Amadeus (1984) (Amadeus CD1.sub) Свали субтитрите
Прости на своя убиец!
Признавам - аз те убих...
Да, аз те убих! Прости ми!
Имай милост!
Имай милост! Прости на своя убиец!
Прости ми, Моцарт!
Г-н Салиери, отворете вратата!
Приготвили сме ви нещо специално!
Много ще ви се услади!
Ах, колко е вкусно!
Повярвайте, господине,
по-вкусно нещо не съм ял през живота си!
Не знаете какво изпускате...
Стига вече господине! Отворете вратата!
Ако не отворите, ще изядем всичко
и нищичко няма да ви оставим.
А аз няма да стъпя повече при вас!
А М А Д Е У С
Добро утро, отче.
Г-н Салиери?
Оставете ме.
Не мога да оставя една страдаща душа.
Знаете ли кой съм аз?
Това няма значение.
Всички хора са равни пред Бога.
Нима?
Изповядайте се пред мен.
Аз ще ви предложа божията прошка.
Доколко разбирате от музика?
Разбирам малко... Учил съм на младини.
Къде?
Тук, във Виена.
Тогава това трябва да вие е познато.
Не бих казал, че ми е познато.
Какво е?
Навремето бе популярна мелодия.
Аз я написах.
А това?
Когато го изпълних, пожънах огромен успех.
Съжалявам, но не ми е твърде познато.
Нито една моя творба ли не помните?
Бях най-популярния композитор в Европа!
Написал съм 40 опери!
Ами това?
Да, знам го!
Прекрасно е!
Но не знаех, че вие сте го написал.
Не съм аз!
От Моцарт е.
От Волфганг...
... Амадеус Моцарт...
Онзи, за чиято смърт вините себе си?
Нима сте чул?
А вярно ли е?
За бога, сине!
Ако имаш да изповядаш нещо,
стори го сега!
Дай покой на душата си!
Той... бе моят идол.
Моцарт...
Зная името му, откакто се помня.
Още си играех с децата,
а той вече свиреше пред крале и императори.
Дори пред папата в Рим!
Признавам, завиждах му.
Когато слушах мълвите...
не за възхитителното дете чудо,
а за баща му, който го научил на всичко...
Моят баща нехаеше за музиката.
Когато му казвах
колко искам да бъда като Моцарт,
той ми отвръщаше:
"Защо? Да си дресирана маймуна ли искаш?
Да те влача из Европа като палячо от цирка?"
Как можеш да му обясня
какво е музиката за мен?
Докато баща ми се молеше горещо
бог да закриля търговията,
аз шептях тайно...
чрезмерно горделива за момче молитва.
"Боже, направи ме велик композитор!
Позволи чрез музиката да прославя теб,
а и сам да се прославя!
Направи ме всепрочут, направи ме безсмъртен!
След моята смърт
нека ме споменават с обич заради творбите ми.
В замяна аз ще ти отдам
своето целомъдрие...
... трудолюбие...
и най-дълбоко смирение всеки миг от живота си.
Амин."
Знаете ли какво стана?
Чудо!
Животът ми завинаги се промени.
Явно това всичко бе божие дело!
И както бях отчаяно момченце
от затънтено градче,
тъй се озовах тук,
във Виена - градът на музикантите
и на император Йозеф - кралят на музиката!
След няколко години, бях придворен композитор!
Седях до императора на Австрия!
Свирех с него дуети,
поправях го при разчитане на партитурите.
Всъщност той нямаше никакъв слух.
Но какво значение имаше това?
Нали обожаваше моята музика!
Всички ме харесваха...
И аз се харесвах...
докато не се появи той...
Пристигна във Виена да изпълни своя творба
в двореца на господаря си - архиепископа на Залцбург.
Отидох там горящ от нетърпение да го открия.
Тази вечер...
...промени живота ми.
Бродех из салона
и се опитвах да гадая.
Той бе написал първия си концерт на 4 години,
първата симфония - на 7,
а първата си опера - на 12!
Дали му личи?
Такъв талант изписва ли се на лицето?
Кой ли от тези тук
може да е той?
Моцарт го няма.
Престани!
- Преставам!
Ето преставам!
Бавничко...
Ето виждаш ли?
Престанах.
Сега обратно.
- Не!
Незнаеш къде се намираш.
