America's Sweethearts (2001) Свали субтитрите
Америка се влюби за първи път в Еди Томас и Гуен Харисън...
... след касовия хит Есен с Грег и Пег
Тяхната сватба бе най-прочутата в Холивуд.
Кой би могъл да забрави разходката им в парка...
... в Реквием за нивата?
не можеш да умреш, Майк. Не можеш.
Защото те обичам.
Справедливостта никога не е била по сладка...
... колкото в Пейката.
Не съм го извършила. Невинна съм. Защо никой не ми вярва?
- Възразявам!
- Нямате право!
Не, вие нямате право!
Не одобрявам отношението към моя клиент.
протестирам за това че оставих професионалната ми преценка...
... към нея да бъде замъглена от чувствата ми към нея.
Протестирам за начина по който се върти стаята когато тя влезне.
Протестирам, Ваша Милост, затова че обичам тази жена.
Тяхната любов отвори очите ни...
... в Саша и оптометриста.
Чети от горе надолу, Саша.
''А-З...
... Т-Е...
... О-Б-И-Ч-А-М--''
И аз те обичам.
Д-р Мартин!
Еди Томас и Гуен Харисън - Любимците на Америка.
Божичко, бяха прекрасни. Улесниха ме максимално.
Аз водех рекламната кампания. 6 от филмите надхвърлиха 1 милион.
Бяха на върха на света.
но тя провали всичко като се срещна с тоя Спаниард.
- Ти ли направи това?
- Не, Чад от маркетинга--
Винаги поемай отговорността. Това е правило номер едно.
Добре де, направих го на компютъра си.
Правило номер две: Не поемай отговорност преди да разбереш, че на някой му харесва.
Не е зле.
Надявам се, че няма да ти е много трудно. Никога няма да те догоня.
Знам.
Кингмън е в залата. Иска да ти покаже нещо веднага.
Ако обичаш припомни на г-н Кингмън, че миналата седмица ме уволни.
И после му кажи да дойде да ми целуне краката.
Не би искал да пропуснеш това, Лий.
- Здравей, Дейв.
- Лий.
- Мерси че дойде.
- Защо съм тук?
Объркан съм. Ти ме уволни миналата седмица, така че какво правя тук?
- За да видиш новия филм на Уйдмън.
- Наистина ли?
Последният филм на Еди и Гуен.
Гледал ли си го? Целия? И как е?
Пускай, ако обичаш?
Искам да си първият видял това което съм виждал само аз. Като приятел.
Какво се случи?
Лентата ли се скъса?
Лентата си е наред. Така поне смятам, където и да е.
Вложих 86 милиона долара...
... от парите на студиото...
... за 20 секунди...
... надписи.
Само това ни пратиха. Надписите!
И бележка.
''Дейв, можехме да го направим и в синьо. ''
- Трябваше да направим филм на Уйдмън!
- Но той има 3 Оскара. Гений е.
Има само един гений в този бранш: Синьор Уенсис!
Червило, коса и ръката му! Има 85-годишна кариера!
Помниш ли?
''Ясно? '' Не ми говори на мен за гений.
- Помниш ли лудия в гората?
- Тед Качински.
- Ония от Фокс ли?
- Единственият.
Нали помниш колибата в която живееше?
Е, и?
Хал Уйдмън я е взел от правителството...
... и я е сложил на негова земя. Там е монтирал филмите си.
Малкия му, извратен...
... офис.
Той е. На телефона.
- Кой?
- Хал.
Ще го убия! Този извратен кучи син.
Пусни го на високоговорителя.
Здравей, Хал.
Как си, скъпи?
Само за теб си мисля. Мислех да ти пратя подарък.
Как е филма?
- Пътува.
- А дали ще мине и насам?
Остават ни само някои неща, като например да го завършим.
Завършен е, Дейв.
Чудесно. И как е?
Майка ми мисли, че е най-добрата ми работа.
- Може ли да говоря с нея?
- Не, Дейв.
- А може ли да пратя някой да го вземе?
- Не, Дейв.
- Какво мислиш за началните надписи.
- Харесват ми. Нямам забележки.
- Кога е приема с пресата?
- На 21. Защо?
Искам да го покажа първо на тях.
Ще го видим заедно на приема.
Аз съм шеф на студио. И не споделям с пресата.
- Сега затварям.
- Почакай! Чакай!
Дай ми това. Ало?
По...
... дяволите!
- Не можем да го видим преди пресата!
- На приема?
На приема!
Лий, трябва да направиш този прием за мен.
Да направя прием за филм който не си сигурен, че ще имаш?
- Да.
- Не!
Не ме карай да се моля.
- Ти вече го правиш.
- Лий, моля те.
Моля те, хайде. Лий?
- Дани, ще се справи.
- Не.
Той няма да успее. За първи път ще му е.
Нужен ми е най-добрият. А ти легендата.
- Искам да си остана живата легенда.
- Ако не за мен, то направи го заради баща ми.
Работили сте дълго време. Имате връзка.
- Той беше психопат.
- Ти държа реч на погребението му.
- Аз го обичах. Но теб, не мога да те понасям.
- Направи ми тая услуга. Моля те.
Студиото ще фалира! Няма нито един удар за две години!
Може да е последният филм на Еди и Гуен, а не мога да се добера до него!
Какво искаш? Ще ти кажа какво искам.
Ако хората смятат, че Еди и Гуен са се завърнали, ще видят филма.
- Погрижи се.
- Няма проблеми.
Нека изглежда сякаш е възможно.
Тя има заповед за ареста му.
- Той е в някаква лудница на върха на планината.
- Не ми пука!
Искам Еди и Гуен обратно. Щастливи и усмихващи се!
- Ще го продадем.
- А Спаниард?
Ако не получа сценарий Аз убих Кастро, не знам.
- Какво искаш?
- Голф автомобила.
- Не, подарък ми е от Арнолд.
- Шегувам се.
- Каквото си поискам ли?
- Да. В рамките на разумното.
Искам си работата.
- Не прави това--
- Получаваш си приема. А аз работата.
Добре. Става.
Ако ги събереш отново, си получаваш пак работата.
- Къде сме резервирали?
- Четирите сезона.
Не. Нека е някъде сред нищото, от където не могат да избягат.
Нужен ни е хотел като онзи от Проблясък.
Новият Хаят в Невада? В пустинята е.
Резервирай го. Трябва да забавляваме пресата.
Нека си мислят че е заради тях, а не заради филма.
Създай им доста работа: приема, подготовката.
Нека забравят че не са гледали филма. А подаръците?
Филма е за ченге пътуващо през времето, така че направих пистолет.
- Ще дадеш на журналистите пистолет?
- Не е истински--
Ще направим чанта.
Диамантени обеци, щипки за пари, шоколадови трюфели, парфюм.
Не искам да ти прозвучи странно, но си имам работа.
- Как ще вкараш Еди и Гуен там?
- Познавам някой.
Обичам те. Ще направя всичко за теб. Но ти просто искаш твърде много.
Парти с Еди не е работа на Гуен. Махни лилиите.
Да. Разбирам.
Извини ме. Ще престанеш ли?
- На Гуен ще й хареса.
- Не мога да приема не потвърден материал.
Само да те предупредя че ще падне битка. Ще направя каквото мога.
Бог да ни е на помощ.
Като се върнем, знаеш сценария.
- Била съм тук и преди.
- Гледай право в камерата.
Говори към госта.
- Към тубата.
- Добре, пет секунди.
Започваме с обажданията на живо в шоуто на Лари Кинг.
- Вие сте в ефир с Гуен Харисън.
- Здравей, Лари.
Гуен, здравей. Бях твоя голяма почитателка...
... но за съжаление, не мога да превъзмогна станалото с теб и Еди.
- Не мога да спя нощем. Ти как успяваш?
- Ами....
Ти спиш до един много красив млад испанец, нали?
Да преминем към следващото обаждане. Рок Айлънд, Илинойс, ало.
Гуен, видях последният ти филм.
- Благодаря ви.
- Едвам го изгледах.
Без Еди, не е същото.
Трябва да ти е трудно. Последните ти два филма без Еди...
... бяха пълен провал.
В Европа и Япония имаха голям успех.
Въпреки това, трябва да ти е трудно. Два провала един след друг...
