Guinevere (1999) Свали субтитрите
Направени са с Plus Х със 105 мм обектив на Nikon F-2,
проявени нормално, преекспонирани два пъти.
Тази много ми харесва.
F-2 беше загубен завинаги в една заложна къща в Лос Анджелис преди 4 години.
Фотографът живееше в Сан Франциско до миналата седмица.
Той беше най-лошият човек, когото някога съм срещала.
Или може би най-добрият. Още не съм съвсем сигурна.
Ако се предполага, че се учиш от грешките си,
тогава той беше най-хубавата грешка, която някога съм правила.
Той беше моята най-ефектна и скъпа грешка,
а аз бях неговата Гуиневиър,
каквото и да значи това.
ГУИНЕВИЪР
Харпър, изглеждаш великолепно.
- Не е ли сестра ти красива булка?
- Да, наистина.
Вярно ли съм чула? Право в Харвард?
- Истина е, да.
- Трябва да поговорим. Нали знаеш, че съм бивша възпитаничка.
Харпър, поздравления. Току що разбрах за Харвард.
Нашият Джон учи право там.
- Хей, ти не беше ли сгодена за Джереми?
- Беше, нали?
- Извинявай.
- Няма нищо.
Имаш ли намерение скоро да спреш да се криеш?
Аз не се крия.
Баща ти и сестра ти са цяла вечност горе.
- Не мога да повярвам, че ще разиграват тези Едипови глупости днес.
- Какво искаш да направя?
Имаме 300 шибани гости тук.
Просто им кажи да спрат тази гръцка трагедия и да си довлекат задниците тук.
Освен това не мога да открия фотографа. Намери го.
Почука ли?
Да. Мама беснее долу.
Тя плаче ли?
Не, чувства се дебела.
Сю, не си дебела.
Какво е толкова смешно?
Нищо.
- Нищо.
Казах им, че никой не отива в Париж през август. Всичко е затворено.
Но те са млади и глупави. Във всеки случай не се интересуват от музея на Пикасо.
Извинете ме. Е?
Да.
Извинете. Виждали ли сте сватбения фотограф?
Виждали ли сте сватбения фотограф?
- Извинете. Канапе?
- Благодаря.
По дяволите.
Да ти го начукам. Да ти го начукам. Това си е моят живот.
Да ти го начукам. Да ти го начукам. Не ми пука.
- Мамка му...
- Знам тази песен.
Опитвали ли сте се някога да я изпеете на глас?
Не.
Трябва да го направите някой път.
Предлага нови възможности.
Това затруднява ли Ви?
- Палците ми са много малки.
- Нека да видя.
Тънки.
Заповядай, Гуиневиър.
Казвам се Харпър.
Аз съм Кони.
Това е трудно с шампанско.
Може би ще предпочетете малко от това?
Обикновено не си падам по алкохола.
Нито аз.
Вие сте сватбеният фотограф.
Днес съм сватбен фотограф.
Това е трансформация, която се случва, само когато идва датата за наема.
Изведнъж се оказвам в една къща на Пасифик Хайтс, облечен в смокинг втора ръка,
заобиколен с жени, облечени в тюл.
Хмм...
Може би... може би това звучи грубо...
- Би ли било възможно да не ме снимате?
- Защо?
Не обичам да бъда разглеждана.
Малко е късно за това.
Добре. Г-жо Слоун, може ли да Ви помоля да се преместите навътре, моля? Благодаря Ви.
Булката, обърнете тялото си леко към мен.
М-м-м. Още малко. Така е страхотно.
И може ли да помоля шаферката да се премести надясно?
М-м-м.
Още малко.
Още малко.
Чудесно.
-Погледнете насам.
Хайде усмихнете се.
Още веднъж.
-Ето.
Добре, ще спра да пищя. Само кажи нещо.
Говоря ти от часове.
Ти не говориш! Това е проблемът!
- Ти чупиш проклетите чинии!
- Не разбирам!
- Ти не слушаш.
- Слушам!
Нека да поговорим за това спокойно.
Защо винаги шепнеш? Ти винаги шепнеш!
- Това по-умен ли те прави, или какво?
- Не, това значи, че се въздържам.
- Ти си негодник!
- Моля те, не късай снимките!
- О, съжалявам, аз преебах шибаните снимки!
- Какво правиш? Моля те.
Проклет да си!
- Мразя те.
- Не, не ме мразиш.
Това, от което имаме нужда, е да седнем и да поговорим.
Не, не!
Моля те. Моля те.
Здравей.
Ти си невероятен.
Аз... дойдох да взема сватбените...
Влезте и почакайте. Веднага се връщам.
Съжалявам за това.
Ние работим заедно и тя понякога е нестабилна.
Просто, когато хората действат неразумно,
това винаги идва като шок.
- Да, знам точно какво имате предвид.
- Наистина?
- Наистина трябва да дойда друг път.
- Не.
Радвам се, че сте тук.
Да пием по нещо, а?
Това е...
Тази е хубава.
Мислиш, че тази е добра?
Да.
Искам да кажа... Аз не съм експерт.
- Коя снимка е най-добрата?
- Питате мен?
Те изглеждат съвсем еднакви. Имам предвид, не знам как да се изразя.
Просто следвайте вътрешното си чувство. Така, бум... Тази.
Не, не, не. Наистина не съм добра в това...
Поеми дъх, затвори очи за секунда и после погледни пак.
- Ето тази.
- Тази?
- Сигурна ли си?
- Не.
Съвсем не.
Не, може би си права.
Отне ми два дни да ги проявя, и после не можах да реша коя да закача в изложбата.
- Имаш добър поглед.
- Аз? Не.
В моето семейство никой не може да върши друго, освен да решава правни въпроси.
Вярно. Отиваш в правен университет.
Чул си за това.
- Осребрили ли са вече чека за обучението ти?
- Не.
Мисля, че не са. Защо?
Не мисля, че наистина искаш да отидеш там.
Какво те кара да мислиш...
- О, Господи!
- Не се притеснявай, имам друга бутилка.
- Винаги съм много несръчна.
- Наистина?
Това е чудесно.
Унищожих снимките ти.
Това ще се измие. Не се притеснявай.
Всъщност мисля, че така стана по-добре. Никога не е изглеждала по-истинска.
