The Prince And Me (2004) Свали субтитрите
Благодарим ти, че ни помогна през лятото, пожелаваме ти успешна година в училище.
Какво стана с ламборджинито?
Писна ми от това ламборджини. Готов ли си да загубиш?
Аз нямам какво да губя, а ти?
- И аз нямам.
- Мислиш, че ще ме биеш с лимузината на майка си?
Да ти кажа честно, господин Ървайн,
ще те бия с новата модификация на лимузината на майка ми.
Трябва да си изплашен, приятелю, много изплашен.
Не колкото вас, ако майка ви разбере за това.
- Как беше?
- Беше страхотно...
...организираха ми прощално парти.
Докато духна свещите, цялата глава на Рей беше в кръв...
- ...опитал се да си направи прическа.
- Браво, Фред.
Най-готиното беше, че ми даде аз да го зашия.
Колко е часът?
9:45.
Готови!
Тръгвайте!
Не!
Здравейте.
Страхотна рокля.
- Добро състезание, Ваше височество.
- Не така исках да победя.
Щеше да е по-добре, ако не си беше вдигнал крака от газта накрая.
- Наистина добре се справи.
- Поздравления.
- Вече са двама.
- Не е толкова зле.
Изглеждат наистина щастливи.
Но си спомням как щяхме да следваме мечтите си.
Има цял свят, който трябва да се види. Ти също...
Ние сме последните.
Тод и аз се сгодихме.
- Не ме мрази.
- Това е чудесно.
Защо да те мразя?
Благодаря ти.
- Хайде, дами!
- Виж! Бети ще хвърля букета.
Готови ли сте дами. 1...2...3!
Той винаги закъснява.
Да.
Всичко е наред. Благодаря.
- Едуард!
- Здравей, сладурче.
Негово величество Кралят и Нейно величество Кралицата.
Негово височество Престолонаследникът
и Нейно височество принцеса Арабела.
Пристигнахме.
- Ще се видим на Деня на благодарността.
- Добре. Обичам те, татко.
- Довиждане, сладурче.
- Чао. Мерси.
- Здравей.
- Здрасти!
- Как върви?
- Добре.
Много се радвам, че се върна.
Тази година ще мием чините на три седмици, независимо дали има нужда.
Като казвах ние, имах предвид ти.
Виж какво ми даде баща ми.
Може да е емоционално недостъпен, но добре се справя с техниката.
Наслаждавай се. Аз ще имам късмет, ако тази година изобщо успея да се прибера.
5 часа в лабораторията, имам изпити за ветеринарното училище и работа.
Семестърът още не е започнал.
Преди да започнеш да спасяваш света, ще дойдеш ли с мен, Стейси и Аманда?
Другите третокурсници са гадни. Богаташчета и постоянно са недоволни.
Момчетата ме дразнят много.
Ходих в един клуб в Рим...
...запознах се с един човек...
...45-годишен италианец.
- 45? Леле.
- Ама беше сладък...
...поне беше мой тип.
- За какво си говорите?
- За стари и странни мъже като теб.
Още няколко от тези
и вярвайте ми, аз ще съм най-красивият мъж тук.
Тогава може би е по-добре да не даваш тази на Стейси.
- Пейдж, значи се връщаш отново на работа?
- Да, определено.
- Как си утре?
- А в четвъртък?
- Как си утре?
- Значи утре.
- Тези са от мен.
- Мерси.
- Наздраве!
- Наздраве!
Не мога да повярвам, че си видяла цяла Европа.
Понякога ми се иска просто да прескоча следващите пет години.
Мразя, когато започнеш да разказваш за плановете си.
Кара ме да се чувствам безцелна.
На мен ли го казваш? Последна година съм и съм сменила 6 специалности.
Аз дори нямам такава.
Докато вземеш решение, Пейдж ще е вече в "Джон Хопкинс".
- Ако успея да вляза.
- Ще влезеш!
Не и след този семестър.
Трябва да взема Шекспир. Май е някакво тъпо изискване за социалния кредит?
Стига вече. При следващото споменаване на уроци или работа
ще изпиеш едно на екс.
- Шекспир е толкова безполезен, че...
- Добре! Престани!
Извинете момчета това ми трябва.
- Не.
- Да.
- Да.
- Определено!
- Какво е това?
- Изпий го. Това е първата ти вечер.
- Наздраве!
- Наздраве!
Мразя ви.
Прегледа ли всичко?
- Разбира се.
- Едуард, един ден ти ще бъдеш
51-вият крал на най-старата монархия в света.
Знам, татко.
Когато правителството взима решение, се търси и мнението на краля.
Тоест, ако те питам дали си готов или не, това не е незначителен въпрос.
Татко, аз съм готов!
Негово Величество, Кралят!
И негово Кралско Височество, Престолонаследникът!
- Ваше Величество!
- Добре съм.
- Господин премиер.
- Ваше Височество.
Дами и господа, да започваме.
6-процентно увеличение на заплатите е най-малкото, което синдикатът ще приеме.
- Това е неприемливо.
- Ако не успеем да се споразумеем за това,
как ще помирим двете страни?
- Това е изнудване.
Тогава трябва да използваме други методи.
Нямат ли край исканията на тези работници?
Правителството не трябва да се съгласява в никакъв случай със синдикатите.
Оценявам мнението ти, Томас, но те са поставили краен срок.
Ако не изпълним желанията им, те ще стачкуват.
Една стачка би била сериозен удар върху икономиката ни.
Едуард, сигурен съм, че всички биха искали да чуят твоето мнение.
Извинете. Какъв беше въпросът?
Ъъъ... Бях зает малко.
Разбирам.
Не разбирам защо баща ми настоява да присъствам с него.
Винаги ме изпитва.
Да сър. Може би има нещо общо с факта,
че един ден ще станете крал.
Не ми припомняй, Сьорен.
Късметлия си, че не си на моето място.
Ако искате да се сменим, обадете ми се по всяко време.
Майка ми ще полудее, когато разбере какво се случи днес.
Това е реч, която определено не искам да чуя.
Трябва да се отдалеча от Дания, Сьорен, трябва да събера мислите си.
Този път къде бихте искали да съберете мислите си, сър?
На Алпите пистите се откриват по-рано тази година.
В Монте Карло откриват ново казино.
Харченето на няколкостотин хиляди крони винаги е помагало преди.
Внимание! Рекламата, която ще видите... Изчакайте, няма време за това, гледайте това!
Години наред Отчаяният Дан кара истински жени да правят най-ненормални неща.
И ги е записал на касетки.
И сега Отчаяният Дан ще ви подготви за сладураните на Америка
и ще ви доведе дивите колежанки:
Момичетата от Уисконсин.
Моля те. Хайде, махни си горнището заради нас. Хайде, само веднъж.
- Уисконсин?
- Да.
Защо там, сине?
Защото никога не съм бил за по-дълго в Америка.
Бих искал да отида до сърцето на тази страна,
където мога да срещна обикновени американци.
Освен това, там има един много известен университет с интересни програми
и най-различни извънучилищни занимания.
Но това е абсурдно.
Виж, мисля че това е истинска възможност да открия себе си.
О, Едуард, моля ти се.
Това е просто едно от твоите приключения.
Които, между другото, ние финансираме.
Което в крайна сметка ще завърши в някой таблоид, опозорявайки ни.
Което ще те накара да се върнеш отново в двореца, за да се скриеш,
докато не ни убедиш отново, че трябва да заминеш на някъде и да откриеш себе си.
