Memento (2000) (Memento CD1.srt) Свали субтитрите

Memento (2000) (Memento CD1.srt)
С П О М Е Н
И така, къде си? Ти си в една мотелска стая.
Току-що си се събудил в една мотелска стая.
Има ключове.
Чувстваш, че сякаш за пръв път си тук, но...
може би си тук от седмица...
или три месеца...
Трудно е да се каже.
Това е една обикновена стая.
Този човек...
Ето го там.
Лени!
Ленард.
- Бях те предупредил.
- Наистина ли? Забравил съм.
Мисля, че ти казах за състоянието си.
Да, казваш ми всеки път, когато те видя.
Мотел "Дискаунт Ин"
- С моята кола.
- Това е твоята кола.
Нещо си в игриво настроение, а?
Не е хубаво да се подиграваш на човек в затруднение.
Трябва от време на време да е смешно.
Вдигни си стъклото.
- Счупено е.
- Мога да ти го оправя.
И сега накъде, Шерлок?
- Тука имам един адрес.
- Защо, по дяволите, искаш да ходиш там?
- Знаеш ли къде е?
- Има само съборетини. Защо ще ходиш там?
Не си спомням.
Изглежда някой си е вкъщи.
Това стои тук от години.
Какво говориш? Тези следи са само на няколко дни.
Следи?! Ти какво си, Покахонтас ли?
Ще погледна вътре.
Не вярвай на лъжите му. Той е.
Убий го.
Най-накрая го намерих.
Откога го търся!
Намери ли нещо?
Не мисля.
Ще си платиш за това.
Ще молиш за прошка, но ше си платиш!
Ти си откачалка.
Поискай прошка от жена ми, преди да ти пръсна мозъка.
Ленард, ти изобщо не знаеш какво става тук.
- Дори не знаеш името ми.
- Теди.
Прочел си го на шибаната снимка.
Ти не знаеш кой си.
Аз съм Ленард Шелби, от Сан Франциско.
Това беше преди.
Вече не си този.
Затвори си устата.
Искаш ли да знаеш, Лени?
Хайде, нека да отидем в мазето.
Нека да слезем, двамата заедно.
Тогава ще разбереш кой си в действителност.
Непозната стая,..
няма нищо в чекмеджетата,..
Да проверя. Нищо, освен...
Библията.
Което е малко религиозно,..
Разбираш ли, знаеш кой си. Знаеш това-онова за себе си.
Ежедневните неща, но не вършат работа.
Сами Дженкис имаше същия проблем,..
но нямаше система,..
Той беше написал бележка, адресирана до себе си,..
но беше оплескал всичко.
Наистина ти трябва система,..
за да се оправиш.
Не вярвай на лъжите му. Той е.
Убий го.
Аз съм г-н Шелби, стая 304.
Какво мога да направя за теб, Ленард?
Бърт.
Бърт. Не си спомням, помолих ли те да не ме свързваш с никой?
- Не помниш ли?
- Мисля, че те помолих.
Каза, че обичаш да говориш с хората очи в очи.
Не си спомняш, че го каза, нали?
Въпроса е, че имам един проблем.
Проблем?
С паметта.
Амнезия?
Не, не е това, нямам краткосрочна памет.
Знам кой съм, знам всичко за себе си, но...
от инцидента не мога да имам нови спомени. Всичко избледнява.
Ако поговорим по-дълго, ще забравя откъде сме започнали,..
и следващия път, когато те видя, няма да си спомням този разговор.
Дори няма да те позная.
Така, че ако ти се струвам малко странен...
или невъзпитан...
Казвал съм ти го и преди, нали?
Да. Не исках да ти казвам, но...
Странно е. Въобще ли не ме помниш?
- Говори ли сме си много пъти.
- Да, сигурен съм.
Кое е последното нещо, което помниш?
Жена ми.
Какво си спомняш?
Като пробуждане е.
Все едно току-що си се събудил.
Трябва да е гадно.
Всичко е обърнато.
Не знаеш какво искаш да направиш в този момент, защото не си спомняш какво си направил предишния.
Аз съм точно обратното...
- Откога съм тук?
- Няколко дни.
- И не си ме свързвал с никой?
- Както ми каза.
Добре. Направи изключение за този човек.
Познаваш ли го?
