The X-Files 702 - The Sixth Extinction II (1993) Свали субтитрите
И нищо Не намерихме никава болест, никакви симптоми на позната болест.
Факт е , че изпитва невероятна активност в темпоралния лоб...
която ефективно разрушава мозъка му.
Стига!
Една майка не може да понесе това.
- Извинете. Аз само...
- Само го дрогирате.
Превърнали сте го...
в зомби.
Знам, че ме чуваш, Фокс.
- Дай ми знак?
- Чувам те, мамо.
Фокс?
Мамо, чувам те.
Тук съм.
Обичам те, момчето ми.
Мамо, къде отиваш?
Мамо?
Върни се, мамо!
Мамо!
Мамо!
Мамо!
Какво разочарование е да видиш нещастието в човешките очи.
Но майка ти все още те обича.
Всичко, което искат майките е...
да предпазят децата си от болка.
Безопасност в света, както в утробата им.
Но може би бащата заслужава повече.
Може би бащата е отговорен за всичко.
Успех, героизъм.
Знам, че ме чуваш.
Винаги те чувам.
Дори когато главата ми е пълна с хиляди гласове,
Чувам те като змия пълзящата по земята.
Как се озова тук?
Да не би да съм направил нещо изненадващо?
Да не очакваш да ми поникнат вампирски зъби?
Дошъл си да ме убиеш.
По-добре отолкото да живееш като зомби, нали?
Давам ти избор.
- Какъв избор?
- Живот или смърт.
Трябва да си ми задължен,
не на Ай.Ер.Си., не на ФБР
Вдигни се от леглото и ела с мен.
Аз умирам, идиот такъв.
Ако можех да стана, щях да ти сритам задника.
Не бъди драматичен. Само част от теб умира...
Тази, която играеше героя.
Достатъчно страда...
за Досиетата Х, за партньора ти,
за света.
Ти не си Христос.
Ти не си Принц Хамлет.
Ти не си дори Ралф Нейдър.
Можеш да излезеш от тази болница и света да те забави.
Изправи се.
Какво.. Какво по дяволите правиш с мен?
Показвам ти един път, по който не си вървял.
Вземи ръката ми.
- Защо да взимам ръката ти?
- Не можеш да четеш мислите ми?
Не мога.
- Всички гласове изчезнаха.
- Вземи ръката ми, Фокс.
Ти трябва да направиш първата крачка.
Вземи ръката ми.
Аз съм твой баща.
Сънят е лукс, Агент Скъли. Самозадоволяване за което нямаме време.
- Нито пък Агент Мълдър.
- Как влезе тук?
Да влезеш е лесно.
Това което правиш веднъж вътре ли си това е ключа.
- Това какво значи?
- Ти си единствената с достъп до Мълдър.
- Искам да го използваш мъдро.
- Като теб?
Почти не го уби като го инжектира с фенитоин за няколко секунди?
Това искаше Агент Мълдър. Той знае какво е неправилно.
Това което иска сега е да го докажа. Затова помоли за мен, не за теб.
Не вярвам в това.
Преди две години партньора ти беше заразен с вирус, за който твърдеше , че е извънземен.
Вирус, който се е активирал в него вследствие на излагането на енергия, също извънземна.
Агент Мълдър е живото доказателство което той търсеше толкова време...
съществуването на извънземен живот.
Но каквото и да е, то го убива.
И трябва да го махнем от него.
Ако ти унищожиш това, аз ще унищожа теб.
- Скъли.
- Агент Скъли, трябва да отидете в болницата.
- Какво се е случило?
- Мълдър е изчезнал.
Тук имаше поставена охрана. Мъж, който е смъртно болен не може просто да стане и да изчезне.
- Знам това.
- Как се е случило това?
- Майка му го посетила.
- Майка му?
- Така казват.
- Някой говорил ли е с нея?
Оставам го на вас. По-добре да не се замесвам повече в този случай.
Сър, това не е просто случай. Говорим за Агент Мълдър.
И аз се опитвам да му помогна...
като се отегля от това за сега.
Сър?
В компроментираща позиция съм.
Знам малко за изчезването на Агент Мълдър
И по -добре.
Детето е баща на човека.
Беше заспал за малко.
Мислех, че ще мине време докато съня ти стане нормален.
Искаш ли обяснение?
Не съм сигурен.
Докато лежеше безжизнен в болницата този следобед,лекарите ми поработиха върху теб.
- Защо?
- Някакси осъзнах, че...
ако Сендиката не те убие, ФБР ще го направи.
Ако ФБР не те убие, твоя собствен героизъм ще го направи.
Няма начин да се измъкнеш.
Няма начин да избегнеш смъртта освен ако не изчезнеш.
Човек не може просто да изчезне.