Тук всичко става отзад напред.
Хората вървят, танцуват и пеят назад...
дори говорят на обратно.
Това е глупаво!
Защо? Нали пърдят назад.
Кажи: Мъка ми е.
Да, ти си жива мъка!
Кажи го отзад напред, празноглавке!
Мъка ми е. - И на мен.
Ей ма акам.
Нем аз ес ижъмо.
Няма да играя
- Кажи го де, това е сериозно!
Много е важно.
Отзад напред ...
Омъжи се за мен!
Няма! Ти си дявол!
Мачибо ет за он.
Но аз... те обичам.
Акиндаз шедя имад.
- Какво?
Да ми ядеш...
Да ми ядеш задника.
Дявол! Мръсник!
Моята музика...
Започнали са без мен!
Това беше Моцарт!
Това кикотещо се цинично изчадие,
което току що видях да лази по пода...
Изключително добре се получи!
Виенчани разбират от хубава музика, не мислите ли?
Разбира се.
Ваше високопреосвещенство...
А, Моцарт! Защо?
Какво защо, сър?
Защо трябва да ме унижава
пред гостите един от слугите ми?
Превръщате свободата в свободия!
Ако не сте доволен, може да ме уволните.
Незабавно ще се върнете в Залцбург.
Баща ви ви очаква там.
- Не ваше високопреосвещенство!
Изпълнен със смирение, предпочитам да ме уволните.
Очевидно ви разочаровам.
Нямам такова намерение.
Ще останете на служба при мен и ще се научите къде ви е мястото..
Изписаното на тази страница нямаше вид на нещо особено.
Началото - просто...
почти смешно...
Само ритмично туптене.
Фаготи, алт-кларинети -
като ръждясал хармониум.
И изведнъж високо над всички
прозвуча обой.
Един-единствен тон отекна непоколебимо,
докато не го пое кларнет,
за да го омекоти в прелестна фраза...
Това не бе композиция на дресирана маймуна.
Такава музика не бях чувал...
Изпълнена с копнеж, с неосъществим копнеж...
Сякаш чувах гласа на бога.
Извинете.
Но защо?
Защо бог избира за свое оръдие едно сквернословещо дете?
Той е забележителен! Миналия месец чух прекрасната му опера
"Идоменео - цар критски".
- Тази ли?
Изключителна досада! И аз я слушах.
Досада ли?
Младеж, който се опитва да прави впечатление като надскача възможностите си.
Пикантерии с твърде много ноти.
По-многообещаваща творба не съм чувал!
Значи трябва да го привлечем.
Добър немски композитор не ще е излишен във Виена.
Сигурен съм, че ще се изкуши от едно изгодно предложение.
Да кажем, опера на немски в Националния театър.
Чудесно, сир!
Да, но не на немски. Моля ви, Ваше величество!
Италианският е най-подходящ за опера!
Всички образовани хора са на това мнение.
Вие как мислите, камерхер?
Според мен е време да имаме опера на нашия език, сир.
Обикновен немски за обикновени хора.
А вие, капелмайсторе?
Ваше величество, аз се присъединявам
към мнението на г-н директора.
Немският език е... извинете...
твърде груб за пеене.
Придворни композиторе,
вие какво мислите?
Идеята да задържим Моцарт във Виена е интересна.
Архиепископът ще се вбеси,
ако Ваше величество цели това.
Колко сте лош, придворни композиторе!
Искам да се срещна с него. Устройте му топло посрещане.
Това е всичко!
Аз направил за вас пречудесна перука.
Стои на вас прекрасно.
Другата!
Ето ви другата. Мисля че ще ви хареса.
Ето ви третата перука
Харесва ли ви?
- Всичките са красиви.
Ех, защо нямам три глави!
Колко смешно!
Три глави...
Добро утро, господа.
Какво сте ми приготвили за днес?
Г-н Моцарт... - Kakwo toj?
Той е тук.
Значи така...Добре!
Ваше величество, дано не ви прозвучи нескромно,
но аз написах в негова чест малък приветстващ марш.
Очарователна идея! Може ли да го видя?
Нищо особено, дреболия...
Да се опитам ли?
- Ваше величество!
Да се позабавляваме.
Възхитителен е!
Може ли да го изсвиря при неговото влизане?
