Amadeus (1984) (Amadeus CD2.sub) Свали субтитрите
Един слуга лази по пода, и знаете ли защо?
Не защото е угнетен, а защото мери пространството.
И знаете ли за какво?
За леглото си.
За брачното му ложе.
Да види дали ще се побере там!
Закъсня!
Спазвай такта!
Избърза!
Моцарт вече репетира.
В такъв случай, господа, мисля...
че трябва да му помогнем с всички сили.
И да го предпазим от гнева на императора.
Какъв гняв?
- Заради балета.
Какъв балет?!
Нали Негово величество изрично забрани
в операта да се играе балет?
Може ли да поговорим?
- Разбира се, г-н Директор.
Още сега.
5 минути почивка.
Не знаете ли, че Негово величество изрично забрани да има балет?
Това не е балет, а сватбарски танц.
Точно така - танц!
Щом е част от действието, той не би забранил.
Опасно е да тълкувате заповедите му! Дайте ми партитурата.
Благодаря.
Какво правите, г-н Директор?
Какво правите?
Махам това, което не е трябвало да слагате.
Нямам към кого друг да се обърна.
Какво има?
- Не е за вярване!
Директорът скъса една част от партитурата.
Казва, че трябва да преработя операта.
Но в този вид тя е съвършена.
Не мога...
да преработя нещо съвършено!
Моля ви!
Не можете ли да поговорите с него?
Оставете го! Розенберг не е ваш приятел.
Щях да го убия! Наистина щях да го направя!
От яд хвърлих партитурата в огъня.
Изгорил сте я?!
Не! Жена ми я извади навреме.
Слава богу!
Не е справедливо такъв човек да има власт над работата ни.
Други пък имат власт над него.
Ще занимая императора с този въпрос.
Ваше превъзходителство, ще го сторите ли?
От все сърце, Моцарт!
Благодаря ви!
Моля ви, г-н Моцарт, "това не са свети мощи!"
Естествено пред императора не казах нищо.
Отидох в театъра, готов да излъжа...
когато в средата на третото действие
за мое удивление се появи императорът,
който никога не присъстваше на репетиции!
Какво е това?
Не разбирам... Нещо модерно ли е?
Г-н директорът махна музиката на балета,
която трябваше да бъде на това място.
Защо?
По ваше нареждане.
Вие заповядахте в оперите да няма балет.
Салиери... Харесва ли ви това?
Въпросът не е до харесване.
Така повелява вашият указ.
Погледнете ги!
Не! Това е пълна глупост!
Покажете ми сцената с музика.
Подчинявайте се!
- Слушам.
Може ли да видим сцената с музика?
Разбира се, г-н директор.
Върнете дворцовия декор.
Възстановеното трето действие
беше дръзко и бляскаво.
А четвъртото...
беше зашеметяващо!
Видях жена, предрешена като слугинята,
да чува от мъжа си първите нежни слова, изказани от години,
само защото той я взема за друга.
Чух как музика на неподправено опрощение изпълва театъра
и въздава прошка на всички присъстващи.
Самият бог пееше пред целия свят
чрез този дребосък... неудържимо...
и правеше моето поражение още по-болезнено.
И знаете ли какво се случи тогава?
Чудо!
Благодарение на тази прозявка
поражението ми се превърна в победа.
Добре че императорът се прозина само веднъж.
При три прозявки,
операта щеше да падне още същата вече. Две прозявки - най много след една седмица
При една прозявка
за композитора все още има надежда.
Само 9 представления и я свалят от сцената!
Знам...
Знам, че е възмутително.
Но ако публиката не харесва творбите ни,
трябва да го приемем философски.
Но кое не харесват?
Вие подложихте императорското ухо на твърде голямо изпитание.
На него един час му е много,
а вие му поднесохте четири!
На вас самия как ви се стори?
Хареса ли ви изобщо?
Великолепна беше!
Разбира се.
