Life Or Something Like It (2002) Свали субтитрите
Неща, които не очакваш.
И след това си мислиш:
"Само ако знаех...,
щях ли да променя нещата?
Щях ли да направя повече?
Какво щях да мисля?"
Трябва ми повече време.
Здрасти, дундо.
Ж И В О Т, И Л И Н Е Щ О П О Д О Б Н О
- Готови. Вземи 9-2. Реплика.
- В готовност. Поемаме 12-3.
- Да, знам. Няма да те пуснат.
Не искат да ни пуснат.
Просто влизай, веднага, когато е възможно.
- Днес има малко облаци,
но ще се разпръснат...
- Риболовът е синоним в Сиатъл...
- Лейни Керигън, пряко от зоопарка Кепитъл Хил.
Аз съм тук, в царството на шимпанзетата,
където тази сутрин местно момче
бе спасено от тази галант....
Вин!
Не мога да работя с това нещо.
- Спокойно Лейни, всичко е наред.
Това е просто едно шимпанзе.
Той е привлечен по природа от големи, жълти обекти.
- Закъсняваш.
- Не, ти си подранила.
- Ядох сирене.
- Утре в Прес-лайн,
Интимният разговор на Дебора Конър
с бившия президент, Бил Клинтън.
- Не трябваше...
да въвличам семейството си в...
това публично страдание.
- Желаете ли кърпичка?
- Тя винаги ги разплаква.
- Мислиш ли, че Дебора Конър яде сирене?
- Откакто още един сезон приключи за Моряците
и покривът на стадион Сафеко
се затваря до следващата пролет, феновете отново ще се
утешават с познатата фраза:
"Ще ги бием следващата година."
Аз съм Лейни Керигън, а това е "Животът на Сиатъл"
- Благодаря, Лейни.
- Толкова от нас.
- Това са "Главните новини"
- Готови за музиката. Музика.
Готови за показване на правата.
Показване.
Готови за избледняване на 13.
Избледняване.
- Това е истината.
- Добро шоу, Джеймс.
- Лейни, в офиса ми.
- Редактирай 4.
- Добре.
- Нещо става в мрежата.
Търсят някой нов.
Търсят...
младо, свежо лице, някой който се нрави
на 18-35 годишните.
Искат всички филиали
да изпратят касети.
Ще изпратя твоите.
- Наистина? Аха.
- Телефонът звъни, Денис.
- Благодаря, Мо.
Заповядай, седни.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно. Не съм се двоумил.
- Ами Андреа?
Тя е тук от повече време.
- Лейни, някои хора са просто странични.
Това е всичко, което някога ще бъдат.
Наистина имаш шанс с това.
- О, Боже мой.
- Но не бъди напълно сигурна.
- Да.
- Търсят сред стотици хора.
- Да.
- Това може да продължи месеци,
но през това време има достатъчно
неща, които може да научиш тук.
- Абсолютно.
Като например?
- Например камерата.
- Тя няма значение.
- Има.
Искам да се върнеш с Пит.
- Не.
- Виж, Лейни, той е най-добрият.
- Не мога да работя с него.
- Не знам какво е станало
между вас двамата....
- Нищо!
- Както и да е!
Искаш ли работата или не?
Искаш ли в мрежата или не?
Пит е мрежата.
Работил е 5 години в Ню Йорк във вечерните новини.
- Включваш камерата, насочваш я...
Какво толкова?
- Лейни, ще ми направиш ли услуга поне веднъж?
Направи, каквото казвам.
- Ще задам няколко въпроса.
Успокойте се и ще се върна в 5.
Готови?
Имаме две деца за интервю
и мениджъра каза, че имаме 30 минути.
- О, Пит. Как си?
Наистина се радвам да те видя отново.
Знаеш ли, липсваше ми, Лейни,
благодаря, че ме попита.
И аз се радвам, че те виждам.
- Според обстоятелствата мисля, че е най-добре
ако се придържаме на професионално ниво.
- Уточни "обстоятелствата".
- Трябва да работим заедно.
Не е задължително да ни харесва.
- Няма да умреш
ако се позабавляваш малко.
- Забавлявам се.
- Не, не. Не е забавно
ако трябва да го изрисуваш.
- О, не мога да бъда спонтанна? Не ме познаваш.
Зная, че се бориш за работата в "Сутрин в Щатите".
И зная, че се вмества идеално
в твоя малък 5 годишен план, нали?
- Нямам план.
- Имаш.
Внимателно градиш
всеки момент от живота си
за да получиш правилната картина.
- Не е така.
- Всъщност го правиш.
- Добре.
- Ето какво ще направим.
Ще започнем от знака
ще вървя през тълпата
и ще спра до теб.
- Харесва ми последната част.
- Твоята част?
- Ами, да аз съм разказвачката.
- Да си чувала израза:
"Снимката струва, колкото хиляда думи?"
- Това е точно за хора като теб,
които не знаят хиляда думи.
- Ами знам поне две,
и първата почва с "Ш".
- Хей, хей...
- Имаме работа тук.
Ясно?
Благодаря, Лейни.
- Дай тоя микрофон.
- Добре, готови ли сме?
- Да.
- Това не е играчка.
- Благодаря.
Всички готови ли са?
- О, да.
- На пълни обороти сме.
- Добре Лейни,
когато кажеш сме готови.
- Аз съм Лейни Кериган,
пред Гигълс Комеди Клуб.
Защо не го поемеш?
- Сериозно ли?
- Начукай си го.
- Как е, Сиатъл?
- Щастлив ли си?
- Какво е щастие?
- Твоята смърт.
- Желае ме.
- Човече, загазил си.
- Той е напълно непрофесионален.
Обърна новината ми в майтап.
- Ставаше въпрос за комедиен клуб.
- Не мога да работя с него.
- Доколкото разбирам
новината е фантастична,
а ти изглеждаш страхотно.
- Не ме ли молеше за това?
- Не съм те молила.
- Няма значение, за какво
те е молила, или не.
- Имаш ли друг оператор
който да я накара да изглежда, като естествена блондинка?
- Виждаш ли какво трябва да търпя, Денис?
Аз не съм просто репортьор.
Аз съм телевизионна личност.
Косата ми е запазена марка.
Както "не обичам банята"
е твоя запазена марка.
- Лейни, стига.
Пит, и ти престани.
- Денис.
- Какво?
- Чакат те в 3-та.
- Благодаря, Мо. Ще дойда след минутка.
- Денис...
- Искам вие двамата
да стоите тук, докато се върна
и тогава ще обсъдим следващата ви работа.
Между другото престанете да се държите като деца
и намерете начин да се разбирате.