... много интриги, шушукания, приказки.
Какво ще стане ако и този се провали?
Мразя Лари Кинг. Защо ли въобще отидох при него?
- Просто дишай.
- Не искам да дишам.
''Последните ти два филма бяха пълен провал. ''
Идеше ми да го удуша с тъпите му тиранти.
- Всички ме мразят.
- Това не е вярно.
Осветлението беше чудесно. Всички казаха че изглеждаш чудесно.
- Кой?
- Изглеждаше чудесно.
- Видя ли?
- Мерси. Все едно разбира нещо.
Една вода ще те освежи.
Обичам я газирана.
- Лари каза, че си забележителна.
- Благодаря.
Обичам Лари.
Пак си го обичай, но хайде към гримьорната.
- Черно или бяло?
- Бяло.
А тези очила! Кой носи толкова големи рамки?
Прилича ми на бръмбар.
Просто искам да свърши тази седмица.
Защо света не може да разбере, че не искам да съм с Еди?
Просто искам да кажа на хората: ''Живейте си живота! ''
- Искам седмицата да свърши. Не свърши ли вече?
- Почти. Давай.
- Кики!
- Съжалявам.
Надушвам дим. Някой пуши ли?
- Не знам.
- Вероятно е Лари.
- Колко сърдечни удара е имал?
- Шест? Може би 7?
Може ли да тръгваме? Не ми се стои повече тук.
- Тези са прекрасни.
- Добре.
Днес получих обаждане от Лив.
- Кой?
- Журналиста на студиото? Помниш ли?
Ти се разстрои когато Летермън спря шоуто ти заради войната в залива.
- Носеше английски бонбони.
- Да спомням си. Бяха много вкусни.
Ще ти намерим когато се срещнете да говорите за приема.
- Божичко. трябва ли?
- Да се срещате ли? Да, налага се.
Не е честно. Всичкото това напрежение върху мен и никакво върху Еди.
Вероятно си прави бал.
Това писмо е лечебно.
Пишейки на майка си, ви дава възможността да й благодарите...
... или да й простите или пък да я попитате защо го е сторила.
Не го пращаме, но самото му написване ви освобождава.
И така, какво каза на майка си?
''Скъпа мамо:
Да ти го начукам. ''
Добре. Ще опитаме с писмото друг път.
Можеш ли да говориш за Гуен?
- Мислиш ли че трябва?
- Няма такова нещо като ''трябва. ''
- Мислиш ли че мога?
- Какво значи да можеш?
Добре.
Онова малко място в Чайнатаун.
Никой нямаше да ни досажда там.
Щяхме да си поръчаме супа и патица, и щяхме да стоим с часове, говорейки.
Тя го заведе там.
Заведе го при нашата патица.
проследих ги и го видях как си застройваше супата усмихвайки се...
Беше пълна случайност.
Тя каза на пресата, че съм се опитал да я убия. Пълна лудост. Тя обича да преиграва.
Имаме си поговорка, Едуард.
Какво е това? Салата с грах?
Какво значи това?
Не знам какво значи. Много е старо.
Прогресирам. Чувствам се по-сигурен.
Много по-сигурен. Изглеждам ли така?
Изглеждаш чудесно. Каквото и да правиш със себе си, то действа.
Лицето ти отново има цвят. Влюбен си.
Казват че две седмици тук променят живота ти.
- Кога изтичат двете седмици?
- Преди 6 месеца.
- Но аз съм много близо до нещо.
- Виждам това.
- Гледа ли Лари Кинг снощи?
- Бях изолиран.
Питам те защото Гуен му гостуваше.
- Били са я.
- Така е, нали?
Ти, млада госпожичке, си нищо без Еди! Никой не те харесва!
Никъде не ходи без него. Ти си нищо. Ти си нищо!
- Изведете я от тук! Нищо!
- Съжалявам, Лари.
Май си получи заслуженото
Защо си тук? Целуни Ганди за чао, и да се подготвяме за приема.
- Няма да дойда! Не съм готов.
- Филма и студиото се нуждаят от теб.
Не ми пука за филма. Как е той? Добре ли е?
Гледал съм само началото и то е великолепно.
Задръж го до ухото си, ще крещиш ''Оскар. ''
- Не, няма.
- Гуен ще е там.
Искаш ли да я видиш?
- Не. Твърде скоро е.
- Само година и половина мина.
трябва да го превъзмогнеш. Влюбила се е в друг.
Случва се.
На мен никога до сега, но ако ми се случи, нямаше да се крия като някой страхливец!
Не съм страхливец. Все още се лекувам.
Това са сериозни неща. Просто нещо от вътре ме кара да не ида.
- Можеш да идеш.
- Сигурен ли си?
Току що ми каза че съм цвете, чиято светлина е блокирана.
Твърде много ме слушаш. Слушай сърцето си.
- Аз съм цветето. Искам да остана.
- Ти си забавен. Ще ни липсваш.
- Не забравяй да бъдеш признателен.
- Признателен съм.
Благодарен съм за слънцето и звездите по небето--
И ще съм признателен ако тръгваме вече.
- Защо не почакаш в колата?
- Добре.
Аз съм цветето.
Аз съм цветето.
- Направо ме убива с шегите си.
- Така ли?
Бих искал да ти се отблагодаря за помощта. Ще си получиш колата след 10 дни.
- Преработена.
- Кожен интериор, с всички екстри.
Няма да има проблеми, нали?
Живота е курабиика.
Ще приема това като ''да.''
Добре.
Хайде, Еди!
Добре, приятелю.
Готов ли си да тръгваме? Тръгваме.
- Гуен знае ли че идвам?
- Идеята беше нейна.
Абсолютно. Тя е много развълнувана.
В никакъв случай. Ако онова побъркано прасе е там, не става.
- Еди е невменяем.
- Не го защитавай.
- Кики, погледни се.
- Здрасти, Лив.
- Как си?
- Добре.
- Изглеждаш великолепно.
- Мерси.
- Какво си направила? Нещо с косата е.
- Косата ми плюс малко крем.
Отслабнала е с 20 кг.
Аз също поотслабнах малко.
Виждам. Изглеждаш превъзходно.
20 кг.!
- Това си е цяла Кейт Мос.
- Нали?
За да говориш с мен ли си тук?
Разбира се. Съжалявам. Еди не е луд.
Направил е една малка грешка.
Той се опита да ме убие. Единствена ли съм която помни това?
Или това не привлича вниманието ти?
Той беше толкова влюбен в теб че губеше самообладание.
Ти имаш такова влияние върху мъжете.
Това е вярно. Пак ли си на негова страна?
На чия?
Гуен, кучето ти току що нападна мияча.
Кученце.
Твоето кученце е хищник.
- Време е за прозак. Извинете ме.
- Тя е на Прозак?
- Имах си аз. Кучето е.
- Кучето.Не е зле.
- Хей, скъпи.
- Здравей.
Твоят потен мъж пристигна.
- Потен си.
- Кой е това?
Аз съм Лив, репортер за "От време на време".
- Няма да й правя кефа.
- Не, твърде си стар за това.
Хектор, скъпи.
Бъди добър.
- Съжалявам. Той е испанец.
- Няма проблем. И аз съм бил испанец.
Нужни са ми целувки.
Скъпи.
Ето така.
О, да. О, да.
Защо той е тук сега?
Кани ме да отида на приема по случай филма.
Ще успеем. Кога?
Няма да отнемам от ценното ви време.
- Не съм ли поканен?
- Решението е на студиото.
Какво ми пука за студиото?
Аз съм винаги заедно с Гуен. Ние сме двойка.
Ще идем на приема заедно.
Толкова си красива.
Обичам те. Искам да се оженим и да направим нещо с кожите си.
Няма да ходим. Еди ще е там.
Няма да идем заради него? Чуй ме. Ще отидем...
... и аз лично ще те пазя...
... в случай че това извратено копеле пак се опита да те убие.
- Няма да ходим.
- Недей да спориш с мен. Ще идем.
Всички искат да отида, но на никой не му пука какво искам!
- Това не е вярно.
- На никой!
Не разбираш ли стреса на който съм подложена? Всички ме мразят.
Всеки иска част от мен. Психоаналитика ми е извън града.
