The Chronicles Of Riddick - Pitch Black 2 (2004) (The.Chronicles.of.Riddick.2004.XviD.AC3.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
пътуваща през звездите към място, наречено "Подвселена".
Те идват от съзвездие на мрачни нови светове.
Наричат ги "Мъртвородените".
И ако не могат да те превърнат в такъв, ще те убият.
Техен водач е Лорд Маршъл.
Той пръв си е проправил път до портите на "Подвселена".
И се завърнал като съвсем различно същество.
По-силен, по-странен...
Полужив и полу...
нещо друго.
За да оцелеем, трябва да бъде постигнат нов баланс.
Казват, че злото се побеждава с добро.
Но във времена като тези...
с него трябва да се бори друг вид зло.
ХРОНИКИТЕ НА РИДИК
{Y:bi}Система U.V. ПЛАНЕТА 6
Ще се изравня с него. На мушка точно пред теб е.
Внимателно! Започваме.
Внимателно!
Давай!
Давай!
Стреляй!
По дяволите!
- Туумбс, свършва ни въжето.
Млъквай! Хванах го! Стреляй пак!
Сега!
Туумбс!
Ридик...
Не знам, Туумбс. Изглежда доста тясно.
Не и от моето място...
Това е денят за разплата. Така че, слагайте си чисти гащи.
Да го направим както трябва.
Три метра от ляво и метър и половина от дясната страна.
Идва критичната точка.
Какво, по дяволите, беше това?
Момчета, виждате ли Ридик?
Текс?
Боже!
Очисти двама, а дори и не го видях.
Как мислиш, Туумбс? Дали да не...
- Мисля, че ти си ми новия стрелец.
Хващай картечницата.
И го дръж на прицел този път.
Направи три грешки.
Първа - приел си поръчката.
Втора - дойде с малко хора.
Четири души екипаж за мен е направо обидно.
Но най-лошата грешка, която направи е...
Точно така. Оръжейната е празна.
Колко е наградата за главата ми?
- Един милион.
Милион и половина.
- Коя отрепка дава толкова?
Частно лице.
Спокойно! Анонимен е! Така пишеше.
Коя планета?
Хелион Едно.
Къде си тръгнал? Последен въпрос...
и се постарай да отговориш вярно, наемнико.
Чий е този кораб?
- Мой?
Знаех, че ще дойдат за мен. Отне им пет години, но аз знаех.
Не очакваш от наемници проява на чест.
Или принципи.
Но да има награда за главата ми заради свещеник!
Този, чийто живот спасих.
Научих си урока. Няма такова нещо като приятел.
Само беди си навличаш, ако се сближиш с някого.
Лошо за тях.
А сега, обратно към всичката тази светлина...
И към всичко, което мразя.
Чудо ще е, ако тя е още там.
{Y:bi}Система: Игнеон ПЛАНЕТА: КРЕМАТОРИЯ
Само да ми се опънете, и ще ви накъсам на парчета.
Този винаги създава проблеми. Знам си. Хич не ми харесва.
Влизай вътре!
Ще спрете ли най-накрая с тая врява?
Твърдят, че в крио-съня мозъкът ти изключва.
В крио-съня мозъкът ти изключва.
Остава само примитивната ти страна.
- Примитивната ти страна.
Животинското в теб.
Фюрианското в теб.
Някой от нас все още помнят престъплението,
извършено тук на Фюрия.
И щом се събудиш...
Наистина се пробудиш...
И ти ще си спомниш.
Тук Хелион Едно, тревога 4-та степен. Неидентифициран кораб.
Неидентифициран кораб, последвайте ме до Док 6
за контролна инспекция.
Чувате ли ме? Последвайте ме до Док 6 веднага!
{Y:bi}Система: Хелион ЗВ: ХЕЛИОН ЕДНО
Моля се по цял ден.
Да, това беше потвърдено два сезона назад.
Те идват. Ние ли сме следващите?
Военна атака...
Да. Но укриването в убежищата, ако това се случи...
Прав си. И аз си мислех за това.
Оставаш или напускаш?
Това е края на всичко!
Съседите ми... половината улица е празна.
Какво ще правим?
- Не знам.
Братството на Дявола. Така им викат всички.
Кои са те? Някакви нови създания.
Толкова високи, че докосват облаците.
