Me, Myself And Irene (2000) (Me.Myself.And.Irene.2000.DVDrip.XviD.AC3.iNT-EDRP.CD1.srt) Свали субтитрите
Имам пистолет на кръста и правото да пращам в ареста.
Аз съм шефа на тази магистрала,
така че внимавай какво правиш, по моя път когато караш!
Ако ти закона нарушиш, сигурен бъди - от мен ще чуеш:
- В този щат аз упражнявам контрол. Аз съм магистрален патрул.
От далече ти си ме видял, защото моите врати са в цвят бял,
моята сирена силно пищи и сигналната лампа в червено блести.
Работя по цяла нощ и по цял ден. И за закона правя това, което зависи от мен.
За да не ти напиша фиш, по-добре скоростомера си виж!
Аз само упражнявам контрол. Аз съм магистрален патрул.
Аз съм магистрален патрул. Магистрален патрул.
Работното ми време е дълго и заплатата ниска. Но да ви принудя да карате бавно от мен се иска.
Аз само упражнявам контрол Аз съм магистрален патрул.
АЗ, МОЯ МИЛОСТ И АЙРИН
Запознайте се с Чарли - грижовен баща, честен гражданин...
и 18-годишен ветеран на най-великата крепост на закона в района -
Щатската Полиция в Роуд Айланд.
Това е домът на Чарли - скромен като самия него.
Въпреки че живееше близо до водата, Чарли не беше добър плувец,
както ще разберем малко по-късно в нашата история.
Но нека не избързваме.
Най-добре да се върнем назад и да започнем от самото начало.
18 години по-рано
Като младеж Чарли винаги е бил самостоятелен.
Той беше най-добрият млад кавалерист
и се срещаше с най-хубавото и най-умното момиче в града.
Тя се казваше Лейла, точно както в песента.
Ммм, Чарли.
Нямаш си представа колко много те обичам.
- Наистина ли?
- Наистина.
- И ще останеш с мен при всички случаи?
- Разбира се, Чарли.
А ако се наложи да отидем в Арктика и никога да не се върнем вкъщи,
и трябва да ядеш китова мас до края на живота си?
- Би ли останала пак с мен?
- Да, ще остана.
- Но се надявам това никога да не се случи.
- Аз също.
Когато дойде пролетта,
те се ожениха.
И да Ви кажа приятели, каква сватба беше само...!
Церемонията се контролираше от отец Кен Гъмберт,
а половината Щатска Полиция Роуд Айланд присъстваше.
- Честито, Чарли!
- Благодаря Ви, капитане.
- Ооо!
- Добре.
- Вижте какво си имам.
- Ооо!
Ето ни и нас.
Ах.
О, извинете ме. Вие хора, приемате ли чекове?
Кажи го пак! Ние хората, приемаме ли чекове? Искаш да кажеш - ние черните?
Не, не, не. Боже, не. Вашата компания.
Не ми давай такова лайняно оправдание! Това си беше расистка обида.
Не, не беше. Аз, аз никога...
Виж какво! Направо ще те улесня.
Защо просто не ми платиш в памук или с една каруца пълна с пъпеши?
Или какво ще кажеш за две кошници пържени пилета?
Щото нали знаеш - как ние черните обожаваме пържени пилета, мистър Чарли.
- Хей, не така. Успокой се!
- Какво става тук?
Този тежкар тук не вярва, че негрите могат да работят с чекове.
Чарли, не искам да чувам буквата "н" в нашата къща никога.
Какво? Аз, аз никога не съм казвал нещо расистко.
- Аа, значи това беше за малките хора тогава? - Не!
Мислиш, че понеже съм дребен, можеш да ме пренебрегваш, така ли?
Е, добре приятелче, нека да потанцуваме.
- Ще ти дам един малък урок за ниския център на тежестта. - Какво?
Хей, оу, хей, спри!
Хей! Престанете! Спрете веднага! Сър!
Не ме покровителствай с това лайняно "сър".
- Ооу, хей, това е незаконно.
Спри! О, Боже! Оо!
- О, и продължаваш сега! Така ли?
- Чарли!
- Чарли, не го удряй!
Чарли, Чарли, спри! Чарли, спри!
Чарли, Чарли. Хей, хей, я ми дайте да подържа това! Спрете!
Извинете ме, мистър, мм, Джексън!
Ох, спрете! Как, как Ви е първото име?
- Шонте.
Шонте, наистина толкова съжалявам. Извинявам се.
Елате насам! Нека Ви съпроводя до Вашата колата.
Аз просто нямам търпение към хора, които съдят за една книга по кориците й.
И не трябва да имате.
Отнася се с мен като с нямо лайно. Искам да кажа, с кой си мисли той, че говори?
Аз съм хабилитиран професор по молекулярна генетика в Браун,
а също и председател на Бостънския филиал на МЕНСА. - Шегувате ли се?
Не. Просто карам тази лимузина във връзка с един социологичен експеримент. Това е.
- Но МЕНСА? Аз съм президент на филиала в Провидънс. - Сериозно?
Точно когато Чарли смяташе, че живота не може да бъде по-сладък,
старият мистър Щъркел се спусна, за да им дойде на посещение.
