IMAX - Coral Reef Adventure (2003) Свали субтитрите
Южният Пасифик.
Лагуни, които напомнят за рая.
Великолепни коралови рифове,
които вълнуват и носят наслада за мечтателните ни умове.
Това е светът, за който винаги сме мечтали.
В този пищен карнавал на живота
съжителстват хиляди живописни видове.
Разнообразието укрепва кораловия риф.
Колкото повече са видовете, толкова повече са оцеляващите системи.
Кораловите рифове укрепват от 60 млн години.
Някои корали се ветреят като цветя, полъхнати от вятъра.
Други са се маскирали като камъни.
Но всички корали са животни.
Тези подводни площадки са изградени от твърди корали,
които произвеждат варовик и го превръщат в свой дом.
Натрупани един върху друг,
милионите коралови домове постепенно формират гигантски риф.
Колко прекрасно е, че най-големите живи структури на Земята
са изградени от миниатюрни животинки.
Коралови рифове предпазват почти всички тропически брегове,
заставайки между домовете на островитяните и бурните морета.
Когато се нараним, лекарите използват калциевия карбонат от коралите,
за да заздравят счупените ни кости.
Когато сме болни, химическите компоненти на рифа могат да възстановят здравето ни.
Няма друго място на Земята с по-голям потенциал за медицински лекове.
Рифовете ни изхранват.
Над 300 млн души разчитат на риба от рифовете.
За островитяните от Пасифика като мен
кораловите рифове са жизненонеобходими като въздуха, който дишаме.
Руси Вулокорал от Фиджи винаги е живял край морето.
От векове предците ми са внимавали да не прекаляват с улова на риба.
Така рифът ни се е съхранил.
Но тази година се случи нещо.
Нещо ужасно.
Над рифа се спусна сянката на смъртта.
Какво убиваше нашия риф?
Наумих си да открия някои отговори.
Реших да се свържа с мои колеги-гмуркачи от целия свят.
Хауърд и Мишел Хол от 30 години снимат и проучват рифове.
Подводната им фотография е световноизвестна.
Когато получили съобщението на Руси, Хауърд и Мишел били в планината,
далече от рифовете, които обичали.
През целия полет си мислех с какво бихме могли да помогнем на Руси.
После се сетих, че приятелят ни Ричард Пауъл може би знае какво да се направи.
Той е морски биолог.
"По целия свят- от Червено море до Африка, Малдивите, Филипините...
Тези проблеми се появяват навсякъде с безпрецедентни темпове..."
Ричард ни показа как кораловите рифове загиват
с обезпокоителни темпове по целия свят.
"Има и промени в температурата..."
Основната причина е затоплянето на океана.
Ричард ни поощри да документираме кораловите рифове на филм
за нуждите на науката, преди да са изчезнали.
Знаехме, че камерата на IMAX с невероятната си яснота
е най-добрият начин да се осъществи това.
Мисията ни беше ясна.
Донесените образи щяха да дадат на учените идеи защо рифът на Руси загива.
Трябваше да сравним рифа на Руси с други рифове из Южния Пасифик,
започвайки с най-големия- "Големия бариерен риф."
Перспективата да се гмуркаме из коралови рифове по целия Южен Пасифик
бе като сбъдната мечта.
Щяхме да направим стотици гмуркания,
някои от които щяха да са по-дълбоки и опасни от всички,
които бяхме правили дотогава.
Това щеше да е най-важната експедиция в 30-годишното ни съвместно гмуркане.
Части от Големия бариерен риф вече две десетилетия са защитени от свръхриболов.
Първата цел на 10-месечната експедиция
бе да се види доколко ефективна е тази защита.
Когато преди 22 години за първи път се гмурках тук,
тези гигантски тридакни ги нямаше.
Те отдавна бяха изловени от промишлените риболовци.
Днес видяхме 12 гигантски тридакни.
Това е страхотен знак- това означава, че рифът се връща към живот.
Местният морски биолог Трейси Медуей
ни заведе при гигантска картофена риба-треска.
Наричат ги така заради картофообразните знаци отстрани.
Из по-голямата част от Южния Пасифик
най-едрата риба вече е изловена от рибарите.
Картофената треска изобилства тук само заради законите, които я защитават.
Тези рибки-вегетарианки предпазват рифа,
пасейки морските плевели, които задушават коралите.
Ако бъдат отстранени прекалено много от тези рибки, коралите ще загинат.
