Il Casanova Di Federico Fellini (1976) (Casanova di Federico Fellini, Il (1976) CD2.sub) Свали субтитрите
Да живее Моуна, Моуна, Моуна!
Джакомо?
Джакомо.
Какво правиш тук?
Егард! Колко странно да те срещна тук сега.
Може би ти ще можеш да ми помогнеш. Слушай...
"Когато съм пиян, не различавам небето от земята.
Само лежа неподвижно в леглото си...
докато не забравя съвсем за своето съществуване.
И в този момент щастието ми е безгранично."
Лунг-хо-Дзе, китайски поет от VIII век.
Ти пътешестваш по несъществуващи земи, Егард. - Ох, Джакомо!
Аз също много пътешествам, но в реалността.
И докъде те довеждат пътешествията ти по женското тяло?
Доникъде.
Нещо странно ми се случи. Исках да сложа край на живота си.
Бях навлязъл вече в студените речни води,
декламирайки сонет на Тасо,
когато изведнъж видях да минава необикновено висока жена.
Тя възбуди любопитството ми и опитах да я последвам...
но тя изчезна и вече нямам надежда да я намеря.
Вече я намери, Джакомо. Тя е тук.
Принцеса Хатхайаха!
Най-високата и най-силна жена на света!
Халба бира за този, който я победи!
Големият Джон!
- Той ще те победи!
Ще те прекърши!
- Големи Джон, насам!
Големия Джон! Викайте аптекаря!
Извикайте хирург за вашата великанка!
Смело, тя не е канибал!
Кой ще е следващия?
Едно, две, три... започни!
Смелият ще застане срещу силна жена.
Страхливецът ще си плюе на петите!
Какво искаш да кажеш?
- Нищо, милорд.
Да не си помислите, че наричам "страхливец" благородник като вас,
несъмнено пристигнал от континента! Невъзможно е да нямате чест.
За честта си се грижа само аз
и смятам вашите подмятания по този въпрос за оскърбление.
Значи приемате облога за халба бира?
Запазете си бирата. Разбира се, ще се боря!
Аз съм венециански благородник, бил съм се срещу турците.
Мой ред е, синьора.
Няма да издържи и до пет!
Едно, две, три... започни!
Позволи ми да спечеля, за да не се изложа.
Моля те.
И какво според теб трябва да направя?
Венецианка ли си?
- Родена съм в планината.
Ура! Да живее кралицата на планината!
Коя си ти, митическо създание? Как си се озовала в Лондон?
Омъжих се несполучливо. Мъжът ми ме продаде като животно.
И аз, горката, не бях в състояние да се защитя.
Тук ми е добре, харесва ми тази работа.
Харесват ми тукашните хора, добри хора са.
Елате тук. Това е шатра за борба, виждате ли?
Тази вечер беше като земетресение.
Повали на земята осем мъже, много по-едри от вас.
След секунда най-силната жена на света ще се разяри!
Давай, Анжделина!
Един!
И два!
И три!
И четири!
Анжделина, гледай да не ги изядеш!
Най-силната жена на света! Горската кралица!
Тя победи! Повали 8 мъже на земята!
Да живее кралицата! Да живее кралицата!
Трябва да я видя. На всяка цена.
Забранено е.
Последвайте ме.
През процепа. Внимателно.
Знаеш, че не трябва да спираш и да говориш с непознати хора.
Не знаеш колко е лош този свят.
Вярно е. Зад хубавото лице може да се крие черно сърце.
Помниш ли, когато бягахме през онази зима в Унгария?
Ти имаш дълги крака, с една крачка стигаш където си поискаш,
а ние с Али, с нашите къси-къси краченца...
За щастие, слонът я изплаши до смърт!
Браво, приспа всички кукли!
Събличай се, Анжделина. Ваната е готова.
Ох, падна ми пелерината.
- Браво!
Още един такъв удар и Тотоно ще стане джудженце!
Ведрото е пълно!
Ела, Анжделина.
- Гореща ли е?
Снощи кихах цяла нощ заради теб.
Внимавай, цялата вода ще разплискаш!
Стой спокойно!
- Спокойно, Анжделина.
Кракът ми се оплете в косите ти
- Да, и в топките ми!