Момче е!
Ой, момче, ой, ой.
Уау!
Той е толкова - уау!
Пак? Какво?
О, Боже мой, ние сме щастливци. Той си има компания.
Давай! Давай!
Чарли толкова много обичаше момчетата,
че просто не можеше да види истината.
И така продължи да живее със съпругата си, като че ли всичко беше нормално.
Ей, Финеран. Ей, Бъди.
- Надявам се, че си донесъл апетита си с теб.
- О, да.
- Ах!
- Чарли, децата ти изглеждат великолепно.
- Да, наистина ли? Мерси.
- А-ха.
Чарли,
нека си остане само между нас,
забелязвал ли си някога, че децата ти имат по-особен тен?
Да, ами -
- моята прабаба е била полуиталианка.
- Полуиталианка?
О, да.
Е, вероятно затова косата им е толкова къдрава, а?
Е, и?
- Искам да кажа, че хората имат различни типове коса. - О, да.
Абе, всъщност накъде биеш?
Не, не, просто казвам - ти знаеш -
хайде, Чарли, по дяволите!
Пишките на тези момчета са по-големи от проклетите наденички.
Престани, Финеран! Говориш за моите деца.
- Бях си наумил да те попитам за това.
- Финеран!
Ела тук! Твой ред е.
Чарли, не ми обръщай внимание!
Това е просто да се намираме на приказка, нали знаеш?
Хм. Добре.
Има нещо неудържимо, което кипи вътре в мен, отче,
и се боя, че някой ден,
ако не направя нещо, направо ще експлодирам.
От къде идва тази ярост, синко?
Не знам. От много неща, предполагам!
Например съпругата ми.
Аз я обичам, както никой друг,
но част от мен подозира, че тя ми изневерява.
И аз, аз вероятно ставам параноик,
но имам чувството...
че целия град се смее зад гърба ми.
Ти ли си, бе, Чарли?
В крайна сметка, страховете на Чарли се реализираха.
Толкова съжалявам, Чарли. Наистина съжалявам.
Но трябва да го направя. Аз открих моя душевен другар.
Но...
Мислех, че аз съм твоя душевен другар.
Тц! Ох!
Хайде, задвижи краченцата бейби, щото ми се иска да се потъркаляме!
Не знам какво да кажа.
Предполагам, че това е което сърцето ми иска!
Чао, Чарли!
Но ти каза, че би яла китова мас!
О, бъди сигурен, че тя ще яде мас, когато освободя палавника!
Интересно е как човек реагира, когато му разбият сърцето.
Някои падат на земята и започват да плачат като деца.
Други, стават и се втурват да изкачват часовникови кули.
Но Чарли Бейлигейтс изглежда не реагира въобще.
Той просто преглътна тежко,
сякаш таблетка за главоболие беше заседнала в гърлото му
и заключи болката дълбоко в себе си.
Както можете да си представите, не беше лесно...
за малките Джамаал, Лий Харви и Шонте Младши...
да растат без майка,
но Чарли направи от тази малка къща голям дом, и момчетата растяха.
И нека Ви кажа, те наистина бяха умни.
- Какво строите, приятели?
- Самолет, тате.
Чао-чао!
Чао, тате!
- Приятна работа!
Чао, тате!
Обичам те, татко!
- Не! Не!
Хей! Спрете! Джамаал, внимавай, в опасност си! Слизай от там!
Не излитай с това нещо!
- Шонте Младши,
как можеш непрекъснато да ядеш такива боклуци и никога да не напълняваш?
- Нямам представа. Само късмет, предполагам.
Вярвате ли че това е неговия глас? Та това е Гомър Пайл!
- Татко, може ли да гледаме Ричард Прайър по HBO?
- Ричард Прайър?
- Моляя... тее...!
- О'кеейй.
В Африка, обаче, аз отивам навън сред природата. Хоо!
Виждате лъвове и лайна. Говоря за истински лъвове,
не от тези, с които се бъзикат в зоологическата:
ти се занасяш с лъвовете
- "Хей, лъвчо, мама ти!"
Хвърляш лайна по него. А лъвът "Ъх-ох, ох!"
И така, годините си минаваха една по една.
А момчетата, е, те просто пораснаха.
...да ми тръсне салатата!
Приятелите ме питаха - "Да ми тръсне салатата? Ха, това пък какво е?"
Да, ами, да ти тръснат салатата...
означава да ти изядат задника с желе или сироп.
Аз лично предпочитам сироп.
Забавен е майка му стара.
Въпреки че работата на Чарли в полицията започна да куца,
децата се справяха добре.
По дяволите! Не мога да изчисля атомната маса на този шибан деутрон.
Лайна, човече, това са просто лайна.
- Виж. Кажи ми това, кажи ми го!
- Какво, бе?
- От какво е направен деутрона?
- Ха, от протон и неутрон.
Тогава какво, по дяволите, прави този електрон точно тук?
- Мамка му, не знам.
- Ами, махни го от там тогава!
О'кей, значи казваш трябва да събера атомните маси на протона и неутрона, така ли?
