Moonstruck (1987) (Moonstruck.1987.DVDrip.XviD.AC3.CD2-anTiQ.sub) Свали субтитрите
Хайде!
О, господи!
- Какво?
Какво?
- Спокойно.
Опитвах се да правя всичко както трябва.
- Не се вълнувай.
Мислех, че като стоя далеч от кметството няма да имам лош късмет.
Караш ме да се чувствам виновен.
- Женя се за брат ти.
Добре, виновен съм. Признавам.
Сватбата е след няколко седмици. Ти си поканен.
Защо не си като него в Палермо при майка си?
Тя не ме харесва.
- Не се погаждаш с никого, нали?
Какво правиш?
- Какво правя ли?
Ти съсипа живота ми.
- Невъзможно!
Беше съсипан, когато дойдох. Ти съсипа моя!
Не съм.
- Напротив!
Имаш лоши очи, като на циганин.
Не знам защо не ги видях вчера.
Лош късмет. Това е. Винаги ли ще го имам?
Трябваше да преглътна това и да се самоубия преди години.
Ще се омъжа за него. Чу ли? Това снощи не се е случвало.
Ти и аз трябва да отнесем това в гроба.
Не мога да го направя.
- Защо не?
Влюбен съм в теб.
Избий си го от главата!
Не мога.
- Тогава не бива да те виждам повече...
и враждата между теб и Джони ще остане завинаги.
И няма да дойдеш на сватбата.
- Ще дойда.
Казвам ти, не може!
- Той иска да дойда.
Това е, защото не знае.
Чакай малко. Скъпа, слушай.
Добре. Няма да дойда, ако направиш едно нещо.
Какво?
- Да дойдеш с мен на опера довечера.
Какво говориш?
- Обичам две неща.
Теб и операта.
Ако мога да имам двете неща, които обичам за една нощ...
то удовлетворен ще се предам...
О, господи. Ще ги жертвам през остатъка от живота си.
Добре.
Ще се срещнем при Мет.
- Добре.
Къде е Мет?
- Намираш...
Благослови ме отче, съгреших.
Минаха 2 месеца от последната ми изповед.
Какви грехове трябва да изповядваш?
Два пъти говорих за някого непочтително,...
веднъж спах с брата на годеника ми...
и веднъж подправих сметките на магазина за алкохол...
Но това беше по случайност.
- Тогава не е грях.
Но какво беше второто, което каза?
Това, че съм спала с брата на годеника ми?
Това е доста голям грях.
- Знам.
Трябва да помислиш върху това.
- Знам.
Добре. За твоето покаяние кажи две Розарис.
Пази се, Лорета.
Помисли за живота си.
Добре.
Здравей.
- Къде беше?
Не искам да говоря за това.
- Точно като баща си.
Излъгах го.
Той мисли, че си се прибрала снощи.
- Благодаря.
Какво ти става?
Козмо ми изневерява.
- Какво?
Да.
- Откъде знаеш това?
Съпругата разбира.
- Мамо, дори не знаеш.
Просто си въобразяваш. Той е прекалено стар.
Довечера няма да съм тук за вечеря.
Чувствам се прекрасно.
Не съм спал, но се чувствам като Орландо Фуриозо.
Беше тигър снощи.
А ти беше агънце.
По-тихо, ще те чуят.
И какво? Удоволствието от брака е да спиш с жена си...
Не се притеснявай.
- По-тихо, Реймънд!
Какво ще кажеш за среща довечера?
- Какво ти става?
Ще хапнем макарони и ще си легнем.
Какво ти има?
- Наистина не знам.
Лудата луна, която Козмо изпрати.
Здравей, лельо Рита. Здравей, чичо Реймънд.
Здравей!
Ти, със звездите в очите ти.
Какво му има?
- Спипа ме.
Видя ли луната снощи?
Каква луна?
- Видя ли я?
Слушайте, трябва да вървя? Ще правя депозит в банката...