Анжделина, изпей онази песен от вашия край...
от която ме хваща носталгията по моята страна.
...пее на венециански...
Конете са готови, синьор.
Всички заминаха.
Какъв незабравим ден!
Какви емоции ме изпълваха през онзи ден в Рим, когато Светия Отец
ми позволи няколко пъти да целуна любящата му ръка.
Същата вечер бях поканен в аристократичния дворец на лорд Талу,
английския посланик в свещения град.
Той е мой! Моя хубавец, Карлучо!
Хайде, Карлучо!
Давай, бягай!
Хайде, хубавецо! Можеш да го направиш!
Карлучо, бягай така, все едно те гонят стражарите!
Бягай, Карлучо! Бягай така, все едно аз те яздя!
Скъпи Джакомо, добре дошли в Рим.
И благодаря, че приехте поканата ми.
Тази вечер всъщност не играем, във всеки случай - не и на карти!
Няма значение, милорд. Достатъчна ми е вашата приятна компания.
Какъв прекрасен дворец! Ваш ли е?
О, не, наех го от княз дел Брандо за 100 гвинеи, включително и това...
Лорд Талу, опитайте се да ги спрете!
Познавам ги, като пийнат могат направо да те подлудят!
Лорд Талу, те ще си откъснат главите! Стига, Роналдо!
Свалете го долу и го изхвърлете на улицата.
Този тъпанар дори топки няма!
Аз победих!
- Край, свърши. Карло е победител!
Натале, провери дали съдовете са празни.
Състезанието свърши, съдовете са празни! Победител е Карло!
Няма ли да ми дадеш една целувчица?
Унизително е, че допускате градът-резиденция на Светия Отец
да изглежда сякаш е по времето на Трималхион.
Мога ли да отбележа, че в "Оловните стени"
да се играят подобни игри наистина е невъзможно.
Преди всичко поради липса на място.
Като начало, позволете да ви попитам, с кого имам честта...
Княз дел Брандо.
Ваша светлост, всички знаят, че ме хвърлиха в този отвратителен затвор
поради най-благородни политически причини.
И аз няма да позволя на никой, бил той и княз, да прави намеци...
за несправедливостите, на които бях подложен там.
Оставете, не приемайте шегата ми толкова сериозно!
Вино!
Знам за вашата репутация, синьор Казанова. Аз съм голям ваш почитател.
Ако бях жена, щях незабавно да тръгна с вас към леглото.
Слушал съм за вас потресаващи неща!
Благодаря ви, възхищението на благородник като вас,
несъмнено ме изпълва с гордост.
Достойнствата ви могат да се сравнят с достойнствата на расов жребец,
а понякога и с качествата на не дотам благородно животно.
Какво искате да кажете с това, синьор?
Говоря за ето това, нали ме разбирате!
Вашите шеги се възприемат сериозно, доколкото са абсолютно безвкусни.
Не помниш ли? Ще го смачкам този безочлив лъжец!
Слушайте, този синьор от Венеция е поет, философ, математик,
много ерудиран и начетен кой знае в колко още области.
В определена област познавам един, който ще е по-добър от вас.
Кого?
- Ригето.
Къде е Ригето?
Намерете ми Ригето, моят кочияш! Нека дойде тук!
Той е тук, зад вратата, Ваша светлост! Ригето, ела, викат те!
На вашите заповеди, господарю.
Ригето, миналата нощ колко пъти прави любов с Убалдина?
Хайде, отговори!
С уважение към всички присъстващи, седем пъти.
Ама че лъжец!
Простата груба сила не е способна на такива любовни подвизи.
Само тялото, поддържано от интелекта, от разума,
и от културата може да достигне такива върхове.
Говоря ви от собствен опит. Необходима е нравствена зрялост,
да не говорим за въображение, и преди всичко познания
за движението на флуидите,
за въздействието на звездите и планетите.
Забележително, Джакомо. Забележително.
Убедихте всички с красноречието си.
- Нищо не разбрах, но...
Но защо не направим състезание? Грубата сила против интелекта.
Прекрасният дивак, разпален от този скучен Русо,
срещу благородника със стил и култура.
Не разбирам. Какво имате предвид?
- Ще ви обясня.
Ригето и Казанова са поканени да участват в състезание.