За мен е голяма чест!
Въведете х-н Моцарт, но бавно!
Трябва ми малко време да се поупражня.
Отлично!
Много добре, Ваше величество.
Ускорете темпото.
По-леко и след това силно.
Отново.
Браво, Ваше величество!
- Господа, моля ви...
Не се ентусиазирайте толкова!
Ваше величество...
- Недейте!
Това не са свети мощи.
Ние сме се срещали, и то тук в тази зала!
Може и да не си спомняте. Тогава бяхте на 6 годинки.
Той изнесе тук прекрасен концерт.
Като слизаше от стола, падна.
Сестра ми Антоанета го вдигна. И знаете ли какво направи той?
Скочи в прегръдките й и каза: "Ще се омъжиш ли за мен?"
Сигурен съм, че познавате тези господа. Барон Ван Свитен...
Аз съм ваш голям почитател!
Благодаря.
Капелмайсторът Боно...
Директорът на операта граф Орсини-Розенберг.
За мен е голяма чест, господине.
А това е нашият знаменит придворен композитор
маестро Салиери.
Най-сетне... Радостта ми е безмерна!
Познавам творчеството ви, господине.
Дори съчиних вариации на една ваша мелодия.
Така ли? На коя по-точно?
- "Мили мой Адонис".
Поласкан съм...
Нищо и никаква песен, но роди нещо добро.
Е той ви връща комплимента.
Салиери написа за вас този приветствен марш.
Наистина ли? Благодаря ви! Трогнат съм!
Ето го.
Да говорим по същество. Млади човече...
ще ви поръчаме да напишете опера.
Какво ще кажете?
За италиански или за немски гласувахме?
Накрая везните наклониха към италианския.
Така ли?
Не смятам, че взехме окончателно решение, Ваше величество.
Моля ви, нека бъде на немски!
- Защо?
Защото открих прекрасно либрето.
Виждал ли съм го?
Не вярвам, г-н директор. То е съвсем ново.
Ще ви го покажа.
- Добре би било!
Разкажете ни го.
За какво става дума?
Много е забавно, Ваше величество.
Действието се развива в един...
Къде?
В един харем. В един сарай...
В Турция ?!
- Именно!
И защо трябва непременно да е на немски?
Е не непременно. Ако настоявате може да бъде и на турски.
Езикът не е най-същественото.
Смятате ли, че този сюжет е подходящ за един Национален театър?{48146}{48215}Защо не? Той е великолепен!
Искам да кажа няма да показвам прелестите на наложниците!
Сюжетът е високо морален, Ваше величество.
Изпълнен е с немски добродетели.
Извинете ме, Ваше величество, но какви ли ще са тези добродетели?
Като чужденец бих искал да узная.
Назовете една немска добродетел.
Любовта, сир.
Любовта?
О, разбира се! В Италия, ние нищо не разбираме от любов!
Не разбирате, я!
Като гледам в италианската опера, как пищят мъжете, като пеят сопрано и се кокорят...
Това не е любов! Това е боклук!
Ваше величество, вие изберете езика.
Аз ще го пригодя за най-прекрасната музика,
предлагана някога на монарх.
- Нека бъде на немски.
Това е за вас.
Задръжте го.
- Аз вече го запаметих.
Какво?
Само от едно чуване?
- Мисля, че да, сир.
Покажете ни.
Нататък е същото, нали?
Май не се получава много добре, нали?
Опитвал ли сте...
Няма ли да е по-добре така...?
Или така...?
По-добре ли е? Какво ще кажете?
Благодаря ти, господи! Единственото, което исках,
беше да възпявам бога.
Той ме дари с този копнеж,
А сетне ми отне гласа.
Защо? Кажете ми...
ако не е искал да го възхвалявам с музика,
защо ми вдъхна това страстно желание,
а сетне ме лиши от талант!
Г-жа Кавалиери е тук за урок.
Маестро?
Как ви се струва?
Турска е.
Фризьорът ми каза, че тази година всичко ще бъде по турска мода.
Наистина ли?
И какво друго ви каза той?
Хайде, разкажи ми малко клюки.
Разбрах, че сте се срещнал с Моцарт.
Новините бързо се разчуват във Виена.
Било му поръчано да напише опера. Вярно ли е?
Да.
Ще има ли роля за мен?
Не.
