Vagabond (1985) Свали субтитрите

Vagabond (1985)
Един филм на АГНЕС ВАРДА
СКИТНИЦАТА
САДРИН БОНЕР
МАША МЕРИЛ и други
Хей,г-н Емонят! Открих мъртва жена!
Тя е като....
-Сигурен ли си?
-В канавката.
Ще се обадя на полицията.
Направи снимка на лицето и.
На лицето и.
Една жена в канавката.
Мъртва е.Мъртва е.
Кога я открихте?
-Тази сутрин около 10 часа.
-В 10 часа?
Може би се е спънала и е загубила съзнание.
Температурата е била много ниска и е замръзнала.
Няма документи в себе си.
Тези винени утайки по нея. Хвърлили са я в бъчва вино.
8 стъпки.
Беше ли наркоманка? Изглеждаше ли добре?
Имаше празен вторачен поглед като на скитница.
По начинът по който ме гледаше осъзнах че беше една...
Това е всичко което знам.
- Какво мислиш?
- Естествена смърт.
Няма следи от рани по себе си.
Изглежда е премръзнала до смърт.
Никой не беше поискал тялото,така че то бе откарано от канавката до гробището за скитници.
Беше умряла от естествена смърт, без да остави следа.
Чудя се дали хората които са я познавали като дете още се сещат за нея?
Но хората които беше срещала напоследък я помнеха.
Тези свидетели ми помогнаха да разкажа за последните седмици на нейната последна зима.
Тя остави своя отпечатък върху тях.
Те говореха за нея,без да знаят че беше умряла.
Не бях им казала. Нито че името и беше Мона Бержерон.
Зная малко за нея самата...
но ми се струва,че тя произхожда от морето.
Паоло!За два франка можеш да я имаш!
Да,сигурно.За един франк ще намерим истинско голо момиче!
А той се дърпа.
Онзи ден на плажа,аз бях готов..
Сам само момиче:лесно е.
Водата трябва да е ледена.
Сигурно е луда.
Може би се е обзаложила.
Аз не бих го направил. Е,може би за хилядарка.
Не е зле,а?
-Да отидем да видим.
-Не,имам работа за вършене.
-Нека аз да карам!
-Някой друг път.
Сезонът на къмпингите свърши. Няма никой тук.
Аз съм тук.
Тези големи постройки са отвратителни.
През лятото е по-добре.
Фрашкано е с народ.
90,000 човека през лятото. И само 3,000 през зимата.
Това прави 87,000 празни легла.
Защо?Искаш да си легнеш? Има легло отзад.
Да,чух го вече.
-Имаш ли радио?
-Не.
Всичко освен радио! Каква таратайка!
Няма дори едно радио!
Добре,спирам. Тук слизаш.
Край на безплатното пътуване,а?
Добре,довиждане!
Стопаджийки-добре,но ако ме оставят на сухо...
...ги изхвърлям навън. Макар че тая беше хубавичка.
Може би е тя. Почти я бях убил.
Събаряхме бунгалата а тя не чуваше.
Спеше като ангел!
Хей,момчета вижте каква плячка открих!
Може ли да получа малко вода?
Да,използвай онази помпа.
Това нещо?
Няма вода.
Трябва да налееш малко.
-Избягала ли си?
-Не,живея на палатка.
-В това време?
-Да,всичко е наред.
Имате ли клечки кибрит?
Разбира се.Ще ти дам няколко,млада госпожице.
По-скоро бих се махнала.
Момичето което искаше вода... Тя бе свободна.
Тя ходи където си поиска.
Дали има майка която да я храни всеки ден?
Понякога е по-добре да не ядеш.
Искам да бъда свободна.
Да бъда свободна...
Има ли някой вътре?
Да,спя.
Знаете ли къде сте?
Не,добрах се тук снощи.
Това е гробище. Не може да останете тук.
Има ли надгробни камъни за чистене?
Кафе,ако обичате.
Мен ли гледаш?
Или моят сандвич?
Твоят сандвич.
Много жалко.
Искаш ли един?
Лоран!Дай и един сандвич.
Когато се появи,имаше голяма раница.
Търсеше работа.
За 30 франка,и дадох да измие една кола.
Да я почисти със собствените си ръце,поне.
Бих и позволил да зареди бензин
но и нямах доверие.
Жени скитници,всички са еднакви
безделници и преследвачи на мъже.
Тя каза че имам мръсни ръце. Не,не каза това.
Каза:"Имаш мръсно съзнание"
Какво нахалство.
Хайде!
-Ще ме качите ли?