но ще дойда утре да оправим сметките.
Разбира се. Имаш среща.
За какво говориш, глупчо?
Годеникът й е в Палермо! Каква среща?
Правилно.
Имам много неща да свърша.
- Всичките сватбени глупости.
Да.
Това също е романтично.
Не е ли романтично?
Франки, направи ми гъста зеленчукова супа!
Какво ти има? Сякаш си изгубила ума си.
С ума си съм.
- Какво?
С ума...
- Не ми казвай това! Какво има?
Не искам да говоря за това!
- Изглеждаш като луда!
Не искам да говоря за това.
Махни сивото.
Трябваше да направя това преди 3 години.
Нека ти покажа някои списания.
И ще имаш нужда от маникюр.
Батина, заеми се с нея. Тя ще махне сивото.
И някой ще трябва да направи веждите.
Виж. Нещо меко и приятно.
- Чакай малко.
Някой от тук бил ли е на опера?
- Аз - не.
Красавица, без това сиво.
- Фантастично.
Била ли си на опера?
- Не, а ти?
Батина, била ли си на опера?
Това е цветът, който бих използвала.
- "Ла Бохем"?
Никога не съм била там.
- Отиваш на Мет?
Да.
Тя дойде тук, когато беше прехвърлила 40 и мъжът й я беше изоставил.
Чао-чао.
- Добре.
Виж това.
Внимателно.
Прибрах се!
Не отговаряйте всички едновременно!
Изглеждаш прекрасно.
Косата ти.
- Да, направих я.
Ти също изглеждаш прекрасно.
Благодаря.
Казах, че ще дойда с теб, но това е всичко.
Хайде да влизаме.
Виж това.
- Не е ли прекрасно?
Благодаря ти.
За какво?
Не знам. За косата ти.
За красивата ти рокля.
Не знам. От дълго време не съм бил на опера.
Е, къде са местата ни?
- Хайде.
Започва.
Е, още кой ще дойде?
- Само аз. Искам да ям.
Добре, веднага ще ви намеря маса.
Тази добра ли е?
- Прекрасно.
Добър апетит, г-жо Касторини.
- Благодаря.
Г-жо Касторини, вечеряте сама тази вечер?
- Здравей, Бобо, да.
Едно мартини, без лед с две маслини.
Много добре.
Опитвам се да ти обясня как се чувствам.
Всеки път, когато ти кажа как се чувствам ми казваш и ти.
Това не е отговор.
- Това единствения, който имам.
Искате ли нещо за ядене?
- Не сега. Ще почакам.
Много добре.
Наистина мразя това, когато ми говориш с този тон.
Сякаш си над всичко и никак не е забавно.
Но е, нали?
- Не и за мен.
Това е животът ми, колкото и странен да ти се вижда.
Нямам нужда от някого, който се навърта, докато съм затънала.
Мислех, че ти харесва.
Справедливо е, нали? Знаеш ли--
О, господи.
Хора, извинявам се за това.
Тя е много красива и душевно болна.
Не. Недейте.
Просто ми направете една услуга. Разчистете й мястото.
Махни всяка следа от нея и ми донесете голяма чаша водка.
Безусловно.
Съжалявам, ако сме ви разстроили.
- Не съм разстроена от вас.
Моята приятелка е разстроена.
Тя е прекалено млада за вас.
Благодаря, приятелю.
За нищо.
Прекалено млада? Едва я спечелих. Знаете как да обидите.
На колко години сте?
- Не е твоя работа.
Съжалявам. Беше грубо.
Желаеш ли да вечеряш с мен?
Сигурна ли сте?
С удоволствие.
Мразя да ям сам. Удивително е колко често ми се случва.
Сеньора Касторини.
- О, да.
Зеленчуковата ви супа.
- Благодаря, Бобо.
Какво работиш?
- Преподавам в университета тук.
Тази жена ти е била студентка?
- Шийла? Да.
Студентка.
Беше.