Това е най-хубавата опера, написан досега.
Знам.
Защо нямаше публика?
Надценявате нашите скъпи виенчани.
Дори не сте маркирал края на ариите,
за са знаят къде да ръкопляскат.
Трябва да взема уроци при вас за тези неща.
Не бих се осмелил...
И все пак, с риск да ви досадя,
бих искал да ви покажа новата си творба.
За мен това ще бъде чест.
Не, честта ще бъде изцяло моя.
Аз смятам...
Аз смятам, че това е най-хубавата опера,
писана досега.
Салиери, вие сте най-сияйната звезда
на музикалния небосвод!
Вие правите чест на Виена и на мен!
Моцарт... Много мило, че дойдохте.
Как мога да не дойда?
Браво, маестро.
Хареса ли ви моята творба?
Не вярвах, че е възможно да има такава музика.
Ласкаете ме.
Като чуе човек такива звуци, казва си:
Това е само Салиери!
Я, имаме гости!
Браво, аз водя още.
Станци, нали познаваш моя добър приятел Шикамедер?
Влизайте!
Не се срамувай! Това е едно чудесно момиче...
Волфи!
- Да любов моя?
Тези господа са от Залцбург.
Ние тъкмо си говорехме за Залцбург.
Волфи... Баща ти е починал.
Така се роди ужасният призрак
от неговата следваща и най-мрачна опера.
На сцената се изправяше мъртвият командор
и само аз разбирах,
че това злокобно видение беше Леополд,
възкръснал от мъртвите.
Волфганг бе призовал собствения си баща
да обвини сина си пред целия свят.
Зрелището беше смразяващо и прекрасно!
И в този момент...
ме обзе лудостта...
Лудостта на раздвоението...
Направих така, че "Дон жуан" да се играе
само 5 пъти във Виена.
Но аз тайно посетих всяко от тези представления,
за да се преклоня пред звуците,
които, изглежда, дочувах само аз.
Тогава проумях, че този огорчен старец
все още, дори от небитието, владее духа на сина си.
И аз прозрях един начин,
един ужасен начин,
най-сетне да възтържествувам над бога!
Г-н Моцарт... Дойдох за да ви възложа работа.
Каква работа?
Една траурна меса..
Кой е умрял?
Един човек, който заслужава реквием.
Кой сте вие?
- Аз съм само пратеник.
Приемате ли?
Ще ви се заплати добре.
Приемате ли?
Работете бързо
и никому не казвайте какво пишете.
Скоро ще дойда пак.
Планът ми беше толкова прост,
че направо се ужасявах.
Първо трябва да получа траурната меса,
а сетне да постигна смъртта му.
Какво?
Неговото погребение!
Само си представете... Катедралата
и нея събрана цяла Виена!
Малкият ковчег на Моцарт в средата...
И изведнъж
в тишината се разнася музика!
Божествена музика струи над множеството.
Една грандиозна траурна меса -
реквием за Волфганг Моцарт,
написан от неговия верен приятел
Антонио Салиери!
Каква възвишеност! Каква дълбочина!
Каква страст отеква в музиката!
Салиери най-сетне е бил осенен от бога,
а бог принуден да слуша
е безсилен да запуши ушите си!
Накрая аз щях да му се надсмея!
Единствено ме тревожеше самото убийство.
Как се прави това?
Как се убива човек?
Едно е само да си го представяш,
а друго,
когато трябва да го извършиш
със собствените си ръце.
Влез!
Идвам на вечеря.
Вечеря? Да не сте луд? Аз съм благородник.
Вечерям само с хора на моето равнище.
Спрете!
Внимавайте!
Стой мирен!
Аз съм прочут ездач!
А аз съм прочуто конче.
Дай ми един къч, мой мили,
и аз ще ти дам сърцето си.
Заведи ме в своята конюшня
и нивга няма да се разделим.
Убий ме! Убий ме!
