Labyrinth (1986) (Labyrinth.1986.CD1.sub) Свали субтитрите
Дейвид Боуи
Дженифър Конъли
Л А Б И Р И Н Т
Песните са композирани и изпълнени от Дейвид Боуи.
Музика: Тревър Джоунс
Върни ми детето!
През опасности незнайни и трудности неизброими...
те последвах, за да достигна твоя Замък в страната на злите духове.
И да си върна детето, което ти открадна.
Защото моята воля е не по-слаба от твоята.
И царството ми е велико.
Защото моята воля е не по-слаба... Царството ми е велико...
По дяволите!
Този ред все го забравям!
Ти нямаш власт над мен!
О, Мърлийн!
Не мога да повярвам! Вече е седем! Хайде!
Не е честно!
Закъсня, Сара!
- Съжалявам!
Не стой на дъжда, влизай вътре!
Добре! Хайде, Мърлийн!
Кучето не! Да върви в гаража!
- Но навън вали!
Хайде, Мърлийн, отивай в гаража! Върви!
Сара, закъсня с цял час...
- Казах, че съжалявам...
Не съм свършила! С баща ти излизаме толкова рядко...
Всяка събота...
- И те оставяме да гледаш бебето,
само ако не пречи на плановете ти...
Какво знаете за мойте планове...
дори не се интересувате от мойте планове!
Би могла да ми кажеш ако имаш среща.
На твоята възраст е нормално да имаш срещи.
А, Сара, вече си се прибрала! Тревожехме се за теб.
Нищо не върша като хората, нали?!
Държи с мен, като че съм злата мащеха, каквото и да кажа.
Ще поговоря с нея.
През опасности незнайни...
...и трудности неизброими...
...преминах, за да достигна Замъка, в страната на злите духове,...
...за да си върна детето...
...което ти открадна.
Сара, може ли да поговоря с теб?
Няма за какво да говорим? По-добре побързайте, иначе ще закъснеете!
Тоби е и нахранен и вече е в леглото.
Ние ще се върнем към полунощ.
Много искаше да говориш с мен, нали?!
Направо разби вратата!
Ланселот!
Някой е влизал в стаята ми! Мразя това!
Мразя те!
Някой ще ме спаси ли? Ще ме отведе ли далеч от това ужасно място?
Какво искаш? Приказка?
Добре.
Имало едно време едно красиво младо момиче,
чиято мащеха винаги я оставяла в къщи, да се грижи за бебето й,
което било много разглезено и искало всичко за себе си.
Младото момиче било истинска робиня.
Но никой не знаел, че Кралят на злите духове се влюбил в нея
и я надарил с особена сила.
Така, една нощ, когато бебето било особено жестоко към нея...
...тя повикала злите духове на помощ.
Слушайте!
"Кажи правилните думи", казали те,
"и ние ще отведем бебето в страната на злите духове".
"И ти ще бъдеш свободна".
Но момичето знаело,
че Кралят на злите духове ще отведе бебето в замъка си завинаги
и ще го превърне в зъл дух.
Затова то понасяло всичко безропотно.
Но една нощ, съсипано от тежката работа
и наранено от грубите думи на мащехата си,
тя не издържала и...
Добре, добре...
Стига вече! Спри!
Ще кажа думите. Не не трябва!
Не трябва да ги казвам!
Желая... желая!
Ще ги каже!
- Да каже какво?
Млъкни!
- И ти млъкни!
Чуйте, тя ще каже думите!
Не издържам вече!
Кралю на злите духове, където и да си,
отведи това дете далеч от мен!
О, не е това! Къде е научила тези глупости!?
Тя дори не започна с "желая"!
Тоби, спри!
Ох, защо не си спомням думите?
"Желая злите духове да дойдат и да те отведат в този миг!"
Желая...
Каза ли го?
- Млъквай!
Желая злите духове да дойдат и да те отведат...
...в този миг!
Тоби?
Добре ли си?
Защо не плачеш?
Това си ти, нали? Ти си Кралят на злите духове!
Искам да върнеш брат ми, моля те!
- Казаното не може да се върне!
Но аз нямах предвид това.
- О така ли?
Моля те, къде е той?
Знаеш много добре къде е.
Моля те, върни го! Моля те!
Сара, иди в стаята си,
играй с играчките и костюмите си!
Забрави за бебето!
Не мога.
Донесъл съм ти подарък.
Какво е това?
- Кристална топка, нищо повече.