- Виж това. Изключително е!
- Наистина съжалявам.
Това е страхотно.
Виж леля Маргарет. Каква крава.
Тук изглеждам невероятно.
Това е странно. Харпър, теб... теб те няма тук.
На нито една от тези. Харпър, ти...
Но ти беше там. Ти беше точно там.
Чакай малко.
Виж това.
О!
Нека да видя.
Това е хубава снимка.
Но той дори не е разбрал името ти. Виж на гърба.
Как изглеждаше ателието му?
Просто ателие.
Той каза на всички, че има право ексклузивно да лицензира
дизайна на компанията.
- Разбира се той явно е отговорен.
- Не съм съгласен.
Законът изрично изисква намерение за заблуда.
Точно. Това, което ти лесно можеш да докажеш.
Татко е прав.
Наистина, Сюзан? Ти се съгласяваш с баща си?
Аз съм шокирана.
Говорим за право. Тук има обективна истина.
Това няма нищо общо с вземане на страна.
Благодаря. Признавам си грешката.
Ти на какво мнение си, Харпър?
Не я безпокой. Тя е заета да прави дупки в хляба.
- Между другото, Харпър, ти никога няма да се приспособиш там.
- Е?
Наистина не знам.
- Как някой може да влезе в Харвард, без да има мнение?
- На това ще я научат там.
- Тя ще се върне вкъщи пълна с мнения.
- Няма.
Моля, скъпа?
Аз не съм приета.
Бях в списъка на резервите. Мислех, че ще ме приемат.
Казаха, че списъкът не е толкова дълъг. Мислех, че...
Аз мислех, че...
Бях сигурна...
Казах на родителите си, че не съм приета в Харвард.
Но бях приета.
Казах им, че не съм, защото не исках да отида там.
Мисля, че снимката, която сте ми направил, е просто
шокираща.
Добре.
Довиждане.
Би ли искала да влезеш?
Можеш да спиш тук.
Аз обикновено проявявам през нощта.
Не използвам леглото до сутринта.
Ако искаш да вземеш душ, когато се събудиш, надолу по коридора.
Благодаря Ви. Много сте добър.
Тук има купища книги, ако не можеш да заспиш.
Знаеш ли какво е това?
Той е променил изкуството в Америка.
Това е Джорджия О'Кийф.
Когато са се срещнали, той е бил вече известен фотограф.
Тя е била горе-долу на твоята възраст.
Почукай на вратата на тъмната стаичка, ако имаш нужда от мен.
Значи през цялото време, докато ти спеше в леглото му, той беше на долния етаж?
- Той беше в тъмната стая цяла нощ.
- Чуй се как казваш: "тъмната стая"!
- Извинете.
- И на сутринта?
Аз слязох долу и той ми приготви яйца.
- Бъркани? Искам подробности.
- Добре, Пати.
- Той отиде до хладилника...
- Спри. Хайде де.
Направи ми омлет. След това ми разказа за Ирландия, което беше изумително.
О-о, Ирландия. Секси.
- Пати, имаш ли някаква представа какво става там?
- Да!
- Не, нямаш.
- Млъкни.
-Нещата, за които разказваше, бяха удивителни.
- И после?
- След това говорихме за изкуство.
- Изкуство?
- О, Господи, това беше... беше наистина ужасяващо.
- О, Господи.
- Аз бях такъв идиот.
- Сигурна съм, че си била.
Сигурна съм, че си била пълен идиот.
Какво очакваше? Разбира се, че бях пълен глупак.
- Ти знаеш колко съм загубена.
- Да, така е.
Това е мястото, където той каза, че ще бъде, ако почувствам нужда да намина.
Той тук се среща с приятели, за да дискутират етични въпроси или нещо такова.
Ти се шегуваш.
Виж, това е той. До бара. До бара.
- Той е стар!
- Аз ти казах!
Но е привлекателен по непривлекателен начин.
- Господи!
- О, той иска да те изчука.
Това е сигурно.
- Той е по-стар от баща ми.
- Това не значи нищо.
- Какво те прави такъв експерт по въпроса?
- Чичо Грег.
Аз влизам.
Дръж си гащите..
Обади ми се.
ОК, значи тогава, според твоето
фотографско виждане,
Марк Твен не е трябвало да включва Джим в Хъкълбери Фин,
защото Марк Твен е бил бял човек от Юга.
Зак, ние тук не говорим просто за съдържанието на книгата.
Ние говорим за връзката на художника с изкуството.
Когато белият човек започва да предава разказ на черния човек.
Разказа на "черна" жена.
Той е капиталист, експлоатиращ техния продукт.
- "Продукт". Чухте ли тази дивотия?
- Ти не си я направил.
- Така че, ако я вземеш, всичко, което можеш да направиш, е да я продадеш.
- Глупости!
Ти не си видял Майа Анджелу да седи да пише "Избраникът", нали ?
- Нека да го направи!
- Ти беше прав за лесбийките, Зак.
- Аз го приемам.
- Не можеш да говориш за Чинс, когато Уонгс са с теб.
Чакайте, чакайте! Харпър.
Ти какво мислиш?
Той е прав.
Ти си прав.
Разбира се, че той е прав.
Шоуто на Зак и Кони. Винаги много забавно.
- Аз съм Били, между другото.
- Здравейте, аз... аз съм Харпър.
- Да ти взема ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
- От колко време вие с Кони сте заедно?
- Заедно?
- Не сте ли...
- Не сте ли заедно? Не, не, не.
- Значи не сте...
- Не, не.
Той е доста стар. Искам да кажа, не че има някакво значение или нещо такова.
- Не, ние не сме заедно.
Той е построил тази галерия сам.
Знаеше ли това?
- Наистина?
- Били.
Били.
Виж...
Ето номера ми, ако имаш някога нужда да поговориш или...
Нужда да поговоря за какво?
За каквото и да е.
- Довиждане на всички.
- Довиждане.
Ти никога през живота си не си поръчвал едно яйце на закуска.
Ти никога не си поръчвал едно яйце на закуска. Никой никога не поръчва едно яйце...
- Не си ми казвал, че си издал книга.
Искаш ли да останеш тук, Харпър?
Тази нощ?
Тази нощ и след това.
Колкото време искаш.
Освен ако нямаш други планове.