-Да!
Ще си взема раницата.
Копелета.
Едно за мен.
Това е много трудно. Кражбите са рядкост.
-Повечето домове са охранявани.
-Да не споменаваме кучетата.
И къде работи Йоланд.
Не,дръж Йоланд настрани от това.
Чичо и охранява замъка.
Не закачай Йоланд!Разбра ли ме?
Йоланд.
Идвам,г-жо Лиди.
Намерих любовна двойка, но не съм казала на чичо ми...
пазача,той може да прави обиколките си.
Собственикът идва само веднъж в годината,така че чичо ми не го е грижа.
Дори не предполага, че може да се влезе отзад.
Чичо Еме!Това е моят мъж.
Добър ден. Името ми е Паоло.
Моето е Бионет. "Б" като Бунак,"И"като Идиот...
"О" като Охлюв, 2 пъти "Н",Ноел Ноел...
"Е" като в Ернест Ренар...
И "T" като първото име на поета Теофил Готие.
Браво.
Да пийнем за това.
Наистина ли знам това? Изминаха 15 години.
Ще се разходя.
Върна ли се? Хареса ли ти разходката?
Помечта ли си?Насити ли се?
Да тръгваме,Паоло. Трябва да го отведа до гарата.
Искам да отида да танцувам.
Обещаваш ли да нахраниш кучетата поне веднъж?
-Обещавам.
-Йоланд е винаги насреща.
"Йоланд е винаги насреща.
"Йоланд е винаги на помощ"
-Заминаваме за малко!
-Да,семейството е от значение.
Желая Паоло да помечтае с мен
като любовниците в замъка
прегърнати един-друг.
Старецът си отива,с куфар.
Да се поотпуснем за малко.
Малката ти къща не е зле.
Без надписи.
Пази се да не те видят.
Зная.Обикновено това не продължава повече от 2 дни.
Обикновено. Аз съм съвсем сам...
като скитащ евреин.
Изхвърлих ключа.
Навреме.
Знаеш че тя иска да яде точно в 12:30 часа.
Ти спа цялата сутрин.
Разболявам се затворен тук.
Тази 3-дневна екскурзия ще бъде едно облекчение.
Намери работа където ще имам повече пространство.
Старите хора плащат добре.
Намери друг старец.
Тя е едно бреме...
но повечето от тях са дори по-мръсни и по-болни.
-Дамата е златна сделка!
-Не за мен!
Харчиш моята заплата.
Ти си досадна и груба.
-Паоло!Защо не си мил с мен?
-Ето започваме пак.
Познавам една двойка,толкова любезни.Винаги са заедно...
хранят се,пушат,спят заедно, слушат музика...
-И кои са те?
-Не ги познаваш.
Но ти ги познаваш.
Нямам намерение да изгния тук. Предупреждавам те.
Дървените части са много красиви, но събират прах.
Избърши ги добре.
Внимавай с малката ми чашка. Толкова съм привързана към нея.
Моята кръстница ми я подари за първото ми причастие.
О,бедната. Боготворях я.
Аз плаках,плаках, когато тя умря.
Ако са мъртви, това е отвратително
Ако са заспали,са сладки.
Наистина ли свърши тревата?
Ти изпуши месечния ми запас за 4 дни.
Подай хляба.
Чувам шумове.
От вятъра е.
Какво беше това?
Изключи радиото.
Когато имах трева,тя беше мила...
И така докато се изчерпих.
А когато бях ударен,тя се изниза.
Късметлия съм, че не ми отмъкна радиото...
Беше му хвърлила око.
Мислех че беше домошар...
нещо от този сорт.
Мамка му!
Не съм виждал никой тук, с изключение на племенницата ми Йоланд която ме навестява често.
Съседите казаха че са видели мръсно момиче с раница.
Разбирате че това не може да бъде племенницата ми.Толкова се старае да изглежда спретната.
Представяте ли си Йоланд облечена като вехтошарка...
или като палаткаджийка да краде някаква картина!
Не,това е абсурд.
Благополучно пътуване,дъще. Вратите ни ще бъдат винаги отворени.
ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ПАЗИ СЕ ОТ КУЧЕТАТА.
-Здравей.
-Добър ден.
-Пътуваш в това време?
-Не мога да го избирам.
-Но това е твоето пътуване!
-Така е.
Човекът каза че вие ще ме подслоните. Дали не си е направил майтап?
Смеете се на своите каламбури.
Засмивам се лесно.
Къде ще спи?
Може да ползва голямата стая.
Колко са?