Но като я завъртиш по този начин и погледнеш в нея...
...тя ще покаже мечтите ти.
Но това не е подарък за обикновено момиче,
грижещо се за ревливо бебе.
Искаш ли я?
Тогава забрави за бебето!
Не мога. Оценявам подаръка ти,
но искам да върнеш брат ми! Сигурно е много уплашен.
Сара,
...не ме предизвиквай!
Ти не можеш да се бориш с мен.
- Но аз трябва да върна брат си!
Той е там, в моя Замък.
Все още ли искаш да го търсиш?
Това ли е Замъкът в страната на злите духове?
Върни се, Сара, преди да е станало късно!
Не мога! Не разбираш ли, че не мога?
Колко жалко!
Не изглежда много далече.
- По-далече е, отколкото си мислиш.
А времето е кратко.
Имаш 13 часа да преминеш през Лабиринта...
след което брат ти ще стане един от нас... Завинаги.
Толкова е жалко!
Лабиринтът... не изглежда много трудно.
Е, хайде крачета!
Извинете!
- Не, вие ме извинете!
А, ти ли си?
Извинете, но трябва да премина през Лабиринта. Ще ми помогнете ли?
Колко е сладка!
- 57!
Как можеш! Бедничкото!
Ти си чудовище!
- Какво?
Ужили ме!
- Какво очакваш от една феичка?
Мислех, че правят разни добри неща. Че изпълняват желания...
Това показва колко знаеш, нали? 58!
Това е ужасно!
- Не, името ми е Хърбльо. А ти коя си?
Сара.
- Така си и мислех.
59!
- Знаеш ли къде е вратата за Лабиринта?
Може би.
- Тогава къде е?
Какво? 60!
Попитах къде е?
- Къде е какво?
Вратата!
- Каква врата?
Безнадеждно е да те питам.
- Не и ако задаваш правилно въпросите си!
Как се влиза в Лабиринта?
А, това вече е друго нещо!
Влиза се ей там.
Наистина ли искаш да влезеш?
Да, страхувам се, че трябва.
Уютен е, нали?
Сега накъде - наляво или надясно?
Изглежда все едно.
- Не смятам, че ще стигнеш далеч.
Ти накъде би тръгнал?
- Аз ли, нито наляво, нито надясно.
Ако така ще ми помагаш, по-добре е да си тръгваш!
Знаеш ли какъв ти е проблемът? Приемаш твърде много неща за даденост.
Дори и да намериш път към центъра на Лабиринта, няма да намериш изхода му.
Това си е твое мнение.
- По-добро е от твоето!
Благодаря за нищо, Гърбльо!
Казвам се Хърбльо! И не казвай, че не съм те предупредил!
Но защо го наричат "Лабиринт", като няма никакви завои или ъгли...
Продължава все направо.
А може би не е така?
Може би само така ми се струва?
Здрасти!
Ти ли каза "Здравейте"?
- Казах "Здрасти", но то е почти същото.
Ти си червей, нали?
- Да, точно така!
Знаеш ли как се стига до центъра на Лабиринта?
Не, аз съм само един червей.
Ще влезеш ли да те запозная с госпожата?
- Благодаря,
но трябва да намеря път през Лабиринта.
Но защо няма никакви завои и входове? Все продължава направо.
Пълно е със завои и входове, но просто не ги виждаш.
Къде са?
- Ей там, точно пред теб, има един.
Не, няма.
- Заповядай у дома на чай!
Там няма никакъв отвор!
- Разбира се, че има.
Опитай и ще видиш!
Какво?
- Хайде!
Това е само стена, през нея не може да се премине.
Тук нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Не бива да приемаш нищо на доверие!
Наистина!
- Ей, не натам!
Благодаря, много ми помогна!
Не тръгвай натам!
- Какво каза?
Казах да не тръгваш натам. Никога!
О, благодаря!
Добре, че не тръгна натам!
Така щеше да стигне право до Замъка.
Тоби! Идвам, Тоби.
Още 9 часа и 23 минути и ще си мой.
Някои променя знаците ми!
Какво ужасно място! Не е честно!
Правилно! Не е честно!
И това е само половината.
Тук нямаше нищо само преди минута.
- А сега зад теб няма нищо.
Този Лабиринт се променя! Какво се очаква да направя?
Единственият начин е да преминеш през една от вратите.
Но трябва да знаеш, че едната води до Замъка, в центъра на Лабиринта,
а другата - до...