- Мм-хм. - Добре, но какво да правя с проклетия електрон?
Мога ли да го сложа ето там?
Енрико Ферми щеше да се преобърне в шибания си ковчег, ако чуеше такава глупост.
Тоест, той щеше да си завърти задника точно в лицето ти.
Ей, Джамаал, ей, отпусни малко нашия човек.
Виж к'во, аз просто се опитвам да му помогна да не изглежда глупав, ясно ли е?
А той продължава да ми задава такива въпроси, че хората да си помислят, че е тъпанар.
- Аз не съм тъпанар.
- Здравейте, приятели.
- Здрасти, тате.
- Хей, татко как я караш?
- Какви са тия вълнения тук?
- Само училищни лайна и лайна.
- Как е моето малко момче?
- Боря се. Тази квантова физика ме побърква.
- Ако не се стегна, пак ще получа две плюс.
- О, тогава ще има бой.
Човече, тоя е прост като матрос, той си мисли, че интеграл е някой император.
- Зарежи го, бе!
- Ами, ти пък мислиш, че полипептид е някоя шибана паста за зъби.
Ооо, аз се махам от тук. Иначе ще ми се подпали шапката.
Целувки.
Мм, татко.
- Ще се видим по-късно.
- Обичам те! Добре.
Да, Чарли всяваше огромен респект вкъщи,
но навън - ами, това беше друга история.
Здрасти, Ед.
Чарли.
Ед, случайно да си виждал днешния ми вестник?
Ами, жена ми го взе да го чете.
Ааа, би ли и казал да го хвърли в преддверието, когато свърши?
Не можеш ли да си вземеш друг в работата?
Даа, аз... предполагам, че мога. Задръж го.
- Ей, Чарли.
- Здрасти, Джордж, Хърб.
- Здрасти, Чарли.
- Как сте, приятели?
- Здрасти, Чарли.
- Слушай, Дик, аз...
Хей, момчета, ела да видите какви балкони.
Уоу!
О, да, това ми харесва.
Изглеждат като цепелини на състезание.
- Да бе, двойка Хинденбърги, а?
- Ох, майко природо!
Хайде, момчета, успокойте се! Тя е майка.
"Тя е майка."
- Тя не е моя майка.
- Тя е сладка мама.
- Ще ме убиеш!
- "Тя е майка."
Да, това е страшно. Ох.
Слушай, ъъ, Дик! Съжалявам, ъъ, че те безпокоя така,
но, ъъ, т-т-твоята кола ще бъде преместена.
Добре Чарли, О'кей.
Трябва да го направя в близките десетина петнадесет минути.
Знаеш, че мразя да съм педант, Дик,
но, ъъ, според закона не можеш да паркираш тук за повече от един час,
а ти си тук
вече три дни.
Добре, добре, законът си е закон.
Ще я паркираш ли зад зеленчуковия магазин, Чарли?
Да, разбира се.
- Това ли е?
- Има една стара поговорка.
- Щраусът с глава в пясъка, е лош полицай. - Извинете.
Та, ако не можете да се справите със собствените си проблеми,
е, значи трудно ще решите чуждите.
- Сладурче.
Сладурче? Това е опасно.
Не искаш ли да се преместиш на тротоара, по-далеч от колите?
Баща ми казва, че ти си мухльо и не трябва да те слушам.
Е, баща ти си има право на мнение,
но аз съм представител на закона и имам правото...
- Абе, я се шибай!
- Внимавай с приказките, девойче!
Благодаря, приятен ден.
- Извинете. Чарли! Ей!
Имаш ли нещо против да мина преди теб? Много бързам. О'кей?
- О, да, разбира се, давай.
- Кукличка си.
- А!
- Деца, насам! Хайде!
Не ви ли казах да седите край мен? Спри! Остави това долу!
"Вагиночистач", а? Какво става, скъпа?
Малко повече сиренце в дупката?
- Извинете ме.
- Не се извинявай!
Това няма етикетче с цената.
Проверка на цената на "Вагиночистач", каса номер 5.
Повтарям. Проверка на цената на "Вагиночистач", каса номер 5. Това е "Вагиночистач".
Имаме клиент с плесенясала гъба. Тя меси самун хляб,
но мисля, че тестото е вкиснало.
Обърнете внимание на това!
Хей, човече, чу ли последните новини?
Синът ми, Били, взе главната роля в училищния мюзикъл.
Е, предполагам, че му харесва да бъде петел.
Още ли искаш да скачаш на въже на улицата?
Ще кажа на татко, Чарли!
Грешен отговор. И името ми е Ханк, шибанячке.
Заповядай, Дик.
Паркирах я вместо теб. Между другото,
фаровете ти не работят.
- Мммм, това изглежда добре.
- Заповядайте, полковник.
Много добре, Малкълм. Благодаря.
Полковник, имаме проблем. Нещо е станало с Чарли.
Едно-X до 112.
- 112 слуша.
Разбира се, нищо не пише за подобни неща...
в устава на Щатска Полиция Роуд Айлънд,
така че го пратиха в Бостън на преглед при високо квалифицирани специалисти.
Те бързо дефинираха проблема.
