Regarding Henry (1991) (Regarding.Henry.(1991).Divx.5.1.CD2.by.Hawkeye7661.BG.srt) Свали субтитрите
Няма да се бавя, миличка.
Трябва да го потърся.
Хенри!
Къде беше?
Купих кученце.
Мамо, виж!
Кученце, виж!
Еха!
Липсвах ти, нали?
Може ли да го кръстим Бъди?
Дженифър има куче на име Бъди, обаче е много грозно.
Бъди.
Какво ще кажеш, става ли?
Седни!
Да, защо не...
Здравей, Бъди.
Моля те, обади ми се преди да излезеш следващия път.
Става ли?
Добре.
Седни!
Извини ме.
Шшт. О, мила.
Бъди...
Защо е толкова сърдита?
Когато закъсняваш, трябва да и се обаждаш.
О...
Добре.
Някои могат да се вземат за домашен прочит,
Други обаче могат да се ползват само в читалнята.
И не се говори високо.
Точно така.
Тате, престани!
Тате!
Сериозно.
Знам.
Много сериозно.
Тате!
Чети си книгата!
Не мога.
Съжалявам.
Това е нямо "Е".
Не се чете.
Г-ца Петески винаги ни кара да си повтаряме наум,
Но ти не го прави.
Следващото е лесно.
Ту...
То...
Това..
Това.
Това, това...
Това е...
Виж, думите са съставени от букви,
А изреченията от думи.
Малко остана.
Мо...
Моя...
Моят...
Моята
Моята. Моята?
Моята!
Това е моята.
Хайде още една дума.
Тази е трудна.
Ммм...
Мой...
Май... внимавай.
Май...
Май... май...
Май...
Ка, ка.
Мойка.
Ма... май...
Май-ка.
Май... майка.
Майка!
Майка?
Майка.
- Ха!
Успя!
"Това е моята майка."
Аз... мога да чета.
Сара, Розела!
Мога да чета!
- Може да чете!
А... ая...
Аякс. Тука пише "Аякс".
Наистина!
Мога да чета! Мога да чета!
Какво става?
Тя ме научи да чета!
- Научих татко да чете!
Тук пише "Аякс".
Това е чудесно!
Мога да чета!
Това е чудесно!
Вратата беше отключена.
Почуках, но...
Мога да чета.
Здравей, Хенри.
Божичко, беше голям шок.
В един момент сме заедно в ресторанта,
А на следващия... знаеш.
И всички вестници.
Телефоните загряха от звънене.
Чарли щеше да откачи.
Линда... абе, всички.
Хенри...
Ако го хванат този кучи син, собственоръчно ще поискам
Възстановяване на смъртната присъда в Ню Йорк.
Както и да е.
Така, за какво говорихме?
А, да...
Организираме голямо празненство.
Нямам търпение.
Чарли... и той.
Добри приятели ли бяхме?
Брус?
Да.
А, да разбира се.
Нали сме съдружници...
Така де...
Няма ли да го отвориш?
А, да.
Това...
Това е...
Рамка. Това е...
Малка рамка, но...
Аха. Благодаря.
"Какво да правя с него?" - Пита ме бащата на Хенри.
"Наказах го, обаче
Представа нямам какво да правя с него. "
Аз му викам: "Майтапиш ли се?"
"Наказал си го? Искам това момче да работи за мен!"
И както се оказа,
Това бе най-правилното решение, което някога съм взимал.
Години наред,
в офисите на нашата кантора, отекваше звука
на захвърленото сако на Хенри Търнър,
който преминавайки с големи крачки през офиса, викаше:
"Стегнете се! Да вървим да ги стиснем за топките!"
Да пием за бъдещите години,
когато отново ще ни сбира познатия вик!
За Хенри!
За Хенри!
Хенри!
- За Хенри!
С-Сара... С-Сара к-каза, че трябва да кажа нещо.
Аз... аз не помня никой от вас.
Наистина, не си спомням...
