Collateral (2004) (Collateral DVDRiP XviD-DEiTY CD1.sub) Свали субтитрите
- Да, добре съм приятел. Не се притеснявай.
- Добре ли си?
Наслаждавай се на живота.
Защо всичко винаги е заради мен?
- Не всичко е винаги заради теб,
а заради това че се държиш саркастично, и ти го знаеш.
- Съжалявам, но не знам за какво говориш.
- Глупости! А срещата ти с Майкъл?
Какво искаше да направя? Работя с този човек. Ти си напълно способна да се оправиш с твоите глупости.
Последният път, когато проверих, ти спеше с мен и освен ако...
Приятел, накъде е прекият път за летището?
- Надолу. - Благодаря.
На къде? - Центъра, Спринг стрийт #23.
- Центъра.
Копията трябва да бъдат готови до 7:00, разбра ли?
Изчакай. Влезте в тази отбивка.
Оттам на север по 6-та към центъра.
И какво, ще закъснееш. Ще работя до късно, така че си спести сълзите.
Ще хванем 105-а изток към 110-а. По-бързо е.
- Моля?
- 105-а към 110- а.
110-а води към паркинг.
На север от Санта Моника има задръстване.
На 110-а карат хора от Пасадена, а те карат бавно.
Така е, но аз излизам на Гранд и...
Добре, правим това, което иска клиентът.
- Минаваме ли по Баптист?
- Минаваме ли?
- Ами ако грешиш?
- Не мисля, че е така, но ако е...
...пътуването е безплатно.
Имаме сделка.
Давай, кажи го.
- Да кажа какво? - Давай.
- Изкарах късмет на светофарите.
- Това, което стана, е че ти беше прав, а аз сбърках.
Макс.
Може ли да увеличиш?
- Харесвате ли класиката?
Харесвам я. Преди свирех в гимназията.
- Нека позная. Духови инструменти?
- Не, струнни. Никога не съм се справяла с духовите инструменти.
Мен би ме объркала с начина, по който говореше по мобилния си телефон.
- Различен инструмент.
Знаеш ли, ако ме беше послушал щяхме да сме заседнали в трафик.
Щеше да изкараш допълнителни $5.
- Запазете си ги. Купете си нещо специално. Излезте навън.
Не е голяма работа.
- Колко таксиджии познаваш, с които влизаш в спор за да си спестиш пари?
- Бяхме двама, но трябваше да убия единия. Не обичам конкуренцията.
- Горд ли си с това, което работиш?
- Кое... това?
Не, това е за свободното време.
Това е цивилна работа. Плаща сметките.
Но ще бъда най-добрия в това, което работя... но това не е важно.
- Какво друго?
- Занимавам се с разни неща.
- Като? Кажи ми.
Основавам компания за лимузини. "Островни лимузини". Ще бъде нещо като клубна забава.
Когато стигнеш до летището, няма да искаш да слезеш от лимузината ми.
Та за това работя през свободното си време да си съставя лист с клиенти.
Такива неща.
Харесва ли ти да бъдеш адвокат?
- Ти да не си врачка?
- Малко.
Имаш класически черен костюм, елегантна си... не много нафукана.
Имаш куфарче, без което не можеш.
И чанта... Портега.
А ако човек влезе в таксито с меч разбирам, че е суши готвач.
Ти, Кларънс Даръл.
Не, не точно. Ние защитаваме. Аз съм ищец.
- Голямо дело?
- Да.
Трябва да си призная, че беше бързо.
- Разбира се.
Не отговори на въпроса ми.
Харесва ли ти това, което работиш?
- Да.
- Но не и днес.
Не, напротив. Не мога да дочакам.
Обичам да седя в съда.
Но в същото време получавам това неприятно усещане в нощта преди делото.
- Мисля, че ще загубя, мисля че делото не е добро, доказателствата ми не са добри,
не съм подготвена добре, хората ще разберат, че не знам какво правя...
Представлявам Министерството на правосъдието.
Смятам, че изявлението ми ще стане банално в най-важния момент и журито ще ми се смее.
Тогава плача. Не повръщам, много хора повръщат. Аз имам здрав стомах.
Тогава се стягам, пренаписвам изявлението си...
Работя над доказателствата си и това правя до края на живота ми.
Това ми е ежедневието.
Когато сутринта дойде, вече съм добре.
- Имаш нужда от почивка.
- Току що имах почивка на магистралата.
