Labyrinth (1986) (Labyrinth.1986.CD2.sub) Свали субтитрите
Разтърси малката си хубава глава!
Тропни с малкия си хубав крак!
Хайде! Хайде!
Главата й не може да се сваля!
- Разбира се, че не може!
Права е. Закрепена е здраво.
За къде си с такава глава?
- Знам какво можем да направим.
Откачи й главата! Да, нека да я отделим.
Ей, момиче, това е неговата глава!
- Това е моята глава.
Той ми е приятел. Какво правиш?
Ей, момиче! Това е против правилата.
Да хвърляш главите на другите хора.
- Можеш да хвърляш само собствената си глава.
Точно така!
Къде е съдията?
Сега ние ще ти свалим главата.
Някой да я спре! Върни се младо момиче!
Включи се в играта! Кой ще ти хвърли главата?
Хей, не можеш да се откажеш сега! Играта не е свършила.
Оставете ме на мира!
- Направихме свободно хвърляне.
Не искаш ли да ти откачим главата?
Хърбльо!
- Качвай се!
Не искаш ли да изглеждаш като нас.
- Оставете ме на мира!
Откачи си главата! Вземете трион!
Нека ти откачим ръката!
Едно ухо! Да ти откачим ухото!
Не ти трябват две уши. Играта почти приключи.
Махай се!
Хърбльо! Дошъл си да ми помогнеш!
Не! Не ме целувай, недей!
Не!
О, боже?
Какво е това?
Блатото на вечното зловоние.
Никога не съм помирисвала нещо подобно. Прилича на...
Няма значение на какво прилича. Това е Блатото на вечното зловоние.
Помощ!
Дръж се!
Защо ти трябваше да правиш това?
Кое?
Имаш предвид да те спася ли?
Какво? Не! Ти ме целуна.
О, за бога!
Не се прави на суров.
Знам, че дойде да ми помогнеш. И знам, че си ми приятел.
Не, не съм.
Дойдох само да си взема нещата.
И...
да ти дам...
Да ми дадеш какво?
Хърбльо!
Смрад!
- Людо!
Къде е Хърбльо?
Махни се от мен!
А, ето го.
Хърбльо, всичко е наред. Това е Людо.
Той също е приятел.
- Какво?
Смрад!
- О, прав си.
О, боже!
Там има мост. Хайде!
Внимавай! Ако стъпиш в това нещо, ще вониш вечно.
Спри!
Казах, спри!
- Трябва да преминем.
Без мое позволение никой не може да премине.
Нямам много време.
Трябва да се измъкнем от това блато.
- Вони!
Вони ли? За какво говориш!
Миризмата.
Не подушвам нищо. Сигурно се шегуваш!
А аз живея чрез обонянието си.
Въздухът е свеж и благоуханен.
И никой няма да премине без позволението ми!
- Смрад!
О, махай се от пътя ми!
- Заклел със се да спазвам задължението си!
Хайде, позволи ни да преминем!
Не искам да ти причиня вреда!
Хърбльо, какво правиш?
Ще използвам жезъла си!
Добре тогава.
Мога да превзема тази планина.
Трябва да се постараеш повече!
Предаваш ли се?
Достатъчно!
Досега не съм срещал достоен противник, като този благороден рицар, с когото се бия.
Да сключим примирие!
Людо, добре ли си?
- Смрад!
Сър Людо, аз, сър Дидимус, ти се предавам.
Нека отсега нататък да бъдем братя! И да се борим за правдата като един!
Много ти благодаря!
- Людо си има брат.
Добра среща, сър Людо.
- Добре, хайде!
Забравяте свещената ми клетва, госпожице. Не мога да ви позволя да преминете.
Но нали Людо ти е брат.
- Трябва да спазя клетвата си.
И ще я браня до смърт.
Вони!
- Нека мислим логично!
В какво точно си се заклел?
- Дал съм кръвна клетва,
че никой няма да премине без мое позволение.
Добре...
Тогава би ли ни дал позволението си?
- Ами аз...
Да.
- Благодаря ти.
Не се страхувай! Този мост е издържал хиляда години.
Изглеждаше достатъчно здрав.
- Хърбльо!
Красива девойко, ще те спася...
Някак си.
Как можеш да си седиш и да виеш, когато младата девойка се нуждае от помощта ни?
Това е невероятно, Людо!
- Моят брат може да заповядва на скалите?
Разбира се. Скалите приятели.
Благодаря, Хърбльо!
Сър Людо, чакайте ме! Амброзиус!
Всичко е наред, Амброзиус! Можеш да излезеш сега. Хайде!
Така, момчето ми, моят верен кон.
Внимателно!
Напред! Вярното ми момче.
