Il Casanova Di Federico Fellini (1976) (Casanova di Federico Fellini, Il (1976) CD1.sub) Свали субтитрите
КАЗАНОВА Федерико Фелини
Какъв изглед, каква природа!
Блестяща като утринна зора, покоряваш ни чрез любовта!
О, Венеция!
- О, Венеция!
О, кралице!
- О, кралице!
Диханието твое - на сироко и на бора -
пробужда в нас трепетите на вечния живот,
златна владетелко наша!
О, Венеция!
- О, Венеция!
Глава свещена, камък с диамант,
уста, която говори, ухо, което чува...
Режи лентата. Ако те е страх, затвори очи.
О, как израстваш ти! О, Луна с дълбоки пещери!
О, как се раждаш ти, със сини и златни коси...
Издига се! Ето, ражда се!
Наливайте вино в бокалите,
Да я заситим с най-доброто.
Пияница е тя, и лакомница!
Никой не знае с какво после тя ще ни дари!
Влагалище и задник се тресат.
Подземна старица, стара и воняща,
кокетка и мошеничка,
ти за нас си и жена, и майка, и тъща зла,
сестра и баба...
Трагедия! Нещастие!
Видяхте ли! Видяхте ли как падна!
Няма да я видим повече! Няма да видим тази проклета глава!
"Една монахиня, която 2 месеца Ви е виждала на богослужения
в църквата на манастира, желае да се запознае с вас.
Тя ще ви чака във вилата на остров Сан Бартоло тази нощ.
Без прислуга и със свещ в ръка."
Любов моя, моля те. Позволи ми да сваля тези строги одежди,
толкова неподходящи за нашата любовна среща.
Трябва да изчакаме.
Какво?
Не зная дали вече е пристигнал моят приятел.
Приятел?
Той е тук.
- Кой?
Моят любовник Де Бернис.
- Френският посланик?
О, прекрасно! Това ще придаде пикантен вкус.
Вилата е негова. Разрешава да се ползва,
но в замяна иска да присъства. Но така, че да не го виждаме.
Този странен мъж, откъде ни наблюдава?
Ето там.
- Къде?
Видя ли двете рибки на стената?
- Да.
Той е там, зад тях.
Ако добре си свършиш работата, той няма да скучае.
Да скучае?
С мен? Той ще е изумен.
- Наистина?
Никога не е виждал той твоята женственост, твоята грация,
представени в най-добра светлина от толкова възпитан любовник.
Само не и възпитан! Това е обидно.
Къде се е видяло, двама любовника, изгаряни от страст, да обръщат внимание на добрите маниери?
В такъв случай... ще съм само нежен.
Какво е това? О, какво прелестно бижу!
Златно ли е?
А тази птица каква е? Гълъбица? Или сова?
Не, не, не.
- Спри.
Ето така.
Сега трябва да ме преследваш, защото на него това му харесва.
Добре.
Твоят любовник заслужава да бъде рогоносец.
И ние ще се съсродоточим върху тази цел през цялата нощ.
Хайде, мушкай се отдолу.
Браво. Браво.
Обърни се.
Чакай, чакай!
Не, не, не.
Любов.
Любов, любов.
Браво, млади момко. Много добре.
Бих казал, че направихте чудесно представление.
Чувал съм за вас много възхитителни неща.
Но ако бъдем прекалено взискателни,
то има какво още да се желае в положението по гръб.
Там не ви достига малко... да го кажем... въображение.
Но като цяло, да,
много добре свършена работа. Браво!
Г-н посланик, вашето одобрение...
- Джакомо.
Вашето одобрение ме изпълва с гордост.
Ще се осмеля, с ваше позволение, да отбележа, че моите способности
надхвърлят това, на което станахте свидетел.
Изучавах инженерство, литература...
- Джакомо.
...уча и изкуство на политиката и икономически науки.
По мое скромно мнение, към някои от моите открития,
би се отнесло благосклонно правителството на НВ краля на Франция.
Освен любителските занимания с алхимия,
чрез които почти постигнах увеличение на обема на живака,
аз съм и експерт по кабала.
- Вземи.
Изнамерих безпогрешен метод
за удвояване на държавните приходи за срок от една година.
Ако се осмеля...
Наметалото.