Ако смятате, че аз съм позорът тук,
може би трябва да ме отпишете от семейството.
- Какви ги говориш?
- Казвам, че искам да отида и ще отида.
И не са ми нужни нито парите ти, нито твоето разрешение.
- Едуард!
- Ще го направя сам, мамо!
Остави го да замине.
Опитахме всичко възможно, не се получи, затова...
Честно казано, окуражаващо е, че иска да опита.
Сьорен. Ти ще заминеш с него.
Аз ли, Ваше Величество?
Сам?
Сигурен съм, че има по-добре подготвена детегледачка...
Ще се подготвя за пътешествието.
- Ей!
- Намали.
Виж ги само, Сьорен.
Хиляди млади и луди колежанки, които се напиват
и свалят горнищата си.
- Да, сър, какъв късмет за нас,
че това се случва в мандрата на Америка.
Развъдникът за пациенти с коронарен байпас от цял свят.
Виж я само.
Родителите ви очакват от вас да посещавате часовете,
Ваше Височество.
- Да, знам.
Слушай, Сьорен.
От сега нататък не искам да се обръщаш към мен
с "Принце" или "Ваше Височество".
Ще ми викаш... Еди.
Да, Еди.
Последното нещо, което ми трябва сега, е да ме нападне пресата.
- Мисля, че ще е забавно.
- Аз вече се забавлявам.
- Не си ли щастлив, Сьорен?
- Какво ме издаде, сър?
Не знам. Изражението ти никога не се променя.
- Знаеш ли дори как да се усмихваш?
- Да.
Сьорен, ето това е нашата.
О, Боже.
Мислех, че трябва да си извършил някакво престъпление,
за да живееш в място като това.
Не е чак толкова зле.
Освен това, не сме видели още останалата част.
Очевидно това е останалата част.
Харесва ми. Даже ще ти дам възможност да си избереш легло.
О, небеса.
Кой ли изцапан дюшек да си избера?
Вие ли сте новите пичове?
Аз съм Скоти.
Всичката ми храна е маркирана така, че ще разбера, ако сте яли.
Алергичен съм към млечни храни, ракообразни, червено месо, дини, ядки и киви.
Затова не носете такива неща тук.
Не барайте много моя "X-box". Aко ми прецакате резултатите,
ще ви ослепя с моята лазерна показалка.
Ето това... Това е истинският университет, за който ти говорех.
Виждаш ли, тук сме просто двама колежани.
Абсолютно, сър. Нямам търпение шумно да аплодираме приятелите ни
от футболния отбор, когато играят срещу Катериците,
нашия омразен съперник, който очевидно идва от място наречено Минесота.
Минесота са тъпаци! Само Уисконсин!
Не, не.
Сервитьорке, бихме желали да ни дадете меню, моля.
Не съм сервитьорка, тук няма менюта и кухнята е затворена.
Тогава какво можете да ни предложите?
Мога да ви предложа бира и чипс, приятели, кръчмата е натам.
- Да отида ли до бара, сър?
- Да. Да, две от тези. Две бири.
Много добре.
Искате ли още една, сър?
- Да, аз ще ги взема.
- Благодаря много, сър.
- Здравей отново.
- Какво ще желаете?
Надявам се, че ще ми препоръчаш нещо по-добро
от това, което пихме.
Ами, като за изискан чужденец, какъвто сте вие,
бих препоръчала Leinenkugel's. Може да му се насладите за 10 цента отгоре.
Да, разбира се. Две, моля.
Знаеш ли, ако сега бяхме в Германия, трябваше да сме под земята.
- Какво?
- Rathskeller означава мазе.
Добре.
Да, може би в Германия щях да се справя по-добре с флиртa.
Може би.
Не е много привлекателен език, нали?
Не.
- Аз съм Еди.
- Пейдж.
- Би ли свалила горнището си заради мен?
- Какво?
Да си свалиш горнището заради мен, като дивите колежанки.
Ще хвърля един бърз поглед. Никой не гледа. Просто го махни заради мен.
- Ти, време е да си ходиш.
- Просто се успокой.
- Не, ти се успокой.
- Махни се от мен.
- Изчезвай.
- Махни си ръцете от мен.
Вън. Тръгвай!
Науката е безкрайно търсене.
Който планира бъдеще на учен, трябва да има широки разбирания.
Оценките са както следва:
40% за процедурата.
50% за лабораторията. И 10...
Мога ли да ви помогна?
Да. Мисля че съм включен в тази дисциплина.
Добре г-н Уилямс. Следващият път да сте тук в 8:20, или ще останете навън.
А вие? Говоря на вас, сър.
- Аз съм слушател.
- Не и в този клас, прекалено е малък.
Седнете г-н Уилямс.
Както казвах, 40% за процедурата.
- 50% за лабораторията.
- Може да ме изчакаш отвън.
- Ще се оправите ли, сър?
- И 10% за...
- Да, просто изчакай отвън.
- Знаете ли, ако това е "любовна история",
може ли да я уредите отвън?
Сьорен, тръгвай. Тръгвай.
Приемете най-искрените ми извинения.
О, моля ви, продължавайте.
И 10% за присъствие.
Пред себе си ще намерите списък с продуктите
и експериментите, които трябва да направите.
Сега, искам да се обърнете към човека до вас и да се представите.
Поздравления, казахте "здравей" на постоянния си партньор за лаборатория.
Ей. Ей.
Забрави си листа с продуктите.
О, да, благодаря ти.
- Слушай, как ти беше името?
- Еди.
Еди. Точно така. Тази дисциплина е важна за мен,
защото този учител трябва да ме подготви за медицинския университет.
И ако съм насадена с теб за мой партньор,
не мога да ти позволя да прецакаш всичко, ясно?
И за мен е много важно. Обожавам органичната химия.
Наскоро открих, че голямо количество
алкохол, смесен с жив организъм на въглеродна основа, кара живия организъм
да бълва един куп глупости. Така, че се извинявам за онази вечер.
Просто бях решил да се позабавлявам.
Разбира се. А аз обожавам разни скапаняци да ме карат
да се чувствам като безмозъчна уличница.
"Научих се да се разкайвам за греха на непокорната съпротива.
Tеб и твоята повеля уважавам и моля за извинение."
Пиян ли е в момента?
Това е пиеса. "Ромео и Жулиета".
Шекспир?
Ще бъде интересен семестър.
Не забравяй твоята половина от продуктите за следващия път.
Мислех си, че след като опръскаш някого
със сода, той ще схване подтекста и ще стои настрана.
Ами, аз пък мисля че е доста секси.
Секси? О, Боже, Бет, той е толкова превзет.
Рецитираше Шекспир, сякаш е някакъв си Шекспиров принц.
Мразя такива лъжци.
Искаш да ми кажеш, че не би го завела до тавана на библиотеката?
Първо, да го направя с него там е доста отвратително.
И второ, това го казваш за всеки секси пич.
О, значи си признаваш че е секси.
Приключих с този разговор.
Трябва да се концентрирам върху кандидатурите си.
И какъв е този странен тип, който се мотае постоянно с него?
Единият партньор ще отчита температурата и потока,
докато другият излива солната киселина в отделна колба.
Сега...
...внимателно завъртете спирателния кран,
за да изпуснете част от разтвора в колбата с кръглото дъно.
Започни отново.
Къде е?