Не, не в такси. Трябва да ти се изчистят мислите.
Да се уединиш в хармония.
- Кога последно ти си си взимал почивка?
- Аз съм на почивка през цялото време.
- Колко често?
- Десетки пъти дневно. На любимото ми място.
Малко местенце за отдих.
Когато нещата станат трудни се измъквам за 5 минути и просто отивам там.
И просто се концентрирам в едно голямо нищо.
Ето, вземи го. - О, не, не. Не мога.
- Вземи го, защото имаш нужда много повече от мен.
Ще ти помогне, гарантирам ти.
Благодаря, Макс.
- Разбий ги.
Не знам, в случай че някога искаш да разследваш някоя компания или...
Ей, извинявай. Не те чух. Ела.
Ще те взема.
На къде?
- Улица Саут Юниън #1039.
Разбрано.
Колко време ще отнеме?
- 7 минути.
7, не 8 не 6...
2 минути от 110-а до Норманди, от Норманди до Венис - 3 след това още 1 и 1...
...ако стане нещо непредвидено.
- Има ли проблем да засичам?
Няма проблем. - Ако нещо се обърка ще получа ли безплатен превоз?
- Ще получиш извинение. Приключих с безплатните возения за днес.
- С кого?
- С някого.
Среща ли имаш с нея?
За първи път в Лос Анжелис?
Не, да ти кажа всеки път като дойда искам вече да си тръгвам.
Чувствам се изолиран. Такъв съм си.
На теб харесва ли ти?
- Това е домът ми.
17 милиона души. Това е една от 5-те най-развити страни в света. Никой не познава никого.
Четох за един, който се качил на метрото и умрял.
6 часа се возил преди някой да разбере, че трупът му прави обиколки на Лос Анжелис.
Никой не забелязва.
Това е най-чистото такси, в което съм се качвал.
Нормален превоз?
- Да, сменяме се с този, който е на дневна смяна.
- Повече ли ти харесва?
- Да, хората са по-отпуснати, по-малко стрес, по- малко трафик, по- големи бакшиши.
- А какви са преимуществата?
- Не е такава работа.
Не смятам да работя дълго време това.
Само временно, докато изгладя нещата.
- От колко време си таксиметров шофьор?
- 12 години.
Така ли, и какви неща изглаждаш?
- Един бизнес план Не се засягай, но...
- Ясно, ти си човек, който прави, а не само говори. Това е хубаво.
7 минути. Много си добър.
Имах късмет на светофарите.
- Предполагам, че нямаш разписанието им.
Ще сключвам сделка с недвижими имоти. Има 5 места, които трябва да посетя.
Имам среща с приятели и след това работа в 6 часа. Искам да ме закараш.
- Няма проблем, но има правила.
- Правила? Този човек не ти плаща справедливо. По колко изкарваш на смяна?
- По 350-400.
- Виж сега, ще ти дам 600.
- Не знам...
- Получаваш допълнителни 100 за услугата, а аз не трябва да си търся друг превоз.
- Не знам...
- Напротив, знаеш.
- 600...
- Супер. Имаме сделка. Ето ти 300 сега. Как се казваш?
- Макс.
- Аз съм Винсънт.
- Добре.
Не мога да стоя тук. Не е паркинг.
- Ще те чакам на другия вход зад сградата.
Определено тук нищо не се случва.
О, не! Подяволите!
Какво подяволите?!
Човече, добре ли си? Подяволите!
Падна върху таксито ми!
Падна върху шибаното такси!
Мисля че е мъртъв.
- Добро предположение.
- Ти си го убил?
- Не, застрелях го. Куршумите и падането го убиха.
Не мърдай, Макс.
Свали си ръцете. Свали си ръцете!
- Добре, добре.
Отвори багажника.
- Какво?
- Отвори багажника.
Какво правиш?
- Махам го от покрива.
Не ме чуваш ли, или какво? Опитвам се да създавам хигиена.
Определено е мъртъв Хвани му ръцете.
- Не мога.
- Хвани му китката.
- Държиш ли?
- Изплъзва се.
Ей, защо просто не вземеш таксито?
- Да взема таксито?
Да, вземи го. Аз ще си трая. Просто ще си трая.
Дори не знаят кой го кара. Никога не проверяват. Просто го вземи.
Аз или ти...
- Обещаваш ли да не казваш на никого?
- Да, да.
Обещавам.