Това е причината свръхриболовът да унищожава рифовете.
Често не осъзнаваме ползата, която имат отделните видове един за друг,
докато някой от тях не изчезне.
Точно както рибата предпазва рифа,
коралите предлагат дом и убежище за рибата-
всичко от проста колибка до къща на мечтите.
Гобитата често споделят дома си със скаридата-булдозер.
Когато се реши да напусне бърлогата си,
скаридата винаги следи с поне една антенка гобито.
Гобито получава безупречен дом, без да мръдне и перка,
а силно късогледата скарида се сдобива с бодигард.
С едно махване с опашка гобито предупреждава скаридата
за приближаващи хищници.
Този стогодишен корал е чудесна трапезария за картофената треска.
Дребни рибки-чистачи влизат право в устата на картофената треска,
за да се хранят с паразити.
Картофената треска получава почистване, а рибката-чистач получава обяд.
Подобни партньорства изискват взаимно доверие.
Много доверие.
Кет Холоуей, изследовател на корали,
се присъединява към Мишел в изучаването на междувидовото общуване.
Страхувах се, че ще вдишам и може би ще я погълна, но това не се случи.
Само малко гъделичкаше и боцкаше.
От много години изучавам поведението на животните, но това бе нещо различно.
Това бе моят шанс да стана част от това.
Сътрудничеството между видовете е в основата на живота тук.
Но понякога то е почти невидимо.
Най-важните партньори на коралите са миниатюрни микроскопични водорасли,
които живеят вътре в тъканта на корала.
Тези водорасли-помощници използват слънчева светлина и произвеждат захар-
главният хранителен източник на енергия за коралите, за да изградят рифове.
Повечето корали не могат да оцелеят без такива водорасли,
но в световен мащаб необичайно топлата морска вода
е заплаха за това партньорство.
Фотографията с голяма експозиция може да покаже
как само за седмица промяната с 2°С прогонва тези водорасли.
Без основния си хранителен източник коралът става призрачноблед.
Ако водораслите не се завърнат, коралът умира от глад.
Тук в Австралия отидохме на места, където сме били преди 20 години,
и за наша изненада някои рифове са толкова увредени,
именно поради затоплянето на океана.
Изследването в Австралия ни даде обща представа
какво не е наред с рифа на Руси на 3200 км във Фиджи.
Когато стигнахме Фиджи, веднага се свързахме с Руси.
Хауърд възвърна усмивката ми.
С Мишел много искахме да помогнем на Руси,
но първо трябваше да почетем местните традиции.
Преди външни лица да се гмуркат край родния ми остров,
старейшината трябва да даде разрешението си.
Моят народ винаги е ограничавал риболова си.
Тази традиция за запазване на рифа е работила ефективно от векове.
Досега.
Първо исках Хауърд да види рифа на селото ми, какъвто беше някога.
Рифът изглеждаше чудесно.
Изобилстваше от дребна риба, но не видяхме едра риба, както в Австралия.
Това ме обезпокои.
Дойде време да отведа Хауърд и Мишел по-надолу по рифа.
Чудех се къде са изчезнали всички животни.
Тези рифове загиват.
Това много ме натъжава.
Виждайки такава голяма част от този риф унищожена,
осъзнахме, че рифът на Руси може би
ще изглежда като всички коралови рифове след 30 години.
Нашият риф приютяваше толкова много същества.
Сега почти всички са изчезнали.
Сред цялото това унищожение видях октопод.
Октоподите правят нещо като палатка с телата си.
Те разперват пипала и улавят в капан рачетата и скаридите, живеещи на рифа.
Той явно е намерил начин да оцелее.
Но малко обитатели на рифа са съумели да направят същото.
За островитяните, изхранващи се с риболов, смъртта на рифа е тежък удар.
Особено, когато трябва да изхранваш и децата си.
Но какво убива рифа на Руси?
Чужди риболовни флоти са изчерпили рибните ресурси от тези води.
Според термометрите океанът е с 2°С по-топъл от нормалното.
Открих множество бледи корали и никаква едра риба.
Предчувствах обаче, че затоплянето на океана и свръхриболова
не бяха единствените проблеми.
На 16 км навътре в острова, където тропическата гора е била изсечена,
реката е станала кална и тинеста.
Две реки се сливат-
нагоре по течението на едната дърветата са изсечени,
а на другата- не.
Има само едно място, където да се оттече този седимент.