Не бях номинирана за Златния Глобус тази година! Остави ме на мира.
Копелета.
Доволен ли си сега?
Дори и на душа си няма да мога да се насладя, г-н журналистически тъпак.
Гуен е напълно полудяла.
- Почистил си стаята. Много добре.
- Поговори със сестра си.
Тя поне се прави че те слуша.
- Къде е тя?
- В двора.
Нацист.
Шегувам се.
Трябва да идеш на този прием.
- Защо не?
- Страх ме е.
От какво...?
Че ще видя Еди и той ще е напълно объркан.
Ще се чувствам виновна. Писна ми да се чувствам виновна.
Знам.
Винаги мисля за другите.
Знам.
Мразя да съм единствената, която мисли за другите.
Ако видят Еди тъжен и разстроен, ще им стане жал за него и ще ме обвинят мен.
- Значи се тревожиш за себе си.
- Разбира се.
Всички ли ме мразят, Кики?
- Никой не те мрази.
- Напротив, мразят ме.
Бях в онзи великолепен магазин на Мелроуз.
И там имаше едно бебе в своята количка, гледаше ме, и ме упрекваше.
Целия свят ме упреква за това което сторих с Еди.
Виж, признавам, че...
... г-ца Прекрасна е поставена под съмнение.
Още една причина да отидеш.
Усмихвай се с Еди за уикенда, и спечели благоволението на публиката.
- Мислиш ли че ще помогне?
- Да.
А пък и ще мога да му дам разводните документи.
- Сигурна ли си че си готова за това?
- Напълно.
- Защо продължаваш да се съмняваш?
- Защото става въпрос за Еди.
Би изпял ''Жълтата подводница'' само и само да те разсмее...
... и би запазил мангото от плодовата си салата за теб.
Именно. Еди. Ти си просто романтичка, Кики.
Нищо не разбираш от съвместния живот.
Хвана ме.
Няма да мога да се справя сама. Ще ми помогнеш ли?
Разбира се.
Това са нови панталони.
Добро куче. Донеси вестника.
Хайде.
Хайде. Моля те.
- Помощ.
- Не искам да преча.
Какво се случи?
Събирам й багажа защото отиваме на прием.
- Наистина? Чудесно! Ти си чудесна сестра.
- По скоро помощничка.
От ляво.
- Това са билкови лекарства.
- Добре.
Хората писаха че съм на Залофт, но това е нелепо.
- Гледам имаш доста от тях.
- Гледай си пътя, ако обичаш.
Боби? Той иска да отбиеш.
- Това е корен от Кистонга.
- Да, добре.
- Защо спираме?
- Наредено ме беше.
Как я карате?
- Добре. Защо?
- Трябва да ви кажа нещо.
Ако момичето ми ме напусне заради друг, щях да глътна пистолет. Щях да се напия...
... и да легна на релсите да чакам влака.
Може ли да не говорим за това?
И знаете ли какво? Хората казват че си приличаме.
Не, че сме еднакви. Но аз съм като вас.
Притежавам духовната ви същност, вашето аз.
- Ще можеш ли да вдигнеш преградата?
- Да, сър.
Как я караш?
Шофьора досега ми говореше някакви глупости.
Аз организирам посрещането в хотела. Ти или Гуен да е първа?
- От къде се взе, мой човек?
- От тук. Возя се с Гуен.
Гуен е там?
Да. Първи или втори искаш да пристигнеш?
- Втори.
- Ей сега се връщам.
- иска да е втори.
- Добре.
- Ще бъде втори.
- Чудесно.
Почакай. Трябва да е първи.
Не искам да изглежда сякаш има нещо. Искам да съм втора.
- Тя иска да е втора.
- Нека бъде.
- Тя иска да е втора.
- Добре. Пусни я. Не ми пука.
Отзад ще види ножа който ми заби в гърба.
Благодаря ти.
- Добре?
- Втора? Готови сме.
- Чудесно.
- На кой му пука?
- На нея не.
- На мен ми пука. Ще бъда първа.
- Не ми пука! Какво значение има?
- Просто пробвам--
Да тръгваме към хотела!
- Ти си втори.
- Не ми пука! Не ми пука!
- Не ми пука!
- Ти си втори.
Ти си втори.
- Не ми пука.
- Добре, благодаря ти.
Това беше лесно.
- Защо трябва да сме втори?
- Карай си колата!
Благодарен съм за слънцето. Благодарен съм за луната.
Благодарен съм за хладния...
... хладния нощен бриз.
Това е щастлива вечер за феновете на Еди и Гуен.
Преди година, любимците на Америка изпаднаха в драматични ситуации.
Ето че сега се задават. Здравей, Гуен, тази вечер изглеждаш страхотно.
- Може ли да те снимам? Гледай насам!
- Точно така.
Гуен, кой е по добър любовник?
Добре, насам.
Еди.
- Изглеждаш чудесно.
- Благодаря ти.
- Как е да работиш Гуен?
- Не си спомням.
Беше толкова добро. Трябва да ти е било хубаво.
Добре, че бяхме втори. Всички те обичат.
- Какво е това?
- Чай от лечебния център.
Не знам какво има в него, но ме успокоява и концентрира.
Не мога да направя това! Казах ти че това беше грешка.
Тя е много близо, нали? В съседната стая. Чувствам я.
Не, в бунгало в дъното е.
Усетих го. Толкова е близо.
Колибите са доста отдалечени.
Това е възмутително. Ти си с някой.
Мислиш си, че ще прекараш живота си-- Тя има бунгало а аз получавам костюм?
- Тя има ескорт.
- Аз също!
- Така ли?
- Нали съм шизофреник. Сам съм си ескорта.
- Нека те обичам.
- Не, не е важно.
Благодарен съм за костюма и мини бара.
- Бунгалата вероятно са малки.
- Всъщност, са...
... тесни.
- Малки?
- Нелепо е.
- Добре.
- Искаш ли рум-сървис?
Ще си взема малко билки, ще си взема един душ и си лягам сам.
- Беше чудесен.
- Какво съм направил?
Показа се. Това беше достатъчно. Почини си, не искам да си подпухнал после.
Исусе.
- Хей, Стив.
- Какво?
Виж го тоя при 4-то бунгало.
Това е....
Отвратително е. Не ми се занимава сега с този.
Всеки път има по някой откачен.
Човек не може да си почине.
Сър, убеден съм че в Л.А. нещата са различни...
... но в Невада, публичната мастурбация е забранена.
- Бил съм в Лас Вегас--
- Аз пък не съм--!
- Видяхме ви на камерите.
- Вадех си бодилите!
Опитвам се да загася един огън.
- Паднах на един кактус.
- Паднал е на кактус.
Това е. В случай, че не арестувате падналите върху кактуси...
... предлагам да си тръгваме.
Въпреки това трябва да докладваме--
Чуйте. По принцип не трябва да правя това, но....
Имам едни прекрасни чанти тук, които се специално за пресата.
Имате ли си момичета? Имаме истински диамантени обици.
- Прекрасно, изискано. Много деликатно.
- Видях чантите.
Хубави са.
Много хубави. Перфектно качество.
- Няма да е нужен доклад.
- Защото не съм направил нищо, идиоти!
Диетични хапчета. По принцип е като котенце.
- Добре.
- Добре.
Благодаря, момчета.
Само още едно нещо. Нужна ми е лентата от камерата...
... за всеки случай, нали?
Дани ще дойде с вас да вземе лентата, става нали?
Благодаря, момчета. Много съм ви задължен.
- Полицаи под наем. Докара ме на ръба.
- Какво правеше там?
Просто отидох да я видя пак.
Видях я да стои до басейна, беше толкова прекрасна.
Просто ми липсва.
Не ме гледай така. Познавам този поглед. Означава неприятности.
Успокой се. Върви си в стаята, лягай си и не се забърквай в повече неприятности.
- Аз не се забърквах в неприятности!
- Не, не.
- Просто настъпих един кактус.
- Не бях!
Изглежда, че Еди Томас...
... може да се прекръсти на ''Любопитния'' след инцидента в Хаят.
Тази касета ясно показва Томас...
... по думите на хотелиерската охрана, ''прави си голяма услуга''...
... точно до бунгалото на отчуждената му жена.
