Never Die Alone (2004) (Never.Die.Alone.2004.DVDRip.XviD.AC3.5CH.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Остави това.
- Мун не е тук.
Къде е?
- Недей така, братче.
Майк, двамата с теб ще се разберем.
- За какво да се разбираме, Рок?
Елла е мъртва.
Мъртва?
Къде е той?
Вече почти бях приключил пакета, който свих от Мун.
Тези актьори в Ел Ей бяха приятели. Никой не знаеше.
Беше супер сделка. Лесно се отървах от 25 г.
Но трябваше да заредя със стока, за да продължа бизнеса.
Трябваше ми връзка на Западния бряг.
Лесно е да се каже, но...
Кой да помисли, че тъпото копеле Мун има най-добрата дрога в Ел Ей?
Явно истинските наркомани, тия дето оценяват качеството, са на Изток.
Страх ги е от слънцето.
За мен това е златен шанс,
а и за всеки, който е тук и може да осигури качествена дрога.
Да, няма две мнения.
Хероинът е отрасъл с голям потенциал за развитие.
Аз планирах да инвестирам яко.
Свързах се с едни виетнамски тарикати в Алхамбра.
Братята все се оплакват от жълтите копелета.
Но тия копелета знаят как се прави бизнес.
Джанет можеше да научи това-онова от тях. За реалността.
Момент само.
- Не. Сега.
Тук Дейвид. Оставете съобщение.
Дейвид, аз съм. Не ми пука къде си. Моля те, спешно е.
Свърших го, така че...
Имам нужда от теб, обади се.
Кучката си загуби работата точно преди третия сезон на сериала.
На всичко отгоре обвини мен. Сякаш имах нещо общо с това.
Ами аз?
Бях загубил интерес.
Тя си намери нова работа.
Плащаше си сметките.
Така че имах време за нови неща.
Искам да те черпя едно, но сигурно ти дават безплатно.
Това не бях го чувала.
Как се казваш, момиче?
Заета.
Съжалявам.
- Водката не оставя петна.
Как се казваш?
- Съжалявам, наистина съм заета.
Айде стига. Хубавица като теб. Само ми кажи името си.
Хуанита.
- Хубаво име.
Аз съм Дейвид. За приятелите ''Краля''.
И търсиш своята кралица, познах ли?
Не се даваш лесно, нали?
Тук срещаме всякакви отрепки. Извини ме отново за питието ти.
Мога ли да те поканя на вечеря през уикенда?
Не мога, имам да уча.
Значи девойка от колеж. Ясно беше. Не ти е мястото тук.
А следващия уикенд?
- Средата на срока е.
Мога ли да ти се обадя?
- Знаеш ли какво.
Другият четвъртък работя. Ела и ме попитай пак и ще видим.
Тук съм.
- Сега ме извини.
Тя беше мечтата на всеки мъж. Красива, интелигентна, непокварена.
Обещах си в този момент, че тя ще бъде моя.
Ще се върна. Отивам до клозета.
По дяволите.
Кой е това?
Окей, Джаспър. Откъде да знаеш?!
Какво има?
Говори по-бавно. Казвай!
Слушам те. Много добре.
Окей.
Секунда само. Бизнес.
Да?
- Лари, в къщата на Майк ли сте?
Той там ли е?
- Няма помен от него.
Искам да отидете в ''Синята стая''. Белият е там. Очистете го.
Добре.
Бара черпи, сладурче. Стой тук, не мърдай.
Чакай.
Здрасти, Джей.
Пропуснахте го, ама че сте...
Къде отиде това копеле?
- Отде да знам?
Той е единственият бял тук и кара един лъскав Щуц.
Не вярвам да е труден за откриване.
Четвъртък дойде, както си му е ред.
Операция ''Хуанита'' беше в ход.
Пак ли бе, маце? От кого са?
Какво пише?
Планирам да остана след семестъра и да се дипломирам в социални грижи.
Да помагам на онеправданите деца. Важно е да даваш на хората.
Трябва да проверим колата. Може да си забравила крилцата си там.
Ти на подбив ли ме взимаш?
Ти си различна от всички жени, които съм имал.
Ти си силна и амбициозна.
Но знам кое е слабото ти място.
- Така ли? Цялата съм в слух.
Това, което те разсмива, те разплаква.
Силата ти е и твойта слабост.
Оказа се, че не е единствената.
Олеле!
Може ли да опитам?
- Разбира се.
Явно няма кучка, която да откаже малко кока от време на време.
И малко изперкват от това.
Или са си изперкали от преди.
Какво е това?
Мисля, че е време да се изнесеш.
Късаш ли с мен?
Дейвид.
- Ще помогнеш ли?
Или ще седиш и ще повтаряш ''Дейвид''?
Как й е името?
- Има ли значение?
Ще се пренесе ли при теб?
Не съм я питал още, но се надявам.
Ти наистина я харесваш.
Очаквах да се случи това.
Виж, не те уволнявам.
Ти си умно момиче и добър работник.
Можеш да си запазиш работата.
Страхотно.
Ти си направо светец.
Мама не пие алкохол.
- Извинявам се.