- Още си в леглото?
- Добро утро, госпожице.
Бихте ли желали закуска?
Прекарах последните два часа, изглеждайки като некомпетентен идиот,
защото партньорът ми за лабораторията не се появи.
- Това за тази сутрин ли беше?
- Да!
Знаеш ли, знам точно кой си.
- Наистина ли?
- Наистина ли?
Ти си разглезено, богато хлапе, което гледа на колежа като отбивка
по пътя към лесния живот.
Без характер. Без постижения.
- Ти си просто една кралска неприятност.
- Напълно грешиш.
За разлика от хората, които получават всичко наготово, аз съм спечелила това което имам.
Но това е хубавото на тази страна.
Хората се издигат и пропадат, в зависимост от това колко се трудят.
Искаш ли още холандез, Еди?
- Не, така е добре. Благодаря ти.
- Правиш яйца по бенедиктински?
- На горещ тиган в спално помещение?
- Да, типична студентска закуска.
Би ли искала да се присъединиш към нас?
Не, благодаря.
- И така къде е твоят паметник?
- Какъв паметник?
Такъв праведен човек като теб
трябва да има паметник някъде.
Има разлика между това да се правиш на праведен и да си прав.
Аз съм права. Не можеш ли да си облечеш нещо?
Щом ще ставаш лекарка, трябва да свикнеш да гледаш голи мъже.
Пич! Пич, има неква мацка в стаята ни.
- Отпиши се от тази дисциплина.
- Не.
Тогава по-добре бъди там и бъди подготвен.
Май наистина ги мислеше тези неща, нали?
Да, изглеждаше доста разстроена, сър.
Въпреки това, не виждам защо това да ви притеснява.
Харесват ли ви яйцата, сър? Купих ги с последните ви пари.
- Останали са ни малко, нали?
- Тези, с които дойдохме, свършиха.
Ами, ти взимаш някаква заплата, нали?
Ей, стиснат швед такъв.
"Умения: поло, фехтовка, говори френски, английски, немски, холандски,
датски и фламски".
Фламски? Има ли такава страна Флам?
Виж, всичко е чудесно, но тези неща не означават нищо за мен.
Нуждая се от някой със стаж, а ти нямаш никакъв.
Наистина имам нужда от тази работа.
Има страшно много студенти, които искат да работят тук.
Да, но аз имам по-добри препоръки.
- Хей, Пейдж.
- Здравей.
Нарочно ли се опитваш да ми съсипеш живота?
Не, аз просто подготвям деликатесите
за вкусния сандвич, който някой колега ще поиска.
- Стю, ти ли нае този тип?
- Да. Имаше много добри препоръки.
- От кого?
- От теб.
- Какво ще искаш?
- Пуешки сандвич.
Пейдж, зает съм. Еди е твой. Ти ще отговаряш за него.
Изглежда, че днес сме свършили пуешкото.
Пич, тука има поне 10 пуешки работи.
Това да не е някакъв тест?
Да не би да те пращат от "Джон Хопкинс", за да видят дали ще издържа на натиска?
Защото ще се пръсна.
- Кой отговаря за рязането на месото?
- Използвай резачката.
- Това пък какво е?
Използвал си ме за препоръка.
Да. Ти си единствената, която познавам тук.
Независимо какво мислиш, наистина имам нужда от тази работа. Нямам пари.
Но си имаш човек, който да ти прави яйца.
Не, не. Той е просто студент.
Наистина? И какво учи? Как да бъде 30-годишен първокурсник?
Опитай с бутончето, на което пише "включване".
Виж, Пейдж. Ти беше права за родителите ми в Дания.
Те са доста заможни.
Но аз се махнах от тях.
Пич.
Да, само минутка.
Слушай, Пейдж. Знам, че днес се възползвах от теб, и...
Дай ми само един шанс днес и ако има проблеми, ще напусна.
Добре. Дясната ти ръка седи върху дръжката.
Бавно местиш месото напред и назад.
И освен ако не искаш сандвич от пуешко и пръсти,
не доближавай с ръка острието, когато се движи, ясно?
Да.
Добре.
- Бавно, бавно.
- Точно така.
Точно така.
Спокойно и гладко.
Това е достатъчно.
- Пейдж, тази вечер е твой ред.
Ей, хлапе.
Искам да излезеш навън и да изчистиш изтривалките.
Сигурен ли сте, че не искате помощ, сър?
- Не, добре съм.
- Лека нощ.
Здравей.
Справи се много добре.
- Не вярвам, че мислиш така.
- Ами, казвайки добре, имах пред вид
това, че разля тонове бира и прецака поръчките на всички.
- Да.
- Ще се справиш.
Знаеш ли, в събота вечер има парти в общежитие Бренър Хол.
Събиране.
Чудех се дали би искала да ме придружиш.
Да те придружа?
О, да. Как го казвахте това?
Йо, пич, ше има лудо парти у нас,
искаш ли да се помотаеш там с мен.
Това беше жалко. Никога не го прави отново.
Да. И си нараних пръста.
Та искаш ли да дойдеш?
Ами...
Всъщност съм малко заета.
О, Боже.
- Какво?
- Мисля че току-що ви отрязаха, сър.
Знаеш ли, това май не ми се е случвало.
Никога не сте бил привлечен от някого,
който да не знае, че сте принц.
Не бих залагал на нея, сър.
Шансовете за връзка между вас и госпожица Пейдж
не са много обещаващи.
Вие двамата сте от напълно различен калибър.
Сьорен, това, че тя не е царска особа, не означава че не е важна.
По-високият калибър, за който говорех, сър,
е нейният.
Какво?
Госпожице.
Наистина трябва да си починете, Ваше Величество.
Успокоява ме това, че не може да стане по-лошо.
- Ще направите още изследвания, нали?
- Не мога да кажа със сигурност.
- Ще има ли още изследвания?
- Трябва да има.
- Това сигурно ще отнеме доста време?
- Сигурен съм, че
можем да се справим с това.
- Благодаря ви, докторе.
Не мисля, че трябва да се подлагаш на това.
- Обещах, че ще го направя.
- Болен ли си, татко?
Няма нищо за притеснение, скъпа моя.
Да, Арабела.
Не трябва да се безпокоиш.
Просто малка настинка.
Извинете, госпожо. Време е Негово Величество да тръгва.
Сладурче.
И така, какво искаш да правим днес?
- Да яздим кон.
- Добра идея.
Дългът ме зове.
По дяволите.
Положително за кетони.
Г-н Уилямс, моля ви, правете нещо.
Сещаш ли се за онзи ден, когато рецитираше "Ромео и Жулиета"?
- Да.
- Ами, беше забавно,
защото съм записала да уча Шекспир.
Не че съм много зле, всъщност ме оцениха нечестно.
Но се чудех, след като ти си...
Добре подготвен.
Да, та си мислех, че може би ще ми...
Помогна.
- Не, нямам нужда от помощ.
- А, добре.
Просто ми прозвуча, сякаш ме молиш за помощ.
Забрави го.
Да, добре, имам нужда от помощ.
Добре, ще ти помогна. Няма проблем.
Само че...
първо ти ще помогнеш на мен.
Изсипваш белината ето така.
И не я разливай.
Няма да повярваш, че никога преди не съм прал.
Да, това е голям скок напред.
Студено.
Топло.
Студено, студено.
Толкова е объркващо. Откъде знаеш кое за коя купчина е?