- Качвай се в шибаната кола!
- Можеш... можеш да...
- Качвай се в колата!
Рамон.
Рамон!
Аз съм детектив Фанинг, отдел "Наркотици".
Изпратете два патрула и един детектив на Саут Юниън #1039.
И се свържете с отдела, имаме престъпление.
Разбрано, Саут Юниън #1039.
Какво правиш?
- Оправям седалките.
Седим на зелено, остави седалките.
Ще си чистиш таксито, когато приключим тук. Сега се концентрирай върху работата - каране.
Авениа #7565.
Колко време ще отнеме?
- Не знам, 17 минути.
Какво?
Не, не, чакай.
- Казах ти, че трябва да спрем на няколко места тази вечер.
- Не, ти каза, че трябва да навестиш някои приятели.
- Казах нечии приятели.
Ти си карай таксито, аз ще си свърша моята работа.
Тази вечер можеш да излезеш със $700 напред.
Не се опитвам да те ядосам или нещо такова, но не мога да те возя наоколо. Та ти уби човека.
Това не ми е работата.
- Тази вечер е.
- Ти не разбираш.
Аз съм замесен. Не съм готов за това.
- Ей, ей. Ти си стресиран.
- Да, така е.
- Стресиран си, разбирам. Просто продължавай да дишаш. Остани спокоен.
Дишаш ли?
- Подяволите!
- Дишаш ли?
- Да. - Това е добре.
Виж сега каква е работата.
Ти ще ме возиш тази вечер. Хвърлих човек през прозореца...
...той умря... минаваме на план Б.
Още ли дишаш?
Трябва да направим най-доброто. Да се адаптираме в непозната среда.
Случват се гадости, какво да се направи. Преодоляваме го.
- За какво говориш? Та ти хвърли човек през прозореца.
- Не съм го хвърлил, той падна.
- Но какво ти направи?
- Какво?
- Какво ти направи?
- Нищо, аз го срещнах тази нощ.
- И го уби просто така?
А какво, трябва да убивам хора след като ги опозная?
6 милиарда души на планетата щяха да загазят заради един дебелак. - Но кой беше той?
- Какво значение има?
Чувал ли си за Уанда?
- Да, знам за Уанда.
- Десетки хиляди убити преди залеза.
Никой не е убивал хора толкова бързо след Нагазаки и Хирошима.
Присъедини ли се към амнистия?
Някаква връзка с Грийн Пийс? Не.
Убих един дебелак, а ти го направи на голям проблем.
Аз не познавам Уандци.
- Не познаваше и човека в багажника, нали?
За да се почувстваш по-добре ще ти кажа, че той беше престъпник.
Замесен беше в постоянна престъпна дейност.
- И ти какво направи? Просто изхвърли боклука?
- Да, нещо такова.
Отбийте вдясно!
Подяволите!
Отърви се от тях.
- Как?
- Ти си шофьор. Измъкни се с приказки.
Моля те, не прави нищо.
- Тогава не ги оставяй да ме притиснат.
Тук на мястото за паркиране.
Не мога да повярвам. - Повярвай.
- Недей! Аз ще говоря с тях.
Вероятно е женен, има хубави деца и жена му е бременна...
- Аз ще се погрижа за това. Да, само секунда.
Ей, как сте? Партньорът ми ще ви зададе някои въпроси.
Документите на колата.
Спряхме ви, защото стъклото ви е счупено.
Всичко наред ли е?
- Да, полицай.
- Човече, бой с храна ли си правил тук?
- Да.
- Това кръв ли е по стъклото ви?
- Да... да...
Ударих сърна.
- Ударил си сърна?
Бях се разсеял.
- Сърна от Саут Сентръл?
- Побягна към колата, не можах да я избегна.
- Защо още возите клиент?
- Ами мислех да го оставя по пътя ми.
- Да, но не е безопасно да карате. Ще изчакаме да дойде пътна помощ.
Ще ви помоля да отворите багажника и да излезете от колата.
Господине, съжалявам, но трябва да си хванете друго такси.
- Всичко това необходимо ли е? Аз съм само на половин миля от тук.
- Да, сър, страхувам се че е. Излезте от колата. Вие също. Хайде.
- Ако отвориш багажника, те отиват вътре.
- Знаете ли, беше дълга вечер.
Плюс това има телефон там. Оставете ме. Това е първият ми клиент.
- Излезте от таксито и отворете багажника. Хайде.
