The Ring (2002) (The.Ring.(2002).Xvid.CD2.DEiTY.srt) Свали субтитрите
Не.
Съжалявам, господине.
Това е психиатрия.
Архивите са поверителни.
Починала е преди 24 години.
Едва ли ще има нещо против.
Съжалявам.
Невъзможно е.
Вижте,
и преди съм ги виждал.
Бил съм горе.
Добър опит.
Архивът е долу.
Печелиш.
Майната ти.
Тук ли си, Ана?
Има ли някой?
Извинете, г-н Морган.
Може ли да ми отделите малко време?
Казвам се Рейчъл Келър.
Журналистка от Сиатъл Пи Ай.
Идвате заради конете.
Не исках...
Но не успях да открия телефонния ви номер...
Понякога идват репортери,
разбрали за случилото се.
Макар че не знам какво още може да се пише.
Надявах се да ми отделите няколко минути.
Работата тук край няма.
Но имам малко време.
За какво точно ще пишете, госпожице?
За конете по принцип или за онези,
които откачат?
Четох, че е трябвало да убиете доста.
Повечето сами се убиха.
Удавиха се.
Как са избягали?
Минали през загражденията
и избягали към брега.
-Значи са полудели?
-Така изглежда.
Или пък са усетили нещо преди нас.
Къде са конете ви сега?
Вече не развъждам коне.
Вероятно сте прав.
След всичко, което се е случило.
Сигурно е било ужасно. И за двама ви.
За вас и жена ви.
Извинете, госпожице. Как ви беше името?
Рейчъл,
Е, Рейчъл,
ще ми кажете ли какво точно искате?
Знаете ли какво е това?
Смятам, че е съобщение от жена ви.
На записа се вижда Ана.
Намира се точно в тази стая.
Виждат се фарът, конете...
-Къде сте я намерили?
-В Шелтър Маунтин Ин.
Това ли е единственият екземпляр?
Направих презапис.
Днес ме чака много работа.
Много земя има.
Реша ли, че съм приключил с нещо,
изниква друго.
Не искате ли да гледате касетата?
Не ви ли е любопитно?
Любопитно ли?
Не бих казал.
-Г-н Морган...
-Не мога да ви помогна.
Къде е дъщеря ви?
-Може би тя ще помогне...
-Нямам дъщеря.
-Моля?
-Какво ви има на вас, репортерите?
Вземате една лична драма
и карате целия свят да я преживява.
Разпространявате я като зараза.
-Г-н Морган...
-Кажете ми, госпожице,
какво мислите, че знаете?
Тогава не се месете.
Ана
Морган, Ана
''Халюцинациите на Ана Морган.''
Какво ти е?
''Забременява, 1965.
Спонтанен аборт, 1966.
Забременява, 1966.
Спонтанен аборт, 1966.
Господи, не се е отказала.
СЕАНСИТЕ ПРЕКРАТЕНИ по желание на бащата, вж. видеозапис № СМ0015
''Вж. видеозапис СМ0015.''
Ейдън?
Ейдън, майка ти е.
-Здравей, мамо.
-Миличък, къде видя онзи кон, който ми нарисува?
В мислите си ли го видя?
Затова ли го нарисува?
В мислите ли?
Защо нарисува онзи кон?
-Защото тя ме накара.
-Кой?
Кой те накара?
Момиченцето.
Говори ли с теб?
Не.
-Показва ми неща.
-Показа ли ти конете?
Не обича конюшнята.
Конете не я оставят да спи.
Все още ли живее там?
Не.
Вече живее на едно тъмно място.
Стар си да ловиш раци тук, Кал.
Тялото ти вече може да откаже. its warranty, you know.
И ти не хващаш много окото.
Да видим дали ти ще хванеш нещо по-добро.
Добър ден.
Аз съм д-р Гразник.
Мисля, че той беше тук преди мен.
Дарби винаги е тук.
Нали, Дарби?
Той е момчето на сина ми.
Дойдохте с ферибота, нали?
Да.
-Отдавна ли живеете тук?
-Родена съм тук.
Няма друг лекар.
Значи познавате семейство Морган и дъщеря им?