Божичко!
Господи.
Томас е в града за приема с журналистите по случай навия филм на Еди и Гуен.
Информацията ни е, че този инцидент не е изненадващ...
... съдейки по състоянието на Томас от раздялата му с Гуен.
- Знаеш ли за какво е филма?
- От това което виждам...
... ми прилича на римейк на "Люк, добрата ръка".
Беше по новините! Беше навън и правеше нещо лошо!
Гуен, всеки го прави.
Знам че е така. Не в това е въпроса.
Какво става?
Пак ли се опитва да ме убие?
С оръжието което държеше в ръка, силно се съмнявам. В Хаят няма убийства.
По други вериги да. Но в Хаят, никога.
Почини си.
Някой трябва да е красив за утре.
Знам.
Трябва да вървя.
Лека нощ.
Еди, толкова съм ядосан! Имам касетата! А те са направили копие!
Копелета. Всеки си има цена.
Почакай секунда, рум-сървис е.
Не, просто-- Секунда.
Сложи го там. Това е белуга, нали? Да, мерси.
Наред сме. Всичко е местно. Нищо национално.
Пък и утре ще го отрекат. Всичко е наред. Няма щети.
Нищо за което да се притесняваш. Както ти каза - Вече е минало
Тревата расте срещу слънцето във вселената за която си благодарен.
Най-добре си почини.
утре някой трябва да изглежда не устоимо. Добре, г-н Голямо Време?
До сутринта.
- Харесваш ли Еди?
- Обожавам го.
- Ти си предал записа.
- Правило номер 3:
Не си тук да обичаш. Тук си да подкрепяш.
Това е. Точка.
Разбираш че майка ти я е блъснал автобус.
Слизаш долу, избърсваш сълзата и казваш:
''Колко жалко. Щеше да й хареса филма. ''
Трябва да говоря с Еди. Притеснявам се за него.
- Ти направи това.
- Намери го за мен.
- Аз?
- Трябва да говоря с него тази вечер.
В противен случай няма да мигна цяла нощ и утре ще изглеждам ужасно.
не мисля....
- Не мога.
- Защо?
Защото спя. И защото тъкмо....
Чувствам се странно когато съм с вас двамата.
- Не можеш ли сама да се справиш с това?
- Кое?
Нищо не правя сама.
- Защо си толкова упорита?
- Не съм.
Искам просто една малка услуга. Нищо повече.
Моля те, Кики. Моля те.
Моля те, моля те, моля те, моля те, Кики-Кики-Ки.
Божичко!
Възглавницата ти е по хубава от моята.
Вземи я.
Как си?
Брака ми се е разпаднал и филмите ми са ужасни. Иначе, съм чудесно.
Съжалявам.
- Тя защо прави това?
- Не знам.
- Харесвам филмите ти.
- Пълни боклуци са, стига.
- Какво става? Тя каза ли нещо?
- Шокиран съм. Напълно шокиран.
- Не знаех.
- Не съм перфектен...
... но предположих че има нещо между нас. Иска да се изнасям.
Знам.
Ще ми седи на стола, ще ми гледа телевизора...
... ще ми разхожда кучето, ще ми спи в леглото с моята....
Не знам какво се случи.
Ами, не си виновен ти.
Ти си прекрасен човек. Ако тя не може да види това, значи е сляпа.
- Прекрасен си.
- Не се чувствам така.
Всичко ще е наред.
Не мисля така.
Но мерси че го каза.
- Благодаря ти че дойде. Ти си сладурана.
- Не, ти си сладур.
Не, ти си. Ти си добър приятел.
Ти си ми опора.
- Ела тук!
- Радвам се че те виждам.
Аз също.
- Изглеждаш добре.
- Недей да ме съжаляваш.
- И ти изглеждаш добре.
- Благодаря ти.
Оправяш се. Качила си някой килограм?
Не толкова колкото отслабвам.
- За мен ти винаги си изглеждала идеално.
- Благодаря ти.
- Искаш ли по едно питие?
- Няма нужда.
Седни.
Много мина от последната ни среща--
Онази нощ. Чувствам се ужасно за случилото се.
Така го видя съда. Разбрах за Хектор.
Възползвах се от ситуацията.
Като стана на въпрос. Бях пиян. Мисля че те целунах.
А аз?
- Не си спомням.
- Ако съм бил неподходящият, прости ми.
- Разбира се. Да.
- Мерси, Кийк.
Добре ли си?
Преди няколко часа, не. Но тази вечер се случи нещо невероятно.
Вървях си край бунгалата, сякаш Гуен ме привличаше към нея.
Надникнах над стената.
И там беше тя, стоеше до басейна, цялата облечена в бяло...
... като ангел в пустинята. Помислих си:
''Затова си тук. За да си я спечелиш обратно. ''
Няма начин, тя е с Хектор.
Аз трябва да прекарам остатъка от живота си с нея.
Наистина ли?
Жената край басейна?
- Затова съм тук.
- Какво искаш да кажеш?
- Пебълс и Бам-Бам са заедно.
- Какво?
Кики и Еди си тръгнаха.
- Защо говориш така?
- Кодирано е и е много забавно!
Чудя се тя какво иска.
Не знам. Но не е зле да разберем.
Знам какво искам аз.
Зигфрит и Рои отиват към басейна.
- Зигфрит и Рои?
- Не истинския Зигфрит--
Ти искаше да играеш тази игра.
Ези, оставаме разделени. Тура, пак се събираме.
- Искаш да хвърляш монета?
- Да.
И така. Раз, два, три.
Чакай, не тук.
Феликс, тук Оскар. Маймуната премина.
Мистериозната ти среща те очаква.
Пожелай ми успех.
Съжалявам. Съжалявам.
Знам че никога няма да ми простиш, но моля те, моля те вземи ме обратно.
Това в джоба ти пистолет ли е или просто се радваш да ме видиш?
Всъщност, е пистолет.
- Здравей, Еди.
- Здравей, Гуен.
- Толкова бях притеснена за теб.
- О така ли?
Това става когато някой друг е намесен в живота ти.
Гледам да съм спокоен.
Разбирам. Махни това. Просто го изхвърли.
- Чудесен съвет. Благодаря ти.
- Нямам право да питам това--
- Кое?
- Когато снимахме филма...
... преструваше ли се?
Нямаш право да ме питаш това. Не съм се преструвал.
- Момичето което играеше като твоя дъщеря?
- Какво ти става?
- много си враждебен.
- Не мога да разбере защо.
Това беше грешка.
- Не беше.
- Беше. Утре...
... нека като професионалисти представим новия филм ...
... защото и двамата се нуждаем това да мине добре.
Знам че и на теб ти е нужно.
И ако попитат за раздялата, ще кажем че момента е бил труден...
... и че се опитваме да оправим нещата заедно.
- И все още сме близки, нали?
- Добре.
- Както и да е.
- Добре.
Трябва да тръгвам.
- Ще се видим утре.
- Не си тръг--?
- Ето. Така.
- Благодаря.
Така става по приемите. Възможността е чудесна. Ще се справя--
Това от новия филм ли е?
Не, това са истинските Гуен и Еди танцуващи под лунната светлина.
- Любимците на Америка...
- Какво става по дяволите?
... в страстна прегръдка.
По дяволите!
Живота ми е изпълнен със стрес. Човек не може да си представи какво ми е на мен.
Мих ли си зъбите?
Видя ли? Дори това не мога да си спомня.
Добри утро. Хайде, усмихнете се. Ето така.
Дами и господа, Еди и Гуен, отново заедно!
Ето ги и тях! Любимците на Америка!
Какво е това? Само 5 минути?
Ще те изключа.
Има достатъчно време да говорим за филм който не съм гледал.
Да, но е забележителен.
Имаш ли нужда от нещо?
- Не изглежда ли невероятно?
- Кой?
Сестра ти.
- Да не се опитваш да ме накараш да ревнувам?
- Това възможно ли е?
Тогава какво ти пука дали ще се пробвам?
Добре, кой е щастлив? Готов ли си? Благодаря. Винаги е удоволствие.
Баирън, изцяло е твой.
Баирън Алън, специално за вас от сайта на студиото.
Настанете се удобно, защо сме заедно с любимците на Америка:
Еди Томас и Гуен Харисън.