Това е дарба. Може да се каже, че съм Рейнман на прането.
Добре, мой ред е.
Минахме "Крал Лир" и сега сме на сонетите.
Следва "Хамлет", което е за един тъп принц в Дания.
- Какво общо има това с реалния свят?
- Повече, отколкото си мислиш.
Добре, ти си от Дания, там имате ли си принцове?
Да, мисля, че си имаме.
Ами, Бет го прочете и каза, че той е пълен загубеняк.
Добре, тогава кажи на Бет, че принцът е бил млад и уплашен
и не е бил готов за трудните решения, които е трябвало да вземе.
Не е лесно да понесеш такова напрежение.
И така. Сонети, казваш.
О, беден аз!
Очите ми сменила е любовта
и те вече не се съобразяват с разума.
Но ако го правят, къде изчезна трезвата преценка,
и ги остави сами да съдят това, което виждат.
Красиво е.
Това са глупости. Нямам идея какво е искал да каже.
Ами, той казва, че любовта е магия
и това кара хората да гледат един на друг по различен начин,
без да се осъждат.
Защо тогава не го е казал така?
Защо хората просто не казват това, което мислят?
Ами, хората много рядко казват това, което мислят.
Това е интересното -
да разбереш какво става под повърхността.
Вземи например 12 стих.
Самото слънце не вижда, докато небето не се проясни.
Какво значи това според теб?
Че слънцето не може да грее, когато е облачно.
Не. Прекалено си буквална. Не се хващай за очевидното.
Всички тези думи имат най-различни значения.
Трябва да проследиш всички възможности
и тогава да направиш своя избор.
Например думата "слънце", може да означава просто слънце,
но може да означава и "светлина".
Освен това "светлината" може да значи познание или разум.
И така може да продължи до безкрай.
Да. Да, може.
Но мисля че в нашия случай значи разум.
А пък "раят" може да се отнася както за перлените порти,
така и за състояние в което си.
Да си щастлив или влюбен.
И така, прочети го пак, прецени всички възможности
и ми кажи какво според теб означава.
Самото слънце не вижда, докато небето не се проясни.
Предполагам означава, че любовта те ослепява.
И когато си влюбен, не можеш да мислиш разумно.
Съгласна ли си?
Да.
Имам предвид, че това е просто поема.
Да. Да, просто поема.
Притеснен ли сте, че стачката
ще хвърли страната в рецесия?
Това е нещо, което се опитваме да избегнем.
- Г-н премиер.
- Мислите ли, че членството в ЕС
беше добро решение за Дания?
Целта на Обединена Европа е да бъдем по-силни.
Това е поредната скучна възможност да снимаме тоя дъртак
как отговаря на същите въпроси, на които отговори и миналата седмица.
- Къде е Едуард?
- Виж, той беше идеалната възможност
за голям скандал на всеки няколко месеца.
Трябва да го открия.
Еди. Здравей.
Виж. Курсовата ми работа върху Шекспир.
6 минус.
Това е перфектно. Това наистина е много добре.
- Добра работа.
- Благодаря.
- Наистина ти благодаря за това, че ми помогна.
- Всичко е наред.
По химия съм още по-добре.
Това е добре. Това е много добре.
- Ти как се справи?
- Как се справих ли?
6 минус...
-...минус три.
- 3 минус.
- Да, но няма значение.
- Разбира се, че има. Можеш и по-добре.
Знам че можеш.
И да се откажа от страхотна кариера в хранителната индустрия?
Ей, Еди, имаш ли някакви планове за Деня на благодарността?
Не, не. Ще остана тук.
Приятна ваканция.
Да, и на теб също.
Не мога да повярвам. Не мога да повярвам, Пейдж.
Трябваше да го поканиш у вас.
Какво? Не. Би било доста странно.
Тогава, предполагам, нямаш нищо против да го поканя с мен в Милуоки?
Не. Разбира се, че не. Защо да имам нещо против?
Не знам.
Ей, Еди, тъй като нямаш никакви други планове,
чудех се дали...
Не би искал да прекараш Деня на благодарността с мен и семейството ми?
Да, това би било много мило.
- Благодаря ти.
- Няма проблем.
Мисля, че ще е най-добре да дойда с вас, сър.
О, не. Не и този път.
Проблемът е, че ще бъдете сам.
- Да, ще се оправя.
- До после, пичове.
Всъщност, сър, работата ми е да съм до вас през цялото време.
- Сьорен, ще се оправя.
- Моите уважения, сър,
но това не го решавате вие.
- Сьорен, да, аз го решавам.
Какво ще правя тук цели пет дни?
Не знам. Разгледай забележителностите. Почивай си.
Сьорен, ще се оправиш.
- Ще те взема в понеделник.
- Благодаря.
- Благодаря ти.
- Ей.
Мила, радваме се да те видим вкъщи.
- Здравей, татко.
- Здравей, хлапе.
Това е Еди. Еди, това са мама и татко.
Много се радваме, че дойде.
Всички приятели на Пейдж от колежа, които познаваме, са момичета.
- Благодаря ви. Радвам се, че ме поканихте.
- Здравей, аз съм Бен Морган.
Здравей, Бен.
Доктор Пейдж.
Фермерът Джон Сосидж.
- Здравей.
- Здравей. О, Майк, изглеждаш много добре.
Кайла ми взе "Отслабни-бързо", та смъкнах 15 кг.
И си върна пет днес при Rocky Rococo's.
Момчета.
Кое е това момче?
Това е Еди. Еди е студент, преместен от Дания.
- Той е просто приятел.
- Здравей.
- Добре дошъл в нашия дом.
- Благодаря ти.
Майк, той говори по-добър английски от теб.
Да, както и да е...
Тате, ще се видим утре сутринта. Ей, наблюдаваме те, приятел.
Да влезем вътре.
- Не обръщай внимание на близнаците-идиоти.
- Добре.
Това е.
- Можеш да го сложиш там.
- Да.
Благодаря.
За какво са всички тези карфици?
Червените показват местата, на които съм била,
а зелените показват местата, на които искам да отида.
Еквадор, Eл Салвадор.
Това не са точно туристически дестинации, нали?
Не, но това са все места, в които Докторите Без Граници
помагат чрез медицински грижи и ваксини,
чиста питейна вода. Какво?
Нищо.
Просто досега не бях срещал някого, който да ме смущава.
Повярвай ми, срещал съм се с много смущаващи хора.
Не съм много смущаваща. Погледни ме.
Това, което виждам, ми изглежда доста смущаващо.
Добре, но аз не съм единствената с цели. Ти какво би искал да направиш?
Аз просто нямам избор. Трябва да се занимавам със семейния бизнес.
- И никакъв избор?
- Никакъв.
Внимателно, мачкаш Гъс.
O, Гъс.
Да, Гъс. Той е много добър лос-пазач.
Неведнъж съм била нападана от чудовище, което изпод леглото ми
или от нещо страшно от гардероба. Нали така, Гъс?
Да, точно така.
Здравей, Гъс. Приятно ми е да се запознаем.
На мен също ми е много приятно.
- Харесва ми като е така.
- Като какво?
Не знам. Просто така.
Просто Пейдж.
Добре, Еди, подготвихме стаята на Джон за теб.
Надолу по стълбите, срещу нашата стая.
- Ние спим с отворена врата.
- Благодаря, татко.
И така, Еди, ако искаш, може да видиш как става нещата тук?
Може би да ни помогнеш утре?