Около стотина. Не съм ги броила точно.
Познаваш ли всяка една?
Почти.Половината от тях имат имена.
Тази ми яде косата!
Спи дълбоко!
Остави я да поспи малко!
- Поспахте ли си добре?
- Да.
Добре.
Зная какво е да пътуваш.
-Пътувате ли?
-Местим се със стадата
6 месеца в планината, 6 месеца в долините.
С жена и стадо е по-различно.
нещо като подвижна къща.
Не е същото като твоето.
Ние трябва да вършим всичко това,нали?
Както и да е.
Сама ли пътуваш? Не си ли самотна?
Добре е да си самотен.
Посрещал съм Коледа сам.
Наблюдавах как хората се тъпчат.А аз бях самотен.
Когато е студено е добре! Пътищата не са така многолюдни!
По-лесно се пътува на автостоп.
Зависи колко добър е човека който те качва.
Ако те качи,ти си късметлийка..
а още по-голяма късметлийка си,ако не ти досажда.
Не ми пука.Придвижвам се.
Може би си по-свободна отколкото съм аз.
Аз избрах среден път...
между самотата и свободата.
Хората ме отегчаваха от много време,но това вече е минало.
Ти избра пълна свобода, но получи пълна самота.
Ако продължаваш така занапред ще се самоунищожиш.
Вървиш към унищожение.
Ако искаш да живееш, трябва да спреш!
Мои приятели които пътуваха са вече мъртви...
или пропаднаха,станаха наркомани и алкохолици.
Защото самотата ги разяжда отвътре накрая.
Ще го пратиш ли на училище?
Ще му мислим по-късно.
Баща му го изроди...
Той ще го учи.
Той е учител по философия.
Наистина ли? Тогава какво правиш тук?
Върнах се при земята.
Това което бих искала най-много е да притежавам парче собствена земя.
да отглеждам картофи.
Картофи!
Да обработваш земята не е шега.
Трябва да си при нея когато когато тя има нужда от теб.
Ако искаш картофена нива..
Предлагам ти всичката тази земя:от кипарисите...
нагоре до овощните дървета.
Място колкото щеш да отглеждаш картофи.
Няма да се справя.
Ще ти помогна.
Ще изора и браносам нивата...
а ти можеш да я засадиш.
Сложих ти дюшек.Има печка. Ще ти е добре.
Можеш да продаваш сирене ако дойдат хора.
По този начин ще имаме повече лична свобода.
Знаеш ли да яздиш?
Така е по-добре! Вие тримата и стадото си е цяла тълпа!
Не съм свикнала така!
Ей,искаш ли да посетиш къщата ми?
Не вони толкова. Ще свикнеш с него.
Мона!Спиш ли?
Виж,вече е обед! Това не може да продължава.
Спиш през цялото време, а ние работим.
Не е честно.И е мръсно тук.
Фасове и изгаряния, не може така.
Не се ядосвай.
Ти си една напаст. Излез,трябва да поговорим.
Какво ти е?Какво искаш?
Не искаш да вършиш нищо.
Дадохме ти земя, не си я докоснала.
-Няма нищо в главата ти.
-А трябва ли да има?
Трябва ли да бъда овчар? Ти не си само отшелник...
Отшелник?Ти си нищо! Не съществуваш!
Начукай си философията.
Ти живееш в мръсотия също като мен.Само работиш повече.
Ако бях учила нямаше да живея като теб.
Ненавиждах да съм секретарка.
Напуснах онези началници,но не за да намеря друг началник тук.
Чела си твърде много боклуци.
Ти си мечтателка.
Хей,наистина ти е нужна баня.
Пари-повече от всичко.
Искаш ли да купиш малко сирене?
Козе сирене.Аз съм го правила.
Никога не съм предполагала че ще пазарувам тук.
Не го ли ядеш?
Изяла съм достатъчно за 10 години. Угоена съм.
Махай се.Плашиш ги. Извинявай че ти го казвам, но аз "работя" тук.
Тя притежава характер.
Знае какво иска.
Ако бях на нейните години...
Щях да си отида.
Жениш се за не когото трябва и обръгваш за живота.
Харесвах това хипи.
В университета тълпа...
Изнесох обичайната си реч...
И чуй това...
Качих една стопаджийка, някаква скитница...
Боже мой,как вонеше! Когато се качи,почти се задуших!
Всичко вонеше:спалният и чувал, раницата и...Беше мръсна...
Направо се шокирах.
Не можех да я сваля, току-що се беше качила...
-Значи спиш сама навън?
-Да!
За развлечение ли?
