La Fille Sur Le Pont (1999) Свали субтитрите
МОМИЧЕТО НА МОСТА
Продължавайте, Адел. Разкажете ни.
Ами... аз съм...
Вие сте на 22 г.
- Ще ги навърша след 2 месеца.
Много рано сте напуснали училище, за да започнете работа, така ли?
Да, но всъщност не за да работя,
а защото срещнах един човек, с когото исках да бъда.
Затова напуснах. Излязох си от къщи.
Предпочитах да живея с момче, отколкото с нашите.
Хванах се с първия срещнат.
Имали сте нужда от свобода.
- Не знам за свобода.
Във всеки случай исках да спя с него.
Като малка си мислех,
че животът започва, щом започнеш да правиш любов. До тогава си нищо.
Избягах с първия, който ме поиска за да бъдем заедно,
та животът ми да започне.
Само че не започна много добре.
- Не се ли разбирахте?
Защо не започна добре?
- На мен не ми върви.
Нещата отиват от зле по-зле.
Никога не избирам печелившото число.
Нали знаете ония лепкави лентички, дето привличат мухите? Това съм аз.
Няма гадория, дето да ме подмине.
Като прахосмукачка съм. Поемам хорския товар от мръсотия.
Никога не ми върви.
Каквото и да направя, се проваля, до каквото се докосна, се скапва.
Как си го обяснявате?
- Няма обяснение за кутсузлука.
Като с музикалния слух е. Или го имаш, или не.
Какво стана с момчето?
- Кое от всичките?
Първото. Онова, с което избягахте.
Не се ли стигна докрай?
- О, стигна се, то се знае.
Но бяхте разочарована?
- Не, напротив. Там е проблемът.
Ако не ми се харесваше толкова, нямаше да стигна дотук.
Все пак първия път не беше много сполучливо.
Естествено.
Не се е получило добре, защото сте били много млади.
Не, бяхме в тоалетната на една бензиностанция. Неудобно е.
Пробвали ли сте някога?
- Не.
Неудобно е, особено на магистрала.
Исках да пътуваме на стоп. Мечтаех си за любов край морето.
Но това със стопа не беше добра идея.
Нищо изненадващо. Моите хрумвания са все неудачни.
Такава съм. Увличам се и не мисля, това ми е лошото.
Ако не ме бяха забърсали, можех и да скоча под някой камион.
Кой ви забърса?
- Не мога да ви кажа, женен и.
Психолог. Сложи ми диагноза депресия.
Толкова се постара в лечението, та почти забременях.
За щастие, се оказа само апендицит. Ако на това му викате щастие.
Анестезиологът не беше щастливо попадение.
Имахте неприятности с него?
- Не, беше мил.
Толкова беше влюбен в мен, че бих го последвала и до Китай.
Но стигнахме само до Лимож. Странно, нали?
Хората могат да изглеждат тъй влюбени, а всъщност не са.
Сигурно е лесно за имитация.
Каза, че го опивам като "Коантро".
Но сигурно му писнах, защото отиде до телефона.
Да се обади на кого?
- Тъй и не узнах. Не се върна.
Ресторантът имал изход отзад, а аз го чаках, докато затвориха.
Управителят живееше на горния етаж.
Стаята му вонеше на мас, но той имаше меки, нежни ръце.
Ръцете заблуждават. Страшно подвеждат.
Така получих първата си работа като уредничка за посетители.
В какво се състоеше работата?
Първо посрещаш хората, усмихваш се на всички.
Не че се иска много мозък, но усмивката се тълкува всякак,
а Лимож е пълен със самотни мъже.
Съдията каза, че там били най-депресираните хора във Франция.
Кой съдия?
- Той се погрижи за мен,
когато затвориха заведението заради уредничките.
Той също беше депресиран.
Не че ми отдели много време. Нямаше и 15 минути.
В хотелска стая без възглавници, телевизор и завеси.
Но не беше толкова лош.
Като видя, че плача, даде ми кърпичката си.
После си тръгна.
Може би това и заслужавам. Сигурно така ми е писано.
Някои хора са родени с късмет. А мен ме прецакват всеки ден.
Вярвам на всяко обещание. Никога нищо не постигнах.