Почти нищо... и...
Всичко ми е толкова объркано.
Помня например,
че...
Рейчъл обича палачинки с ягоди.
Но...
Не помня нито един от рождените и дни,
Въпреки, че съм гледал снимки, на които ме има и мен.
Аз... аз помня жена в синя рокля,
която стои на тревата,
И... аз...
Мисля, че това е майка ми, но не знам дали това е така.
Затова, моля имайте търпение,
аз... аз се старая.
Ето още една моя снимка като бебе.
Кой, кой е това?
Ти.
Баща ти те карал да косиш моравата,
да изхвърляш боклука и да разхождаш кучето,
да миеш колата,
за да научиш значението на думата "етика".
Какво е това?
Не знам.
Паднах с колелото.
Здрасти.
Здравей, Хенри.
Здрасти.
Радвам се да те видя.
- Здравейте.
Благодаря. Здрасти.
- Здравей Дарси.
- Здравей.
Здравейте. Чудесно е, че сте тук.
О, благодаря.
Добре изглеждаш, Хенри.
Здравей.
Здравейте.
- Здрасти.
Добре дошли г-н Търнър.
Благодаря.
Хенри.
Здравей.
Аз съм Руди.
Рууууди.
Исках да те поздравя и да ти кажа "Добре дошъл".
Какво му става на тоя?
Тоя е пълен задник.
- Оу.
Хенри.
Здравей.
Аз съм Линда.
Здравей, Линда.
Радвам се, да те видя отново в офиса.
И аз се радвам да те видя.
Линда.
Това е твоя офис.
А това е...
Джесика.
Джесика. Секретарката ти.
Работеше за Стивън, докато те нямаше.
Хубаво цвете.
Благодаря.
Уха.
Ще бъда ей там в дъното, ако ти притрябва нещо.
Добре, аз ще съм тук, ако ти притрябва нещо.
Да излезем да хапнем нещо през седмицата, а?
Добре.
Е, върна се.
Да хапнем, а?
Да хапнем.
"Матюс с/у болница 'Ийст Шор'".
Кажете "стига".
Кажете "стига" когато е достатъчно.
О, стига.
Искаш ли нещо за ядене?
Не, благодаря. Няма нужда.
Мляко и бисквити, може би?
"Шоколадов дропс"?
Не, не, аз трябва, да дочета това тук.
Не си спомняш какво е "Шоколадов дропс", нали?
Не.
Бонбони, потопени в шоколад.
Веднъж изяде цяло пакетче.
За три минути и половина.
Добре, донеси ми малко "Шоколадов дропс".
Бъди... седни.
Значи отлагаме за октомври.
Тогава ще сме готови за процеса.
Ами Лоусън?
Той се занимава с делото на Барнс.
Колко време ще отнеме?
Лоусън? Десетина години.
Той какво казва?
Нищо полезно.
Казвам ви, трябва да решим.
Какво, ще отлагаме ли?
Не можем вечно да отлагаме.
Поемаме ли го или не?
Трябва да развъртим телефоните.
Ако загубим Роджърс, губим половин дузина клиенти.
Не можем да си позволим да загубим това дело заради Барнс.
Насрочваме за септември, с друг свидетел.
Именно. Ще им пуснем Хенри Търнър.
Поздравявам те,
Много колегиално спрямо Хенри.
Е, все пак...
Хора сме, нали така?
Има ли още материали за
"Матюс с/у болница 'Ийст Шор'"?
Трябва да са в архива.
Ще донеса папките.
Добре, ще чакам тук.
Ами...
Може да изчакате във вашия офис.
Ще ви ги донеса.
Добре, ще почакам в моя офис.
Отива при Пол Вайс?
Предложили му 650 и място на съдружник.
Какво смяташ да правиш?
Ще огледам офиса.
Да бе...
Добре дошли г-н Търнър.
О, здрасти.
Виж, имам един въпрос.
Кажи?
Ами, това дело...