С цялата си почтителност, бих искал да помоля Ваше превъзходителство
за препоръчително писмо.
Готов съм незабавно да замина за Вашата прекрасна страна,
която обичам и смятам за своя втора родина.
Сбогом.
- Хареса ли ти?
Джакомо Казанова!
Джакомо Казанова!
От името на месир Гранде и просветените съдии
на трибунала на Инквизицията, вие сте арестуван.
Защо? Защо?
"Джакомо Казанова, обвинен сте в практикуване на черна магия
и притежаване на забранени сатанински книги,
като автор на еретични писания и неуважение към религията.
Аз, месир Гранде, по заповед на Венецианската Инквизиция
ви арестувам и осъждам да лежите в затвора "Оловните стени".
Аз уважавам свещения съд на трибунала, месир Гранде,
но трябва да повторя, че настоявам за своята невинност.
Влизайте.
Слушай, слушай...
Отвори! Отвори! Не мога да живея в тази ужасна килия!
Това е несправедливо, отвори! Не съм еретик! Отвори!
Отвори!
Защо?
Колко далечен ми се струваше някогашния свободен живот.
Приятните компании. Любовните срещи.
Мариета, имаме нужда от друг конец тук!
Изглежда като манекен.
Дали са истински?
- Кое?
Коприната, с тези лъскави орнаменти..
С такъв нос... чудя се какво ли се крие надолу?
Тонина, подай ми конеца.
Погледнете само каква прекрасна скулптура.
Но художникът е трябвало да добави повече цвят.
Това момиче само грижи ми създава.
Не яде, не пее, никога не се смее и все вкъщи си седи!
Идва!
- Идва! Тя е тук!
Моята господарка чака отвън.
Скрийте се бързо, мушнете се под покривалото!
Надул се е като паун!
Хайде, излизайте! Работете, че доникъде не сте я докарали!
Знаеш ли, че пак започна да полудява?
Пак? Не мога да повярвам.
Казвам ти, така е. По-зле и от преди.
Държи се толкова безсрамно, толкова нагло.
Скъпа моя, това е цяло мъчение.
Не мислиш ли, че трябва да предприемем нещо,
за да усмирим тази непокорност и бунтарство?
Но какво? Какво още мога да направя?
Опитвам се да го крия,
да го държа далече от хорските очи, доколкото мога.
Но той е толкова безочлив, дързък и хитър!
Безсрамно се показва през цялото време!
Навсякъде прави всичко възможно да бъде видян! От всички!
Живея в страх, че в някой момент направо ще проговори,
ще запее, за да ме направи за посмешище.
Разбира се, толкова е помпозен, егоцентричен.
Изглежда като фанатик.
Расте и се надува с всеки изминал ден, нали?
Така е. И всеки път предизвиква скандал в църквата!
Отвлича вярващите от мисълта им към Бога.
Всички очи се вперват в него! Инструмент на светотатство!
Откъсва ги от молитвите, от общуването им с Бога!
Закрива очите на всички със своите дебели, заоблени бузи.
Нямаме друг избор. Трябва непременно да бъде наказан.
Да, трябва да бъде нашибан!
- Оголи го!
Откога мечтая да чуя крясъците му! Удряй, бичувай плътта ми!
Направи го! Накарай го да плаче! Този безсрамник!
Бъди безжалостен!
- Не!
Не мога, прекалено много го обичам. Обичам го. Имай милост.
Не е вярно, че е лош. И той ме обича. Нали ме обичаш?
Прекрасен е, моят най-добър приятел. Сладурче мое.
Прекрасен! Прекрасен!
Сладурче, сладурче.
Едно, две, три...
Не, заедно с мен, глупачке! Маестро... гледай мен!
Моите почитания.
На вашите услуги.
Танцувайте, танцувайте.
Много добре.
Прилича на метла.
Танцувайте.
Завъртане.
Какво й става?
- На Ана Мария пак й прилоша.
Горкото момиче. По 3-4 пъти на ден.
Да извикаме доктор?
- Бягай, доведи го веднага!
Благодаря, благодаря, не се притеснявайте.
Докторът пристигна! Докторът!
Кръвопускане.
Кръвопускане?
Насам, дайте го на мен.
Вижте! Света Майко!
Не мога да гледам!