Никога не бях полезна или ценна за някого,
нито бях щастлива или истински нещастна.
Нещастен си, като изгубиш нещо,
а аз никога нищо не съм имала, освен лош късмет.
Как виждате бъдещето си, Адел?
Не знам.
Като бях малка, исках единствено да порасна час по-бързо.
Но не откривам смисъл в това. Вече не.
В това да остарея.
Виждам бъдещето си като чакалня.
Чакалня на голяма гара с пейки и силно течение.
Отвън преминават тълпи от хора, без да ме видят.
Те всички бързат, качват се на влакове, на таксита.
Имат къде да идат, с кого да се срещнат.
А аз седя там и чакам.
Какво чакате, Адел?
Да ми се случи нещо.
Май се каните да извършите глупост.
Добре съм, благодаря.
- Изглеждате отчаяна.
Така ли смятате?
На какво заложихте? Ези или тура?
Кого искате да впечатлите?
Никога не съм впечатлила някого. Няма да започвам сега.
Защо сте толкова тъжна? Неизлечимо болна ли сте?
Липсва ви бъбрек, черен дроб, крак?
Не, просто ми липсва кураж.
Страх ме е, че ще ми е студено.
Естествено. Да не мислите, че подгряват водата?
Не бива да мисля за това.
- Събудете красиви мисли.
Те ще ви окуражат.
- Трудно ще е.
Не ме бива по щастливите мисли. Нали за това съм тук?
Знаете ли какво виждам? Разсипничество, а аз мразя това.
Какво разсипничество?
- На вас.
Не се изхвърля здрава крушка.
- Тая тук отдавна е изгоряла.
Подтискате ме.
- Ами изчезвайте!
Моята песен е изпята.
Погледнете се! Вашата песен едва започва.
Просто имате лош момент.
Живота ми е низ от провали. Направо е катастрофа.
И искате да удавите лошия късмет? Бас ловя, че това е първият ви опит.
Да. Не живея по мостовете.
- Аз пък живея.
Набирате кураж да скочите?
- Не, наемам хора.
Кого наемате?
- Асистентки.
Работя с жени, на които им е причерняло.
Обикновено ги намирам тук или по покривите, но през пролетта.
През зимата предпочитат мостовете.
Като мен?
- Не. Не като вас.
Те са с изгърмели бушони. Непоправимо повредени.
Какво правите с тях?
Понякога неволно ги уцелвам. Въпрос на баланс.
След 40-годишна възраст няма гаранции за ножохвъргача.
Ето защо търся жени по мостовете. Обичам да помагам.
Ако искате да приключите с всичко, мога да ви пробвам.
Не, благодаря. Сама ще се оправя.
Другата седмица пак ще сте тук и ще зяпате обувките си.
Не се хващам на примамливото ви предложение.
Мислите, че едно момиче на моста е лесна плячка.
Посягате и го взимате!
Моля ви! Никога не спя с мишените си.
То си е ваш проблем! Наслушах се на красиви лъжи.
Добре, щом искате, скачайте.
И какво ще спечелите?
- Скоро ще разбера.
Тая не е в ред.
Дишайте!
- Не искам! Ясно ли ви е?
Пребройте ми пръстите.
- Майната им!
Имате хипотермия.
Нямам! Имам имунитет. 3 минути 42.
Барселона, 74 г. Европейски рекорд. Аз!
Лягайте! Защо скочихте?
Чуйте я какво казва.
Завещава тялото си на науката.
- Шегаджийка е.
Роднини ли сте?
- Майка съм и.
Вие ли е спасихте?
Беше тъмно. Не мога да преценя кой кого спаси.
От скоро ли сте тук?
- От два месеца.
Напуснете. Тук всички са смахнати.
На кой мост бяхте?
- На един до Айфеловата кула.
А вие?
- На Солферино.
Шизофрения ли?
- Маниакална психоза.
За пръв път ли скачате?
С нея - да.
- Погледнете я.
С нейните очи и фигура вие бихте ли скочили във водата?
Зависи от контекста.
- Какъв контекст?
Погледнете я. Тази тъга не и отива.
Ще ви заболи ли, ако се усмихнете?
- Сега?
Да. Сега можехте да сте в хладилник, с етикет на палеца.
