Awakenings (1990) (Awakenings.1990.iNTERNAL.DVDRip.XviD-YYdd.CD2.srt) Свали субтитрите
Не, докато те нямаше се случиха някои
Леонард, това не е просто влизане във водата, а си е направо плуване!
Леонард, не знам какво да кажа, ако от болницата научат за това.
- Хайде ела!
- Не.
Леонард, скоро ще дойде приливът.
Това е периодичната таблица на химичните елементи.
Тя е тази която ме привлече към науката.
Тя е прекрасна, наистина ... Това е вселената в цялата и същност.
Имаш група на металите. На халогените, на инертните газове.
Всеки елемент е поставен на правилното място. Което не може да промениш.
Всеки е на точното си място. Има сигурност независимо как е постигната.
Женен ли си?
Аз? Не ... Не съм много общителен с жените.
Никога не съм бил, Леонард ... Харесвам ги разбира се.
Смятам , че имам по закостенели схващания относно жените.
Може би, ако бяха по-малко непостоянни....
Елинор не би се съгласила с теб.
- Елинор?
- Мис Костело.
Говорила ти е за мен?
И какво каза?
Че сте добър човек. И, че ви е грижа за хората.
Желая да подложа и останалите на лечение.Съзнавам , че може и да е скъпо.
- Имаш ли идея колко ще струва?
- Да, вече говорих с Рей.
Тука съм направил едни сметки ...
Фармацевтите ще ни дадат отстъпка за същите дози ,като при Г-н Лоу и ще струва около...
- $12,000.
- Колко?
- $12,000.
На месец? Не мога да взема такова решение сам без знанието на борда на директорите.
Какво ще кажете да говорим директно с дарителите?
Дарителите няма да дадат повече от това, което вече са дали.
Ще трябва да ги убедим да дадат повече от колкото са свикнали да дават.
- Може би, ако те видят Г-н Лоу.
- Надценявате ефекта му върху останалите хора.
Говорим за пари.
Имаше напреднала ригидност на аксиларната мускулатура.
Това е демонстрация на силно понижение на двигателните рефлекси.
Това е регидност от централен тип. Или по-точно менингисмус.
Това което е най-забележително е дълбоката лицева маска ...
...която вече знаем , че не трябва да бъркаме с тази при апатия или кататония .
С по-малко термини. Успокой се!
Все пак някои неща могат да стигнат до него.
Споменаване на името му, части от избрани мелодии.
Допира на друго човешко същество.
Но тези реакции бяха кратки и мимолетни, траещи само за момент.
Казано по друг начин той беше както виждате , ако може така да се изразя метафорично ....
в един нефизиологичен еквивалент на сън . Или по скоро смърт.
Това беше състоянието му когато го открих в тази болница...
...и начина му на живот в последните тридесет години.
- Сега ли?
- Никога не си готов.
Казвам се Леонард Лоу.
Беше ми обяснено, че съм бил далеч за известно време.
Върнах се.
Готови сме. Носете ги.
Много ви благодаря .
- Доктор Сейър!
- Какво е станало?
Това е едно шибано чудо.
- Къде са ми очилата?
- На лицето ви са.
Истина ли е това?
Говоря.
Ходя ... Кой си ти?
Благодаря, че дойдохте. Днес е малко по различно.
Аз ... Имах странен сън.
Трябва да ви премеря кръвното.
Бях ти в лапите двадесет и пет години, пропуснала си шанса си.
Добре ли сте?
- Имам нужда от грим.
- Добре, ще се погрижим за това.
И от боя за коса ... черна.
-Черна? Роуз, сигурна ли си?
- Да, винаги ми е била такава.
Доктор Сейър, разправя нещо за плодни дръвчета.
- Подкастрете плодните дръвчета.
- Ще го направя.
Искам парче месо на скара. с гарнитура от картофи и фасул.
Съзнавах нещата които се случват, но те не означаваха нищо за мен.
Нямаха никаква връзка с мен. Имаше една или две войни.
Сутринта ходих до тоалетната съвсем сама.
Мисля ,че преди го харесвах повече.
Роландо, може ли да ми кажеш нещо? Аз съм мис Костело.
Разбираш ли ме?
- Люси ... Коя година сме?
- Коя година сме?
Двадесет и шеста сме, глупчо.
Хайде, Мириам, бъди кротка.