- Ами...как е Кал?
- Добре.
- Как е ерген, номер 3?
- За някой, който се предполага, че ме мрази,
имаш здрав интерес към личния ми живот, нали?
- О, думите "здрав" и "личен живот"
не принадлежат към едно и също изречение.
- Да не опитваш да живееш изкупително?
В смисъл, че годеникът ти липсва
и заради това?
- Не ме дразниш.
Не можеш.
Защото без значение, как ще го определяш
мога честно да кажа, че в този момент
животът ми е съвършен.
- Определи "съвършенство".
- Ще ти кажа. Страхотна работа, супер приятели...
- Благодаря ти.
- Страхотен мъж, страхотен апартамент.
- Страхотна коса, страхотно тяло.
- Благодаря.
- Страхотна възможност за работа.
Да, Денис ми каза.
И не се безпокой за мен. Добре съм.
Радвам се за теб.
- Наистина?
- Да.
- Много мило. Обичам те.
- И аз те обичам.
- Харесвам обиците ти.
- Благодаря. Ти ми ги подари.
- О...
- Както и да е...Пит е хуй.
- Той е арогантен, груб...
- Той е бунтар.
- Антисоциален.
- Надценява се.
- Няма обноски.
Няма представа, как да се държи с дами.
- Но е добър в леглото.
- Спала си с Пит?
- Да.
- Да?
Да.
- Той е малко чудат
и малко саможив, не мислиш ли?
- Не, не знам но ти....
Това е страхотно. Значи се срещаш с Пит?
- Не, не разбира се.
Всъщност съм хвърлила око на спортния репортер
Рик.
- Супер.
- Не се сърдиш, заради Пит?
- Пит? Не ми пука с кой спи.
Той спи с всички.
- 405-а ще бъде задръстена
от катастрофа на 3 коли, този следобед.
- Благодаря, човече.
- Мерси.
- 405-а ще бъде задръстена
от катастрофа на 3 коли, този следобед.
Продължаваща бъркотия
в технологичната област цялата следваща седмица.
- Джак пророка.
Как си?
Помниш ли ме?
- Какво прави той?
- Не знам. Мисля, че го познава.
- Сигурно.
- Доволен съм, че си се облякла за случая.
Правиш история за бездомник
в костюм на моден дизайнер.
- Не бъди гадняр, Пит.
- Откъде познаваш този?
- Чух го случайно да крещи за
разпродажби и направих малко пари.
- Но все още не можеш да си позволиш подстрижка.
- Джак?
Здрасти.
Лейни Кериган.
Чуйте, аз...
не вярвам в тези работи,
но имам възможност за кариера,
работа, за която винаги съм мечтала,
и се чудех...
какво...какво виждате?
Ще я получа ли?
- Не.
- Добре Лейни, снимаме.
- Довечера в 20:00, Морските Ястреби и Жребците.
Кой ще победи? Един човек знае.
Да чуем, какво ще каже.
Пророк Джак, виден уличен учен,
и местен характер
в града.
Джак, как е в щайгата?
- Произхождам от род на пророци.
Отшелници.
Пиедесталът ми ме издига близо
до гласът на Бога,
позволявайки ми да церя сгушения народ.
с моите видения.
- Защо винаги сгушените хора?
Ние свити ли сме?
Е, аз ще ви кажа, кои са.
Морските ястреби от Сиатъл.
- Добра част.
- Джак, довечера Ястребите са
в специална среща по футбол
където ще срещнат Жребците.
Кажи ни Джак, няма ли да дойде накрая годината на Денвър,
или Ястребите ще отворят отново
голямата стара бъчва с бира?
- Ястребите ще спечелят с 19 на 13.
- Не се шегувай, Джак.
Ще разбиеш сърцата ни.
- Пророците не се шегуват.
- Добре, някакви други горещи новини?
- Утре сутринта ще има градушка.
- Местните метеоролози казват,
че ще има синьо небе утре.
Сигурен ли си, че не искаш
да се поотпуснеш малко, Джак?
Колко си възрастен? Може би ти не
чуваш старият глас на Бога, толкова добре вече, а?
- Чувам го. Ясно и силно.
- Добре, чухте го.
Ястребите ще спечелят,
и утре ще вали градушка.
- А следващият четвъртък ще умрете.
Съжалявам.
Не съм искал силата си.
- Ако разбера, че си замесен,
няма да ти проговоря, докато съм жива.
- И това кога ще бъде? След седмица или...?
- Довечера, Ястребите срещу Жребците с 6...
Отбележете.
- Той каза, че Морските Ястреби
ще спечелят с 19 на 13,
че утре ще вали градушка,
и че следващия четвъртък ще умра.
- Ястребите ще спечелят?
- Андреа, съсредоточи се.
- Скъпа, този е побъркан.
Не се притеснявай.
Сигурна съм, че Пит го е замесил.
- Мис Керигън, мис Фокс.
- Здрасти. Тук сме да пийнем.
- Приятно ми е да ви видя отново заедно.
- Благодаря.
- Приятна вечер.
- Здрасти.
- Здрасти.
- Как е резултата?
- Ястребите печелят - 19 на 13.
- 19?
Какво ще рече...
2 тъчдауна, гол и защита?
- 3 тъчдауна, 2 пропуснати точки.
- Яка работа. Трета и 13.
- Жребците вече имат шанса да
прекрачат и да решат играта.
Атаката предстои.
Тъчдаун!
- Да!
- Да!
- Ама ние загубихме.
- Зная, но беше хубаво подаване.
- Чакай, оспорват го.
- Има възражение за последното отиграване,
когато МакКафри улови топката на линията.
Видяхме повторението отново,
и страничните отсъдиха хващане, но...
- Какво стана?
- Мисля, че хващачът
е прекрачил границите на терена.
...много добро визуално доказателство за опровержение.
- След повторението видяхме,
че хващачът от Денвър е излязъл от терена.
- Поемете дълбоко въздух.
И още веднъж.
- Чуваш нещо странно?
- Например?
- Нещо, което може да ми докара
сърдечен удар следващия четвъртък.
- Лейни, ти ядеш само марули.
Ще умреш от недояждане,
преди да получиш инфаркт.
- Може би високо кръвно,
или нещо по-сериозно.
- Имаш ли главоболия?
- Не.
- Проблеми със зрението?
- Не.
Може би трябва да мина на скенер?
- Лейни, кръвното ти е добре,
дробовете са ти чисти,
нямаш бучки в гърдите.
Вероятно си най-здравата личност в Сиатъл.
- Да.
- Ти ли го направи?
- Не.
- Ти ли го направи?
- Не.
- Пит...