Трябваше да се сетя.
- За какво?
Че ще се издъня. Не мога дори да се удавя. Типично за мен.
Започна се. Сълзи и сополи.
Не се предавайте. Накрая ще успеете.
Няма смисъл да се опитвам с моя кофти късмет.
Какъв късмет? Не! Помогнете ми.
Сгрейте я! Не е добре.
Мислите, че късметът се прихваща като грип?
Искат се усилия! Воля! Вървете и си го грабнете!
Къде? Аз дори не знам как изглежда.
Като мен. Искате ли да ви покажа?
Къде отивате?
Дайте ми три бучки захар.
Харесва ли ви? Може да стане ваш.
Или ваш. Искате ли да повярвате?
- В какво?
В късмета! Вие вярвате ли?
Казвайте или по-добре си вървете!
- Но аз съм на дежурство!
Съсредоточете се върху захарта, сякаш животът ви зависи от нея.
Внимание.
Две към едно. Добро начало.
Е, и какво?
- Верижката ми е широка.
Не това. На разположение ли сте?
Дотолкова, че свят ми се завива.
Давам ви 25%. Става ли?
- Благодаря.
25% от какво?
- От хонорара ми.
Той варира всяка вечер, понякога изненадващо.
Хронични страдания? Алергии, протези, глухота?
Нормална съм. Леко късогледство на дясното око.
Който по-малко вижда, по-малко се бои.
Знаете ли си кръвната група?
- Мисля, че АБ. Защо?
Стават злополуки. Кръвоизливът не е опасен, ако се спре бързо.
Носите ли си паспорта?
И този също.
- Да не сменяте квартирата?
Това ли хвърляте?
- Вие какво очаквахте? Лъжички?
Вагон 12. Моля ви, не тръскайте куфара.
Какво? Достраша ли ви?
Не, но не е каквото си представях.
Тези неща могат да убиват.
- Всичко може да убива.
Клечка за зъби, кламер.
Направо ме побиват тръпки от тях!
Вашата песен нали беше изпята! Нали не ви пукаше?
Не знам. Трябва да помисля.
- Кажете честно, плаша ли ви?
Честно - почти. Зависи.
- От какво?
Това не е сандъче с вълшебни пръчици.
Погледнете. Плаши ли ви? Виждате ли я да трепери?
Помнете, не е важен ножохвъргачът, а мишената.
Нещо у вас ми подсказва, че имате изключителна дарба.
Една демонстрация ще ви успокои ли?
Какво има?
- Спрете! Порязахте ме!
Естествено. Много сте напрегната. Горе-долу, това е.
Съсипахте палтото ми!
- Където ще ви заведа, е топло.
С нож в корема няма да усетя ни топло, ни студено.
Никого не съм улучвал в корема.
И все пак, няма да стане.
- Други планове ли имате?
Друг мост? Хапчета? Пистолет?
Не, но... Нямам нагласа за това.
Доверете ми се.
Моля ви.
С вашето тяло и моите умения ще ги шашнем.
Кого ще шашнем?
Билета, моля!
- В палтото ми. Левия джоб.
А вашите твърди седалки ми смазват гърба.
Нечуплив е. И е водоустойчив до 250 метра.
Гмуркате ли се?
- Сега започвам.
Снощи ми беше за пръв път, но не надълбоко.
Първия път не си давайте зор.
Прави се постепенно, на етапи.
Постепенно, на етапи.
Вярвате ли в късмета?
- Да.
Защо?
Защото имате нежни гърди и имам чувството, че ще стане нещо.
Какво нещо?
- Нещо меко и топло.
Подобно на реанимация. Пулсът ми се ускори.
Всеки миг ще припадна от желание по вас.
Заето!
- С какво сте заета?
Отваряйте. Усещам, че пак вършите някаква глупост.
Не свършихте ли?
- Не.
Извинете, може ли?
- Не са свършили.
Презервативите забавят нещата.
Тоест, ако ги използва. Ако ги използва де.
Използвахте ли?
- Какво?
Щом мърсуваш с първия срещнат, какво слагаш? Калъфка за чадър?!
Той не е първият срещнат. Пулсът му беше ускорен.
И какво от това?
- Опасно ускорен. Моят също.