Кой ще успее да го направи повече пъти за 1 час. Става ли?
Точно така!
Огорчен съм, че вие като домакин, при това добре възпитан,
подлагате под съмнение честта на вашия гост,
принуждавайки го да се състезава с обикновен кочияш!
Синьор Джакомо, не бива да гледате с лошо на това предложение.
Напротив, лорд Талу искаше да ви окаже чест.
Защо не го приемете като един вид състезание
между вулгарността и поезията?
Аз, като за начало, съм убедена във вашата победа.
За пореден път интелектът ще възтържествува над примитимния човек.
Синьора, вашият начин...
на разсъждение и на тълкуване...
Във всеки случай съм убеден, че победата може да е само моя. - Така е.
Естествено, без никакво съмнение, аз сам трябва да си избера партньорка.
Прав е. Сам трябва да избере жена.
- Това е негово право!
И моят избор се спира върху...
Романа.
Романа?
- И аз бих направил същия избор.
Дори вече съм го направил...
Романа, най-прекрасната между всички модели в Рим.
Пищните й форми много пъти са увековечавани върху платно и мрамор.
Романа, местната Венера!
А сега - яйца. Донесете ми пресни яйца, бутилка испанско вино,
джинджифил, канела и карамфил.
Залагам огърлицата си на Казанова!
Мой грубовати Ригето, приемате ли ме мен
в качеството на тази, която в продължение на час
ще приема тласъците на вашите селски слабини?
Залагам часовника си на Ригето!
Да ми даде Господ сили да съм достоен за вас, княгиньо.
Състезателите заемат местата си
и започват своята, надявам се, приятна работа.
Осемнадесет яйца! Господ здраве да ти дава!
О! Деветнадесет!
А сега ще ги изпие всичките!
Какво ли има там вътре?
И откъде ще изкараш сега всички тези яйца?
Как се чувстваш сега? Вяло, вяло, нали?
А сега какво иска?
С този омлет в шкембето!
Аз заложих на вас и искам да спечеля!
Представете си само! Да изяде 20 яйца!
Моля ви, направете така, че да спечеля.
Ако заложа на теб, ще ми позволиш ли да спечеля?
Ще направя всичко възможно за да победиш ти.
Започва състезание между четири яйца!
Велик поет срещу селски грубиан!
Изчезвай оттук. Тези работи не са за деца.
Да не ти пораснаха перца?
- Изчезвай!
Залагам всичките си коне на Казанова!
Ригето, помогни ми.
Тази под гърба, а тази под главата.
Ригето, събуй ми обувките.
- На вашите услуги, княгиньо.
Тихо!
Остават 30 секунди!
И аз ли да се събличам?
- Разбира се!
Тихо, моля ви! След 20 секунди давам сигнал за начало!
Остават 15 секунди!
Десет секунди!
Девет секунди!
Осем секунди!
Седем!
Шест секунди!
Пет!
Четири секунди!
Три!
Две секунди!
Една секунда! Започвайте!
Три, три! Той вече свърши три пъти!
Как си там долу? Да те сменя ли?
Ригето е твърде емоционален, но вече наваксва!
Вече свърши два пъти!
Три! Ригето, три!
Браво на състезателите!
Ако не беше спечелил, щях сам да го възседна!
Заслужава триумф!
Браво!
Кой ще те остави сега! Целият Рим е твой!
А сега искам да ви разкажа за едно изумително създание,
което неспокойният ми дух търсеше през целият си живот.
Бях в Швейцария, в старинния град Берн,
гостувах на доктор Мебиус, известен ентомолог.
Наблюдавах дъщерите му, учени и гадателки, докато си вършеха работата,
...говорят на немски...
когато изведнъж внезапна тишина ме изолира от всичко,
и бях завладян от странно чувство на неразположение.
...говорят на немски...
Чудото стана.
Аз не просто оздравях, но дори се чувствам много по-добре от преди.
Благодарение на вас, мои възхитителни учени.
Вие ме разболяхте, и пак вие ми върнахте радостта да съм здрав.
Защо казвате, че ние сме ви разболяли?
- Така ли казах?
Странно. Не зная.
А, да. Спомних си.
Тези ужасни насекоми с чудовищни демонични форми,
които мърдат без никаква причина.