- Откъде знаете?
Знаете ли къде се развива действието?
Къде?
- В един харем.
Какво е това?
- Бардак.
Хайде да започваме.
Как изглежда?
- Моцарт ли?
Ще се разочаровате.
- Защо?
Външният вид не винаги съответства на таланта.
Аз не държа на външния вид, маестро.
Жената с добър вкус се интересува само от таланта.
Да продължим...
Тя стоеше там!
Не знам къде и как са се запознали.
Тя стоеше на сцената пред очите на всички,
перчеше се като сладкопойна птичка.
Десет минути арпежи и шеметни гами,
които свистяха нагоре-надолу като фойерверки на панаир.
Разберете, аз бях влюбен в тази жена...
Най-малкото, страстно я желаех.
Но ви се заклевам,
че никога и с пръст не съм я докосвал.
Но не можех да понеса мисълта някой друг да я докосне,
а камо ли това изчадие!
Браво, мадам!
Вие сте перлата на нашата сцена!
Ваше величество.
Г-н Моцарт, добро постижение!
Отлично постижение. Тази вечер ни показахте
нещо съвсем ново.
Ново е, нали сир?
- Да, наистина.
Значи ви хареса.
Много ви хареса, нали?
Разбира се, хубава е.
Само от време на време...
Струва ми се, че...
Какво, сир?
От време на време ми се струва, че има...
Как да кажа...
Как беше, директоре?
Има твърде много ноти.
Добре казано - има твърде много ноти.
Не разбирам...
Нотите са точно толкова колкото е необходимо!
Нотите трябва да бъдат толкова,
колкото ухото може да поеме за една вечер.
Нали съм прав, придворни композиторе?
Да.. в общи линии - да.
Това е нелепо!
- Успокойте се млади човече.
Не се разстройвайте.
Творбата ви е талантлива,
само дето има твърде много ноти. Просто махнете няколко и ще бъде съвършена.
Кои точно имате предвид, Ваша светлост?
Скъпи Волфганг!
Това е г-жа Вебер, моята хазяйка.
Очарован съм, мадам!
За мен е така чест, сир...
Това е скъпата ми дъщеря Констанца,
годеница на г-н Моцарт.
Наистина ли? Колко мило! Моля...
Кога ще се жените?
Ами... още не сме получили благословията на баща ми...
Извинете, на колко сте години?
На 26.
Бих ви посъветвал да се ожените за тази очарователна млада дама
и останете във Виена.
И аз му казах същото, Ваше величество, но той не ме слуша.
Ваше величество, съветите ви са толкова чудесни,
толкова царствени!
Мога ли...
Ами... това е.
Волфи, донеси вода!
Моля те, донеси вода.
В този миг аз разбрах,че той я е притежавал.
Че изчадието е притежавало любимата ми!
Беше ми непонятно!
Какво си бе наумил бог?!
Сърцето ми се изпълваше със страшна омраза към този малък човек.
За пръв път в живота ми
ме връхлетяха жестоки помисли.
Не ще го приема обратно!
Синът ви е безнравствен, разглезен и суетен.
Да, така е...
Но не го корете. Вината е изцяло моя.
Бях твърде снизходителен към него.
Моля ви, Ваше високопреосвещенство,
дайте му още една възможност.
Разрешавам ви да опитате.
Бог да ви поживи! Благодаря ви!
"Изпращам ти тези спешни новини.
Пристигам във Виена.
Не предприемай нищо относно женитбата, докато не се срещнем.
Ако почиташ бащата, който посвети живота си на теб
направи каквото казвам и ме чакай."
Свързвам ви в свещен брачен съюз.
Нека тези, които Бог е свързал,
никой да не може да раздели.
В името на отца и сина, и светия дух..
"Татко, ти каза, че Виена е градът на музиката.
Да го завладееш, значи да завладееш Европа.
С помощта на моята съпруга аз мога да го направя.
Когато забогатея, ще дойдеш да живееш с нас и ще бъдем щастливи."
Това е моята племенница принцеса Елизабет.
Тя ме помоли да й препоръчам подходящ учител по музика.
Мисля, че съм намерил подходящият човек.
Ваше величество, това би било голяма чест!
Мислех си за Моцарт. Какво ще кажете?
Идеята е интересна, но...
