The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) (The.Chronicles.of.Riddick.2004.XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите

The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) (The.Chronicles.of.Riddick.2004.XviD.AC3.CD2-WAF.sub)
Нека позная - пет души сте този път?
Няколко неща можеше да направиш и по-добре.
Първо - да развалиш локатора на кораба. Този, който ми открадна!
И второ, а това е и по-важната част.
Трябваше да ме очистиш, когато имаше възможност.
Въпроси?
- Да.
Защо се забави толкова?
Да вървим, мъжаго.
Влизаме и излизаме, без никой да ни усети. Падам си по тия номера.
Не бързайте с приказките.
Копелета. Облъчват ни.
Непознато поле сканира кораба.
Знаех си.
- Някой ни засече.
Да пробваме със стръв?
Да изстреляме една.
- Изстрелване.
Примамката изстреляна.
Подготвяме старта на йонния двигател.
И така... Къде да те пуснем, мръснико?
Кой ще плати най-много за теб сега?
Касапския Залив, може би?
- Касапския Залив?!
За десет минути ще им се измъкна.
Протеиновите вафли не са лоши.
А какво ще кажеш за Салуна? Много хубав двойно подсигурен затвор.
Те си пазят отворена килия за мен. В случай, че се отбия.
Знаеш ли какъв е проблема на тези места?
Това са места за глезльовци като теб.
Може би трябва да помислим за някое наистина ужасно място.
Какво ли е намислил пък сега?
- За тройно подсигурен затвор...
Без дневна светлина. Останали са само три такива.
Два от тях са далеч от възможностите на този кораб.
Остава само един...
Крематория.
Това ти е на ума. Нали така, Туумбс?
Как той знае къде отиваме, а ние не?
Зарежи тая работа.
- Мразя това.
Просто го направи!
Този твой нов екипаж...
Приличат ми на аматьори.
Вероятно не си им казал какво се случи на предния екипаж.
Носи ти се славата на печен, безмилостен убиец.
Виж се сега.
Овързан като салам.
Предлагам да атакуваме Хелион 2. Да ги съкрушим.
Това ще ни струва 20000 войника, 5 бойни кораба и нищо повече.
Защо да използвам груба сила?
Този начин вероятно е по-разумен.
Да започнем от края.
Ще започнем с Хелион 5. Последната планета от системата.
Ще се приближим към тъмната част на полукълбото.
Отстраняваме тези оръдия най-напред...
След това бързо атакуваме слабите им места.
Както виждате, най-слабото им място е...
Точно зад тях.
Открих следа, която ни води извън планетата.
Ти също трябваше да си извън планетата, Ваако.
Изпратих екип от най-добрите ми съгледвачи.
Където и да е отишъл Ридик, ти трябва да го преследваш до края.
Ти!
Искаш аз да заема цяла фрегата само заради един дивак...
Не спори, Ваако!
Приеми го на вяра.
Винаги е бил неспокоен, щом си до него.
Господарят. Несигурен.
Вероятно, защото знае, че си два пъти по-добър воин от него.
Някои казват, че е прекалено артистичен за този пост.
Няма да се изненадам, ако скоро някой го предложи за повишение.
В пълен мъртвец.
Внимавай какво говориш!
- Да го кажа ли по-меко?
За да звучи повече като заговор?!
Защо когато се заговори за отказване от престола,
всеки смята, че има заговор?
Защо просто да не е...
разумно планиране?
Когато е готов, той ще избере наследник.
Кой? Тоул?! Скейлс?!
Пречистителят?!
Никой от тях няма силата и достойнството...
на Лорд Ваако.
Запазваш каквото си убил.
- Престани!
Такъв е обичаят на Мъртвородения.
Казах... да престанеш!
Ще умре, когато му е било писано, и нито ден по-рано.
Защо?
- Защото всички му служим.
Нарича се вярност.
- Нарича се глупост.
Най-накрая привлякох вниманието ти.
Изпълнен си с величие.
Само да можеше да видиш, каквото аз виждам.
Знаеш ли какво искам?
Днес се опитах да се приближа незабелязан до него и той ме усети.
Искам да отида в Некрополис.
Веднага.
Полумъртвата му душа усети, че бях зад него.
Той вижда всичко.
Когато никой не гледа...
Когато няма никой...
Ще коленича до теб...
Когато седнеш на трона.
Първичен? Тук?
- Един от пленниците.
