер
и това което изглежда правеше нашия софтуер успешен беше конкурентно способността му.
Както и да е. Проблема беше,
че ние виждахме че с течение на времето,
нашия софтуер
се конкурираше срещу софтуера на останалите хора, особено този на Microsoft
и с течение на времето цената на нашия софтуер трябваше да падне,
защото хората раздаваха техния софтуер
без разходи или с малко такива.
Истинския проблем беше, че те бяха уплашени.
Microsoft щеше да оказва абсолютен монопол при браузърите
и щяха да използват този монопол
за да изопачат
HTTP и HTML стандартите на които се гради мрежата.
И веднъж ако направят тези стандарти каквито те си поискат,
ще могат да използват контрола който имат за да изхвърлят Netscape oт сървърния пазар
от който той печелеше истинските си пари.
Моето предположение беше,
че след известно време бизнесът на Netscape ще бъде заплашен
от факта, че нямаме достатъчно хора за да правим това което трябва да правим като компания
и да поддържаме софтуера ни конкурентно способен на пазара.
Netscape се появява през 1998.
И както казах по-късно, по това време нямах никаква идея
че той е резултат от това,
че точните хора са прочели "Катедралата и базарът.
"Катедралата и базарът", от Ерик Реймънд,
оказа огромно въздействие за решението на Netscape да публикува сорса на браузъра.
Дойде ми доста шокиращо.
Аз не бях готов за мисълта
че съм променил света дори по случайност.
Разбира се това не беше единствената причина за решението.
Както и не най-важната.
От Netscape замисляхме от доста време да публикуваме сорс кода;
още преди да излезе книгата на Ерик Реймънд.
На конгреса за Линукс в началото на 1997г.,
когато беше едно от първите ми представяния на написаното от мен.
И един от хората които я чуха беше Tim O'Reilly от O'Reilly компания.
И той реши, че е много интересна
и ме помоли да я дам за първата PERL конференция
по-късно през същата година.
Както казах в последствие тогава въобще не знаех, че това се е случило -
някои хора от Netscape чули книгата на PERL конференцията
и използвали някои от идеите.
Ролята на книгата ми, специално за Netscape беше как да представи пускането на кода
като предимство.
Документацията се казваше "Сорс кода на Netscape, като продукт на Netscape".
Хъм, странно заглавие, това което значеше е, че
за моите възгледи
мисленето за сорс кода не трябва да е само като за нещо което ние сме използвали
за направата на продукта а за нещо, което само по себе си е продукт.
Нещо което потребителите могат да използват което всички да могат да използват.
Тогава аз потърсих бизнес модели, по които
да издадем сорс кода на нашите продукти.
Как да ги лицензираме?
Как да продаваме продуктите в такава среда?
Тогава аз погледнах конкуренцията, и по-специално Microsoft.
Какво ще правят те, ако ние представим сорс кода?
Има ли някакъв начин, по който те да използват нашия сорс срещу нас?
Използвах книгата на Ерик като пример как безплатния софтуер работи,
как компания може да разработва софтуер като използва собствените си хора,
но също така и с други хора по интернет.
И заради това включих част от написаното от Ерик в моя документ.
Щом документа ми се разпространи,
на хората, които ще са го прочели ще им е достатъчно
да са намерили частта на Ерик и да са я прочели.
[ Кои бяха хората, помогнали за осъществяването на тази идея? ]
Човека който направи истинското решение беше Джим Барксдейл.
И това ще се окаже важно по-нататък.
Нашата голяма победа,
която ни даде подкрепата на инвеститорите
не дойде заради групата технически инженери на дъното,
а заради един стратег на върха
видял потенциалната сила на този метод
и предоставил това виждане на всички.
Когато завърших документа, първият човек на който го дадох беше Марк Андерсън,
който беше съосновател на Netscape и по онова време беше,
на висок пост в ръководния екип на Netscape.
Марк дал копие от документа на още няколко от шефовете на Netscape,
включително Джим Барксдейл.
Не съм сигурен кога Джим и останалите ръководители са взели
окончателното решение.
Мисля че беше някъде в началото на Януари.
Netscape обяви официално това че ще публикува сорс кода на 22 Януари,
което означаваше и че Netscape Communicator ще е безплатен.
Когато решиха да представят сорс кода,
хората казаха:
"Хей, сигурно зад идеята да публикувате сорс кода стои намерението
за разработката да помагат и други хора освен от вашата компания."
Така че решението на Netscape привлече общественото внимание към идеята за свободния софтуер,
който започва да се нарича софтуер с "отворен код",
и донесе много внимание за Линукс,
koйто беше най-видния представител на софтуера с отворен код по това време.