Кое?
Матюс.
Болница "Ийст Шор", прочутото ти това дело.
Да, да, застъпили сме тезата, че болницата не носи отговорност,
Тъй като г-н Матюс не ги е уведомил, че е диабетик.
Точно така беше формулирана тезата.
Болницата не носи отговорност,
Тъй като лекарите не са знаели, че човека бил на инсулин.
Да но, вижте... тука има един друг пациент...
Някоя г-ца Макнеър,
Която казва, че е чула г-н Матюс...
да казва на сестрата, че страда от диабет,
но тя не записала в картона.
Ами ние твърдим, че болницата не носи отговорност,
но не сме представили това доказателство.
Е и?
Хайде, Хенри. Не се занимавай с това.
Зарови го в папките.
Но тогава...
Ние сме сгрешили.
Това, което сме направили ни плаща заплатите.
Всичко наред ли е?
Още ли ме обичаш?
Да. Кога ще си дойдеш?
Ще се върна за вечеря.
Не си разваляй апетита.
Добре, и ти. Чао.
Бъркаме докато стане на сняг.
Прибавяме една супена лъжица...
Разстиламе на хартия за печене.
Да си направим голям сладкиш.
Не става. Няма да се опече.
Веднъж опитах.
О.
Беше ли те страх... в болницата?
Ами, отначало да.
После всичко беше наред, нали?
Да, после всичко беше наред.
Скоро ще почнем училище.
Няма да ме има.
Какво, какво имаш предвид?
Заминавам.
Къ...?
Ами... никой не ми е казал.
Страх ли те е?
Още ли искаш да замина?
Аз? Не, аз...
Не, аз... не искам.
Защото, мога и тук...
Да ходя на училище и тук.
Виж, не искам да ходиш никъде,
но едва ли зависи от мен...
От мен ли зависи?
Виж, ще поговорим с мама, става ли?
Добре.
Тя може да си остане у дома...
И да ходи на училище някъде наблизо.
Вече го обсъждахме.
Това училище приема само 30 деца на година,
и Рейчъл е едно от тях.
Вече сме го решили, нали така?
Няма сега да се отмяташ.
Това е добра възможност за нея.
И за нас.
Мисля, че е важно.
Аз...
Днес видях една къща.
Мисля, че ще е по-добра за нас.
Тук е толкова огромно, не мислиш ли?
Намерих някой, който иска да купи апартамента.
Искам да ти покажа тази къща.
Искаш да се преместим?
Да.
И смяташ, че Рейчъл трябва да замине в това училище?
Да.
Добре.
О...
Здравей, Рейчъл.
Здравей, Дженифър.
Миличка...
Училището е чудесно.
Пък и вече си имаш приятелка.
Мразя Дженифър.
Ще се запознаеш с много други момичета.
Не мисля.
Разбира се, че ще се запознаеш.
Миличка...
Едно от нещата, които винаги ще помня
е първия ми учебен ден.
Всички тези странни деца...
Не познавах никого от тях,
и те не ме познаваха, и ме беше страх.
Но след два дни,
всички се смеехме колко ни е било страх.
Всички се чувстват като теб, всички.
Грижи се за Бъди.
Ще се грижа.
Научи го да сяда, става ли?
Разбира се.
Ами...
Не пропускай встъпителната част.
Хенри. Толкова е хубаво.
Не знаех, че помниш училището си.
Не го помня.
Хей.
Как си?
Ами... липсва ми.
И на мен.
Ще се видим в деня на родителите.
Погледни - Касиопея.
А там...
Голямата мечка.
Ето и Малката мечка.
Странно, какви неща помня.
Така добре ли е?
Да.
Знаеш ли, откакто си се върнал у дома,
Не сме правили любов.
Ако си нервен или нещо такова,
Можем да поговорим за това.
Ами да... малко съм нервен.
Всъщност... такова...
Нервен съм.
Много нервен.
Защо?
Ами аз...
Не знам, аз...