Ще си сготвим сопраново рагу.
Ще си сготвим сопраново рагу...
Млъкнете!
До гуша ми дойде от тази песен!
Дай му сено, мой мили,
и аз ще ти дам сърцето си.
Лепорело! Донеси сено.
Надяваме се, че останахте доволни
от нашето представление.
Обичайте нашия гълъб - гълъба на мира и любовта.
Хареса ли ви?
- Чудесно беше!
Обичаш дребосъците, нали?
Голям смях падна!
- Конят ми хареса.
Ако беше поставил "Дон Жуан" тук,
щеше да имаш небивал успех.
Мястото ти е тук,
а не в префърцунения двор. Тук можеш да пишеш каквото си поискаш!.
Колкото повече фантазии, толкова по-добре. Хората обичат фантазията!!
Напиши партия, подходяща за мен, и няколко закачливи песни
и аз ти гарантирам невероятен успех!
Какво ще кажеш?
- Колко ще му платите?
Виждам, че водиш и своя импресарио.
Ами госпожо...
какво ще кажете
за половината от постъпленията?
Половината? Станци!
- Аз говоря за сега.
Колко ще му дадете в предплата?
Веднага, в брой.
Веднага?
Да не мислите, че съм императорът?
Трябва да си вървя.
Следващият номер ще ви хареса.
Няма да правиш това.
- Защо?
Парите ни трябват сега! Или ти плаща сега, или изобщо не започваш работа.
Нямам вяра на този човек.
Не ми харесва какво е направил с операта ти!
Беше просташко!
- Но ти хареса, нали?
Няма да видиш и един грош.
Искам го тук, в ръката си!
Ще ти го сложа в ръката.
Нищо няма да ми слагаш в ръката, докато не видя парите!
Не отваряй.
Защо?
Кажи му,че ме няма!
Кажи му, че го пиша.
Да дойде друг път.
Да не попречих нещо?
- Не.
Къде е нашият приятел?
- Няма го.
Но каза да ви предам, че го пише.
Това ли е?
Доволен ли е от работата?
Какво е това? Реквием?!
Той да не мисли, че имам погребално бюро?
Остави го!
Остави го! Това не е за теб!
Съжалявам.
Готов ли си? Завърши ли го?
Кое?
- Водевила, какво друго?
Да.
- Може ли да го видя?
Не.
Защо не?
- Защото няма нищо за гледане.
Аз те попитах дали ще можем да започнем репетиции другата седмица и ти каза "Да".
Ами ще можем.
- Тогава къде е?
Тук.
Всичко е тук, в тиквата ми.
Останалото са само...
Драсканици и дрънканици, дрънканици и драсканици.
Искаш ли едно питие?
Знаеш ли колко хора съм наел? Те чакат теб!
Оставете го!
Аз плащам на тези хора!
Той прави всичко възможно.
Плащам им да те чакат! Това е нелепо!
Знаеш ли кое е нелепо! Вашето либрето е нелепо!
Само един малоумен би дал на Волфи такъв боклук!
Вълшебни флейти!
И какво толкова интелигентно има в реквиема?
- Пари!
Вие сте луда.
Тя е луда, Волфи.
- Така ли?
Напиши го Волфи.
Само го напиши върху хартия.
Докато е в главата ти, никой няма полза от него.
По дяволите траурната ти меса!
Успокойте се! Какво се е случило?
Повече няма да работя там!
Защо? Какво е станало?
Вие не знаете какво е там...
Г-н Моцарт ме плаши.
По цял ден пие,
.после взема лекарството и става още по-зъл.
Работи ли?
Страхувам се, господине!
Той говори несвързано!
Работи ли?
Предполагам.
Все седи и пише някаква глупава опера.
Не ме карайте да се връщам там!
Срах ме е! Ужасно ме е страх!
Сигурна ли сте, че пише опера?
Още не съм готов.
