Tystnaden (1963) Свали субтитрите
Ингрид Тулин Гунел Линдблом
Юрген Линдстрьом Хокан Янберг Биргер Малмстен Едуардо Гутиерес Нилс Валд
Какво значи това?
Не зная.
Какво гледаш?
- Краката ти.
Защо?
Те ни разхождат наоколо... всеки на своите си.
Не е ли по-добре да се обърнем към доктор?
Студено ли ти е?
- Малко.
Ужасна горещина е.
Ако си отпочина сега, ще можем да си заминем утре.
Колко мило!
- Знам, че искате да си тръгнете.
Наистина ли е задушно тук?
- Доста...
Тогава отвори прозореца.
Може ли да затворя вратата?
- Разбира се.
Юхан, ела и ми изтъркай гърба.
- Идвам.
Ето така.
Изчакай ме в другата стая.
Ще легнем да подремнем.
Свали си ризата и панталоните.
Ела тук...
Да...
Вземете.
Мамо!
Ох, Юхан, тихо! Казах ти, че искам да спя.
Здравейте, господине.
Много тен си си сложила.
Излизам.
- Чакай!
Какво има?
- Нищо.
Добре тогава...
Това е жестоко унизително, не мога да го понеса!
Трябва да се стегна.
Да запазя самообладание... аз съм уравновесен човек...
Божичко, моля те, позволи ми да умра вкъщи!
Така е по-добре.
Трябва да опитам да хапна нещо, гладна съм.
Колко глупаво от моя страна да пия на празен стомах.
Благодаря.
Гладен ли си?
Ела, вземи си нещо за хапване от мен.
Мъчно ли ти е за вкъщи?
В понеделник ще си бъдем там.
И ще мога да ида при баба?
- Разбира се, веднага.
Колко дълго ще стоя там?
- Цялото лято и зимата също.
Ще ходиш на училище там.
Мама ще идва ли да ме вижда?
- Сигурно.
И татко също?
- Ако има време.
Но той е зает човек.
- Така е...
Но там има други приятни неща. Коне...
Аз по-скоро се боя от конете.
Е щом е така...
Има и зайчета... Ще можеш и да плаваш в морето с чичо си...
Водата е чудесна, и толкова бистра, че можеш да видиш дъното.
Не унивай.
Ти ще бъдеш ли там?
Ще можете да ловите и риба.
Какво си хващал?
- Костур. И понякога клен.
Хапнах достатъчнo, благодаря.
Остави вратата отворена, моля те.
Мога да ти нарисувам нещо хубаво ако искаш.
Не се притеснявай. Мама скоро ще се върне.
И аз съм тук.
По-добре ли си? Това е хубаво.
Какво правиш?
- Работя, както виждаш.
Тогава си гледай работата и не ме шпионирай.
Като си помисля само, че ме беше страх от теб!
Кога ще си отидем вкъщи?
Довечера, може би.
И Естер ли ще дойде с нас?
- Не зная.
Как се казва този град?
- Тимуку, струва ми се.
Какво е това - музика?
Свършиха ми цигарите.
- Моите са на бюрото.
Може ли да си взема две?
- Разбира се.
Много благодаря.
Вие двамата ще си заминете с нощния влак.
Можем да останем ако искаш.
Аз не съм в състояние да пътувам все още. След няколко дни може би.
Каква e тази музика?
- Бах.
Приятна е.
Ще изляза за малко. Не ми понася жегата тук.
Ще се върна бързо. Защо не почетеш малко на Естер?
Върви, докато ти го позволява съвестта.
Юхан, излез за малко, моля те. Искам да поговоря с Ана.
Нали щях да ти чета?
- По-късно.
Мамо, ще изляза в коридора.
- Не се отдалечавай много.
Къде беше днес?
- На разходка.
И къде по-точно?
- Наблизо.
Дълга разходка беше.
- Не исках да се връщам тук.
Защо?
- Нямах желание.
Лъжеш.
Искаш ли подробности?
Само ми отговори на въпросите.
Помниш ли зимата преди 10 години, когато останахме с татко в Лион?
Аз бях с Клод.
Тогава ти също ме разпитваше.
Каза, че ще ме издадеш на татко, ако не ти разкажа всичко подробно.
Отидох на кино и седнах в ложата отзад.
Един мъж и една жена се любеха точно пред мен.
Когато свършиха си тръгнаха.
После срещнах някакъв мъж в бара.
Той седна до мен и започна да опипва бедрата ми.
След това го направихме на пода.
Затова ми беше изцапана роклята.
Вярно ли е това?
- Защо да те лъжа?
Наистина, защо ли?
Случва ми се и да лъжа.
- Няма значение.
Наистина гледах една двойка, докато се любеха.
След това отидох в бара, и този мъж тръгна с мен.
Не знаех къде да отидем, затова влязохме в църква.
И го направихме в един мрачен ъгъл между колоните.
Там беше по-хладно.
Разбирам.
Този път първо си съблякох роклята.
Не е ли по-добре да си легнеш?
Поседни до мен. Тук, на края на леглото.
Само за малко.
Отиваш на среща с него?
Моля те, недей...
Не тази вечер.
Толкова е мъчително.
- Защо?
Защото...
чувствам се унижена.
Сигурно мислиш, че ревнувам.
Трябва да тръгвам.
Щеше да ми четеш.
Изглеждаш странно.
Какво ще кажеш да ми почетеш сега?
Ще ти покажа моите Пънч и Джуди вместо това.
Помощ! Умирам!
Какво каза той?
- Не знам.