Майка ми казваше една стара поговорка. Искаш ли да я чуеш?
Разбира се.
- "Не сери там, където ядеш".
Ще запомня това.
Какво работиш?
- Домакиня съм.
Как се храниш сама?
- Не се храня сама.
Мога ли да ти задам един въпрос?
- Да, задай го.
Защо мъжете преследват жените?
От нерви?
- Мисля, че защото ги е страх от смъртта.
Може би. Искаш да знаеш защо аз преследвам жени?
Намирам жените за пленителни.
Аз преподавам тези занятия. Преподавам ги милион години.
Спонтанността си отиде отдавна за мен.
В началото бях въодушевен и исках да споделя това.
Сега е механично повтаряне като таблицата за умножение.
С изключение понякога, когато съм привлечен.
Поглеждам и виждам свежо...
красиво, младо лице.
И всичко е ново за нея.
И аз съм онзи брилянтен тип, който я възхищава.
Когато това се случи, когато оглеждам сред тези столове...
и видя младо женско лице...
и се огледам в очите й...
нещо, което винаги съм искал и може би е ставало веднъж...
Тогава я каня на среща.
Не трае дълго.
Няколко седмици. Няколко скъпоценни месеца.
След това тя разбира, че аз съм само един стар дърдорко...
а тя е свежа и сияеща
като лунна светлина в мартини.
В този момент тя става и плисва чаша вода в лицето ми...
или някакво действие с такъв ефект.
Много неща не знаеш за жените.
Аз друго съм чувал.
Какво ще желаете?
- Две бели вина.
Да, сър.
Бих желал 2 чаши шампанско.
Канадски клуб и мартини. И двете с лед.
Какво е това?
- Направено е от Марк Шагал.
Както виждаш бил е велик художник.
- Пищен.
Забавлявал се е.
Намират посетители за това.
- Това е в най-добрия случай.
Харесвам част от това, но не мога да го разбера.
Не ми каза дали харесваш роклята ми.
Харесвам роклята ти.
Блестяща е.
Ще подържиш ли това? Благодаря.
Може ли да те изпратя?
- Разбира се.
Благодаря.
Далеч оттук ли живееш?
- Малко по-нагоре.
Познаваш ли този човек?
- Да.
Беше толкова ужасно.
Ужасно?
- Красиво. Тъжно.
Тя умира.
- Да.
Не мога да повярвам. Не мислех, че ще умре.
Знаех, че е болна, но...
- Имаше туберколоза.
Знам. Изкашля мозъка си.
И все още продължаваше да пее.
Ще си ходим ли сега?
- Татко?
Татко, какво правиш тук?
Чакай ме на вратата, Мона.
Мона?
- Извинявай.
Какво си направила с косата си?
- Фризирах я.
Какво правиш тук?
- Ти какво правиш тук?
Кой е този? Ти си сгодена.
- А ти си женен.
Ти си ми дъщеря. Няма да позволя да се държиш като курва.
А ти си ми баща...
- Добре!
Не съм те виждал тук.
- Не знам, а ако аз съм те видяла тук?
Да се махаме оттук. Ще те черпя питие.
Тази жена не беше майка ми, ясно?
Това е къщата ми.
Имаш впредвид цялата къща?
- Да.
Господи, цял блок е.
Къща е.
Живея в едностаен апартамент.
С какво точно се занимава съпругът ти?
Водопроводчик е.
- Това обяснява всичко.
Става студено.
Нека позная - не можеш да ме поканиш.
- Не.
Има хора.
- Не, мисля, че е празна.
Не мога да те поканя, защото съм омъжена...
Защото знам коя съм.
Трепериш.
- Малко ми е студено.
Ти си малко момче, трябва да си в леглото.
Можеше да отидем в моя апартамент. Можеше да видиш как живее другата половина.
Прекалено стара съм за теб.
Аз съм прекалено стар за себе си. Това е проблемът ми.
Лека нощ.
Може ли и аз да те целуна по бузата?