"Като тълпата щурмуваща Бастилията, Метс атакуваха тяхното поле...
в тази незабравима нощ...
и сложиха края на най-силната, дива...
победа в бейзболната история.
След седем слаби сезона , те се надигнаха от калта."
- Здравей ,Сидни.
- Здрасти.
- На същото място ли ще ходим?
- Всъщност, не знам.
Стойте заедно!
- Доведи Леонард .
- Антъни, ще вземеш ли Леонард?
Моля ви, всички да не се отделяте от останалите.
- Какво прави баща ми?
- Все същото.
- Мамо,може би не трябва да идваш.
- Разбира се,че ще дойда.
Не стой там, Леонард, или вратата няма да се затвори.
- Не разбирам. Сидни ще идва.
- Той е пациент.
- Не е точно пациент.
- Но все пак е пациент, а ти не си.
- Аз съм ти майка.
- Да виждаш други майки тук?
Какво си направил с косата си?
- Това е гума.
- Знам ... Не съм идиот.
- Третирате ме като глупак.
- Ще се погрижим за това.
- Готов ли си?
-Ще остана тук.
- Защо? Нещо не е наред ли?
- Добре съм, Просто аз ...
Махай.
Докторе, идвайте!
Сигурен ли си? Всичко наред ли е?
Добре съм, Ще се видим после. Приятно прекарване.
Здравейте ... Парче месо, моля.
- Парче месо.
- И за мен.
Следите ли ме?
Съжалявам,Заблудила съм се. Видях ви долу на стълбите а след това и тук....
- На посещение ли сте?
- Не.
Тук работите.
Тук живея.
Пациент ли сте?
Не изглеждате като такъв.
Не изглеждам ли?
Винаги съм обичала тази карнегия.
Доктор Сейър ... Вие ли избрахте това място?
- Да.Защо?
- Аз винаги идвам тук.
- Защо? Хубаво място ,но след първия час писва.
- Антъни смята, че групата се е отегчила.
- Така е.
Мислех да ги заведа до операта ...
или музеят по история?
Не ... От нещата които са натъпкани там малко лъха на смърт.
Къде другаде?
- Това отново ли е легално?
- Да, от известно време.
Момичета, може ли да ви поканя?
Един Роб Рой с лед.
Направи го безалкохолен.
Работя нощна смяна в ресторант.
Понякога преди работа, идвам да видя баща ми.
Често ходеше на всичките тези игри, затова му чета спортните страници.
Не знам дали разбира ,че идвам да го виждам. Майка ми не мисли така.
Но, ти все пак идваш.
Понякога ми се струва ,че виждам нещо ... Мисля ,че забелязвам промяна.
И за момент, го виждам такъв какъвто беше преди ударът.
И тогава всичко свършва . Не съм сигурна в това какво съм видяла Не знам дали има логика в това?
Да.
Е, за какво си тук?
- Приемам лекарства.
- За какво?
Без тях, изглеждам като баща ти.
- Но сега съм добре.
- Това е хубаво.
Бях убедена че искаше нещо приготвено на бързо с бекон, препечена филийка, кафе...
Занесох му я без да му взема поръчката.
А той само каза : "Забрави ли сте доматите."
Бяхме ги свършили. Заради това не му бях донесла.
- Беше ми приятно да си поговоря с теб.
- На мен също.
- Паула?
- Да.
Той знае ... Баща ти знае че идваш да го виждаш.
Докторе, Това са приятелките ми.
Не е ли сладък ?
Мириям, незнам как да ти го кажа, ще карам направо ...
Мъжът ти...
се е развел с теб през 1953.
Благодаря ти боже!
Виж това! Понтиак Файербид, модел 400 ... Сега, това е колата, човече.
- Люси, може ли да взема ръката ти?
- Отведете ме далеч от тук.
- Грешка. Ето я.
- Мисля ,че загубих.
Смятам че късмета ти се промени ... Хубав е.
- Как е хавата?
- Как е хавата?
Да, как се чувстваш?
Прекрасно,родителите ми са мъртви, жена ми е в някакъв институт
синът ми е изчезнал някъде на Запад ...
Чувствам се стар и измамен. Това е което чувствам.
Спрях се в един магазин "Направи си сам" и взех още моливи.
А също и този ...
малък линеал.
Да,може да го използвам.
Наистина е хубаво.