На теб нещо ти хлопа!
А?
- Докторите откриха, че имаш раздвоена личност. - Шизофреник!
- Аз, аз нищо не си спомням.
- Това е защото...
според този доклад, не си бил ти този, на който се е случило.
- Бил е другият.
- Ханк.
- А?
- Каза, че той се казва Ханк.
- И очевидно Ханк се опитва да излезе.
- Опитва се да излезе?
Какво имаш предвид "да излезе"? Как въобще е влязъл?
- Ти си го създал.
- Като не си се борил с проблемите си, Чарли.
От тогава...
Е, ти знаеш, че избягваше конфликтите.
- Но този тип вътре... - Ханк.
-... не прави така.
Докторите смятат, че си създал този характер от необходимост.
Ти никога не си се защитавал.
Чарли,
защо не си взе отпуск, когато Лейла те напусна?
Защо да си взимам? Ти знаеш.
Искам да кажа, че всеки ден в тази страна жени изоставят съпрузите си.
Няма реална причина да не ходя на работа.
Тоест, това не е като да имаш настинка.
Взел ли си си лекарствата, Чарли?
М-хм.
Но аз наистина не съм луд.
А от тях ми изсъхва устата.
Все пак трябва да ги взимаш. Д-р Рабиновиц ни увери...
че ако го правиш, всичко ще е наред.
Това са куп глупости.
Не е чудно, че сте най-малкият щат. Малко ум, малък щат.
Даже не трябва да сте щат. Трябва да бъдете квартал Роуд Айлънд.
- Както кажеш.
- Би ли свалил тези проклети неща, ако обичаш?
И престани да ми зяпаш задника!
Причард, какво става тук?
Ами, полковник, това е Уотърс, Айрин П.
Спрях я за счупени задни фарове на 95-та. Направих проверка.
Има висящо дело в Ню Йорк.
- Катастрофа и бягство?
- Точно така. Раненият пешеходец е подал иск.
Ооо, може и да си го спомня. Та това е абсурдно.
- Аз никога не съм участвала в злополука. През целия ми живот.
Е, аз току що говорих по телефона с пътната полиция в Ню Йорк.
Изглежда те не мислят, че това е абсурдно.
Виж - как ще се разберем...
Била ли сте в Масина, Ню Йорк, миналия петък, втори май?
Ами, да, аз живея там, но не съм имала инциденти.
Просто пътувам до Блок Айлънд, за да видя сестра ми.
Изглеждаш ми готин тип. Няма ли начин да разрешим проблема по имейл?
За съжаление, мис Уотърс, аз не съм единствения, когото трябва да убеждавате.
Ако има някаква грешка, трябва да я изчистите в Масина.
Моля? О'кей, чакай.
Заради нечия грешка аз трябва да се кача на колата...
и да карам обратно до Ню Йорк?
Не, мадам.
Един от нашите кавалеристи ще ви ескортира до там.
- Хей, Холивуд, изключи шибания си телефон!
- Да?
- Ти си задник.
О, здравей, Айрин. Какво съм направил сега?
Слушай, седя в един полицейския участък някъде в Роуд Айлънд,
а те ще се ме карат обратно в Масина, заради някакви фалшиви обвинения.
- Звучи ли ти познато?
- Е, е, е, успокой се.
- Нямам представа за какво говориш.
- Дики!
Спри това лайно!
Слушаш ли ме? Всичко свърши, Дики. Свърши.
Така че, моля те, престани да ме замесваш,
и се обади на твоите приятелчета да ме оставят на мира, ясно ли е?
Виж, аз имам приятели тук.
Ако ти трябва помощ - ще ти помогна.
Само ми дай подробностите. И аз ще разбера истината. Така бива ли?
Масина, Ню Йорк? Човече, проклятие, та това е почти до Канада.
Знам, знам. Това не е моя идея. Трябва да оставя това момиче на север,
а полковника ми нареди да си взема и едноседмичен отпуск.
Защо цяла седмица? Та, това е егати дългото време.
Ами, той иска да си почина, докато свикна с лекарствата.
Е, хайде, няма защо да се притесняваш за нас, татко. Ние сме вече големи.
Тези двамата шибаняци ще пазаруват, а аз ще готвя.
Човече, ти ли ще готвиш? Та ти мислиш, че говеждото месо се нарязва със зъби.
Тогава Шонте Младши ще стане по-малко от 150 кг. Зарежи!
- Това не би могло да се случи. О'кей, момчета. - Не, не тръгвай!
Аз съм тук до утре сутринта. Знаете правилата, когато ме няма: никакви мацки след 11:00.
- Добре, тате!
- Да, човече.
- Чао, татко!
- Обичам те, тате!
Коя по дяволите е тази Айрин, все пак?
Тя работеше за мен през последните няколко години.
Наех я да ми бъде главен управител на игрището за голф.
- Сближихме се.
- Не, ти си сглупил.
За любовта на едно лайно рискуваш да те обесят, Дики. А и мен също.
- Какво знае тя?
- Може да е подочула някой работи.
Да, добре, ще разберем.
Искът е подписан от мъж на име Петерсън.