И защо, след 30 години, трябваше да бъдеш точно ти?
Не ми прилича на пленник.
Първични. Говорят за неутралност, а всъщност са вещици и шпиони.
Защо иначе ще се движат като вятъра?
Но къде отиде? Къде се крие фюрианеца сега?
Бъди добър воин и тръгни след този Ридик.
Аз ще открия защо Лорд Маршъл е толкова изплашен от него.
Знаеш ли, че скърцаш със зъби нощем?
Доста е секси.
Система: Игнеон ПЛАНЕТА: КРЕМАТОРИЯ
Целта е достигната. Активиране на ръчно управление.
700 градуса на дневната страна. 300 градуса в затъмненото полукълбо.
По-добре да не ни хваща слънцето.
Ако трябваше да избирам между това място и Ада...
щях да избера Ада.
Син ъгъл... добре.
- Задръж.
И...
{Y:bi}Курс - зададен.
Пълна тяга!
Ъгъл на навлизане в атмосферата, неправилен.
Виж ме, мамо. Без ръце!
Пускай спирачките!
Май оцапах гащите.
Аматьорско, Туумбс. Много аматьорско.
Удобно ли ти е?
Когато возенето приключи, очилата ти са мои.
Къде е Флинт?
29,4 километра.
Значи, това е Ридик.
За колко говориш? За 700 бона?
Не приемай, шефе.
- Анатолий има усет за неприятности.
А този Ридик...
Е, голям проблем.
- И така, 700000 са добри пари.
Аз бих взел парите, Туумбс.
Гилдията ни плаща такса за всеки затворник.
Ние плащаме на наемниците 20%,
в зависимост от това колко дълго ще оцелеят.
Какво ще кажеш за следното?
Отваряш този сейф, скрит зад конзолата там,
вадиш истинския тефтер, и тогава изчисляваме процента ми.
Тогава ще си ходя.
Да си отворя тефтера? Това ли предлагаш?
Не е предложение.
Това са опасни дни, ако вярваш на приказките.
Приказки?
- За мъртви планети.
За призрачна армия.
За "тях".
Тях?
Отново ще прегледам цифрите. Вероятно ще отнеме няколко дни.
И така, може да останете като мои гости.
Поне тук всички сме в безопасност, нали?
Да, шефе.
Давам ти един ден.
Един.
Има съкилийници, има и затворници.
Затворникът спазва определени принципи.
И знае кога да покаже някакво уважение.
От друга страна, съкилийникът се възползва от другарите си.
Само стражите работят с него. Внася позор...
в играта.
Е, ти от кои ще бъдеш?
- Аз?!
Аз просто минавам от тук.
Добре дошъл в Крематория.
Да си пробия ли път?
През гръбнака, четвъртия прешлен, чак до коремната аорта.
Какъв фонтан ще се стане само.
Как мога да получа такива очи?
Най-напред трябва да убиеш няколко души.
Само това? Правила съм го много пъти.
И после трябва да те тикнат в затвора.
Където ти казаха, че няма да видиш дневна светлина отново?
Само че там нямаше доктор, който да изсветли очите ми.
И всичко, което ми каза, бе пълна лъжа!
Какво ще направиш?
Опитваш се да ме възбудиш?
- Спомни си с кого говориш...
Джак!
Джак е мъртва.
Тя беше слаба.
Не можеше да реже.
Името ми сега е Кира.
Аз съм нов вид животно.
Могат да бъдат голямо изпитание. Тези далечни пътувания.
Изпитание за истинската ни същност.
Не мислиш ли, че е така?
За някои е така.
Мисълта, че сме толкова далеч от армадата, запълва съзнанието ни.
Странни мисли, съмнения. Никога ли не изпитваш съмнения?
Съмнения?
- За мисията.
За Лорд Маршъл.
Винаги и най-напред, аз съм командир на Мъртвородените.
Тъй че, ако си тук да изпитваш лоялността ми,
успя само да провериш търпението ми.
О, не. Съвсем не съм тук за това.
Радвам се, че успях да те отвлека за малко.
Не ти ли се вижда странно?
Самият велик Лорд Маршъл,
разрушавал редица общества,
не се решава да убие един безпомощен Първичен?
Защо?
Ти не се молиш на нашия Бог. Вие не признавате никакви богове.
Ние, Първичните, изчисляваме.
Нима всички не го правим.
Но всичко по реда си.
Какво ще ми кажеш за Ридик?