Виж, гледах...
Гледах един филм и...
Не знам дали мога като онзи от филма.
Ела.
Погали ме.
Сара?
М-хм.
Разкажи ми как сме се срещнали.
Ами...
Беше на рождения ден на Крис Лайнър.
Ти беше нафукан млад адвокат,
А аз секретарка в Харпърс.
Стоях на вратата и пушех цигара...
Тогава още пушех...
И ти дойде при мен.
"Казвам се Хенри. " - ми каза, "А ти си красива."
Така ли съм казал?
Вече бях напълно сигурна.
Ти беше толкова уверен, и така ме привличаше.
Говорихме си часове наред.
Не обръщахме внимание на никого
И после момичето с което беше, се вбеси
и поиска да си ходите.
А на излизане,
Ти ми подаде визитката си и каза:
"Яла ли си риба бодливка?"
"Знам едно място, където я приготвят страхотно. "
Накара ме да се смея.
После се прибрах и казах на съквартирантката си,
че съм срещнала мъжа за когото ще се омъжа.
Харесва ми.
Хей, гледай къде вървиш!
В гостната, до дивана.
Ще запазим масата от трапезарията, нали?
Да, да.
Добре.
Какво?
Това притеснява ли те?
Не.
Тогава защо ме гледаш така?
Никога не си ме държал за ръка преди.
Не обичаш да показваш чувствата си пред хората.
Това те притеснява.
- Защо?
Не знам.
Не знаеш?
Не.
И аз.
Какво правиш?
Ела тук.
Хенри, какво има?
Ела тук.
Вече не ми пука.
Сара?
Здравей Филис.
Здравей.
Точно се чудех тили си това.
Здравей Хенри.
Здрасти.
Това са Филис и Даниел.
Познаваш ги от празненството на Чарли.
Здравейте Филис и Даниел.
Хенри.
Ами, тъкмо мислех да ви се обадя,
На 20 ще празнуваме за новата къща.
Ще се радвам ако дойдете.
Става.
Добре, благодаря.
Разбрахме се, ще се чуем.
Радвам се, че се видяхме.
Ще ти се обадя.
Голяма целувка.
Добре.
Джесика, искам да прегледам материалите на "Стивънсън с/у Мъри".
Съжалявам г-н Търнър, не мога.
Защо?
Забраниха ми да ви давам старите дела.
Никой няма да повярва какво си направила.
Пренесохме всичките ни любими вещи.
Прекрасно е.
Казвам им: "Не искам да виждам суочове през следващите 6 месеца."
Майтапиш се.
Все едно винаги сте живели тук.
Това са просто любимите ми вещи.
Сто?
Мисля, че това е най-уютната къща, която съм виждал.
Съгласен съм. Чувствам се като у дома си.
Здравей.
Здравей скъпа. Как е Хенри?
О, той е добре, добре е.
Прекрасно.
Седем братя и сестри, а?
Точно така.
Наистина ли е толкова горещо в Мемфис?
Много горещо.
Хей, как я караш?
Тези малките са много хубави.
Онази дама там, в златистата рокля,
Смята че са пълен провал.
Ами онази до прозореца?
Аха?
Ходила е да и оправят лицето.
Но не и шията. Само очите.
А онзи мъж ей там е бившият и мъж,
Но кого заблуждава, белята вече е сторена.
Срамота.
Искам да кажа, че той беше толкова добър. Наистина беше.
Хенри, представяше братовчед ми преди три години.
Беше най-добрия, най-добрия.
Всички ги беше страх от него.
Разбира се, познавам Сара от цяла вечност.
Чух, че се върнал на работа.
Да, ама с какво ли се занимава?
Плащат му да не прави нищо, не звучи зле, а?
Не ми е мъчно за Хенри, а за Сара.
Все едно сега има две деца.
По-лошо!
Вече няма на какво да се надява.
Срамота.
Божичко, в един момент си адвокат,
А в следващия си малоумен.