Готови ли сте за това? Те не се опитват да се избият.
Отново ли сте заедно? Изглеждате нормално.
Ще бъда честен. Преди да вляза в тази стая...
... изпих един литър Викодин и ще съм спокоен до края на Март.
Забавен си. Как живееш с него?
Не живее.
Живее с друг.
Сигурно е вълнуващо да работиш с Хал Увдмън. Неспокойни ли бяхте?
Не. Не, Хал е чудесен човек.
Толкова лесно се работи с него. Обича актьорите.
Просто ги обича.
Наскоро претърпяхте нещастна раздяла, нали?
Какво?
Лесно ли гледа публиката на теб знаейки какво стори на г-жа Харисън?
Това са 5 минути. Благодаря ти.
Толкова се радвам че се срещнахме. Аз съм голям ваш фен.
Обяд?
Той защо получава масаж?
- Искам и аз.
- Толкова е напрегнат.
Ехо? И аз имам врат. Това на което ми се крепи главата.
Пак сме тук.
- Всички готови ли са?
- Разбира се.
Да.
Здравейте отново, Сиракуза. Морт Джоузефсън, филмовият отшелник.
Ан Арбър, аз съм Лавра Месинджър, кино маниачката.
- Попкорн.
- Светлините.
- Боб е....
- И Кен.
В Мултиплекс.
Ние сме добри приятели. Чуваме се всеки ден.
Много добри приятели сме.
Чуваме се два, три пъти на ден.
Имаме космическа, и духовна връзка. Еди наистина е добър...
... Той е моята упора.
Като Содом и Гоморах сме. Толкова силен.
Това са 5.
Въпреки всички емоции и болката...
... се поддържаме един друг.
Това стана след като осъзнах колко дълбока всъщност е връзката ни.
- В постоянен контакт сме.
- Точно така.
Искам да кажа, не само, че сме страхотни приятели...
... и сме в постоянен контакт--
Трябва да видите телефонните ни сметки.
Също така сме правили--
Не знам как да се изразя? Какво пък, ще го кажа направо.
Правили сме 3-ка. Този с който тя е в момента....
Не мога да кажа че съм щастлив. Все пак тя ми е жена.
Но след като се опознахме с него, разбрах какво я привлича.
Но за толкова голям мъж, не е много надарен.
Времето изтече. Благодаря ви много.
Кажете добър ден на всички от Солт Лейк. Радвам се да ви видя.
Следващият.
- Здравейте, момчета!
- Здравейте.
- Това не беше смешно.
- Беше шега.
- Правя го след 400 интервюта.
- Хектор не би го намерил смешно.
Познай какво? Не ми пука какво мисли той.
Снимай ме с рожбата ми?
просто се усмихни и млъквай.
- Днес ми даде 110%.
- Кой?
Ти. Денят беше чудесен.
- Какво искаш?
- Малка услуга.
45 минути, час.
Искам да вечеряш с Гуен.
- Би било чудесно.
- Не става.
- Трябва да го направиш.
- Ще бъда насаме с мини бара.
В големи неприятности сме. Хал притежава залога за филма.
А ние нищо! Ясно ли ти е? Но аз имам теб. Ти и Гуен.
Когато сте заедно, пресата забравя за това.
Розите разцъфват, знамената се развяват, пудинга--
- пил ли си нещо?
- Обзела ме е паника.
Поръчай си пред ястие, хапни малко, усмихни се и готово.
Имат прекрасно свинско филе. 8:00. Благодаря ви много!
- Идеята беше на Гуен.
- Наистина ли?
Абсолютно.
Не мога да повярвам, че наистина ще вечеряме.
Свинското им филе е много вкусно.
Няма да отида. Тук.
Днес бях достатъчно с него за целия ми живот.
- Трябва да му дам документите по развода.
- Кога?
Точно преди да тръгнем.
Какво, да му натресеш точно преди лимузината ти да отпраши?
Ти не разбираш. Много е сложно.
Колкото по-мил изглежда толкова по лесно ще му ги връча.
- Това твоят крак ли е?
- Съжалявам.
Педикюр. Ехо?
- Когато си мила, той си мисли--
- Не мога да говоря за това точно в момента.
Толкова е трудно да си някой който хората не са били.
- Кажи му че ме боли главата.
- Няма да лъжа заради теб.
- Ти лъжеш за мен постоянно.
- Но не и него.
Пак се връщаме в пубертетските времена.
Когато искаше да скъсаш с някой, аз трябваше да го правя.
- Не е вярно.
- О, моля те.
Нека ти опресня паметта. Робърт Манкута? Кайл Хеслър?
Половината отбор по футбол? Бях най-мразената в училище.
Това не е вярно.
Мотото ми беше, ''Хей, трябва да поговорим. '' Мразеха ме.
Добре.
Недей да ходиш.
Еди ще стои там като идиот и ти ще си виновната.
Все едно.
- Как си?
- Лив.
- Къде е филма?
- Какво?
В кутията си, чака да бъде показан, за да влезне в историята.
Няма филм.
Какво съм гледал 5 пъти и ми е доставило най-голямо удоволствие?
Добре ще се позабавляваш. Ще се видим по късно.
Мъртви сме, обречени. Благодаря ти.
Виж се. Добре си почистил.
- Благодаря.
- Какво става?
Гуен не се чувства добре, така че няма да дойде.
- Не е болна.
- Физически не.
- Не исках да седиш и да се чудиш.
- Благодаря ти. Наистина.
Искаш ли да се присъединиш към мен? Не чете ли вестниците?
Аз съм нестабилен. Не ме оставяй сам. Хайде.
- Няколко минути.
- Да.
Имаме си дубльор.
Никога не ни улесняват, нали?
Домашният телефон, ако обичаш.
Благодаря.
- Бунгалото на Холи Голи, моля.
- Кой е това?
Кодовото име на Гуен. От "Закуска в Тифани".
- Кое кое е?
- Филм е, прекрасен филм.
- Хепбърн?
- Точно така. Катрин.
Чуй ме.
Не казвай на никой че си в филмовия бизнес, ясно? Благодаря ти.
Ало? Хей, Гуен, аз съм Лив.
В ресторанта съм и познай какво? Теб те няма.
Добре ли си? Това е твърде зле.
Еди е с Кики. Тя изглежда забележително.
Като ''Здравейте, млади любовници. ''
Може и да имам някой пожари за гадене, но това си е мой проблем.
Приятна вечер. Чувствам се по-добре. Добре. Чао.
5 минути.
- Забележителна си.
- Води си бележки.
''Това е Лари Фланг.
Тук съм заедно с прекрасната и талантлива Кики Харисън.
Героинята ти е пожарникарска лесбийка.
Едно нещо веднага ми изплува в главата: Какви са мислите ти? ''
Наистина ли искаш да знаеш какво мисля?
- Лари.
- Лари.
''Добре, Лари...
... истината е, че...
... след като играх Мадам Каро...
... и откривах радий...
... си мислех че ще е забавно да обуя тези гумени ботуши...
... да целуна жена си за довиждане и да отида на работа. ''
- Много лична роля за теб.
- Много близка до сърцето ми.
- Това е забавно. Ти си забавен.
- Така си е.
Спомняш ли си "Мълчаливото пътуване"? Наехме тази количка?
Ти атакува режисьора--
- Нямаше никаква атака.
- Ти го налагаше.
- Ти ме налагаше.
- Това беше нещо съвсем отделно.
И ти налагаше Гуен. Тя не се смееше, за разлика от нас.
- Тя не беше щастлива.
- Беше ядосана.
- Този спомен все изскачаше в главата ми.
- Бяха добри времена.
- Съжалявам, че не ти се обадих.
- Тя ти е сестра. Разбирам.
Но ти си ми приятел. Оставих се--
- Радвам се че се видяхме сега.
- Аз също.
Хубава огърлица.
- Тя всъщност не е моя.
- Знам.
- На Гуен е.
- Знам.
- Тя ми я даде.
- А аз на нея.
Знам.
- Добре ти стои.
- Благодаря ти.
За какво си мислиш?
За нещо за което не трябва да си мисля.
- И аз така. За какво си мислиш?
- За това колко много искам това хлебче.