Исках някой да ме прегърне. Нуждаех се от малко нежност.
Може би се поувлякох. Не разсъждавах.
Ние не разсъждавахме.
- Лика-прилика сте си.
Общо нямате една мозъчна клетка.
Аз съм виновна. Знам, че съм деветата дупка на кавала.
Каква дупка?
- Ами нейната.
Откъде и да я погледнеш, е такава. Не, прави се на мъж другаде.
Вие кой сте?
- Добрата фея. Не си ли личи?
Още не съм свикнала.
- С кое?
Да казвам "не". Трябва да се контролирам.
Като да откажеш цигарите е.
Първата седмица е най-трудно, после свикваш.
Опитайте с дъвка.
- Не мога да спра.
Момчетата ме привличат като красиви дрехи.
Все искам да ги пробвам.
Дали съм ненормална?
- Не бих казал.
Но някой трябва да ви насочи.
- Накъде?
Вечно хващам погрешния път.
Няма погрешен път, само лоша компания.
Ще ви направя човек, разбрахте ли?
Човек, който се забавлява и приема живота с лекота.
Ще бъдете Пепеляшка и Кралицата на нощта.
А денем какво ще правя?
Харесвате ли го?
Ако искате среща, тоалетната е там.
- Усмихнах се от любезност.
За вас любезност е да легнете с него.
Винаги сте толкова негативен.
- Не винаги.
И, моля ви, стойте изправена.
Изпънете гърба. Да видя решимост.
Решимост за какво?
- Да ги развълнувате.
Публиката трябва да се влюби във вас.
При първия нож трябва да изтръпне.
Не се бойте. Щом ви видят, веднага ще изтръпнат.
Очертайте си учите с тъмен молив.
Ще изглеждате трагична. Те обичат това.
Не изглеждам ли и така достатъчно трагична.
Изберете асансьор.
- Десния.
Видяхте ли, имате дарба.
Заповядайте.
Господине, може ли кредитната ви карта?
Утре ще платя в брой.
- Съжалявам, но...
Помислете! Мога ли да избягам през прозореца с всичко това?
Здравей, Габор, как си?
Радвам се да те видя отново.
Мадам Василиев, родом от Минск родила 69 деца.
16 пъти близнаци, 7 пъти по три и 4 пъти по четири бебета.
Браво на вас!
Къде е Кюсак?
- Зает е. Защо?
Кой е преди мен?
- Вие кой сте?
Габор. Ножове.
... от Леон Спинкс в Чикаго.
Нямам ножове.
- Аз имам. Къде е гримьорната ми?
Г-т Кюсак, имаме ли номер с ножове?
- Не.
Може ли?
- Вие тук? Никой не ви е викал.
Отмених 2 представления в Осло!
Г-н Жарвис лично подбра номерата.
Няма ножове. Само нови изпълнения.
- Затова съм тук. Номерът ми е нов.
Какво ново има в мятането на ножове?
Мятам на сляпо.
- На сляпо?!
Той мята на сляпо.
На сляпо. Максимален риск.
Съгласен е.
- Ще бъдете след мима.
За нищо на света след пантомима. И искам двоен чаршаф.
Имаш номер ли?
- Не, аз съм мишената.
Габор с вас ли го прави?
Кое?
- Номера си.
Това неговото е акупунктура! Пък и на сляпо.
Имате прекрасно тяло. Защо да го накълцате?
Статуята на Свободата е 46 метра.
- Не! 71.
71 с основата, 46 - без нея.
Главата колко души побира?
- 40.
Ти ли си това?
Ирен?
Какво правиш тук? Никой не ми е казал.
Аз съм.
- Върна се във Франция?
Напусна ли Глазгоу?
- Да.
Променил си се. Нещо в погледа.
Толкова съм... Не очаквах да се видим отново.
Аз също.
Търсих те навсякъде. От град на град. Дори в Мадрид.
Някой каза, че те видял във "Виктория".
Спирах на улицата мъжете, които приличаха на теб.
Вземах хапчета. Омъжих се - два, три пъти...
Вече не помня.
Помниш ли твоята теория за късмета?
"Не му се поддаваш, а го създаваш".
Твоят късмет дойде, когато си тръгнах.