Хайде, Амброзиус! Просто си затвори очите и върви!
Да се махаме от тук!
Извинете ме! Благодаря.
На твое място не бих го направил!
Моля те, не мога да й я дам.
Е, хайде тогава! Трябва да достигнем Замъка преди да се стъмни.
Виж, Сара, това ли е, което се опитваш да намериш?
Толкова много проблеми за такова малко нещо, но не за дълго.
Скоро тя ще забрави всичко за теб, малки приятелю.
Веднага, след като Хърбльо й даде моят подарък.
Тогава тя ще забрави всичко.
Моят стомах ли беше това или твоят, Амброзиус?
Гладен.
Добре, не можем да спираме сега.
Може би ще намерим малко плодове.
Сара!
- Да?
Заповядай!
- Хърбльо, благодаря ти.
Спасяваш ми живота!
Има странен вкус.
Какво направи, Хърбльо?
- О, проклет да си, Джарет!
Проклинам и себе си също!
Всичко танцува.
Давай, Амброзиус!
Замъкът е ей там, госпожице.
Госпожице?
Тя никога няма да ми прости.
Какво направих?
Загубих единствения си приятел. Това направих?
Какво правех?
Слез от гърба ми!
Защо не гледаш къде ходиш, млада девойко, а?
Гледах.
Къде отиваш?
Не си спомням.
Не можеш да гледаш къде ходиш, ако не знаеш къде отиваш.
Аз търсех нещо.
- Добре, виж тук!
Ланселот? Благодаря.
Това ли е, което търсеше, драга?
Да, бях забравила.
Сега защо не влезеш вътре...
и да видиш дали няма да си харесаш още нещо?
Било е само сън.
Сънувала съм, Ланселот.
Но изглеждаше толкова истинско.
Да идем да видим дали татко се е върнал!
По-добре да стоиш тук, драга.
Няма какво да търсиш навън.
Я, какво имаме тук?
- Ланселот.
Твоето малко зайче. Ти харесваш своето малко зайче, нали, да?
А това е Бетси Бу. Помниш Бетси Бу, нали?
Какво друго имаме, какво е това? Да видим!
Кутия за моливи. За много моливи.
Тук са твойте чехли. Харесваш чехлите си, нали?
Никога не би ги захвърлила, нали? Сега, какво друго?
О, това е малко конче. Харесваш малки кончета, нали?
О, виж това! Имаш си игра с думи.
А това е съкровище! Искаш ли го, скъпа?
Вземи го! Гримирай се!
А това е добрата стара Флопси. Искаш ли я?
О, да...
Мечето Чарли. Това мече е за теб.
Имаше нещо, което търсех.
О, не говори глупости! Всичко е тук.
Всичко на света, което някога си искала, е тук.
Виж! Това е твоят малък Парад на играчките.
"През опасности незнайни..."
"...и трудности неизброими..."
"...преминах, за да достигна Замъка..."
"...в страната на злите духове,..."
"...за да си върна детето, което ти открадна."
Какво има, драга? Не харесваш ли играчките си?
Това са боклуци!
А какво ще кажеш за това?
Това не е боклук, а?
Боклук е!
Трябва да спася Тоби!
Госпожице!
Добре ли сте?
Сара?
Красива госпожице, слава богу твоето изкуство я спаси накрая!
Къде сме?
- Сара върнала
Госпожице, вижте! Почти стигнахме. Вратите за града на злите духове.
Людо, сър Дидимус...
Да побързаме! Нямаме много време.
Амброзиус, напред!
О, не!
Отворете вратата!
Сър Дидимус, трябва да пазим тишина!
Отворете веднага!
- Така ще събудим стражата.
Добре, нека се събудят!
Ще се бия с всички до смърт!
Моля ви, сър Дидимус, заради мен, пазете тишина!
Добре, за вас съм готов на всичко.
Но не съм страхливец!
- Разбира се, че не си.
Тогава ще се бия с всеки, навсякъде и по всяко време!
Всички ние го знаем, но сега пази тишина!
Амброзиус, пази тишина!
Не разбирам, защо трябва да сме тихи. Това е просто градът на злите духове.
Надушвам проблеми.
Хайде, Людо!
О, не!
Какво е това?
Кой идва?
Наведете се!
Ще дойдеш ли тук!
Амброзиус, ела тук веднага!
Моля те ела, излагаш ме!
О, Людо!
Хърбльо!
Махай се от тук! Разкарай се!
Това не беше много мило.
Сега е мой ред.
Как се управлява това нещо?
Пусни брадвата!
- Опитвам се.
Ела тук веднага!
Как се връща назад?
Излез от там, Хърбльо!
Напускам кораба!
Хърбльо!
О, Хърбльо, добре ли си?