Наистина не знам къде е отишъл.
- По-интересно ми е откъде идва.
Внимавай къде стъпваш.
Винаги съм се чудела, могат ли да летят Първичните?
Направи ми услуга.
Изчисли възможностите да се измъкнеш от тази планета жива...
A сега ги раздели наполовина!
Да, ние не можем да летим.
Но се плъзгаме много добре.
Спести заплахите си, Мъртвородена.
Щях да ти кажа за Ридик, ако ме беше помолила.
Отнася се за легенда, която е вече на 30 години.
Един млад войн говорил с ясновидец...
Казали му, че ще се роди дете на планетата Фюрия, мъжко дете...
което някой ден ще причини падението на войника.
Неговата преждевременна смърт.
Фюрия? Фюрия е развалина. Без живот.
И с право.
Този млад войн предприел атака на Фюрия,
убивайки всички млади мъжки деца, които можал да намери,
дори удушил някои с тяхната пъпна връв.
Добре изислено, не мислиш ли?
Значи войнът, който се опита да надхитри предсказанието,
би станал...
- Заради това се тревожи.
Лорд Маршал.
Което означава, че мъжкото дете...
- Което пропуснал да убие е...
Ридик.
Затова е така съдбоносно за него.
- Чакай.
Заради пророчеството.
- Чакай.
Там ли си?
Прави това, което господаря ти каже. Отърви го от Ридик, и така...
ще докажете неумиращата си вярност.
И тогава може би ще освободи охраната си.
Все още си тук?
Тук съм от 18 години. Виждаш ли това?
Спомням си колко прекрасна беше.
Е, при добро осветление.
А сега, да ме вземат мътните, не мога да си спомня името й.
Време е за храна!
Оставаме тук до края на дните си.
Ето ги, идват!
Каквото и да стане, не ги гледай в очите.
Животните се усещат.
Претърси я! Винаги крие острие някъде.
Не мисля, че обича да я докосват.
Съветвам ви да вземете ранения и да се разкарате.
Докато все още можете.
Има ли дума за тази твоя самоувереност?
Какво ще стане, ако не се махнем?
Ще ни убиеш с тази купичка за супа?
За чай, всъщност.
Какво било?
Ще ви убия с чашата си за чай.
Знаеш правилата - не са мъртви, ако все още са в регистъра.
Хайде!
Смърт от чаша за чай...
По дяволите! Защо не се сетих за това?
Не съм дошъл тук да си играем кой е по-добър убиец.
Но това е любимата ми игра. Не си ли чул?
Чух, че си ме търсила.
- Това ли е всичко?
Изпуснал си хубавата част.
Присъединих се към някакви наемници на Лупус 5.
Те ме взеха, научиха ме на занаята, дадоха ми дял.
Направиха ме робиня, Ридик.
Знаеш ли какво могат да ти причинят на тази възраст?
Когато си на 12...
- Казах ти да останеш на Нова Мека!
Не ме ли чу?!
Гонят ме наемници. Винаги е било така.
Прекарах пет години вдън земя, само за да ги държа далеч от теб.
А ти отиваш и се съюзяваш с тези хора,
които те използват за примамка.
- Какво се оплакваш, Ридик?
Нима да се чупиш през половината Вселена
е твоята идея за грижа към мен?
Да се съюзиш с наемници!
Нямаше никой друг наоколо.
Да излезем на повърхността. Да вземем малко чист въздух.
Значи излизат на повърхността...
за да проветряват.
Интересно.
Кой, по дяволите, си ти?
Когато стане, ще стане бързо. Следвай ме, когато ги пробия,
или остани тук до края на живота си.
Никой не излиза оттук. Никой!
Той не е "никой".
Първо добрите новини. Разбрахме се с моите сътрудници.
Ще се разберем за 775 хиляди.
Ами, добре.
А какви са лошите новини? Затворили са местния бардак?
Не, лошите новини са по-лоши. Много по-лоши.
Нашият пилот е видял това.
Пресякло е траекторията на корабите.
Имаш ли представа кой може да е това?
Никога не съм виждал нещо подобно.
Корабът идва от Хелион Едно.
Знаеш ли, че Анатолий има усет за неприятности?
Той мисли,
че неприятностите ви следват тук.
Покрихме си следите и избягахме оттам.
Няма начин да не сме им избягали.
Тях?
Това е моят затворник. Моят!
Ничий друг и си искам парите сега.