Карали сме да изчезват цели култури.
Виж ме сега, ще станеш човек без име.
Но дори когато се разделиш със сегашната си самоличност,
ще се научиш да обичаш малките неща в живота.
Ще трябва време да свикнеш.
Когато не искаш повече да бягаш, ще ги сваля.
Как се чустваш?
По-добре.
Трябва да кажа на Скъли. Трябва да и кажа.
Ако осъществиш контакт с нея, ще я изложиш на опастност.
Попадна в нещо като...
програма за защита на свидетели но с по-добри условия.
- Искаш ли цигара?
- Не пуша.
Може би сега пушиш.
Не мърдай.
- Кой е там?
- Не иска да ви уплаша.
Алберт Хостиин.
Какво правите тук? Как се озовахте тук?
- Съжалявам за изненадата.
- Изненада?
Че стоиш пред мен...
За последно ви видях в Ню Мексико.
Извеждахате от болницата. Докторите очакваха най-лошото.
- Надявах се да видя партньора ви.
- Липсва.
Трябва да го спасите.
Той е много болен.
Трябва да го намерите преди да се случи нещо.
Не само заради неговия разум,
а заради разума на всички.
- Къде сме?
- Вкъщи.
Това е новият ти живот.
Не разбирам.
А сега вече можеш да се върнеш.
Обратно при Скъли и Досиетата и недалечната смърт.
Няма да се изненадам ако го направиш.
Но първо се огледай.
Защо да напуснеш нещо.. преди да видиш какво е?
Мълдър е отведен от болницата някъде преди 2:00 a.m.
Подписа на майка му е на документа. Това е нейния почерк.
Тя го е изписала .. противно на лекарските препоръки.
Всичко е лигитимно докато не намесим охранителните камери.
Това е от камерата в коридора пред стаята на Мълдър.
Тази е от стаята му.
И от две други камери.
И както виждаме има поне още трима души, които са замесени.
Виж това.
Къде е Валдо?
Тя разговаря с някой.
Да.
Знам кой е това.
Ало?
Има ли някой вкъщи?
Могат да сменят името ти,
но не могат да променят нещата, които обичаш.
Не може да бъде.
- Ти си мъртъв.
- Не.
Само си почивах.
Скъли... видя това...
на моста преди шест години.
Сигурен съм... че си мъртъв.
Добре премерен крушум.
Знаменателно събитие в човешкия живот и започваш напълно нова глава.
Добре съм, синко,
всичко беше ефект.
Чуствах се отговорен за смъртта ти.
Ами недей вече. Очевидно съм жив.
Мислех, че си мъртъв заради мен.
Да, заедно със сестрата на Скъли и човека, които мислеше за твой баща...
и Дуейн Бери и дори мистериозното заболяване на Скъли...
и т.н. и т.н. и .т.н..
Може да забравиш за тази вина.
Тук съм да ти кажа, че не си ти центъра на вселената...
причината за живота и смъртта.
Ние, ти и аз,
сме само кукли в един грандиозен план... нито повече, нито по-малко.
Ти страда достатъчно.
Сега се наслаждавай на живота.
Нека ти покажа нещо.
Това са моята съпруга и дъщерите ми.
Живеят на тази улица.
Надявам се да ги посетиш за вечеря.
Хей, приятел. Няма нищо.
Построи всичко отново. Започни отново.
Окей?
Кой е там?
- Коя си ти?
- Върха на удоволствията...
да отвориш вратата и там да стои жена.
Да ти запали огън и да легне на масата за теб.
И когато стане късно,
да почустваш как те прегръща.
Това е Тина Мълдър. Не мога да се обадя.
- Моля оставете съобщение.
Аз съм Дейна Скъли.
Благодаря предварително. Можете да се свържете с мен в офиса на вашия син във ФБР.
Мерси.
- Скинър.
Вие ли ми изпратихте тази книга?
- Извинете?
- Тази книга?
Тук е обяснено всичко, което открих в Африка,
използвани са същите символи, като тези на кораба.
Агент Скъли, помолих да не ме замесвате в това.
Всичко е тук,сър. Предсказанието за масово унищожение.
И легенда за човек, който може да ни спаси. За това са отвели Мълдър.
Те си мислят, че неговата болест е дарба...
защита срещу идващото унищожение.
Съжалявам, Агент Скъли. Замесник директора ми даде точни заповеди...
- Да не ви пускам вътре.
Сър, ранен ли сте?
Прободен ли сте? Бързо на телефона.
Хей!
Спрете този човек!
Добро утро.
- Какво не е наред, Фокс?
Няма нищо нередно. Перфектно е.
Всичко е перфектно. Какво по дяволите правя тук?
- Май ти трябва кафе.