Пренебрегвате поръчката ми?
Не, не... Обещавам ви...
Ще напиша нещо чудесно. Най-доброто...
Това е жена ми Станци...
Бях болен, но сега съм добре. Нали?
Да, сър. Той е добре сега.
Работи много усилено.
Дайте ми още две седмици. Моля ви.
Колкото по-скоро свършите, толкова по-щедро ще ви възнаградя!
Мисля, че наистина си полудял.
Трепеш се като роб за този актьор който няма да ти плати.
А това...
това тук не е призрак,
а истински човек, който ти предлага истински пари.
Защо, за бога не го довършиш?
Можеш ли да ми изтъкнеш поне една причина?
Това ме убива.
Пиян си нали?
Кажи ми честно. Пил ли си?
Това не е справедливо!
Аз се тревожа за теб.
Правя всичко възможно да ти помагам.
А ти само пиеш, говориш глупости и ме плашиш.
Връщай се в леглото!
Моля те...
Позволи ми да поседя тук.
Нека постоя при теб.
Аз го направих!
Казах и: Върви! Веднага!
Ето ти пари... иди на минерални бани
и си възстанови здравето.
Онемях от възмущение...
когато я видях...
Не можех да повярвам на очите си...
Чудовище такова! Никой не те интересува...
Само ти и твоята музика.
Предупреждавах я!
Избери си мъж и казах, а не хлапак.
Ако се омъжиш за него, няма да имаш и цукало!
Ти, самовлюбен...
...егоист, това си ти. Егоист.
Един обикновен егоист! Слушаш ли ме?
Вдигнете го.
Внимателно! Елате с мен!
Ти! Следвай ме.
Свърши ли?
- Да свърши. Свърши...
Вървете си!
Вървете!
Вървете!
Къде е жена ви?
Къде е жена ви?
И тя не е добре. Отиде на бани.
Вие сте толкова добър към мен...
Благодаря.
Моля ви.
Говоря за това, че дойдохте на моята опера.
Единствен вие от колегите ми дойдохте.
Нищо, написано от вас, не бих пропуснал.
Това е само водевил...
- Не.
Това е възвишено произведение!
Вие сте царят на операта!
Ще ви кажа...
Вие сте най-великия композитор, когото познавам.
Наистина ли?
Това е той.
- Кой?
Мъжът...
Дошъл е.
Кажете му да си иде.
Кажете му, че още работя. Не го пускайте.
Не! Чакайте!
Попитайте го дали може да ми даде пари сега.
Ако го стори, по-бързо ще довърша реквиема.
Г-н Салиери...
Може ли да влезем?
- Недейте.
Тай спи.
Добре ли е?
Да, но е изтощен.
Имаше световъртеж,
Нищо повече.
Кажете му, че сме идвали.
Разбира се.
Дайте му това.
Това е неговият дял...
... да повдигне духът му.
- Разбира се!
А сега лека нощ. Вие бяхте...
самото съвършенство... Наистина.
Благодаря.
Какво стана?
Каза да ви предам това.
А ако довършите творбата до утре вечер...
ще ви плати още 100 дуката.
Това е прекалено скоро!
Утре вечер...
Невъзможно е!
100 ли каза?- Да.
Много е скоро!
Не бих ли могъл да ви помогна?
Ще го направите ли?
Всъщност можете...
Искам да замина.
- Къде?
Ще се върна във Виена.
Сега ли?
Да.
- Защо?
Изпитвам угризения.
Изпитвам угризения, че съм тук.
Докъде бях стигнал?
До "Спомням си...".
А сега "Конфутатис". Конфутатис маледектус -
... проклети да са грешните.
А това как се превежда?
"Осъдени на адски огън".
Вие вярвате ли в това?
- В кое?
В огъня, на който вечно се печеш...
О, да.
Това възможно ли е?
Хайде на работа.
Завършихме във Фа-мажор.
А сега...
...ла-минор.