Или защото ти харесва?
Така е.
-Нямаш ли дом?
-Нямам,така е...
-Нямаш ли семейство при което да отидеш?
-Нямам.
Дразнят ли те въпросите ми?
Малко,но това е нормално.
Всички шофьори ме разпитват когато карат.
Така че си измислих история...
Че нямаш дом,семейство наистина ли си измислила това?
Не това.
-След цигарата ли?
-Не,едновременно.
-Това е"Шиши".
-Какво?
Местен деликатес.
Може би това не е името...
Силната музика убива вкуса на храната.Харесваш ли музика?
Да...също и трева.
Нямаш ли транзистор?
Не.Нито трева.
Нямам средства да си набавя.
Изкарай пари да си купиш трева.
И да си купиш хляб.
Винаги мога да намеря хляб, и да спестя няколко стотинки...
Къде държиш парите си?
Тук...имам един джоб.
Когато имам някакви, когато работя...
Това ще върви добре с бира.
Какъв вид работа?
Каквото и да е...
Бране на ягоди,гроздобер...
Искам да бъда гледачка на деца.
Облечена така?
Зная,че не изглеждам добре.
Родителите не харесват мръсните.
Можеш да разхождаш кучета, това не е срамно.
Разводач на кучета-не благодаря!
Гледах домашни любимци, стига ми.
Ще ми се да съм пазач.
Да охранявам домове, да наглеждам кучетата-пазачи.
Има толкова много големи къщи...
Толкова много стаи...
Аз изучавам чинарите. Измрелите....
Специалист съм.
Обработвате ли ги?
Не,аз съм университетски професор...Академик.
Това което правя е да ги изследвам.
Кой ги обработва тогава?
Техниците. Отбивам се да ги проверявам.
В лабораторията,се стремим да създадем устойчив сорт.
Защо?
Заради една плесен,която е като рак."Serato cistis fimbriata".
Но я наричат"Оцветено гниене".
Тя завладява дървото и го убива.
Не можем да я спрем.Не все още.
Всичките чинари ще изчезнат.
Кога?
До 30 години, ако не намерим решение.
Но това изисква пари...
Средства.
Отне ни 25 години да открием къде в Южна Франция са дебаркирали американците през1944.
В Италия също.
В Нормандия не-само няколко чинара.
Но в Марсилия...
U.S. оръжие е пристигало в дървени сандъци които са били загнили.
Направени от болни американски чинари.
Заразени са от години наред!
Плесента се разпостранява бавно.
Епидемията започна...
Разбрахме това твърде късно.
Колко тъпо!
Но да не правиш нищо...
за да спреш бедствието е дори по-тъпо!
И така да е...
Тревожното е...
че скоро привикнах към нейната смрад.
непрестанното и пушене, мизерията и...
Харесваше и да бъде в колата ми. Чувстваше се като у дома.
Взех всичко което изглежда добре.
Разглезихме се на тези конференции.
И малко шампанско.
Разбираш ли,не мога да те взема там.
Мразя тълпите...
Искаш ли да спиш в колата?
Да,супер.
За радиото ти трябват ключовете. А трябва да ги взема.
Искаш да ме заключиш вътре?
Не,просто натисни копчето надолу.
Извинявай че няма музика.
На кого му пука? Свикнала съм без музика.
Ще спрягам глаголи...
неправилни,Английски...
-Учила си Английски?
-Да.
Висше ниво.
-Завършила си университет?
-Професионално училище.
Стенография.
Би могла да работиш на тази конференция.
Ако имах подходящ вид.
Трябва да тръгвам.
Защо си се оттеглила от живота?
Шампанското е по-добро когато съм на път.
Здравей,Жан-Пиер.В колата ми има едно особено момиче.
Виж,разчистете този дънер.
Камионите ми трябва да преминат. Пратете асистентите си...
да дезинфекцират отзад. Аз ще преместя дънера...
Не,той трябва да бъде нарязан на мястото.
-Говорих ти за г-жа Ландие.
-Да,здравейте г-жо.
-Но това не решева проблема...
-Ще се постараем.
Тя е особено момиче. Стопаджийка,дива и мръсна.
Пусна корен в колата ми.
Да и покажа ли как изкореняваме болни дървета?
Не,тя е забавна.
-Значи ето какво съм видял в колата ти!
-Това е тя.Искаш ли да я видиш?
Иди вземи червена ми папка. Хайде.
Дойдох за папката и.
-Ще се задушиш тук.
-Затвори вратата.Духа вятър.
-Какво пушиш?Аз пуша всичко!