Това е нашия първи офис, Mountain View, КАЛИФОРНИЯ.
Преместихме се тук през началото на 1995г.
За нас беше голям скок да се пренесем в нашия първия офис.
Това което е наистина важно за това място е,
че това е мястото където терминът "Отворен Код" е измислен.
Ако докато се разхождаш в административния офис и кажеш "Свободен Софтуер",
в най-добрия случай, отговора който ще получиш ще е
"Хъм, свободния софтуер е евтин и безполезен."
В останалите случаи ще се получи асоциация с
Фондацията за Свободен Софтуер, която атакува изцяло интелектуалните авторски права,
чиято небрежност към етикета
е скандален маркетинг, нещо което бизнесмените не искат да слушат.
Така че Ерик Реймънд знаеше че съществува проблем.
Ние наричахме софтуера свободен,
но хората си мислеха за свободен като за безплатен,
те си мислеха, че не могат да правят пари и да продават,
което е изцяло грешно.
Ние искахме хората да приемат идеята, че софтуера е отворен и могат да използват кода му.
Което е много важно.
На събиране на служителите на VA в Mountain View, Ерик,
бяхме аз, Кристин Петерсон от института Foresight,
Джон "Лудото Куче" Хол също беше там,
и Тод Андерсън.
Присъстваше и Сам Окман.
Той беше служител на VA по това време.
И така отидохме с концепцията за отворения код,
който нарекохме Линукс като попитахме Линус дали няма нещо против.
Той беше заинтересован, хареса му.
В края на краищата ние бяхме дошли с нещо което заместваше "Свободния Софтуер".
Което беше началото на "Отворения код".
[ Как точно избрахте думите "Отворен Код"? ]
Мисля си, че на Кристин Петерсон беше човека, на който му хрумна тази идея.
Идеята, че сорс кода е на показ и че е отворен за корекции.
Нямаше много голям избор.
Мисля че трябва да поговорим малко за Движението за Свободен софтуер.
Та Движението за Отворен Код се съсредоточи на практическите предимства,
които можеш да имаш при отворените общества,
които могат да доразработват и подобряват софтуера.
Аз съм напълно съгласен с тях.
Причината, поради която моето мнение е различно докато съм част от Движението за Свободен Софтуер
а не от Движението за Отворен Код,
е това че вярвах в
свободата да работиш с много други хора, свободата да създадеш общество;
и че стандарта на живот трябва да е добър.
Това е важно, за да имаш добро общество в което да живееш.
Това по мое виждане е дори по важно от това да имаш добър софтуер.
Мисля, че някои хора от "Движението за Свободен софтуер"
са малко уплашени от комерсиализацията.
Аз мисля че комерсиализацията е доста важна.
Ние искаме да направим този софтуер предпочитан.
Аз работех с Ричард Столман, който е мъдрия в "Движението за Свободен софтуер"
и аз не чувствах, че имам каквито и да е
философски различия в мисленето си с него.
Аз като автор на дефиницията "отворен код"
и той като създател на понятието свободен софтуер,
с изключение на едно нещо. Ричард мислеше, че целият софтуер трябва да е безплатен,
а аз че трябва да съществува както свободен така и платен софтуер..
Това е единственото по което не мислехме еднакво.
Ние решихме бързо от какво се нуждаем,
и именно от дефиниция, лиценз с който да определим най-точно "Отворен Код".
И това което направихме беше документ наречен "Дефиниция на отворения код".
Тя съдържа фрагменти от помощната документация на Debian, която е написана от Брус Парънс.
Написах оригиналния проект,
след като го обсъждахме за около месец с останалите Debian разработчици
Debian е дистрибуция на Линукс.
Направихме го като политика на проекта.
Аз и Ерик решихме да заемем
това, което бяхме писали за Debian
като дефиниция на Отворения код
и да кажем, че Отворения код е софтуер,
който ти дава девет права,
които са част от него.
Първото право е правото на свободно разпространение.
Но свободен не означава без цена.
Означава свобода.
Вие трябва да бъдете свободни да разпространявате
вашия софтуер на някой друг.
Практически, липсата на цена идва като страничен ефект.
Вие можете да заплатите за тази дистрибуция или не.
Тя трябва да се разпространява със сорс кода си.
Така, че някой да може да я поддържа.
Ако например се преминава от PC към Mac
софтуера може да се смени т.е.
допълнителни промени трябва да бъдат възможни.
Ако някой реши да подобри програмата ви
той трябва да бъде способен да я разпространи.
Има клауза за цялостта
на авторовия сорс код,
която казва, че авторът може да следи за вашата честност към програмата му т.е.
и ако вие направите промяна
ще трябва да смените името на програмата
или ясно да отбележите промяната нанесена от вас,
така, че промените извършени от вас да не рефлектират върху автора на тази програма.