- Лейни, не съм. Ясно ли е?
Честно.
Не влагам толкова много усилия заради теб.
- О, ами аз и не искам
да ги влагаш в нищо, Пит.
Може да си навредиш.
- Виж, не разбирам
защо си разстроена от това.
Ако аз разбера, че ми остава седмица да живея
и осъзная, че целия ми живот е бил
безсмислена авантюра за доказване пред хората
щях също да съм разстроен.
- Животът ми не е безсмислен.
Като твоя - хедонистичен, и отворен,
празна последователност
от банални сексуални физически срещи...
или както ги наричаш.
- Няма нищо банално...
- Да, но Андреа не каза това.
- Защо вие двете не си вземете стая?
Говорейки за безсмислието,
какво правим отново тук?
- Тиквички.
Оформени, като известни личности.
- Главите им или
цялото тяло?
- Смешно ли е?
- Вероятно. Опит за хумор.
Ако имаш речник
ще намериш думата в "Х".
- Пит, ако имаш по-малко от седмица живот
не мисля, че ще ти е смешно.
- Лейни, той е бездомник.
Живее в картонена кутия
до алеята на Четвърта и Сандърс.
Той е само изперкал луд
който има лош случай на логорея.
- Определи логорея.
- Логореята е диария на устата.
Бъбри разни неща...
обикновено за спорт и време,
и понякога е прав,
но понякога греши.
Когато става дума на живот и смърт
нещата не са в неговата област.
- Нима?
- Да, точно така.
- Здравей татко. Честит рожден ден.
- Здравей, скъпа. Благодаря.
- Това е Боус.
Най-добрият звук в света.
- Благодаря, Гуен.
- А ти..донесе ли подарък, дундо?
- Да, донесох.
- Разбира се.
- Билети за целия сезон на Моряците.
- Да, като миналата година.
- Защо каза, че
децата отново не могат да дойдат?
- Ами, отборът по футбол на Конрад
играе утре в шампионата,
и разбира се Хлое има репетиция
с международния детски оркестър.
- Ще работя в "Сутрин в Щатите".
- Така ли.
- Да.
- Още ли го има?
- Да.
- Лейни, работил е всеки ден от 5:00
в завода, цели 25 години.
Мисля, да му дадеш малко почивка?
- Как е Кал?
- Добре. В Ню Йорк е.
- След края на сезона?
- Прави реклама.
- Харесвам го. Той е добро момче.
Мисля, че Моряците ще имат
добра година.
- Татко, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се.
- Още кейк, татко?
Както го правеше мама.
- Може би Лейни иска.
- Не, всъщност трябва да тръгвам.
- О, вземи си малко кейк.
- Татко, не я изкушавай.
- Честит рожден ден, татко.
- Благодаря.
- Ало?
- Кал, Лейни е.
- Случило ли се е нещо?
- Не, няма нищо.
- Тогава защо звъниш?
- Защото си мой годеник.
- Бейби, късно е.
Не искам да правя телефонен секс.
- Зная, Кал...само...
- Чуй, имах....
чудата вечер...
и искам само....
да те попитам нещо.
Какво ще направиш, ако знаеш
че ще умреш след седмица?
Ало?
- Да не си в цикъл?
- Не, не съм още.
Срещнах един бездомник и той имаше видение.
- Като ЕСПН?
- Не, имаше ЕСП, без "Н", скъпи.
- Знам Лейни, но....
късно е сладурче, а трябва да ставам рано.
А и няма такива неща, като ЕСП.
- Да, съжалявам.
Прав си.
Просто не разбирам, какъв е проблема.
- Добре, желая ти...
лек ден утре.
- Благодаря.
- Спинкай.
- Чао.
- О, това беше ефикасно.
Джак?
Джак?
Джак?
Ш-ш-ът.
Джак?
Джак!
Господи!
- Тоя още чака космическия
кораб да го вземе.
- Здрасти. Помниш ли ме?
- Не.
Толкова съм изперкал, и не помня нищо
което е било вчера.
- Донесох ти нещо.
- Подсилено ягодово вино.
Юни, 2001.
Добър месец.
- Какво предпочиташ тогава?
- Сако...
гортексови обувки...
хубава къща във Флорида...
- Какво ти плати Пит?
Защото искам да ти дам двойно
за да ми кажеш истината.
- Започна да се пазариш вече.
- Не съвсем.
- Гняв, отричане, пазарене
депресия, приемане.
Петте фази на смъртта.
Бързо ги минаваш
но имаш само седмица
за всички.
- Някога грешал ли си?
- Не мисля.
Не мога да съм сигурен.
Нямам телевизор или радио.
- Добре, тогав....
Добре.
Истината е,
че нямаш понятие.
Имам предвид, като цяло?
Може да изкарваш здраво
но да не искаш никой да знае
защото няма да слагат пари
в малката ти паничка, нали?
- Какво искаш от мен?
Нали не си мислиш, че виждам
числата от тотото?
Нямам избор над това, което виждам.
Картините са случайни.
По някаква причина видях нещо за теб.
Видях и го казах.
Ако можеш да докажеш обратното
и аз съм сгрешил,
дори веднъж...
тогава....не съм пророк.
Аз съм нормален човек
който е имал поне веднъж предчувствие,
и ще мога да си намеря уютно легло
и да си живея спокойно.
- Добре....това е уговорката.
Ще докажа, че грешиш
а ти ще отхвърлиш смъртоносното изречение.
- Пак почна да се пазариш.
- Хайде, кажи друго предсказание.
Давай, хайде.
Хайде.
- Виждам, казвам, плащаш.
- Добре.
Мога да го направя.
- Ядрен арсенал...
Хайде!
Използвани компютри....туземци...
Готово.
Утре сутрин...
ще има относително забележимо земетресение
в Сан Франциско.
- По кое време?
- Точното време струва повече.
- 9:06 сутринта.
Сега ще се върна към красивите си сънища.
Внимавай къде стъпваш на излизане.
- Добре.
- Чао.
- O, Боже!
Е, ти сигурно видя, че това ще стане?
- Не. Спъвам се в тая пукнатина непрекъснато.
- Лека нощ.
- Новата диетична лудост.
Можете да свалите излишните килограми само за 2 дни.
Ще поставим хранителните диети под въпрос.
Добро утро, аз съм Джейк Манинг.
- Аз съм Лори Рубин.
Добро утро в събота.
Брад и Сара почиват днес.
- Щастливи сме, че сте с нас днес.
Ще се позабавляваме днес
отбелязвайки някои събития
които се случват в града днес.
- Ще има шоу на стари коли
в изложбения център на стадиона.
- И освен това е седмица на октомврийския фестивал.