При устието на реката тинята блокира слънчевата светлина, нужна за растежа на коралите.
Рифът на Руси е бил подложен на комбинация от стресове:
затопляне на океана, свръхриболов и затлачване.
Коралите могат да устоят на една заплаха,
но три едновременно са се оказали твърде много.
Вече по-добре разбирах какъв е проблемът.
Но какво можех да сторя?
Според Хауърд отговор можеше да ни даде някой здрав риф.
Отплавахме към един друг остров.
Там се присъединихме към Жан-Мишел Кусто,
син на легендарния изследовател.
Жан-Мишел идва във Фиджи всяка година,
за да помага на морските биолози като Мари-Жоао Родригос
да наблюдават кораловите рифове.
Насочихме Хауърд и Мишел към един близък риф,
където няма проблем със затлачване, благодарение на мангровите дървета.
Техните корени спират утайките, предпазвайки рифовете.
Много риби използват мангровите дървета като развъдници,
където малките им са в безопасност.
Сънародниците ми от Фиджи
са запазили тези полезни дървета като част от морския резерват,
превръщайки рифа в едно дивно място- красиво, силно и здраво.
Така искам да бъде и моят риф.
Тропическите коралови рифове се срещат по целия свят.
Фиджи е световната столица на меките корали.
Коралите са прекрасни. Но те също са и полезни.
Химически съставки от кораловите рифове са били възпроизведени лабораторно,
за да облекчат хронични болки, родилни болки
и дори да удължат живота на болни от СПИН.
Коралите си поделят храната.
Всъщност, много от тях си поделят един и същ стомах.
Когато течението увеличи скоростта си,
дългата експозиция показва как тези меки корали се надуват като балони,
за да уловят преминаващите лакомства.
На един здрав риф като този ще видите много и различни същества.
Предпочитам да не се доближавам до животните,
по-добре да ги оставим сами да дойдат при нас.
Тази далечна братовчедка на кобрата
само за минути може да убие човек с отровата си.
Но те рядко хапят хора.
Мишел ги брои.
Научаваме много за един риф от неговите обитатели.
Същото правят и децата.
В рифа има много повече от това, което се вижда на пръв поглед.
Наблюдението е първата стъпка в науката.
Кой би забелязал, че жълтата слънчева рибка пази яйчицата си до излюпването им.
Или че морската краставица се храни с отпадъци, почиствайки така рифа.
Някои от най-добрите морски биолози са от Фиджи.
Сред нас сега може би има някой бъдещ учен.
Научили сме, че не наследяваме земята от родителите си,
а я вземаме назаем от децата си.
Децата обичат да открият риба, която не са виждали дотогава.
Същата откривателска тръпка движи много учени
като Ричард Пайъл.
Хващам дребна риба. Дребна риба за науката.
Ричард Пайъл нарича себе си рибоман.
Той изучава рибите от най-дълбоките части на кораловите рифове.
Колкото по-дълбоко се спускаме по кораловия риф, толкова по-малко знаем.
Искам да открия кой живее там.
Не можете да добиете точна представа за един коралов риф,
ако гледате само част от него.
Но дълбоките гмуркания могат да бъдат наистина опасни.
Дори и със специални приспособления за дишане,
можем да се разболеем фатално от кесонна болест.
Едва не изгубихме Хауърд при едно дълбоководно гмуркане само преди два месеца.
Той се разболя тежко от кесонна болест.
Това можеше да го убие.
За да спра развитието на болестта, започнах да дишам чист кислород.
Но това сякаш не помагаше.
Започнах да изгубвам чувствителността на десния си крак.
Един от най-страшните моменти за мен бе, когато го видях да куца.
Помислих си "Не е възможно това да се случва".
Мишел бързо закарала Хауърд в болницата
с надежда, че специалната барокамера ще задържи развитието на болестта
и ще спаси живота му.
Благодаря на Бога за комуникационната система, защото поне можех да говоря с него.
Хауърд оцелял.
Но тази мисъл не ме оставяше, докато се приготвяхме да се гмурнем на 100 м.
На следващия ден при дълбокото гмуркане
Хауърд и Ричард щели да бъдат подложени на налягане 12 пъти по-високо от нормалното.
Но те са опитни гмуркачи,
а има толкова много да се научи от тези почти неизследвани райони.
Помощни водолази прикрепят осигурителни приспособления към спасително въже на всеки 15м.
Разбрано- 30 м.