Няма никаква дискриминация на хора или групи.
Един пример, който често използвам е:
Не можете да спрете преждевременно раждане
нито пък можете да спрете, човек който се бори против абортите да използва софтуер.
Няма дискриминация на усилията, на старанието.
Това означава, че софтуера трябва да бъде използваем
както в бизнеса, така и в училищата.
Лиценза трябва да позволява дистрибуцията му.
С други думи:
Аз трябва да мога да дам лиценз на някой
и този лиценз трябва да е използваем,
ако този някой даде лиценза на трети човек.
Лицензът не може да бъде определен като продукт.
т.е.
ако разпространявам моя софтуер за Red Hat дистрибуция
лиценза да не може да каже
не можеш да разпространяваш това на SuSE или на Debian дистрибуция.
Лицензът не може да спира другия софтуер.
Така че ако аз разпространявам софтуер на диск с друга програма
да не може да се каже, че тази програма трябва да е free,
защото иначе аз не мога да го разпространявам.
И тогава другата част от
дефиницията на Отворения код
бе списък на лицензите, които приехме.
Това, с което започнахме беше GPL лиценза,
който на практика бе копие на голяма част
от дефиницията за Отворения код в BSD лиценза,
защото всъщност софтуера за BSD беше предшественик на Линукс.
Мисля, че следващият централен момент
бе когато някой от софтуерните компании се присъединиха.
Това се случи три месеца по-рано
отколкото очаквах.
Всъщност се случи в късния Юли и ранния Август.
Допълненията трябваше да се портнат за Oracle
и за Sybase, както и за другите ключови компании.
[ И защо това бе толкова критично? ]
Защото знаехме, че за да може
историята на Отворения код да бъде правдоподобна
и особено историята на Линукс да бъда също правдоподобна,
трябваше да направим допълнения чрез независими фирми,
който да портнат апликациите за необходимите платформи.
Всъщност бях разтревожен.
Мислех, че сме в някакъв момент на уязвимост
между времето, което бяхме съобщили и кампанията на Отворения код
и тогава тези компании изведнъж се отказаха.
Това бе момента, в който враждебно действие
от Майкрософт или техните приближени софтуерни компании,
момента, в който
сериозен маркетингов блиц можеше да ни потопи
но големите софтуерни компании отново се върнаха при нас.
Това отвори пътя за нашите независими софтуерни компании
и ние започнахме да се развиваме с ефекта на снежната топка като
на всеки шест месеца или повече
аз се връщах при закоравелите капиталисти
и им показвах новите цифри,
показвах им как все повече и повече хора се адаптират към Линукс
как нови хора портват за Линукс, как има нови потребители,
показвах им списък с клиентите ни.
А нашия списък с клиенти ставаше все по-впечатляващ.
Хора като Cisco тепърва се появяваха.
Хора като, нали знаете, онези дот ком компании.
Те започнаха да се появяват в списъка с наши клиенти
и накрая капиталистите...
Те продължиха да наблюдават това
и продължиха да казват "О, ние в никакъв случай не можем да го направим".
Накрая, Линус се появи на корицата на "Форчън".
Нещо ставаше с Отворения код.
Е, от този гледна точка, закоравелите капиталисти не можеха да го пренебрегнат.
Те просто се разболяха, защото чуваха за Линус навсякъде.
Умориха се от мен, просто
да им се показва Линукс всеки ден, почти всяка седмица.
Така че те решиха, че е дошло време да инвестират,
нещо се случваше.
Представих Отворения код пред света чрез интернет.
Свърших голяма част от ранната административна работа за
започването на инициативата на Отворения код,
и мисля, че шест месеца по-късно
четях за Отворения код навсякъде,
в новините през цялото време,
бях напълно смаян.
И година по-късно мисля, че и
Microsoft заговори за разкриване на част от сорс кода.
И някой от пресата попита Стив Балмър
дали те ще предоставят кода си като Отворен код
и Стив Бълмар каза
"Всъщност Отворения код означава повече от това просто да се разкрие сорс кода."
И осъзнах, че беше чел моя документ
и го бе разбрал, сега казваше това на пресата.
Ако си просто някой непознат в интернет,
който не прави това професионално
и пише някакви документации,
които разпространява по света
и буквално година по-късно
вице-президента на Microsoft те цитира!
Бихте си помислили, че сте се дрогирали,нали?
Но това наистина се случи.
Местната група потребителите (Local Users Groups) възнамеряваше това да бъде повече от
създаването на обществена мрежа,
целеше хората да се запознаят с това
а също и да бъде един вид помощна мрежа
за хора, които не могат, например,
да плащат за комерсиална поддръжка.