-Познавате ли дъщеря им?
-''Познавате ли дъщеря им?''
За какво става въпрос?
Съжалявам.
Не знам как да го обясня,
но виждам разни неща. Образи.
Синът ми също.
Тук съм заради сина ми.
Някак си, не знам защо точно,
но е заради онова момиче.
Отдавна не съм чувала някой да споменава това.
Повече от всичко искаше дете.
Горката Ана.
Дълги години опитваха,
но понякога просто не ти е писано. it's just not meant to be.
Една зима заминаха.
Когато се върнаха,
имаха Самара.
Осиновена била.
Не казаха откъде.
Майката била починала след усложнения при раждането.
Но имаха бебе, имаха коне,
всичко беше наред.
Докато Ана не започна да идва при мен.
Каза, че страда от видения.
Виждала неща.
Ужасни неща.
Все едно я горели отвътре.
И че ставало заради Самара.
Момичето ги предизвиквало.
Вие ли бяхте лекарката на Самара?
Имаше ли й нещо?
-От здравна гледна точка ли?
-Все едно От каква.
Когато се роди Дарби,
знаехме, че му има нещо.
Но въпреки това го обичахме.
Не е лесно.
Някои хора си имат предел.
Какво стана с нея?
Насочих ги към психиатрията Йола.
Предполагам, че още е там.
Не знаете ли?
Как може да не знаете?
Тук преживяхме трудни години.
Тежки зими,
беден улов, липса на риба.
Беше много преди конете.
Когато живееш на остров и настинеш,
всички споделят болестта.
Не се обиждайте, госпожо,
но какво, по дяволите, значи това?
Значи, че след като момичето замина,
положението се оправи.
1978 г.
Доста назад се връщаме.
На рецепцията казаха, че би трябвало да се пази.
Би трябвало. Твърдите, че сте баща на пациентката, така ли?
Да. Аз съм Ричард Морган.
-Как го постигате?
-Хранене и движение.
Как не!
Друго няма.
Не ме взимайте за глупак.
Ако се опиташ да ми свиеш записа,
ще те разбия на пух и прах, ясно?
Ясно?
Няма.
Просто искам да го гледам.
Отговарям за всеки запис от архива.
Имам система. Не искам никой
да не ми я разваля.
Никога не бих развалил...
Само да се разберем.
Вече съм бесен.
Пише ли кой последен го е гледал?
Да.
Ти си бил.
Хайде.
Избраният мобилен номер не отговаря
или е извън обхват.
Скапан телефон.
Хайде, Рейчъл.
Има ли някой?
Г-н Морган?
Г-н Морган?
Това е СМ0015,
Самара Морган, 14-и час.
Какво те държи будна?
Все пак трябва и да спиш.
Сънуваш ли нещо?
Самара?
Да поговорим за картините.
Как ги направи?
Самара?
Как направи картините?
Не
ги правя.
Виждам ги и след това
тях просто
ги има.
Самара...
искам да започнеш да ми казваш истината, ясно?
Може ли да видя мама?
Не, Самара.
Не и докато не разберем какво ти има.
-Обичам мама.
-Да, така е.
Но не искаш повече да я нараняваш, нали?
Никого не искаш да нараняваш.
Но го правя. Съжалявам.
Не иска да спре.
Затова си тук.
За да мога да ти помогна да спре.
-Той ще ме остави тук.
-Кой?
Татко.
Само искат да ти помогнат.
Татко ти те обича.
Татко обича конете.
Иска да ме махне.
Не е вярно.
Но не знае.
Какво не знае?
Самара?
Повече никога няма да шепне в скапаното ми ухо!
Какво си й направил?
Била е твоя дъщеря!
Убил си Самара, нали?
И когато жена ти...
Жена ми не трябваше да ражда!
-Какво правиш?
-Шепотът, непрекъснато се чува.
Нощем, насън.
Дори и скапаните коне.
-Излезте оттам.
-И картините.
Господи!
Какви неща показва.
-Все още ги показва.
-И няма да спре.
Идването ви тук го доказва.
Къде е тя? Моля ви.
Трябва да я спра.