Той е от АЗОС.
АЗОС? Мислех, че те са ни в джоба.
Е, не всички.
Въпреки че Чарли не можеше въобще да се съгласи с началството,
той направи каквото му наредиха.
- Внимателно по пътя, Чарли!
- О'кей, полковник.
- Държите ли се, мадам?
- Да.
Чарли се нуждае точно от такъв отпуск.
Обзалагам се, че като се върне ще е нов човек.
Ако му позволим да се върне.
Какво имате предвид?
Ами, искам да кажа, че той стана голяма отговорност.
Може да се наложи да го освободим.
Да го освободим? Но, но, капитане, полицейската работа е целият живот на Чарли.
Знам, знам, по дяволите. Знам.
Сега е най-доброто време от годината за пътешествие,
ако не вземем предвид някое и друго насекомо.
Момче, не можеш да надбягаш пътя!
- Хей, хей!
- О, не!
О, Боже мой.
Тези проклети камионджии.
Мислиш ли, че биха извикали някой да разчисти това.
Бедното. Това е ужасно.
Като я гледам тук е от скоро.
Ами, съмнявам се, че ще можем да я поместим, но трябва да опитаме.
Ще вземеш ли онзи край? Само леко побутни!
- Наистина ли?
- Да, да, трябва да опитаме.
- О'кей? Давай!
- О'кей.
- Само, само бутни силно колкото можеш.
- Да, добре.
- Исусе! Оу!
- Oх!
- О'кей, ти само...
- О, още е жива.
- Стой там! Аз ще се погрижа.
- Боже, това е ужасно.
- Оо. Сега, не, не гледай, ясно ли е?
- Добре.
Е, старо момиче, страданията ти свършиха.
Но не винаги е лесно да свършиш работата на майката природа.
Ох. Можеш ли да повярваш?
- Не това е...
- О, Боже мой!
- О, Господи!
Боже! Какво по дяволите става с теб?
Умри!
Хайде! Хайде, момичето ми!
- Хайде към най-зелените пасбища! Хайде!
Освободиха невероятно място за теб в рая.
- Хайде! Помогни ми! Направи нещо!
- Но...
- Аз не...
- Давай!
Давай!
Еее, беше трудно,
но мисля, че направихме това, което трябва.
Патрулна кола, да. Благодаря.
- Мога ли да ви помогна?
- Да, аз съм офицер Бейлигейтс от Роуд Айлънд.
Водя ви вашия арестант, мис Айрин Уотърс.
- Добре. Ще им кажа, че сте дошли.
- Оки-коки.
- За какво е това?
- А?
Оо, това са глупости.
Трябва да взимам по едно на всеки шест часа или ми става весело. Нищо особено.
- Каква е болестта?
Напреднала самоизмамна шизофрения с неволна нарцистична ярост.
А-ха.
Чувстваш ли гъза си скован?
Не, но устата ми става като от памук.
- Имах предвид от пътуването.
- О, не, не.
През годините вече се е начукал и свикнах.
Мис Уотърс, казвам се Петерсън.
Това е моят партньор, агент Бошан.
Ние сме от следственият отдел на Агенцията за защита на околната среда.
- АЗОС?
- Да.
Какво съм ударила? Плешивоглав орел?
Ще ви обясним, госпожо,
но сега ще ви помолим да дойдете с нас.
- Ама, защо не ми обясните сега?
- Ами, госпожо,
ние използвахме вашия случай с катастрофата и бягството, за да ви проследим.
- Да ме проследите за какво?
- Агент Бошан?
Искам да ви напомня отново, че нашият участък е на ваше разположение.
Вие сте добре дошли да използвате която и да е от нашите стаи за разпит.
Оценяваме това, лейтенант Джърк.
Добре. Ами, ако има нещо...
О, извинете ме.
Ще пийна една вода.
Ах! Така, ако мога...
само да получа един подпис тука и си тръгвам.
Добре.
Е, мис Уотърс, късмет.
Надявам се всичко ще се нареди, както желаете.
Мерси много, Чарли.
Не съм направила нищо нередно и вие го знаете много добре.
А какво ще кажеш за марихуаната, която си оставила в апартамента, преди да напуснеш?
Е, добре, пуших малко трева. Това престъпление ли е?
А-ха.
Както и съучастието в подкупи, незаконно присвояване,
изнудване и криене на доходи.
- За какво говорите?
- Името Дики Търман говори ли ви нещо?
Неговата компания, Седър Криик Лимитид,
е под тайно наблюдение повече от 18 месеца.
Какво общо имам аз? Поставих няколко чима на игрището за голф на Дики. И какво?
Кажете ми - голямо нещо като Седър Криик Голф Клуб -
как успяхте да получите работа като управител на игрището?
По принцип, оня тип, Тедески или Тедеско,
беше нает преди мен, но той умря.
Сърдечни проблеми или нещо такова.
Федералните смятаха, че Айрин знае...
повече отколкото тя мислеше, че знае
и животът й беше в опасност.
Те й обясниха, че всичко е ставало под носа й -
източване на държавни агенции, заплахи към всеки, който се изпречи на пътя.