...сигурна смърт.
Коя къде води?
- Не можем да ти кажем.
Защо?
Защото не знаем.
- Но те знаят.
Тогава ще попитам тях.
Не можеш да питаш и двамата, такива са правилата.
Според правилата, с които трябва да се съобразяваш,
единият казва истината, а другият винаги лъже.
Според правилата той винаги лъже.
Не е вярно, аз винаги казвам истината.
- О, каква лъжа!
Той е лъжец!
Добре, отговорете ми с "да" или "не"!
Ще ми каже ли той, че тази врата води в Замъка?
Да.
Тогава другата врата води в Замъка,
а тази - до сигурна смърт.
Откъде знаеш, той може да казва истината.
- Но тогава ти лъжеш.
Така че, щом ти ми казваш, че той ще ми каже "да", значи отговорът е "не".
Възможно е аз да ти казвам истината.
- Тогава той лъже.
И понеже ти ми каза, че отговорът му ще е "да", то отговорът все още е "не".
Чакай малко! Така ли е?
Не знам. Така и не успях да го разбера.
Правилно е! Вече го реших. Не можех да го реша по-рано.
Сигурно поумнявам! Просто е като фасул!
Помощ!
Спрете! Помощ!
Какво имаш предвид с това "помощ"? Нали ти помагаме!
Ние сме "ръце, протегнати за помощ".
Причинявате ми болка!
Накъде искаш да вървиш?
Хайде кажи в каква посока!
В каква посока ли?
- Нагоре или надолу?
Хайде! Не можем да стърчим тук цял ден!
Е, това е важно решение. В каква посока искаш да вървиш?
Да, в каква посока?
Е, щом така и така съм тръгнала надолу, избирам надолу.
Тя избра надолу!
Сгреших ли?
- Твърде късно.
Тя е в забравилника. Тихо!
Не очаквах да стигне толкова далеч.
Трябваше да се предаде много по-рано.
- Никога няма да се предаде.
Така ли? Джуджето ще я изведе отново в началото на Лабиринта.
Веднага ще се предаде, щом осъзнае, че трябва да започва всичко отначало.
Сега се смейте!
Кой е тук?
- Аз.
А, ти ли си?
- А, да, добре...
Знаех си, че ще си навлечеш неприятности, така че дойдох да ти подам ръка.
Огледай се наоколо!
Предполагам, че вече си забелязала. Тук няма никакви врати.
Само дупката.
Това е забравилник. Лабиринтът е пълен с тях.
Така ли, не го знаех!
Не се прави на много умна! Дори не знаеш какво е забравилник.
А ти знаеш ли?
- Да.
Това е място, в което затварят хората, за да ги забравят.
Трябва да те изведа от тук.
Случайно знам кратък път, който ще те изведе от Лабиринта.
Не, не мога да се откажа сега. Стигнах толкова далеч.
Мисля, че се справям добре.
- Разбира се,
но нататък става много по-трудно.
Защо си толкова загрижен за мен?
- Ами... аз... въобще...
Хубаво младо момиче - ужасен черен забравилник!
Харесваш бижута, нали?
- Защо?
Ако ми помогнеш да премина през Лабиринта, ще ти дам това.
Харесва ти, нали?
- Горе долу...
Добре тогава.
- Виж какво...
Ти ще ми дадеш гривната, а аз ще ти покажа изход от Лабиринта.
Но ти и без това се готвеше да го направиш!
Е, така това ще бъде много мило от твоя страна.
Виж какво, ако не можеш да ме заведеш до центъра,
заведи ме докъдето можеш, а после аз ще се оправям сама.
Какво е това между другото?
- Пластмаса.
Не ти обещавам нищо, но ще те заведа, докъдето мога...
Оттам продължаваш сама, става ли?
Става.
Брей! Пластмаса.
По дяволите... килер!
Е, не може никога да не грешиш.
Това е. Хайде!
Брей!
Насам!
"Не продължавай! Върни се, докато още можеш!"
"Това не е пътят".
"Обърни внимание и не отивай нататък!"
"Внимавай!"
"Скоро ще бъде твърде късно."
Не им обръщай внимание! Това е само фалшива тревога.
Ще ги срещнеш из целия Лабиринт, особено ако си на прав път.
О, не!
- Я млъквай!
Съжалявам! Аз само си върша работата.
Не е нужно да се стараеш толкова
- Внимавай за...
Забрави!
- О, моля ви, не съм го казвал отдавна!