Дявол! Дявола живее в тях.
И вие, с големите си карфици...
Гледах ви как ги пронизвахте една след друга... ужасно!
Сякаш пронизваха теб хиляди пъти? Така ли се чувстваше?
Да. Болката, която усещах, беше толкова реална вътре в мен,
че загубих съзнание.
Прекалено чувствителен съм, без съмнение.
Създаден съм от елементите въздух и вода.
И от огъня също. Така съм чувала за теб.
Господи, колко сте красива.
Вашата усмивка е толкова обаятелна, изпълнена с тайнственост.
Като на рисунките в етруските гробници.
Усмивка жизнерадостна и смъртоносна.
Смъртоносна? И това го казваш на тази, която ти спаси живота?
Само за да ме подложи на друга сладка смърт, смърт от любов.
Искам да се изгубя целия във вас, моя мъдра Минерва.
Какъв странен човек си ти, Джакомо.
Не можеш ли да говориш за любов без тези мрачни образи?
"Най-сладката смърт" "Да загубя себе си в любовта..."
Може би, повече жадуваш за смъртта?
Колкото се може по-късно, моя очарователна Изабела.
И когато дойде този миг, бих искал да държа ръката ви.
Ще хапнете ли? Да?
Благодаря.
...говорят на немски...
Изабела, най-после разбрах. Тайнствената болест,
която ме порази в този дом, ми донесе прозрение.
Аз жадувам за друг живот, спокоен, в тишината на своята лаборатория.
Искам да се откажа от безполезната отегчителна свобода
и винаги да съм под вашата нежна власт.
Кажете ми "Да", Изабела, заклевам ви, моя просветена спасителко.
Ти си се побъркал, Джакомо.
Сигурно си още слаб от болестта, затова така говориш.
Чуйте ме, Изабела, не можете да ме отблъснете.
Иначе отново ще легна болен, този път завинаги.
Бях права когато казвах, че целият си изтъкан от пламък.
Утре ще си замина оттук. Моля ви, Изабела, тръгнете с мен.
Не, това е невъзможно.
Ще се срещнем в Дрезден.
- В Дрезден? Но... как така?
Аз...
О, Джакомо!
Да, добре. В гостоприемницата на Мор в Дрезден.
Живот мой!
Една дама ме очаква тук, информиран ли сте?
Как се казвате?
- Няма значение, отговорете ми.
...говори на немски...
Ей там, горе! Някой очаква ли този господин?
Изабела, не може да си ме предала.
Зная, че ще дойдеш.
Ще чакам тук до края на живота си.
Невероятно!
Вижте кой е тук! Джакомо!
Ти си тук, хубавецо!
Не е ли забавно?
Здравей, старче!
Той е по-добър от 4 жребеца!
Синьора, извинете, не мисля, че имам честта да ви познавам.
Държите се толкова превзето с мен?
С Астроди, певицата, която някога така...
благосклонно се отнесе с вас?
- Да, да, не сега, моля те...
Помниш ли онази вечер във Венеция...
- Какво правиш тук?
Ще изнасяме "Орфей и Евридика", великия херцог ще присъства утре.
Виж, не мога сега. Имам уговорена среща.
В трупата ни има една развратна немкиня...
ще направи всичко, което поискаш.
Тя е ето там! Ей, ти!
Хайде, излез оттам!
Тук един важен господин иска да се запознае с теб.
Гърбава е като самия дявол. Чакай, чакай. Погледни.
Покажи си езика. Изплези се, глупачке!
Ненаситна е! Мъжеядка!
Съдържателя! Най-добрата стая! Ще нощувам тук.
Цяло земетресение! Елате да видите!
Ненаситница!
Чакайте ме! Чакайте! Ще седна тук да виждам по-добре.
Излизай, хубавецо, трябва да видиш всичко!
Падам, падам! Джизела, помогни ми!
...дава заповеди на немски...
Джакомо.
Джакомо.
Не ме ли позна? А аз веднага те познах, нехранимайко!
Мамо! Наистина сте вие!
Разбира се, че съм аз!
Забрави ли, че майка ти живее в Дрезден?
Живея с пенсия от 400 талера благодарение щедростта на княза.
Господ да го пази!
