Labyrinth (1986) (Labyrinth.1986.CD2.DVDRip.AC3.XViD-jSac.sub) Свали субтитрите
- Разбира се че не пада!
- тя е права.Забита е.
- Къде отиваш с тази глава?
- Хайде бе човек остави ни да и свалим главата.
Лайди,това е неговата глава. Хей , това е моята глава!
Какво правиш?!
Против правилата е да хвърляш главите на други хора!
- Можеш да си хвърляш само твоята!
- Точно така.
- Къде е съдията?
- Е сега ще ти свалим главата!
- Връщай се и играй играта!
- Искаме да ти хвърлим главата!
Не можеш да се откажеш. Играта не е свършила.
Оставете ме на мира!
- Искаш ли да си свалиш главата?
- Разбира се че иска.
- Хугъл!
- Грабвай го!
- Искаш ли да изглеждаш като нас?
- Оставете ме на мира!
Няма да боли!
- Махни си ушите.
- Не ти трябват две уши.
Долу ! РАзкарайте се.
Хугъл, ти дойде да ми помогнеш!
Не ме целувай!
О , Боже.
- Каво е това?
- Блатото на вечната воня!
Никога досега не съм помирисвала подобно нещо. Това е като ...
Няма значение като какво е. Това е блатото на вечната воня.Помощ!
- Защо би направила нещо такова?
- Какаво да направя?
- Имаш предвид да те спася?
- Не , ти ме целуна.
- О , боже.
- Не се прави на толкова твърда.
Знам че се върна да ми помогнеш и знам че си ми приятел.
Не съм , Не съм ти. Само се върнах за да си взема собствеността.
И да ти дам ...
Да ми дадеш какво?
- Мирише.
- Къде е Хугъл?
Махни се от мен!
Не всичко е наред. Това е Лудо , той също е приятел.
- Мирише.
- Прав си.
О , боже!
Това е мост, хайде.
Внимателно.
Ако стъпиш в това ще вониш вечно.
спрете ! Спрете ви казвам !
- Трябва да преминем от другата страна.
- Никой не преминава без моето разрешение.
Остана ми много малко време.
- Трябва да се махнем от тази воня!
- Мирише лошо.
- Воня? За какво говорите вий?
- Миризмата.
- Аз не надушвам нищо.
- Майтапиш се.
Но аз живея от моето чувство за миризма.
Въздухът е чист и ясен и никой не преминава без моето разрешение!
Мирише лошо.
- Махни ми се от пътя!
- Заклел съм се да си изпълнявам дълга.
Хайде де, пусни ни да преминем.
- Не искам да ви наранявам.
- Хугъл , какво правиш?
Пуснете ми тоягата , сър!
добре ,хора. Мога да победя тази планина.
Трябва да направиш нещо много по-добро от това. Отказваш ли се?
достатъчно!
Никога досега не бях срещал достоен противник.
И въпреки това този благороден рицар ме повали в двубой.
- Добре ли си , Лудо?
- Мирише.
Сир Лудо, сега аз, сър Дидамъс, ти разрешавам.
Нека бъдем братя отсега нататък и да се бием за правдата като едно.
- Благодаря много.
- Лудо има брат.
- Добре казано,сър Лудо.
- добре , хайде.
Чакайте! Забравихте свещената ми клетва. Не мога да ви пусна да минете.
Но Лудо ти е брат.
Дал съм клетва и трябва да я пазя до смърт.
Чакай сега да помислим логично. В какво точно си се заклел?
Заклел съм се с живота и кръвта си че никой не ще премине този мост -
- без моето разрешение.
Може ли да получим твоето разрешение?
Да.
- Благодаря ви , благородни сър.
- Милейди.
Не се страхувайте.Този мост издържа последните хиляда години.
Изглежда достатъчно здрав.
не се страхувайте благородна девице, Ще ви спася ! Някак.
не можеш ти да седиш и виеш когато твойта девица нужда от помощ има ?
- Това е невероятно Лудо.
- Не можеш ли ти да призовеш самите скали?
Разбира се.Скали приятели.
- Ето.
- Мерси, Хугъл.
Внимателно , Лудо.
Сър Лудо, чакай ме. Амброзиус, сега можеш да излезеш.