Добре, но не очаквай да ти благодарим!
Не, разбира се...
"Защото пътят, който си поел, ще те отведе до сигурно унищожение!"
Много ви благодаря.
Какво имаме тук?
- А, нищо.
Нищо...
Нищо? Тра-ла-ла.
Ваше величество, каква приятна изненада!
Здравей Щърбльо.
- Гърбльо.
Хърбльо!
Да не би да помагаш на това момиче!
Да й помагам? В какъв смисъл?
В смисъл да я водиш към Замъка.
Тъкмо я водех към началото на Лабиринта.
- Какво?
Казах й, че ще й помогна.
Малка хитрина, но всъщност...
Какво е това пластмасово нещо на ръката ти?
О, това ли?
Боже, откъде ли се е взело?
Ако си помисля, дори за миг, че ме мамиш,
ще те провеся с главата надолу в Блатото на вечното зловоние.
Не, Ваше величество! Не вечната воня!
О, да, Хърбльо! А ти, Сара,
как ти се струва моят Лабиринт?
Прост е като фасул.
Наистина ли?
- Какво ще кажеш тогава да вдигнем летвата?
Не е честно!
Казваш го толкова често. Чудя се каква е базата ти за сравнение?
Лабиринтът бил прост като фасул?
Да видим как ще се справиш с това зрънце.
О, не, чистачите!
- Какво?
Бягай!
Добре ли си?
Хайде побързай, Хърбльо!
Чистачите, блатото на зловонието... Със сигурност си привлякла вниманието му!
Това е, което ни трябва - стълба. Следвай ме!
Как мога да ти вярвам? Нали ме водеше към началото.
Обаче не съм. На него му казах това, за да го заблудя.
Как мога да вярвам на това, което казваш?
Погледни нещата по този начин.
Какъв друг избор имаш?
Прав си.
Трябва да разбереш положението ми!
Аз съм страхливец и Джарет ме плаши.
Що за положение е това?
- Никакво, в това е въпросът.
И ти няма да си много смела, само ако помиришеш Блатото на вечното зловоние.
Наистина ли мирише толкова лошо?
- Повярвай ми, така е.
Но най-лошото нещо е, дори само да си потопиш крака в него
ще миришеш до края на живота си.
Никога няма да се измиеш.
Ето това е. Оправяй се сама оттук нататък!
Какво?
- Това е. Аз съм до тук.
Чакай минутка, Хърбльо!
Казах, че ще те заведа до където мога.
Ах ти, малък мошенико! Мръсен измамник!
Не можеш да ме накараш да се чувствам неловко. Аз нямам гордост.
О, така ли?
- Но това са мойте бижута!
Върни си ми ги! Мои са си.
Сега, натам е Замъкът. Накъде да тръгна?
Те ми принадлежат по право! Не е честно!
Не е, но така стоят нещата.
Брей!
Извинете, но можете ли да ми помогнете?
О, младо момиче!
А този кой е?
- Мой приятел.
Какво мога да направя за теб?
Трябва да стигна до Замъка в центъра на Лабиринта.
Знаете ли пътя?
Да, искаш да стигнеш до Замъка?
Колко интелигентно!
Тихо!
- О, глупости!
Млада девойко,... понякога най-бързият път
е пътят назад.
И слушаш тази глупост!
Ще те помоля за тишина!
- Добре де.
Съжалявам.
Свърши ли?
- Да.
Твърде често, млада девойко...
...ни се струва, че не мърдаме от мястото си, докато всъщност...
Напредваме.
- Да, напредваме.
Обаче в момента аз не напредвам особено.
- Ха, присъедини се към нас!
Мисля, че това ти е жребият.
Моля пуснете своето дарение в малката кутийка!
Да не си посмяла! Това е мое!
Брей!
Добре, мисля, че мога да мина без това.
Не трябваше да му го даваш! Той не ти каза нищо.
Какви будали!
О, толкова е стимулиращо да съм твоя шапка.
Защо каза, че съм ти приятел?
Защото е така. Не си кой знае какъв приятел,
но си единственият, който имам.
- Брей!
Чу ли нещо?
Приятел! Харесва ми.
На никого не съм бил приятел по-рано.
О, сбогом!
- Чакай малко!
Приятел ли си ми или не?
- Не! Хърбльо не е приятел на никого.
Той се грижи само за себе си, като всички.
Хърбльо е приятел на себе си.
Хърбльо! Ах ти, страхливецо!