Така, че едно нещо, което правеха в тази сфера,
например, беше взаимопомощта.
Мисля, че беше веднъж месечно.
Те имаха инстал фестове, което означава, че
хора, които имаха проблеми с инсталирането на Линукс не техните машини
или други подобни; имам предвид,
че те може да са си инсталирали Линукс,
но искат да настроят мрежата по по-специфичен начин.
На практика те могат да донесат своите машини
на тази сбирка на местните потребители.
И там имаше много хора желаещи да помогнат,
които може би бяха виждали подобни проблеми.
Е, всъщност нещата баха на добре.
Сам опитах по-рано. Имах проблем.
Отидах на такъв фест, където
беше пълно с гурута.
Вярвах, че ще имам по-голям късмет след като дойда тук.
Отколкото да пращам елекронна поща или да
да пиша да нюз групи в интернет
и да чакам няколко дни, за да се появи някакъв отговор.
Лесно е да дойдеш тук и да срещнеш други хора,
които може да знаят нещо за твоя проблем
и биха могли да ти помогнат.
Ако всичко е наред за няколко часа
ще имате инсталирана машина.
По начало исках инсталация на по-големия ми лаптоп
и за това потърсих в интернет
и намерих къде имаше възможност да ми се помогне.
И ето, днес съм тук, защото
се опитвам да си инсталирам Линукс на това малко нещо тук.
Една Toshiba Libretto.
Това не е най-лесното нещо на света, което може да се свърши,
защото имам странен хардуер, така че...
Столове да има тук някъде?
Мисля си, че съда и съдебните дела
накараха хората да осъзнаят факта,
че най-малкото трябва да имат някаква алтернатива на Microsoft.
Може би Microsoft не е американската мечта все пак.
И това насадено мнение.
Можете много ясно да видите,
че хората просто вземаха Microsoft за даденост.
Вероятно сега все още те купуват Microsoft, но най-малкото
вече са наясно донякъде с алтернативите.
Microsoft реално използва Линукс като защита.
Те използваха Линукс, за да претендират със становището,
че не осъществяват монопол,
защото Линукс може реално
да им "бутне гнездото от клона" по всяко време.
Това беше много находчив аргумент, абсолютно приемлив на пръв поглед,
защото той
не отговаряше на ситуацията,
в което се бяха забъркали преди това
със спекулации използвайки анти-конкурентни практики.
Но беше умно от тяхна страна.
Така или иначе съдията не го прие.
Докато по начало ние, в Линукс обществото бяхме доста разтревожени
от това, че Microsoft се превърна в спорен въпрос,
но се появи новина в Slashdot някъде през Декември '98-ма,
където човек на име Мат бe написал за това, че
човек от Австралия бе успял да получи обратно парите си
за неизползваното копие на Windows, което идвало с неговия компютър.
Така, че ние обявихме 19 януари, януари ли беше?
Не, беше февруари. Да, февруари. Извинете ме, 19 февруари.
Обявихме 19 февруари за ден за връщане на копия на Windows. [Windows Refund Day]
и окуражихме всички да отидат до компютърните производители
и да върнат техните неизползвани копия на Windows,
както бе казано в Windows EULA договора.
Важно е да се запомни това, че лиценза сам по себе си казва, че
можете да получите парите си обратно ако не използвате софтуера,
и че производителя е задължен от закона да го направи,
или от договора.
Ние открихме, че ако се обадите на тези производители, те просто казват
"Престани да ме тормозиш, хлапе" и ти затварят.
Не желаехте да издаваме къде се намираме
или къде щяхме да се срещнем докато...
Вие знаете какво в последните секунди.
Това което направихме, бе да имаме хора на място над което можем да имаме контрол.
в различни градове наоколо.
Така, че аз бях отговорник за Сан Хосе, а Ник беше?
Аз бях Рик Моен и отговарях за Сан Франциско.
Точно така.
И така ние имахме план и ги раздавахме на всички което идваха.
Е, всъщност се срещнахме в заведението "При Дени". Това е точно в края на Фостър сити.
В района на Фостър сити,
което означаваше също и извън юрисдикцията на полицията,
което значи, че всички, абсолютни всички инциденти по време на срещата
са се случили в юрисдикцията на полицията на Сан Матео.
И ако те ни кажеха за изчезваме, ние отвръщахме "Добре, отиваме във Фостър сити. Чао".
Тов е като метода на Dukes of Hazzard за избягване на ченгета.
Всъщност ние протестирахме от другата страна на тази сграда.
Протестирахме около и в паркинга, който е там горе.
Това бе където Microsoft бяха устроили посрещане
с напитки и голяма табела, на която пишеше:
"Microsoft приветства Общността на отворения код".