Знаех, че сте в Саксония, но...
- А ти какво правиш тук?
Тук съм по работа.
По повод един мой проект, който предизвика голям интерес у министъра.
Забележителен проект, трябва да отбележа. Отлична работа.
Разбрах. Пак старите басни, обичайните врели-некипели!
И не се сещаш да изпратиш поне едно солдо на майка си, горката жена!
Но аз не знаех адреса ви, мамо! Не знаех!
Ти никога нищо не знаеш!
- Вярно е!
Исках няколко пъти да ви пиша, дори да ви посетя, но...
А вторият ви съпруг?
- Почина.
Тук в Дрезден ли живеете?
- Не, живея в провинцията.
Добре, бих могъл да се отбия, да остана няколко дни.
Естествено, ако делата ми го позволят. Но се надявам на това.
Искаш да дойдеш вкъщи? Да прекараш известно време с мен? - Да.
Очаквате ли някого, мамо?
Чакам да дойдат, да ме пренесат в каретата.
Горките ми крака, вече не ме държат!
Аз ще ви пренеса. Ще ви изпратя.
Сега ще се кача.
Мамо.
Колко време!
Как сте?
Внимателно!
Сега се обърни.
- На гръб?
Клекни, клекни!
Грешите, мамо, като казвате, че съм нехранимайко.
Името ми е известно в цяла Европа.
Имам репутация на образован човек.
Делата ми са гениални.
Не разбирам добре немски, мамо. Какво казахте?
Не разбираш или така ти е по-изгодно?
Мога да си намеря къща на село, може би близо до вашата...
Имам 400 цехина, мамо. Ако искате ще ви дам половината.
Мисля да спра да се скитосвам по света. Не съм вече млад.
Имате ли някакви новини от нашите роднини?
Надявах се да се върна и във Венеция ако...
Дори не попитах за адреса й!
Бях в Холандия, Белгия, Испания.
В Осло се разболях сериозно.
Най-накрая стигнах до Вюртембург,
който по онова време беше най-блестящия двор в Европа.
...говорят на немски...
Бих искал да ви помоля, оказвате толкова мъдро влияние върху херцога,
не бихте ли могли да ме препоръчате за поста на посланик
в Саксконския двор? Принцът много ме цени.
Имам препоръки от Негово превъзходителство кардинал Лувриер.
Той любезно се съгласи да ме препоръча пред вас.
Бих искал да обърна вниманието ви...
...говорят на немски...
В моята страна костенурката е символ на късмета, Ваше Височество.
Това са чертежи на нов вид укрепления,
основани на трите принципа на Демокрит и Лисип.
Зная, че войната наближава границите ви...
Вижте тези семена, Ваше Височество.
Всеки две години от тях израства червено цвете, отвратително на вид,
но притежаващо поразителни качества. Открити са от испански монах,
който много пъти ги е изпробвал върху себе си.
Познавах го много добре. Никой не би му дал повече от 40 години,
а в действителност беше на повече от 100. Отглеждането им...
Принцесо, обичам ви безумно,
но сърцето ви е като от стомана!
А задникът ви от дърво!
Никога в живота си не съм бил оскърбяван така!
Дано не ми се мярка вече пред очите,
понеже съм гост в този дворец и в качеството на такъв
честта не ми позволява да извадя шпага!
Махайте се негодници, връщайте се в своята дупка!
...говори на немски...
Херцогът, моят брат, казва, че сте заплашили Розалба със шпагата си.
Това не говори добре за един латински обожател на красиви жени като вас.
Очарователно!
Чух, че в Нюрнберг генералът заповядал да направят
механичен играч на шахмат, но това превъзхожда всяко въображение.
Вижте! Тя е перфектна!
Можеш да се закълнеш, че това е истинска плът.
Цветът на лицето... Всеки би се излъгал.
Доста е късно. Още не сте си легнали?
"Очите, за които пламенно говорех,
раменете, и ръцете, и нежната шия, и сладкото личице
сякаш са отделна част от мен и ме отличават от останалите.
Вълнистите дълги коси от чисто сияещо злато
и бляскавият ангелски смях,
който звучи само в райски земи..."
Надявам се, ще ми простите, синьора, за тези мои волности.