- Не... сериозно.
Имам задължение към Досиетата Х, към Скъли, към моята сестра.
Мислиш, че знаеш какво значи това... отговорност.
- Това е много детско, Фокс.
- Детско?
Да. Като дете си..
и единствената ти отговорност като дете,
е към твоите мечти и фантазии.
Но не познаваш истинската радост от това да си отговорен, докато не стъпиш здраво на земята...
и станеш баща.
Уау.
Диана, ти... и направи всичко за мен, след като сме спали само веднъж.
А какво ще стане утре?
- Трябва да го забраввиш, Фокс.
- Просто така?
И тябва да повярвам, че ме чака семейно бъдеще, дори след като бях докаран тук от мъж...
за когото вярвам, че ме е довел тук за да може да си свърши мръсната работа?
Хей. Той живее на близо.
Ще го посетя след закуска.
Трябваше да кажеш на някого, нали? Трябваше да споделиш информацията.
- За какво говориш?
- Един човек нападна Скинър в офиса му.
- Заради какво?
- Заради това което знае за Мълдър.
Не съм казвал на никого.
Какво е това?
Мои са!
Хакнал си ми файловете. Какво правиш с това?
- Имах ги вече изследвани.
- От кого?
- Националния Здравен Институт.
- Какво?
Материалите , които са там, съдържат информация за развитието на човешката генетика,
От къде ги имаш?
Това не е обществено.
- От където и да ги имаш,
тази информация показва какво се е случило на Мълдър.
Тя показва, че той е станал... биологически извънземен.
- Какво криеш?
- Няма значение.
За някого има.
Който и да е, явно и той търси Мълдър също.
Не те очаквах толкова скоро.
Мислех, че ще ти трябват няколко дни да се установиш.
Мисля, че трябва да облекчиш неговото нещастие като му кажеш за нещата които не е успял да довърши.
Дори и това защо живееш в по-голяма къща от моята.
Доста гърла трябва да храня.
Трима внуци...
и твоята сестра.
Тя живее тук от дълго време.
Живее живот, който ти отхвърляш.
Той каза, че ще дойдеш.
Бащата възлага големи надежди на сина си.
Но никога не си е мечтал, че той ще промени света. Толкова се гордея с него.
И неговите умения да страда.
Като баща, като син.
Той мисли, че това което е, го убива,
но всъщност, той никога не е бил по-жив.
- Мислиш ли , че сънува?
- Сигурен съм, че сънува.
- Какво ли.
- Сънува всички хора на които е бил задължен през...
скромния си живот...
изпълнен с малки удоволствия.
Необикновенните хора са винаги предпочитани пред обикновенните неща.
Сънищата са единственото което има сега.
- Една цигара, Агент Фоули?
- Не пуша.
Наистина? Кълна се , че подушвам цигарен дим около теб.
- Да разчупим леда, става ли?
- Става.
Къде е Мълдър?
Може би преди да почнеш да обвиняваш всички, ще е по-добре да разбереш къде е Мълдър,
и какво е можело да направиш, за да го предпазиш.
Искам само да си мислите...
мислете за Мълдър когато го срещнахте,
мислете за обещанията и за живота пред него.
Помислете за него сега.
И тогава опитайте да застанете пред мен да ме погледнете в очите...
и да ми кажете дали Мълдър не би дал всичко за да ви спаси вас.
Мисля си, Агент Скъли.
Винаги си мисля.
Това е шанс , които никой не е очаквал,
дори не сме се надявали.
След всички тези години, в които се опитвахме да създадем хибрид между човек и извънземно,
получихме един готов.
През всички тези години, и всичките тези защо.
Защо държим Мълдър жив след като е толкова просто да го премахнем?
Нямаше начин някой да предвиди това.
Фактите говорят, той е станал нашия спасител.
Имунизирн е срещу предстоящия апокалипсис Той е героя тук.
Може да не издържи процедурата.
Тогава ще страда като герой.
Диана?
Фокс.
Време е, скъпи.
Как си?
Не мисли за човека.
Мисли за саможертвата, която прави за всички нас...за света.
Хубаво щеше да е, да му дадем избор.
И ти си мислиш, че Мълдър не би избрал това?
Да стане това, което иска от толкова дълго?
Да почуства как е?
Какво ли ще намери.
Никога няма да знаем.
Освен това, задачата му е почти изпълнена.
Аз ще поема товара от тук насетне.
Знам за момчето.
Момчето на брега.
Видението в съзнанието ти.
Всички имаме такива места...
точки на спомени и желания.
Виждал съм го хиляди пъти.
Но никога не съм виждал, какво той иска да види.
Затвори очите си.
Той е готов да се покаже, ако си готов да видиш.
Как успя?