И няма нищо около тази статуя, този колос.
Нищо не остава. Това е тяхното съобщение.
Знаеш ли, че всичките ти врати бяха заключени?
Преди 5 години... Спасих двама души от онази планета.
Дете на име Джак, което всички други мислеха за момче...
и свещеник...
отправил се към новата си Мека.
Жена ти...
Под душа е.
Само на един човек казах къде ще отида.
Доверих се само на един.
Грешка ли направих, Имам?
- Няма прост отговор...
Каквото бе казано, било е само за да ни даде шанс.
Шанс за борба.
Ако не беше заплахата от инвазия, никога нямаше да те предам.
Давам ти думата си.
- Ридик!
Ридик?
Дъщеря ти.
Не.
- Името й е...
Щом имаш спор със мен, нека си остане само между нас.
Не ти трябват имената им.
Зиза.
Казвам се Зиза.
Зиза.
Сладко дете.
- Наистина ли си убивал чудовища?
Тези, които са щели да наранят баща ми?
Така я приспивах.
- Хайде, Зиза, тръгвай.
Сега, кого трябва да убия за да сваля наградата за главата си?
Казано е, че появата на комета винаги ги предхожда.
Тези погубници на светове.
Цели планети изчезнаха.
8 милиона заселници ги няма. Цялата система "Екуилиян" също.
Хелион Едно, е единствената надежда за планетите наоколо.
Ако ние паднем, и те падат.
А после...
Всевишни, как да спася семейството си?
Чу ли нещо от това, което казах?
Каза, че цялата вселена бавно отива по дяволите, нали?
Точно така.
Случва се понякога.
Този, който искаше, е вече тук.
А чие е това гърло?
Прережеш ли гърлото ми, няма да мога да отменя наградата за главата ти.
Нито да разбереш защо бе толкова важно да дойдеш тук.
Ще отдръпна острието, когато махнеш наградата.
Това е Ерион. Пратеник от расата на първичните.
Не ти мисли злото.
Малцина от нас са срещали мъртвороден и сега са живи да говорят за това.
Така че, когато аз реша да говоря, ти би искал да ме чуеш.
Мъртвороден...
Това е името, което ще преобрази или убие...
всяко останало човешко същество.
Освен ако Вселената не възвърне баланса си сама.
Вероятно мислиш, че разговаряш с някой образован от системата Пинал.
Всъщност, не си въобразявай...
Балансът е всичко за първичните.
Вода за огън. Земя за въздух. Имаме 33 различни думи за това.
Но сега имаме само време да говорим за баланса на противоположностите.
Има една история, Ридик. За млади мъже, фюрианци.
Удушени при раждането си.
Удушени със собствената си пъпна връв.
Когато Ерион разказа тази история пред съвета на Хелион, аз й казах за теб.
Какво знаеш за ранните си години?
- Помниш ли родната си земя?
Къде е била?
- Срещнал ли си други?
Други като теб?
Сестро, те не знаят, че така само ме ядосват.
Отваряйте! Хайде! Отваряйте!
Претърсват къщите.
Издирват човек, който е пристигнал днес. Мислят, че е шпионин.
Шпионин?!
- Видя ли го някой, когато влезе?
Ладжун, престани!
Ще ги отпратя. Изчакай малко, моля те.
Моля те, ще изчакаш ли поне една минута за да спасиш светове?
Това не е моя битка!
Значи... ще ни оставиш на съдбата ни?
Точно както направи с нея.
Ела! Ще се опитаме да ги отпратим.
Оставете ни намира.
Тук няма никой!
Вие не разбирате. Той може да ни помогне!
Не се страхувате от мрака, нали?
Спомена за... нея?
Тя...
те търсеше.
Умряха хора. Пратиха я в затвора.
Не съм сигурен точно къде.
Но е планета толкова гореща, че да не можеш да стъпиш.
Крематория...
- Младата Джак...
Тя те имаше за по-голям брат. Боготвореше те.
Ти трябваше да я наглеждаш.
Тя никога не ти прости за това, че замина,
когато най-много имаше нужда от теб.
Трябваше да стои далеч от мен. Както и всички вие.
Ридик!
Ще спреш ли новите чудовища сега?
Фюрианци... Непокорни до последен дъх.
Не, не! Отиваме в скривалището.