Излезте. Вие също, господине. Моля.
Партньоре, трябва да вървим!
Отидете право в гаража. Приятна вечер, сър.
Спри тук.
Ръцете на волана. Ще те завържа.
- Защо?
- Защото аз казвам така.
Макс, Макс... Там ли си, кучи сине?!
Кой е това?
- Лени... това е просто диспечера.
Макс, знам че си там. Отговори на проклетото обаждане.
- Какво става, ако не отговориш?
- Продължава да се обажда.
Макс, отговори.
Не го прецаквай.
Да, Лени. Какво става? Аз съм.
- Обадиха се ченгетата и казаха, че си счупил таксито.
- Да, и?
- Как мислиш, че бих реагирал ако ченге ми каже, че си ударил сърна?
- Не, не. Блъснах се в нея, не съм...
- Няма значение как и защо, ти ще го платиш.
- Било е инцидент. Не си отговорен.
- Беше инцидент. Не съм отговорен.
- Глупости, мисля че си отговорен. Ще се отрази на джоба ти.
- Кажи му, че ще му завреш таксито в дебелия задник.
- Не мога, това е шефът ми.
- Е, и?
- Ще си изгубя работата.
- Не, няма.
- Там ли си, говоря на теб. Макс, Макс?
- Той нищо няма да ти плаща.
- Кой подяволите е това?
- Албърт Рикардо, щатски адвокат. В момента съм клиент на това такси. Ще ви докладвам на ДНВ.
- Това не ме вълнува много.
- Не те вълнува? Как може да не те вълнува? Виж сега, ти се опитваш да изнудваш работещ човек.
Освен това знаеш, че застраховката ти ще покрие щетите.
И какво се опитваш да постигнеш, саркастичен глупак?
- Аз просто се опитвах да...
- Кажи го на него. Кажи му, че е задник. Хайде.
- Ти си задник!
- Кажи му, че ако пак направи този номер, ще трябва да му завреш шибаното жълто такси в дебелия задник.
- И следващият път, ако пак направиш този номер, ще трябва да ти завра жълтото такси в дебелия задник.
Да?
- Г- н Бърк, един човек ви търси.
- Той идентифицира ли се?
- Да, направи го.
- Добре, пращай го.
Ей, в таксито съм.
Тук съм - в пресечката.
О, да. Тук съм, в таксито. Завързан съм.
Благодаря ви, благодаря ви.
Ей, човече, виж. Трябва да се измъкна от тук.
- Какво има? Какво става?
- Виж, завързан съм. Тоя ме завърза. Горе в сградата е, прави някакви смахнати неща, трябва да се измъкна.
- Тоя те е завързал?
- Да, завързан съм. Трябва да извикаш ченгетата.
- Ти ебаваш ли се с мен?
- Ти бъзикаш ли се?
- Изглеждам ли сякаш се бъзикам?
- Не виждаш ли, че ръцете ми са завързани за волана?
- Въобще не ми пука за какво са завързани.
Ще те очистя.
- Не стреляй бе, човек.
Ей, приятелче!
Това куфарчето ми ли е?
- Това куфарчето ти ли е?
Да, то е. Защо, да не искаш да ми благодариш?
Какво още имаш?
Мамка му!
Когато привличаш внимание, ще умират хора, които не трябва.
Разбираш ли?
- Да.
- Така ли?
Ей, нова новина. Изпреварваме графика.
Харесваш ли джаз?
- Моля?
- Джаз. Харесваш ли джаз?
- Не много.
- Казаха ми за един клуб в Криншоу.
Всички велики музиканти са свирили там - Декстър Гордън, Джон Мингъс, Чад Пейпър.
Довърши и си купи нещо за пиене.
Как се казва - Рамон?
- Рамон Аяла имахме среща, той не дойде, дойдох да го търся и намерих това.
- От колко време работиш с този човек?
- От 4 месеца. Играч на ниско ниво. Дистрибутор, свързан с Филикс.
- Филикс Корина?
Федералните го преследват. Не искат никой да се доближава.
- От кога полицията работи с федералните?
- Ако и те се включат, ще ни вземат всичките неща и ще ни откраднат случая. Какъв е смисълът?
- Смисълът е, че ако мой човек падне от прозореца и има отпечатъци на задника от Филикс, случаят е мой.
- Има ли престъпление тук? Убийство? Има ли труп?
- Виждам само счупено стъкло.