Когато е уплашен, говори по този забавен начин.
Не може ли да попее?
Не, докато все още е сърдит.
Колко хубаво...
Колко е хубаво, че не се разбираме един друг.
Иска ми се Естер да е мъртва.
Естер...
Защо превеждаш?
За да можете да четете книги, написани на чужд език.
Знаеш ли този език?
- Не, но научих няколко думи.
Не забравяй да ми ги запишеш и на мен.
Няма да забравя.
Защо мама не иска да стои с нас?
Но тя стои.
Не, тя постоянно излиза някъде.
Излиза само да се поразходи.
- Не само.
Тя се срещна с някакъв. И се целуваха, целуваха.
И после влязоха в една стая.
Сигурен ли си?
- Видях ги с очите си.
Изми ли се хубаво?
- Не, трябва ли?
Надявах се да си прекараме добре това пътуване.
Но в действителност...
- Аз добре се забавлявах.
Мама е единствената, която може да те докосва, нали?
Ние и двамата обичаме мама, и ти и аз.
Знаеш ли как е "лице" на този език?
"naigo" а ръка е "kasi".
Понеже е болна, иска всичко да е по нейному.
Винаги ми намира кусури.
Вика ми - "Чревоугодник".
"Погледни се каква си дебела"
"Имаш нужда от диета".
Обичам храната.
И тя също, ако не пиеше толкова много.
Но съм добър шофьор все пак.
Дори Естер го признава.
Там ли сте?
Какво искаш?
Трябва да поговоря с теб.
Тя e там.
Плаче.
Ана? Къде сте?
С какво съм заслужила това?
- Нищо специално.
Само това, че непрекъснато опяваш за своите принципи -
и постоянно повтаряш колко важни били те.
Но това е само въздух под налягане.
Искаш ли да знаеш защо?
Ще ти кажа.
Всичко се върти около твоето его.
Не можеш да живееш без своето превъзходство.
Всичко трябва да е важно и значително до отчаяние...
и господ знае още какво.
- Как иначе бихме могли да живеем?
Позволих си да вярвам, че си права.
Опитвах се да бъда като теб, защото ти се възхищавах.
Не осъзнавах, че ти не ме харесваш.
- Това не е вярно.
О, да, вярно е.
Никога не си ме харесвала, но не го осъзнавах преди.
И по някакъв начин се боиш от мен.
- Не ме е страх от теб.
Обичам те.
Постоянно говориш за любов.
- Не ми казвай...
Какво не трябва да ти казвам?
Че Естер е изпълнена с омраза?
Или това е само глупава моя мисъл?
Ти ме мразиш, точно както мразиш и себе си.
Мен, и всичко свързано с мен.
Ти си изпълнена с омраза.
Ти си много интелигентна -
превеждаш толкова фантастични книги,
можеш ли да ми отговориш на този въпрос?
Когато татко почина, ти каза: "Не искам вече да живея."
Тогава защо си все още тук?
Заради мен или заради Юхан?
Или заради работата си, може би?
Или поради някаква специална причина?
Сигурна съм, че погрешно си възприела всичко.
Недей да използваш този тон!
Махай се! Остави ме на мира!
Горката Ана.
Защо не млъкнеш?
Горката Ана.
С Юхан ще идем отсреща да хапнем нещо.
Заминаваме с влака в 2 часа.
Тази жега е ужасна.
Довиждане. Ще се върна скоро.
- Довиждане.
Дайте ми нещо за писане.
За Юхан
ДУМИ НА ЧУЖД...
Тя си тръгна преди час и взе момчето със себе си!
Еректирала плът...
Всичко се свежда до набъбнала плът и секреция.
Изповед преди последното причастие:
Миризмата на сперма ми е противна.
Имам изострено обоняние -
и смърдях на вмирисана риба когато бях оплодена.
Но това е по избор.
Не исках да приема тази отвратителна роля.
Но сега ми е ужасно самотно.
Опитваме различни отношения и всички ни се струват безстойностни.
Влиянието е прекалено силно.
Имам предвид влиянието...
лошото влияние.
Трябва да следите всяка своя крачка -
сред всичките призраци и спомени.
Целият този разговор...
Няма нужда да се обсъжда самотата.
Напразно губене на време.
Дайте ми нещата за писане.
Сега се чувствам много по-добре, нека ви разкажа.
Знаете ли как се нарича моето състояние? Еуфория.
Същото беше и с татко. Той се смееше и шегуваше.
А после ме поглеждаше и казваше:
"Това е вечността, Естер"
Беше толкова добър...
въпреки, че беше такъв голям и тежък мъж.
Тежеше колкото 30 павета.
Бих искала да видя мъжете, които са носели ковчега му.
Толкова съм уморена.
Не, не искам да умирам така!
Не искам да се задуша!
Ох, това беше ужасно. Толкова се изплаших.
Ужасно е. Не искам да се случва пак.
Къде е доктора? Съвсем сама ли трябва да умирам?
Не се страхувай. Няма да умирам.
Сега ще се съвзема.
Разбира се.
Написах ти писмо, точно както ти обещах.
На пода е...
...ако можеш да го намериш.
Важно е. Ти ще разбереш.
Трябва да побързаме, влака тръгва след един час.
Не се страхувай.
Не се страхувай.
Побързай, Юхан, чуваш ли?
Хубаво е, че си тръгвате.
Не съм те питала за мнението ти.
Какво e това?
- Естер ми е написала писмо.
Може ли да го видя?
"За Юхан, Думи на чуждестранен език."
Колко мило от нейна страна.
Превод: BENIX