И ще сме само ние.
Не се разделяйте.
Бойни кораби, приберете бойните единици от земята!
И без това сме тежки.
Следвайте ме!
В другия бункер. Насам!
О, да!
Тук сте в безопасност.
Скрийте се!
- Ела, Зиза.
Елате!
Следиш ли ме?
Ладжун и Зиза!
Когато всичко приключи.
Трябва да ида при семейството си.
- Когато всичко приключи!
Имам кораб.
Може да дойдеш с мен, ако не те притеснява да пътуваш със затворник.
Благодаря, но трябва да взема семейството си през реката.
С Божията помощ, ще се скрием и...
Убеден съм, че Господ си има своите трикове.
Но да ви измъкне от тази каша няма да може никой,
освен мен.
Да идем при семейството ти.
Тук.
Скрийте се.
Имам.
- Не ме следвайте.
Ще има друг живот за мен в отвъдното.
Ще има и за теб.
Да съберем новите попълнения.
Винаги е вдъхновяващо, нали? Падението на една династията.
Помни мястото си, Господарке Ваако!
Мястото ми е до теб, скъпи съпруже.
От тук до самата Подвселена.
В тази Вселена...
живота тече против нормалните правила.
Тук хората са разделени на толкова много раси.
Объркани във вярата и убежденията си.
Водени от една заблуда.
Нашата цел е да поправим тази заблуда.
Защото има друга Вселена.
Вселена изпълнена с живот.
Съхранен.
Съвършено ново място, наречено "Подвселена".
Но пътят към тази Вселена...
преминава границата.
Границата! Преведете ни през границата!
Това, което на ваш език наричате... смърт.
Затова тази Вселена трябва да бъде умъртвена,
за да може Подвселената да просперира.
Огледайте се. Всеки мъртвороден в тази зала...
всеки един от тези, които за една нощ пометоха вашето опълчение,
някога бе като вас. Бореше се немощно като вас.
Защото всеки мъртвороден сега е преобразен човек.
Не искаме да се променяме!
- Всички в началото
сме били нещо друго.
Трудно бе и за мен да приема тези думи, когато ги чух за първи път.
Но се промених. Оставих ги да премахнат страданието ми.
Предал си вярата си.
Промених се. Точно както и вие ще направите,
когато разберете, че Подвселена ще бъде достъпна само за тези,
които вярват в съдбата на мъртвородения.
За тези от вас, които точно сега
ще паднат на колене и ще се помолят да бъдат пречистени.
Няма да се откажем от вярата си!
- Никой няма да направи това!
Немислимо е!
Това е свят на много народи и религии.
И ние не можем и няма да се преобразим.
Тогава ще взема душата ти.
Присъединете се към него...
или към мен.
Това е единствената ти възможност.
Приеми предложението на Лорд Маршъл и се поклони.
Не коленича пред никой човек.
Той не е човек.
Той е свещен полу-мъртвец, който е видял Подвселена...
Не съм част от тези хора тук.
Но бих искал част от него.
И ще я имаш.
Спрете го!
Иргън - един от най-добрите ми войни.
- Щом казваш...
Какво мислиш за това острие?
Мисля, че е с половин грам по-тежко отзад.
Обичаят ни е да запазиш това, което си убил.
Познавам ли те?
Срещали ли сме някъде в някое далечно поле?
Убеден съм, че щеше да го запомниш.
Ти със сигурност също.
Заведете го за прочистване на съзнанието.
Може би ще се съгласи, ако някой просто го помоли.
Това е рядко срещано предложение.
Посещение в Некрополис.
От много време не съм подушвал прекрасен аромат.
Нека ти покажа пътя.
Хубави очи. Ела.
Последните шестима Господари наричаха това свой дом.
Великолепно е, нали?
- Бих се изразил различно.
Това важи за всички нас.
Преобразуващи се, които получават знака на Мъртвородените.
Научават се как една болка може да потуши друга.
Ето.
Съвършено.
Колкото повече се съпротивляваш, толкова повече болка ще понесеш.
Довел си ни Нов?
Интересен екземпляр.
Навлизаме. Няма да отнеме много време.
Проникнахме в подмозъчната кора.
Ридик!
- Върнете се по-назад!
Сканираме пресни спомени.
Мисли за някой на име Джак.