И така...
Откраднал си затворник...
от тях?!
Недей, Ридик! Не!
Трябваше да вземеш парите, Туумбс.
Ще ме убиеш ли?
Наемници. Има няколко пазача, но не може това да са всички.
Провери отзад. И внимавай.
Не си прави труда. Пазачите не са там.
Разбраха, че Мъртвородените идват за мен.
Планът беше да опразня мястото,
да очистя наемниците и да мина през тунела.
Някой направи случаен изстрел с този ракетомет...
и повреди шейната.
Пазачите избягаха пеша,
но са заключили вратите, за да не ги последва никой.
Ще вземат единствения кораб в хангара...
и ще оставят всички останали да умрат тук.
Откъде знаеш всичко това?
Ти дори не беше тук.
Такъв беше моя план.
Трябваше да взема парите.
Ридик!
Какво е това? Какво е намислил?
Когато слънцето изгрее...
- Ще издържим най-много 5 минути.
5 минути! Няма да издържим и 30 секунди навън.
Ще ни запали като кибритена клечка.
20 мили буферна зона и 30 кратерни долини до хангара.
30 кратерни долини по този терен?
Поне мисли в правилна посока. Можем да успеем.
Ще се движим през нощта,
изпреварвайки слънцето.
Ще се движим с една скорост...
С моята.
Ако не можете да държите темпото, не се захващайте, просто ще умрете.
Ридик!
Ридик!
Хайде, покатери се.
Шефе!
Горе!
Огледай.
- Защото Анатолий така казва?
Защото усетът му така казва.
Нищо няма.
По дяволите.
Ридик.
Отправили са се към вулканичните полета.
Отиват към кораба ни!
- Няма начин да стигнат първи!
Следващата пещера, там ще ги пипнем!
Няма къде повече да бягате.
Къде отиде големият?
Затворете го!
Какво беше това? Не ти ли пука дали ще умреш?
Ако ги убия първа - не.
Може би на мен ми пука... Движете се!
Кира...
Кира!
- Какво?
Размърдай си задника!
Ридик!
Спомняш ли си, когато казах, че не ми пука...
дали ще умра?
Знаеше, че се шегувах, нали?
Една скорост.
Температурата се покачва...
Въжето!
- Късно е.
Няма да успеем.
- Въжето! Дай ми въжето си!
И водата ти - всичката!
Стойте в сянката на планината.
Не ме чакайте. Бягайте!
Ридик!
Къде, по дяволите, е този хангар?
Ето го...
Слушай.
Нека позная... Мъртвородени.
И адски много огнева мощ.
По дяволите! Мразя да съм от добрите!
Мисля, че имаме около 3 минути, преди слънцето да изригне.
И да изгори цялата долина.
- Чакай!
Ще го направим ли или не?
- Просто изчакай!
Елен.
Казваше се Елен. Никога няма да забравя името й.
Шефе!
Спомняш ли си любимата ти игра?
- Кой е по-добър убиец?
Да поиграем.
Хайде!
Отдясно!
Внимавай! Зад теб!
Кира...
Сайбър!
Не.
Стани. Изправи се.
Моля те, стани.
Значи...
си могъл да коленичиш.
Мисля, че вече знаеш.
Знаеш кой разкъса Фюрия.
Този белег носи гнева на цялата ни раса.
Но ще боли.
Кира...
Трябваше да ти предам съобщение.
Ако Ваако не успее да те убие.
Съобщение от самия Лорд Маршъл.
Той ти заповядва да стоиш настрана от Хелион.
Настрана от него.
И в замяна няма да бъдеш преследван.
Но Ваако най-вероятно ще каже, че си мъртъв.
Така че, това е твоят шанс.
Шанс да направиш нещо, което никой не е правил.
Момичето...
Къде я отведоха?
Всички в началото...
сме били други.
Сторил съм...
немислими неща,
в името на вяра, която никога не е била моя.
Той ще й направи това, което причини на мен.
Мъртвороденият в мен...
ти казва да не се връщаш.
Но фюрианецът в мен...
се надява да не ме послушаш.
Господ го знае...
Сънувах го.
ХЕЛИОН ЕДНО
Изгубих Пречистителя...
но се сдобих с първия сред командирите.
Доста късно, нали?
Но ние признаваме твоите успехи.
Непоколебимата ти вяра.
Но най-вече...
непоклатимата ти лоялност.