Трябва да отбележа, че има условия.
Например?
Ще трябва да работиш.
- Имаш предвид да плащам половината от наема?
- Не.
Не съм казал, че трябва да си намериш работа. Казах, че ще трябва да работиш.
Да учиш, да се отдадеш на учене,
да четеш, да създаваш нещо.
"Да създавам нещо"?
Фотография, рисуване, писане, танцуване. Няма значение.
Фотография, рисуване, писане или танцуване?
- Това е всичко, което трябва да правя, за да остана тук? Това е всичко.
Не бих ли могла да правя нещо по-обикновено като...
пране, например?
Не мисля така, другарко.
Какъв би бил смисълът?
Но аз нямам талант за нищо.
Искам да кажа, че... не мога да рисувам или да танцувам.
Ужасявам се от камери.
- Бих могъл да ти помогна.
Бъркаш ме с някоя с възможности.
Аз не греша.
Къде бих могла да се настаня?
Беше ли ти удобно снощи?
Винаги ли стоиш в тъмната стая през нощта??
Не винаги.
О-о-о.
Разбрах.
Аз нямам...
Аз нямам приятел.
Само си помислих, че би трябвало да ти дам тази информация.
Аз...наистина харесвам тази маса.
Наистина харесвам тази маса.
Аз, аз не знам какво да направя.
Погледни това, Харпър.
Виж колко деликатна е тази линия.
Благодаря, определено съм работила по това.
Отиди седни на канапето.
Защо?
Искам да погледам формите ти.
- Съжалявам.
- Няма нищо.
Отиди там. Аз ще стоя тук.
Благодаря.
Притеснявам се.
Защо?
Ами, ти просто... ти просто седиш там.
- Не мисли за мен. Мисли за нещо друго.
- Например?
Раздели 2809 на 12.
Не съм достатъчно пияна за това.
- Опитай.
- Това е абсурд.
Концентрирай се.
Бих желал да те видя концентрирана. Обзалагам се, че това наистина е хубаво.
ОК.
Добре.
Добре, значи 12, 2...
12 влиза в 28 два пъти, значи това е 24.
36, значи...в 41 е 36 е 4, сваляме 9.
12 влиза в 49 ... 12... 2 ...
Получава се 234 и остатък 1.
Точно.
Искаш ли да сметна още нещо?
Повече от всичко на света.
ОК.
8,922 по...
18.
ОК.
Добре, 8 по 2 е 16,
значи,
едно на ум...
ОК, 8 по 2 е 16, и едно на ум е 17,
значи 7 и едно на ум.
8 по 9 е 72, значи 2 ...
7 на ум. 8 по 8.
Едно на ум , значи...
ОК, значи 18 ...
8 по 7 ...
Не, 8 по 9 е 72,
плюс...
Чакай, 64.
ОК, значи 8 и 7 на ум,
е,
седемдесет...
64 плюс 7,
Мога ли да си променя мнението във всеки момент?
Разбира се.
Знаеш ли, ще бъда на 21 след няколко месеца, но хората все още се държат с мен, като че ли съм на 12.
Защо съм такава?
Толкова много смущаващи неща ми се случват.
Понякога лежа будна през нощта
и се чувствам прикована към леглото от срам.
Чувствам се сякаш съм се провалила публично много пъти.
И знам, че ще ми се случи отново.
Просто не знам кога.
Живея в напрежение за следващия път, когато ще се унижа.
Точно това са условията, които се Изискват, за да станеш художник.
Ти ще направиш големи неща, Харпър.
Как можеш да кажеш това?
Какви са основанията ти?
Разбирам тези неща.
Ще разчистя задния ъгъл на студиото,
за да ти направя работно място.
Ще започнеш от утре.
Мислиш ли, че ще можеш да преместиш лампата? Хвърля малко сянка на лицето му.
Наистина си добра в това.
Наистина?
Не се притеснявай. За няколко секунди беше перфектно.
Пати.
Наистина ли имаш място за нея с толкова съквартирантки ?
Всъщност, едно от момичетата току що се изнесе, така че...
нещата се уредиха невероятно добре.
- Бай, бай, татко.
- Добре.
Така че Харпър ни върши голяма услуга.
- Довиждане, госпожо Слоун.
- Бай, мамо.
- В тази има много повече детайли.
- Ще ги прочетеш и двете.
- Ще проучиш джаза, имаш нужда от малко история.
Ало?
Къде си ти?
Къде?
Те са тук.
Хей, Зак, кажи здравей на Харпър.
- Може би по-късно.
- Господи, какво му е?
Нищо. Това е алкохолно детоксикиране.
Това се случва, когато той не пие.
- Колко дълго ще продължи това?
- Още един, два дни.
Има ли тук някаква милост?
- Ще отида да попитам доктора за капка алкохол.
Виждаш ли, приятел, ето защо никога не трябва да спираш да пиеш.
Спокойно, човече. Справяш се страхотно.
Отивам да изпуша една цигара.
- Ето ти фотоапарата.
- Дръж го в теб.
Документирай го за мен.
- Какво?
- Направи няколко снимки.
Когато се събуди, му покажи как е страдал. Той обича това.
- Сигурно се шегуваш.
- Ще бъда отвън в колата.
Как си?
Нито една?
- Защо ми причиняваш това?
- Казах ти, че ще трябва да работиш.
Той ме опика цялата. Как предполагаш, че ще го снимам, докато той пикае върху мен?
Откъде да знам дали това ще изглежда добре?
Не правиш снимки, които да изглеждат добре.
Правиш снимки, от които те боли толкова много, че не можеш повече да го понесеш.
Добре, аз не мога да го направя.
Това е работа, Харпър. Това е работа.
Това не е шибаното шоу на цветята на Младшата Лига.
Толкова си ядосан.
Не мога ли да правя нещо друго?
Нещо, в което съм добра?
Какво например?
Хайде, скъпа.
Ще те заведа вкъщи, ще те пъхна под един хубав горещ душ
и ще ти направя една супа, а?
Хайде. Косата ти е опикана от Зак.
Добре!
Моля те, Гуиневиър. Не ме карай да те нося.
Недей!
- Хайде.
- Спри. Пусни ме.
Не ме снимай.
Не го правя. Снимам гърба на стола.
Защо правиш това?
Защото ти си в него.