Да пием за най-хубавото момиче от целия випуск.
Та с какво точно се занимавате, г-н...?
Дейвид. Приятелите ме наричат Дейвид.
Имам различни инвестиции.
Основният ми бизнес е износ.
Трябва да отида до тоалетната. Извинете ме.
Мисля, че трябва да се съберем.
Ти се майтапиш, нали?
- Така ли прозвуча?
Не мога да живея с теб.
- Защо?
Не одобрявам начина ти на живот.
Не забелязах да се оплакваш, докато смъркаше всичко наоколо.
Не ме разбираш.
- Опитай пак.
Спестил съм 150 бона.
Ще ги направя 250, ще купим къща, някъде далеч от тая клоака.
Бейби, ти си дребна риба.
И такъв ще си останеш.
Мислиш, че четвърт милион е добра пенсия. Това са стотинки.
Нали не те нараних? Просто искам да съм честна с теб.
Бейби, погледни ме.
Харесва ми да купонясвам с теб.
И обичам да те чукам.
Но ние сме дотук. Защо да се правим, че е нещо повече?
Нека се наслаждаваме, докато сме заедно.
Окей?
Да. Да се наслаждаваме.
Въртеше ме на малкото си пръстче и го знаеше.
Преди се смеех на чернилките, като говореха за любов.
Даже като пиша тая дума се чувствам слаб.
Но е така. Не бях чувствал това преди, освен към майка ми.
И това не ми харесваше. Казвам го от дъното на душата си.
Мразех чувствата си към Хуанита.
Чувствах се...
чувствах се слаб.
Не можех да го позволя.
Казват, че трябва да отмъстиш хладнокръвно.
Щях да извадя отмъщението си от шибания фризер.
Кучката мислеше, че ще се справи без мен. Да я видим сега!
Май ме взе за някакъв тъп бунак.
Използва ме заради мангизите, но четвърт милион не й стигат.
Четвърт милион е чудна цифра.
Тогава беше екстра сума и сега си е супер сума.
И сега си е супер сума.
1 МУН
Не стреляй. Ще ти дам...
- Млъквай. Трябва ми кола.
Влизай.
Карай.
Спри колата. Дай задна.
Бавно.
Спри тук.
Знаеш ли защо тигърът се плаши?
Защо?
- Защото завършва на ''ррр''.
Голям майтап.
Ела тук.
Какво се казва?
- Благодаря, татенце.
Точно така, котенце. Дай и на сестра ти.
Хайде, бейби.
Да не го изпуснеш. Какво...?
Какво направи бе, майната ти?
Дай ми телефона.
Ало?
Копелето затвори. Кажи ми друг виц, кучко.
Майк. Синко.
Да?
- Ей, Мун.
Проследихме белия. От паркинга на север от Пета улица.
Отговорност. Опрощение.
За да бъде истински опростен, мъжът трябва да поеме отговорност.
Вторник. Не исках да се стига дотук, но кучката не ми даде друг шанс.
Три месеца подготовка дадоха резултат. Май повече, отколкото исках.
Мръсник. Защо не ми се обаждаш?
Бях извън града. Не ти ли казах?
- Не, не ми каза.
Няма ли да отвориш?
- Не, ако ми държиш такъв тон.
Отвори шибаната врата.
- Опитай по-нежно.
Моля.
Какъв е проблемът?
Знаеш много добре какъв е. Какво направи с мен?
Аз? Да не съм ти опрял пистолет, за да смъркаш кокаин.
Ти не си ми давал кокаин, копеле. Давал си ми хероин.
Да, точно така е.
Какво искаш да направя?
Бейби, трябва ми една доза.
Само днес. Да дойда на себе си. Моля те.
Така значи.
- Само една. Окей?
Но нали ни знаеш, дребните риби. Треперим над всяка стотинка...
А ти май нямаш и стотинка.
Наслаждаваш се на това, нали?
Беше права.
Аз я докарах до това.
И сега се наслаждавах.
Майтапът бе, че още я обичах.
Може би повече от всякога.
Защото най-накрая бях нужен, оценен.
Заповядай пак.
Хуанита беше зарибена повече, отколкото очаквах.
Кучката си заби иглата веднага.
Повечето момичета ги е страх. Пазят се от иглите, за да не откачат.
Не и Хуанита. Не знаех, че е диабетичка.
За нея да се боде беше като да си измие зъбите.
Не трябва да си гений, за да схванеш, че не можеше да продължи така.
Да?
- Помогни ми.
Има една клиника тук. Най-добрата в щата. Искам да ме приемат там.
Но е скъпо. $10000 на месец.
Скъпо е, но трябва да го направя.
Трябва да ми помогнеш.
Иначе отивам в полицията.
Тия кучки не знаят какво да говорят.
Да разбиеш сърцето на мъжа е едно, да му съсипеш бизнеса, е съвсем друго.
Знаех, че мислиш като мен. Ще се видим в осем.
Питам се какво ли си е мислила като затвори. Какво й е било в ума?
Дали за залезът тоя ден?
Помислила ли е дори за секунда, че това е последният залез в живота й?