Не, не мисля че това е добра идея.
- А, защо не?
- Да, защо не?
Знаеш ли какво? Отиди и помагай.
Аз ще се наслаждавам.
Хайде да те настаним.
Спри. Спри.
Тази почти ме удари.
Май не си виждал много трактори?
Добре се справи с доенето.
Да, мисля че има нов най-добър приятел в лицето на Беси.
- Ей, хайде да похапнем?
- Какви са тези неща?
- Това са косачки за трева.
- Косачки за трева. Наистина?
Да.
Всъщност ние се състезаваме с тях. Това е местният спорт.
Наистина ли?
- Да.
- Имаш ли нещо против да поогледам?
Не, заповядай.
Погледни тази. Това е моето бебче.
Да.
- Точно монтирах нов волан на тази.
- Да, виждам.
Знаеш ли, без значение колко подло се състезава,
не можем да оставим Кийт Копецки да вземе трофея и тази година.
- Колко бързо могат да се движат тези неща?
- Ами, докарахме я до 52.
Мога да я направя по-бърза.
- Да, бе.
- Хайде. Да вървим.
- Какво?
- Това беше добро.
Не ми вярвате ли? Мога.
- Може да е в Деня на благодарността.
- Да.
Добре ли си?
- Трябва да тръгвам.
- Не и преди пая, става ли?
- Мляко?
- O, не. Няма да пия мляко скоро.
- Много хубава пуйка, мамо.
- Не яжте много.
Имаме да още работа, пък и не искам да изпаднете в пуешка кома.
- Добре.
- Още работа ли имате?
- Да, 24 часа на ден.
- Наистина?
- Налага се.
- Ако не ги доим,
вимето на кравите ще експлодира.
- Не.
- Вече се случи при Франк Монахан.
Ти видя ли това, Майки?
- Не.
- Много си лош.
Виж, ние работим два пъти повече от кооперациите,
за да се справим.
Ако продължава с това темпо, семейните ферми ще изчезнат до 20 години.
- Татко, не мисля че той се интересува от това.
- Не, интересно ми е.
Това, което управниците трябва да разберат, е, че ние всички сме взаимно зависими.
И в крайна сметка, ако един загуби, всички губим.
- Какво?
- Нищо.
- Благодаря, татко.
- И така, Еди,
какво има между теб и сестра ми?
- Джони!
Виж, Пейдж, някой трябваше да попита.
Да, Пейдж, той е прекалено хубав.
- Да.
- Така е, ти си прекалено хубав.
- Не съм чак толкова хубав.
- Той е доста хубав.
- Ти наистина изглеждаш добре.
- O, да.
- Хора!
- Ако комбинираш това с акцента
и неговия Евро-чар, ставаш убийствена комбинация.
- Бихте ли престанали всички? Моля.
- Пейдж, ние дори не го познаваме.
Не познавам никого от Дания. Дори не съм чувал за някого от там.
- А ти?
- Да, разбира се.
Еди?
Киркегор, Нилс Бор, Ханс Кристиан Андерсен.
Уоу.
Ханс Кристиан Андерсен?
Ханс Кристиан Андерсен?
Ларс Улрих.
- От Металика?
- От Металика.
- Стига бе.
- И Хелена Кристенсен.
- Я, почакай малко.
- Моделът на "Виктория'с Сикрет"?
- Да.
Това трябва да е най-готината страна
в целия свят.
- Сигурно сте суперсила.
Да.
Добре дошли, дами и господа, на панаира в Манитоуок Каунти.
Прекрасен ден за състезания
и десетото годишно дерби Лудият Косач.
Аплодирайте ги. Това са състезателите в напреднала възраст.
Имаме машини с по 15 конски сили.
Те ще профучат покрай трибуните със скорост от 8-12 мили в час.
Затова дръжте шапките си, когато те минават, приятели.
Нека ги чуем, когато застанат тука.
Питърсънс пристига от ямата. Вижте го само как взима завоя.
- Хайде. Хайде.
- Днес ще е голяма работа.
Виж го само. Копецки.
Кво става, Кийт?
Какво, по дяволите, си направил на това нещо?
Постегнах малко компресора и разни други малки модификации.
Добре. Остава една обиколка до старта, приятели. Нека ги чуем сега.
Последната от петте обиколки в класа на напредналите.
Остърхаус се натиска. Сега Питърсънс се движи.
Той е готов. Ето го пристига.
Ето сега пристига и Томпсън. Ето пак Питърсън!
Давай, г-н Питърсън.
- Това ли е г-н Питърсън?
- Толкова е стар.
Какво добро и честно състезание имахме при класа на напредналите.
- Братята ти изглежда го харесват.
- Мамо.
- Аз също го харесвам.
- Да, разбрах това.
В момента не мога да си позволя да се разконцентрирам.
Химията не е само в училище, хлапе.
- И между вас я има.
- Да, бе.
И после какво ще стане? Ще се залъгвам че той е Принцът на мечтите ми?
Ще се оженим и ще заживеем щастливо?
И после цялата ми работа заминава в канализацията,
защото съм прекалено заета от пазаруване в бакалията
и да си прибирам децата от футболни тренировки.
Мила,
не беше чак толкова зле, колкото го изкарваш.
- Не го казах точно в този смисъл.
- Знам.
Но все пак не говорим за мен.
Аз съм направила своя избор.
Става въпрос за това дали ти ще направиш правилния избор за себе си.
Време е да видите класа на супер-модифицираните машини.
Братята ти трябва да излязат сега.
Ще видим старт Le Mans.
Двигателите ще са изключени. Състезателите
ще преминат напряко през пистата.
- Давай, Еди.
- С косачките.
Палете косачките и състезанието да започва.
Добре, това е за всички здравеняци.
Застанаха на линията.
Момчета, чакахте този момент цяло лято.
Вече са готови.
Всичко е готово. Изчакайте пистолета за да започнете.
- Млъквай.
- Ето ги започнаха.
- O, Уилямс и Копецки се сблъскаха.
- Ставай.
Уилямс е на земята. Ставай, преди да са те сгазили.
Запалват машините сега. Номер 5 потегли.
Номер 7 също.
Изглежда Уилямс има проблеми с двигателя.
На първата обиколка
Копецки с номер 8 е водач.
Вижте. Уилямс успя да потегли.
Но има доста да наваксва.
Давай, давай, давай!
Изглежда братята Морган притискат здраво Копецки.
Преследват го от много близо...
- Яхни ми опашката.
- Майк Морган с Муувовър е втори.
А брат му Джон с номер 7 е плътно зад него.
Уилямс сега напредва доста бързо.
Отзад на стадото, започва да се движи доста добре.
Постига доста висока скорост, но е много назад.
Изглежда ще имаме дуел в началото на стадото.
Майк Морган е наистина плътно до Копецки.
- Изяж го, Морган!
- Внимавай!
Той бутна Морган към купчината със сено.
Изглежда го е избутал от пистата.
- Мамка му! Боже!
- Играй честно, Копецки.
Джон Морган се приближава сега
за да види дали ще може да вземе лидерството от Копецки.
- Хайде, Еди!
- Давай!
Ето го и Уилямс с номер 9.
Той го настига.
- Давай, давай, давай!
- Хвани го!
Копецки се опитва да му пресече пътя, като завие.
Уилямс се опитва да мине отвътре, а сега - от другата страна.
Копецки не му позволява. Той продължава да го задържа. Една обиколка до края.