Казах да не ме снимаш.
Какво ще кажеш да снимам само част от теб?
Едно ухо? Едно рамо?
Пръст?
О, Гуиневиър.
С удоволствие ще лазя на ръце и колене по пустиня от начупени стъкла,
преди да направя нещо, което да те накара да се чувстваш зле..
Ти знаеш това, нали?
Харпър! Ти, мръснице!
Когато това излезе, имиджът ти...ще порасне страхотно.
Какво направи той, за да те снима така?
- Накара те да пиеш вино и да слушаш кофти диско?
- Не.
- Нещо такова еротично?
- Не.
Идиотка.
- Това е стандартен фотографски обект.
Е, Пати, аз застанах на този фон,
свалих ризата си
и той измъкна камерата си, и изснима 8 филма с циците ми!
Лягай!
- Но знаеш ли какво?
- Какво?
Не, те наистина са хубави.
Наистина?
Да. По някакъв начин те са красиви.
Всички ли са като тази?
Слагала ли си си шапки или нещо друго? О, по дяволите. Извинявай.
- Не са тук.
- О, Боже, празник на циците.
Харпър?
- Тези не са мои.
- Чакай малко.
Може би са.
- Не.
- Не.
Не, не са.
Тези твои ли са?
Не.
Мисля, че са на Джесика.
Аз пазя моите в кутия в студиото.
Искам да видя формите ти, бейби.
О, Господи! Не... Това не е смешно.
Съжалявам. Права си. Не е смешно.
Това е шибана трагедия, бейби.
О, Боже мой.
На колко години си, между другото?
Ще бъда на 21 след няколко седмици.
21?
Той няма срам.
Мога ли да те попитам какво учиш?
Не уча. Току що свърших гимназия.
Не, имам предвид в училището "Корнелиус Фицпатрик за млади девойки".
Какво? Рисуване, скулптура, фотография, какво?
- Фотография.
- Наистина?
Аз започнах с това. След това през втората година се преместих в "рисуване".
О-о-о.
- Преди колко време...
- Съм се дипломирала?
Преди около седем години.
О, хайде, Харпър.
Само най-обещаващите са избраници.
Или най-прецаканите. Наистина не мога да кажа кои.
Да, определено са последните.
Четенето може да е прекалено
и лекциите са определено дълги,
но наистина е опияняващо да бъдеш център на вниманието на някого.
Взимал ли е вече пари от теб?
- Не.
- Няма ли случаи, в които ти да си враг от управляващата класа?
- Не.
- Е, тогава си добре.
За-за какво говориш? Какво казваш?
Знаеш ли, аз наистина трябва да замълча. Той ще е ми е бесен.
ОК, знаеш ли... Извинявай. Наистина трябва да отида някъде да повърна.
- Хей, Харпър, аз разбирам защо си с него.
- Какво облекчение.
Хей, Гуиневиър.
Той ще се опита да измъкне петгодишен ангажимент от теб.
Никога не съм срещала някого, който да е издържал повече от три.
Не мисля, че трябва да си тръгваш.
Хей.
- Хей!
- Какво?
Не мисля, че трябва да тръгваш.
Защо не?
Не си готова още.
Така ли?
Чувствам се готова.
Знаеш ли и какво друго чувствам?
Чувствам се глупава. Чувствам се наистина, наистина глупава!
Харпър, би ли ме чула?
Харпър, моля те, слушай.
Били искаше да стане художник. Аз се опитах да й помогна за известно време.
Но се оказа, че тя не е сериозна по отношение на рисуването.
- Тя беше привлечена от комерсиализма.
- Виждала си работите й.
Колко от нас е имало, които вече не са ти били интересни?
Не ми казвай, че вярваш на това, което ти е казала.
Колко Гуиневиър-и е имало?
Не разбирам защо си толкова разстроена.
Може би съм я наричал Гуиневиър. Аз дори не си спомням.
Хората се наричат "сладкишче" и това не се смята за частна собственост.
Никога вече няма да ме наричаш така.
ОК, ОК.
Тази дума няма вече да излезе от устата ми.
Недей. Аз си тръгвам! Разбираш ли това?
Харпър, хайде.
- Как мислиш, защо Били ти е казала тези неща?
- Тя ме предупреди.
Не, тя се чувства заплашена от теб.
- Ти си й конкурентка.
- Аз съм й конкурентка... не вярвам.
Какво не вярваш? Че тя никога не е имала и десет процента от твоя талант?
Че никога не съм я обичал? Това, че искам да се оженя за теб?
Какво каза?
Не се притеснявай. Не те питам. Знам какво би казала.
Харпър, аз не съм глупак. Аз гледам напред и те виждам с някой друг.
Но също така те виждам като художник, и би било шибана трагедия,
ако оставиш нещо такова да те отклони от пътя.
Не върви срещу себе си, Харпър.
Ти имаш талант.
Откъде би могъл да знаеш това?
- Аз не съм направила и една снимка.
- Но ще направиш.
- Може никога да не направя.
- Дай си шанс. Дай си време.
С теб?
Не те моля да останеш завинаги.
Не те моля да останеш през остатъка от живота си.
За колко време ме молиш?
Пет години.
Не е време да си тръгваш, Харпър.
Когато стане време, ти ще разбереш.
И двамата ще разберем.
Не мога.
Хайде. Махай се. Тръгвай. Махай се. Отивай си вкъщи.
Отивай си в твоята голяма къща, с твоите слуги и социалния клуб на майка ти.
Хайде, вдигай страхливия си задник и се махай оттук!
И аз възразих, че това има ограничена защитимост като интелектуална собственост.
Добър аргумент. Те какво казаха?
- Благодаря, Гари.
Че международните авторски права още не са изтекли.
Но аз ще ги разбия.
Няма торта за рождения ден.
Помолих баща ти да я вземе на връщане,
но докато той стигне до сладкарницата, са я затворили.
Няма проблем, аз съм сита.
Обадих се в ресторанта да изпратят една. Но какво да правиш?
Те са китайци. Прекалено са заети да кълцат патици, за да готвят.
Така че има сладкиши с късмети за всички.
Хайде, всички.
Вземете си сладкиш.
Миналата седмици във фирмата няколко жени направиха така:
След като прочетете на глас късмета си, добавете накрая думите "в леглото".