Ще изядеш това?
Не, не ям хляб. Само го сънувам.
Бил съм на доста съновни анализи--
- В центъра.
- Да. И ми се струва...
... че хлябът представлява нещо което искаш но не можеш да имаш. Какво мислиш?
Мисля, че когато сънувам хляб...
... това би представлявало...
... хляб.
Доста.
А ти за какво си мислиш?
Гуен...
... е тук.
Съжалявам, закъснявам.
- Мислех че си болна.
- Изведнъж се оправих.
- Благодаря. Може да вървиш.
- Не е нужно.
- Остани.
- Радвам се да те видя.
- Трябва да си измия устата.
- Веднага.
И така....
разбрах че имат страхотно свински филе.
- Тя не трябваше да идва.
- Благодаря. И ти изглеждаш чудесно.
- Извинете. Холи Голиати тук ли е?
- Как беше името?
- Какво прави той тук?
- Ще се отърва от него.
Намери камера. Филм, лента, каквото и да е. Давай!
Това е Гуен Харисън.
- Лив. Срещнахме се на другия ден.
- Къде е Гуен?
- Искам да я видя.
- Не искам да се замесвам.
Как се спират влюбените?
За какво говориш? Искам да я видя сега.
Не мога да се крия от тях вече. Те са в ресторанта.
Ето там са. Тя е в червената рокля.
- Здравей.
- Хектор!
Исусе.
- Всичко е наред.
- Здравей, Джийн.
- Не му махай така.
- Подкрепям си филмите.
- Знам.
- Това е част от бизнеса.
Извинявам се.
- Съжалявам.
- Хектор.
- И за него се извинявам.
- Той е тук.
Защо седиш с него?
Влизай. Ще се мръднеш ли?
Добре. Хвани тая страна. Да тръгваме.
- Какво правиш?
- Защитавам жената която обичам.
- Аз ще ви оставя.
- По тихо!
- Отивам при сина ти.
- Не сочи.
Не ми казвай какво да правя.
- Не ми ли вярваш?
- Вярвам ти напълно.
На този тъпак не вярвам!
Какво? Какво каза?
Надявам се, че не се подиграва с акцента ми.
Добре, достатъчно! Вие двамата се наслаждавайте на публичната си изява!
Аз си тръгвам.
Добре, страхливеца си тръгва.
Какъв е проблема? Не ти ли харесва така?
Може би искаш да ме удариш?
Хайде самохвалко.
Какво--?
- Какво е това?
- Да тръгваме.
Ти си гении, надхвърли всичките ми представи.
Спилбърг изпуска датата.
Това е добре! Удари го! Удари го!
- Кой?
- Някой.
- Няма да се бия!
- Страхливец.
- Опитвам се въдворя ред.
- Мир ли искаш? Добре, той иска мир.
- Пъзльото си тръгва.
- Не прави така.
- Хектор, недей.
- Не ми казвай ''недей. ''
Може би искаш да ме усетиш.
Видя ли?
Страхливец?
Не мисля, че трябва да има някакъв проблем все пак. В крайна сметка...
... все жена ми и аз се опитах да те убия. Квит сме.
Ти си смотаняк!
Горкият аз!
Махай се!
Тъпак! Гладен ли си? Хапни си това! Изяж го!
Гладен ли си?!
Харесва ми работата ти.
Забрави нещо.
- Видя ли го да слиза надолу?
- Млъквай.
- Защо трябваше да правиш това?
- Не трябваше. Но исках.
- Просто се справи. Там вътре.
- Удоволствието бе мое.
Видя ли това?
- Добре ли си?
- Всички назад, ако обичате.
Еди! Добре ли си?
Чувствам си носа в гърлото. Това лошо ли е?
Чуваш ли ме?
- Нека всички се отдръпнем.
- Малко лед, ако обичате.
Кълна се в Господ, Гуен може да бъде ужасна.
Как може да обичаш някой и някой различен от него едновременно? Изглежда ми странно.
- Трябва да легнеш.
- Мислех си че съм.
Защо не седнем? Ето така.
Да видим сега.
- Не изглежда добре.
- Така ли?
Студено.
- Какво се случи?
- Имах нужда от унизителна снимка.
Опитах се да се отдръпна, но той настъпваше.
И затова го ударих в таблата с лицето си. Трябваше да се оттегля.
Не знам защо, но тези дни правя глупави неща.
Това не изглежда добре.
- Какво беше това?
- Пак нещо глупаво.
На границата между глупостта и лудостта...?
Глоба....
Ето го и него. Учителят!
За мен от същото.
Трябва да отбележа, че напълно надмина себе си.
За 24 часа, имахме разходка в гората...
... романтична вечеря и един кратък бой.
Много ми е чудно какво следва.
Може да успея да го накарам да се самоубие. Какво ще кажеш?
Нека си помисля.
Няма да помогне на премиерата но видеото ще полудее.
- Можем да направим кутия като ковчег.
- Да. Това е добре. Не, почакай.
Представи си ако се самоубие на премиерата.
Шегувам се. Просто разсъждавам на глас.
- Лека нощ, Дейв.
- Лека нощ, Лив.
Добра работа!
Добро утро.
Как се чувстваш?
Чувствам се-- чувствам се--
Добре. Искам да кажа, странно, но добре.
- А ти?
-И аз горе долу така.
Добре, странно. Странно, добре.
Ето за какво си мислех. Какво ще кажеш за една закуска?
Ние поемаме от тук.
Защо не поръчаш някаква закуска? Първо ще си измия зъбите.
- може ли да ползвам четката ти?
- Да, там е.
Може ли малко сок?
Кийк? Ало?
Къде си?
Искаш ли сандвич?
Намазал си ми филийката.
До сега никой не го беше правил.
Не ям сандвича с масло-- не ям сандвич.
Сега млъквам и ще направя изключение.
Искаш ли чай?
Горещо е.
- Ето.
- Благодаря.
Не, няма нужда. Изглеждам ужасно. Как е?
Момента не е удобен. Може ли да изчака?
Не, няма нужда ти да идваш. Аз ще дойда при теб.
Чао.
Това беше Гуен.
- Иска да поговорим.
- За какво?
Не знам, не ми каза. Но по-късно...
-... иди там.
- Защо не й каза да поговорите по-късно?
Тя каза, че ще дойде тук и аз си помислих...
... че идеята не е добра и по-добре аз да ида там, заради положението.
- Ще й кажеш ли за снощи?
- Не знам. Ще я оставя тя да говори.
Знаеш какво искам да кажа?
Звучи ми важно, така че ще я оставя да го каже.
И после ще ида да направя онези тъпи интервюта.
И като се върна ще обядваме. Как ти звучи това?
Изглеждаш ужасно.
- Боли ли?
- Само като се будя.
- Няма го.
- Кой?
- Хектор.
- Това няма значение. Кики тук ли е?
Съмнявам се.
- Не знам къде е това момиче.
- Това момиче е тук.
Колко мило да дойдеш при нас. Къде беше?
Станах рано. Имах работа. Нищо съществено.
Ще направиш ли по едни бъркани яйца? Тя прави прекрасни бъркани яйца.
- Помня.
- Искаш ли?
- Нека моите са по сурови.
- Да си викнем рум-сървис.
Удоволствието е мое.
За какво искаше да говорим?
Мислиш ли, че се справяш както трябва?
- Как се чувстваш?
- По-добре съм.
Отвратен съм от себе си.
''Забравила съм колко си чаровен. ''
''Ти, г-це Сладурана, сте топъл бриз в студения следобед. ''
Какво беше това?
''Кое кое беше? ''
- От кой филм беше?
- Не знам.
Как се казваше този филм?
Не ми пука!
- Не, не беше това.
- Изглеждаше в добра позиция.
Когато те видях теб и Хектор, бях така объркана.
Объркана е точната дума. В това няма съмнение.
Знаеш ли какво е това? Тя е уморена.
- Виждаш ли се с някоя?
- Извинявай?
- Виждаш ли се с някоя?
- Нека помисля.
Никой....
който познаваш....
- Не, всъщност, не.
- Какво?
Технически погледнато не!
Колко забавно. ''Технически погледнато не. ''
Колко жалко. Наистина, срамота.