Какво да сторя? Влюбен съм в теб, Ана Мария.
Твоята безтелесна красота привлича художника в мен.
Искам да ти придам форма, като на восъчна статуя,
като на скулпура, каквато мисля, че си.
Бих могъл да бъда твоя Пигмалион, да вдъхна живот в създанието си.
Бих ти дал живота си, собствената си кръв.
Собственият ми огън би горял във теб.
Какво правиш тук?
Дишам морски въздух.
- Така в тъмното, сама?
Най-хубавото време е сега. После започват да хапят комарите.
Знаеш ли, как ме изплаши? Толкова си бледа!
Знаеш ли тези стихове?
"Сякаш луната в нея беше въплътена"
Какво е това?
Фигура от носа на потънал кораб.
Морето я е изхвърлило тук.
Помислете за бедните нещастници там на дъното!
Ей, там, в къщата! Ана Мария припадна, бързо! Доктор... бързо...
Ана Мария, любов моя.
Докторе, тя е тук.
Но защо постоянно му се случва това на горкото момиче?
С какво можем да й помогнем, докторе?
- Кръвопускане.
От какво е болна?
Бягството ми от затвора "Оловните стени" беше изкусно творение на интелекта,
прецизно обмислено и изпълнено с интуиция и смелост.
Всички качества, с които ме е наградила съдбата.
Никога не бях виждал Венеция от тази височина. Едвам я познах.
Моят обичан град, който трябваше да напусна завинаги.
В Париж, салонът на маркиза Д'Уфре, беше най-престижната и желана цел
на всички изтъкнати личности на изкуството и културата.
И аз имах честта да бъда поканен там.
Сред останалите там, срещнах и маркиз Сен-Жермен,
маг и окултист, към когото се отнесох без никакви скрупули.
Той се хвалеше, че живее вече 300 години,
благодарение тайните си познания по алхимия.
В полемиката с него аз излязох победител.
Прочутата маркиза Д'Уфре, забележителна жена, с огромно обаяние,
обичаше да се заобикаля с магове, ясновидци, екстрасенси,
самата тя беше голям експерт по некромантия.
В контакт съм със Савската царица.
О, колко мило! Тя се върна при нас.
Коя вода не се стича от планината,
не пада от небето,
и не извира от земята? Отговор: конската пот.
Загадките на Соломон. Това е неговия отговор на царицата.
Получихме съобщението, благодаря.
Но ако действително вярвате в тези свръхестествени контакти,
защо не се пренесете направо в душата на Савската царица?
Савската царица няма душа, както и всички жени.
Съборът в Тренто произнесе решението си по повод тези глупости.
Жените притежават само две качества на душата, а мъжете - три.
На жените им липсва възвишената душа, безсмъртието.
Но за истинската жена и една душа е повече от достатъчна.
Защото тя се съчетава с душата на мъжа в пълна хармония
при сливането на техните тела.
Какво желаете, маркизо? Ах, да, разбрах.
Тя би искала да изслушаме мнението на племенницата й Едвига,
която е много начетена в теологията.
Какво изучавахте тази сутрин, детето ми?
Четох Свети Августин и го намирам за малко абсурден.
Мисля, че мога да оборя някои от неговите твърдения.
И кои негови твърдения можете да опровергаете?
Теорията му за майката на Спасителя.
Св. Августин твърди, че Дева Мария е заченала Христос чрез ушите си.
И вие поставяте това под съмнение?
Разбира се. Поставям го под съмнение по три причини.
Първата: Защото Бог, като нематериална субстанция,
не се нуждае от отвор, през който да проникне
или да излезе от човека.
Второ: ушните раковини не са свързани с утробата на майката.
Трето: ако Дева Мария е заченала през ушите,
то би трябвало и да роди през ушите, нали?
Но в такъв случай... извинете...
Но в такъв случай биха били прави католиците,
имайки предвид, че е била Дева, девственица преди да зачене...
Ето го моето убежище, моята тайна църква, вътрешно обиталище.
Моята магическа лаборатория.
Всичко, което виждате, спада към античния период.
И се е оказало тук... по мистериозен начин.
Познахте ли го? Принадлежало е на божествения Парацелс.
Тази течност кипи вече 15 години.
И трябва да къкри още 5.
Кажете ми истината.