Местните новинарски камери снимаха Ерик Реймънд и представител на Microsoft.
От историята на Microsoft на повечето хора изглеждаше, че
това не беше проблем на Microsoft а на OEM производителите.
Така, че ние трябваше да се върнем към компютърните производители и да опитаме
още веднъж да върнем копията си на Windows.
Отговорихме им с думите,
че сме опитали и не е възможно, че се нуждаем Microsoft да се намеси тук.
А те просто преповтаряха казаното отново и отново.
"Трябва да отидете при OEM производителите, за да получите дължимото за върнатите копия."
Имахме около 150 човека, може би половината от тях носеха табели.
Всъщност завършихме точно в този двор.
Срещнахме се, събрахме се навън,
различни групи бяха изпратили свои хора,хора от FreeBSD лагера бяха изпратили няколко съмишленика.
Ерек Реймънд и Крис се опитаха да се качат горе, но те
бяха блокирали асансьорите за нас.
[ Къде бяха полицаите? ]
Полицаите бяха точно на деветия етаж.
Оказахме им наистина сериозен натиск.
Като резултат
Toshiba даде на потребителите възможността да си купуват лаптоп без операционна система на него.
Така, че това беше малка победа, но...
Е, дори сега, компании като IBM и
други големи компютърни производители ви дават правото
да купувате машини, които нямат инсталиран Windows на тях.
Когато бях дете и отидох на училище
учителите се опитваха да ни научат как да споделяме.
Те казваха, че ако имаме захарни бонбони
не можем да ги изядем сами а трябва да ги споделим и с другите деца.
Но сега администрацията казва, че учителите трябва да учат децата да казват "да" на лицензите.
Ако занесеш някакъв софтуер в училище - "О,не! Не го давай на другите.
Споделянето означава, че си пират, означава че ще те тикнат в затвора."
Това не е начина, по която едно общество трябва да работи. Нуждаем се от добра воля;
желанието да помогнем на други хора, най-малкото тогава, когато не е толкова трудно,
защото това е основата на обществото,
това е фундаменталния ресурс.
Това ни дава общество, вместо закона на джунглата където човек за човека е вълк.
[ Така, какво ще кажат хората ако
Вие упражнявате яростно пиратстване и елиминирате мотива за изгодата
и създавате неща, софтуер. Няма ли да... ]
Вижте, има две страни. От една страна
хората имат печалби от развиването на Свободен софтуер,
но от друга свободата да имаш общност е много по-важна.
[ Хората поглеждат към; хората поглеждат към Отворения код, Свободния софтуер небрежно и си мислят:
Защото се очаква да го споделяте и правите от добра воля
не означава ли това, че изглеждате на някои комунист? Вашият отговор?]
Пълно глупости, наистина се ядосвам, когато хората мислят така.
Вижте, през 1989, да бъдеш наречен комунист би било комплимент.
Думата, която тогава хората използваха беше луд.
А аз исках да използват думата капитализъм.
Комунизма е идеология, която принуждава хората да споделят.
Ако не споделяш, ще бъдеш хвърлен в затвора или убит.
През 1990 имахме посещение от директора на Московския университет,
на практика се бяхме срещнали преди 2 седмици в Хелзинки.
заради някакво събитие и той дойде към нас
и Ричърд Столман му предложи да посети Cygnus,
защото се интересуваше и разбираше как модела на Отворения код
може да окаже стимулиращо влияние на някои иновации в цяла Русия;
ние бяхме малко потайни относно нашия бизнес план,
защото ние не бяхме напълно сигурни дали ще проработи,
не искахме да изглеждаме прекалено глупаво ако се провали.
Но наистина бях много отворен към него.
Колкото повече му разказвах, толкова повече той започваше да поклаща глава, ето така;
най-накрая му казах "Какво има?"
И той каза "Звучи твърде много като комунизъм, че да бъде успешен в Русия"
Ще отидеш в Гулак и ще свършиш в масов гроб застрелян от упор в главата.
Отворения код не е комунизъм, защото не принуждава хората.
Карл Маркс не е открил помощта към съседа.
Не е комунизъм да споделяш.
Споделянето е съществувало много преди комунизма да дойде на власт.
Има много общи нещо в живота ни, които споделяме.
Например, караме по магистралата
а тя е поддържана за общото ни благо.
Всъщност да се даде етикет на нашия бизнес модел
означава, че се отклоняваме малко от темата.
независимо дали е комунизъм или капитализъм
етикетът му не е важен, значение има
каква полза можеш да осигуриш, колко успешен е бизнеса,
какви проблеми, каква степен новооткритията можеш да поддържаш.
И тогава, какъв етикет ще сложиш наистина зависи от тебе.