Ридик!
Тя отиде в затвора.
Открити са спомени за представител на първичната раса.
Единствената раса, която ще забави инвазията на Мъртвородените.
Фюрианците...
Откъде идва? Кой е народа му?
Това трябва да знам.
Долавяме сила.
Спомни си кой си.
Долавяме фюрианска сила.
Заради всички ни.
- Той е фюрианец, фюрианец!
Оцелял фюрианец!
Погледни света ни,
надникни в гробовете на онези, които не успяха да избягат преди 30 години.
Няма бъдеще, докато не си спомним миналото...
за всички ни, които носим белега.
Убийте фюрианеца! Убийте Ридик!
Убийте Ридик!
Убийте Ридик!
Кой е този мъж?
Намерете го! На всяка цена!
Намерете го!
Нека позная - пет души сте този път?
Няколко неща можеше да направиш и по-добре.
Първо - да развалиш локатора на кораба. Този, който ми открадна!
И второ, а това е и по-важната част.
Трябваше да ме очистиш, когато имаше възможност.
Въпроси?
- Да.
Защо се забави толкова?
Да вървим, мъжаго.
Влизаме и излизаме, без никой да ни усети. Падам си по тия номера.
Не бързайте с приказките.
Копелета. Облъчват ни.
Непознато поле сканира кораба.
Знаех си.
- Някой ни засече.
Да пробваме със стръв?
Да изстреляме една.
- Изстрелване.
Примамката изстреляна.
Подготвяме старта на йонния двигател.
И така... Къде да те пуснем, мръснико?
Кой ще плати най-много за теб сега?
Касапския Залив, може би?
- Касапския Залив?!
За десет минути ще им се измъкна.
Протеиновите вафли не са лоши.
А какво ще кажеш за Салуна? Много хубав двойно подсигурен затвор.
Те си пазят отворена килия за мен. В случай, че се отбия.
Знаеш ли какъв е проблема на тези места?
Това са места за глезльовци като теб.
Може би трябва да помислим за някое наистина ужасно място.
Какво ли е намислил пък сега?
- За тройно подсигурен затвор...
Без дневна светлина. Останали са само три такива.
Два от тях са далеч от възможностите на този кораб.
Остава само един...
Крематория.
Това ти е на ума. Нали така, Туумбс?
Как той знае къде отиваме, а ние не?
Зарежи тая работа.
- Мразя това.
Просто го направи!
Този твой нов екипаж...
Приличат ми на аматьори.
Вероятно не си им казал какво се случи на предния екипаж.
Носи ти се славата на печен, безмилостен убиец.
Виж се сега.
Овързан като салам.
Предлагам да атакуваме Хелион 2. Да ги съкрушим.
Това ще ни струва 20000 войника, 5 бойни кораба и нищо повече.
Защо да използвам груба сила?
Този начин вероятно е по-разумен.
Да започнем от края.
Ще започнем с Хелион 5. Последната планета от системата.
Ще се приближим към тъмната част на полукълбото.
Отстраняваме тези оръдия най-напред...
След това бързо атакуваме слабите им места.
Както виждате, най-слабото им място е...
Точно зад тях.
Открих следа, която ни води извън планетата.
Ти също трябваше да си извън планетата, Ваако.
Изпратих екип от най-добрите ми съгледвачи.
Където и да е отишъл Ридик, ти трябва да го преследваш до края.
Ти!
Искаш аз да заема цяла фрегата само заради един дивак...
Не спори, Ваако!
Приеми го на вяра.
Винаги е бил неспокоен, щом си до него.
Господарят. Несигурен.
Вероятно, защото знае, че си два пъти по-добър воин от него.
Някои казват, че е прекалено артистичен за този пост.
Няма да се изненадам, ако скоро някой го предложи за повишение.
В пълен мъртвец.
Внимавай какво говориш!
- Да го кажа ли по-меко?
За да звучи повече като заговор?!
Защо когато се заговори за отказване от престола,
всеки смята, че има заговор?
Защо просто да не е...
разумно планиране?
Когато е готов, той ще избере наследник.
Кой? Тоул?! Скейлс?!
Пречистителят?!
Никой от тях няма силата и достойнството...
на Лорд Ваако.
Запазваш каквото си убил.
- Престани!