Подчинение безпрекословно,
лоялност към повелителите на Подвселена.
Много добре, Ваако.
Това е велик ден.
Бъди по-радостен, Ваако.
Ти уби врага му...
и неговото подозрение.
- Трябваше да донеса главата му.
Видял си го мъртъв.
Ридик не беше обикновен. С един дъх повали 20 от моите хора.
Всичките мистерии не са чудеса, дори и в тази религия.
И щом казваш, че е сигурно, значи е така,
а ние вече го казахме, нали?
Казахме го.
Сега кажи ми дали е вярно,
че фюрианецът е мъртъв и мога да приключа мисията си,
без да чувам стъпките му зад мен.
Ако е мъртъв...
усещам, че съдбата ми няма да е по-различна,
след като вече съм безполезна тук.
Не трябва ли да ти кажа, че Ридик е жив?
Не си играй с мен, Ерион!
Мога да те погубя заедно с остатъците от Хелион Едно.
Никой не може да предскаже бъдещето.
Тогава ми кажи възможностите. Ваако изпълнил ли е мисията си?
Че аз съм този, който ще довърши всичко.
Ще завладея или преобразя всички човешки светове.
Кажи ми, че е истина, Ерион.
И може би ще оставя родния ти свят...
за най-накрая.
Възможностите са добри.
- За кое?
Че ще достигнеш Подвселената.
Скоро...
Процедура за издигане.
- Все още имаме хора навън.
Пехотинци, разузнавачи, трудно ще е да...
Вдигайте армадата ми от земята!
Искаш да кажеш на Хелион?!
- Искам да кажа тук! На този кораб.
Не се ли лъжеш?
Съзнанието ражда страх. Не се ли лъжеш?!
Не и като теб, като го остави жив!
Същата грешка два пъти.
Не само твоят провал, но и в мига на нашия триумф.
Как да се справим с това? Как, как?
Лорд Маршъл трябва да бъде предупреден.
Никога няма да видиш Подвселена!
Ще убие и двама ни преди да настъпи времето.
Аз предлагам да дадем шанс на Ридик.
Ако е дори наполовина това, за което го мислиш,
ще може поне да рани Лорд Маршъл и тогава...
трябва ти да се намесиш.
- Само за да заема мястото му.
Да запазя това, което съм убил!
- Това е пътят на Мъртвородения.
Не е достатъчно!
- Направи го за вярата!
Ако той се страхува, значи е слаб.
Щом има слабост, Ваако,
не е достоен за водачество.
Ще го направим за всички Мъртвородени.
Защитавай вярата.
Това все още може да бъде велик ден.
Но моментът...
трябва да бъде избран безупречно.
Последни процедури. Унищожете по моя команда.
Влез вътре.
Тръгват ли си?
- Зиза! Влизай веднага вътре!
Намерихме го мъртъв.
Покажи ми последните му видения.
Командир Тоул!
- Няма да се измъкне втори път!
Отдръпнете се!
Дошъл е за мен.
Знай...
че ако паднеш тук,
сега... Не ще се изправиш никога.
Но ако избереш друг път...
пътят на Мъртвородените...
ще умреш бързо,
и ще възкръснеш отново в Подвселена.
Иди при него.
Боли...
в началото.
Но след известно време болката отминава, както обещаваха.
С мен ли си, Кира?
Има момент, в който почти успяваш да видиш Подвселена през очите му.
От устата му звучи прекрасно.
Място, където всеки може да започне отначало.
С мен ли си, Кира?
Преобрази се сега...
или бъди победен завинаги!
Уби всичко, което познавах.
Ваако!
Не още!
Мина много време, откакто видях собствената си кръв за последно.
Това са последните му мигове.
Дай ми душата си!
Върви по дяволите.
Не си ти този, който ще ме победи!
Сега! Убий звяра, докато е ранен!
Помогни ми, Ваако.
Убий го!
Ваако?
Прости ми...
Безупречно.
Не!
Не!
Какви биха били възможностите това да се случи?
Мислех те за мъртъв.
С мен ли си, Кира?
Винаги съм била с теб...
Бях...
Запазваш това, което си убил.
{Y:bi}Субтитри: MadChicken & ReWave Корекции и превод: Fozzy / You Know Who I am! /
{Y:bi}Тайминг и допълнения: didodido E-mail: cezar_k@abv.bg
{Y:bi}Редактор: dvdboy
BULGARIA TEXT '2004