Вие знаете тайната на философския камък, нали?
Не. Не, синьора.
Какво ви кара да мислите така?
Скъпи приятелю,
трябва да ми се доверите.
Зная, че притежавате прочутия камък,
и можете да общувате с духовете на четирите елемента.
Бихте могли да свалите от трона краля на Франция когато си поискате.
Никога не бих се осмелил, аз обичам Франция. Надценявате ме.
Джакомо, умолявам ви, помогнете ми в това велико дело.
Велико дело? Какво имате предвид?
Моля ви, знаете за какво говоря.
Говорете.
Аз трябва да умра,
и в момента на моята смърт
ще бъда превърната в мъж...
Мъж, който ще живее вечно!
Но това ще е възможно само ако бъда оплодена от мъж,
посветен със същия пирамидален знак като мен.
В момента на раждането, душата ми ще влезе в тялото на новороденото,
аз ще престана да съществувам като жена,
и ще се върна към живота като мъж.
Мъж, който ще живее вечно!
Вие, без всяко съмнение,
сте същия този мъж, изпратен, за да ми помогне да завърша...
това велико дело.
Но скъпи приятелю, защо плачете?
Няма нищо.
Нищо, наистина. Покажете ми останалите си съкровища.
Моля ви, госпожо.
Всичко това ще бъде ваше
след като заедно завършим това велико дело.
О, не!
Нямах предвид материалните,
а духовни съкровища.
Съкровищата на вашите свръхестествени познания.
О, скъпи мой Джакомо,
божественият Aнаел нарисува вашият портрет в сънищата ми.
И аз знаех...
Замълчете.
Аз съм в Париж!
Ти си в Париж!
Прекрасният Париж, градът на Мазарини,
Расини, Волтер! Париж!
Сърцето ми, младо и ненаситно, пее прославящи прочувствени химни!
Внезапно прекатурилата се карета, което доста ме изплаши,
се яви, навярно, като ръка на съдбата.
Човекът, който за малко не загуби живота си под колелата,
беше не някой друг, а моят брат абат,
който от известно време беше напуснал Венеция и захвърлил расото,
за да води в Париж разгулен безпътен живот...
с едно младо червенокосо момиче от Тревизо,
което необмислено се беше поддало на неговите съблазни.
Разкарах този мръсен лъжец с помощта на няколко монети
и отведох момичето, което беше не само апепитно, но и остроумно,
и можеше да стане идеална помощничка в плановете ми относно маркиза Д'Уфре.
Смятах да поговоря с нея за това.
Селена.
Анубис.
Озирис.
Да излезем извън пределите на плътските наслади.
Да се концентрираме на сливането на душите ни в единен съюз.
Благоуханието на Венера!
Любовта е извор и корен на живота.
Любовта поражда страсти - добри и лоши.
Любовта запалва пламъка - божествен и човешки.
Любовта ражда богове и демони.
Вземи я на ръце.
- Елате, синьора.
Приближете се. Благоуханието на Венера.
Джакомо, настъпи часът на Венера.
Твоя съм. Великото дело ще бъде осъществено.
Почакай. Първо трябва да завърша изчисленията си.
Мисля, че все още сме в часа на Марс.
Марколина, Марколина!
Ела тук.
Обърни се, не ми става. Наведи се.
Никога мъжът не е завличан така в бездната,
а после неистово запращан във висините,
към самото съвършенство,
както в този крехък момент,
когато есенцията на неговата потенция достига корените на противоположния пол.
Ето, ето, ето!
Сега тишина. Тишина.
Любов.
- Да.
Марколина.
Раздвижи се.
Приближи се. Ела. Отгърни се.
Ще успея! Ще го направя!
Ще те пронижа! Ще те разкъсам!
Ще успея! Браво! Браво!
Две години по-късно, във Форли,
ми бе съдено да срещна най-голямата любов в живота си.
Замесих се, по молба на полицейските власти,
в грандиозен скандал, започнал в страноприемницата.
Съседът ми по стая беше обвинен от Папската гвардия,
че е довел със себе си жена, преоблечена като мъж.
Свалете сабята, иначе ще бъда принуден да открия огън!
Съдържателят твърди, че снощи този тип заедно с един млад офицер
наели стая, а тази сутрин установил, че това било жена.