-"Житан".Искаш ли една?
-Виждала ли си отсичане на дървета?
-Да...
-Тъжно е,а?
-Не си струва да плачеш.
Като нея ли си-маниак по чинарите?
Бях неин студент. Аз съм инженер-агроном.
Плаша ли те,или какво?
Отрежи го!
Изведнъж си помислих за теб.
Косата и на вещица ми напомни колко мека и изящна е твоята.
-Има принцеси и жаби.
-Сигурно!Отговорът е не!
Женени сме, а ти никога не искаш.
В дома на моите родители, беше добре.
В тази дупка не искам.
Леля ти Лиди,живее сама в 7-стайна къща.
Тя не е безсмъртна.
Прахосваме най-добрите си години в недостиг на пари и пространство.
Не се оплаквай.
Онова скитащо момиче нямаше нищо...
Нищо,ни покрив,ни пари...
Мога да те уверя че...
Спри да говориш за тази свиня, която ви омагьоса:тебе и г-жа Ландие.
тази преподавателка която е винаги запалена по някаква кауза..
Спри да съжаляваш това момиче-беглец.
Може би е престъпница...
психарка или наркоманка.
Идваш често тук.
Храната не е зле, но музиката не струва.
Музика от 60-те. Имаш ли някое свястно поп-парче?
Аз не програмирам какво да пуска радиото.
-Съгласна ли си с това?
-Да.
Стисни юмрука си да потече.
Никак не бързам.
-Къде мога да си купя цигари?
-Тук няма.По-нататък.
Появи се от никъде.
Седна до огъня. Изглеждаше невъзмутима.
Трябваше ли да говоря с нея? Не знаех.
Момичета които бродят наоколо са истинска рядкост.
Да бъдеш толкова самотен като нея...
Би трябвало да говоря с нея.
Какво знаеш за тази плесен?
Нещо "фито"-как му беше името...
Вирус който американците са донесли с техните сандъци.
Донесли?Кога?
Разпитай наоколо.
Ако има плесен в твоите щайги значи е вярно.
В моите щайги.Тези тук?
Казвам просто това,защото го знам. И ти ще разбереш.
Погледни своите чинари! Спомни си за мен ако са заразени.
-Подраних ли?
-Не,влизай,здравей Жан-Пиер.
Здравейте г-жо Ландие.
Закъснях.Седнете.
Седнете.
Държите много на точността,нали?
Да,така е. Съпругата ми каза същото.
Няма да ми отнеме и 5 минути.
Почти умрях.
-От електрически ток.
-Всичко свърши...
-Почти умрях.
-Няма нищо.
Ослепителна светлина!
Вярно е това което казват...
Видях мигове от моя живот...
проблясъци от...образи... Сякаш минаха години...
Чух шум и дойдох веднага.
Това продължи само няколко секунди.
Борех се с всички онези парченца от образи...
Това е свръхестествено.
Тази стопаджийка която качих...
Беше се върнала...
сякаш да ме съди...
Да седна ли отпред или се правиш на такси?
Трябва да те сваля. Прибирам се у дома.
Кога?Сега ли?
Не,след около половин час, 15 минути...
За това сме така мили, а?.
Ето...
Малко храна.
Беше хубаво пътуване.
Сигурна ли си че има къде да отидеш?
Да...Ще бъда добре.
Пази се.
Пари за хляб?
Не можете да я оставите там. Горите не са безопасни.
Жан-Пиер,помогнете ми. Идете я намерете.
Беше в една гора.Ще ти покажа на картата.Близо до водната кула.
Тревожа се за нея. Толкова е самотна.
Трябваше да направя нещо.
Дори не знам името и.
Лагеруваме сами,а?
Наблюдавах те от доста време.
-Искаш ли компания?
-Не!
Сигурно искаш.
Тя профуча като вятър.
Без планове,без цели...
без желания,без нужди...
Предложихме и много неща.
Тя не искаше да върши нищо.
Скитане?Това е унищожение!
Доказвайки че е безполезна, тя помага на системата да я изхвърли.
Това не е скитане,това е унищожение.
-Може ли да я изпия?
-Може,разбира се.
Можеш също да вземеш ножици и да поработиш.
Да.Влез.
Затвори вратата.
Къде носиш този боклук?
Това момиче живее на открито.
Ще ми позволите ли да я взема да спи горе?
Добре.Ти си сам сега.
Но когато другите се върнат... дали ще я искат.
-Ще се оправя с тях.
-Добре.
-Довиждане.Благодаря!
-Лека нощ.