- И кръв.
- Тук при стъклата има още петна от кръв, там също.
Рамон е паднал от този прозорец и се е размазал.
Има стъкла навсякъде.
- Може би е скочил.
- Разбира се, депресиран е, и затова скача от 4-я етаж на главата си. Така е по добре.
Това ми стига за целия ден.
- Ей Рей, дръж!
- От скоро ли е?
- Още се усеща миризмата му.
Едно такси е паркирало тук. Двама души са се разкарвали из квартала.
- Описание? Видя ли нещо?
- Имало е само чаши и бутилки от Кола.
- Има 4000 таксита в Лос Анжелис. Нещо друго?
- Добре. Продължавайте да търсите.
- Помните ли една сделка в Оуклънд, когато таксиметров шофьор обикаля цяла нощ, уби трима души и накрая се самоуби?
- Да, човекът се побърка. И какво?
- Този детектив от Оуклънд, как му беше името...
Шофьорът нямаше криминално досие и умствени заболявания.
Застреля трима души, а после и себе си. Както и да е, детективът винаги смяташе, че е имало и друг човек в таксито.
Трябва да се науча да слушам джаз.
- Нежна мелодия, нищо предвидено.
Импровизация.
Повечето хора в следващите 10 години, същата работа, същото ежедневие, всичко е едно и също и се повтаря отново и отново.
Ние тук дори не знаем къде ще сме след 10 минути.
Кой е този на тромпета?
- Това е Дениъл, собственикът.
- Страхотно. Мисля, че ще го черпя едно питие.
- Разбира се, скъпи.
Бях на 19 и си купих билети за тук.
Парите не бяха важни. Просто исках да се занимавам с музика.
22 юли 1964г. - кой мислите влезе през тази врата?
Маилс Дейвис.
Така беше.
Става въпрос за най-печения човек на света.
Правеше записи в "Колумбия".
Преди да се усетя вече се качи на сцената и свиреше с оркестъра. - Не може да бъде.
Беше страшно. Човекът беше толкова фокусиран.
А и без това си беше страшен. Всеки в клуба знаеше, че не можеш просто така да го заговориш.
Изглеждаше сякаш си почиваше, но всъщност преценяше всичко.
Имаше една млада двойка, която се опита да се здрависа с него.
"Здравейте. Името ми е... "
Разкарай се копелдак и взимай тъпата си кучка със себе си.
Това беше Маилс. Такъв беше в музикалната си стихия - бесен.
- Но ти успя да говориш с него?
- Нещо по-добро - свирих за около 20 минути.
- Невероятно.
- Как се справи?
- Наистина си загазил, когато свириш до Маилс Дейвис.
Но той ме покри.
- Какво каза?
- Каза една дума - супер.
- Супер?
- Да. - Само това?
Да. Бях добър, но не бях готов. Искаше да каже да му се обадя, когато съм готов.
- А ти обади ли се?
- Не.
Отказах се. Занимавах се с други неща и, когато се върнах към музиката сезонът беше приключил.
Но знаеш ли... през 1945г. тази нощ беше доста над моето възприемане. Тук в тази стая.
- Прекрасна история.
Трябва да я разкажа на хората в Кулакон и Картахена.
- Познаваш хора в Кулакон и Картахена?
Тъкмо си мислех, че си пич.
- Такъв съм. Имам чудесна работа с договор.
- Стига, човече. Това е минало. Тъкмо ти хареса човека как свири. Нека посвирим малко джаз. Хайде.
- Знаеш ли, това е смешно, когато го казваш ти.
Ще ти задам въпрос.
- Какъв въпрос?
Въпрос за джаза. И ти трябва да отговориш вярно или грешно.
Изчезваш тази вечер.
- Ако изляза от тук тази вечер, ще отида толкова далеч, че ще е същото като да съм мъртъв. И още нещо.
Хората на Филикс, които те изпратиха тук...
...кажи им, че съжалявам. Не можах да устоя, трябваше да играя с топката
и да вляза отново вътре, но аз не отивам отново там.
Давай.
- Къде се е научил да свири Майлс?
- Не знам нищо повече за Майлс.
- Кажи ми.
- Музикалното училище.
Бил е в музикално училище, нали?
- Баща му е бил зъболекар в Сан Луис. Инвестирал е доста пари
и е изпратил Майлс го е изпратил в музикалното училище Джулиар в Ню Йорк през 1945г.