От един час крещи като ненормален и тика в лицето ми тези документи.
Вие разбирате ли какво е написано тук?
Този господин е унгарец.
Унгарски офицер, затова действията ви са в нарушение на закона.
Но нас ни извика съдържателят!
Да! Не искам да се окажа в затвора. Със Светия Отец шега не бива!
Стига!
Донеси кафе!
- Това е скандално!
...говорят на латински...
Унгарка ли си? Как се казваш?
Французойка съм.
Казвам се Анриета.
А на какъв език говориш с любовника си?
Ние не говорим. За това, което правим, не е необходимо.
Всеки, който предприема пътешествие до Парма,
трябва да е подготвен за среща с поне три божества:
салами, бекон...
и най-прочутото... сирене пармезан.
"Коя е тази млада дама" - питах се аз.
"Какво я свързва с този унгарец,
който би могъл да й бъде баща?
Има ли си съпруг в Парма?
Или с безумно свободомислие си търси нови любовници и удоволствия?"
...говори на латински...
Капитанът сякаш четеше мислите ми.
На безграмотния си латински ми довери,
че и той нищо не знаел за тази прекрасна загадъчна дама,
която се обърнала към него, молейки за протекция,
сякаш се страхувала от нещо или от някого.
Но сега трябвало да я изостави, за да продължи пътя си на север.
Аз бих могъл да се погрижа за нея.
Защо ме гледате така? Не ме ли познахте?
Накарахте ме да се смутя. Не мога повече да ви говоря на "ти".
Не сте вече онзи офицер, когото познавах - дързък, пламенен.
Аз ви напускам...
Желая ти късмет, малка Анриета.
Винаги ще си остана онова същото момиче...
което в живота си извърши три безразсъдни неща.
И последното чудесно безумство беше запознанството ми с теб.
Бяхме поканени на концерт в дома на гърбушкото Дьо Буа.
Ексцентричен благородник с неопределени любовни граници,
точно както неопределени са и границите на Пармското херцогство,
разделено между испанците и французите.
Онази вечер се сблъскаха две култури,
две противоположни концепции за живота.
Една древна пословица гласи:
"Кое по-леко е от пух?
Пепелта.
А кое по леко е от пепелта?
Вятъра.
А кое по-леко е от вятъра?
Жената.
А кое по-леко е от жената?
Нищо."
Ние упражняваме пълна власт над жените, истинска тирания,
и успяваме да ги накараме да я приемат само защото
те са по-добри от нас...
по-благоразумни...
по-великодушни от мъжете.
Тези качества, които би трябвало да ги направят по-силни от нас,
точно обратното, поставят ги под наша власт.
Защото мъжете, фактически, са сто пъти по-неразумни,
по-жестоки, по-груби.
Повече склонни по природа към потискане.
Целувките на жената са като бокали вино.
Ти пиеш, пиеш, пиеш... и свършваш победен.
Но този, който никога не говори лошо за жените, не ги обича.
Защото за да ги разбираш и обичаш, трябва да си страдал по тяхна вина.
Тогава и само тогава,
ще можеш да намериш щастието на устните на възлюбената си.
Но целувката е просто желание да погълнеш това, което целуваш.
Наистина ми се струва, че Дьо Буа има такива апетити!
Какво е целувката?
Това е желанието да се изгубиш в душата на жената, която обичаш.
...говори на испански...
А! Започваме!
Моля за тишина. Ще видите една малка прелестна опера.
Като влюбена кукувичка в своето гнездо...
тайно живее във всяко сърце Купидон...
Между земята и небето, между небето и морето,
живее любовта.
Диханието й като бриз се носи сред цветята...
ласка, която опиянява ги с любов...
Дъждът - любов е.
Слънцето златно - любов е.
Мерило сладко за радости и болка.
Любов, любов.
Браво! Браво!
Сам е бродирал костюма си.
Разбий сърцето си на най-малките парченца.
Във вените си аз усещам ефекта на любовта...
Ах, любов, любов, чувствам как ме възбужда тя...
Каква наслада от радостта изпитвам...
Всеки мъж - изкусител е, лакей на дявола.
Няма на света влюбена жена, която да не е във властта му.
Съблазнява той, използвайки коварство.
Сражение започва после и излиза победител.