Разликата не е голяма.
Филис, страхувам се, че няма да можем да останем за вечеря.
Искам да ви пожелая приятна вечер.
Благодаря.
Мамка му!
Не им позволявай да те наранят.
Те вече не те познават.
Скъпи...
Няма да ходя на работа днес.
Седни.
Хенри.
Поканих някого на гости.
Брадли!
Охо, вечеря.
Благодаря.
Е, как е мой човек?
Мислех, че ще мога да се върна към предишния си живот,
Но не ми харесва какъв съм бил, Брадли.
Не се виждам такъв.
Коленете ми са скапани.
Какво?
Коленете ми - скапани са.
Попитай ме защо?
Защо?
Футбол.
Потроших ги докато играех футбол в колежа.
Това беше целия ми живот.
Футбол, и нищо друго.
Нищичко.
Бях нападател.
Онзи кучи син хвърля в перфектна спирала,
И аз я хващам... буум.
Директно от въздуха.
Това беше моят миг.
Когато се ударих в преградата, усетих как капачките ми изпукаха.
И разбрах, че всичко свърши.
Край на играта. Финито.
Бях мъртъв.
Живота ми свърши, Ханк.
А сега ме питай, дали ми пука, че коленете ми са скапани.
Пука ли ти?
Не. По никакъв начин.
Това беше изпитание.
Трябваше да намеря живота си.
Терапевта, който ме изправи на крака...
Беше толкова печен.
И си казах: "Ей това искам да правя."
Когато споделих с приятелите си, те ми се изсмяха в лицето.
Викаха ми "медицински брат".
Купуваха ми бели рокли и подобни дивотии.
Но виж сега.
Ти вървиш.
Ти говориш.
Седим си двамата и си пийваме някаква пиклива, скъпа бира.
И то е защото аз съм помогнал.
Ако не бяха коленете ми, никога нямаше да те срещна.
Така че, хич не ми пука, че са ми скапани коленете.
Нека ти кажа нещо, Ханк.
Не ги оставяй да ти казват какъв да бъдеш.
След време сам ще разбереш какъв искаш да бъдеш.
Благодаря.
Щеше да е велика история, ако бяхме спечелили мача.
Да здравейте, тук е бащата на Рейчъл Търнър.
Искам да говоря с Рейчъл, моля.
Не мисля, че случая е спешен.
Току-що получих писмо от нея, тя...
те е много нещастна.
Не, но е звучи толкова тъжно...
Помислих си, че мога, не знам...
да я развеселя малко или нещо такова.
Разбирам, аха.
Добре тогава.
Ще ви звънна, да речем след 18:00.
Благодаря.
За теб г-н Хенри.
Благодаря.
Ще ми липсваш г-н Хенри.
Сега ми харесваш много повече.
"Весели мигове в новия дом.
Твой приятел и партньор, Брус. "
"Сара имам нужда от теб сега.
Да почувствам...
допира на кожата ти.
Обади ми се довечера.
Брус."
Хенри, в къщи ли си?
Приключихме.
Наша е.
Къщата е официално наша.
О, боже.
Мили боже!
Хенри.
Това преди ли е било?
Божичко, моля те...
Преди да ме прострелят?
Спала ли си с Брус преди това?
Не за дълго.
Той продължи да ми пише, но връзката ни беше кратка.
Всичко беше различно.
Ти беше различен.
Не помня какъв съм бил, Сара.
Чуй ме.
Не си отивай.
Бяхме нещастни.
Ти не помниш, но аз да.
Бях самотна.
Бяхме влюбени някога, преди много години,
А после не бяхме, много дълго време.
Но сега е по-добре.
Моля те не си отивай.
Не сега.
Да, бих искала.
Можете ли да го направите?
Можете ли?
Ще бъде чудесно.
Изчакайте минутка, ще ви се обадя.
Моля те.
Моля те.
Кажи нещо.
Такси!
Добър ден.
Проследих те.
Брус не знае, че съм тук.
Виж, нямам какво да кажа.
Мисля, че трябва да поговорим.
Не мисля така.
Брус беше прав, ти си различен.
Не си го изкарвай само на него.
Беше ти добър приятел.
След инцидента, той пое всичките ти дела.
Погрижи се за всичко.
Сигурно.
Той се чувства толкова унижен.
Той е унижен?
Виж Линда, знам че Брус ти е приятел и...
знам, че нямаш лоши намерения,
Но ме сварваш в лош момент.
Хенри и на мен не ми е никак забавно.
За какво говориш?
Говоря за нас.
Не само ти загуби от цялата тази работа.
Аз също съм потърпевша.
Загубих единствения мъж, когото съм обичала.
Това беше ти, Хенри.
Толкова е трудно да се срещаме всеки ден в кантората...
и ти да не ме познаваш.
Това беше нашия хотел.
Всеки вторник и четвъртък идвахме в "Риц".
Но...
Риц.
Щеше да напуснеш Сара заради мен.
Но сега всичко свърши.
Всичко е минало.
Хенри?
Не...
Г-жо Матюс?
С какво мога...?
Какво правите тук?
Помните ме.
Помним ви, г-н Търнър.
Дойдох да ви се извиня.
Занасяте ли ме?
Не, съвсем сериозно.
Дайте това на адвоката си.
Какво е това?
Вашият съпруг е казал на медицинската сестра,
че страда от диабет.
Всичко е написано тук.
Съжалявам.
Но защо?
Промених се.
Предполагам.
Сбогом.
Здравей, Ан.
Г-н Търнър, на съвещание е.
Няма проблем.
Исусе Христе.
Извинете ме.
Чарли, дойдох да ти кажа сбогом.
Добре, Хенри.
Ще се видим утре.
Не... Чарли.
Повече не мога да бъда адвокат.
Благодаря.
Беше много добър с мен.
Почакай.
Трябва да го обсъдим.
Не мога да чакам.
Сбогом.
Е, късмет.
Г-н Камерън.
Адвоката на Матюс е на трета линия.
Късмет и на теб, Чарли.
Сбогом, Джесика.
Какво се е случило, г-н Търнър.
Ами...
Ами достатъчно, затова казвам "стига".
Браво на вас.
Сбогом.
Сбогом Линда.
Знам едно място, където правят страхотна риба бодливка.
Хенри...
толкова съжалявам...
Не, аз съжалявам.
Беше права.
Нещата не са същите.
О, Хенри.
Трябва да ти кажа нещо.
Какво?
Не си харесвам дрехите.
Преди може да са ми харесвали,
но вече не се чувствам удобно в тях.
Ще ти купим нови.
Не съм свършил.
Яйца.
Не обичам яйца.
И пържоли.
И Сара...
мразя да съм адвокат.
Напуснах и се сбогувах с Чарли.
Каквото искаш скъпи.
Искам да бъдем семейство.
Завинаги, Сара.
Завинаги.
Обичам те.
И аз те обичам.
Обаче, шоколадовия дропс ми хареса.
И всички ще разберете, какво означава това,
когато се запитате "Защо трябва да се напрягам?"
"Защо да се стремя да бъда по-добър в работата си?
Да изслушвам другите?"
Огледайте се.
Отговорите на тези въпроси са около вас.
Конкуренция.
Затворете си очите.
И си повтаряйте тихичко:
"Ще работя повече,
ще слушам повече. "
Бъди?
Научил си Бъди да сяда.
Г-н Търнър.
Прекъсвате урока ни.
Знам.
Аз... извинете, че нахълтвам така.
Аз...
дъщеря ми ми липсваше цели 11 години,
и... не искам повече да ми липсва.
Радвам се, че сте добре г-н Търнър.
Благодаря.
Извинете ни.
Ела, скъпа.
Да си вървим у дома.
Здравей, миличка.
превод и субтитри St. Squiffy