добро момче.Моят верен кон.
Напред.Спокойно , момче.
Хайде , Амброзиус. Затвори си очите и върви.
Хайде да се измъкваме оттук.
Извинете ни.Благодаря.
Не бих направил това на твое място.
О , моля. Не мога да и го дам.
Хайде де.Би трябвало да достигнем замъка след още ден.
Виж , Сара. това ли е което се опитваш да намериш?
толкова много непрятности за толкова малко нещо. Но не за дълго.
Тя скоро ще забрави за теб , приятелю.
Веднага след като Хугъл и даде подаръка ми тя ще забрави всичко.
Това моят стомах ли е или твоят Амброзиус?
Гладен.
Не можем да спираме сега. Може би ще намерим малко боровинки.
Ето.
Мерси. Ти си един малък спасител.
Има странен вкус.
Какво направи?
Проклет да си , Джарет. Проклет да съм и аз.
Всичко танцува.
Дий Амброзиус!
Замъкът се вижда ей там долу, милейди. Милейди ?
Милейди ?
Тя никога няма да ми прости. Какво направих?
Загубих единствения си приятел. Ето това направих.
Какво имах да правя?
Махни се от мен!
Защо не гледаш къде вървиш млада жено?
- Гледах.
- И къде отиваше?
Не си спомням.
тогава не може да си гледала къде вървиш!
- Търсех нещо.
- добре , гледай тук.
Ланселот ? Мерси.
Това търсеше нали мила?
Да.Бях забравила.
Защо не влезеш тук да видиш дали няма нещо друго което би ти харесало?
Било е само сън.
Сънувала съм всичко това, Ланселот.
Но беше толкова истинско.
Хайде да видим дали татко се е върнал.
Ти по добре стой вътре. Няма нищо за теб навън.
- Какво имаме тук?
- Ланселот ...
Малкото ти зайче, харесваш го нали?
Ето я и Бетси Бу. Помниш я , нали?
Какво друго имаме? Нека да видим.
Това е кутия за моливи с моливите вътре.
Ето ти и чехлите с пандата. Никога не си искала да ги изхвърляш.
Ето ги , какво друго?
О , това е малко конче. И имаш игра с думи.
Ето това е съкровище.Би искала това. Да, хайде гримирай се.
Ето го и милата стара Флопси. Искаш си я нали?
О , да, Чарли мечката. Ето ти го и Чарли мечката.
- Търсех нещо.
- Не говори глупости.
Всичко е тук.Всичко за което те е било грижа е тук.
През опастности безброй и трудности неизброими-
- намерих пътя си дотук до Замъка след Града на таласъмите -
- за да си взема детето което ти открадна.
Какво има , скъпа? Не си ли харесваш играчките?
Всичко е боклук.
Какво ще кажеш за това ? Това не е боклук.
да , боклук е!
Трябва да спася Тоби!
Милейди!
Добре ли сте?
Мила девице! Благодаря на господа че сте добре.
- Къде сме?
- Сара назад.
Почти стигнахме. Това са вратите на Града на Таласъмите.
Лудо , Сър Дидамъс.
Да вървим бързо. Нямаме много време.
О , не.
- Отворете ! Отворете вратата !
- Сър Дидамъс, трябва да минем тихо.
- Отваряйте веднага!
- Ще събудиш стражата.
Нека всички да се събуждат.
Ще се бия с всички ви до смърт!
Моля ви сър Дидамъс. Заради мен успокойте се.
Разбира се. Но аз не съм страхливец?
И обонянието ми е остро?
И ще се бия с които и да е , където и да е , когато и да е!
Сега тихо.Върви безшумно.
Амброзиъс, тихо сега.
Не виждам защо трябва да сме тихи. Това е само един град на таласъми.
Намирисва ми на непрятности.
Хайде , Лудо. О , не!
Какво е това?
Кой е там?
Внимавайте!
Амброзиъс, ела тук!
Ела тука.Ела тук веднага на откритото. Излагаш ме.
Внимавайте!
Махни се оттам!
Бомбите настрани!
Това не беше много приятно.
Сега е мой ред. Как го карате това нещо?
- Пусни брадвата!
- Опитвам се.