Няма да те моля да ми простиш. Срамувам се от себе си.
Джарет ме накара да ти дам тази праскова.
Не ме интересува какво мислиш за мен. Казах ти, че съм страхливец.
Не исках да бъдем приятели!
Прощавам ти, Хърбльо.
Наистина ли?
И аз мога да те препоръчам. Рядко съм виждал такава смелост.
Вие сте доблестен, сър Хърбльо.
- Наистина ли съм!
Хърбльо и Людо приятели.
Наистина ли?
Ето ти нещата, Хърбльо. Благодаря за помощта
Добре, какво чакаме тогава?
Хайде да измъкнем този плъх, който нарича себе си Джарет!
Добре!
- Амброзиус, сега е безопасно,
няма от какво да се страхуваш.
Ваше височество!
Момичето!
Момичето, което изяде прасковата и забрави всичко!
Какво за нея?
- Тя, чудовището, сър Дидимус и джуджето
преминаха през вратата и са на път към Замъка!
Спрете я! Извикайте стражата.
Скрийте бебето!
- Стража!
Тя трябва да бъде спряна! Направете нещо!
Хайде, движение!
Мисля, че ще успеем.
- О, просто е като фасул!
Рота, на място!
Кавалерия, готови!
Оръдие, огън!
Амброзиус, обърни!
Бързо, насам!
Не, не в тази посока!
Отиваш в грешна посока.
Битката е зад нас.
Амброзиус, може ли да си поговорим за това?
Седни!
Добре. Чисто е.
Добре, хайде, момчета!
Амброзиус, обърни на секундата, или никога вече няма да те храня!
Така е по-добре.
Не се тревожи! Мисля, че сме ги обкръжили.
Дидимус! Къде е Дидимус?
Огън!
Ударих нещо, нали?
Трябва да намерим Дидимус!
Насам.
Амброзиус, страхливец такъв!
Бързо, насам!
Но как ще влезе Людо?
Ей, вие, обкръжени сте.
Обкръжени?
Людо, извикай скалите!
Гладен ли си? Чудесно!
Амброзиус, отключи тази врата!
Така, достатъчно, нали?
Добре, хвърлете оръжията си, така ще видим кой е по-добрият!
Следващия път се предайте.
Непоклатими мъже! На позиция!
Оттегляй се!
Спасявай си кожата!
Стига ми толкова! Отивам да спя!
Махай се от къщата ми!
Огън!
Ей, нали те изстрелях!
Насам!
Сега ще ви хванем!
Не, няма.
Хей, няма проблем.
Сър Дидимус!
- Идвам!
Спокойно, момче!
Хайде!
Не!
Трябва да тръгнем по този път!
- Тогава хайде!
Не! Трябва да се срещна сама с него!
Но защо?
- Да?
Така трябва.
Щом така трябва, нека да бъде така.
Но ако ти потрябваме...
Да, ако ти потрябваме...
Ще ви извикам.
Благодаря ви на всички.
Тоби!
Върни ми детето!
Сара, внимавай!
Бях много великодушен досега,
...но мога да бъда и жесток.
- Великодушен!
Какво толкова великодушно си направил?
- Всичко!
Всичко, което искаше, го направих.
Помоли ме да взема бебето. И аз го взех.
Искаше да съм страшен и аз бях страшен.
Промених хода на времето. Обърнах света с главата надолу.
И направих всичко това за теб!
Изморих се да отговарям на очакванията ти.
Нима това не е великодушно?
През опасности незнайни и трудности неизброими,
преминах, за да достигна Замъка, в царството на злите духове.
Защото моята воля е не по-слаба от твоята и...
Спри! Чакай!
Виж, Сара! Виж какво ти предлагам...
Твойте мечти.
И царството ми е велико.
В замяна искам толкова малко.
Позволи ми да властвам над теб
и ще имаш всичко, което поискаш.
Царството ми е велико...
По дяволите, този ред все го забравям!
Само се страхувай от мен и ме обичай, прави, каквото ти кажа
и аз ще бъда твой роб.
Царството ми е велико...
Ти нямаш власт над мен.
Тоби!
Тоби?
Заповядай!
Искам да задържиш Ланселот.
Върнахме се.
Сара, в къщи ли си?
Да, тук съм.
Сбогом, Сара.
И помни, млада госпожице, ако се нуждаеш от нас...
Да, ако се нуждаеш от нас...
За каквото и да е.
- Нуждая се от вас, Хърбльо.
Наистина ли?
Не зная защо, но сега и винаги в живота ми.
Не е необходима причина, нуждая се от всички вас.
Така ли?
Защо не каза веднага?
Попитах, иска ли някой да играе на "Скрабъл"?
Превод и субтитри: Dino