"Революцията в най-гледаното време."
Много хора описваха
августовския Линукс свят като "Линукс се събира за парти".
Линус Торвалдс се смееше на това и казваше "Какво? Линукс беше забавен?"
И някои хора казваха: "Да. Той беше нашата играчка."
Това беше когато
Линукс гуратата и хардуерните хакери наистина го имаха за играчка.
На 10 август 1999г. в 3 часа следобед
Линус Торвалдс произнесе реч на "Линукс свят".
Тълпите от 6000 души започнаха да прииждат от 12 часа на обяд.
Дами и господа, моля приветствайте Лари Августин
ръководител на изложението Линукс Свят и президент на VA Linux Systems.
Тези хора трябва да ръкопляскат. Платих им.
Благодаря на всички за това, че сте тук, изглежда, че изложението е страхотно до сега.
Ако ми позволите за момент ще се опитам да избягам от светлините на прожекторите.
Все още си мисля, че има много хора, които...
Все още си мисля, че има хора, които не схващат много добре, при все че това е второто изложение,
кое му е толкова интересното на Линукс.
Така че има голямо шоу в съседство
има огромни експонати и всичко останало,
но всъщност хората се истинските участници, а не компаниите.
Ето го човека, който вярвам, че всички познавате,
така че няма да ви го представям.
Дами и господа, Линус Торвалдс.
Линус.
Благодаря.
Успокойте се.
Успокойте се.
Кажете "О-o-o-o".
Да.
Не искам това да бъде една от обикновените ми речи,
защото ги намирам за скучни;
вероятно до сега повечето от вас ги намират скучни, защото са ги чували по десет пъти.
Но след всички технически ъпдейти ние на практика ще се опитаме
да направим сесия на въпроси и отговори с 5000 човека,
или с колкото хора има тук.
Всъщност това може да проработи
защото един от тези 5000 души е наистина шумен.
Нещото, което ще направя,
нещото, което винаги правя във всички мои благодарствени речи
е, че искам да отбележа факта, че
явно аз не работя по Линукс сам.
На 11 август 1999г.
Red Hat стана първата компания, чиито софтуер се включи на пазара.
Red Hat, нараства с 228%
Това бе първата публична оферта, която всички чакаха.
Red Hat, разбира се, застават зад Линукс софтуера.
Знам, R-H-A-T.
Всичко, което получих днес
са коментари за това каква е цената на борсата, цяла сутрин.
Знаете, че беше 41 пункта, беше 42, после беше 47,
беше 53, беше 51...
Всяка машина, доколкото мога да кажа, на етажа с изложението
е ориентирана към техните акунти за интернет търговия или брокерски акунти.Знаят цената на Red Hat.
Не мога да повярвам - 47.
Тук що чух 53.
О, божичко.
Задръж, не го купих.
Не си го купил?
Не, не го купих.
Трябваше да купя, но...
Това е просто страхотно.
Ако е...
Момчета, не знаете ли?
Знаете ли,
Red Hat е толкова успешен, което означава, че
легитимира Линукс. Така че е толкова по-лесно да излезеш навън.
Роб Малда (CmdrTaco) за Първата публично оферта на Red Hat.
Това е като да си малко раздвоен.
Има много хора,
които са доста навътре в нещата
и са малко обидени от това, че
те работят наистина здраво, но практически не получават,
може би, от честно заслужения дял от това.
Някои хора наистина се дразнят.
И мисля, че това,
се вижда в много мейлинг листи или на Слаш дот.
Този тип е наистина ядосан, защото не е имал шанса да
да вземе дял от Red Hat.
Не е имал шанса да намери работа в тази друга компания.
Но шокиращата тайна е в това,
че повечето от тези хора не се интересуват толкова много.
Хора, които са наистина навътре в тези неща.
Те пишат този код, защото се нуждаят от него.
Ако можехме да поканим... Ричард Столман,
който е основателя на Асоциацията за свободен софтуер (Free Software Association)
и Тим Ней, който е завеждащ директор.
А, ето ги и тях.
Ето го нещото.
Ричард, видях те, че записваш с твоя диктофон на Линукс конференцията в Париж,
но нямам аудио записите.
Така, че би ли добавил звук към
видеото следващия път?
Не мога да направя това.
За съжаление тази неща могат да бъдат направени само с не-свободен софтуер.
Ще ви дадем награда преди да сте казали и дума,
ще ви накараме да вие и Тим да направите малка презентация на това,
с което сте допринесли за Асоциацията за Свободен Софтуер.
Много иронични неща се случиха, но
нищо не може да се сравни с това
да се даде награда на Линус Торвалдс от Асоциацията за свободен софтуер,
това е все едно да се даде на Хан Соло награда за бунтовническата флотилия.