А сърдечният удар на нейния предшественик?
Ами, това беше наречено хладнокръвно убийство.
О, човече.
Ще ме извините ли?
Момчето с пицата.
- Колко?
- Това е 13.95.
О, кучко!
Добре, че Чарли й каза...
къде ще отседне.
Чарли?
Айрин излъга на рецепцията, за да й дадат ключ и влезе вътре.
Чарли.
- Чарли, какво става тук?
- Хм? Айрин?
Айрин, аз само, мм, аз щях да, мм, чета досието ти...
и се опитвах да намеря вратичка в закона.
Твоите устни напукаха ли се, както моите от дългото пътуване?
Няма значение. Трябва да ми помогнеш!
Имаше стрелба и агентите са мъртви.
- Мъртви?
- Да, но търсеха мен, Чарли.
О, Боже. Виж, това е работа на Дики. Знам го.
- Сега какво ще правим?
- Ще се обадим в полицията.
Какво? Не, не може да направиш това!
Тези момчета са в задния джоб на Дики. Затова дойдох при теб.
Не, недей!
Хей, това е сериозно. Ти нямаш...
Аз се махам от тук.
Хей, почакай! Не прави това! Хайде, успокой се! Остави ме да помисля за секунда! О'кей?
Мисли другаде, Чарли! Това е първото място, където ще ме търсят.
По дяволите!
- И така, къде ще ходим все пак?
- Ще видиш!
Те офейкаха набързо,
а после Чарли проведе два телефонни разговора.
Айрин, успокой се сега.
- Чарли?
- Не се безпокой! Аз ще се погрижа.
- Хей.
- Добра работа, Бейлигейтс.
- Мерси. - Съжалявам, че трябваше да се срещнем толкова далече.
Не, няма проблеми. Нормално е.
Бедното момиче е малко параноичка. Точно като децата ми.
Изведнъж им дойде на главата, че полицаите са лошите момчета.
Слушай, не знам какво става, но не съм казала на федералните нищо.
Дики ми каза, че имаш акъл в главата, а?
Защо, по дяволите, се върна при този идиот?
Остави пищова, тъпако! Всичко е записано на видео.
- За какво говориш?
- На мотора има камера.
Трудно е да уцелиш подвижна мишена, нали?
Печеля. Добър ход.
Влизай в колата!
Хайде, хайде, хайде!
Би ли ми казал, по дяволите, какво мислеше, че правиш там преди малко?
Да повикаш това ченге беше невероятна глупост.
Не насилвай емоционалния си коефициент, сладурче!
Страхливото пиле е танцът на Чарли.
Аз танцувам само танго.
Както можете да си представите, трябваше да има обяснение.
Затова Ханк, както се наричаше самият той,
намери спокойно местенце и обясни цялата бъркотия.
О'кей, значи казваш, че ти не си Чарли.
Хайде сега, нали видя Чарли в действие. Човекът е като хартиена фигурка.
Той е под напрежение. Когато всичко е напечено, той е като агне печено.
Добре, чакай, чакай малко! Можеш ли само...
Много е просто.
Чарли е мишокът, който се крие в мазето.
А аз съм плъхът, който знае къде да намери сиренето.
Името ми е Ханк - Ханк Евънс.
- За малките момиченца.
- Значи е истина.
- Чарли е шизофреник.
- Не мога да знам.
Аз не му се бъркам в работата, той не се бърка в моята.
Виж!
Това, че съм като скала, не значи, че съм направен от камък.
Чувствам, че се страхуваш.
Усещам го като статично електричество около моето сърдечно радио.
Ханк? Ханк.
Аз наистина, наистина оценявам твоята помощ,
но няма ли някакъв начин, по който можем...
да върнем Чарли сега тук?
Няма проблеми.
Само се качи на оня стълб, ей там, и се изпикай на електрическите жици.
Виж, не съм тук, за да си играем на домино. Аз съм тук, за да ти спася живота.
Но ако ще правя това, ми е нужно пълнo доверие.
О'кей.
- Това звучи добре, захарче.
- Ханк, не ме наричай така!
Човече, как по дяволите могат да наричат Плутон планета?
Коя шибана планета има елиптична орбита?
Абе, в тая лайняна глупост няма никаква логика.
Мамка му! Този шибаняк Винс Фостър е бил убит. Казах ли ви!
Ще престанеш ли да ровиш в проклетите файлове на Пентагона?
Няма никакво значение кой крастав политик са убили. Просто се захващай с ученето.
- Човече, татко какво ти каза относно шпионирането, а? - Лайняна история, да.
Продължаваш ли да се ебаваш така, забрави за университета в Йейл.
Ще си останеш със шибаняците в Станфорд.
Друг път, братче. Ти ще си късметлия ако те приемат в Дюк с тези 1430 точки на S. A. T.
- Стига бе, знаеш че бях грипав тогава.
- Грипав - кога ме цунеш отзад.
Имаше аневризъм, когато изкара 1430 точки.
- Аневризъм? Човече, говориш пълни глупости.
Гледай сега, братче? Това сигурно е някоя от мацките на Плейбой.
- Вдигай си задника и отваряй вратата, човече!