Докато се спускаме, прекаленото количество кислород е лошо,
а прекалено малкото- още по-лошо.
И двете могат да ви убият.
Помощните водолази стигат докъдето могат и спират.
Оттам нататък сме сами.
Докато се спускаме надолу по стената на рифа, става по-тъмно и по-студено.
В известен смисъл се връщаме назад във времето.
На 60 м минаваме покрай варовикови отлагания отпреди 20000 години.
Някога това е бил върхът на рифа.
"На дъното сме- на 100 м."
На 100 м навлизаме в зоната на здрача.
Малко е страховито, но и прекрасно-
да гледаме нещо, което никой не е виждал дотогава.
Започва да става интересно.
Не виждаме корали, които зависят от слънчевата светлина.
Вместо това виждаме ветрилообразни и камшиковидни корали.
Тук явно всичко процъфтява.
В стремежа си да открие кой живее тук долу
Ричард може да отнесе само няколко екземпляра на повърхността,
за да бъдат документирани научно.
Оглеждайки се наоколо, забелязах поне 12 вида риби, които не бях виждал дотогава.
Съмнявам се някой друг да ги е виждал.
Учените като Ричард описват нишката на живота, от която сме част всички ние.
Всяка новооткрита от Ричард рибка
носи милиони години генно инженерство на медицинските изследвания.
Тогава силното водно налягане причини повреда на главната камера.
Почувствах облекчение, когато Хауърд прекрати гмуркането.
Надявахме се, че заснетото от него ще даде възможност на учените
да изследват рифа, където надали биха могли сами да се гмурнат.
Не всеки ден можете да откриете нов вид риба.
-Виждаш ли червената с дългата опашка? Тя ме зарадва най-много.
-Това е то.
-Виждал съм ги със стотици.
Съвсем доскоро дълбоките коралови рифове бяха едно тъмно петно на картата на живота.
Но всяко ново откритие ни води към нови взаимовръзки.
Това може да ви се струва една незначителна червена рибка,
но тя е важно парченце от пъзела на биоразнообразието.
"Щом я видях, разбрах, че е нещо различно."
Месеците тежка работа във Фиджи са дали своите плодове.
Руси лично е видял как процъфтяват коралите, когато рифовете за защитени.
Той вече е готов да се върне на родния си остров.
Моите сънародници от Фиджи ми показаха как да основа морски резерват,
да запазя мангровите дървета
и дори да обуздая изсичането на горите.
Нямам търпение да започна.
Тук във Фиджи сме виждали някои удивителни рифове.
Но сме виждали и много увредени корали.
Утаяванията, които наблюдавахме при рифа на Руси,
доведоха до следващия ни въпрос:
Близостта до брега ли е най-същественият рисков фактор за коралите?
Френска Полинезия е идеалното място за отговор на този въпрос.
Във Френска Полинезия
Хауърд и Мишел започнаха с гъстозаселените острови Таити и Мореа,
където рифовете са близо до брега.
Но тъй като до края на експедицията оставали само шест седмици,
Хауърд трябвало да сглоби картината много бързо.
Свикнал съм с хидропланите.
Доста съм летял с такива приспособления.
И все пак, не съм твърде спокоен с двигател, който се побира в раница.
Мореа е много подобен на острова на Руси.
Коралите тук са много чувствителни към наноси и замърсяване,
тъй като рифовете са много близо до брега.
След като огледахме северната част на Мореа,
се отправихме към планините, за да проучим южния бряг.
Въпреки градовете, не забелязахме особени увреждания на рифовете.
Развитието на бреговата ивица представлява заплаха за рифовете.
Наносите, замърсяванията и загубата на мангровите дървета
представляват сериозни рискове.
Но курорти като този са пример как зачитането на околната среда
може да се превърне в добър бизнес,
защото туристите отбягват увредените рифове.
Полетът над Мореа ни даде само първи впечатления.
Времето ни изтичаше и аз се обърнах към "Рийфчек" на борда на Куиксилвър.
Рийфчек има над 4000 спортни водолази от 60 страни,
следящи състоянието на кораловите рифове.
Помолихме доброволците от Рийфчек да огледат рифа за увреждания,
за да разберем дали най-близките до брега рифове са най-силно увредени.
От въздуха се вижда ясно как са се формирали тези вулканични острови
и как кораловите рифове са се образували около тях.
Най-стръмните и млади острови- Таити и Мореа са високи.