Колко ми липсваха ръцете ти! Те ме познаваха толкова добре.
Докосни ме.
За сбогом. Само веднъж.
Извинявам се. Какво означава "на сляпо"?
Означава, че ще ги шащнем.
Изпънете раменете. Вдигнете брадичката.
Това жена ви ли беше?
- Краката раздалечени.
На нея донесохте ли късмет?
- Не, спасих я. Беше жената гюле.
Летеше 100 м. Падна върху мен и и спасих живота.
Като мен. Вие всички спасявате.
- Не като вас.
На сляпо значи, че затваряте очи?
- Не.
Стойте изправена, аз имам грижата.
Правили ли сте го досега?
- Не съвсем.
Липсваше ми мишена. Чаках вас.
Какво съм ви направила?
- Вдъхновявате ме.
Вярвам в късмета ви.
Носите го у себе си като подкова или четирилистна детелина.
Но ако сте изгубили вяра, ето го изходът. Няма да се сърдя.
Коя ръка?
Виждате ли какво прави вярата? Сложете си го.
Ако трябва да умрете, нека да е със стил.
Дайте насам.
Добре ли сте? Пребледнял сте. Сигурно от стреса.
В един момент ви усетих вдървена. Това напрегна и мен.
Усещали ли сте голям страх и удоволствие едновременно?
Да.
- Кога?
Тази вечер.
Приятно ли ви беше?
- Естествено.
Естествено!
- Какво?
Нищо.
Кажете ми само едно.
Ще ви заболи ли, ако се поусмихнете?
Нищо!
- Хайде пак.
Никакви чекове. Само в брой.
Ще повторите ли номера утре в Сан Ремо със същото момиче?
Нея ли искате или двамата?
- Двамата.
Бях в публиката преди малко. Усетих как тялото ми пламва.
Исках да ме прободете. Имате такива магнетични очи!
Хипнотизирате ли? Умирам да ме хипнотизират.
Коя ръка?
- Тази.
Съжалявам. Изгубихте.
Божичко!
Всичко наред ли е?
Трябва ли ви нещо? Питие? Салфетка?
Какво искате?
- Изпробвам ви. Кажете число.
30.
- Не вие. Вие.
Нула.
- Това ви е хонорарът.
Заложете го на 0. За предпочитане - сега.
Връща се след 15 минути. Ще изтраете ли?
Как го намирате?
- Избягвайте атлетите.
Тъпаци с маломерни пишки.
Ще се разочаровате.
- Да не спортувате?
Отказах се навреме.
Никога не залагайте на дребно.
Ако се колебаете, яхвайте го смело.
Кого да яхна?
- Числото си.
Мислете за него като за брат, като за едничък приятел.
Защо не залагате сам?
- Прогонен съм.
Откъде?
- От казиното.
А също и затова, че след като не сте надупчена,
значи сте късметлийка, а чрез вас и аз.
Как ще делим? 50-50?
- Минус хотелската стая.
Поставете залозите си.
Край на залаганията.
Не така!
Една чаша, господине?
Нула.
- Ето на!
Лош късмет.
- Я си гледай работата!
Хайде, постави ги.
Полека...
Полека...
Ще успеем.
Нула.
Сметката ви, господине.
- Съжалявам, без пари съм.
Нямам нищичко. Всичко дадох на нея.
Наздраве!
Нула.
Нула.
Нула.
Какво мога да си купя? Яхта? Къща?
При вашите навици да се гмуркате, бих си купил плавници.
Връщам ви медальона.
- В Париж ли се връщате?
Колко струва това?
- В този вид? Не много.
Да ви кажа ли истината? Аз ви баламосвах.
Късметът винаги ме е подминавал. Беше все за другите хора.
На мен едно късче не ми достигаше.
Какво късче?
Утре ни чакат в Италия. Проявявате ли интерес?
Ще го изтървете.
- Кого?
Вашето бонбонче. Казах му 15 минути.
Някое специално число?
- Защо не 32? За разнообразие.
Бихте ли и казали да не ме гледа така?
Нищо няма да стане, ако не стоим заедно.
Да стоим? Вижте часа. Утре ще спечелите повече.
А ако късметът ни секне внезапно, така както дойде?
Страх ме е, че ще си иде. Вие не се ли боите?