Разбира се.
Замръзвам.
Лека нощ.
Нещо друго?
Мисля, че е това, Ал.
До скоро, Ал.
- До скоро, Кармайн.
Какво искаш да правиш сега?
- Да си отида в къщи.
Лека нощ, Ал.
- Лека нощ, Рони.
Господи, студено е.
Мирише на сняг.
Знаеш ли, майка ми предполагаше, че баща ми се вижда с някоя.
Тази Мона. Имам впредвид, че тя е една евтина уличница.
На кого говоря?
Какво значение има?
- Как може да питаш това?
Караш ме да се чувствам виновен.
- Виновен си. Аз съм виновна.
За какво? Само господ може да каже.
Знам каквото знам.
И какво знаеш?
Ти разказа живота ми, аз ще разкажа твоя.
Аз съм вълк. Ти си привлечена от вълка в мен.
Това не те прави агне. Ще се жениш за брат ми.
Защо искаш да продадеш остатъка от живота си?
Предпазливостта е по-опасна от най-опасното...
за жена като теб.
Чакала си за правилния мъж първият път.
Защо не изчакаш пак?
Защото той не идва.
- Аз съм тук.
Закъснял си.
Ти си дотук.
- Правилно.
Значи насам сме вървяли?
- Да.
Знаеш, имахме сделка.
Каза ми, че ако дойда с теб на опера...
ще ме оставиш завинаги.
Дойдох с теб. Сега ще се омъжа за брат ти...
а ти ще ме оставиш завинаги, нали?
Хората могат да видят кое се е объркало в живота...
и могат да променят начина, по който го правят...
дори могат да обърнат късмета си.
И може би природата ми ме привлича към теб.
Това не значи, че ще я последвам.
Трябва да контролирам себе си.
Мога да кажа "да" на някои неща...
и "не" на други, които ще разрушат всичко.
Мога да го направя. Иначе, знаеш...
колко добър е този глупав живот, който господ ни дава?
Слушаш ли ме?
- Да.
Изглежда нищо друго не ме интересува сега.
Предполагам, че те желая в леглото си.
Не ми пука, ако ще и да горя в ада.
Не ми пука ако ще и ти да гориш в ада.
Миналото и бъдещето ми са една подигравка с мен.
Виждам, че са нищо. Виждам, че ги няма.
Тук сме единствено аз и ти.
Искам да си вървя. Отивам си.
Замръзнах до смърт.
- Ела горе.
Не се интересувам защо ще дойдеш.
Не е това, което звучи.
Лорета, обичам те.
Не така, както ти казват.
И дори аз не знам как.
Но любовта не прави нещата приятни.
Разрушава всичко. Разбива сърцето ти.
Кара нещата да се объркват, но ние не сме тук за да ги правим идеални.
Снежинките са перфектни.
Звездите са перфектни.
Не ние.
Ние сме тук за да погубим себе си...
и разбием сърцата си...
и да обичаме погрешните хора...
и да умираме.
Имам впредвид, че приказките са глупости.
Сега искам да се качиш горе и да споделиш леглото ми!
Хайде.
"Кренбъри стрийт" 19, Бруклин.
Тръгвай.
Чакай!
Колко?
- 25.
$25?
- Да.
Чакай.
Здравейте. Съжалявам, че идвам толкова късно.
Нанасяш ли се?
- Не, идвам направо от летището.
Влизай.
Може ли да събудиш Лорета? Трябва да говоря с нея.
Тя не се е прибрала още.
Свали си палтото и ела във всекидневната.
Ще ти сипя питие.
Искам да говоря с теб.
Благодаря. Къде е тя?
- Навън.
Не знам къде.
Е, какво правиш тук?
Трябваше да си в Палермо.
За това дойдох, за да кажа на Лорета. Беше чудо.
Чудо? Това са новини.
Майка ми се оправи!
Шегуваш се.
Живота почти я беше напуснал.
Беше бяла като сняг.