Бейзболистът Йоги Бера е казвал: ''Все същото дежа вю''. Аз също.
Трябваше да се оправя с Хуанита.
Същата каша, както с Една, в деня, когато напуснах Източния бряг.
Моля те, имам нужда от пари.
- За да ги забиеш в тъпите си вени?
Казах ти, сега съм чиста.
От 6 седмици.
Това съм го чувал вече.
- Мислиш, че ми харесва да те моля?
Вкъщи няма грам храна. Децата имат нужда от дрехи.
Дължиш ми го.
Ще отида в полицията.
- Чакай малко.
Не прави това.
Идвам веднага.
Една. Излизах с нея. Страхотна кучка, преди дрогата да я съсипе.
Беше си внушила, че аз съм бащата на сина й
и беше изчакала само десет години, за да благоволи да ми каже.
Може и да бях, кой знае?
Така или иначе, не беше от полза за децата, ако още се друсаше.
И аз нямаше да съм от помощ, ако гниех в затвора.
Та реших да направя малък тест,
да видя дали беше чиста.
Няма ли да ме пуснеш вътре?
Радвам се, че дойде.
- И аз.
Знам, че ще се споразумеем.
Имаш ли нещо за пиене?
- Заповядай.
Нямаш нищо за ядене.
Може ли? Не искам да ти изям хляба и къщата.
По дяволите.
Навън е такава шибана жега.
Дейвид, имам нужда от помощ.
Бейби, защо постъпваш така с мен?
Ела тук.
Какво ти е влязло в шибаната глава, та ме плашиш с полицията, кучко?
Да не си се смахнала?
- Остави я намира.
Махай се, малък черньо.
- Остави го намира.
Виж се.
За това ли ти трябват пари?
Приятно прекарване. За последен път ти давам.
Махни се от пътя ми.
Не останах да видя дали ще издържи теста.
Забих направо към летището. Купих си еднопосочен до Ел Ей.
Мамо.
Майчице.
Няма ли да ме пуснеш вътре?
Все същото дежа-вю.
Пошлях се, като се пазех от полицията.
Тръгнах бавно на изток, от градче на градче.
Нещо ме зовеше обратно. Липсваше ми дома.
Трудно е все да бягаш, особено, когато е по твоя вина.
Да се забиваш все в същата каша, от която си избягал преди 10 години.
Господ се грижи за невинните и малоумните. Аз не съм от тях.
Ето ме обратно тук, да поправя грешките, да поема отговорност
към Мун, към момчето на Една и себе си.
Отговорност. Опрощение.
За да бъде истински опростен, мъжът трябва да...
Излизай от колата. Излез от шибаната кола, бяло копеле.
Излез веднага.
- Окей.
Веднага.
- Добре.
Излез от колата.
- Моля, не ме убивайте.
Тъпанар, ще броя до три. Едно. Две. Три.
Не се приближавай, ще те убия.
Ти. Не съм казал на полицията, ако от това те е страх.
Това не ме интересува. Сега свали пистолета.
Няма да ти сторя нищо.
Как се казваш?
Какво търси бяло копеле като теб в колата на един мъртъв черен?
Той ми я даде преди да умре.
И пръстена ли ти даде?
Дигай си задника, тук не е за теб.
Искам да знам защо.
Защо какво?
- Защо го уби?
Заслужаваше.
- Повярвай ми, знам.
Но защо ти го уби?
Той уби майка ми.
Една?
Мъжът, когото уби...
е твой баща.
Виж, записал е всичко на касети...
Аз ги прослушах.
Като умираше, помоли да го погреба.
Помоли за прилично погребение.
В свята земя.
Господи.
Бързо. Бягай! Изчезвай оттук!
Вземи колата. В багажника има четвърт милион. Твои са. Свободен си.
Махай се оттук. Тръгвай!
Върви!
НЕ УМИРАЙ САМ ОТ ПОЛ ПАСКОФ
Невероятна история.
Потресаваща.
Но не мога да я отпечатам.
- Защо?
Това е вестник, не е роман.
- Но това е истинска история.
Ножът забит в него. Болницата. Пистолетът, опрян в главата ми.
Ти си страхотен писател. Ако искаш работа тук, имаш я.
Но това тук!
За съжаление, не вярвам ни дума.
Да ти кажа честно, и аз може би не бих повярвал.
В крайна сметка, животът ми бе необикновен.
Жалко, че бе прекъснат точно в този момент.
Преди да опитам да го променя.
И да напиша тая последна глава.
Съдбата е странно нещо,
като се замислиш.
Как всичко е свързано, като при игра на домино.
Как животът на един човек може да се отрази така пагубно на друг,
всъщност на много други.
Или може да се превърне в дар, да даряваш на другите непрестанно.
Както казах вече,
животът ми беше необикновен.
В крайна сметка всичко опира до кармата.
Кой знае?
Ако индусите са дори наполовина прави,
може все пак да имам втори шанс.
Питам се.
Какво ме чака на отвъдния бряг?
Субтитри за Visiоntехt: Sасhа NikоIоvа
RiP & TiMiNG: SpAwN Scary-Team ®