Yu-Gi-Oh - 012 - Joey vs. Rex Raptor Part 2 (1998) Свали субтитрите

Yu-Gi-Oh - 012 - Joey vs. Rex Raptor Part 2 (1998)
До сега в Ю-Ги-О...
Аз ще се дуелирам за Май, познавате ли ме?
Това е Рекс Раптор...
Този ли трябва да ме уплаши?
Ако Юги помога, Джоуи ще бъде дисквалифициран и Рекс печели автоматично.
Това е големият ти шанс да се докажеш или просто ще отстъпиш назад?
- Разбира се, че той ще...
- Не, така го искам.
Само аз и той.
Юги, не се обиждай, но искам да стоиш на страна този път.
Не мога да повярвам, че си станал малкото кученце на Май.
Бебе Дракон.
Двуглав Кинг Рекс, атака!
Още имам Магьосника на Времето...
Без помоща на Юги, този идиот не знае дори как да го използва.
Играя Скалистото Огре в защита.
Мегазауър!
Наръгай го с рогата си!
А така...
Запознай се с върха на хранителната верига...
Змийски Дракон!
Давай Лава Гард на Битката!
Атакувай зеленият!
Какво, соник бластът ми беше отразен...
Червеният помогна на зеленият...
- Да, и сега, когато пак сме заедно...
- ...Рекс няма чудовище, с което да ни спре.
Радвайте се докато можете, защото партито ви скоро ще свърши.
Субтитри: WickedSick [TX]
Превод: SVMM
Рогатите ти животни може и да контролират полето...
Но да видим, дали ще можеш да го задържиш.
Тракадокс.
Гард на Битката, покажи малко страст на тази карта!
Виж ги как блестят, тези двамата наистина са отбор.
Прав си, бонусът от това, че и двамата са на полето ги прави доста трудно победими.
И след като Джоуи победи най-добрата карта на Рекс, останалото трябва да е лесно.
Довърши го, братко!
Кой е казал, че Змийският Дракон беше най-добрата ми карта?
Най-доброто ми чудовище е дракон, но от различен тип.
Червеноокият Черен Дракон!
Какъв дракон?
Колкото и да си помагат приятелчетата ти няма да са достатъчно силни за този звяр.
Значи съществува... Дядо ми е разказвал за тази карта...
Картата е направена, за да се противопоставя на Синеокият Бял Дракон.
Време беше Рекс да изиграе карта, която да сложи Джоуи на мястото му.
И ако мислиш, че тези двамата пак ще се спасят, помисли пак.
С Драконовите Нокти Червеноокият ми Дракон ще е достатъчно силен да победи и армия от тези.
Червеноок Черен Дракон, инферно бласт!
Как унищожи и двамата само с един изтрел?
Тези, които се защитават заедно, умират заедно.
Не си мисли, че тези диваци са достатъчни, за да се спасиш от дракона ми.
Този изрод...
Добро момче, Рекс, добра работа.
Усещаш ли тази воня, Джоуи?
Това е от мъртвите ти Бойни Гардове.
Познай кой е наред сега?
Трябва да остана концентриран...
- Не се предавай!
- Юги, кажи ми, че този дракон не е толкова силен, колкото изглежда...
Все пак трябва да има нещо, с което Джоуи да може да го спре.
Иска ми се да можех да й отговоря, има един последен ход, който може да го спаси.
Но аз не мога да му давам съвети в този дуел.
Джоуи ще трябва да се оправя сам.
Играй което чудовище си искаш, драконът ми има силата да победи целият ти дек.
Рекс е прав, нямам създание, което да може да се справи с това нещо.
- Явно тук ми сритват задника...
- Хей, Джоуи...
Може и да нямаш чудовището, с което да победиш, но поне имаш акъла.
- Не се отказвай, Джоуи.
- Не забравяй, дуелирай се от сърцето си.
Сега му покажи от какво си направен.
Да, така е Джоуи, още една карта за Червеноокият ми Дракон.
Почти забравих, че Джоуи още има Магьосника на Времето.
Той победи Май с това, но и с помощта на Юги, няма да знае как да я използва сам.
Ще победиш ли най-накрая или просто ще седиш там и ще гледаш тъпо...
Хайде, пак обиди, няма търпение да я победя в дуела ни, чакай малко...
Ако взема Магьосника на Времето на Джоуи, това ще е перфектното отмъщение, тя не може да спечели срещу тази карта.
Джоуи, хайде да направим нещата интересни като заложим и по една карта заедно с чиповете.
И за да е честно и двамата ще заложим картите, които имаме на полето.
Но аз няма карти на...
О, да, Магьосникът ми на Времето. Бях забравил за него...
И за него аз ще ти дам моя Червеноок Черен Дракон.
Какво си мислиш, че правиш куха главо?