Тези острови не са се слегнали и ерозирали много,
така че, ограждащият ги коралов риф не е далече от брега.
Бора-Бора е на средна възраст.
Вулканът частично се е слегнал и ерозирал, а рифовете са далече от брега.
Последният стадий е този плосък вдлъбнат остров, наречен атол.
Вулканът напълно е потънал обратно в морето,
оставяйки пръстен от корали, който някога е ограждал планината на атола.
Екипът се отправя към втория по големина атол в света- Рангироа,
за да изследва най-отдалечените рифове във Френска Полинезия.
Преди 10 години циклон е помел повечето корали около Рангироа.
Но бурите са природни явления и рифовете се възстановяват от тях,
стига да няма и човешка намеса.
Тук коралите изглеждат малки, но здрави.
Веднага видяхме две мъжки риби-папагал, биещи се за територия.
Това бе знак за голяма и изобилна рибна популация.
Но защо не бяхме видели огромните стада от сиви рифови акули,
с които Рангироа е толкова известен.
Отсъствието им не е непременно знак, че коралите са в опасност,
но би могло да е сигнал за дисбаланс в екосистемата на целия риф.
Затова откриването на акулите стана наша основна цел.
Претърсихме любимите леговища на акулите, но те изглежда не си бяха у дома.
Бяхме особено предпазливи,
защото никой не би желал да изненада някоя сива рифова акула.
Ако акулите обикаляха из плитките води на рифа,
най-бързо можехме да ги засечем с ултравиолетова светлина.
Из целия Пасифик цели популации от акули са били унищожени от промишлен риболов.
Сивите рифови акули са особено уязвими и това ме тревожеше.
Търсенето на акули от въздуха не даде резултат, а времето ни изтичаше.
Имаше едно последно място, където трябваше да търсим- проходът Топуда.
Тук течението направо пищи.
Стотици акули просто си обикалят като улична банда в каньона.
Пометени сме право към тях и не можем да направим нищо.
Възможно ли е да се чифтосват?
Това е момент, когато усилено се опитваш да не приличаш на акула.
Двама мои приятели бяха ухапани много сериозно от сиви акули.
Най-социалната от всички акули- сивата- плува на организирани групи.
Гмуркам се от 35 години, но никога не бях виждал нещо подобно.
В това стадо имаше близо 300 акули, а това е един много здравословен брой.
Това голямо стадо не приключва историята,
но е благоприятен знак за здравето на рифовата екосистема.
Забавляваме се с акулите близо час,
знаейки че на връщане течението ще бъде откъм гърба ни,
така че щеше да ни отнесе у дома.
За 10 изтощителни, но магически месеца
двамата с Мишел проучихме някои от най-великолепните коралови рифове на Земята.
През това време загрижеността ни за коралите прерастна в споделена страст.
Моят народ гледа рифа
и не искаме да вярваме, че такова място може да изчезне завинаги.
Приятелите ми Хауърд и Мишел ми дадоха нови средства,
с които да излекувам рифа на моето село.
Любовта на Харолд към рифовете едва не му коства живота.
Но след като направихме над 500 гмуркания,
заснехме някои много въздействащи кадри.
Един от тях, който не излиза от ума ми, е самотният октопод, пълзящ сред руините.
Скоро той може да остане без дом.
Никой не си поставя за цел да убие нещо красиво,
но когато един риф загине, с него загиват милиарди живи същества.
Коралите изглежда умират по-бързо, отколкото е нормално,
и тази тенденция бързо се засилва.
Повечето живи коралови рифове, каквито ги познаваме днес,
може да са мъртви след 30 години.
Ако това се случи, нещо в мен ще умре заедно с тях.
След всичко, което са ни дали кораловите рифове,
все повече хора сега им връщат услугата.
Те подкрепят лидерите, които се борят срещу глобалното затопляне,
участват в екипи като Рийфчек,
ангажират се с тази идея.
Откриването на лекарства от кораловите рифове има много по-голям потенциал
от всяка друга земна среда.
Спасявайки ги, ние спасяваме себе си.
Изграждането на един коралов риф отнема много, много време- стъпка по стъпка.
Рифовете оцеляват, благодарение на партньорството,
а най-важните партньори на коралите
сме вие и аз.
"Това, което е необходимо, е да променим отношението си,
така че да възприемаме себе си като част от живия свят,
а не отделно от него." Д-р Силвия Ърл
Превод: milenski www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/