Ах, любов, любов, призовавам тази чудна игра.
Прилича тя на огън, който ме обгръща и възпламенява.
Всеки мъж - изкусител е,
лакей на дявола.
Няма на света жена такава...
Това е скандално!
Тялото ми на теб се отдава, когато пламне в него желание!
Това е метафорично.
Желая те! Желая те целия!
Всеки мъж - изкусител е,
лакей на дявола.
Ах, любов. Чувствам я като жизнен сок,
като вълнение, което те поглъща и никога не затихва.
Всеки мъж - изкусител е,
Тайно живее във всяко сърце Купидон...
и две сърца често слива ги в едно.
Любов, любов, любов...
Браво!
- Браво!
Браво и на младежа!
Превъзходно!
- Браво!
Беше забележително, нали? Хареса ви, нали?
Музиката направо ме просълзи, но сюжета не го разбрах съвсем.
Не заслужавам толкова аплодисменти.
Написах тази малка опера, вдъхновен от Джамбруно.
Благодаря, Джамбруно.
Браво! Браво!
- Благодаря.
Искрените ми комплименти за вашето виртуозно пеене
и майсторство на мим. Забележителни таланти.
Но след аргументите, изтъкнати на масата,
моля да не се учудвате на моето абсолютно несъгласие
с идеите, лежащи в основата на вашия чаровен балет.
Коя всъщност е тази Анриета?
Кое е това безценно съкровище, чийто притежател станах аз?
Нима това наистина е възможно?
О, звезди, кажете ми вие!
Извикайте ми от висините на вашето небе,
че щастливият смъртен, притежаващ това изумително създание...
е Джакомо Казанова. И само той.
Мосю Казанова, какво ви е?
Боя се, приятелю мой. Боя се от своето щастие.
Да?
- Анриета.
Чуйте, това е необикновена жена, със също толкова необикновена съдба...
Изкушавам се да ви дам...
- Моля за извинение, господа.
Мосю Д'Антоан.
Възхитително!
- Истински музикант!
Къде сте се научили така да свирите?
- В манастира.
Но ако не беше разрешението на епископа,
игуменката никога нямаше да ми позволи да свиря. - Защо?
Тази лицемерна божия служителка казваше, че когато свиря на виолончело,
позата ми е непристойна.
Мадмоазел, извинявам се за закъснението.
Пътят е дълъг.
Завинаги. Завинаги с теб моя сладка Антриета.
Жестока Анриета. Колко много неща криеш от мен.
Миналото си, добродетелите и своите талантите.
Когато те чух как свириш на виолончело,
за малко да умра.
Анриета.
Любов.
Любов.
Завинаги.
Анриета.
Мосю Дьо Буа.
- Добро утро.
Извинявам се, че така неканен нахлух във вашето жилище,
но слугата ме пусна, без да ви извести.
Аз приемам вашите извинения... но на какво дължа тази визита?
Както вече сте забелязали, мадмоазел Анриета не е вече тук.
Къде е отишла? Какво й се е случило?
Нищо. Скъпи приятелю, сега тя е много по-добре от вас, или от мен.
Но поради неочаквани и важни обстоятелства,
се наложи да замине преди изгрев слънце.
Зърнах я мимоходом, докато се качваше в каретата на синьор Д'Антоан.
При тези обстоятелства тя ме помоли да се отбия при вас и да ви съобщя,
и дори да ви посъветвам, да не предприемате нищо за издирването й.
Защо се е наложило да замине? Кой е този Д'Антоан?
Не бива да се тревожите. Не мога да ви кажа нищо,
освен това, че тайнствената Анриета вече е недостъпна.
Една много важна личност, принадлежаща към един
от европейските дворове, има пълната власт над нея.
Д'Антоан е само емисар, който трябваше да я отведе на правилното място.
Мястото й е тук, до мен, и аз ще я издиря.
Не мога да я загубя. Дори ако се наложи да се изправя срещу армията на цяла Европа.
Къде замина?
Накъде тръгна?
- Естествено, в посока към Алпите.
Заминавам незабавно.
Трябва да я намеря на всяка цена.
Тя е моята единствена. Моята единствена любов.
Мосю Казанова!
Моля ви!
В нечовешката си болка исках да сложа край на живота си.