Приятел ти е, нали?
Защо мислиш, че ми е приятел?
- Просто ви видях заедно.
- Не ми е приятел.
Ако се обади или се появи,..
звънни ми в стаята.
Теди ли се казва?
Да, Теди.
Надявам се, че състоянието ми няма да те притеснява.
Не и докато се сещаш, че трябва да си плащаш сметките...
Четиридесет.
Този тип...
Ето го.
Лени!
БРЪСНЕНЕ
Наистина ти трябва система, за да се оправиш. Човек се доверява...
на това, което си е написал. Това става важна част от живота ти.
Пишеш си бележки,..
и ги оставяш на видни места.
Сакото ти е с шест джоба,..
и всеки джоб е определен за нещо.
Научваш се къде стоят нещата...
и така системата работи.
Не ти прави впечатление,
че на другите хора твоите бележки са безсмислени,..
или им се виждат странни.
Май другите хора се опитват да се възползват от състоянието ти...
Ако имаш някаква информация,..
която е от особена важност,..
написваш я на тялото си и написаното ти дава отговор.
Това е начина да запазиш тази информация.
Кой е?
Помни Сами Дженкис.
ФАКТИТЕ:
Извинете, забравихте това на масата си.
Благодаря.
Линкълн Стрийт?
Тръгвате направо по 6-а, на изток до 10-а...
- Момент да си запиша.
- Лесно е...
Трябва да го запиша.
Дискаунт Ин
Дискаунт Ин
Натали,..
колата ми,..
Теди,..
За Ленард от Натали.
Джон Едуард Гамел,..
Каза ми, че се казва Теди.
Не вярвай на лъжите му.
- Г-н Гамел?
- Лени, ти ли си?
Джон Гамел?
Лени, Теди е. Стой там, идвам веднага.
Добре, ще чакам.
Намери го и го убий.
Бял...
Първо име: Джон...
Фамилия: "Г" като Гамел...
Наркотици...
Номер на колата...
SG 1 3...
7 IU...
Той е.
Намерих те, боклук.
Той е.
"Джон Г. изнасили и уби жена ми"
Убий го.
Казваш, че сме говорили? Не помня.
Не е амнезия.
Помня всичко до инцидента. Просто нямам нови спомени.
Така че не си спомням да сме говорили. За какво сме говорили?
За Сами Дженкинс?
Предполагам, че съм ви разказал за Сами, за да ви обясня.
Неговата история ми помогна да разбера състоянието си.
Сами си е писал огромно количество бележки. Но се е оплел.
Аз имам по-добро решение на проблема.
Аз съм дисциплиниран и организиран.
Създавам си навици,..
за да направя живота си възможен.
Сами не е имал мотив да го направи.
Аз? Да.
Аз имам мотив.
13 часа, среща с Натали за информация.
Тя също е загубила някой. Ще ти помогне, без да те съжалява.
- Натали.
- Не ме помниш.
Извинявай. Трябва да ти обясня...
Вече обясни, Лени.
Наричай ме Ленард. Жена ми ми викаше Лени.
Да, знам. Каза ми.
Сигурно съм ти казал и колко мразя да ми казват така.
Би ли си свалила очилата?
Значи имаш информация за мен?
Това бележките ли ти го казаха?
Сигурно е трудно късчета хартия да ти управляват живота.
Ако объркаш списъка с покупки
със списъка за пране, ще трябва да закусваш бельото си.
Сигурно затова имаш такива странни татуировки.
Да, трудно е.
Почти е невъзможно.
Съжалявам, че не те помня. Не е нищо лично.
Имам информация за теб.
Даде ми номера на колата.
И един мой приятел от полицията я намери.
Познай чие име изскочи.
Джон Едуард Гамел. Джон "Г".
- Познаваш ли го?
- Не.
Но лицето от снимката на шофьорската книжка ми е познато.
Мисля че съм го срещала някъде, може би в някой бар.
Това са копия от талона на колата, шофьорската книжка, всичко.
Сигурен ли си, че го искаш?
Казах ли ти какво е направил?
Да.
Тогава не трябва да ме питаш.
Но дори и да му отмъстиш, ти няма да си го спомняш.
Дори няма да знаеш, че си го направил.
Жена ми заслужава да бъде отмъстена, и няма значение дали аз ще го знам.