Тук си, за да изкараш Джоуи от играта, не да си подобряваш тестето.
Ти не се меси.
Двулична змия, знам на къде биеш!
Не съм змия, динозавър съм и ти го знаеш...
С този дракон наистина ще мога да спечеля парите от турнира за сестра ми.
Но ще трябва да рискувам картата, която Юги ми даде.
Чакай малко, какви ги говоря, може би няма да се наложи.
Имаме си сделка, Рекс, твоят дракон, моят магьосник, победителят взима всичко.
Смел ход...
Загубеняк...
И докато сме на темата, мисля също така да го използвам.
- Давай Магьосник на Времето!
- Какви ги вършиш?
Джоуи изигра възможно най-добрият ход за ситуацията.
Това нямаше да се случи ако просто ме слушаше Рекс!
Това е Рекс, ако моят Магьосник успее ти напускаш острова.
Ще заложиш целият дуел на едно завъртане?
Знаеш какво ще стане, ако стрелката спре на череп, нали?
Това е риск, който трябва да поема, давай, завърти времето!
Какво става, ако стрелката спре на череп?
- Ще се саморазруши и ще нарани Джоуи.
- Трябва да спре на кула!
Целият този дуел се сведе до едно завъртане.
- Изнервящо е само да гледаш.
- Само дано стрелката не спре на череп.
Да се надяваме, че няма.
Хайде машина на времето...
Хайде, трябва да е череп...
Спира...
По-бавно...
А така, Джо...
- Не...
- Пътуване във времето, започни!
Идиот такъв, виж какво направи...
Времето се ускорява и излиза извън контрол.
Годините минават като секунди.
Той се вкамени...
Не, не е...
Малко е посивял с времето, но това е нормално...
Хайде, Рекс, кажи му да атакува, давай!
Червеноок... Давай, атакувай...
Не, не, не...
Милионите години изминали заради магьосника на Джоуи направиха дракона на прах.
Предполагам, печелиш чиповете ми...
Чакай малко...
Освен чиповете ти, печеля и Червеноокия Дракон, честно и почтенно.
А така...
При това направи всичко сам.
Успях, приятели, направих го!
- Ти си човекът, Джоуи.
- Точно така си е.
- Браво на теб, човече.
- Благодаря ти, братко.
Май падна, приятелю.
Ти ме удари, след всичко, което направих, ти ме удряш?
Да, сега вече сме квит за дето и ти ме удари.
Не знаеш ли, че два тупаника няма да разрешат проблема?
Да ги направя три ако искаш?
Стига, не е нужно да се биете...
Може би не трябва да се месим, те просто така показват, че им пука един за друг.
Добре тогава...
Само дето май не им пука за мен толкова много...
Доста бързо се стъмни.
Да, може би трябва да си направим лагер някъде.
Не ми казвай, че си уплашена, Тея.
Ние сме тук, за да те пазим.
Да, но вас кой ви пази?
Добър въпрос, да направим лагер.
Спокойно, няма нищо в тая гора освен щурци и катерички.
И когато накрая отворили торбата, за да видят какво има вътре...
Там имало 20 пици пеперони с двойно сирене и шунка.
О, стига, това пък какво общо има с история за духове.
Ако скоро не намерим храна аз ще се превърна в дух.
Тези двамата и стомасите им, нали Юги...
Хей, вечерята ми...
Не...
Някои гъби са отровни Джоуи...
Тогава ни направи услуга и я изяж.
Ти пък какво искаш, Май?
Това е, може да се биеш с мен, да ме обиждаш, но няма да ядеш пред мен!
Гладен ли си, добре, дай ми чиповете ти, а аз ще ти дам малко храна.
Забрави, тези чипове за безценни.
Шегувах се, Джоузеф, с радост ще си поделим храната ако просто помолиш учтиво.
Да, за да може след това и за това да ми се подиграваш?
До утре ще съм си спечелила входа за замъка, тъй че нямам нужда от толкова храна.
Да, а ще е добре утре да не се дуелираме на празен стомах.
Това е просто нов трик, ками ми една добра причина да ти вярвам.
Защото съм или аз или онази отровна гъба.
- Вижте тези неща, бонбоси, чипс...
- Долу ръцете от тях...
- Плодове, сода...
- Долу ръцете и от содата...
Съжалявам, долу ръцете от всичко.
Първо трябва да свършите това онова.
- Юги, отиди и намери дърва за огън.
- Добре.
- А вие може да донесете вода.
- Няма проблем.
Ако не бълва глупости ще дава заповеди...
Бих преглътнал гордостта си, за да преглътна и малко храна...
- Отивам да потърся дърва.
- Добре.
Ти как се казваш, Тея, нали?
- Ако искаш да се освежиш, там има подвижен душ.
- Благодаря, Май.