Ще видите. Забавно е.
Гари, ти си смелчага.
Хайде. Прочети на глас късмета си.
И прибави накрая "в леглото".
Хайде, хайде.
Скоро ще почувствате
промени към по-добро... в леглото.
Виждате ли, забавно е.
Сюзан, обзалагам се, че ти си доволна да чуеш това.
Добре. Аз ще прочета моя късмет.
Слушате ли всички?
"Приятелският разговор премахва привидните спънки"...
в леглото.
Скъпи, това е нещо, което не сме пробвали още.
Приятелски разговор.
Хайде, Алан.
Прочети твоя.
"Добрата репутация предпазва от изкушения"...
в леглото.
О, значи това е бил твоят проблем, скъпи.
Твоята безупречна репутация.
Това е детинско и нелепо.
- Просто малко се забавляваме.
- Не.
Ти си напълно извън контрол, както обикновено.
- Ще я оставиш ли да разговаря така с мен?
- Не го намесвай в това.
- Чуй се. Чуй се как го защитаваш.
- Добре. Достатъчно.
Това няма нищо общо с него. Това е за теб.
О, разбирам. Ти какво ще кажеш, Алан?
- Имаш ли да кажеш нещо за това?
- Дебора!
"Скоро ще имаш огромен 12-инчов хуй близо до гъза си"...
в леглото.
Не знам. Някак...
моето не стана никак смешно.
Да го начукам на това семейство.
Гари.
Просто го вземи с ръце.
Честит рожден ден, бейби. Не можех да стоя далеч от теб.
Липсваше ми толкова много.
Хайде, бейби. Имам изненада за теб.
Спрете. Ако влезе още един и ще затворим това място.
- Аз живея тук.
- Покажете някакво доказателство.
Полицай, аз не нося лична карта с мен.
Какво е това - фашистки, полицейски щат?
Какво?
Сега ще ни ударите с палките, прасета такива?
Добре. Много Ви благодаря. Тръгваме си. Тръгваме си.
Хайде.
- Какво става там горе?
- Твоето парти-изненада.
Това е Пати. Пати!
Пати!
Пати!
- Какво правите там долу?
- Свали пожарната стълба.
Напълно съм сащисана и не познавам никого. Ти трябваше да си тук.
Харпър, честит рожден ден!
Кони, има няколко разярени маоисти в банята,
готови да хвърлят малките си червени книжки, ако скоро не успеят да се изпикаят.
- Ще отида да видя.
- Пати, погледни ме.
- Пати!
- О!
О, не. Ти дори не разбираш тази дивотия.
Това ще промени бъдещето.
Обаче не на всички. Това е технология на богатите.
- Ти си технофоб.
- И освен това си инат.
Не съм инат, прав съм. Харпър, инат ли съм или съм прав?
- Прав си.
- О, страхотно. Да, това е страхотно.
Честит рожден ден, Харпър.
Ние всички дойдохме да празнуваме.
С те-е-е-б.
Честит рожден ден.
Харпър.
- Давайте момичета! Честит рожден ден.
Мамка му, страхотно е.
Забавлява ли се добре?
Това беше най-страхотното парти в живота ми.
Ела тук.
Казах ти, че не беше време.
Благодаря на Бога, че се върна.
Благодаря на Бога.
Моето добро момиче.
Твоето какво?
Кое е моето добро момиче, а?
Аз.
ОК. Само, моля те, не пипай фокуса.
- Какво правиш?
- Само малко.
Добра си в това.
Внимателно.
- Ето ни.
- Ще ти направя вечеря.
Забрави за вечерята. Не съм гладен.
Не, не, не! Изчакай малко. Не, не, не гледай.
- Още не трябва да гледаш.
- Не знаех, че можем да се качим тук.
Можеш да отидеш навсякъде. Знаеш това.
- Запомни това. Важно е.
- ОК.
- Готова съм да си отворя очите.
- Не, не. Чакай, чакай.
- ОК, готово?
- Готова съм.
Харесва ли ти?
Исках да ти направя подарък за добре дошла.
Ето го.
Там горе има стол, където можеш да седнеш и да четеш,
или да учиш, или да пишеш в дневника си, или просто да седиш и да си мислиш.
Ти си ненормален.
- Има и лампа, в случай, че ти трябва повече светлина.
- Повече светлина?
Има и чадър, само не го отваряй, когато е ветровито.
Това е единственото ми предупреждение. Харесва ли ти?
- Ти си луд.
- Да, но харесва ли ти?
- Обичам го.
- Страхотно!
Не знам защо не съм се сетил за това по-рано.
Можем да вземем целия покрив.
- Хазаите няма ли да се сърдят?
- Кой?
- Собствениците!
- Не!
Там може да е дансинг, тук сцена.
Хиляда души могат да слушат джаз
под звездите!
Аз искам този покрив за...
Кралица Гуиневиър!
Ти си луд!
Да, но има успех.
- Харпър?
- Да?
Майка ти е тук.
По...
- Облича се.
- О, добре.
- Мога ли да взема палтото Ви?
- Не, не мисля.
Сега, когато Ви гледам, наистина не знам как сте успели.
Но явно аз съм много по-повърхностна от Харпър.
Външният вид винаги е бил важен за мен.
Вие не ме харесвате много, нали?
Вие сте на моите години и чукате дъщеря ми. Какво да ми харесва? Може ли?
Разбира се. Заповядайте.
Здравей, мамо. Добре ли си? Всичко... всичко ли е наред?
Да.
Отбих се при Пати и я изненадах, без да има готови лъжи
за това, че вещите ти ги няма при нея.
Не се сърди на Пати. Аз измъкнах това от нея.
Значи... така си живяла през последните месеци.
Това е... много интересно.
Защо не отидем някъде и да поговорим за това приятелски?
Има едно място, което харесваме. Можем да отидем там.
Не. Не.
Не, това няма да е една от тези приятни ситуации.
Видях достатъчно. Ще отида вкъщи да съобщя новината на баща ти.
Имам предвид, кой знае? Може би той няма да има нищо против.
Той е привързан към другата си дъщеря.
О, преди да си тръгна, наистина искам да Ви задам един въпрос.
И аз не мога да Ви кажа, колко високо бих оценила един честен отговор.
Тя започва.