-Значи живееш на открито?
-Да.
Можеш да влезеш.
Искаш ли чай?
Чаят е готов.
Къде са другите?
Прибраха се в Мароко да видят своите съпруги и децата си.
Нямаш ли деца?
Аз не съм мароканец.Тунизиец съм.
Ще ми кажеш ли пак името си?
Яхиеу Асуна.
-Може ли да те наричам Асун?
-Ако искаш.
Асун или Асуна.
Моето е Симон.Сега съм Мона.
Мона е добре.
А бащиното ти име?
Бержерон.
-Работи ли телевизора?
-Ами...не.
-Знаеш ли как се кастри?
-Не.
Ще ти покажа.Гледай.
Ето така,така...
това...
Ето,почни оттук...отрежи тук.
Отрежи тук....
После ...ето тук.
Това е,много добре!
Можеш да работиш с мен ако искаш.
Заплащането е твърдо.
Вземам около 800-900 франка на лозе.
В някои има 1500 насаждения...
В други могат да бъдат 2000.
Когато си на твърдо заплащане, можеш да работиш както желаеш.
Ще ми помогнеш ли?
Ела напред,движи се с мен.
Ако е зле подкастрено или не е довършено...
Ще го мина отново.
-Вкусно е.
-Да,добро е.
Странно,всичките тези бутилки с олио...
Всеки от нас има собствена бутилка.
Имената ни са на тях.
Храните се един след друг, като в закусвалня?
Наранила ли си се?
Изучавайки занаята.
Жената на бригадира ми каза...
че подрязването на лозята не е женска работа.
Каза ми също че...
дъщеря и работи в една фабрика за гащета за жокеи.
Знам го това.
Не е нормално да видиш момиче да нощува в палатка през зимата.
Но времената се промениха.
Погледни Флоранс. По-лоша е отколкото нашите момчета.
Иска само да кара мотори.
Почакай.
Когато срещне някое добро момче, всичко ще си дойде на мястото.
Не трябва да се развява като тази палаткаджийка.
По общо мнение името и е Мона.
Всичките са замръзнали.
Времето е ужасно.
Ще ги оставя още.
Нямаш такъв проблем: Ти никога не переш дрехите си.
А и там горе не е по-чисто.
Асун е прибран.Има мили очи.
Да-прибран! Добър работник е но е мръсен.
Ще ме чуеш или не?
Ако искаш можеш да останеш.
Ще ми помагаш в кастренето на лозята.Ще се грижа добре за теб.
Когато другите дойдат, ще се оправим някак.
Какво мислиш?
Искаш да излезеш навън? Студено е!
Облечи се.
-Асун,идваш ли?
-Идвам.
Виж,Мона...има проблем с другите.
Не искат да останеш.
Не знам защо.
Седни тук.
Ще отида да поговоря отново с тях.Ще ме изчакаш нали?
Другите не са съгласни. Вече сме шестима.Няма друга стая.
И не искат жени.
Добре,Асун.Браво.
"Остани тук,работи. Ще се грижа за теб".
-А когато те дойдоха-загуби кураж!
-Не искат жени!
Ти си страхлив.
Донеси ми нещата.Махам се.
Почакай,Мона.Отивам.
Побързай!
Ей сега идвам.
-И палатката ми!
-Донеси палатката и.
Ето Мона. Другите не са съгласни.
-Измами ме.
-Вземи палатката си.
А ти си вземи обратно шала!
Момчетата ми заеха колата за малко.Ще те откарам.
За да се отървеш от мен по-бързо,нали?
-Твоите приятелчета са супер. Също като теб!
Знаех че това ще се случи. Така си и мислех.
Бедното момиче,къде ли е сега? Толкова млада...
Помниш ли,последният път когато дойдох имаше едно момиче...
на което казах да стисне юмрука си.
Мислех че е дошла само заради храната.Нищо подобно...
Опита само две малки хапки от ябълковия сос.
Малко кафе...
Сипи ми малко вино.
Това е всичко.Тя се забавляваше.
Чудя се защо даде кръв...
Добре,малкият бар с три маси.
Напълни бутилката.
-Може ли да пътуваме с вас?
-Можем да вземем само теб.
Хайде,чао.
Да бъдеш самотен е жестоко.
Но да сте двама самотници не е по-добре.
В обятията на Паоло се чувствам самотна.
Той обича да излиза с мен, да си ляга с мен.
И това е всичко което иска.
Аз съм романтична.
Никога няма да забравя онова момиче.
В прегръдките на онзи тип със синджира.