Това ще се движиш с тези момчета не значи, че трябва да миришеш като тях.
- Джоуи, не мисля че трябва да сготвим и бонбоните...
- Стой на страна, знам какво правя.
Май е доста странна, първо се заяжда с нас, а сега си правим лагер заедно.
Виж се Джоуи, липсва ти само шапка и готварска престилка...
Боже, престани вече...
А сега продължавай да готвиш.
- Доста си строга, Май.
- Трябва да се внимава наоколо.
Особено с група чудаци като тях.
- Не знам защо изобщо се влачиш с тях.
- Защото са най-добрите ми приятели, Май.
Тези ли, според мен стават само за хамали и монтьори...
- Хей, Май...
- Какво има?
Чух нещо да се движи отвън...
Е, вече си е отишло...
Поне мирише добре...
Хайде да започваме...
- Вкусно...
- Благодаря...
- Не е зле. Как е при теб, Тея?
- Четири звезди.
Като говорим за звезди, чух че си спечелила няколко, Май.
Колко имаш, осем или девет?
Колкото и да са, май вече почти си на финала.
Не се прави на добряк, Юги.
- Въпрос на време е преди...
- Да забравим за това тази вечер.
Хайде да се шегуваме с Джоуи, това винаги е забавно.
Добре, само искам да е пределно ясно едно нещо...
Всеки дуелист, който ми се изпречи ще бъде размазан.
Сега ако ме извините, отивам да се поразходя.
Наистина знае как да развали вечерята...
Не трябваше да лагерувам с тях, въпреки че не изглеждат толкова зле.
Готини са, но не мога да се размеквам сега, аз съм дуелист, всеки ми е враг.
Няма приятели за мен, искам да победя и ще го направя сама.
Леле каква вечеря...
- Доста съм уморен.
- Не трябва ли да потърсим Май?
- Добра идея.
- Доста време я няма вече.
Сигурно е капан...
Какво беше това?
Сигурно е седяла там през цялото време, хайде излез Май.
Това е Бакура.
Виждате ли, не съм си измисляла...
- Какво правиш тук, Бакура?
- Същото като вас предполагам.
Доста ни изплаши докато се промъкваше в храстите.
Да, за момент си помислихме, че има място за притеснение, глупаво, нали?
Джоуи, гледаш тази карта от час, какво толкова има?
Ще ти кажа, но не се смей.
Понякога си мисля, че аз съм някоя от картите и сам се бия с другите чудовища.
Това не е ли глупаво?
И ако беше така, ти коя карта би си избрал, Джоуи?
Тази...
Огненият Рицар побеждава всички!
- Не и моята, Сайбър Командирът!
- Смешни сте с вашите карти, момчета.
Всеки си има карта, с която се представя.
Трябва и ти да си избереш една, Тея.
Добре, избирам си тази, Магьосникът на Вярата.
- Какво, трябва да се шегуваш?
- Повече е като Магьосник на Изродите.
Млъквайте!
Кажи ми коя е твоята карта, Юги?
Това е лесно, Черният Магьосник.
Не мислите ли, че все пак е глупаво да се сравняваме с карти?
Може би, но дядо казва че не само за картите, трябва да вложиш малко от себе си във всяка от тях.
Коя е твоята карта, Бакура?
Това е моята любима.
Това не е ли Промяна Сърцето?
Доста странна картинка, не мислите ли?
Ако искате да видите как работи може да се дуелираме сега.
Добре, след всичко това ще е добре да се дуелираме за кеф.
Съгласен съм, идеята звучи добре.
Защо всички не сложите картите си в дека на Юги, така всички ще играем.
- Добра идея.
- Да...
Добре, но с всички тези карти ще е наистина трудно да ме биеш.
- Вярно, но може и да ви изненадам.
- Това ще е забавно.
- Добре, готов съм.
- Сигурен ли си, че ще играеш сам?
Не се бой бакура, ще внимаваме с теб.
Добре, хайде да започваме.
Преди да започнем искам да споделя нещо с вас.
- Най-вече с теб, Юги.
- И какво е то?
Ще видиш.
Какво прави?
Това е доста странно...
Не може да бъде, Хилядолетен Предмет.
Да, и магията на Хилядолетният ми Пъзел ще ни отведе в Реалността на Сянката.
Леле, мразя магията...
- Защо правиш това, Бакура?
- Имаш нещо, което искам и мисля да си го взема.
Това не беше толкова трудно.
Душите им са заключени, и след толкова векове, пъзелът ще стане мой...
- Не може да бъде...
- Искаш Хилядолетният ми Пъзел?
Тогава ще трябва да се дуелираме, но ако победя ще ни освободиш всичките.
Добре Юги, но повярвай, залозите тук са много по-големи от колкото си мислиш.
И това е една Игра на Сянката, която не можеш да спечелиш!