- Ей сега се връщам.
- Леонард?
Никога преди не е говорил за момичета.
Несъмнено никога преди не е правил нищо с тях.
Не е ли смешно, всичките тези женски истории. Не мислите ли и вие така?
Той е зрял мъж.
Знаете ли какво ми каза ? Да си взема почивка.Да замина за няколко дни и да си почина.
Сигурен съм ,че е имал в предвид че заслужавате такава.
Не мога да го оставя сам на това място. Ще умре без мен.
Момичета!
Здравейте? ... Доктор Сейър? Трябва да говоря с вас.
Леонард?
Мисля ,че някои от нещата за които говорихме са важни. Просто искам да поговоря с теб.
Какви неща?
Неща които са от значение, които ми се случиха. Неща които сега разбирам.
- От къде се обаждаш?
- От кабинета ти.
- Късно е.
- Така ли?
- Стой там, Веднага идвам.
- Добре.
- Доктор Сейър, седнете.
- Защо? Нещо не е наред ли?
Трябва да кажем на всички.Трябва да им напомним колко е хубаво.
Кое, Леонард?
Прочетете вестника.
-Какво пише? Всичко в него е лошо.
Хората са забравили какво им носи живота.Какво е да си жив.
Трябва да им се напомни какво имат и какво могат да загубят.
Какво е да усетиш радостта от живота, дарът на живота, свободата която ти дава,чудесата на живота!
Каза че хората не ценят простите неща.
Работата,забавленията, приятелството ... семейството.
Беше толкова развълнуван Говори ми до пет сутринта.
- Дали е освобождаване на личността, или мания ...
- Или любов?
Да. Това което каза е даже правилно. Ние не знаем как да живеем.
Но до пет сутринта!
- Уехида ... Как си?
- Добре.
-Радвам се
- Мистър Лоу, добре ли сте?
- Да.
- Какво искате от нас?
- Нещо съвсем обикновенно.
И то е?
Да излизам на разходка когато ми се прииска, като всеки нормален човек.
- Свободен сте да се разхождате.
- Така ли? Сам?
Какво е по-различно?
Вижте, не съм престъпник. не съм осъждан,
- Не съм опасен за себе си или за останалите.Но не ми е позволено, да се разхождам сам.
Вие не пробуждате камък , събудихте личност ... Аз съм личност.
Осъзнавате ли несъзнателната враждебност която проявявате към нас?
Как да я осъзная, щом е несъзнателна?
Любопитен съм.Какво бихте правили, ако излезете навън?
Ще се разхождам,ще разглеждам, ще говоря с хората.
Сам да избирам посоката която да поема.Нещо които вие приемате за даденост.
- И това ли е всичко?
- Това е.
Добре ... Ще разгледаме искането ви, и ще ви съобщим решението си.
- Всичко наред ли е?
- Да, нямаше ми нищо, Бях малко нервен.
Какво казаха?
Че не разполагаме с достатъчно данни
и за правилна диагноза е необходимо продължително изследване.
Навън е един различен свят за който, може би още не си готов.
Не могат да поемат отговорност за това което може да ти се случи.
Казаха не.
- И ти какво им каза?
- Нямаше да ме изслушат.
Съгласи ли се с тях?
Да.
Не съм сигурен дали сме превъзмогнали заболяването и че това е ... е нищо.
Това е експериментално лекарство, Нужно ни е време да преценим нещата преди ...
- Леонард, къде отиваш?
- На разходка.
Доктор Сейър е ...
- Къде отиваш?
- Излизам навън.
На пациентите не и им е разрешено да излизат.
Не си затруднявай положението.
Искам само да се разходя!
Той не е луд,Това не е необходимо. Пуснете го!
Моля ви, той не е буен!
Не мога да разбера случилото се, преди никогане е създавал неприятности.
Беше тих, учтив и почитителен. Никога не е искал каквото и да е.
- Никога не е бил непослушен.
- Защото беше в кататония, Мис Лоу.
Говоря за когато беше дете.
Съжалявам.
Не знам кой е човека там горе. Не знам дали и той разбира.
Превърнахте го в нещо което не е.
Грешката не е в нас, а в тях. Ние не сме в криза, а те!
Ние минахме през най лошото и оцеляхме. Това ги плаши.
Защото разбират.
Те знаят! Те знаят!