Това е страхотно семейно събитие
с много добра храна и музика
и разбира се, дори малко бира.
- Някога съмнявали ли сте се в себе си?
- Вероятно, когато....
- Ами времето, Сам?
- Бих казал, съвсем типично за Сиатъл,
което означава малко облачно
ще има няколко превалявания,
и ще трябва да се скриете...
- Това е.
Сега ще го спрат.
Той сгреши.
Да!
О, Боже знаех си!
Ти си гений.
- Току що дойде новина
от Сан Франциско
че е имало земетресение в 9:06 сутринта
но няма данни за разрушения.
Със сила 3,3 по скалата на Рихтер
то е просто сравнително незначително.
Ще ви осведомим допълнително
когато имаме повече данни
след час на живо.
Следват най-добрите
моменти от снощните спортни събития
и национална прогноза за времето.
След което се връщаме.
- Ще умра.
- Ще умра.
Какво е това?
Някой ми казва, че ще умра след седмица,
и животът ми, изглеждащ перфектен
в Сряда, сега...
изглежда като голяма, тлъста захарна поничка.
- Добре...ами...
определи "поничка".
- Защо ли говоря с тебе?
- Не, не, Лейни сериозен съм.
Искаш да кажеш, че животът ти
има голяма дупка по средата?
Все едно нещо ти липсва?
- Пит, аз ще умра след седмица.
- Лейни...
- След седмица.
- Няма да умираш, ясно?
- Не знаеш това.
- Да, знам го, защото всъщност,
трябва да бъде след по-малко от седмица.
И това, ако е истина, а то не е.
- Ами ако е, тогава какво?
Кажи ми, защото винаги изглеждаш толкова щастлив.
Толкова си доволен от себе си.
И виж това място.
Нямаш нищо.
Нищо, което искат другите,
а ти си щастлив.
- Хей, просто се отпусни.
Можеш ли?
- Да.
- Добре, вдишвай.
Поеми дълбоко въздух.
Не, сериозно, дълбоко.
По-добре ли си?
Опитай пак.
Виждаш ли, по-добре е нали?
- О, Боже,
опитваш да правиш секс с мен.
- Не се опитвам.
- Тогава бях пияна.
- Кога?
- Когато правихме секс...
в тази спалня?
- О, да, тогава...
- Знам, не сме говорили за това
последните месеци,
но мисля, че двамата знаехме, че беше голяма грешка...
в момента, когато се събудихме.
- Да, и тогава пак правихме секс.
- Ще се омъжвам за Кал.
Знам, че е трудно да го приемеш
и дори мисля, че сигурно съм
много уязвима точно сега.
Мисля, че е лоша идея
да правим секс
и ти да получиш нови надежди.
- Оценявам това, но Лейни,
ти си една от най-заблудените, себеобсебени,
себепогълнати, егоцентрични жени
които съм срещал.
- Да правим секс.
- Не искам да правя секс с теб.
- Ами ако имаш седмица живот, какво ще направиш?
- Ще...знаеш...щях да правя секс с теб.
Виж, не знам.
Ако ще умирам след седмица,
щях да опитам да изживея всеки момент.
Да видя хората, които
означават много за мен,
и да опитам да запомня лицата им.
И щях да им кажа всичко, което
съм искал да им кажа,
но съм се страхувал.
- Като например?
- Не трябва ли да говориш с него
за това?
- Не си е вкъщи,
и не е много по говоренето.
- О, и искаш да се омъжиш за него?
- Не знам. Имам седмица живот.
Има ли значение?
- Лейни, стегни се вече.
Няма да умреш.
- Откъде знаеш?
- Защото ти командваш, Лейни.
Ти ръководиш живота си.
Създаваш съдбата си и късмета си.
Пророкът Джак е прав за
само една паралелна Вселена.
И може би е видял, в една от тях
и в тази версия на живота ти
умираш всъщност следващия четвъртък.
- Добре...
- Но може би, ако промениш пътя
по който си поела...
финалът може да е различен.
- Но аз толкова се старах по този.
- Знаеш ли, може там да е проблема.
- Мисля, че ще....
- Къде отиваш?
Мислех, че ще правим секс.
- Не тичай около басейна.
- Може ли да поговорим?
- С мен?
- Да.
- Да?
Сядай.
Е, получи ли работата, която искаше?
- Не знам все още.
- Добре, дръж ме в течение.
- Добре.
- Гуен, животът ти има ли смисъл?
- Какво?
- Животът ти има ли смисъл?
Защото мислих за живота
и какво е смислено,
продължих да мисля за мама,
и за това след като умря,
как аз, ти и татко....
не изглеждаме съвсем нормално.
А може би опитваме да бъдем нещо,
което всъщност не сме.
Това има ли значение за теб?
- Значи...аз не съм нормална?
- Не.
- Нормална съм.
Децата ми са нормални.
- Гуен...
- Да
Джери ходи при анонимните алкохолици
да, имаше проблеми с пристрастяването към секса,
но ги преодоля.
- Много съжалявам. Джери е пристрастен към секса?
- Не се дръж сякаш не знаеш.
За теб може да е добре
да имаш гадже,
известен бейзболен играч
привличащ вниманието,
както правеше ти, когато бяхме малки.
- Аз съм привличала вниманието?
- Да.
Но някои от нас
трябва да се справят с реалния живот, Лейни.
- О, реалният живот.
Реален живот в наистина голямата ти къща
с наистина перфектните ти деца
и с теб - перфектната жена?
- Какво искаш от мен, Лейни?
Да ти кажа всичките си проблеми
за да се почувстваш по-добре?
Няма да стане.
И ако искаш да знаеш, аз съм щастлива.
Наистина.
Щастлива съм.
Всичко е привлекателно тук, в земята на чудесата.
- Гуен?
- Лейни...
ти си в телевизията.
Трябва да разпознаваш добрият изход,
когато си близо до някой.
- Хей!
- Какво правиш?
- Какво?
- Имаме котка?
- Какво?
Не съм слушала това от години.
- Какво правиш тук?
Потапяш се в спомени, Лейни?
Сериозно, къде си точно?
- Там.
- Това не си ти.
- Има ли нещо?
- Ами, Лейни, има.
Нямаше ме за седмица,
връщам се а ти си...
тайнствена.
- Тайнствена?
- Да, в смисъл...
ти...не си ли взимала душ днес?
- Не, не съм.
Събудих се и си помислих...
голяма работа,
нали е неделя.
- И пушиш...
- Да, пуша. Бонбонка?
- Не, благодаря. И какво правиш...
защо носиш очила?
- Защото нося очила,
и не съм си сложила контактните лещи.