Единствената ми грижа е да ви предпазя
от разни подмятания за фаворизиране.
Фаворизиране...
Какво значи това?
- Koe?
Да давам свои творби на някаква комисия заради едно момиченце!
Негово величество желае това.
Императорът да не ми се сърди?
Точно обратното.
- Тогава защо не ме назначава?
Then why not appoint me to the post?
Вие сте единственият композитор тук.
Не, но съм най-добрият!
Малко скромност няма да ви навреди.
Кой е в тази комисия?
Капелмайсторът Боно, граф Орсини-Розенберг...
и разбира се, придворният композитор Салиери.
Естествено италианците! Винаги италианците!
Всичките са музикални профани!
И те ли ще оценят моята музика?!
Млади човече, ако искате този пост,
трябва да предадете своите творби наравно с другите си колеги.
Трябва ли?
Няма да ги предам!
Какво обичате?
Г-жа Моцарт?
Идвам от името на съпруга си.
Донесох ви негови творби, за да се кандидатира за поста.
Много мило, но защо той не дойде лично?
Ами той е страшно зает, господине.
Разбирам...
Ще ги разгледам при първа възможност.
За мен ще бъде чест.
Моля, поздравете го.
Не може ли да ги прегледате сега?
Ще ви почакам.
- В момента съм зает.
Оставете ми ги. Тук ще са на сигурно място.
Не мога да направя това.
Разбирате ли, той не знае, че съм тук.
значи не ви изпраща той?
Не господине. Идеята беше моя.
Разбирам.
Положението ни е безнадеждно.
Тази служба ни е необходима.
Мъжът ми харчи повече, отколкото печели.
Не че е мързелив. По цял ден работи.
Работата е там, че не е практичен
Парите изтичат между пръстите му.
Нека да ви почерпя с нещо.
Знаете ли какво е това?
"Гърдите на Венера".
Захаросани кестени с коняк.
Хайде, вземете си!
Имат изумителен вкус!
Чудесни са!
Благодаря, Ваше превъзходителство.
Не ме наричайте така!
Звучи много резервирано.
Не съм се родил придворен композитор.
И аз съм от едно малко градче.
Също както мъжът ви.
Сигурна ли сте, че не можете да ги оставите
и да дойдете пак?
Изкушавате ме господине,
но се боя, че е невъзможно.
Волфганг ще побеснее, ако види, че липсват.
Това са оригинали.
- Оригинали?!
Да, сър. Той не ги преписва.
И това са оригиналите?
Поразително! Не беше за вярване!
Това бяха първите и единствени чернови!
По тях нямаше никакви поправки.
Нито една!
Той бе записвал музика,
Бе писал страница след страница,
сякаш просто под нечия диктовка.
Няма друга музика,
тъй цялостно завършена!
Махни една нота и всичко ще се развали.
Махни една фраза и цялата структура ще рухне.
За мен беше ясно, че онзи звук,
който чух в двореца на архиепископа,
не е бил нещо случайно.
Тук отново звучеше гласът на бога.
Взирах се през мрежата
на тези педантично изписани драскулки
и съзирах съвършена красота.
Не е ли хубаво?
Приказно е!
Той много се гордее с работата си.
Ще ни помогнете ли?
Отсега нататък ние с теб сме врагове!
Защото ти избра за свое оръдие
един самохвалко, едно похотливо хлапе!
А мен дари само със способността
да разпозная къде си се въплътил,
защото си несправедлив, непочтен и немилостив!
Аз ще препреча пътя то, кълна се!
Докато имам сили, ще преча и ще пакостя
на твоето земно творение.
Аз ще унищожа твоето въплъщение.
Много си мършав. Жена ти не те ли храни?
Храни ме, разбира се.
По цял ден ме тъпче като гъска.
Нея няма ли я?
- Помага на майка си.
Майка й е много мила жена.
Не знаех, че си се върнала.
Станци, това е баща ми.
Ние ще почакаме...
Няма ли да станеш, скъпа?
Капнала е от умора, горкичката.
Знаеш какво прасе съм! Все чисти след мен...
Нямате ли прислужница?
- Не.
Не че не можем да си го позволим,
но Станци не иска и да чуе за прислужница. Държи да върши всичко сама.
Какво е финансовото ви положение?
Цветущо!
Чувам точно обратното.