Имам собствена теория за това, но наистина бих искала да го чуя от Вас.
Питайте тогава.
- Какво имате против жените на Вашата възраст?
- Мамо, моля те, недей.
Замълчи, Харпър. Вижте, усмихвам се.
Обещавам, че отговорът Ви няма да нарани чувствата ми.
- Нямам нищо против жените на моята възраст.
- Разбира се, че имате.
И ще Ви кажа какво... Ще Ви разкажа моята теория
и можете да ме прекъснете по всяко време.
Съгласен ли сте?
О, можете да седнете.
Като начало, аз наистина не мисля,
че вашето предпочитание към млади момичета има нещо общо
с тяхната стегната, млада плът.
Имам предвид, че когато някой като Вас излиза с някой като Харпър,
това може да предизвика сравнение и подигравка,
което не е много приятно...
и за двамата.
Нали, скъпа?
Тогава какво, какво
един мъж на Вашата възраст
прави с моята 21-годишна дъщеря?
Би било много лесно да кажа, че се страхувате от зрели жени, но това е толкова повърхностно.
От какво точно се страхувате?
Така че аз продължих да мисля.
И тогава изведнъж ме осени.
Аз знам какво точно има тя, което аз нямам.
Благоговение.
Това е, нали?
Искам да кажа, че нито една истинска жена,
нито една жена с опит никога няма да застане пред Вас
с благоговение в очите си
и да каже: "О, погледни този мъж.
Погледни този бохем, сватбен фотограф
с дупки на джинсите си.
Бога ми, не е ли страхотен?"
Не.
Искам да кажа, че за това е необходимо наивно момиче.
Необходима е Харпър за това.
Е, какво мислите?
Права ли съм?
Вие сте страшна жена, Дебора.
Г-жа Слоун.
Аз съм г-жа Слоун.
Аз знам какво правиш
и това ме отвращава.
Е...
беше забавно.
Всъщност, аз наистина не се забавлявах.
- Но мисля, че ти се забавлява, нали?
- Какво?
Шокираният начин, по който се държеше заради това, че майка ти е тук.
Беше много убедителен.
Ти наистина ме заблуди.
Трябваха ми няколко минути, преди да разбера, че си разказала всичко на майка си.
Знаеш ли, поразително е, но
когато си влюбен, дори някой като мен
може да забрави най-основни истини.
Всеки е продукт на обкръжението си.
Как ти би могла да бъдеш различна
от управляващата класа, от която идваш?
Разбира се, ти си прикрита, измамна
не заслужаваща доверие, двуличен буржоазен боклук.
Грешката не е твоя, не те обвинявам.
Но повече никога не искам да те виждам, разбра ли?
Когато се върна,
не искам да си тук.
Кони.
Не можа ли да намериш куфара си?
Не съм го търсила много.
Щастлива съм да видя, че четирите години изучаване на Чосър
са те подготвили за страхотната кариера на сервитьорка.
Не бъди сноб. Няма нищо срамно в честната работа, Пати.
Мразиш я.
Трябваше да си платим наема, нали?
- Е, и?
- И аз правя това.
- Докато той прави какво?
- Моля те, не минавай границата на неодобрение.
Добре, съжалявам. Мисля, че е странно.
21-годишна жена да издържа 90-годишен мъж.
ОК, първо, той не е на 90 и второ, аз не го издържам...
Аз временно нося товара. Знаеш ли какво?
Това е сексизъм от твоя страна, да очакваш той да прави всичко,
само защото е стар и е мъж.
Защо повече не прави снимки по сватби?
Няма нищо срамно в честния труд - бла, бла, бла.
Аз искам само да си щастлива, Харпър.
Аз съм щастлива, Пати.
- Той наистина ми помага.
- Щом казваш така.
Просто не отказвай, когато се яви някое готино момче,
което иска да те оближе цялата.
- Заповядай. Благодаря.
Да, и аз ги забелязах.
Не са спрели да ни наблюдават, откакто сме седнали.
- О, Господи.
- ОК, това е ужасяващо.
- Хубаво е, че можеш да се смееш на това.
- Защо?
Защото това те тревожи. Знам, че е така.
Знам, че не е лесно да бъдеш с мен.
Хората си мислят какво ли не за нас. Те не разбират.
Какво има да не разбират?
Ти си богат и влиятелен и ако аз ти смуча хуя, ти ще ме вкараш във филма.
Харпър, аз знам кой съм.
Знам, че не съм нито най-младият, нито най-богатият на света.
Знам, че не съм най-разумният човек.
И вярваш или не, знам, че не съм особено блестящ.
Но аз трябва да вярвам, че ти давам нещо, което е добро за теб.
Защото ако не е така, няма да го понеса.
Ти си първият човек, който някога ми е повярвал, дори и малко.
Погледни всичко, което съм научила.
- Ти правиш това, което трябва да правиш.
- Разбира се.
Ти си тук по своя собствена воля.
Можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.
Господи.
Какво ти е влязло в главата? Просто ме вкарай във филма и млъкни.
- Благодаря.
- И ти си особено блестящ.
Благодаря.
И... и аз знам, че мога да си тръгна по всяко време.
Точно така.
Започвам да си мисля...,
че може би ще бъде добре, ако започна да си търся
квартира през следващите месеци.
Нещо малко, близо до твоята.
Не нещо специално.
- Разстроен ли си?
- Не.
Просто сега чувам за това.
Искам да кажа, че няма да късаме или нещо такова, нали?
- Просто това е място, където ще мога да си сложа нещата.
- Ти нямаш никакви неща.
Имам.
Да.
Разбира се. Както кажеш.
Аз просто...
Аз мислех, че може би ние двамата можем да потърсим. Можем да намерим нещо, което харесва и на двамата.
Разбира се. Разбира се.
Виж, имам да върша някои работи. Ще се видим вкъщи.
Мислех, че ще ходим у Зак, на купона за книгата.
- Или няма да ходим?
- Ти отиди.
Кони, когато казах няколко месеца, аз нямах предвид, че е задължително.
- Това може да е година.
- Добре.
Това, което каза, е добре.
Тук има статия за Джаксън Полак и Уитни.
Ще се видим по-късно вкъщи.
Хей, скапаняк, да ти го начукам.
Кони?
Затова трябва да спреш да пиеш, приятелю.