Добре, аз не се страхувам. Нещата не винаги са такива,
каквито изглеждат, на това място.
Опитай това, чудовище такова!
Сега те хванахме, космата топко!
Щипи, щипи, щип-щип!
Ако имах нещо, което да хвърля...
Захапи го!
Какво стана? Кой изгаси светлините?
Не мога да виждам.
Ей, защо ме хапеш?
- Кой кого хапе?
Защо ме хапеш? Не мога да виждам!
Атакуват ни! Оттегляй се!
Добре де, кой ме хапе? Ох, боли ме!
Спри!
Това не е начинът да се отнасяш към някого, който ти помага.
Не искаш ли да ти помогна да слезеш?
Людо долу.
Людо? Това ли е името ти?
Людо.
О, изглеждаш толкова мил звяр.
Надявам се, че си такъв, какъвто изглеждаш.
Само се дръж! Ей сега ще те сваля.
Секунда!
О, извинявай!
Людо, боли ли те?
Приятел?
- Точно така, Людо.
Аз съм Сара.
Нека ти помогна? Добре ли си?
Сара... Приятел...
Сега, чакай малко! Искам да те питам нещо, Людо.
Трябва да стигна до Замъка в центъра на Лабиринта.
Знаеш ли пътя?
Не.
- И ти ли не знаеш?
Чудя се дали някой знае как да премина през този Лабиринт?
Път през Лабиринта?
Едно нещо е сигурно, тя никога няма да го открие.
А, брей!
Тези пък откъде се взеха?
Какво мислиш, Людо? Кой от двамата грозници да избера?
Твърде невъзпитано е да се зяпа така!
- Извинете!
Просто се чудех коя врата да избера.
- Какво?
Не говори с пълна уста!
- Нн... гвря с плн уст...
Чакай малко, не те разбирам.
- Какво каза?
Толкова е добре да разкараш това нещо!
- Какво каза?
Не е много добре да се говори с него. Глух е като пощенска кутия.
Мрън - мрън. Ти си чудесна компания за разговори.
Само се оплакваш.
- Няма полза. Не те чувам.
Къде водят тези врати?
- Какво?
Провери! Ние сме само чукалата.
Как да премина?
- А?
Почукай и вратата ще се отвори.
Людо!
Не искам това отново в устата си!
- Искам да почукам.
Не иска да си отвори устата, а? Не мога да го обвиня за това.
Съжалявам!
- Няма нищо, свикнал съм.
Хайде Людо!
Той е буйно младо момченче. Мисля да го нарека Джарет.
Има мойте очи.
Людо изплашен.
- О, дай ми ръката си! Хайде!
Как може да си толкова голям и да те е страх.
Виж, няма от какво да се страхуваш.
Людо?
Людо, къде си?
Хърбльо, помощ!
- Идвам, Сара.
Добре, това ти ли си?
И къде отиваш?
Ами, малкото момиче ми се изплъзна, но сега я чух да вика.
Отивам да я заведа в началото на Лабиринта, както ми казахте.
Разбирам. За момент ми се стори, че си хукнал да й помагаш.
Но, о, не... не и след моето предупреждение.
Би било глупаво.
- Разбира се, че е така!
Аз? Да й помагам? След вашето предупреждение?
Бедният ми Щърбльо.
- Хърбльо.
Току що забелязах, че липсват любимите ти украшения.
Да, така е. Мойте любими украшения.
Липсват.
- Людо!
По-добре да ги открия.
- Но първо трябва да отведа
младото момиче в началото на Лабиринта, както е по план.
Чакай! Имам по-добър план.
Дай й това!
Какво е това?
- Подарък.
Ще й навреди ли?
- Сега пък защо си се загрижил?
Не искам да й сторя зло.
- Хайде, Дърпльо, изненадан съм.
Да не си си загубил ума по това момиче?
- Не съм си загубил ума.
Не мислиш, че младото момиче би могло да хареса малък струпей като теб, нали?
Ами, тя каза, че сме...
- Какво? Сърдечни другари?
Приятели?
Няма значение.
- Ще й дадеш това Хърбльо,
или ще те натопя право в Блатото на вечното зловоние!
Да, добре.
И, Хърбльо, ако тя те целуне,
ще те превърна в принц.
Наистина ли?
- В принц на Страната на зловонието!
Людо?
Какво става?
Какво искате?
Тръгнали сме да се забавляваме. Точно така!
Търкулни ги!
Змийски очи!