Някои от вас може и да не осъзнават колко далече стига тази аналогия.
Но всъщност нека ви кажа това, защо се озовахме тук.
Това, което се случи бе,
че преди 15 години искахме компютър.
А единствения начин, по който можехме да го имаме бе с патентован софтуер,
който разделя и подчинява потребителите.
И повечето хора просто...
Много хора не го харесваха,
но не виждаха алтернатива.
Но някои от нас решиха да направят тази алтернатива.
Казахме, че ще създадем свободна операционна система,
операционна система със свободен софтуер,
която ще даде на потребителите правото на свобода докато използват техните компютри.
Тогава много хора казваха: "Това е добра идея,
но е толкова трудна, че никога няма да стане,
така, че ни искам да участвам. Не вярвам, че някога ще можете да я създадете."
За щастие не всеки каза това.
Явно знаехме, че рано или късно ще завършим ядрото.
Но както се случва
някой друг направи по-добро ядро преди нас.
В отминалите дни имахме стратегия насочена към
ангажирането на вниманието на хората към важността на свободата.
Свободата, който можеш да имаш или не, когато използваш компютър.
И какво можехме да направим? Доколкото мога да кажа
единствения възможен начин да променим това бе да накараме тази стратегия да проработи отново
като разпространим информацията, че операционната система, която използвате е всъщност GNU система.
Донякъде модифицирана, разбира се.
И когато хората знаят това
те ще потърсят причините защо ние сме развили тази система.
Ще говорят за тези неща.
Някои от тях ще решат, че са съгласни.
Така че помолих - "Моля ни, казвайте на хората, че това е GNU система."
Това е комбинацията на GNU и Линукс за това може да я наричаме GNU/Linux.
[ Лари, когато беше в Станфорд преди 8 или 9 години по време на твоята докторска степен
беше ли помислил някога, че може да изпаднеш в тази ситуация? ]
Не.
[ Шегата настрана. ]
И идея си нямах, честно.
[ Какво си мислеше, че ще бъде когато свършиш твоята докторска степен? ]
Знаете, че това е добър въпрос.
Наистина нямах ясна представа, искам да кажа, че
ето ни сега тук, на това голямо изложение
и има хора които направо полудяват по Линукс.
Имахме 6200 човека, натъпкани в една стая
да видят Линукс, а и Линус беше говорил предната вечер.
Ето ни тук сега,
с всички тези големи фирми на изложението.
Аз просто...Не е възможно да си представиш, че такова нещо може да се случи.
Имам предвид, че това е малката операционна система, която те прави щастлив,
за която много малко хора ги беше грижа.
Мислех си, че ще имам малък консултантски бизнес.
И изведнъж ето ме тук
с цялото това огромно изложение случващо се около мене.
Просто е невероятно.
Имам предвид, че преди година, можехте да погледнете и да кажете, че ще е голямо.
Всичките тези хора на това изложение.
"Знаете, че изложението беше голямо миналата година;
толкова голямо ли ще бъде и тази?"
Тогава ти им напомняш
"Знаете, че миналата година беше само преди 6 месеца."
И те казват "O, време за Линукс".
Подговяйки почвата за "Първата публична оферта",
пристигнахме в Сан Диего във вторник вечер.
Прекарахме сряда сутрин в срещи с инвеститори в Сан Диего.
Излятяхме за Сан Франциско и
прекарахме четвъртък следобед в срещи с инвеститорски фирми там.
VA Linux избра 9 декември 1999г. като деня, в който да започне да търгува акциите си.
Тогава, четвъртък сутрин,
бе когато акциите щяха да се търгуват официално,
така че беше добре да завършим пътешествието си в Сан Франциско,
защото можехме да отидем на стоковата борса на следващата сутрин
и за гледаме офертите.
Освен това в Сан Францико бяхме близо до компанията и до нашите семейства
и можехме да поканим хора да се присъединят към нас за първите продажби.
Така че поканих жена си, Линус и Тов,
и редица други хора и приятели, който работеха в компанията, да с присъединят към нас.
Всеки път, когато канехме Линус и Тов.
всъщност те имат по едно дете
а аз дъщеря - Андреа.
И ние винаги водехме децата с нас,
така че отидохме на етажа на стоковата борса,
където бяха търговците и тези три годишни деца,
които тичаха, преследваха се
по етажа с брокерите.
Линус и аз отидохме при брокерите
и всички бяха много развълнувани.
Ние ги питахме "Е, как е Добре ли вървят нещата?"
А те казваха: "О, ние наистина сме развълнувани,
мислим, че нещата вървят добре.
Не искаме да казваме, не искаме да правим прогнози, за да не развалим нещо."