- След това напуска Джулиард и отива в Чарли Паркър на 52-а улица за следващите 3 години.
Трябва да намеря такси.
- Макс!
- Аз не си играя.
- Играеш си, човече. Той отговори правилно, но ти го уби.
- Какъв му е проблемът на този човек?
Макс, Макс!
- Имаш нещо за шофьора ми?
- Кой си ти?
- Същият човек, с който говори предния път.
Майката на Макс ме побърква. Дай му да говори, моля.
- Изчакай.
Внимателно.
- Майка ти се обажда на всеки 10 минути. Защо не се появи? Добре ли си? Къде си?
- Да се появиш за какво?
- Кажи и, че няма да успея тази вечер.
- Аз нямам нищо общо. Кажи й го ти.
- Да се появиш за какво?
- Тя е в болница.
- Посещаваш я всяка вечер?
- Да, какво значение има?
- Ако не се появиш ще провалиш реда.
- И какво?
- Хората ще започнат да те търсят, това такси, това не е добре.
- Няма да те заведа да видиш майка ми.
- От кога това подлежи на преговори?
Два коридора напред и един наляво.
Цветя.
- Това е загуба на пари. Няма да я трогне.
- Ако теб те държат в една стая 9 месеца...
Хората купуват цветя.
Извинете, задръжте рестото.
- За кой?
- Пети, мерси.
- Добра вечер ли имате?
- Нищо особено. Вие?
- Здравей, мамо.
- Звънях, звънях...
- Знам, имах спешно повикване.
- Какъв е проблемът да ми се обадиш? Аз лежа тук и си мисля, че ти се е случило нещо ужасно.
- Донесох ти цветя.
- За какво са ми цветя?
- Да те развеселят.
- Как?
- Пръскаш пари за неща, от които няма нужда.
- Нещо да кажеш?
Аз не ти купих цветя, мамо. Той го направи. - Кой?
Как се казваш?
Съжалявам, синът ми е груб.
- Няма проблем, госпожо.
- Ти си платил за цветята?
Красиви са.
Нали така, Макс?
- Мамо, това е Винсънт. Винсънт, това е майка ми, Айда.
- Много се радвам да се запознаем, г-жо Торш.
- О, просто ми казвай Айда.
- Айда.
Аз бях с Макс, когато получи обаждането.
- И вие дойдохте чак до тук, за да ме видите?
- Няма проблем, госпожо.
- Кажете го на сина ми. Трябва да му опреш пистолет в главата, за да дойде.
Вие трябва да сте един от важните клиенти на Макс?
- Клиент? Знаете ли, предпочитам да ме възприемате като негов приятел.
- Макс никога не е имал много приятели. Винаги си говореше сам на огледалото. Не е здравословно.
Мамо, много пъти съм те молил да не правиш това.
- Да правя какво?
- Не говори за мен сякаш ме няма в стаята.
- Какви ги говори?
- Казва, че е тук в стаята.
- Да, тук си.
Звучи толкова различно.
- Знам.
Но съм сигурен, че сте много горда с него. Започна от нулата.
Виж го сега - тук, Вегас...
- Мамо, мамо! Той не се интересува от тези неща.
Дойдох да те видя, видях те, изглеждаш добре, да вървим.
Не, не, не. Много съм заинтересован. Моля.
- Компания за лимузини.
- Така ли?
- Ще вози известни хора.
Известни хора? Компания за лимузини?
Какво постижение.
- Как ти беше името?
- Името ми е Винсънт.
- Ще дойдеш ли отново?
- Не, в града съм само за вечерта.
- Когато отново дойдеш... - Разбира се.
Всичките ми неща бяха вътре. Това беше моята работа.
Да видим какво още можеш да направиш.
Имам 4 убити тази вечер. Може би единият е твоя човек.
- Не, това не е Рамон. Дай да видя този.
Не, следващия.
- Знаеш ли какво е интересното?
Тези тримата дойдоха преди половин час.
Но гърдите на последния... не съм сигурен.
- Какво ще рече това?
Два в гърдите, един в главата.
Този човек стреля на точни откоси. Две дупки на няколко милиметра една от друга.
Виждаш ли за какво говоря?
- Мамка му! Може ли да използвам телефона ти?
Хайде, хайде. Събуди се.
Ало?
Хей, Фанинг е. В моргата съм. Познай кой лежи тук.
Силвестър Кларк криминален адвокат, превърнал се в адвокат престъпник.