Или да се оттегля в манастир и да стана монах навеки.
Но този път не избрах нито смъртта, нито монашеското расо.
Смъртта, най-добрият приятел на нещастните и благородните по дух.
След много години, в Лондон, аз наистина опитах тази крайна мярка.
Виновници за тези мои нездравословни мисли
бяха омразната Шарпийон и нейната достойна дъщеря.
Мръсен крадец! Там имаше 200 цехини, и корсети и сребърно огледало!
Няма да търпя такива намеци! Лорд Уинстън ме допусна до...
Махни си ръцете от мен, пачавро!
Аз пачавра? Аз? Не съм имала случай да бъда с вас, импотент!
Използвач! Проклет да е денят, в който ви допуснах в дома си!
Вас и всичките ви лъжи за звезди и хороскопи!
Ти и твоята дъщеря сте истински проклетии!
Вие ми взехте най-скъпото, което имам - здравето!
Мръсни сифилистички, крадли и кръвопийки!
По ваша вина съм разорен, цял Лондон ми се смее зад гърба.
Точно ти, с прогнилия си червей между краката, ме зарази!
Стига! Спрете! Кочиаш, спрете!
Пуснете ме да сляза, или ще ви намушкам, вещици!
Стойте! Не, отиваме при гвардейците и ще им повторите обвиненията си!
Да се провалите в ада дано, ти и жалката ти дъщеря!
Не пипай този багаж! Кочияш, потегляй веднага!
Пришпори конете, ако не искащ ти да отнесеш камшика! - Курва!
Крадец!
- Пуснете ме!
Чантите ми! Мамо, той ги отмъква!
Мамо, направи нещо! Мамо!
Мерзавец!
Ако направиш още една крачка, ще те убия.
Проклети уруспии!
- Отвори, бързо!
Дано свършите дните си в най-долнопробните бордеи на Турция!
Да ви затворят в най-гнусната тъмница! - Потегляй!
Противни кучки! Проклети курви!
Вие позорите женския род!
Тръгвайте!
Но защо?
Вие, вещици, ме унизихте и окрадохте,
вие ме унищожихте! Защо?
Джакомо,
може би твоята звезда вече залязва?
Понесе подли оскърбления.
Претърпя най-тежкото унижение в живота си. И за първи път...
твоят разум не успя да отговори на желанията ти.
Ерос те е изоставил.
И мрачната смърт се изправя пред теб.
Е какво пък, ако съдбата...
ми е отредила
да се изправя пред лицето на смъртта,
ще го направя както подобава.
Ще си облека най-хубавите дрехи, като на празник.
Скоро ще съм готов
да вляза в древните владения
на античните мъже.
В спокойствието на Лимба
те ще ме приемат.
Ще се запозная с Хораций, Данте.
Ще общувам с Петрарка,
с Ариосто,
и с теб, Торквато Тасо,
моят нежен приятел, чиито стихове ми идват на ум
в този предсмъртен час.
"О, смърт! О, поза във всяко човешко състояние!
Изсъхнало цвете съм аз,
прекършено от ветровете, и безсилно да се изправи вече.
И все пак, опитвам се да го орося.
Хайде, нежна смърт,
ела в обятията мои.
Ела, о жалостива, и с ръка милостива
очите мои затвори и студените кости покрий."
Къде сте?
Къде сте?
Великата Моуна! Кралицата на китовете!
Всички могат да влязат, вътре е още топло.
Женски кит! Вижте каква паст! Влезте, не се бойте!
Този, който не влезе в кита, никога няма да открие своето съкровище.
Така пише в древната книга на мъдростта.
Влезте и погледнете в гърлото, после все по-навътре...
в корема на Великата Моуна...
Моуна е врата, която води незнайно къде.
Врата, която ти трябва да отвориш.
Моуна е копринена паяжина,
душата на всички цветя.
Моуна е белоснежна планина от захар,
гора, в която бродят вълци,
и карета, която тегли конете.
Моуна е празен кит, пълен с въздух и почернял от светулки,
пещ, която изгаря всичко.
Моуна е лик на Господа, когато настъпи часът. Неговата уста.
От Моуна е произлязъл светът с дърветата
и облаците, мъжете - по един от всяка раса.
От Моуна произлязла е и жената.