Влязохме вътре и имаше голям телевизионен екран показващ CNBC.
Беше удивително за нас, но темата на деня беше Линукс.
Имаме "Първа публична оферта", която щеше да се продаде днес.
И когато има предвид продаде, искам да кажа да се разграби.
Изчисленията, които чувам са зашеметяващи.
Но гледайте VA Linux Systems. Започва в 12:40 днес.
Знакът е L-N-U-X.
Доставчик на широка гама сървъри и работни станции,
специално направени за Линукс операционна система.
Скалата на тази "Първа публична оферта" беше от 11 до 13 долара, после от 21 до 23, след това от 38 до 30.
Оценeна на 30 долара, но не искам да повтарям офертите,
защото нямам потвърждение.
Но ако е истина, те направо ще ви отнесат когато пазара се открие в 12,40.
Обърнах се към Линус и казах: "Мислил ли си някога,
че ще бъдеш тук и Линукс ще бъде Темата на CNBC?".
А Линукс отговори с неговия шеговит тон: "О, абсолютно!".
Ние влязохме обратно и брокерите ни показаха офертите за купуване и продаване, които са постъпили -
беше невероятно!
Виждахме цифри от рода на 320, 340 долара за дял.
А аз бях изпаднал в шок.
Това беше повече от 10 пъти отколкото предложихме. Беше невероятно.
Помня как Линус ме потупваше по гърба и казваше
"Успокой се" а за мен беше доста вълнуващо да видя това.
Беше направо удивително. Останахме смаяни.
Щастливци бяхме, че успяхме да се върнем в офисите си.
Бяхме в Сан Франциско, така че можехме да се върнем в офисите на VA,
за да видим всички дошли заради ставащото.
Когато се върнахме си казахме, че явно всички са много развълнувани.
"Първата ни публична оферта" беше осъществена ужасно добре.
Направихме си малко парти, но което се събрахме.
Беше интересно, че докато празнувахме
имаше хора, които се опитваха да свършат някаква работа.
Чувах викове от рода на "Тишина!", "Говоря по телефона!", "Работя!",
когото отивахме към офисите.
Едно от нещата, които направих бе презентация
за служителите в офиса,
така че да имаха идеята какво казвахме на инвеститори
и те да разберат точно, че ние бихме могли да работим за тях.
Но отново събитието на деня е VA Linux, с покачване на 766%, от 235 долара на 265.
Дава претенции за най-добрата "Първа публична оферта" правена някога.
Ето тук, Sycamore Networks бяха оценени на 38 долара, покачват се на $270.
Тази оферта току що поведе.
[ Как се чувстваш като знаеш за потенциалните милиарди долари, които се изкарват
от твоето творение и не идват директно при теб? ]
Ако не бях направил Линукс свободен
по този начин също нямаше да спечеля никакви пари.
Искам да кажа, че това е печеливша ситуация при всички положения.
Само факта, че има толкова много комерсиални компании
означава, че има много хора занимаващи се с Линукс, които работят на Линукс, от тази страна на барикадата.
И сега им се плаща да това, което те искаха да вършат.
Това ми помага само с чувството, че исках те да работят на Линукс във всеки случай.
Целият GNU проект е един наистина голям хак.
Той е дело на забавна подмолна интелигентност целяща
да промени обществото за по-добро, защото аз съм заинтересуван да го променя само към добро,
но по един умен начин.
Здравейте, ние сме GNU/Stallmans и това е "Песента на Свободния софтуер"
Присъединете се към нас и споделете софтуера;
Ще бъдете свободни вие хакери, ще бъдете свободни.
Ще бъдете свободни вие хакери, ще бъдете свободни.
Търговците трупат купища пари.
Това е истината хакери, това е истината.
Но те не могат да помогнат на техните съседи;
това не е добре хакери, това не е добре.
Когато имаме достатъчно свободен софтуер
По наш знак хакери, по наш знак,
ще изхвърлим тези мръсни лицензи.
Никога повече хакери, никога повече.
Присъединете се към нас и споделете софтуера;
Ще бъдете свободни вие хакери, ще бъдете свободни.
Ще бъдете свободни вие хакери, ще бъдете свободни.
Ще бъдете свободни вие хакери, ще бъдете свободни.
О, ще бъдете свободни.
Ще разберете, че
ще бъдете свободни. [ повтаря се ]
Ще разберете, че
ще бъдете свободни. [ повтаря се ]
Ще бъдете свободни. [ повтаря се ]
Превод: MepHisTo Sebastianz55
Редакция: Agent SMITH
Специални благодарности на: Славка Петрова Радостин Раднев Владимир Герджиков Пейо Попов
а също и на всички помогнали тези субтитри да бъдат по-добри!