Тогава тя напълно се измъкна от смъртта...
и стана...
облече се...
и започна да готви за всички в къщата.
За опечалените, за мен, за себе си.
Изяде храна, която може да задави и прасе.
Невероятно.
- Да.
Здравей, тате.
О, господи.
Добре ли е?
Свекърът ми не е добре...
с главата.
Слушай, Джони...
има нещо, което искам да те попитам.
Искам да ми кажеш истината, ако можеш.
Защо мъжете преследват жените?
Има библейска история.
Господ взел ребро от Адам и направил Ева.
Може би мъжете преследват жените за да си върнат реброто.
Когато господ взел реброто...
оставил голяма дупка там...
На мястото, където трябвало да има нещо.
И жената го има.
Сега може би...
просто може би...
мъжът не е изцяло мъж...
без жена.
Защо мъжете се нуждаят...
от повече от една жена?
Не знам.
Може би, защото се страхуват от смъртта.
Това е. Това е причината.
Не знам!
Не, това е! Благодаря за отговора.
Здравейте, г-н Касторини.
Къде беше?
- Не знам, Роуз.
Не знам къде бях и къде отивам.
Ясно?
А ти трябва да държиш очите си отворени, приятелче.
Отворени са.
- О, така ли?
Бъди наоколо. Не прави големи пътувания.
Не знам какво имате впредвид.
Знам, че не знаеш. Това имам предвид.
Няма да говоря повече.
- Но вие не казахте нищо.
И това е всичко, което казах.
Козмо.
- Какво?
Просто искам да знаеш...
Без значение какво правиш и ти ще умреш като всички.
Благодаря, Роуз.
- Няма защо.
Сега си лягам.
Ще вървя.
- Чудесно!
Той не те харесва, но ти благодаря за отговора.
Не знаеш къде е Лорета?
- Нямам идея.
Г-жо Касторини, ще кажете ли на Лорета, че ще дойда на сутринта?
Трябва да поговорим.
Добре, ще й кажа.
- Благодаря ви.
Внимавай. Къщата.
Какво ти става?
- Наистина не знам от къде да започна.
Косата ти е различна.
- Мамо, всичко е различно.
Пияна ли си?
- Не, а ти?
Не, но имам махмурлук.
Къде е татко?
- Горе.
Джони Камарери дойде снощи.
Какво? Той е в Сицилия.
- Вече не.
Той е с умиращата си майка в Сицилия.
- Тя се е възстановила.
Тя умираше.
- Било е чудо.
Модерни времена са. Не се предполага да има чудеса още.
Предполагам в Сицилия не са модерни времена.
Дойде направо от летището за да говори с теб.
Имаш ухапано на врата.
Той ще идва тази сутрин. Какво ти става?
Животът ти отива в тоалетната!
Махни тези неща! Сложи си грим!
- Добре!
Добре, мамо, но ще трябва да ми помогнеш.
Побързай!
- Господи!
Ти се заеми.
Отвори вратата! Майко?
Здравейте. Лорета в къщи ли е?
Влизай.
Не е Джони!
Джони тук ли е?
- Не, но идва.
Добре. Може да се разберем на масата.
Здравейте, аз съм Рони, брат на Джони.
Аз съм Роуз Касторини.
Приятно ми е.
- Приятно ми е.
Имаш ухапване на врата.
Майка ти се е възстановила.
- Чудесно.
Не сме много близки. Не съм развълнуван...
- Трябва да се махаш оттук.
Тук съм да се срещна със семейството.
- Наистина трябва да се махаш.
Някой иска ли овесена каша?
Не, мамо
- Да, г-жо Касторини.
Ще се радвам на малко овесена каша.
- Не искаме никаква овесена каша!
Свали си якето и сядай.
- Мамо! Какво? Това е...
Благодаря, мамо.
- Няма защо.
Козмо, това е Рони, брат на Джони.
Много се радвам да се запознаем, г-н Касторини.