Иначе синът ми ще умре.
Така е.
Ще умре.
-Никога не спи.
-Чакайте.
Не!
Не!
Не!
Всичко е наред!
Няма нищо.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Всичко е наред.
Добре ли си?
Боже.
Не обича конюшнята.
Конете не я оставят да спи.
''Не обича конюшнята.''
Какво?
Конете не я оставят да спи.
Самара...
Държал я е тук.
Майка й е полудявала.
Морган обвинявал детето.
Затова я държал тук.
Сама.
Не е била сама.
Там долу има нещо.
Прилича на гравирано в дървото.
Или прогорено.
И преди съм виждала това дърво.
-Да, беше на касетата.
-Не.
Била съм там.
Шелтър Маунтин.
Слънцето проби през листата
и сякаш ги запали.
Точно на залез.
Точно когато гледах касетата.
Беше преди една седмица.
Връщаме се откъдето започнахме.
Нещо ни доведе тук.
Дървото, рисунката на стената...
Няма значение.
Закъсняхме.
Трябва да му помогнем.
-За Какво говориш?
-За Ейдън.
От теб зависи.
Използвай времето, което ти остава, и измисли нещо.
Ще го измислим заедно, и то веднага!
-Твърде късно е!
-Престани!Затова сме тук.
-Какво?
-Не знам,
но в тази стая има нещо!
В телефона!
В телевизора!
Хайде!
Кажи ни, защо не ни казваш!
Виж.
Господи.
-Докъде стига според теб?
-Нищо Не виждам.
Да пуснем нещо.
Мислиш ли, че е там долу?
Аз съм тук!
Добре съм.
Така мисля.
Ще потърся нещо, за да те измъкна!
Побързай!
Не е ли красиво тук, Самара?
Толкова е спокойно.
Знам, че всичко ще се оправи.
Толкова исках да те имам.
Била е жива.
Всичко е наред.
Наред е.
Рейчъл, слънцето залезе!
Слънцето залезе!
Скри се.
Чуваш ли ме?
Слънцето се скри.
Рейчъл, там ли си?
Тук съм.
Следващата седмица ще я погребат.
Всичко свърши.
Добре ли си?
Искала е това дете повече от всичко на света.
Как е могла да го направи?
Просто е искала да я чуят.
Децата понякога
крещят, плачат или рисуват.
Искам у дома.
Какво ли е да си оставен в кладенец по този начин.
Колко дълго може да оцелее човек?
Седем дни.
Можеш да живееш седем дни.
Ще ми се обадиш ли някой път?
Стига да не взимаш касета.
Обади ми се утре.
Колко е часът?
И вдругиден.
Или е много късно, или много рано,
зависи как го погледнеш.
Не трябва ли да ходиш на работа?
Не и днес.
Какво стана с момичето?
Със Самара ли?
Така ли се казва?
-Още ли е на тъмното място?
-Не.
Освободихме я.
-Помогнали сте й?
-Да.
Защо го направихте?
-Какво има, миличък?
-Не трябваше да й помагате.
Всичко е наред.
Не може да ти навреди.
Тя...
Не разбираш ли, Рейчъл?
Тя никога не спи.
Обади се, Ноа.
Хайде, обади се.
Хайде, Ноа!
Вдигни проклетия телефон!
Хайде!
Прибери се в стаята си!
Веднага!
Какво искаш?
Какво искаш от мен?
Защо не аз?
Какво направих аз, което той не направи?
Просто е искала да я чуят.
Иска да ме махне.
Жена ми не трябваше да ражда!
-Толкова исках да те имам.
-Не разбираш ли, Рейчъл?
-Но не знае.
-Тя никога не спи.
Взимате една лична драма
и карате целия свят да я преживява.
-Разпространявате я като зараза.
-Никого не искаш да нараняваш.
Но го правя.
Съжалявам.
Направих презапис.
Правя презапис.
Пъхни касетата.
Пусни я.
Пъхай.
Ще продължи да убива, нали?
Никога няма да спре.
Не се страхувай, миличък.
Нищо няма да ти се случи.
Ами какво ще стане с този, на когото я покажем?
Какво ще стане с него?