Неиндетифициран летящ обект.
Какво правиш? Защо разрушаваш кораба си?
Това е твоя кораб. Ти го унищожаваш.
Би трябвало да ми помагаш.
- Времето ни свършва.
Защо идваш при мен така?
Къде мога да го намеря?
Не гледаш където трябва.
- Не мисля, че ме чуваш.
- Не знаеш къде е той?
Дори и да знаех, не знам как да го спася. Тази наука няма смисъл за мен.
Търси ли го тук...
Тук?
Искаш да се моля ли?
Има много повече светове от този който държиш в ръцете си.
Надявам се да видиш поезията в това, Диана.
Премахваме генетичния матерял, това може да убие сина ви.
Правим следващата стъпка в еволюцията за спасяване на хората.
Вършим работата на Господ, Диана.
Без имунитет, всеки би умрял.
Знанието е благословия.
Аз ще поема Мълдър от тук.
Пациента се съвзема. Мълдър се събуди.
Упоихме го, но той не иска да стои под упойка. Не мися, че можем да го държим повече.
- Дали изпитва болка?
- Гледайте монитора.
- Всяко трептене, е свързано с болка.
- Окей.
Да го направим
Сега почивай.
Ще махнеш ли завесите?
Искам да погледна навън.
Искам от теб да почиваш.
Къде е Саманта?
Сестра ти умря преди пет години.
Ами Диип Фроут?
И това е минало. Мъртъв е.
И Диана е мъртва.
И Скъли.
Скъли е мъртва?
Тя е мъртва.
Дойде и твоето време.
Те те чакат, ако си тръгнеш.
Затвори очи, Фокс.
Ти си последен, ти и аз.
Краят...
и началото.
Нищо не може да се направи.
Нищо.
Скъли. Знаех, че ще дойдеш.
Казаха ми, че си мъртва.
И ти им повярва?
- Изменик.
- Какво?
- Предател. Дезертьор.
- Скъли, недей.
- Умирам.
- Не трябва да умираш, Мълдър. Не тук.
Какво?
Не и в удобно легло с дявола до теб.
Ти не разбираш. Той се погрижи за мен.
Не, Мълдър.
Той ти манипулира съня.
Накарате да предадеш истинската си мисия за да се почустваш конфортно.
Няма никаква мисия.
- Няма извънземни.
- Няма извънземни?
Поглеждал ли си навън, Мълдър?
Не мога.
Аз съм... много уморен.
Не, Мълдър. Трябва да станеш.
Трябва да станеш и да се бориш.
Най-вече ти.
Това не е твоето място.
Ставай, Мълдър.
Ставай и се бори.
- Скъли?
Скъли?
Скъли?
Скъли?
Мълдър?
Мълдър, трябва да се събудиш.
Трябва да те изведа от тук.
- Мълдър, разбираш ли ме?
Мълдър, трябва да станеш.
Не знам колко време ни остана.
- Трябва да станеш, Мълдър.
Никой друг не може да го направи само ти, Мълдър.
Мълдър, помогни ми.
Моля те, Мълдър.
Помогни.. ми.
Скъли, какво правиш тук? Тъкмо се обличах да дойда да те видя.
Но не можех да намеря вратовръзка, която да се връзва с модната ми шапка.
Мълдър, никаква работа. Трябва да се връщаш в леглото.
Чакай.
Скъли, аз..
щях да дойда на работа за да ти кажа, че...
Алберт Хостиин е мъртъв.
Починал предишната нощ в Ню Мексико.
Бил е в кома две седмици. Няма начин да е бил в твоя апартамент.
Той беше там. Ние... се молехме заедно.
Мълдър, не вярвам на това. ... невъзможно е.
По-невъзможно ли е от това което видя в Африка или това което видя в мен?
Не знам на какво да вярвам вече.
Мълдър, бях решена да открия лекарство, което да те спаси...
Но не отричам това което видях.
И сега дори не знам. Не знам
Не знам кое е истина, не знам кой да слушам,
Не знам на кой да вярвам.
Диана Фоули е намерена убита тази сутрин.
Никога не съм и вярвала.
Но тя помогна да спасим живота ти, колкото и аз.
Тя ми даде тази книга.
И с нейния ключ се добрах до теб.
Съжалявам. Толкова съжалявам.
Знам, че ти беше приятелка.
Скъли, харесахте някога. Не знаех на кого да вярвам...
Избрах друг път,
друг живот, друга вяра, където намерих сестра ми.
И дори и да мислех, че света около мен е непонятен и нагоре с главата,
имаше едно нещо, което си остана същото.
Ти ми беше приятел...
и ми казваше истината.
Дори когато света се срина, ти беше постоянна,
моята опорна точка.
И ти беше моя.
А!