Включително и Рамон, който той представлява.
И двамата са в бизнеса с наркотици.
Нещо става. Надявам се, че федералните знаят за това.
Изчакай. Ще ти звънна до 30 минути.
- Добре.
Отиваме на едно място, наречено Елроу Деъл на булевард Вашингтон.
- В коя част на Вашингтон?
- Провери.
Лимузини, а?
- Не започвай.
- Не аз лъжа майка си.
- Тя чува това, което иска да чуе. Не я заблуждавам.
- Да, бе. Може би чува това, което и казваш.
- Това, което и казвам, го знам само аз. Никой друг.
И какво има на Елроу Деъл?
- Просто карай.
Пълни са с недостатъци. Не харесват собствените си животи.
Вместо това си го изкарват на теб.
- А ти?
- Баща ми беше такъв.
- Майките са по-лоши.
- Не, майка ми умря преди да я запомня.
- Какво се е случило с баща ти?
- Мразеше всичко, което правех. Напи се, преби ме, сиропиталища, връщах се при него...
- И после какво?
- Убих го.
Бях на 12.
Шегувам се.
Почина от болест на черния дроб.
- Човече, съжалявам.
- Не, не съжаляваш.
Това, че караш само временно е някаква глупост, нали?
- Не е глупост.
- 12 години не е временно, Макс.
- Събирам парите. Застраховки, връзки. Затягам нещата.
Подходящият клиент няма просто да се качи и да седне на седалките.
Защото "Островни лимузини" е повече от просто возене. Нека го наречем нещо като преживяване в клуб.
Ще бъде перфектно.
Перфектно.
- Тук завий надясно.
Дай ми портфейла.
- Добре, но за какво?
- Ще ти го пазя. Тези хора ще те претърсят.
- Кой ще търси?
- Хората вътре. Отиди и попитай за Филикс. Той те очаква.
- Филикс. Как изглежда?
- Не знам. Никога не съм го виждал.
- Кой е той?
- Един от хората, които ме наеха.
- Не разбирам.
- Ти какво си мислиш - че нощта е свършила и приключихме?
Ще влезеш вътре, ще се представиш за мен и всичко ще мине като по вода.
- Защо тогава ти не отидеш?
- Аз не се срещам с хора.
Много е рисковано за мен, а ти няма да го прецакаш.
Имам договор с шефовете им. Тези типове не трябва да ме виждат.
Те не знаят как изглеждам.
- Но... но... ако не се справя...
- Ще те убият.
- Имаш 10 минути. След това преструвайки се, че пътувам към болницата, ще екзекутирам майка ти на излизане от града.
- Не мога да го направя. Не мога.
- За какво говориш?
Разбира се, че можеш. Хайде. Ей, ей!
- Мамка му! Ако го направя може да умрат невинни хора.
- Няма такава възможност, Макс. Приеми, че нямаш друг избор.
- От колко време се занимаваш с това?
- Защо?
- Просто питам за всеки случай.
- От около 6 години.
- Да... 6 години...
Имаш ли някакви предимства или застраховка?
- Не, нямам. Действай бързо. Излизай от таксито!
Изчакай!
Кой е това?
Точно навреме.
Добре, чист е.
Какво става, приятел?
- Тук съм да видя Филикс. Има нещо за мен.
- Не познавам Филикс.
Кажи му... кажи му, че е Винсънт... аз съм Винсънт.
Очаквате ли някакъв приятел, на име Винсънт?
Разбрано.
Пуснете го.
Детектив Ричард Уайнът, отдел "Наркотици", полиция.
Детектив Рей Фанинг.
- Здравейте. Как сте? Агент Франк Педроса.
- Благодаря, че се отзова, Франк.
- Няма проблем. Как мога да помогна?
Какво става? Защо ни искате във вашия случай?
- Случват ли се някои необичайни неща тази вечер?
- Какво по-точно?
- Серийни убийства в Уистръл Сентрал, западен Холивуд.
- Всичко е спокойно в западната част. Някои хора спят, други не. Идват с коли, пикапи, таксита.
Всичко, различно от това, го наблюдаваме.
Интересувате ли се от това?
- Имаме ситуация - 2 тела,
може да е съвпадение, може и да не е.
- Може ли да увеличите това?
- Кое? - Това!
Погледни това там.
- Какво е?
- Да, 5Q49974.
- 5Q49974.