Видяхте ли?!
- Не, гледам за такси.
Искате ли да проверите дали още действа?
Пробвайте с билет от томболата.
Какво печеля?
Подцених ви.
- Как така?
Не сте конска подкова, а цял кон.
Само това ли е късметът?
Да избереш печеливш кон или число, да получиш кола?
И това е всичко?
- Естествено.
Какво има?
- Просто се чудя.
Вие сте специалистът, не аз.
Никакъв специалист, аматьор съм.
Късметът е въпрос на живот и смърт. Какво, не вярвате ли?
Как е?
- Какво правите?
Лабораторен експеримент.
Как го правите?
Поставете залозите!
- Край на залаганията!
Ами завоите!
- Какви завои?
Е, как е?
- Живи ли сме?
Не. Не усещате ли, че се възнасяме към рая?
Не си го представях така.
- Защото всичко е затворено.
Заместник ли ми намерихте?
- Самоубиец. Веднага се харесахме.
Да не мислите, че сте единственият талисман?
На кого звъните?
- На фенове на ножовете.
Имате ли пари?
- Много. Все едри.
Хората живеят и без ножове.
- И без крака, без ръце, без вас.
Но не е тъй забавно.
- Тъп отговор!
Веднага настръхвате.
Бихте ли ме оставили сам? Наоколо има много място.
Нямаме нужда от ножове! Под краката ми има злато.
Преработвате се! Не се ли уморихте?
Дължа ви един часовник.
- Нищо не ми дължите.
Научете се да губите, иначе няма да цените печалбата.
Как е "дъга" на италиански?
Трябва да си пожелаем нещо.
Усмихнете се! Във ваканция сме.
- Изгубихме се.
Това е пораженско мислене!
Следвайте звука на щурците.
Искате ли десерт?
Искате ли го за десерт, гарниран със сладолед?
Влак ли гоним?
- Типично за отпускарите.
Този в 8:32 ч. е добър.
- Добър за кого?
Да го повикам да седне тук, ще си изкълчите врата.
Няма нужда. Просто го гледам.
Признайте, напоследък се въздържам.
Не се стеснявайте. С малко късмет може да ви опъне до масата.
Жалко ще е да го пропуснете.
А ако ви предложи да тръгнете с него в този момент?
Ще бъдем ли щастливи?
- Кои?
Той и аз.
Ще ви разкажа една история.
Някога живеех от страната с четните номера на улиците, на №22.
Гледах къщите отсреща и мислих, че хората там са по-щастливи,
че стаите им са по-слънчеви, забавите - по-весели.
А всъщност стаите им бяха по-малки и тъмни
и те също гледаха към отсрещната страна.
Защото... Винаги си мислим, че късметът е онова, което нямаме.
Ще ви чакам на гарата.
Ако не дойдете, ще знам, че сте отишли.
Че съм отишла къде?
Да видите дали отсреща е по-добре.
Недей! Извинявай.
Извинявай, но не си този, когото търся.
Колко е часът?
Тура.
Ези.
Играете с влаковете? Защо го правите?
За да намеря правилния път.
- Погледнете ме.
Повярвах в думите ви за късмета.
Четирилистната детелина, лесния живот. Доверих ви се!
Гадно е да обезсърчавате хората
с вашата гордост, влакове и изчезвания.
Като някой даскал сте!
Правете тъй, правете инак, вдигнете брадичката!
Значи съм даскал, а?
- Мъничко.
Цупете се, все ми е едно.
Вие ме докарахте тук, не може да ме зарежете сега.
Свикнах да имам късмет, а и с вас свикнах.
Знаете ли какво искам?
Същото, което и аз ли?
Още сега, веднага, без значение къде.
Какво им казахте?
- Че сме готови.
Готови за какво?
- За всичко, плюс световна премиера.
Готова ли сте?
- Да.
А сега... Колелото на смъртта!
Колелото на кое?
- На смъртта.
Малка вариация. Пасажерите се отегчават.
Хайде да вървим.
Корабът се разклати.
Ще танцувате ли?
- Не, благодаря.
Трябва ми помощта ви.
Благодаря.
Имате ли огънче?
Ето.
Къде я намерихте?
- В Италия, край пътя.