Как така? Много сме добре!
Хората тук ме обичат...
Казват, че имаш дългове.
Кой?
Кой го каза?
Това е злостна лъжа!
Имаш ли ученици?
Не искам ученици!
Те само ми пречат.
Трябва ми време за композиране.
То не носи доходи.
Но това ще ми донесе.
Какво е то?
Тайна!
Тайна ли? Ти нямаш тайни от мен.
Недей!
Моля те, не искам да го виждаш!
Ти ще се гордееш с мен!
Това ще бъде най-хубавата ми творба...
Ето я! Красива е нали? Признай!
Възможно ли е да искаш по-красива дъщеря?
Престани, Волфи! Изглеждам ужасно.
Вие... В очакване ли сте?
- Да.
Това е чудесно, нали? Много сме щастливи.
Искате ли чай?
Кой ще ти пие чай?! Да идем някъде!
Това трябва да се полее. Знам си аз, че не искаш чай!
Да идем на танци. Татко обича веселбите.
Как може да си толкова досадна! Чай!
Аз ще избера наказанието!
А наказанието е...
Дай и да се разбере!
- Покажи си краката.
Хайде, давай!
Това е само игра, татко.
Г-н Моцарт, изберете наказанието за сина си.
Да, татко, ще направя каквото кажеш.
Каквото и да е.
Върни се с мен в Залцбург.
Можеш да ми наложиш наказание, което да изпълня тук, в тази зала!
Тази игра ми омръзна.
- Искам си наказанието, татко!
Аз ще назова какво да бъде то.
Наказанието е...
да изсвириш тази мелодия в стила на Йохан Себастиан Бах!
А сега го обърнете наопаки.
Свирете отзад напред!
Искам още едно наказание!
Посвирете като Глук.
- Досаден е!
Като Хендел.
- Не ми харесва. Друг?
Посвирете като Салиери.
Това се казва изпитание!
Моля ви...
Подигравай ми се! Надсмивай ми се!
Но ми се надсмиваше не Моцарт, а Бог,
и то посредством този противен кикот.
Смей се, Господи!
Покажи посредствеността ми на всички!
Един ден и аз ще ти се надсмея.
Преди да напусна този свят,
аз ще ти се надсмея!
Волфи? Търси те една девойка.
Какво иска?
Не ми каза.
Казва, че иска да говори с теб.
Вие ли сте г-н Моцарт?
- Да.
Казвам се Лорл. Слугиня съм.
Наредиха ми да дойда за да ви прислужвам.
За това ще плати един ваш почитател,
който желае да остане анонимен.
Ти ли измисли това, татко?
Аз?!
Номера ли ми правиш?
Не познавам това момиче.
Някаква шега ли е?
- Не, господине.
Млада госпожице, това няма да стане.
Моят син не може да приеме
подобно предложение, колкото и щедро да е то,
без да знае кой стои зад него.
Наистина не мога да ви каза, господине!
- Но това е нелепо!
Кое му е нелепото?
Волфи има много почитатели във Виена.
Тук хората го обичат! Непрекъснато ни изпращат подаръци.
Как ще я приемете без препоръка!
Това не е ваша работа.
Този, който ви праща, ще плати, нали?
Точно така, госпожо.
Чудесно!
Значи ще пуснем в къщата си чужд човек?!
Кои "ние"?
Бихте ли почакали отвън?
Да, госпожо.
Вижте какво, господине!
Охарчваме се заради вас, а вие от сутрин до вечер само мърморите!
Нека чуе! До гуша ми дойде от него!
Смятате, че не сме способни на нищо!
Няма да ви затруднявам повече. Отивам си!
- Недей, татко!
Никой не е казал да си тръгваш.
Тя каза, че спя по цял ден.
Защото спите!
Появявате се само, за да ядете.
А вие какво очаквате?
Да не искате да газя вечно в мръсотия?
Значи съм лоша домакиня?
Ами такава сте! Къщата прилича на кочина!
Всяка вечер пиршества! По цяла нощ!
Благодаря, господине.
Някакви ученици посещават ли дома?
Не съм виждала.
Тогава как се издържа?
Работи ли изобщо?
Да, господине, по цял ден.
До вечерта не излиза ли от къщи?
О, да, господине! Седи и пише ли пише.
Наистина ли?