- Отвори вратата!
- Не се бъзикай с мен!
- Махни ми се от пътя! И дай малко от тоя чипс!
Хей, капитане!
- Приятели.
- Какво, по дяволите, става, човече?
- Това е агент Енисели.
- Господа.
- Какво се е случило, капитане?
- Имаме проблем.
Стягайте си багажа!
- Ние сме заредени и готови.
- Супер.
- Имаме достатъчно запаси, за да изкараме над 72 часа.
Ах, мамка ти!
Хей, блатен червей.
Да, на теб говоря, боклук такъв.
Вдигни си фаса или трябва да го залепя на върха на обувката си...
и да го забуча в дебелия ти задник, пъпчиво копеле?
Хей, човече, успокой се! Това е само една цигара.
О, да? Ами това е само един юмрук.
Но почна ли да го пускам наоколо, ще настане страшна бъркотия.
Нека потанцуваме!
Хей, хей!
Да изритаме лайната от задника на този ненормалник!
Чакайте, чакайте! Той е шизофреник.
Какво му е, по дяволите?
Какво стана, все пак?
Да, Чарли получи няколко контузии за сметка на поведението на Ханк.
Но като изключим кръвта в урината, външно изглеждаше що годе добре.
Съжалявам, че трябваше да срещнете Ханк, мис Уотърс!
А мислех, че аз съм лош. Тоя човек има сериозни проблеми.
Той ни спаси живота.
Във всеки случай Ханк има супер идея!
- Той смята, че може би...
- Ооо, ти Ханк ли ще слушаш?
Я погледни какво ми причини. Ти какво мислиш?
Този тип е неконтролируем.
Знаеш ли какво мисля, че трябва да направим?
Смятам, че трябва да се обърнем към друг отдел и да им разкажем цялата история.
Не много умно, Чарли. Не знаем до къде се простират връзките на Дики.
Ами, тогава знаеш ли какво?
Мисля, че е време да повикаме най-добрата изпълнителна власт в страната:
кавалеристите от Щатска Полиция Роуд Айлънд!
Наистина ли мислиш, че федералните нямат вече човек там?
Ще ни хванат до десет минути.
А и те са хората, които почти не ме убиха на онова място.
О'кей. И какъв беше гениалният план?
Той смята, че трябва да намерим някоя колибка, където можем да се скрием за известно време
О, да? А вода и храна?
Той вече приготви запасите. В багажника са.
- Това ли са запасите?
- Мм... аха.
Да, имал е план, разбира се.
Това ли е? Това ли е всичко, което е взел?
О, не, има още.
Въже, лопата,
торбичка с вар и стрелички за дартс на открито.
Аз съм Кристина Ди Карло на живо от Клинтън Каунти, Ню Йорк,
където продължава издирването на Чарли Бейлигейтс - кавалерист от полицията в Роуд Айлънд
... отговорен за смъртта на агенти от АЗОС
- и за отвличането на Айрин Уотърс.
- Това са глупости!
Баща ми не е убивал никой и не е отвличал никаква гологъза курва!
Баща Ви е болен, психически. Получил е нещо като авария. Това е което знаем.
Важното е да го открием, преди някой да пострада, включително самият той.
Хайде бе, никой няма да пострада.
Разбира се. Баща ни не би наранил и шибана мушичка.
Не, той се цели в по-големи неща.
Току що научихме, че е изстрелял шест патрона в главата на една крава.
Бедното животно е щастливо, че е живо.
Добре, виж, да речем, че той има проблем - който ние нямаме.
- Все пак, той взимаше някакви лекарства.
- Оставил е хапчетата в хотела.
- Проклятие!
- Там е оставил и здравия си разум.
Аз го видях лично. Човекът е по-луд от пощръклял нерез.
В-в-виж. Едно нещо не разбирам, лейтенант.
Ако баща ми е толкова ненормален, как си успял да оцелееш, а?
Да бе, к'ъв си ти бе, сержант Йорк, че се опитваш да разчувстваш германците?
Баща Ви е офицер от полицията и ме помоли да дойда сам. Откъде да знам, че е шантав?
- Абе, баща ни не е шантав!
- Той може да има...
напреднала самоизмамна шизофрения с неволна нарцистична ярост,
но е много мил човек!
Ооо, как е ченгето? Кажи ми какво става!
Стой далеч от мен, Ханк! Знам твоите планове. Видях и така наречените запаси.
О, това ли?
Аз нямаше просто да го натъпча вътре, разбираш ли.
А щях да го лубрицирам...
и лекичко да го вкарвам, инч по инч, като истински джентълмен.
Говорех за лопатата и торбичката с вар.
Лопата и вар?
Благодаря!
- Отдавна не съм се смял така.
- Какво е толкова смешно?
- Ние се движим с чужда кола.
- Е?
Тези неща принадлежат на лошото ченге.
Мислиш ли, че е искал да ни убие?
Ох.
Айрин реши, че трябва да се върнат обратно в Роуд Айлънд,
но Ханк първо имаше идея.
- Сигурен ли си за това?
- Шегуваш ли се?
Всяко ченге на изток от Мисисипи ще търси тази кола.