Яйцата ти, скъпа сестро. Надявам се да са достатъчно сурови.
А ти! Кучи син! Ето ти и твоите яйца!
- Какъв е проблема?
- Голям, всъщност.
Не мога да повярвам че ти отне толкова много за да го разбереш.
Отивам на разходка за да се поуспокоя.
Първо, бих искал да прескочим глупостите.
Технически не сте заедно защото той е технически навлек.
А ти! Идиот такъв!
Тя е тук само за да спаси ценната си кариера...
... и да ти връчи документите по развода.
Направих каквото можах. Отивам да се разходя.
Да си тръгвам е нещо в което съм се специализирала, така че...
... отново, с чувство.
- Когато беше дебела повече ми харесваше.
- Това вярно ли е?
- Кое?
- За документите.
Да, но вече не знам.
Като те видях и бяхме заедно пред пресата-- Има нещо между нас.
Може би съм направила ужасна, ужасна грешка.
Може би трябва да ти дам документите. Не знам.
Ти си дявола.
- Искам да поговорим. Изчакай минутка.
- Пусни ме.
- Искам да говоря.
- Аз пък не искам!
- Защо?
- Ти си идиот. И аз съм идиотка!
От тази гледна точка, сме един за друг.
- Ситуацията е сложна.
- Аз ще я разплета!
Забрави за случилото се между нас. Няма да се получи, нали?
За снощи ли говориш? Снощи беше страхотно.
Но тя те вика, и не можеш да дочакаш за да я имаш!
Какво е това? Няма да стане. Винаги ще мислиш за нея...
... и аз винаги ще се се чудя дали мислиш за нея.
Просто--
- Искам да знаеш едно нещо.
- Какво?
Онази жена която видя край басейна--
Същата тази с която трябва да прекараш остатъка от живота си....
Това бях аз.
- Добро утро.
- И на теб.
Тук е бюфета.
Какво става?
Нищо. Чуствам се чудесно.
Просто чудесно. Г-жо, желаете ли още масло?
Когато стигнеш до Формика, спри.
Знаеш израза: ''да паднеш от влака''?
Но ти имаш 10кг. храна да омекотят падането ти.
- Какво стана по дяволите?
- Лоша сутрин. Веднъж на всеки 33 години.
- Това има ли нещо общо с Гуен?
- Разбира се, че не.
Обичам сестра ми. Всичко в нея ми харесва.
''Кики? Кики?
Кой пуши? Надушвам дим.
Има ли някой който да пуши в радиус 10 км. от мен? Спри ги, Кики. ''
Г-жо, маслото? Няма масло? Как така?
- Имам една теория.
- Нужен ми е асистент.
Ако сега имах, сега щеше да издоява крава...
... и винаги щях да имам масло.
''Маслото ми се докосна до храната. Искам ново. ''
''Каквото пожелаете. '' Така трябва да бъде.
Знаеш ли. Каквото поискат, нали?
Тя има зелена рокля. Въобще не й отива.
Подчертава торбичките под очите й. Беше ми я дала на мен. Изглеждаше добре.
После каза че си я иска обратно.
Не ми я дава.
Значи си влюбена в Еди?
- Не ставай смешен?
- Правил съм всеки един от филмите им.
Никога не я е гледал по начина по който гледа теб.
Ако си влюбена, действай. Както действаш за тази закуска.
Е, не по точно същия начин. Това е--
Мисля, че ми стана лошо. Можеш ли просто....
Искам да си взема всичко за в къщи. Ще ми трябват 30 торби и една вилка.
Без смях няма бакшиш.
Искам да играя някой като Терминатор.
Мисля че испанците биха дали всичко за да видят...
... смъртоносна, унищожителна и убийствена машина която могат да пресъздадат.
- На която могат да разчитат.
- Радвам се, че те виждам.
Как си? Хал пристигна ли? Мъртъв е. Не, сериозен съм.
Познавам един тип. Ще му звънна, и е мъртъв, защото....
Как си? Надявам се, че се забавлявате.
- колко е часът?
- 12:50.
Обречени сме.
Следвайте ме и ще бъдете напълно претакани?
- Здравей, как си? Изглеждаш великолепно.
- Добър ден, г-н K. Благодаря ви.
Колко време трябва да остана с хората? Те са пияни и ме опипват.
Почакай. Ако Хал не ми донесе филм, ще бъдат заети с направата на бесило.
Не мисля, че е смешно.
Това страхливеца ли е?
- Ще скача.
- Няма.
- Казах му че ще му дам разводните документи.
- По дяволите, ще скочи!
- Извинете ме.
- Моля ви.
- Ще направя нещо.
- Хвани го!
Да се възползваме от това. Снимай.
- Млъквай.
- Добре, да.
- Скачай скачай.
- Скачай, страхливецо, скачай.
- Скачай, страхливецо, скачай.
- Не мога да повярвам.
- Ще стане страхлива палачинка.
- Идвам!
Защо ми причинява това?
- Съжалявам! Добре ли си?
- Какво правиш?
- Спрях те да не скочиш!
- Като ме убиеш?!
- Стой там!
- Къде мога да ида?
Добре!
По дяволите. Дръж се, Еди!
Идвам!
- Добре.
- Поливаш ме с маркуч?
Като го хвърля го хвани. Раз, два, три.
Изкачи се по него. Хванах те. Хайде.
Добре.
Божичко!
Страхливеца ще се напръска.
- Хвана ли го?
- Да.
Това е. Първо единия крак, после другия.
- Добре.
- Ще те убия.
Поклони се. Ще изглежда по-добре.
Исусе.
Следващият път си сложи сешоара във ваната.
- Нямаше да се самоубивам.
- Какво тогава?
Дойдох тук да размисля. Да не би да е престъпление?
Прави го в стаята си!
Взривих я.
Загубих я.
Човек отива при своя равин.
и казва, ''Рави, жена ми се опитва да ме отрови. ''
а той му отвръща, ''Ще поговоря с нея. ''
Връща се и казва, ''Говорих с жена ти 3 часа.
Изпий отровата. ''
- Схвана ли го? Ти и Гуен приключихте.
- Не ми пука за Гуен!
- Говоря за Кики.
- Кики?
Тя е единственото нещо за което си заслужава да стоя в тази адска дупка.
Не се обиждай. Имаш някой добри качества.
Но общо взето, би ме продал за жълти стотинки.
- Не я оставяй да се измъкне.
- Твърде е късно.
Не, не е. Повярвай ми. Казвам ти--
- Ето го и Хал!
- Така ли?
Тук е с филма! Спасени сме!
- Има време до спасението.
- Искаш ли да видиш филма?
- Не ми пука.
- Това би могло да те завърне на върха.
- Мислиш ли? На върха?
-''Ще може ли плика, ако обичате? ''
Хал! Това е Хал. Хал!
- Филма е у него. Давай, давай.
- Той е режисьора.
- Добре изглежда.
- Направо чудесно.
Да започваме. Аз съм Лив Филипс. Добре дошли в '' От време на време ''.
Благодаря ви.
Заставайки на ръба ще кажа....
че не мога да се сдържа.
Посрещнете човекът организирал приема, Дейв Кингмън.
Много ви благодаря.
Казват, че хубавите неща се случват не тези които чакат.
Аз чаках 20 за да работя с великия Хал Увдмън.
- Влиянието на Хал над киното е--
- Това е достатъчно. Благодаря.
Благодаря ви.
Казвам се Хал Увдмън. Здравейте.
Дами и господа...
... това е най-искреният филм който съм правил.
Не съм го търсил. Той сам ме намери.
Както автобуса идва при мен когато съм на улицата.
Не мога да говоря за този филм без сълзи на очи. Пускайте.
Благодаря ти, Хал. Забавлявайте се, всички!
Сара. Аз съм Бен. Трябва да поговорим.
- Кой сте вие?
- Това не е важно.
Важното в случая е безопасността ви. Вие сте в опастност.
Трудно ми е, затова ще говоря направо.
- Аз съм от бъдещето.
- Божичко!
- Изглеждаш прекрасно.
- Благодаря.
Елате с мен. Сега, Сара, моля ви.
Любовта е мост между двама души.
Искаме каквото има между тях да бъде истинско.
Казвам се Хал Увдмън.