Викайте, за да ви чуят, приятели. Минават покрай третия ъгъл...
Давай! Давай! Давай!
Новобранецът Уилямс наистина заслужава златото.
Той е точно зад Копецки от вътрешната страна.
Копецки се опитва да го задържи с някои бързи движения.
Внимавай с него, Уилямс. Ще се опита да те прецака.
Копецки и Уилямс са един до друг сега.
O, Боже, те се сблъскаха! Видяхте ли това?
Уилямс е водач сега!
Новобранецът Уилямс
печели състезанието в класа на супер-модифицираните.
Супер!
Това е страхотно.
- Глупаво е.
- Той каза, че е за всички здравеняци.
- Аз ги победих. И ще го задържа.
- Ей, ти.
Добро състезание, сър.
Ей!
Добре.
- Ще ти сритам задника.
- Опитай де.
Майк.
- Ей, момчета. Джон, спри.
- Няма да ме хванеш, Копецки.
- Махайте се от мен.
- Махайте се.
- Добре ли си?
- Да.
Ела насам.
Все още мисля, че трябваше да спрем в онзи бар,
за да им покажем бясното ти каране.
Защо?
Дане би да се опитваш да направиш някакъв рекорд
по колко пъти могат да ме набият за една вечер?
Ако бяхме на фехтовка, този щеше да има сериозни проблеми.
Пак щеше да те прасне.
Съжалявам.
Мисля, че хората тук са си направили грешни изводи
за теб и мен.
Какви изводи?
Че сме обвързани
Но ние не сме.
Не.
Определено не.
Защото ме мразиш.
Да, много.
Какво? Какво не е наред?
Нищо. Абсолютно нищо.
Ето защо ще те изпратя до вратата ти...
...и ще ти пожелая лека нощ.
Така е, откакто пристигнах вчера.
- Върни ми я!
- Махай се!
- Престани.
- Ти престани.
Аз си уча.
Еди, изпитите наближават. Бъди по-сериозен.
Сериозен съм. Уча.
Уча.
Не. Престани.
Боже, прочетох едно и също изречение 15 пъти.
Ела с мен.
- O, Боже мой!
- Ваше Височество,
това ли е новата ви приятелка?
- Тръгвай! Тръгвай!
- Как се казва?
- Страхотно!
Принц Едуард, това ли правехте през цялото време?
Насам!
- Хайде, побързай!
- Принц Едуард!
- Побързай, побързай!
- Насам!
Спрете! Спрете! Ваше Височество!
Принц Едуард, погледнете насам!
- Принц Едуард!
- Какво става?
- Слизай по стълбите.
- Добре, добре.
- Насам, принц Едуард!
- Насам!
- Как се казва?
- Побързай!
Мисля, че ги хванахме.
Какво беше това? Защо те наричаха принц Едуард?
Защото това ми е името.
Какво? Това е лудост!
Ти си принц и затова ни снимаха?
Да.
Има ли много принцове там, откъдето идваш, или ти си единствен?
Само аз съм.
- Сигурно си премръзнала. Нека да ти вземем...
- Ти ме излъга!
Не, не съм те лъгал. Просто исках да не бъда принц Едуард поне веднъж в живота си.
Не трябваше да се захващам с това.
Ти си точно такова разсейване, което се опитвах да избегна.
Тези снимки ще ги покажат ли в пресата?
- Да. И то много от тях.
- Сигурен ли си?
Да. Това не е първата ми недискретност.
Аз... аз съжалявам.
- Пейдж, почакай.
- Стой далеч от мен.
- Обичам те.
- Обичаш ме?
Защо трябва да повярвам на това?
- Ти просто се преструваше.
- Не, не се преструвах.
Не, аз не се преструвах!
Вън! Казах, вън!
- Вън!
- Точно тук е.
- Няма да го кажа пак!
- Много съжалявам.
Да се захващаме с работата.
Еди, мисля, че това е за теб.
- Здравей?
- Сьорен, дай да говоря с Едуард.
Един момент, Ваше Величество.
Ало?
- Едуард.
- Здравей, мамо.
Едуард, трябва да се прибереш у дома.
Заради баща ти.
Той е много болен.
Лейди Макбет може би го е убедила да убие Дънкан,
но той е знаел, че това е съдбата му много преди това.
Съдбата е нещо, срещу което не можеш да се бориш.
Ами обстоятелствата? Вземи Отело, например.
Отело орисан ли е да убие Дездемона, или Яго просто създава такива обстоятелства?
Мисля, че и двете. На пръв поглед Яго е лошият.
Но, ако погледнем по-отблизо, ще видим че това, от което се възползва,
са собствените решения на Отело.
- Но все пак, Отело прави свой избор.
Лош избор.
Отело има любовта, но той не иска да послуша сърцето си.
Любовта не се появява всеки ден, но когато се появи,
трябва да я сграбчиш и задържиш.
Имам пред вид, че те могат да живеят щастливо завинаги.
Знам, че това е изтъркана ученическа фантазия,
но ако наистина тази фантазия се превърне в реалност и...
Какво, ако наистина има красив принц?
- Госпожице Морган...
- Той наистина целува страхотно.
И...
- Ами ако си разбрал, че си влюбен?
- Госпожице Морган...
И всичко, на което си държал, вече няма значение,
защото най-важното нещо е да бъдеш с него.
- Госпожице Морган.
- Тогава това вече не е някаква глупава фантазия.
Това е реалността.
Не мислите ли, че тези двама души трябва да са заедно?
- Да.
- Да.
Да.
Аз също.
Здравей. Къде е Еди?
O, искаш да кажеш Принц-Изяде-Ми- Бисквитите-И-Не-Купи-Други?
Тръгна си след последния изпит.
Някой остави това за теб.
- Къде тръгна?
- Дания.
- Защо?
- Пише го в бележката.
Самото слънце не вижда, докато небето не се проясни.
Нищо не разбирам, Пейдж.
Трябва да погледнеш по-дълбоко.
Значи просто ще се появиш на вратата на някакъв замък в Дания,
ще почукаш и ще попиташ за Еди?
- Не знам какво ще направя.
Никога не съм се чувствала така. Стомахът ми е вързан на възел.
Звучиш ми като влюбена.
В момента не разсъждавам като здравомислещ човек.
Само знам, че ако не го видя, ще прекарам остатъка от живота си в чудене.
- 310 от тази.
- 260 от тази.
- 137 от тази.
- И 700 от тази.
Какво?
Татко.
O, благодаря ви.
Извинете, каква е тази сграда там?
Това е сградата на старата борса. Виждате ли покрива?
Това са дракони, извили опашките си.
Ще трябва да седим тука докато не приключи.
- Какво да приключи?
- Парадът.
Всеки път, когато кралското семейство излезе от дома си,
затварят половината град.
- Наистина ли?
- Да.
- Знаеш ли, всичко е наред.
Ще сляза тук.
Извинете. Извинете.
Извинете. Извинете.
Извинете. Извинете.
Извинете.
Да живее кралицата!
Еди!
Еди!
Еди!
Еди! Еди!
Еди!
Еди! Еди!
- Това е Пейдж Морган!
- Пейдж Морган?
- Пейдж Морган?
- Пейдж Морган.
Вижте, това е Пейдж Морган от вестника!
Здравейте.
- Пейдж! Пейдж! Пейдж! Пейдж!
- Еди, това е Пейдж Морган!