Такъв е обичаят на Мъртвородения.
Казах... да престанеш!
Ще умре, когато му е било писано, и нито ден по-рано.
Защо?
- Защото всички му служим.
Нарича се вярност.
- Нарича се глупост.
Най-накрая привлякох вниманието ти.
Изпълнен си с величие.
Само да можеше да видиш, каквото аз виждам.
Знаеш ли какво искам?
Днес се опитах да се приближа незабелязан до него и той ме усети.
Искам да отида в Некрополис.
Веднага.
Полумъртвата му душа усети, че бях зад него.
Той вижда всичко.
Когато никой не гледа...
Когато няма никой...
Ще коленича до теб...
Когато седнеш на трона.
Първичен? Тук?
- Един от пленниците.
И защо, след 30 години, трябваше да бъдеш точно ти?
Не ми прилича на пленник.
Първични. Говорят за неутралност, а всъщност са вещици и шпиони.
Защо иначе ще се движат като вятъра?
Но къде отиде? Къде се крие фюрианеца сега?
Бъди добър воин и тръгни след този Ридик.
Аз ще открия защо Лорд Маршъл е толкова изплашен от него.
Знаеш ли, че скърцаш със зъби нощем?
Доста е секси.
Система: Игнеон ПЛАНЕТА: КРЕМАТОРИЯ
Целта е достигната. Активиране на ръчно управление.
700 градуса на дневната страна. 300 градуса в затъмненото полукълбо.
По-добре да не ни хваща слънцето.
Ако трябваше да избирам между това място и Ада...
щях да избера Ада.
Син ъгъл... добре.
- Задръж.
И...
{Y:bi}Курс - зададен.
Пълна тяга!
Ъгъл на навлизане в атмосферата, неправилен.
Виж ме, мамо. Без ръце!
Пускай спирачките!
Май оцапах гащите.
Аматьорско, Туумбс. Много аматьорско.
Удобно ли ти е?
Когато возенето приключи, очилата ти са мои.
Къде е Флинт?
29,4 километра.
Значи, това е Ридик.
За колко говориш? За 700 бона?
Не приемай, шефе.
- Анатолий има усет за неприятности.
А този Ридик...
Е, голям проблем.
- И така, 700000 са добри пари.
Аз бих взел парите, Туумбс.
Гилдията ни плаща такса за всеки затворник.
Ние плащаме на наемниците 20%,
в зависимост от това колко дълго ще оцелеят.
Какво ще кажеш за следното?
Отваряш този сейф, скрит зад конзолата там,
вадиш истинския тефтер, и тогава изчисляваме процента ми.
Тогава ще си ходя.
Да си отворя тефтера? Това ли предлагаш?
Не е предложение.
Това са опасни дни, ако вярваш на приказките.
Приказки?
- За мъртви планети.
За призрачна армия.
За "тях".
Тях?
Отново ще прегледам цифрите. Вероятно ще отнеме няколко дни.
И така, може да останете като мои гости.
Поне тук всички сме в безопасност, нали?
Да, шефе.
Давам ти един ден.
Един.
Има съкилийници, има и затворници.
Затворникът спазва определени принципи.
И знае кога да покаже някакво уважение.
От друга страна, съкилийникът се възползва от другарите си.
Само стражите работят с него. Внася позор...
в играта.
Е, ти от кои ще бъдеш?
- Аз?!
Аз просто минавам от тук.
Добре дошъл в Крематория.
Да си пробия ли път?
През гръбнака, четвъртия прешлен, чак до коремната аорта.
Какъв фонтан ще се стане само.
Как мога да получа такива очи?
Най-напред трябва да убиеш няколко души.
Само това? Правила съм го много пъти.
И после трябва да те тикнат в затвора.
Където ти казаха, че няма да видиш дневна светлина отново?
Само че там нямаше доктор, който да изсветли очите ми.
И всичко, което ми каза, бе пълна лъжа!
Какво ще направиш?
Опитваш се да ме възбудиш?
- Спомни си с кого говориш...
Джак!
Джак е мъртва.
Тя беше слаба.
Не можеше да реже.
Името ми сега е Кира.
Аз съм нов вид животно.
Могат да бъдат голямо изпитание. Тези далечни пътувания.
Изпитание за истинската ни същност.
Не мислиш ли, че е така?