Изненада!
- Ами...има лазерна хирургия
можеш да се оправиш.
- М-м...да.
Влюбени ли сме?
В смисъл...
какво е това?
- Какво Лейни?
- Какво ни свързва?
Развесели ме...
имах няколко лоши дни.
- Да, очевидно.
- Имам предвид, кое е това,
което ще ни задържи заедно 10 или 20 или 30 години?
- Ами, имаш страхотен задник.
И си много забавна...
и още...
- О, не, достатъчно.
Ще се престоря, че не съм го чула.
- Ами...
- Ами нашите убеждения,
нашите мечти,
ценности....
- Аз не....
Не е добра идея....
- Кое?
- Да водим разговор за "нас", Лейни.
- Но защо?
- Защото ме заболява главата.
И това е нещото, което
харесвам между нас,
че не говорим за такива неща.
- Разбрах.
Ясно.
Искам да дойдеш някъде с мен.
Но остани тук, сега се връщам.
- Благодаря много Джордж.
- Винаги, Куп.
- Оценявам го, човече.
Добре, готова ли си?
- Това трябва да отиде някъде.
- Довери ми се.
- Добре.
- Добре, ето хвърлям.
Беше добре...
хайде още един.
Гледай топката. Замахни точно когато дойде.
Отпусни раменете.
- Добре.
- Готова ли си?
- Очаквам.
- Това е, точно така!
- Да.
- За това точно говоря.
Хайде.
- Добре мили, снеси ми го.
Ето, снеси го.
Какво е?
- Кое?
- Това е вид метафора, нали?
Искаше да стъпим на тепсия
или да се веселим, или...
- Всъщност си мислех,
когато започна да говориш безсмислици,
че ще е добре да дойдем тук
и да си отмъстим на топката.
15-20 минути игра
и ще забравиш притесненията
като начало.
- Лекарството ти за моята емоционална криза
е тренировка на удари?
Така ли?
- Ти какво...какво?
Да не късаш с мене?
Защото има много неща зад теб, Лейни
Трябва да си помислиш за минутка и да прецениш.
- Минутата ми се струва много загубено време.
- Добре дошли, аз съм Лори Рубен.
- Аз съм Джейк Манинг.
Добро утро, надяваме се, че
сутринта ви е добра.
- Ще проследим новините набързо,
защото те са доста днес.
Шофьорите днес имат стачка.
- Отиваме при Лейни Керигън
със снимки на живо
но нека проверим...
- Къде е тя?
- Току-що говорихме по мобилния.
Тя каза, че ще дойде.
- Кога, следващия петък?
- Хайде де, каза че е на път.
- Работим заедно всяка сутрин.
Днес я нямаше.
- Пит, пращам Андреа при теб.
- Денис, защо просто не и дадеш
няколко минути, а?
- Пит, пращам Андреа.
- Благодаря.
- Тръгвай.
- Някаква следа от нея?
- О, не...
- Добре, Денис иска живо предаване,
- Готов съм, ако тя реши да се покаже.
- Да.
- Хайде де!
Излезте пеша!
Окажете подкрепа на хората.
Няма гордост, няма превоз...
Хей, момчета.
Не е ли фантастично?
- Всичко наред ли е?
- Всичко е страхотно.
- Забави ме трафика и
дойдох пеша.
- Къде ти е колата?
- Зарязах я. Имам новина за правене.
- Здрасти Вин, свържи ме.
- Вин, не и давай микрофона.
- Вин, обичам те, Вин.
Никога не съм го казвала
защото се страхувах.
- Лейни, това е сладко...
но сигурна ли си, че искаш да бъдеш в ефир?
Не си ли си пийнала малко
или ....
- Не, не съм пияна. Свободна съм.
- Добре, хубаво, но знаеш ли?
Денси повика Андреа.
Тя ще те смени.
- Лейни появи ли се?
- Да, Денис, току-що...
- Денис, тук съм,
и съм готова за рокендрол.
- Денис, тя не е в състояние...
- Денис, здрасти, аз съм златна.
Имам 3-ма стачкуващи, готови за интервю.
- Това е моето момиче!
Хайде, яхвай се!
- Обичам те, човече.
- Сигурна ли си за това?
- На живо сме след 5 минути, хора!
- Голямо събитие в Сиатъл.
Ще бъде трудно на хората да се придвижват из града.
- Пит, готов да се включиш с Лейни.
Андреа.
- Лейни, ще се закопчаеш ли поне?
- О, да.
Как е сега?
- Знам, че и ти ме обичаш.
- Не.
Пиковият час в центъра на Сиатъл
днес се провали
заради стачкуващите автобусни шофьори, излезли на улиците
за да чуят гласовете им.
Сър.
Как се казвате?
- Боб Уошингтън.
- Боб, вие не сте ли един от многото
неизвестни мъже и жени
трудещи се по улиците
водещи своя дизелов Голиат
из болнавия градски пейзаж
за да можем ние да се приберем сигурни у дома?
- Хм...няма гордост, няма превоз.
- Боб, кажи ни
за какво настояват шофьорите?
- По-добро работно време.
По-добри надници.
По-добри автобуси.
По-добро удоволствие от работата.
- Звучи разумно.
- Боб, не знам дали си слушал
една много популярна песен от една малка група
наречена Ролингстоунс,
но в нея става въпрос за същите неща
и тя звучи така.
- По дяволите.
- Здрасти Боб.
- Тая се е побъркала.
- Джейк и Лори, готови.
- Трябва да го спрем.
- Не още.
- Аз съм Лейни Керигън
на шибано живо от Сиатъл!
- Добро утро, Мик.
Малко кучешки косми?
Сърди се на оня, дето те накара да пиеш.
- Добре.
Знаех си, че си на ром и кола.
Ако пийнеш малко от това
ще се почувстваш по-добре.
Не, не хайде...
Още малко.
Добро момиче.
- Божичко, да не сме...
- Не.
Не звучиш много възбудено, нали?
Изпусна се в колата ми.
- Съжалявам.
Какво стана?
- Дори не си спомняш?
Не помниш разговора
по клетъчния телефон?
Стачката на шофьорите?
- Не.
- Живото излъчване?
- Да не ми казваш, че съм била в ефир?
- Беше.
- Без грим?
- Без грим, без сценарий...
без разсъдък.
Не зная, Лейни.
Сериозно, не мисля, че е добра идея.
Не искаш да го гледаш.
- Важно е да отбележим,
че може да е много трудно да си репортер,
и ние не сме тук
за да се забавляваме, но
тя е от конкурентна станция.
- Нека да я видим отново.
- Колко точно трябва да
бъдат пристрастни репортерите?