Пейдж Морган!
Еди! Еди!
Негово Величество Принцът и... гост.
- Почакай тук.
- Добре.
Здравейте.
Обявявам тази сесия на парламента за открита.
Да вървим.
- O, не.
- Какво?
Не си ми казвал, че живееш с родителите си.
- Здравейте.
- О, Боже.
- Госпожице Пейдж.
- Сьорен!
O, прегръдка за прислугата?
Ще си паснеш много с това място.
Точно така. Ще дойда да те видя след малко.
А Сьорен ще ти покаже къде да отидеш.
- Може ли?
- Абсолютно.
Удоволствието е мое.
Това е южният двор.
Ти, разбира се, пристигна от частния вход.
- Здравей.
- Госпожице Пейдж.
Да. Здравей.
Тук държим наградите.
- Абсолютно не!
- Обичам я и тя ме обича.
- Ще направим това, което искаме.
- O, любов.
И откога любовта има нещо общо с това?
Костваше ни страшно много, докато стигнем дотук.
Единственото, което искаме, е да бъдем заедно.
Значи ти е коствало много, докато стигнеш дотук?
На нас ни костваше 1200 години, докато станем това, което сме.
След няколко седмици ти ще се възкачиш на трона
и аз няма да позволя нищо да застане на пътя ти.
Не и някаква малка афера с американска сребролюбка,
чиято мечта е да бъде следващата Лейди Ди.
Мамо, не можеш да ми казваш кого да обичам и с кого да живея.
Едуард, сигурна съм, че тя има невероятни качества.
Но веднага, след като новината за болестта на баща ти стане публична,
хората ще искат увереност.
Да, и аз гордо и уверено ще се кача на трона.
- Добре.
- Само при условие,
че позволиш да избера собствената си жена.
И дума да не става.
Тя е обикновена гражданка.
Добре, тогава се надявам, че Арабела е готова да стане кралица
на 12 години.
O, не. Забравям за Нестор.
Не смей да ни заплашваш!
Идиотът, син на братовчеда Бартоломю, Нестор.
47-годишен девственик в пелени. Хората ще му се зарадват.
Достатъчно!
Едуард, ти ще си следващият крал на Дания.
- Чуваш ли ме?
- Да, сър.
Сега, за твоята млада дама.
Ако наистина те обича така, както казваш,
и смяташ, че ще те направи щастлив, тогава се ожени за нея.
Харолд, не можеш да кажеш това.
Може би това не е подходящият момент да го обсъждаме...
Не, моментът е идеален.
В края на живота си човек осъзнава
колко важни са били решенията в началото.
През 1502 г. Крал Густав IV пада и удря главата си в един камък.
Това било неговото просветление. Твърди, че видял Бог
на дъното на това езеро.
Изтичал, за да каже на всички в замъка.
За съжаление носел факла.
Завесите се запалили и изгорял половината дворец.
Така се откри новото крило.
Носи му голямо удоволствие да увърта историята на моите прадеди.
Днес е най-прекрасният ден в целия ми живот.
Ела с мен.
Имам да ти казвам нещо важно.
Така ли?
Причината, поради която се върнах,
е, че баща ми реши да ми отстъпи трона.
Значи ще бъдеш крал.
Да.
Обичам те страшно много.
Знам какви са жертвите, които трябва да направиш.
Какво правиш?
Пейдж Морган,
ще се омъжиш ли за мен?
Да.
O, добро утро.
- Добро утро, госпожо.
- Добро утро.
- Кафе?
- O, аз мога да си направя,
ако ми покажете къде е кухнята.
Или кафето?
- Двойно безкофеиново с обезмаслено мляко?
- Да, госпожо.
Поздравления!
Ти и Едуард ще се жените! Толкова е романтично!
- Ти трябва да си Арабела.
- Наричай ме Ари.
Не е ли чудесно? Ще бъдем сестри.
Още прегръдки?
Какво ли ще правим с теб?
- Благодаря.
Да прегледаме програмата ти за днес.
Аз имам програма?
От тази сутрин имате.
Ела.
В 9:00 имате церемония за първа копка с Едуард.
Също ще участва и Контеса Юнген.
Помни, ако я видиш лице в лице, здравото й око е лявото.
В 10:15 ще ви правят снимки.
Ще се държите за ръце с Едуард на кралската яхта.
На обяд е откриването на изложбата на Миро в музея.
В 12:40 можеш да се обадиш на родителите си.
Да, в 1:00 е официалният обяд с кралицата.
Дишай дълбоко.
Ще се справиш с всичко прекрасно.
В крайна сметка, хората го очакват от бъдещата кралица.
O, Боже мой.
Какво?
Кралица.
Знаех, че така става, но не съм си се представяла така.
Мислиш ли, че хората ще имат нещо против аз да съм им кралица,
при положение, че съм виждала само летището?
- Не.
Ана.
Имаш ли рокля за коронацията на Еди?
- Не.
- Можете да влезете.
Това е Маргарит. Тя може да направи всичко, което поискаш.
Шанел, Диор, Армани, Прада.
- Много ми е приятно да се запознаем.
- Завърти се.
Моля?
Завърти се.
Елате, дами.
Дълъг торс.
Добра фигура.
Ужасна американска стойка.
Не работя с гърбушковци.
- Кога ще е сватбата, госпожице Морган?
- Добро утро.
Когато тези съоръжения са готови,
Дания ще води Европейската Общност
в производството на растителни мазнини.
Фермерка.
И къде ще прекарат медения си месец бъдещите крал и кралица?
Мислех си за Мароко.
Трудно е да се организира охрана там.
O, точно така, добре.
Какво ще кажеш за Испания?
Да, Испания е добре.
Сигурен съм, че крал Хуан Карлос няма да има нищо против да ни заеме личния
си остров за няколко седмици през лятото.
Заклевам се.
Изглежда добре отпред.
Тази част толкова ли трябва да е широка?
- Тя не говори.
- Въобще ли?
На теб.
Тази част толкова ли трябва да е широка?
Така се носи през последните 200 години.
Откриването на новото крило на педиатричната болница Дангард илюстрира...
- Къде е Пейдж?
- Не знам.
...активното участие на страната ни в здравеопазването
на всички датски хора...
Ето я.
Просто си поиграх с дечицата.
Което всички вестници решиха да направят новина.
Ами, какво нередно има в това?
Това, че го направи в нова болница, която е произведение на изкуството, открита от правителството
и струваща милиарди крони
и в един момент всички вестници решиха, че не е интересно да го споменат.
Имахме възможност в навечерието на една голяма стачка
да покажем на хората, че здравната система се грижи за тях.
Вместо това, всички ще разберат, че си поиграла с децата.
Съжалявам. Опитвам се.
Ще отнеме малко време да свикна с тези работи.
Да бъдеш кралска особа не е като да си богат или известен.
То е нещо много, много повече.
Това е нещо, което се учи от раждането.
Това е въплъщение,
което изисква да жертваш това, което си за това, което трябва да бъдеш.
Ами, аз съм Пейдж Морган от Манитуок, Уисконсин.
Пейдж Морган ще престане да съществува.
Нея я няма.
Сега ти си бъдещата кралица на Дания...
...ясно и просто.
Извинете, Ваше Величество.
Ваше височество, време е да тръгвате.
Добре. Благодаря ти, Сьорен.
Негово Височество Престолонаследникът.
- Ваше Височество.
- Министър-председателю.