Защото ние ... им напомнихме...
Да има проблем...
който не приемат и на който не могат да дадат отговор.
Никога няма да бъдат истински лечители докато не осъзнаят това и не видят проблема.
Докато не приемат, че има проблем, и този проблем не e в нас.
Не сме проблема ние, а те!
Не е имал възможност да излее гнева си тридесет години.
- Както и останалите.
- Мисля, че държанието му е повече от естествено.
Смяташ че тиковете и параноята му са резултат на нормално поведение?
Да, защото е на това място ... Събудихме го и го затворихме в клетка.
Това не е паряноя , а факт.
Имам 20 психопата които отказват да ядат,и нямат идея защо го правят.
- Колко трябва да продължи това?
- Той знае защого прави. Той иска да излезе навън.
Мистър Лоу не е месия от библията. Той е мъж в беда.
Той не беше възкресен,а се възстанови вследствие на даденото му лекарство.
Лекарство в което няма нищо чудотворно.
- Другите са добре ...
- Той е на крак по дълго от тях.
Симпатизирам му...
...Но не можем да му позволим да застрашава здравето на останалите пациенти.
- Извинете ме.
- Няма да ви позволим.
Оставете го.
- Как си днес?
- Добре.
- Как си?
- Не съм бил по-добре.
- За какво са ти необходими тези господа?
- Те ме предпазват.
- Надявам се ,че няма да има нужда от тях.
- Някой опитал ли се е да те нарани? Кой?
Това ли е? Кой?Човек никога не знае.
Някой когото най малко подозирам. Погледни в историята.
Всеки пациент на това място мисли, че има заговор срещу него.
Те грешат, те са луди.
Състоянието ти се влошава.
Лекарството не действа. Всичко което преживяваш са странични ефекти...
то те поддържа.
Оценявам ,че си дошъл да ме видиш, но имам работа за вършене.
Моля те, погледни се.
Не, Виж се ти! Аз съм болен.
Болестта ме извади от този свят, и аз съм се борил за да се върна отново.
Борил съм се тридесет години, и продължавам да се боря.
Но ти ...
Ти нямаш извинение, Ти си просто един самотен и изплашен човек , който няма нищо !
нямаш живот, нищо! Ти си този който е заспал.
Лекарството ти може да бъде спряно ... Те могат да го направят.
Можеш да се събудиш на сутринта и него да го няма.
Разкарай се от мен!
Ще се оправя. Благодаря.
Просто паднах.
Помогни ми.
Можеш ли да ходиш?
Няма да им позволя да ти спрат лекарството.Ще работим заедно.
При него има реакция от лекарството. Има тикове.
Той не се притеснява от външния си вид
Но как това ще се отрази на останалите пациенти.
Ще поработим върху дозировката която му даваме.Подготвен е за възможните ефекти.
Иска другите да бъдат предпазени. Трябва да ми помогнете за това.
- Здрасти, Леонард. Добре дошъл.
- Благодаря.
- Как я караш?
- Добре ли си?
- Много е тихо тук.
- Защото те очаквахме.
Добре изглеждаш, Лен, по-добре със всеки изминал ден.
Ами ако действието на лекарството при него се е изчерпало?
Може би е въпрос на време това да се случи на всички нас?
Нама медицинско основание да смятаме, че каквото се случва на него ще се случи и на теб.
Защо не?
Всички вие сте различни хора ... И сте добре, нали?
Това беше много мило, Люси.
Научих тази песен много, много отдавна.
Знам коя година е.
Просто не исках да приема, че съм по-стара от двадесет и две години.
Нямам опит с това.
Знам че не е 1926-та.
Просто имах нужда да сме тогава.
- Как си, Леонард?
- Не съм бил по добре.
Как са останалите? Говорят ли за мен?
- Изплашени са.
- И трябва да бъдат.
- Можеш ли да спреш това?
- Не съм сигурен, но ще опитам.
- Не се отказвай.
- Няма.
425, Да.
Имам картичка от сина си.
Добре съм, и изведнъж всичко спира.
Без предупреждение, то е като светлината изведнъж да угасне.
Някои неща ме връщат отново. Звук, допир....
...и тогава отново мога да се движа, Отново съм добре.
не е като да се чувствам зле, то е като да не чувствам нищо.
то е както ако съм мъртъв. Нищо.