Чувствам, че това ще е вкусно.
Ти си брат на Джони?
- Да.
Не ме гледай така.
- Здравей, тате.
Какво има, тате?
Стар съм.
Старите не са нужни.
И ако кажат нещо, то няма тежест.
Но сине, трябва да говоря.
Трябва да платиш сватбата на единствената си дъщеря.
Рушиш дома си с гордостта си.
Ето. Казах го.
Добре, тате.
Ако се жени, ще платя всичко.
Сега ми харесваш.
Да ядем.
Бях ли добра съпруга?
- Да.
Искам да спреш да я виждаш.
И да идеш да се изповядаш.
Един ден човек разбира, че живял напразно.
И това е лош, луд ден.
Не живееш напразно.
Джони е. Аз ще отворя.
- Аз ще отворя.
Мисля, че аз трябва да му кажа.
- Аз ще му кажа.
Какво да му кажа?
- Кажи му истината, Лорета.
Така или иначе ще разбере.
- Прав си, тате.
Защо не сте в магазина?
Има ли нещо, което искаш да ни кажеш, скъпа?
Не.
Идваме от банката.
Е?
Господи! Банката! Забравих да направя депозита.
Взела ги е!
- Знаех си, че ги има.
Не знаехме какво да мислим.
- Забравих.
Вчера беше фатален ден.
Знам. Съжалявам.
- Тогава отидохме в банката.
Никога не сме те подозирали.
- Някой иска ли кафе?
Да, кафе.
- Това е добра идея.
Какво беше това?
- Ще ти кажа по-късно.
Забравих да напрая депозита им.
- Ето, седни. Има кафе.
Е, какво правим?
- Чакаме Джони Камарери.
Казвам се Рони.
- Брат на Джони.
Приятно ми е. Аз съм Рита Капамаджи.
Здравейте.
- Реймънд Капамаджи, брат на Роуз.
Някой да каже виц.
Аз ще отворя.
Мислех, че Джони е в Палермо.
Джони Камарери е.
Дошъл си да се помирим?
- Да.
Но може да не искаш.
Рони, разбира се, че искам.
Но Джони майка ти умираше. Как се възстанови?
Казах на майка ми, че ще се женя и стана по-добре веднага.
Сигурен съм.
- Беше чудо.
Благодари се на бога.
- Да.
Имам нещо да ти кажа.
- И аз имам...
но трябва да говорим насаме.
- Имам нужда от семейството си.
Лорета, не мога да се оженя за теб.
- Какво?
Ако се оженя за теб, майка ми ще умре.
Какво, по дяволите, говориш? Сгодени сме.
Лорета, какви ги говориш?
- Говоря за обещание.
Той ми предложи!
- Защото майка ми умираше, вече не.
Джони, на 42 години си, а тя още управлява живота ти.
А ти си син, който не обича майка си!
А ти си голям лъжец, защото тук имам пръстен.
Трябва да поговорим за това насаме.
- Добре, годежът се разваля.
След време ще разбереш, че е най-доброто.
- След време ще умреш...
а аз ще дойда на погребението с червена рокля!
Лорета.
- Какво?
Ще се омъжиш ли за мен?
Какво?
- Къде е пръстенът?
Мога ли да заема пръстена?
Благодаря.
Лорета Касторини...
Ще се омъжиш ли за мен?
Да, Рони. Пред всички тези хора - ще се омъжа за теб.
Обичаш ли го, Лорета?
- Мамо, ужасно го обичам.
Господи, това е много лошо.
Тя ме обича.
Какво има, тате?
Разстроен съм.
За Лорета и Рони!
Хайде.
Ела.
Брат ти е тук, ти също...
- Не искам нищо.
Ти си част от фамилията. Не разбираш ли?
Ела, моля.
Всички елате. Чаши в ръцете.
За семейството!
Превод и субтитри:
m
my
myl
myle
myleo
myleon
Корекции и превод: Fozzy / You Know Who I am! /