- Не.
- Местна репортерка причини огромно задръстване
когато превърна репортажа
в импровизиран рок-концерт.
- Страхотно.
Животът ми е свършен.
Вече...
вече съм официално мъртва.
Спряла съм да дишам.
- Определи "живот".
- Кариерата ми, работата.
Сватбата.
- Наистина ли мислиш, че ако
нямаш работа и гадже
животът ти е свършил?
- Може ли да млъкнеш?
Главата ми тежи,
не съм се къпала от Събота,
и ми звънят ушите.
- Звънят?
Ами, това се нарича телефон.
Ще се погрижа.
Ало?
Хей, Денис, как е?
Да, няма проблем.
Благодаря, много.
Не, Лейни?
Видях я вчера.
Ами 7:15 е.
Добре, ако се чуя с нея...
ще ти звънна, добре.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
Ами...
искаш да те заведа у вас ли?
- Не.
- Да ти потърся колата може би?
- Господи, не.
- Ами, тогава знаеш ли?
Какво ще кажеш да те заведа на летището,
и да заминеш за Мароко
заедно с последните си дни на Земята?
Ако няма проблем, бих искала да остана...
тук, замалко.
- Добре.
Но ще трябва да си вземеш душ.
- Ето.
- Лири.
- Лири. Да.
- Какво е това?
- Какво ли? Пари, валута.
- На какъв език?
- На английски, като в Англия.
Тук, в Щатите на същото казваме:
имам няколко кинта.
А в Англия ще кажеш:
имам няколко лири.
- Това жаргон ли е?
- Не, лири.
- Жаргон е.
- Кралицата не го използва.
- Не можеш да ползваш жаргон в играта на думи.
- Ама това не е жаргон.
Ще ми позволиш да използвам "кинт", нали?
- Определи "кинт". Това не е ли мъжки елен?
- Да, все едно да кажеш "кинтай се",
или че си прекарваме "кинтаво" хубаво време.
Пазарувайки.
- Казваш ми, че дори
че е вторник, ден в който
нормалните хора работят,
или имат срещи,
ти нямаш абсолютно
никакви задължения?
- Не, понякога всъщност работя.
- Но само ако искаш.
- Да, да.
- Ами ако...
Денис звънне и каже
да дойдеш на работа днес
или ще те уволни?
- Ами, тогава ще ме уволни.
- Просто така?
- Ами да, Лейни
знам, че ти е трудно да си го представиш
но има много неща, които
са по-важни от работата.
- Като например?
- Ами, като днес, например...
трябва да взема детето си.
- Нима?
Имам син.
- Каза, че нямаш никакви
задължения.
- Не гледам на него, като на задължение.
Ето го. Хей, Томи.
- Здрасти, татко.
- Как е?
- Екстра.
- Добре.
- Имам малка изненада за теб.
Искам да те запозная с някой, с който работя.
Това е Лейни.
Това е момчето ми, Томи.
- Здрасти.
- Здрасти.
Приятно ми е да се запознаем, Лейни.
- На мен също.
- Е, татко, тя с нас ли ще дойде?
Да, ще прекара деня с нас
да видим ще ни изтрае ли.
Как мислиш?
Добре, хайде да тръгваме.
Хайде.
- Обичаш ли деца?
- Стига де, Томи.
- Искам да кажа, ами ако тя и Кал Купър
имат деца някой ден, когато се оженят?
- Кал и аз скъсахме.
- Скъсала си с Кал Купър?
- Ужасно е, нали?
- Все още ли можеш да получиш добри места на мачовете на Моряците?
- Вероятно.
- Виж, Лейни работи в телевизия.
Сигурен съм, че може да се разбере с Кал.
- Да, знам че е в "Животът на Сиатъл"
Трябваше да изпееш
някоя песен на Лимп Бизкит.
- О, да?
- Не мисля, че знам.
- Какво?
- Откъде знаеш?
- Добре, малкия.
Хей, Томи.
У дома сме.
- Благодаря, татко.
- Готов ли си?
- Беше ми приятно, Лейни.
- И на мен.
- Взе ли си сака?
- Да.
Направо не мога да повярвам, че си скъсала с Кал Купър
за да ходиш с татко ми.
- О, не, Томи. Ние с баща ти не сме...
не сме...знаеш.
- Да, Томи, виж, ние с Лейни сме
само приятели.
Работим заедно.
- Тогава, защо тя носи твоите дрехи?
- Ъ-ъ-ъ, знаеш ли,
ще ти обясня
някой друг път.
- Добре.
- Кълна се, че това е най-трудната част.
- Това майка му ли е?
- Да.
Израснахме заедно.
Върнахме се в Ню Йорк.
Католическата вяра..когато...
ако момичето е бременно
имаш 2 варианта:
Или де жениш за нея,
или....се жениш за нея.
После се разделихме
и тя се премести тук,
като взе Томи с нея.
Трябваше да ги последвам
не можех да понеса да съм
твърде далеч от него.
И не знам, кое е по-лошо
Да се разведеш, или...
двамата да опитаме да останем заедно заради него.
- Аз смятам, че той може да е доволен,
че има двама родители, които го обичат.
- Не мислиш за пророка Джак, нали?
- Не.
Не съм мислила за това цял ден.
Благодарение на теб.
-О...
- Значи признаваш, че е готино?
- Кое?
- Да безделничиш.
- Да, така е.
Какво правиш обикновено във вторник вечер?
- Да видим...нормално,
ако съм с красива жена
като теб, може би щях...
да я помоля да дойде у нас.
И ако носи моите дрехи
щях да настоя да ми ги върне.
- Да не се опитваш да правиш секс с мен?
- Да.
Напълно.
- Добре.
- Е, добре ли си?
- Да.
- Сигурна ли си?
- Да.
- Какво, не ти ли беше приятно снощи?
Защото си мислех, че
може да се видим в 11:06
в склада, за нещо набързо.
- Но аз може да съм история тогава.
- Е, тогава, няма да е набързо.
- По-добре да тръгвам.
Имам среща в 9:00 да ме уволнят.
- Добре, така ще имаме повече време.
- Изненада!
Лейни, ти успя!
- Какво?
- Номерът ти в понеделник беше блестящ.
Лицето ти беше във всички новини
в страната. Лейни, ти си знаменита.
- Искат те в Ню Йорк
за "Сутрин в Щатите", още утре.
Ще правиш интервю на живо.
- Да не говорим за...
- Успя.
- Господи!
- Някой да даде на това момиче нещо за пиене.
- Наливай!
- За Лейни!
- 11:06 е.
- Забравих.
- Бил ли си съдбоносен?