Елате всички заедно.
Къде е обратната?
Махни се оттам , Хугъл!
Напускаме кораба!
Хугъл , добре ли си ?
Не искам да ми прощаваш. Не съм засрамен от това което направих.
Джарет ме накара да ти дам тази праскова. Мисли си за мен каквото искаш.
Казах ти че съм страхливец. И не искам да бъдем приятели.
Прощавам ти.
Наистина?
И ти се доверявам. Рядко съм виждала такъв кураж.
- Вие сте доблестен мъж , сър.
- Тъй ли?
- Хугъл и Лудо приятели.
- Наистина?
Ето ти нещата, Хугъл. Благодаря ти за помощта.
Какаво чакаме? Хайде да хванем онзи плъх Джарет.
Амброзиъс , сега е безопасно. Няма от какво да се страхуваш.
Ваше Височество!
Момичето което изяде прасковата и забрави всичко ...
Какво за нея?
Тя е тук с едно чудовище и сър Дидамъс и някакво джудже.
Преминали са през портите и са поели насам!
Спрете я ! Извикайте стражата! Вземете бебето и го скрийте.
Тя трябва да бъде спряна! Направете нещо!
Хайде, живо живо !
- Мисля че ще успеем.
- Фасулска работа.
Компания задръж!
Кавалеристите готови!
Амброзиъс, обратен !
Зареди!
Не в тази посока!
Отиваш в грешна посока! Битката е зад нас!
Може ли да си поговорим за това , моля?
Ако в тази секунда не се обърнеш повече никога няма да те храня!
Така е по-добре.
Не се притеснявай , Амброзиъс. Обградили сме ги.
Къде и дидамъс?
Огън!
Ударих нещо , нали?
Трябва да намерим дидамъс.
Оттук.
Зареди!!
Копия а!
Амброзиъс, страхливецо!
- Бързо , тук вътре!
- Лудо как ще влезе?
Обградени сме!
Обградени?
Лудо, дръж покрива!
Амброзиъс, отключи тази врата.
Получихте си достатъчно нали?
Тогава си хвърлете оръжията и ще се отнасям добре с вас.
Следващия път се предайте.
Спокойно , мъже!
Спокойно мъже, запазете си позициите.
Е добре , бягайте !
Получих си достатъчно. Отивам да спя.
Махни се от моята къща!
Пропуснах!
Огън!
Хей , аз само те запалих.
Е сега ни падна!
Добре , сега не ни падна.
Хей , няма проблеми.
- Сър Дидамъс?
- Идвам!
Хей хо , Силвър!
Не ...
Това беше единствения път по които той може да е тръгнал.
- Тогава хайде.
- Не , трябва да се срещна с него сама.
- Но защо?
- По този начин са устроени нещата.
Щом така са устроени значи така и ще ги направиш.
Но ако ти потрябваме ...
- Ако ти потрябваме ...
- Ще ви повикам.
Благодаря ви.На всички.
- дай ми детето.
- Сара , внимавай.
Досега бях щедър но мога и да бъда жесток.
Щедър? Какво щедро нещо си направил?
Всичко! Всичко което поиска аз го направих.
Поиска детето да бъде взето. Взех го.
ТИ трепереше пред мен. Аз бях ужасен.
Промених времето.
Обърнах света нагоре с главата и го направих само заради теб.
Изтощен съм да живея спрямо твоите прищявки.Това не е ли щедро?
През опасности безброй и трудности неизброими -
- намерих пътя си дотук до замъка след града на таласъмите.
Защото волята ми е силна като твоята.
Спри ! Чакай.
Виж Сара, виж какво ти предлагам. Твоите мечти.
И велико е кралството ми ...
Искам толкова малко. Само ми дай да те управлявам -
- и можеш да имаш всичко което поискаш.
Велико е кралството ...
По дяволите! Никога не мога да запомня тази линия.
Само страхувай се от мен, обичай ме , прави каквото казвам и ще бъда твой роб.
Велико е кралството ми ...
Ти нямаш власт над мен.
Ето ти го.
Бих желала Ланселот да е твои.
Вкъщи сме си.
- Сара , вкъщи ли си?
- да , тук съм.
Сбогом , