Saw (2004) (Saw(2004) cd2.txt) Свали субтитрите
Не плачи. Давам ти живот изпълнен с цели.
- Ти си тестов обект за нещо много
- Остани на място, не мърдай!
- Вдигни си шибаните ръце във въздуха!
Сега трябва да направите избора си. След 20 минути животът на този човек ще приключи.
- Затваряй си устата и лягай на земята!
- Изключи го това!
Изключи това нещо, аз ще държа това копеле на земята.
Има един ключ, който може да го спре.
- Къде е?
- В кутията. -Кутия.
- Кой ключ? Кой е?
- Кажи му кой е ключът.
- Времето ви изтича
- Млъкни и лягай долу, тъпако!
Кое е по-важно за вас полицай; да ме арестувате или да спасите живота на един човек?
Лягай долу веднага, тъпако!
- Болно копеле.
- Да, болен съм полицай.
Болен от болестта разяждаща ме отвътре.
Болен от хора, които не могат да оценят своята благословия.
Болен от онези, на които не им дреме за страданието на другите.
Болен съм от всички тях.
Нe. Не. Тап. Мамка му!
Добре ли си? Дай да видя.
- Веднага се връщам, ок? Веднага се връщам.
Не мърдай или ще стрелям.
На колене.
Тичаш. Тичаш уплашен, защото така трябва.
Ще приключим с този случай.
Ще приключим с тази игра.
Х е вашето място. Х е вашето място. Трабва да претърсим стаята отново.
Какво правиш там?
Извинявай?
Това че съм затворен с теб в тази стая не означава, че трябва да ти рапортувам на всеки 10 секунди.
Не виждам смисъл в това да си помагаме един на друг.
Какво искаш да направя? В момента съм в състояние «вързан на каишка».
- Точно за това трябва да го обсъдим и да мислим. - Но аз мисля.
Тогава ми казвай това, което мислиш.
- Изключи светлините.
- Какво?
Изключи ги веднага, моля те.
- Защо
- Изключи ги само за секунда.
Боже, открих го.
Как не сме го видели до сега. Не се е виждал от светлините.
Под боята трябва да има нещо, което да му придава блясък.
- Отвори го.
- Заключено е.
- Ключът.
- Този от моя плик. Къде е?
GSM. Най-хубавото изобретение на земята.
Имах предвид второто най-хубаво изобретение.
- Дай ми я. – Ти шегуваш ли се? Нима ще сложиш в устата си нещо намерено в тази стая.
Да, ще рискувам. Дай ми този сладък тумор.
Не ми пука. Наистина. Дай ми една от тези.
Цигарите са безобидни. Довери ми се. Пушенето е отровно само когато...
...е напоено с много кръв. Помисли върху това. Не ти е нужен пистолет зада убиеш Адам.
Може ли една цигара, моля?
Ще се обадя на полицията.
Мамка му.
Този телефон е предназначен само за приемане на разговори, но не и за провеждане на такива.
Чакай малко, това се беше случило и преди.
Снощи, след като свърших в болницата...
...вървях към колата си.
Мислех че съм сам, но...
...съм сигурен че имаше още някой там.
Това нещо ме чакаше.
- Откъде знаеше, че трябва да изключим лампите?
- Кво ти пука. Нали проработи.
- Да, но откъде разбра?
- Инстинкт.
- Истинкт ли?
- Да.
Знаеш ли какво, ти не ставаш за лъжец.
Говориш така, сякаш ме познаваш.
- Какво друго не си ми казал?
- Да видим.
На 6-тия ми рожден ден най-добрият ми приятел ми заби ръждив пирон. Това не съм ти го казвал.
Последното ми гадже, което беше феминистка и пънкарка, ме заряза защото съм бил нервен.
- Единят ми нокът на крака е...
- Престани!
- Ти знаеше че трябва да изключим лампите.
- Както и да е.
- Искаш ли да разбереш?
- Да.
Ето.
О Боже.
- Къде намери това?
- Беше в портфейла ти.
Зад снимката на дъщеря ти.
- Защо не ми я показа по-рано?
Не можах.
Съжалявам.
Какво правиш, копеленце?
Ок. Ок, трябва да се успокоя.
Помисли за това. Не ти е нужен пистолет за да убиеш Адам.
Когато имаш толкова много отрова в кръвта, единственото което ти остава е да се самоубиеш.
Какво правиш?
Ей, какво по-дяволите правиш?
Адам, слушай ме. Трябва да ми помогнеш за това.
...това което трябва да направиш е......
Разбра ли?
Все още ли искаш цигарата?
Да. Разбира се.
Ето, направих го. Убих го с отровата, точно както ти искаше.
Къде е семейството ми? Къде са?
- Боже!
- Ти какво...
- Току що ме удари тока.
- Какво?
- Това беше единствения начин да се измъкнем.
- Ти чу ли ме какво казах? Махни това нещо.
- Махни го!
- Престани да се преструваш.
Мислиш ли че бих си измислил това само за да ти прееба тъпия план?
Добре, това беше.
Мамка му!
Спомням си всичко.
Помня как попаднах тука.
Има ли някой там?
Чувам те.
Какво пък е това?
Какво по...
Кой е това? Кой има там?
Излез. Ще те убия копеленце.
- Кой е това?
- Татко.
- Даяна.
- Татко, ти ли си?
- Да бебчо, аз съм. Тук съм.
- Страх ме е тате.
Не се притеснявай скъпа, всичко ще е наред. Къде е майка ти?
- Тук при мен е.
- Дай да говоря с нея скъпа. Ок. Дай ми я
Лошият човек от стаята ми е тук. И ни върза.
И има пистолет.
- Какъв човек?
- Моля ти се ела си вкъщи, тате.
- Ало?
Ало? Даяна! Даяна!
- Лари.
- Али, ти ли си.
- Адам там ли е?
- Какво? Ти откъде знаеш...
Али, какво става?
Не вярвай на лъжите на Адам.
Той те познава. И знае всичко за теб.
Ало? Али? Али?
Проклет да си! Само да ги докоснеш и ще те убия.
Чуваш ли ме копеленце? Ще те убия.
Добре ли са?
Жена ми спомена името ти.
- Какво каза?
- Каза ми...
... да не ти вярвам.
- Да не ми вярваш за какво?
Каза ми че си ме познавал.
- Кой си ти?
- Знаеш кой съм.
Спри вече с тия лъжи! Ти си лъжец!
Трябва да разбера истината!
Аз ли съм лъжеца? Какво прави вчера, Лорънс?
Работеше в болницата, спасяваше болни деца?
Каза ми, че след като си излезнал от вас си отишъл в болницата.
- Защото това си е истината.
- Не, не е.
Жена ти е права, Лари.
Спомняш ли си че беше сниман на паркинга?
Мога да ти докажа, че снощи даже не си преминавал покрай болницата.
И това не е за пръв път, Лари. От няколко дена те снимам постоянно.
- Защо? – Искаш да разбереш с какво се занимавам? Взимам пари за да снимам...
богаташчета като тебе, които ходят по хотелите за да чукат секретарките си.
Снощи дойдох до вас и те проследих.
Проследих те до шибания хотел.
И тези снимки са били с теб още от самото начало?
Намерих ги в казанчето. Не знам как са попаднали там.
- Даа бе. Всичко е измама.
- Приеми го Лари и двамата сме измамници.
Фотоапаратът ми не знае да лъже. Просто ми показва ти как го правиш.
Питам просто от любопитство, какво прави в онази стая та излезе толкова бързо.
Защо ме търсиш, след като знаеш че съм си вкъщи?
Не знаех дали ще успея да издържа.
Дадох ти точен час, в който да ме търсиш. Не бива да правиш така.
Това не е като другите правила за обслужващия персонал.
- Какъв е проблемът д-р Гордън?
- Виж...
Проблемът е че ме извика тука...
- Но аз си помислих че ние...
Моля те...Съжалявам.
- Казала ли си на някой че ще съм тук? - Не.
Ало?
- За теб е.
- За мен ли?
- Ало?
- Знам какво правиш, докторе.
- Трябва да тръгвам.
- Какво стана? – Трябва да тръгвам.
- Кой беше?
- Какво кой беше?
Този който ти е платил да ме следиш. Кой беше?
Наричаше себе си Боби и ми даваше парите предварително. 200 долара.
Ако знаех че ще стигна до тук щях да му искам много повече.
Какво значи това? Означава ли че си видял какво е станало с мен?
Всичко което видях е как се качи в колата си. Това е.
Не съм питал за името ти. Не съм питал и за това кой си.
Не знам как съм попаднал тука. Не знам как и ти си попаднал тука.
Направих си снимките, и тръгнах към вкъщи да ги проявя.
И следващото което знам е, че съм закован към една тръба в някаква си праисторическа баня...
..втренчен в човека, който съм снимал цяла нощ.
Този който ти е платил да ме снимаш може да ни е вкарал тука. – Може би.
Какво значи може би? Разбира се че е така. Как изглеждаше? – Просто някакъв си човек.
- Висок ли беше, слаб ли е, какъв е?
- Не съм си водил записки за външния му вид.
- Все нещо трябва да си спомниш за него.
- Не мога.
- Казваш ми, че нищо не си спомняш?
- Казах ти, нищо не помня.
- По дяволите! Отказвам се.
- Беше висок и черен тип.
Имаше белег около врата, ок?
- Детектиф Тап. – Човекът, който ми плати за тези снимки не беше ченге.
Той беше уволнен от полицията. И след като убиха партньора му беше съкрушен.
Но това не го спря да ме арестува. Превърна се във вманиачен тип.
Самоубедил се е, че по някакъв начин имам нещо общо с тези убийства.
И ти му помогна. Взел си пари от него за да нарушиш моят личен живот.
- Как можа да го направиш?
- Имах нужда от трева. – Дааа бе.
Знаеш ли Адам, ти не си жертва на тази игра, ти си част от нея.
Наистина ли? Очевидно ти седиш зад тази история с полицая.
Казах ти, той не е полицай. Той е просто един негодник, точно като теб.
За кое повече се ядоса: за това че те снимах или за това че те снимах докато изневеряваш на жена си?
- Не съм й изневерявал!
- Какво те интересува моето мнение?
Не ми дреме за това дори ако се намажеш целия с фъстъчено масло и изчукаш 15 курви.
Как попаднах тука? Всичко си ми беше наред.
Целият ми живот беше идеално подреден.
Скъпа, добре ли си?
Искам от теб да си много, много силна в този момент.
Няма да позволя на никого да те нарани, разбра ли?
Снощи във вас имаше ли някой друг освен жена ти и дъщеря ти? - Не.
Да обаче тука има някой.
- Познавам го. Зеп.
- Кой?
Името му е Зеп. Работи в болницата.
Зеп. Ах ти шибан психопат.
Ще изпитам огромно удоволствие от лична среща с теб копеленце.
Виж.
Времето ни изтече.
Мамо, помогни ми.
Времето на д-р Гордън изтече.
Сега ще направя това което трябва да направя...
...и страхувам се, че трябва ти да му кажеш че се е провалил.
Зеп, шибано копеленце такова!
Знам че си ти, кучи сине!
- Лари.
- Али.
Провали се.
Ало? Ало?
Не мърдай! Остани на земята.
Дай ми телефона. Дай ми го!
- Лари.
- Али. Добре ли сте скъпа?
Не. Не сме. Остани на земята!
- Лари къде си?
- Не знам.
- Заключен съм в някаква стая.
- Какви ги говориш?
- Толкова съжалявам, скъпа.
- Имаме нужда от теб тука.
Съжалявам за всичко. Всичко е по моя вина.
- Моля ти се прости ми.
- Мамо.
Али!
Али! Али!
Мамо, помогни ми. Мамо!
Не мърдай!
г-жо Гордън!
Даяна!
Сега ще убия съпруга ви, г-жо Гордън.
Лорънс?
Лорънс, ставай.
Лорънс, ставай!
Имам нужда от теб.
Слава Богу, мислех че си мъртъв.
- Удари ме ток.
- Казах ти.
Същото ми се случи и на мен. Не те лъжех, видя ли?
Мамка му!
Ще те убия, болен изрод такъв.
Не!
Лорънс, успокой се. Трябва да има начин да се оттървем от това?. - Млъквай! Млъквай!
Семейството ми има нужда от мен.
Лорънс престани!
Лорънс, успокой се. Ще се измъкнем оттук. Ще се...
Лорънс, не. О Боже. Лорънс.
Какво правиш?
Какво правиш?
Какво...
О Боже! О Боже!
Лорънс, недей. Не! Не!
Лорънс, моля ти се. Умолявам те.
Лорънс, не аз ти причиних това.
- Трябва да умреш.
- Не, искам да живея.
- Искам да живея.
- Съжалявам. Семейството ми.
Направих го. Сега ми ги покажи.
- Много ви благодаря полицай.
- Лари?
- Свързахте ли се с него?
- Не, все още не отговаря.
Няма проблем. Обадих се на полицията. Всичко ще е наред.
Много ви благодаря.
Ах ти копеленце. Ще те убия. Ще те убия.
Шибано копеленце, ще те убия.
Шибано копеленце, ще те убия.
Прекалено много закъсня.
- Защо?
- Такива са правилата.
Ще се оправиш. Ранен си само в рамото.
Трябва да отида и да намеря помощ.
Ако не намеря помощ...
...ще умра от кръвозагуба.
- Не ме оставяй.
Не! Не!
Не се притеснявай. Ще доведа някой. Обещавам.
Лорънс! Лорънс!
- Ще се оправим ли?
- Не бих те излъгал.
Ключът. Ключът.
Здравей г-н Хиндъл. Или както те наричат в болницата, Зеп.
Искам да направиш избор.
В организма ти постепенно се разпространява отрова и само аз имам противоотровата.
Би ли убил една майка и дете, за да спасиш себе си?
- Времето на д-р Гордън изтече.
- г-жо Гордън!
Слушай ме внимателно. Има правила.
Такива са правилата.
Ключът за веригата е във ваната.
Много интерсен човек. Името му е Джон.
Има тумор на предния лоб.
Болен съм от болестта, която ме разяжда отвътре.
Болен съм от хора, които не оценяват благословията си.
...изглежда нашият човек обича да наблюдава извратените си игрички от първия ред.
Здравий Марк, Пол, Аманда, Зеп, Адам, д-р Гордън.
Искам да играем една игричка.
Тези хора са прекалено неблагодарни, за да останат живи.
Но ти не си, поне вече не.
ИГРАТА СВЪРШИ!
Превод: Д О К Т О Р А /elishafan/