Това, че не помня някои неща, не прави действията ми безсмислени.
Света не изчезва, когато затвориш очи, нали?
Както и да е, може би трябва да заснема акта на отмъщение,..
и да си направя още една "странна" татуировка.
Разкажи ми пак за нея.
Защо?
Защото ти харесва да си спомняш за нея.
Тя беше прекрасна.
За мен беше съвършена...
Недей просто да рецитираш.
Затвори очи...
и си я припомни.
Усещаш детайлите...
дребни неща, за които дори няма думи.
Можеш да усетиш напрегнати моменти,..
дори и да не го искаш.
Събираш всичко това и добиваш усещането за личност.
Само ако знаеш колко ми липсват.
И колко мразя човека, който ми ги отне.
Сложих и адреса.
Може да ти потрябва. Изоставено място.
Този тип го използва за далаверите си.
Усамотено е.
Звучи идеално.
Дължа ли ти...
Не, не ти помагам за пари.
- Извинявай.
- Няма нищо.
Виждам ти "състоянието".
Още ли си в "Дискаунт Ин"? Стая 304. Забрави това в къщи.
Всичко наред ли е?
Не си спомням.
Знаеш ли какво е общото между нас?
И двамата сме оцеляващи.
Пази се, Ленард.
Помни Сами Дженкис.
Срещнах Сами в работата му. Бях застраховател.
Проучвах някои фалшиви искания.
Трябваше да открия истината сред купищата лъжи на хората.
Това е полезен опит, защото сега това е живота ми.
Когато срещна някой, не знам дали съм го виждал преди.
Просто ги гледам в очите и се опитвам да отгатна.
Разбрах, че за да науча какво знае някой, трябва да го оставя да говори.
Наблюдавам очите и езика на тялото.
Ако някой си чеше носа, докато говори, сигурно лъже,..
или е нервен. Хората се изнервят за различни неща.
Всичко зависи от контекста.
Да, справях се. Сами беше...
първото ми истинско предизвикателство.
Мислех, че сме се разделили завинаги.
- Нещата се променят.
- Виждам.
- Казвам се Теди.
- Мисля, че съм ти казал за състоянието си.
Всеки път, когато се видим.
Ела, ще те черпя един обяд.
Казвал ли съм ти за Сами Джанкис?
Омръзна ми да слушам за него. Ами Джон "Г"?
Още ли мислиш, че е тук?
Човекът, когото търсиш.
- Нали затова остана в града?
- Може би.
Ленард, виж...
- Трябва да бъдеш много внимателен.
- Защо?
Оня ден спомена, че някой се опитва да те накара...
да убиеш не когото трябва.
Вярвам на фактите, не на съвети. Но благодаря ти.
Лен, не можеш да повериш човешки живот на разни бележки и снимки.
Защо?
Защото на бележките не може да се разчита.
На паметта също.
Паметта също не е съвършена.
Питай в полицията. Очевидците не са надеждни.
Полицията не залавя убийци по спомени.
Събират факти, пишат записки, вадят заключения.
Факти. Не спомени.
Така се прави разследване. Знам. Това ми беше работата.
Паметта може да промени размера на стаята,..
или цвета на колата.
Спомените могат да бъдат изопачени.
Те са интерпретации, не записи.
Но само фактите са важни.
Наистина искаш да хванеш този човек, така ли?
Той уби жена ми. Отне ми паметта.
Отне ми желанието за живот.
Жив си.
Само за да отмъстя.
Ще хванеш копелето.
Къде си отседнал?
В "Дискаунт Ин".
Но не знам в коя стая, няма ми ключа.
Може би си го оставил в стаята.
Здравейте, аз съм наел стая тук, но не съм сигурен къде ми е ключа.
Как си, Ленард?
Сигурно е в стаята ти, нали?
- Не го виждам никъде.
- По дяволите, това сигурно не е твоята стая.
Ти си в 304. Извинявай, сбъркал съм.
- Значи това не е моята стая?
- Не, да вървим.
Но това съм го писал аз.
Да си обръсна лявото бедро.
Това беше твоята стая. Но сега си в 304.
- Кога съм бил тука?
- Миналата седмица.
Но след това ти дадох друга стая.
Защо?