Да.
- Ще мина да го видя пак по-късно.
- ОК.
Благодаря, Зак. Довиждане.
Знаеш ли,
аз си мислех, Харпър.
Ти беше в безсъзнание.
Да, знам, но
си мислех, че това, от което в действителност се нуждаем,
е развлечения.
Нали разбираш, много развлечения.
Това е смешно.
Този колекционер, в Лос Анджелис,
иска да купи някои фотографии.
Нека да се махнем оттук.
Да си съберем багажа и да тръгнем към Ел Ей
за няколко дни.
Съгласна ли си?
Да, през годините направих много пари в Ел Ей.
В началото на 70-те тази галерия на Ла Сиенега, която ме представяше,
не успяваше да задържи работите ми на стената.
- Ел Ей беше добър с мен. Доволен съм, че отиваме там.
- Аз също.
Уолтър се опитва от години да ме върне там.
Той вероятно ще иска да останем при него.
- Мислиш ли, че ще купи много снимки?
- О, сигурно.
- Уолтър е голям колекционер.
- Е, това е страхотно.
Значи ще бъдем богати.
Шампанско и хайвер за всички!
Това е толкова типично за теб, Кралице Гуиневиър,
да споделяш богатството си.
Е, аз имам кралска прокламация.
Моля, Ваше Кралско Височество. Вашият слуга е цял в слух.
Добре, защото когато отидем в Ел Ей,
Аз, Кралица Гуиневиър,
ще шокирам света
и ще направя снимка.
- Боже Господи.
Браво. Поздравления.
Благодаря Ви.
И... на какво ще направите снимка, Ваше Височество?
На Вас...
с бански, със сърф, викайки: "Да живее сърфа, пич".
Ще направиш това за мен, нали?
Какво, не одобряваш ли сценария?
- Какво има?
Добре ли си?
Кони?
Кони, какво става?
Не ти ли е добре?
Кони, Кони, какво има?
Отговори ми, моля те?
Какво има?
- Господи.
- Не се притеснявай. Всичко е наред.
Всичко е наред.
Не, моля те. Не се притеснявай. Ще ги оправим.
Ще отидем на зъболекар. Ще отида да потърся в телефонния указател.
Няма пари. Аз нямам никакви пари.
Ще отидем първо при Уолтър, ще продадем снимките и след това ще отидем на зъболекар.
Не мога да отида при Уолтър в този вид.
Недей, Кони.
Недей, моля те.
Ще ги оправим тук.
Ще отида да намеря пари.
Само не се разстройвай.
Само... Трябва да...
- Дай ми фотоапарата.
- О, Господи.
Само телеобектива.
Това ще е достатъчно.
- Как си, Уолтър?
- Кони?
Не мога да повярвам.
Боже мой, не съм те виждал от десет години.
- Изглеждаш почти като нов.
- Здравейте, аз съм Харпър.
Здравейте. Е, каква изненада. Заповядайте.
Влезте.
Значи сте били наблизо, а?
Ребека е в магазина. Ще съжалява, че ви е изпуснала. Трябваше първо да се обадиш.
Познаваш ме. Никога не се знае къде ще се появя.
- Мога ли да ви предложа нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Разбира се. Какво имаш?
А...ела в кухнята.
Тя е великолепна!
- Как, по дяволите, го правиш, щастливецо?
- Ш-ш-ш.
Как живееш? Какво те доведе в "земята на лотоса"?
Всъщност, аз дойдох тук, за да направя изложба.
- Без майтап?
- Бърбън с това?
- Да, само глътка.
М-м-м, да, откриването е следващата седмица
в галерията на Ла Сиенега.
- Това е добре.
- Всичко е ново или...
- Всъщност, аз нося снимките с мен.
- Искаш ли да ги погледнеш?
- Разбира се.
Нека да изчакаме Ребека. Тя ще е любопитна да ги види.
В последно време повиших цените, освен за приятели.
Моя книга излиза през следващата година.
След това, те ще струват три,
пет пъти повече от това, което искам за тях сега.
Знаеш ли, Кони,
Ребека и аз се оттеглихме.
Не сме повече в бизнеса с изкуство.
О, искам да кажа, че работите ти са страхотни, но
ние вече имаме три от тях.
Уолтър,
не ми е приятно да те моля за това.
Не ми е лесно.
Кони, ние не сме се виждали от десет години.
Много време, много време.
Просто апаратите ми са в заложна къща и аз не мога да спечеля никакви пари без тях,
и не мога да ги взема оттам, докато не спечеля някакви пари.
- Изненадан съм. Не знам какво да кажа.
- Това е необикновена ситуация.
- Значи не можеш да отидеш в банката.
- Да, точно така.
- Да.
- Е, може би аз мога да ти помогна с нещо малко.
Колко ни даде той?
$40?
Не са достатъчно, за да се приберем.
Предполагам, че трябва да заложим проклетата камера.
Не можах да направя снимка.
Ти ще заложиш камерата и аз няма да мога да направя една единствена снимка, нито една.
Е,... сега имам шанс, нали?
Спри.
Спри.
Спри, Харпър!
- Спри, Харпър, спри.
- О, хайде, Кони.
- Само един пръст, само едно пръстче!
- Спри, спри!
Кони?
Да, бейби?
Толкова много те обичам.
Знам.
Знам.
Аз също те обичам.
Толкова много те обичам, че не знам какво да правя.
Бих пийнал.
Аз също.
Има магазин за напитки. Виждала ли си го?
- Срещу паркинга?
Би ли изтичала да вземеш една бутилка?
Да.
Искаш ли нещо друго?
Не.
Вземи.
Вземи си чантата.
Може да ти поискат лична карта.
Знаеш, че приличаш на дете.
И якето.
Навън е студено.
Не е студено.
Тръгвай.
Ела с мен.
Аз ще гледам.
Ще ме наблюдаваш през паркинга?
Кой не би го направил?
Не. Не.
Сега тръгвай, Гуиневиър.
Тръгвай.
Веднага се връщам.
Отивам до магазина и веднага се връщам.
ОК.
Аз ще бъда тук.
Кони.
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Здравей.
Ейприл?
Здравей, Харпър.
Влез, другите вече са тук.
Той си почива.
- Хей, Харпър. Как си?
- Били.