Филма който ще видите сега е '' От време на време '', нали?
Детайлите са важни. Просто...
... сценария беше глупав. Изхвърлих го.
- Оставих камерата ми да улови истинският живот.
- Просто гледайте.
Снимал съм актьорите ми без тяхното знание.
Оставял съм камерата да снима след сцените. Сложих скрити камери.
И крайният резултат е история...
... много по-интересна от всичко правено от актьорите и писателите до сега.
Това е истинският живот.
Сокът.
Миризмата.
Славата.
Често се чудиш къде отива бюджета.
Млъквай!
Ще бъда добър.
Не искам да те притискам, но закъсняваме с 15 дни.
- О, не.
- Какво ще правим?
Посред стрелба съм. Времето не е удобно. Направи ми услуга.
Махай се. Моля те. И повече не се връщай.
Гледай го как взима...
... газта.
Ти си идиот. Казах ти, че не трябваше да го наемаме.
Толкова си добър в това.
Стоп.
- Хал, може ли да поговорим за 2-3 минутки?
- 3 минути.
- Гуен, може ли да поговорим?
- Работя.
- Какво става?
- Нищо.
- Ръцете му са по задника си.
- Героя ми щеше да направи така.
- Изглеждаш като проститутка!
- О, моля те.
- Не ме прави на глупак.
- Престани.
Следя те непрекъснато. Чу ли ме?
- Престани.
- Нараняваш ли ме?!
- Мисля, че Еди знае.
- Какво знае?
За мен и Хектор.
- Ти ми каза, че нищо не се е случило.
- Ами, случи се нещо.
Виждаш ли този зид?
- Какво е това по дяволите?
- Мислиш ли че знам?
Копеле!
- Виждаш ли го?
- Ще донеса нещо.
- Спах с него.
- С Хектор? .
- Влюбена ли си?
- Стига де.
Не винаги има любов. По някой път просто имаш нужда.
Казвам ти, добър е.
Красив. Продължава 4 часа.
Просто ми се искаше да му е по-голям.
Обичам този филм.
Какво имаш в предвид?
Като куп монети е. Ето така.
- Може би е така.
- Добре. Знам твърде много.
Ще пищя.
- Мисля че е много забавно.
- Лив, ела тук!
Престани с това веднага. Ще съдя студиото.
- По тихо.
- Млъквай.
- Спрете филма.
- Извинете. Справедливо ли беше това?
Така мисля. Съсипа ме. Мен и кариерата ми.
Виж екрана. Не осъзнаваш ли какво е това?
Това е нещо ново. Това е началото.
Това е самият живот. Не подушваш ли живота?
Много скоро ще усетиш Ира Стерн, адвокатката ми!
- Благодаря ти, Хал.
- Откачалка.
Новата насока на филма хвана някой от нас доста неподготвени.
- Шокиран съм. Това е възмутително.
- Има текстури!
Може ли да кажа нещо, ако обичате?
Казаното за пениса ми е напълно грешно.
Аз съм си доста надарен. Ще се явя на оглед.
Знаех си че филма няма да бъде разбран.
Кубрик е бил неразбран. Годарт също.
Ще те сритам! Разбираш ли!
- Кой си ти?
- Кой съм аз?
- Аз съм този който те пребива!
- Може ли да защитя баща си?
Не. Кой е баща й?
- Хал.
- Не, не може да бъде!
Нека се застъпя за Хектор. Правихме секс.
Пениса му е по-голям от руло монети.
- Спал си с нея?
- Не.
- Спал си с нея?
- Кълна се, лъже.
Частта за пениса ми, обаче е вярна. По голям е от монети.
Ще има дело. Нарушение над личността, поражения на кариерата ми!
Да, да, знам.
Поздравления. Това е най-искрената ми работа.
- Ще работя с теб.
- Имам сценарии.
- Ти си чудесен.
- Ще го изпратя.
Трябва да направя едно съобщение. Бих искал да благодаря на всички ви.
Толкова се радвам че сте тук и всичките ни приятели в пресата...
... ни подкрепяха толкова много през годината. Толкова се радвам да ви съобщя, че...
... ние с Еди се събрахме отново.
Благодаря на всички ви.
- Какви са тези глупости сега?
- Тихо.
Това са глупости. Глупости!
Днес, Еди дойде в бунгалото ми.
Първо закусихме, а после имахме прочувствен и искрен разговор, нали така, скъпи?
Исках да се съберем отново с Гуен...
... от момента на нашата раздяла. Бях обзет от нея.
- Колко мило.
- Сега след като това се случи, трябва да кажа...
... че съм удивен и благодарен. И съм съгласен с Хектор че са глупости.
Много ви благодаря!
- Говорехме за това.
- Не.
- Така е. Не ме ли обичаш?
- Не сме говорили.
Обичам бляскавата, секси жена на екрана.
- Той обича мен.
- Жената от филма.
Това не си ти. Ти си добра в преструвките си да бъдеш истинска.
Мисля си че съм с истинската теб, но не съм.
Аз съм с истинската теб, не тази от киното. Не искам така.
- Защо?
- Току що обясних.
- Така ли?
- Не ми се говори.
- Не и пред тези--
- Защо не?
Какво мога аз да ти кажа, което не искам да го казвам...
... пред 300 международни журналистически представители.
Ще ти кажа защо. Влюбен съм в сестра ти.
Това някаква шега ли е?
Кики, би ли дошла насам?
- Защо тя?
- А защо не?
Толкова ли е невъзможно някой да ме обикне?
- Не сега.
- Сега е времето.
- Просто ме изчакай!
- Може ли да кажа нещо?
- Да.
- Не!
Чуй ме. Лудите един по един.
Ти си ми сестра. И аз те обичам.
И трябва да знаеш че нищо не се е случвало между мен и Еди допреди снощи.
Чувствам се много по-добре за това че ти ми открадна съпруга.
Бивш съпруг. Не съм откраднала нищо.
Ти беше с Роки Рикардо през последната година.
Виж, уморих се да се извинявам.
Писна ми да събирам мръсни дрехи. Писна ми да се преструвам...
... че твоя живот ти е и мой живот.
Аз просто.... приключих.
Значи се притесняваш най-вече за себе си, нали?
Предполагам, че си уволнена.
Скъпа.
Знаеш че ме интересува единствено щастието.
Колко мило--
Така че не се тревожи за мен. Ще се оправя.
- Невероятна си.
- Млъквай.
Следващия? Какво мога да направя за вас?
Не трябваше да казвам това пред всички, но--
Търсех яснотата.
Изведнъж се пречистих, нелепо е.
- Искам да бъда с теб.
- Кога го реши това?
В момента в който осъзнах, че ще те загубя.
- По дяволите.
- Какво?
Това беше.... Това беше добро.
Не. Не, това е лудост. Еди, няма да се получи.
Чуй ме.
Благодарен съм ти.
С други думи, най-благодарен съм за теб.
- Ако това е реплика от някой филм--
- Моя е.
- Какво ще правим сега?
- Принципно...
... се целуваме.
Направи й място. Благодаря. Отдръпни се, ако обичаш.
Леко, леко.
На болкообезболояващи съм...
... което ме кара да казвам неща които по принцип не бих казал.
За да е ясно всичко...
... Еди и аз никога не сме мислели да се сдобряваме.
И?
И Хектор е много добре подсигурен.
Направо е прекалено. Имах оплаквания. Истински.
- Какво правиш?
- Събирам си багажа.
- Нека ти помогна.
- Няма нужда.
Това е-- Не, наистина-- Сгъваемо!
Остави някой да ти помогне поне веднъж.
Ето така.
Това беше невероятно.
Като на филм беше.
Ако го заснемем ще станем богати.
Сестра ти също е невероятна.
Всички я бяха отписали, но тя се завърна!
Никога не бях виждал нещо подобно.
Хареса им филма! Нарекоха го ''Проклятието Блеър''!
Но най-добрата нови сте вие двамата. Питие?
- Ние тръгваме.
- Къде?
Не знаем.
Понякога се случват хубави неща. Ще се видим.
Има кола, за да избегнеш пресата.
Ще си ми нужен! Имаме работа да вършим! Това ще свърши работа!
Здравей. Може ли да ти обясня защо не ти се обадих?