Но много бих желал да ви видя в естествения ви вид.
Нали не възразявате?
Що за безумен създател е бил вашият баща?
Безумец несъмнено, но и поет, защото ви е създал толкова красива!
Обладавал ли ви е, този кръвосмесител?
Възбуждаш ме със своето тайнствено мълчание. Ще легнеш ли с мен?
Ще ми предоставиш ли своя деликатен механизъм за наслада?
Да? Ах, да!
Красива си, знаеш ли?
Не се отдръпвай, как се казваш?
Ах, Розалба!
Не, Розалба, твоето име е любов. Любов!
Това е твоето име! Знаеш ли?
Цял живот съм търсил теб.
Красавице моя...
Дявол мой прекрасен...
Дай ми любов... дай ми...
Зимата в Бохемия е много дълга.
От няколко години живея в Дукс, в замъка на граф Валдщайн.
Библиотекар съм на графа.
Важен пост, подходящ на натурата ми на учен,
човек на литературата.
...говорят на немски...
По-добре ли се чувствате тази вечер? Много е горещо.
Моите макарони! Искам си макароните!
Не, днес не съм готвила макарони, няма макарони!
Ако искате, има пържен кози мозък.
Ясно ви казах, че искам всяка вечер да имам порция макарони!
Ако ви е невъзможно, ще трябва да известя графа.
Има и полента, почти е готова.
По дяволите полентата!
Няма да търпя повече това стадо да ми пречи на вечерята!
Синьор Казанова, вашият договор с графа
ви освобождава от необходимостта да се храните с прислугата и войската.
Тогава защо ни оказвате тази чест?
Слушайте, Филдкирхнер,
само една от моите сурови екстравагантни прищявки в живота,
ме срещна с вас.
Вие сте майордом на графа, а аз библиотекар.
Моля да уважавате уединението ми и да стоите по-далече от мен!
Противен интригант!
Възползвате се от отсъствието на графа, но той ще узнае всичко!
Включително и това, че вие се отдавате
на противоестествена страст със своя Видерхолт! Отвращавате ме!
...говори на немски...
Да, говорете си на вашия вулгарен немски! Кой ли ви разбира!
Аз съм артист, писател, не общувам с хора от вашия сорт.
Той също е артист. Много талантлив актьор.
Противно ми е да разговарям с вас.
Не бъдете толкова високомерен, Казанова.
Вие сте слуга на граф Валдщайн, както и ние. Слуга!
Противни! Вие сте отвратително противни!
Тук съм подложен на най-ужасните оскърбления в живота си!
Този портрет беше залепен на стената с някаква гнусотия.
И виновници за това са Филдкирхнер или неговия любовник Видерхолт.
На кого от двамата принадлежат изпражненията не е ясно,
имайки предвид тяхната отвратителна връзка,
която позволява тези вещества лесно да се смесват.
Забележете, портретът има голяма прилика.
Беше напечатан като илюстрация към моя известен роман "Икосамерон"
Не сте ли го чели случайно? Позволете да ви предложа екземпляр.
Мисля, че след смъртта ми за мен дълго ще се говори
като за автор на тази книга. Аз съм изтъкнат италиански писател.
На вас, разбира се, ви е известно моето име.
Джакомо Казанова от Венеция.
Литератор,
философ...
Не съм дошъл при вас заради прищявка, графиньо,
а за да ви помоля за справедливо отношение към бедния старец.
Този долен индивид, Филдкирхнер, и неговия любовник Видерхолт
намират всевъзможни поводи за да ме измъчват.
Те разбиха вратата на библиотеката, крадат книги
и после обвиняват мен за тяхната липса!
И не съм получавал макарони от сряда!
Това обидно отношение разстройва работата ми като писател.
Какво да направя, графиньо?
Когато се върне синът ми, ще се погрижи за всичко.
Там, на дървения покрив, е кацнал жерав.
...говорят на немски...
Искам да ви представя Джакомо Казанова.
Италианския авантюрист, за когото толкова много се говори.
Джакомо!
Елате насам, чакат ви. Приятелите ми искат да ви чуят.
Издекламирайте им нещо.
Венеция!
Ще се върна ли някога във Венеция?
Миналата нощ...
сънувах сън...
Изабела.
Превод: BENIX