По-сигурно е да се движим транзит. Готова ли си? На девет.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
Е, сега няма да ни проследят чрез тази кола.
- Мерси за ръкоплясканията.
- Моля.
- Радвам се, че най-накрая сме на едно мнение.
- Аз също.
Ооо! Добре ли си?
Да, супер съм.
Помислих, че ще паднеш от ръба.
Благодаря!
- Знаеш ли, мисля че си много специален човек.
- Мерси.
Надявам се, че ще се опознаем по-добре.
Да, аз също.
Гълташ ли?
Разбрах. Ще я караме по-кротко.
- Хей!
- Да?
Случайно да си намерила някой портфейл в блъсканицата?
Шегуваш ли се?
Е, и каква е твоята история? От къде си?
О, отвсякъде.
Всезнаеща, а? Обичам това в жените.
Всъщност съм родом от Тексас. От квартал средна класа.
След училище се преместих в Ню Йорк, защото ми беше писнало да...
Нека да позная! Всички в града ти казваха, че хващаш окото и ставаш за един път,
и ти реши да станеш супер модел.
А когато пристигна в голямата ябълка, се отнесоха с теб като с червей.
И така ти натрупа малко кила и започна да се наричаш актриса.
- Е, не.
- Ш-ш-шт!
За съжаление, не може да стигнеш далече без талант,
и съвсем скоро единствената светлина, която виждаше беше тази...
която те заслепяваше, когато отваряше вратата на хладилника.
Затова се захвана с глупава работа и започна да висиш по улиците и тротоарите,
оглеждайки се за някой пенсионер с мързеливо махало...
и размахващ бяло знаме пред лицето на собствената ти ненавист.
Прав ли съм?
Никога не съм ходила в Ню Йорк. Отидох по-нагоре до Корнел.
А после взех дипломата си за мениджър в Юмас.
И тогава станах управител на игрище за голф.
И тези, вярваш или не, са единствено мои.
Забелязах, че се храниш хаотично и с к'вото хванеш.
- Не се храня безразборно.
- Както кажеш, сламко.
- Опа-а!
- Долу лапите, Ханк.
- Хей! Мамо!
Това наистина е хубаво, Ханк. Начин да си запазиш долния характер.
Това е оцеляване в този момент.
Хей, знам как да вкараме малко калории. Удари ме.
- Какво?
- Удари ме в лицето.
- Защо?
- Ще извикам големия шеф
и ще му кажа, че съм се пребил на паркинга.
Той ще ме накара да замълча с няколко стотачки.
Те нямат нужда от такива разправии на Шугар Маунтин. Хайде, ритни ме по главата.
Това е тъпо, Ханк.
И к'во, имаш ли по-добра идея? Хайде стига.
- Няма да стане. - О да-а, ще стане, но трябва да ме разтърсиш.
Само не ми казвай едно от онези момичешки глупости "Не мога да счупя и нокът".
Тоя пич просто трябва да ме погледне в лицето и само...
Е, шутът в лицето не проработи според плана
и това само остави Чарли малко повече замаян.
- Как ти е носът?
- Слушай!
- Наистина съжалявам Чарли.
- Ще го преживея.
Имам предвид, че трябва да си ядосан. Просто си изпуснах ритника в лицето ти.
- Хей, случва се.
- Имаш страхотно виждане за живота, Чарли.
Знаеш нали? Това е дарба.
Да, ама не знам дали началството ще се съгласи.
- Те мислят, че това е мой проблем.
- Какво?
О, че аз нарочно съм изкривил сетивата си...
...за да направя реалността по-приятна.
О, като че чуваш само това, което искаш да чуеш?
Мерси. Обичам да съм с къса коса, особено през лятото.
Как така не мога да се отърва лесно, от мъж като теб Чарли, а?
Понякога мисля, че има нещо във външността ми, което привлича мъжете задници.
Това е лудост. Ти си много специално момиче, Айрин. Погледни се!
Ти си толкова земен човек.
Искам да кажа, погледни си косата.
Все едно, че изобщо не ти пука, нали?
И кожата ти е толкова естествена. Ти просто я излагаш без да се притесняваш.
Ти не се страхуваш от недостатъците ти. Имаш кривогледство,
а лицето ти е набръчкано, все едно току що си смукала лимон,
но си го изпънала.
Мислиш ли си това, което си мисля и аз?
О, не.
О, да.
- Хайде!
- Но не знам дали ще мога!
- О да, ти можеш!
Хората използват едва 10 процента от потенциала си.
Трябва да се наведеш за това малко нещо.
Ето на! Вече го достигаш!
Аз вярвам в теб!
Не ме предавай сега!
По-лесно беше отколкото си мислех! Хайде!
Давай, Чарли, давай!
Можеш да го направиш! Хайде, Чарли!
Използвай повече от потенциала си!
Хайде, Чарли! Давай!
- Хайде, скачай! Скачай!
- Какво?
Какво?
Скачай от влака!
Ох!
Айрин?
- Хайде, стига си се мотала!
Започнах да мисля за това. Лоша идея.
Влаковете са първото място, където ще търсят.