Бизнеса не върви. Казах на шефа си за...
"състоянието" ти. И той ми каза "Дай му друга стая".
- Тогава колко стаи съм наел?
- Само две.
Засега.
Ще бъде чест за мен да ме заведеш.
Така или иначе няма да си спомняш.
Не бъде толкова сигурен.
Ленард...
Винаги искай фактура.
Добре, ще си го запиша.
13 часа, среща с Натали.
- Колко е часа?
- 12:45.
- Натали.
- Ти не ме помниш.
Точно бях станал следовател, когато срещнах Сами.
Г-н Самуел Р. Дженкис. Най-странния случай, който съм имал.
Човека е на 58 г. Пенсиониран счетоводител.
Той и жена му са претърпели автомобилна злополука.
Но се държи странно. Не е в час.
Лекарите предполагат увреждания на част от мозъка. Но не е окончателно.
Сами не може да запомни нищо за повече от няколко минути.
Не може да работи, не може да върши нищо. Сметките за лечение растат.
Жена му се обажда в застрахователната компания.
И изпратиха мен.
Това е първото ми сериозно разследване,..
затова се постарах.
Сами мисли нормално,..
но не може да запомня нищо. Помни само няколко минути.
Гледа телевизия, но ако предаването е по-дълго,..
се обърква, защото забравя как е започнало.
Обича рекламите, защото са кратки.
Сами, време е за инжекцията ми.
Най шантавото е този случай е,..
че макар да не е способен на някои елементарни неща,..
може да извършва сложни действия,..
които е научил преди злополуката...
докато е концентриран върху тях.
Докторите ме увериха, че съществува състояние,..
наречено "загуба на краткосрочната памет".
Състоянието се среща рядко, но съществува.
Но всеки път когато го видя,..
улавям този поглед...
този слаб признак на разпознаване...
но той твърди, че не ме помни изобщо.
Аз познавам какви са хората. Казах си "Този е слаб актьор".
Когато съм подозрителен, правя още проверки.
Буден съм.
Къде съм?
Спалня,..
нейната спалня.
Но тя коя ли е?
Това съм аз.
Добре ли спа?
Да. А ти?
По дяволите, трябваше да ходя на едно място.
Доста странно.
Но върши работа.
Никога ли не си записвала телефонен номер на ръката?
Трябва да се обадя на моя човек...
за номера на колата.
Да, номера...
На колата на Джон Г.
Имаш татуировка на бедрото си.
Тя също е загубила някого. Ще ти помогне.
Ако е регистрирана в този щат, ще отнеме само няколко секунди да я намери.
Ще ти се обадя щом говоря с него.
Защо направо не си уговорим среща? Не обичам телефоните.
Страхотно е,...
че ми помагаш така.
Помагам ти,..
защото ти ми помогна.
Следващия път, когато ме видиш...
ще ме познаеш ли?
Мисля, че ще си ме спомниш.
Съжалявам.
Преди да си тръгнеш,..
мога ли да си получа обратно ризата?
Здрасти, Ленард! Помислих си, че сме се разделили завинаги.
Сами не можеше да научи нищо ново.
Но при моите разследвания намерих нещо: условен рефлекс.
Той би трябвало да може да учи чрез повторение.
Както човек се учи да кара колело.
Уменията се подобряват с повторение.
Така краткосрочната памет не взима участие.
Накарах докторите да направят тестове...
за условните рефлекси на Сами.
Просто вземи които и да е три предмета.
Това ли е теста?
Абе вие не сте ли ми виждали дипломата.
- Това пък какво беше?
- Това е тест, Сами.
А що не тестваш това, бе?
От някои от предметите удряше ток. Удряше го леко.
Повтаряли са теста,..
с едни и същи предмети, от които е удрял ток. Идеята е била да видят...
дали Сами може да се научи да ги избягва не по памет, а по инстинкт.
Натали, нали?
Кой, по дяволите, е Дод?
май вече не трябва да се притеснявам за него.
В какво, по дяволите, ме забърка?
- Кой е той?
- Успокой се.
Това е мой проблем. Ти ми предложи да помогнеш. Няма нищо общо с разследването ти.
Как ме забърка в това?
Ти ми предложи да помогнеш, когато видя какво е направил с лицето ми.
Откъде да знам, че той го е направил?