Конфутатис. Ла-минор.
Започват вокалните партии.
Първо басите. Второ време на първия такт...
А размерът?
Нормален. Второто време на първия такт -
ла
Второто време на втория такт...
Разбирате ли?
- Да, ре-диез?
Точно така.
Второто време на третия такт - ми.
Разбирате ли ме? Покажете!
Добре.
А сега тенорите.
Четвърто време на първия такт - до.
Втори такт. Четвърто време - ре.
Да, продължавайте.
Второ време на четвъртия такт - фа.
Сега оркестъра. Втори фагот, бас тромбони и баси...
Еднакви ноти и ритъм.
Първи фагот, тенортромбони, и тенори...
Диктувате много бързо.
Твърде бързо!
- Записахте ли?
Първи фагот какво?
- С тенорите.
Еднакво?
Инструментите дублират вокалните партии...
А сега тромпетите и тимпаните.
Тромпетите са в - ре.
Чуйте!
Тромпетите са в ре - тоника и доминанта. Първи и трети такт.
Връзва се с хармонията.
Да, разбирам. Това ли е всичко?
Не. За да е истински огънят, струнните инструменти в унисон...
В началото - до.
Като това!
От следващия такт се ускорява.
Записахте ли?
Покажете!
Прекрасно е!
- Да. Да. Продължавайте.
Запишете го.
Вока ме - с тих глас.
До-мажор.
Сопраните и алтите на терци...
Алтите в до-мажор, сопраните над тях.
Сопраните стигат до фа на втората вока.
А отдолу - само цигулкови арпежи.
Изходяща гама и край.
Това е. Записахте ли?
Диктувате бързо.
Момент...
Покажете ми всичко!
От началото!
Искате ли да си отдъхнете?
Не! Не съм уморен!
Ще спрем...
...за малко. След това ще довършим "Лакримоза".
Мога да продължа, уверявам ви!
Ще постоите ли при мен, докато подремна?
Няма да ви оставя!
Толкова се срамувам.
От какво?
Бях пълен глупак.
Мислех, че нехаете за работата ми...
...и за мен.
Простете ми.
Какво правите тук?
На съпругът ви...
... му прилоша.
Аз го доведох вкъщи.
Защо точно вие?
Защото бях наблизо, госпожо.
Благодаря ви. Можете да си вървите.
Той си нуждае от мен.
Не се нуждае.
Не ви искам тук.
Моля ви, вървете си.
Той ме помоли да остана.
И аз ви помолих...
Върнах се.
Толкова много ми липсваше.
Ако само ми беше показал,
че имаш нужда от мен.
Ще се постарая да бъда по-оправна.
Какво е това?
Не, Волфи! Само това не!
Вече няма да работиш по това нещо.
Аз реших...
Това не е неговият почерк!
Моят е.
Аз му помагах.
Той повече няма да пише това.
От него му става зле.
Лека нощ.
Съжалявам, че нямаме слуги, които да ви изпратят.
Моля ви, изпълнете желанието ми.
Ще изпълня неговото.
Вашият милостив бог...
Той унищожи своя любимец.
Вместо да позволи на посредствеността
най-скромно да участва в неговата слава,
той уби Моцарт,
а мен остави жив за да се терзая.
32 години терзания.
32 години, чезнех бавно и мъчително...
Моята музика...
... губеше силата си...
...все повече, и повече...
и днес вече никой не я изпълнява.
А неговата...
Добро утро, професоре.
Време е за тоалета ви.
Приготвили сме ви любимата закуска -
Сладки кифлички! Той много ги обича.
Съвсем топли.
Ще говоря от ваше име, Отче.
От името на посредствеността, която шества по света.
Аз съм нейното олицетворение.
Аз съм нейният светия-покровител.
Посредствени, където и да сте...
Опрощавам ви греховете!
Опрощавам ви греховете!
На всички ви опрощавам греховете...