- Определи "съдбоносен".
- Дадоха ми работата.
- Чух.
- Да.
- Значи пророкът Джак е сгрешил.
Това беше първото, което го попитах.
- Какво значи това?
- Значи, че е луд,
че няма да умра и, че ще живея.
в Ню Йорк.
- Кога искат да тръгваш?
- След няколко часа. Ще ме вземат.
- Искат да бъда в шоуто утре сутрин.
И познай, кой ще интервюирам?
- Нямам понятие. Кой?
- Дебора Конърс.
Живо интервю с мен и Дебора Конърс.
- Това е супер.
Е, честито.
Сигурен съм че ще се справиш.
- Искам да дойдеш с мен.
- Не искам да се връщам в Ню Йорк, Лейни.
- Заради синът ти?
- Да, заради него.
И защото тук ми харесва.
Харесвам жена си.
Не съм като теб.
Смятам, че нищо и никога
не задоволява апетита ти задълго.
- Това ли мислиш за мен?
- Това е, което мисля.
- Щеше ли да го кажеш, ако
знаеше, че ще умра утре?
- Никога не съм мислел, че ще умреш.
- Напротив, мислеше.
Някъде вътре в теб
и затова ме допусна вътре.
Затова ме представи на сина си.
Затова прекара нощта с мен.
Мислеше, че никога няма
да я повториш.
Мисля, че това стана.
- Съвсем не е така.
Знаеш ли, защо направих всичко това?
Защото в понеделник, на стачката те видях.
Истинската Лейни, истинското ти Аз.
И беше това, което искам, което все още искам.
Тази, която представих на сина си.
Всичко, за което съм мечтал.
Май не остана вече
нищо за казване?
- Отиваш в Ню Йорк, а аз оставам тук.
- Получих работата.
Отивам в Ню Йорк.
- Кога ще се върнеш?
- О, татко, стига.
Няма да ти липсвам.
Имаш си Гуен.
- Какво означава това?
- Не трябва да означава нищо.
Просто...
винаги си бил благосклонен към Гуен.
- Какви са тия глупости?
- Предпочитал съм Гуен.
Обичам и двете ви еднакво.
- Знам.
- Защо не отидеш до там
и не отвориш най-горното чекмедже на шкафа?
- Какво е това?
- Това си ти.
Записвах всичко.
Виждаш ли онази, червената?
Моята любима.
- О, Господи.
- Пат, спри я.
- Знам, че не съм бил винаги
до теб, Лейни.
Никога не съм те разбирал напълно.
Не намирах начин да говоря с теб.
Но майка ти можеше.
Ти беше единствения човек
който можеше да я разсмее.
- Ще ме гледаш ли утре?
- Да.
Ще се разболея, след като заминеш.
- От небето ще падне ангел!
- От небето ще падне ангел!
- Говориш лайнотии.
Не му давай пари, приятел.
Той е мошеник.
- Ангел ще падне....
- Глупости. Каза го още преди седмица.
- Нека ти обясня нещо.
Не съм терапевт.
Правя си голям бизнес тук.
- Ти и гаджето ти, не можете да разберете...
- Тя не ми е гадже.
- Не е мой проблем.
- Тя каза ли така?
Че ми е приятелка?
- Аз виждам и казвам, ти плащаш.
Не създаваме връзки.
- Да, но ти говориш глупости.
Тя няма да умре, защото
получи работата.
Работата, която каза, че
няма да получи,
което значи, че си сгрешил.
- Така ли?
- Какво означава това?
- Ако умре утре, няма да получи работата
и аз ще съм прав.
Ангел ще падне от небесата!
- Това е животът, нали?
- Предполагам. Ужасно се боя от летене.
- Мога да те убедя, че няма да умрем днес.
- Знаеш ли?
Вин, няма смисъл...
работата между нас двамата
няма никаква логика.
- Да, любовта никога няма, Пит.
- Любовта?
Не съм казал това, чу ли ме?
- Както кажеш.
- Никой не говори за любов.
Ето ти любов. 8-ма топка, страничен джоб.
- Странно силни.
Начин да я харесаш?
- Да не ми дрънкаш метафори сега?
- Не, не...слушай.
За начало...
можеш да я взимаш на малки дози?
След известно време
започваш да изгаряш
придобиваш вкус за нея
но те плаши, защото се страхуваш
че някой ден аптеката ще бъде
съвсем празна и какво ще правиш?
Взимаш малко канелена дъвка,
или тик-так,
но познай?
- Нищо вече не те
отрязва, каубой.
- Да.
- Ами, каубой, Лейни си отиде
а версията с лекарствата не върви.
Затова ще се събера с жена си.
Той каза, че ще умра утре
и аз му повярвах,
защото предсказа тази градушка
и резултата от мача
и земетресението в Сан Франциско.
9:06, с точност.
Но също каза, че няма да
получа работата, за която отивам
и познай?
Получих я.
Натам съм се запътила.
Затова няма начин
да умреш на този самолет.
- Печеля, а ти плащаш. Още една.
- Същата?
- Да.
- Трагичен инцидент в Лос Анджелис.
Род Мелендез, бивша спортна звезда
от Калифорнийските Ангели,
един от истинските герои
на отбора през 1992,
загина снощи, когато малкият му частен самолет
мистериозно падна от небето.
Мелендез бе опитен пилот
но самолетът му изчезва от радара
на по-малко от миля от летището в Санта Моника.
Бившият "Ангел", Род Мелендез, загина на 35.
- Хей, Лейни, Пит е.
Не знам проверяваш ли си съобщенията
но Ангел наистина е паднал от небето.
В смисъл, не ангел с крила
ами Ангел...
Телефонът ми ще угасне
но каквото и да правиш бъди внимателна днес.
Опитай да не излизаш на...
Мамка му.
Това е последното повикване
за полет 178 за Ню Йорк, Ла Гуардия.
- Задръжте! Почакайте!
- Добро утро, мис Кериган.
- Добро утро.
- Внимателно.
Приятен ден.
- Може ли малко да побързате?
Не искам да закъснея.
- Вече карам бързо.
Ако е по-бързо, ще се убием.
- Не, няма.
- Видя ли?
- Дами и господа,
добре дошли на летище Ла Гуардия.
Моля, останете по местата си
докато самолетът спре напълно
и знакът за коланите изгасне.
Надяваме се, че сте пътували приятно
и ще продължите да пътувате с нас за в бъдеще.
- Как беше полетът?
- Добре.
- Идеално.
Хотелът добре ли е?
- О, да.
- Да.
- Това е екрана.
Внимавай.
А това е сцената на шоуто.
Бюрото за новините,
обзавеждане за хол.