Защото дойдох при теб, след като го направи, и те помолих за помощ.
- И аз трябва да ти повярвам?
- Да.
Нещо не е наред. Някой се опитва да ме накара да убия друг човек.
- Направи ли го?
- Кое?
- Уби ли го?
Разбира се, че не!
Седни.
Това...
няма нищо общо с теб.
Ти ми помогна,...
и аз съм ти благодарна.
Трябва да я изгориш.
Ленард, ти реши да ми помогнеш. Довери се на себе си.
Довери се на собствената си преценка. Можеш да се...
усъмниш във всичко, не можеш да си сигурен в нищо.
Има неща, които знам със сигурност.
Например?
Знам какво ще се чуе, когато почукам така...
и какво ще усетя, когато вдигна това.
Виждаш ли? Сигурни неща. Приемаш ги за даденост.
Аз мога да си спомня толкова много неща.
Усещам света около мен.
Нея...
тя си отиде.
А сегашната действителност е, че драскам някакви тъпи бележки!
Опитай се да се успокоиш.
Не е лесно да се успокоя...
Свали си сакото.
Татуиран си?
Наопаки е.
Ела.
А тук?
Може би това е за,... когато го намеря.
И аз загубих някого.
Съжалявам.
Казваше се Джими.
Какво стана с него?
Излезе на една среща, и никога не се върна повече.
- С кого се срещна?
- С Теди.
какво мисли полицията?
Те не си дават много труд за хора като Джими.
Когато намериш този...
Джон Г...
какво ще правиш?
Ще го убия.
Може би мога да ти помогна да го намериш.
Дори не знам откога е мъртва.
Това е като да се събудя в леглото, и нея да я няма.
Сякаш е отишла до тоалетната, или нещо такова.
Но някак си знам,...
че никога няма да се върне в леглото.
Ако можех да...
протегна ръка и да докосна нейната половина от леглото...
щях да разбера, че е студена.
Но не мога.
Знам, че не мога да я върна.
Но не искам да се будя сутрин и да мисля, че е още тук.
И да не знам...
от колко време съм сам.
Тогава...
как мога да се излекувам?
Как мога да се излекувам, ако не мога...
да почувствам времето?
Тя също е загубила някого.
Тя ще ти помогне.
Те тестваха Сами с месеци.
С все същите електрифицирани предмети.
- Какво, по дяволите...!
- Това е тест, Сами.
А що не тестваш това, бе?
Дори и със пълна загуба на краткосрочната памет.
Сами е трябвало да се научи инстинктивно...
да не избира грешния предмет.
На всички предишни случаи на условен рефлекс.
Сами не е реагирал изобщо.
Това е било достатъчно да покаже, че заболяването му...
е било психическо, не физическо.
Отхвърлихме исканията му на основание психично заболяване.
Жена му се зари в сметки, а аз бях повишен.
Условните рефлекси не проработиха при Сами, беше безпомощен...
Но при мене се получава.
Аз направих това, което Сами не успя.
Навика и рутината ми направиха живота ми възможен. Условни рефлекси.
Действам по инстинкт.
Буден съм,..
Къде съм?
Мотелска стая.
Безлична мотелска стая.
Няма нищо в чекмеджетата, но все пак ще проверя.
Нищо освен Биб...
Библия.
Момент!
Отвори вратата!
Здрасти, Теди.
Свърши ли с тоалета?
Аха, разбирам...
страстни съседи.
Какво искаш?
Обади ми се. Каза, че ти трябва помощта ми.
Имал съм и по-добри приятелства от това.
Въпреки, че разказвам едни и същи вицове.
Къде тръгна?
Кой, мамка му, е това?
- Не го ли познаваш?
- Не! Трябва ли?
Чакай малко! Това да не е Джон Г.?
- Не мисля.
- "Не мисля"? Забравил си да си го запишеш?
Заспал съм, преди да го направя.
Мили Боже!
Попитай го.
Как се казваш?
- Дод.
- Кой те подреди така?
Кой ти направи това?
Ти.
- Няма да ти помагам да го убиеш...
- Остави ме да помисля.
"Отърви се от него. Питай Натали"
- Коя е Натали...
- Натали коя?
- Защо?
Може би я познавам.
Трябва да го разкараме оттам.