Вземи нещата си, и ме изчакай във хола.
-Ами той?
-Не се тревожи!
Можеш да спиш тук.
Сестрата на госпожата почина.
Стаята е свободна.
Никой не е стъпвал тук.
Знаеш ли.Често съм мислила за вас двамата когато бяхте заспали тук.
Видях в това вечна любов.
Сега си самотна,като старата госпожа.
Не съм толкова богата.
Бедно дете...
Ще те разглезя,за разнообразие.
Ще ми правиш компания. Толкова съм самотна...
Глезя нея...ще глезя и теб.
Не искам благодарност.
Свикнала съм. Госпожата не ме забелязва...
Бръщолеви непрекъснато. Побъркана е...
Вижда движещ се халат... Йоланд-това съм аз.
Отначало мислех че може да вижда.
Тя познава къщата си наизуст.
Има много мил племенник.
Красив,млад...
Никога не е имала деца.
Има само мен....
Добре де,моят халат... Моите прашни дрехи...
Ще ти завещае ли къщата си?
Не,всичко е за племенника и когато тя почине.
Този ли е племенника?
Сладък е.Изглежда добре.
О,не,това е моят.
Твоят племенник?
Не,моят приятел.
Зарежи това.
Отивам да пазарувам.
Ще се държиш прилично,нали?
Слушай,Йоланд.
Среброто трябва да бъде почистено. Приятелката ми Люси ще дойде на чай.
Малката червена лампа... не забравяй да я поправиш.
А винените чаши...
трябва да се приберат.
Коя е тази?
Бедната ми сестра Марсел...
Бедната ми сестра Марсел...
Никога не съм харесвала котките и.
Когато си толкова стар,котките са по-добре отколкото нищо.
Ти не си Йоланд.
Не изглеждаш като нея, а и си по-малка.
-Коя си?
-Аз съм Мона.
А вашето първо име баба ли е?
Лиди.Изплашихте ме.
Успокойте се,бабо.
По-скоро трябва да пийна...
Йоланд не е извадила виното... това е коняк.
Благодаря.
-Какво ли прави това момиче?
-Какво момиче!?
Взех я на стоп когато беше пиян.
Млада ли е?Хубава?
Може би това място ще живне.
Ако племенника ми можеше да ме види,щеше да падне на задника си!
Той чака да умрете.
Всички племенници са лешояди.
Зная,но не казвай и дума.
Когато се появи с букет цветя и казва:
"Здравей,лельо Лиди"
"днес си в страхотна форма"
Знам че иска моята къща,но...
Това е добре,много добре...
Хайде по още едно.
Още по едно, съвсем мъничко.
Много сте забавна.
Дай ми халата.Бързо.
"Дай ми халата.Бързо."
Махай се.Моят приятел иска да си отидеш.
Този на снимката?
Ето 100 франка.Махай се.
100 франка за да се разкарам.
Сприятелих се с бабата,а а не с прислужницата.
-Върви!
-Не успях да се сприятеля с прислужницата!
Крайният срок за напускане е 12 часа.
Не искам да отмъкна въшливата ти работа.Не се тревожи.
Не ме изоставяй.
Ето чехлите ти.
Те ще ме пратят в старчески дом.
Ще напусна разкоша.
Здравей Йоланд,не ни ли чу?
Госпожата се смееше.
Здравейте г-н Жан-Пиер,г-жо Елиан.
-Здравей Йоланд.
Как е моята пра-леля?
Смее се сама. Изкуфяла е.
Искаме да поговорим с теб.
Един инспектор от полицията ни пита за тебе.Относно кражба със взлом.
А да,в замъка на чичо Еме.
В замъка където е пазач.
-Не могат да разрешат случая.
-Да,той ми каза.
-Ти си една измамница.
-Аз?
Да,това е неудобно положение.
За нас,за моята леля...
Направих едно проучване. Имате приятел.
-Кой няма?
-Той е заподозрян.
Той,да е забъркан в кражбата?
Той е менажер,и живее с майка си.
Чувам че идва тук, късно през нощта.
Липсва ли и една лъжица?
Не се прави на идиот.
Ще бъда брутална докато не разбера.
Имаш седмица за да напуснеш.
Елиан,може би...
Какво трябва да направя?
Какво съм направила?
Избрала си погрешното гадже.
Погрешното какво?
Не е бил той.Той не е бил там.

-Наистина ли трябва да напусна?
-Една седмица е обичайното предизвестие!
Здравей,лельо Лиди. В страхотна форма сте днес.
"Здравей,лельо Лиди. В страхотна форма сте днес."