То е като никога повече да не съм човек, А само сбор от тикове.
Не, че ми пука. Понякога те правят живота интересен.
Не съм сигурен кой кого контролира те мен или аз тях но съм сигурен, че тях не трябва да ги има.
Качете на 5.
Само още малко ...
Добре ми е когато работя. Чувствам се добре тук.
- Листата с книги става добре.
- И аз искам да я видя.
Всичко е наред, ще я видя друг път.
- Какво става?
- Изпадна в окуломоторна криза.
Вземи камерата!
Не мога да го направя ... Ще я изключа.
Недей! Снимай, Снимай!
Учи се, Учи се, Учи се ... Учи се от мен.
Да видим ... 625.
- Нека са 675, ...
- Добре.
Не мога да чета повече! Не мога да задържа очите си на едно място.
Продължавам да се връщам към началото,към самото начало ...
- Разочаровах всички.
- Не си.
Разочаровах теб.Направих го, Аз съм една гротеска.
Не си. Ще се направя ,че не съм чул това.
Аз съм гротеска. Виж ме хубаво и кажи не е ли така!
Не си.
Това не съм аз!
Когато синът ми се роди здрав, Никога не се запитах Защо.
Защо бях толкова щастлива? Имах ли право на такова съвършенно дете? На такъв съвършен живот?
Но когато се разболя, може да се обзаложите питах се -защо? Исках да знам защо.
Защо се случи това? Не можех да направя нищо.
Нямаше при кой да отида и кажа: " Спрете това! Моля ви, спрете това!"
"Не можете ли да видите , че детето ми страда?"
Синът ми страда. Моля ви, спрете това!
- Той се бори.
- Той губи.
Бях на работа ... после с едни приятели, ходихме да потанцуваме. Това е при мен...
Това е супер.Никога няма да мога да правя някое от тези неща.
Ще можеш.
Никога няма да ме пуснат от тук ... а и не трябва.
Продължавам да се влошавам ... както сама виждаш.
Чувствам се добре когато те гледам.
Аз няма ... да те видя повече.
Само исках да кажа Довиждане.
Не са ли сладки?
- Сега?
- Никога не си готов.
Казвам се Леонард Лоу. Беше ми обяснено, че съм бил далеч за известно време.
Върнах се.
- Какво беше усещането да се върнеш?
- Отначало мислих ,че е сън.
Кога разбра, че не е?
Когато проговорих и ти ме разбра.
Казала си му ,че съм добър човек.
Хубаво ли е да дадеш живот ... само за да си го вземеш обратно?
Живота идва и си отива и това важи за всички ни.
Защо ли това не ме утешава?
Защото си добър човек.
Защото той ти е приятел.
Лятото беше необикновенно. Сезон на прераждане и невинност. Сезон на чудеса.
За петнадесет пациента и за нас, техните лечители.
Но сега,трябва да приемем реалността.
Може да се прикрием чрез науката и да кажем беше в резултат на лекарството което се провали.
Или ,че заболяването се е върнало от само себе си.
Или ,че пациентите не са могли да се справят проумявайки ,че са загубили десетилетия от живота си.
Истината е... че ние не знаем Кое беше грешка и кое не.
Това което знаем е , че докато химическия прозорец е затворен
друго пробуждане заема мястото си.
Това ,че човешкия дух е по-силен от което и да е лекарство.
И там е нужно да насочим усилята си.
Работата, забавленията, приятелството, семейството.
Това са нещата които са от значение.
И ние не трябва да забравяме това.
Простите неща.
- Добре ... Лека вечер.
- Лека.
- Елинор?
- Да?
Какво има?
Чудех се... Какво ще правиш тази вечер? Ако имаш някакви планове...
Не, Аз ...
- Нямаш ли ангажимент?
- Не, нямам ...
Чудех се дали ти ... ние ... двамата можем ...
можем ... да излезем на по кафе?
Добре, и аз бих искала.
- Колата ми е там.
- Какво ще кажеш да се разходим пеш?
-Добре
Доктор Сейър и неговия екип, продължават работата си с пациенти прекарали енцефалит, прилагайки нови лекарства
Леонард и много от останалите пациенти имаха нови периоди на пробуждане, но никой от тях не беше..
така драматичен както този през лятото на 1969 година
Доктор Сейър продължава да работи в психиатричната болница в Бронкс
Да започнем от начало.