Той сигурно има кола, нали?
Пъхаме го в колата му, закарваме го извън града и го убиваме.
Не можем да го изкараме оттук вързан и кървящ!
- Как го доведе дотук?
- Не знам.
Чакай, това не е моята стая. Може да е неговата. Да се омитаме!
- Не можем да го оставим тук.
- Защо?
Защото чистачката ще дойде, ще повика полицаите.
Може да ни разпознае.
Добре, ще го развърже, ще го почистим,..
и ще го подкараме с пистолет в гърба.
Пистолет. Защо мислиш, че имам пистолет?
Трябва да е неговия. Не мисля, че имам разрешително да нося пистолет.
Да се надяваме, че не.
Коя?
Сигурно трябва да му откраднеш колата, за да се научи?
Млъквай!
Кой би казал, че тоя кара Ягуар!
Качвай се.
- Аз се качвам с него. Следвай ни.
- Дай ми ключовете.
Вземи си твоята кола.
Уплаши ли се?
Мисля, че се уплаши от мустаците ти.
Трябваше да му свием колата.
- Защо? Какво и е на тази?
- Не искаш ли да я сменяш?
Какво ще правиш сега?
Ще разбера за какво е било всичко това.
Натали, нали?
Кой, по дяволите, е Дод?
Жената на Сами вероятно се е разорила да го издържа,..
и обжалвала решението на застрахователите.
Но какво ме е грижа за нея...
Никога не съм казвал, че Сами симулира...
Просто, че проблема е психически, не физически...
но тя не искаше да разбере...
Сбърках ли нещо?
Да, сбърка, но сега ще се справим с това!
За нея той си беше същият,..
и ако проблема не е бил физически, той е трябвало да се справи с него.
Елан се обади!
Съжалявам... Опитвам се.
И добрият стар застраховател...
Ленард Шелби е посял семената на съмнението.
Също както заблуди и лекарите.
Но аз никога не съм казвал, че той симулира.
Не се чувствам пиян.
Не точно сега!
Дод. Припиши го на Теди или просто се отърви от него вместо Натали.
Отърви се от него, Натали.
Теди,
Оставете съобщение.
Съобщение за Теди.
Аз съм в стая 6 на мотела.
Ела веднага, щом чуеш това. Важно е.
Ленард е. Благодаря. Чао.
Това, което г-жа Дженкинс не можеше да разбере, че запомнянето не става насила.
Колкото повече се насилва, толкова по-трудно се получава.
Ще ми се обадиш ли?
Добре, какво правя?
Преследвам този човек.
Не, той ме преследва.
Дод, бял, "Монт Рест" на 5-та улица,..
Ще те пипна, копеле.
Извинете.
Трябва ми оръжие.
Това ще свърши работа.
Не се чувствам пиян.
Да татуирам : факт 5
- достъп до наркотици.
Познавам ли го тоя?
Явно той ме познава.
Какво, бе?
- Колата ти ми харесва.
- Благодаря.
- Откъде я взе?
- Искаш да си купиш такава ли?
Да не съм пропуснал да те впечатля?
Няма да съм против да ти я продам.
Добре, какво правя?
Кой е?
Как можеш да я препрочиташ?
Хубава е.
Чела си я хиляди пъти.
Харесва ми.
Мислех, че удоволствието от книгата е,..
че не знаеш какво става нататък.
- Не ставай досаден.
Не го правя да те дразня, харесва ми.
Остави ме да чета, моля те.
Сигурно съм го правил и преди.
Изгарял съм твоите неща.
Не мога да запомня "забрави я".
Пасва идеално с това, което аз открих.
Наркотиците са ключа. Чакай малко...
В доклада на полицията пише, че наркотика е намерен в колата.
Колата е била крадена. Имало е негови отпечатъци.
Имам приятели в участъка, които ми дадоха копие.
Казах на полицаите, че работя в застрахователна компания.
В моето състояние е трудно.. Не мога... да мисля едновременно за всичко.
Трябва да си подреждам фактите.
Някои страници липсват. Записал съм си ги.
Защо има задраскани редове?
Те дори не са търсили Джон Г.
Това, което са намерили в колата, им е стигало, и не са търсили повече.
Скъпа...
Скъпа, късно е.
Всичко наред ли е?