Госпожо.Мисля че това е сребро. Искате ли да го купите?
Да,сребро е.
Но е рисковано.
Трябва да си го откраднала. Не,не го искам.
-Имаш ли цигара?
-Нямам!
Хей,господине?
Гледай къде вървиш.
-Искате ли да купите тези лъжички?
-За какво ми са?
Гладна съм.
Лесно е да ядеш, по-трудно е да работиш!
Разкарай се,старче.
Не е безопасно да търгуваш тук. Наблюдават мястото. Проверяват и за самоличност.
Понеже нямам документи ще ме заключат горе.
Уморих се да се местя...Уморих се.
Не бъди глупава. Познавам момче което търгува с такива неща.
-Наистина ли?
-Нямаш ли документи?
Първо си помислих че купуваш.
Нищо.
Имах свидетелство за раждане но го загубих.
-Хей,това е моята снимка!
-Закъсня.Сега е с два франка повече.
-Какво означава това?
-Така е в живота.Плащай.
Благодаря.
Някой да се чувства като скитник тук?
Не и сега.
-Как се казваш?
-Жан.
Мамка му.Достатъчно. Можеш да свириш на гарата.
В Авиньон ли ме пращате?
Това е много симпатично семейство. И по-младо.
Нямаше да повярвам че ще направите това.
-Кое?
-Това!
Да ми дадете седмица да се махна. Да изпратите старата дама в частна клиника.
Не си губите никак времето.
И после жена ви... тя е груба...
Елиан е моя съпруга. Ти не разбираш гнева и....
Късмет.
Сбогом г-н Жан-Пиер.
Бях шокирана.
Мисля си че всичко е заради това момиче което изгоних.
Чудя се какво ли се е случило с нея.
Дори не зная откъде е.
Вижте,лесно е да критикуваш когато имаш пари.
Ние просто висим тук навън. Мотаем се.Нямаме нищо.
И аз съм бил такъв. Израстнах в приют.
Значи сме двама. Аз също израстнах в приют.
Ние сме братя и сестри.
Имам големи планове за теб.
Може ли една чаша кафе.
Хайде да вземем по едно кафе.
Възход и блясък.
-Остави ме да спя.
-Той спи.
Какво бунище.
Имат нужда от музика.
Това е достатъчно. Прави си шеги навън.
Излез,както ти каза.
О,издухана съм.
Бих могъл дори да те взема в Тулуза.
Имам връзки там. Можеш да направиш няколко снимки.
Порнографски. Можеш да позираш.
Аз,да позирам?
Да позирам....
Ало,Жерар?Открих я...
момичето което г-жа Ландие е качила на стоп.
Това което ме помоли да открия.
Тя е тук,на гарата.
Ако можеше да я видиш, тя е противна,една развалина.
Отвръщава ме.
Казвам го на теб,но никога няма да го кажа на г-жа Ландие.
Никога,нито на Елиан.
Виж, мога да разбера тази бъркотия.
Дори и аз съм бил объркан понякога.
Но да паднеш толкова низко...
Тя се е побъркала.
Въобще не може да ме познае.
Тя ми каза... Каза ми:"Плаша ли те?"
Да,тя ме плаши.
Плаши ме защото... ме отвръщава.
-Не става ли?
-Не,да опитаме от друг.
Къде си? Чух че си се върнал.
Ето къде си копеле.
-Къде са парите ми?
-Дадох ги на Жижи,за тебе!
Лъжец!
Видях Жижи.
Предупреждавам те, ще разглобя това място на части.
Успокой се.
Можеш да подпалиш целия град...
Не давам и пет пари...
Благодаря ти много,Бебер.
Той е запалил пожара и тя се е разкарала.
Добре се чукаше. Можех да направя пари с нея.
Все още имам другата, но тя говори прекалено много.
Тази нещастница ме дразни. Като трън в гъза е.
Липсва ми Мона. Тя беше пичка.
Закъсня,сега струва с два франка повече.
КРАДЦИ-ПАЗЕТЕ СЕ ОТ КАПАНИ
Замръзвам.
Не мога да заспя.
Ако мама Луис ме видеше... в тази оранжерия за репички...
Толкова са малки, дори не стават за ядене.
Студено е.
Махай се,тъпо куче!
Начукай си го и умри!
Внимавай с наметалото си, да не се запали.
-Търся хляб.
-Хляб?
Виж в селото,ей там...
следвай пътя или за по-направо мини през полето.
След това под моста. Селото е право напред.
Превод и субтитри:Ивелин Иванов