Добро утро, дами и господа. В интерес на експедитивността
помолих преговарящите за националните синдикати
и за правителството да се присъединят към нас.
Добро утро.
- Много се радвам, че се запознахме.
- Приятно ми е да ви видя отново.
Ваше Височество.
Знам, че времето Ви за тези протоколи е доста ограничено...
Г-н Андерсон, много добре съм запознат с традициите и протоколите
на тази Камара и, при цялото ми уважение,
имаме на разположение само 6 часа, преди адът да се отвори.
Не мислите ли, че отмина времето за игрички?
- Да, сър.
- Тогава се споразумяхме.
Моля, седнете.
Настанете се удобно,
защото няма да напуснем тази зала, докато проблемът не се реши.
И откъде трябва да дойдат тези допълнителни пари?
Може би ръководството трябва да се постегне.
- Ние ли да се стегнем?
- Да! Може да ви се
отрази добре.
- Това е бизнес, не благотворителност.
Ако не можем да достигнем до единно мнение за заплатите,
може би трябва да обсъдим концесията върху печалбите.
- Без концесии!
- Вие само взимате
и нищо не давате обратно!
- Вие сте невъзможен!
Моля, спомнете си, че не става въпрос за нас.
Знаете ли, когато бях в Америка,
прекарах известно време със семейството на Пейдж в тяхната ферма.
И те ми обясниха някои неща.
Че ние всички сме зависими един от друг.
Затова трябва да започнем да се грижим повече за опозицията,
отколкото за себе си.
Чудя се дали някой от тази маса знае какво е да работиш за мъничка заплата.
И да виждаш как тази заплата става още по-малка от данъци.
Мога да ви кажа от личен опит, че ще има много мощна борба.
Но след това, предполагам, ще е много по-трудно да видите
как вашата работа...
...и вашите печалби изчезват заедно.
В момента сме с 6% разлика. Така ли е?
Ако целта ни е да даваме повече на работниците,
без това да навреди на предприятията,
тогава може би има трето решение на проблема.
Беше брилянтен. Намали исканията на синдикатите,
направи така, че предприятията да дават повече
и накара парламента да смъкне данъците върху заплатите на работниците.
Това е впечатляващо. Добре, сега за роклята.
А трябва ли да мога да дишам?
- Не.
- O, добре, тогава е идеална.
Госпожице Пейдж, кралицата иска да ви види незабавно.
Не се притеснявай. Ще бъда до теб през цялото време.
- Сьорен, излез.
- Да, Ваше Величество.
Благодаря.
Това са новите ми бебчета.
Моите нови надежди.
Знам, че мислиш, че не те харесвам.
Обичам традициите.
Обичам традициите,
обичам постоянството и приемствеността,
но не обичам промените.
Но...
...когато тези промени са за добро...
...когато те превръщат едно момче в мъж...
...тогава трябва да ги обмисля наново.
Преди две седмици мислех, че ти ще си краят на монархията.
Но сега виждам, че ти си може би най-доброто нещо, което можеше да ни се случи.
Благодаря ви.
И след като се разбрахме за това,
трябва да те направим най-добрата кралица,
която Дания е имала някога.
Ела с мен.
Между нас казано, Пейдж, това да бъдеш кралица, си има и хубави страни.
Е, скъпа моя,
какво би искала да носиш на бала за коронацията?
Много красива.
Ще умираш от болки в ушите до края на вечерта. Повярвай ми.
Хари Уинстън.
Много е подходящо.
- Извинете. Бихте ли ме извинили?
- Разбира се, сър.
Да, Ваше Величество.
Извинете ме.
Пейдж, може ли един танц?
Разбира се.
Надявам се, че нямаш нищо против, че поръчах нашата песен.
Ние имаме наша песен?
Имаме си песен.
Да отидем някъде.
Тези ме притесняват.
Добре. Ела с мен.
Извинете, сър. Вие и баща ви трябваше да приказвате насаме
с краля на Норвегия, преди да си е заминал.
Да, разбира се. Благодаря ти, Сьорен.
Слушай, като се върна, имам специална изненада за теб.
O, чудесно. Бях започнала да се чудя кога ще ми обърнеш внимание.
- Радвам се да ви видя.
- И аз се радвам, сър.
Едуард.
- Помниш ли сина ми, Едуард?
- Много ми е приятно да се запознаем.
- Приятно ми е да ви видя отново.
- На мен също.
Татко, мисля че ще е по-добре да седнеш.
Наистина ли тези Египетски фотографи
те снимаха на камила?
- Да.
- Интересни създания.
Съхраняват толкова вода, но май никога не се къпят в нея.
O, да.
И така, на работа.
Трябва да поговорим за правото на риболов.
Подписали сме договор.
Основното е да поддържаме това, което имаме в наличност...
Трябва да ти покажа нещо.
Стой там.
Сега,
отпусни се, скъпа моя, защото ще ти направя...
...идеалния сандвич.
Сега ще разбереш, че...
...студентът
се е превърнал в учител.
Виждам, че баща ти е много горд с теб.
Да.
Еди, всичко това беше необикновено.
Истинска приказка.
Но не мога да продължавам така.
Какво?
Какви ги говориш?
Казвам, че не мога да остана.
Какво има?
Когато те срещнах за пръв път,
бях толкова концентрирана, защото ме беше страх.
И ти ме изкара от това положение,
което е най-хубавото нещо, което някой е правил за мен.
Но аз все още съм си аз и всичко, което исках да направя, все още е там.
Мислех,че мога да го забравя,
но не мога.
Ами ние?
Ти принадлежиш на това място, не аз.
И баща ти има нужда от теб,
заради майка ти и Арабела.
Това ли беше всичко? Няма ли да се видим повече?
Не знам.
Не знам.
Не мога да те накарам да останеш, нали?
Не мога да те накарам да останеш.
Да живее Негово Величество, Крал Едуард III.
Днес е един както добър, така и лош ден за всички нас,
защото сме свидетели на един край и на едно начало.
И както трябва да продължим напред,
трябва също така да сме благодарни,
че бяхме благословени с
човека, който умело ни доведе до това, което сме днес.
Когато има толкова много любов
и щастие за един човек,
естественa е неохотата му
да затвори толкова хубава глава от живота си.
- Извинете ме.
- Да продължиш напред,
без несполуки и печал, е много рядко.
И когато нашата скръб е най-дълбока,
небето ще се проясни
и слънцето отново ще ни огрее.
И в тази топла и ясна светлина
ние ще открием за себе си невероятно бъдеще.
Бъдеще на вълнуващи предизвикателства
и безгранични възможности,
в което хоризонтът ще се изправи пред нас,
облян в райския блясък
на изгрева на нашето утре.
Може ли всички...?
Да се съберат само момичетата за групова снимка?
Набързо. Чудесно.
Ейми, скъпа.
Ейми, ела тук. Добре, момичета? Момичета?
- Кажете, "Зеле".
- Зеле!
Отлично.
Красиво беше, момичета.
Гордея се с теб.
Дай да видя.
O, скъпа!
Умна си толкоз, колкото и красива.
Искам те в живота си, Пейдж.
Искам да се оженя за теб.
Ако това означава, че трябва да те изчакам да завършиш медицина,
да станеш доктор и там каквото друго искаш,
тогава ще го направя.
Ще чакам.
Дания не е готова за кралица като мен.
Ами тогава ще трябва да се подготви...
...защото аз съм готов.