- Чух за твоите снимки.
- Наистина?
Моят търговец познава твоят търговец, и той е казал, че ти ще излагаш в Кол-Свенски...
- Това е страхотно.
- Благодаря.
- Познаваш ли Синди?
- Всъщност сме се срещали по-рано.
- Здравей.
- Преодолях го.
- Линда, това е Харпър.
- Клас'81.
Радвам се да се запознаем.
Значи всички сме тук? Това ли са всички?
- Липсва Джесика.
- Преди Били, след мен.
- Тя е на лов в Аляска, нали?
- Изпрати риба.
О, много мило от нейна страна.
Намерих бутилка и в нея все още има нещо.
Бързо, преди да се е измъкнал от леглото и да я грабне от теб.
Вие двете сте толкова груби. Сипи ми малко.
Можах да го накарам да изяде само една лъжица супа.
Мисля, че отгоре на всичко
му е малко неудобно, че всички заедно сме се събрали тук.
Нямаме намерение да говорим за размера на члена му, докато той умира в съседната стая.
Всъщност, както си спомням...
Какво? Щях да кажа нещо хубаво.
Наздраве.
Той искаше всички да сте тук.
Помоли ме да ви се обадя.
Миналата седмица, когато дойдох да си прибера нещата
го намерих там, на пода.
Изглежда лежеше там от доста време и не беше в съзнание.
И аз го заведох в болницата,
и те го изследваха, и ми казаха...,
че е било твърде късно да направят нещо.
Просто да го оставя да умре вкъщи.
Какво значи това?
Как да умре?
Искам да кажа, какво ще се случи?
Какво ще стане после?
Аз не знам как да се грижа за него. Последните ми изпити са следващата седмица.
Той ми помагаше за картините.
Помагаше ми в много неща
и аз наистина се нуждаех от това.
О, Господи!
Не трябваше да го напускам.
Беше трудно, но трябваше да остана.
Той искаше само пет години.
Не се притеснявай, Ейприл.
Той е имал много такива моменти.
Чудя се коя е била любимката му.
- Мисля, че е била Ейприл.
- Определено Ейприл.
- Наздраве.
- Наздраве.
Разбираме, скъпа. Разбираме...
Горката.
- Сигурна ли си, че искаш да останеш?
- Да.
Е... ние се сбогувахме с него.
Аз му направих минет.
Шегувам се.
Трябва да се връщам при Ед.
ОК. Приятни сънища.
Обади ми се, ако нещо се случи.
Ще ти се обадя.
- Благодаря.
- ОК. Пази се.
ОК. Ти също.
Здравей, Гуиневиър.
- Имам нещо за теб.
- Какво?
Това е произведението на живота ти.
Не получавай инфаркт, но ние решихме да ти дадем възможност за последен поглед.
Това е от всички Гуиневиър-и.
Благодаря.
Исках да говоря с теб за Ейприл.
Исках да те помоля да я държиш в правилния път,
да се увериш, че няма да започне да рисува купи за плодове.
Ще се погрижа за нея.
И я накарай да чете
основните неща.
Тя не обича да чете.
Има ли нещо друго?
Негативите ми.
Има няколко хиляди от тях.
Имаш ли някакви инструкции как искаш да ги проявим?
Инструкции?
За теб?
Ти нямаш нужда от инструкции.
Разбрах, че да умираш е страшно...
когато не вярваш в Бог.
Можеш да се смееш, ако искаш.
Аз... аз се опитвах да си представя
какво ще бъде накрая.
Чудех се дали ще можеш да ми дадеш някаква представа за това.
Винаги си била добра в това.
Имаш предвид, като какво?
Ще има ли танцуващи момичета, които пеят "Интернационала"?
Каквото желаеш.
Кони, това,
това не е лесно за мен.
Искам да кажа, преди две години,
дори, дори преди една година,
аз не бих дошла.
Трябваха ми четири години за да дойда тук.
Разбираш ли?
Разбирам, Харпър.
И на мен ми трябваха четири години, за да дойда тук.
ОК.
ОК, Кони.
Искаш да ти опиша една картина? Ето какво ще направя за теб.
Ще го направя специално за Кони.
Ще се намериш в твоя коридор,
само че по-светъл и по-чист, отколкото някога си го виждал.
И ще почувстваш как започваш да плуваш.
И, нека видим, аз не искам да си самотен там, така че
ти поглеждаш настрани - и там е Линда, танцуваща и усмихната,
докато ти се плъзгаш покрай нея.
ОК, знам, че е сантиментално, но ти поиска това,
и аз съм тук, за да ти доставя удоволствие.
И ти продължаваш да плуваш по коридора, и малко по-надолу,
ето, Били.
Тя е разпуснала дългата си коса и ти маха за сбогом.
Виждаш ли? Да умираш не е толкова лошо.
И ти се чувстваш много добре, когато Синди се появява.
Всичко е простено. О, почакай малко.
Мисля, че иска да каже: "Целуни ме отзад".
Сега ти обръщаш главата си наляво
и там е шивачката, за която си мислеше, че не знам.
Обзалагам се, че си я представяш гола. Ти си толкова предвидим.
И сега си обръщаш главата надясно и там съм аз.
Разбира се аз изглеждам приказно красива.
"Теб обичах най-много", извикваш ти, минавайки покрай мен.
И аз ти изпращам целувка.
Сега ти си почти в края на коридора.
Виждаш ли Ейприл? Тя все още плаче, горкото момиче.
Е, всички ние сме правили това за известно време, но това е друга история.
И сега ти стигаш до края на коридора.
Какво мислиш, че те очаква там, Кони?
Рая или ада?
Това е красиво 19-годишно момиче.
Ти познаваш този вид момичета и тя те очаква.
И точно когато протягаш ръка, за да я докоснеш по бузата,
виждаш, че това, което тя държи, е фотоапарат.
И когато тя го вдига до лицето си, познай какво?
Това е твоят стар F-2,
този, който остави в заложната къща много отдавна и който мислеше, че е изчезнал завинаги.
Но сега той е в това красиво момиче
и тя ти го връща.
Усмихни се, казва тя.
И ти го правиш.
И изведнъж светкавицата проблясва с
най-ярката и чиста светлина, която си виждал.
И това ще е всичко.
Превод и субтитри: Turezki