Какво пише?
Не мога да знам, господине.
Разбира се, ти си добро момиче.
Много мило, че ми помагаш.
Другия път, когато ги няма,
ме уведоми.
Благодаря, господине.
Мисля, че разбрах за парите, господине.
Какво разбра?
Той държеше тук 7 кутии за енфие.
Бяха от чисто злато.
Вижте, останала е само една.
Къде работи той?
- Там.
Сватбата на фигаро
Току-що научих нещо, което може да ви заинтересува.
И какво е то?
Моцарт пише нова опера. Италианска опера.
Италианска ли?!
И това не е всичко.
Избрал е за сюжет Фигаро.
"Сватбата на Фигаро".
Той пише музика по тази пиеса?!
Да.
Каква е тази "Сватбата на Фигаро"?
Френска пиеса, капелмайсторе,
която беше забранена от императора.
Сигурен ли сте?
Седнете, господа.
Г-н Моцарт, знаете ли, че аз обявих френската пиеса "Фигаро"
като неподходяща за нашия театър?
Да, сир.
Чухме, че пишете опера по нея.
Вярно ли е това?
Кой ви го каза?
Не вие ще задавате въпроси.
Вярно ли е?
- Признавам, че да.
Бихте ли ми казали защо?
Това е просто една комедия.
Не е важно какво мислите вие,
а какво мисли Негово величество!
Но Ваше величество...
Аз съм толерантен човек
и не цензурирам с лека ръка.
Когато го правя, имам основателна причина!
"Фигаро" е злостна пиеса,
която подбужда класова омраза.
Сестра ми Антоанета вече се бои
от собствения си френски народ!
Ваше величество, кълна се, че в операта ми няма нищо такова!
Аз махнах всичко оскърбително!
Мразя политиката.
Боя се, че сте прекалено наивен, приятелю.
В тези метежни времена не мога да си позволя
да подстрекавам аристокрацията или народа
с някаква си пиеса.
Това е само една шеговита пиеса за любовта!
Пак любов!
И е нещо толкова ново, че хората направо ще пощуреят по нея!.
Какви сцени имам!
Например в края на второ действие
започва като дует.
Мъж и жена се карат.
Внезапно влиза камериерката сплетница. Много смешна ситуация!
Дуетът преминава в трио.
След това влиза лакеят.
Триото преминава в квартет.
После влиза и старият градинар.
Квартетът става квинтет и т.н.
Секстет, септет, октет...
Колко време смятате, че продължава сцената?
Нямам представа.
Отгатнете! Отгатнете, Ваше величество.
Представете си колко най-дълго може да продължава такава сцена
и го удвоете.
Ами...
6-7 минути.
8 минути?
- Двайсет, сир!
Двайсет минути непрекъснато пеене, без речитативи!
Това е възможно само в опера.
ако в пиеса говори повече от един човек,
настава неразбираем шумотевица. Никой няма да разбере и една дума.
А в операта с музика...
20 души говорят едновременно
и не се получава шум, а съвършена хармония!
Тук не става дума за музиката,
а за литературния ви критерий. Никой не се съмнява в таланта ви.
Дори да се махнат политическите моменти, пиесата ще си остане вулгарен фарс.
Защо хабите силите си за такъв боклук?
Изберете по-възвишени теми.
Какво значи "възвишени"?
Повръща ми се от тези възвишени неща!
Вехти, мъртви легенди!
Защо вечно трябва да пишем само за богове?
Защото те са вечни.
Те са израз на вечното начало в нас...
Операта трябва да ни облагородява.
И вас, и мен, и негово величество.
Хайде, бъдете искрени!
Кой не би предпочел да слуша фризьора си пред Херкулес?
Пред Хораций или Орфей,
които говорят така префърцунено, сякаш серат мрамор!
Какво?!
Подбирайте си изразите, Моцарт! Как смеете!
Простете ми, Ваше Величество.
Аз съм простоват човек,
но ви уверявам, че моята музика не е такава!
Лесно се палите, Моцарт,
но не сте убедителен.
Цялата опера е завършена, сир.
Знаете ли колко труд съм вложил?
Негово величество беше повече от търпелив.
Как да ви убедя, без да ви я покажа?
Стига, г-н Моцарт!
Нека ви кажа само как започва!
Само началото, нищо повече.