Странно. Моя е.
Т. П. Таксис Пападопулос. Това съм аз.
Вземете си я.
- Не, задръще я.
Жена ми иска да откажа цигарите.
Съгласих се, за да е доволна.
Тя е италианка, а аз - грък.
Едва се разбираме. Няма смисъл да спорим.
Студено ли ви е?
- Вероятно морска болест.
Такис, къде си?
Такис, къде си?! Виждали ли сте мъжа ми?
Такис!
Връщам ви го...
Вземете.
- Благодаря. Не беше спешно.
Всъщност, спешно е.
Какво има? Зле ли спахте?
Отивам си. Напускам ви.
Заради кого?
- Заради този, когото чаках.
Той ще ме отведе. Тръгваме.
Не може да бъде!
- Напротив.
Но той е младоженец. Страда от депресия. Грък е!
Никой не ме е гледал като него.
Никой не ме е питал коя страна на леглото искам,
дали ми е топло или студено, дали съм гладна или жадна.
Освен вас, когато сте в настроение.
Никога не съм ви питал коя страна на леглото предпочитате.
Лявата.
Вие... и той сте най-хубавите неща, които съм имала.
Не е много, нали?
И без това с вас няма да сме вечно заедно.
Да си стиснем ръцете? Да се целунем?
Да се забравим.
Нищо не съм обещавала.
Извинявай.
Няма проблем.
Такис!
Имам чувството, че се каните да извършите глупост.
Какъв сте вие?
- Артист.
Вариететен артист.
Мятам ножове.
Какво те прихвана да тръгнеш с този?
Любовта е сляпа.
Усетих го като сродна душа. Изглеждаше толкова тъжен.
Закле ми се, че е завинаги.
- Завинаги?
Погледни добре твоя гръцки овчар.
Избрала си поредния мърльо.
- Не можех да знам.
Какво да знаеш?
- Че ще стане така. И то тъй скоро.
Това "завинаги" трая твърде кратко.
Откараха ни в гръцка база и там той размисли.
А после?
- Нищо.
Получих горещо кафе и насърчителна усмивка.
О, не!
- Да.
Видях как всичко започва както преди.
Преди кое?
- Преди вас.
Тази.
Губите.
Видяхте ли? Вече не ми върви.
- Късметът идва и си отива.
А вие как сте?
Слаба работа.
Вярвате ли в скъсаната банкнота?
Каква банкнота?
- Онази на двете половини.
Които нямат стойност разделени.
Вярвате ли в нея?
Там ли сте?
Там ли сте?
- Да, тук съм.
Още ли сте в шоу-бизнесът?
- Повече от всякога.
От Париж ли сте?
Да сте срещали русокосо момиче, което изглежда изгубено,
с водоустойчив часовник и тъжни очи?
Съжалявам, това ми трябва, в случай че съвсем го закъсам.
Животът е тежък.
Мислите ме за смахнат?
Знам, изглеждам глупаво да се превързваш към дрънкулки.
Стара запалка, скъсана банкнота...
... погледът в очите и на онзи мост,
онази вечер, когато и аз се опитвах да скоча.
Дръжте се.
Достатъчно е да се появи момиче на мост с големи тъжни очи.
Ще я оставя запалена. Знам ли. Тя може да мине оттук.
Вратата!
Дайте каквото искате. Кифла, няколко фурми, краставица.
Струва ми се, че сте на път да извършите глупост.
Какво чакате? Да дойде приливът?
Не е лесно, нали?
Мислите си, че можете да изпразните главата си,
но не се получава така.
А и мостовете са оживени места.
Все ще се появи някой, който ще почне да те разубеждава.
Счупили ли сте си нещо?
Какво ли не. Нужен ми е основен ремонт.
Но не си струва. Нов ножохвъргач излиза по-евтино.
И какво ще правя с нов?
Студено ли ви е? Ръката ви трепери.
Никога не е треперила. Сънували сте.
Може би и двамата сме сънували и не беше толкова лошо.
Тръгваме ли?
Къде?
Все едно.
Навсякъде ще намерите ножове, които да мятате по мен.
И без това нямаме избор.
Ту аз скачам, ту вие. Не можем да продължаваме така.
Как?
Да не сме заедно.