А това е библиотеката,
където ще интервюираш Дебора.
Развълнувана ли си?
- Марк, Кери?
- Да?
- Това е Лейни Керигън от Сиатъл.
- Здрасти Лейни.
- Здрасти, Кари.
- Радваме се, че си тук.
- Благодаря.
- Надявам се, че си получила накрая малко удоволствие.
- Ще се видим на сцената.
- Благодаря.
- Записана си за 8:00.
Ще намериш списъка с въпросите, тук вътре.
О, аз имам собствени въпроси.
- Дебора Конърс не отговаря
на въпроси, за които не знае.
- Нервна ли си?- Не.
- Чудесно. Следвай ме.
- Съжалявам, просто напълно...
водещата днес беше за
спасяването на танкер с нефт
обърнал се в океана след бурята
до брега на Мейн.
Така ли? Благодаря.
- Готови за показване на камера 2.
след 5 секунди...
- От Ню Йорк, това е "Сутрин в Щатите"...
с Кари Мадокс
и Марк Лафлин.
- Добро утро и добре дошли в "Сутрин в Щатите"
Аз съм Кари Мадокс.
- А аз - Марк Лафлин.
Добре дошли на зрителите на Западния бряг
за това специално предаване на живо.
- Знаеш, че не мога да направя това.
Нямам никаква идея. Говори с Джин.
- Кейт.
- Ало?
- Не.
- Казах, не.
Коя, чат от "не" не разбра?
Благодаря. Здравей!
Здрасти.
- Е, какво мислиш?
Добре? Ще се видим на сцената.
- Добро утро на всички.
О, Боже, какво е това? Наричат го сцена?
Алберт, виждам, че не си загубил
чувството си за хумор, но моля те.
Здравей, здравей. Не си ли красива?
Слушай и учи.
Алберт, оправи го! Сега!
- Мис Конърс?
Аз съм Лейни Кериган.
Вие сте моето вдъхновение.
- Бих желала да бъда вдъхновение и за себе си.
- Честито за наградата ви.
- Благодаря много. Имате ли въпросите?
- Да.
- Ще бъде леко.
О, така е по-добре.
Херби, как изглеждам? Ще ми трябва помощта ти днес.
- Хей, приятел, ама аз гледах.
- Но преди да преминем към това, нека да....
- Разчистете моля.
- Благодаря.
- Показваме на камера 3...
след 5, 4.....
...Лейни?
- Благодаря, Кари.
Тук съм с една легенда
един от моите лични идоли,
Дебора Конърс.
- Благодаря.
- Чест е за мен да бъда тук
и да говоря с вас, мис Конърс.
- О, благодаря много. Наричай ме Дебора.
- Дебора...
Когато застана пред цялата
журналистическа общност вчера
за да получиш наградата си
за 25 години слава и перфектност,
помислих, че хората ще искат да разберат едно нещо.
Дали си..
Дали...
- Мамо, леля Лейни добре ли е?
- Олеле.
- Мислеше ли си, че си струва?
- Какво прави тя?
- Да си струва какво?
- Всичко, което си дала?
- Например?
- Например, че никога не си се омъжила.
- Лейни, да не се опитваш да ме разпънеш?
- Ако трябва да свалим камуфлажа
за да попитам най-важното
и това разпъва Дебора, да.
- Няма камуфлаж.
Каквото виждаш, това е.
Няма съжаления.
- Не?
- Ами Хари Лиевълин?
- Хари?
- Когато си била кореспондент
за Националното радио в Лондон
Хари не беше ли твой годеник?
- Да.
Хари Лиевълин беше
беше...
един от най-щастливите моменти в живота ми.
Бях на 25.
И си тръгнах.
- Какво става?
- Дебора Конърс получи нервна криза пред камерата.
- И аз оставих някого...
за да бъда тук по националната телевизия
и хората да ме мислят за специална.
- О, мила.
Единственият, който трябва да мисли
че си специална си ти.
Ако съм научила нещо
то се отнася за кариерата
и за живота...
просто трябва да бъдеш себе си.
- И няма съжаления?
- Мисля, че ще съжалявам за даването на това интервю.
- Наистина искам да ти благодаря толкова много, Дебора.
Вие сте, Марк и Кари.
- Навън сме.
- Дебора, това беше...
невероятно, благодаря.
Беше толкова смело от твоя страна
да си честна и...
благодаря ти.
- Хайде, давай.
- Като "давай момиче"?
- Не, просто се махни.
Искам да се разкара оттук.
- Лейни.
Къде отиваш?
Шефа на мрежата иска да те види.
- Какво?
- Видя интервюто и го хареса.
Никой не е успявал да направи това с Дебора Конърс.
Всъщност телевизията ще го повтори
довечера отново.
Рекламите вече вървят.
Иска да се видите
и да поговорите за бъдещето ти тук.
25-ти етаж.
- Ще те заведа
- Благодаря.
Но си отивам у дома.
- Хей, Лейни.
Чуваш ли ме?
Почти 3:00 сутринта е,
което означава петък,
което пък означава
че не ти се говори много точно сега.
ти
си технически...
и легално...
и всякак...още жива.
- В Сиатъл е още четвъртък.
- Добре дошла.
Как се чувстваш?
- Страхотно.
Не искам да ми се случи
да те изпусна отново,
затова вероятно трябваше да ти кажа това
доста отдавна,
но те обичам, още откакто те срещнах.
- Определи "любов".
- Лейни, искам да прекарам остатъка на живота си с теб.
- Всичките 4 минути.
- Да....
ще взема, каквото мога.
- Обичам те.
- Чувстваш се по-добре, а?
Трябваше да те целувам повече
още преди време...
- Ти си идиот...
- Така ли си говориш,
или морфинът говори?
- Много си сладък.
Щастлив си, че те обичам.
- Няма да умреш до мен.
Хайде, обещай.
- Свързахте се с Лейни,
Пит и Томи.
Оставете съобщение след сигнала.
- Лейни, Пит, тук е Денис. Виж, знам че почивате
знам че мразите да работите през почивния ден.
Но наистина ми трябва помощ.
Обадете се като го чуете.
- И сега батера....
Кал Купър!
- Божичко, Кал!
- Веднъж някой бе казал: "Живей всеки ден
сякаш ти е за последен
защото един от всички, наистина ще бъде такъв."
Джак беше прав.
Част от мен умря в този ден.
Тази, която не знаеше как да живее.
Какво ще донесе бъдещето?
Джак знае.
Но колкото и да говорих с него,
все повече се убеждавах, че говори само за спорт и време.
- Казах ти, че ще я хвана.
Превод: truebgsub@yahoo.com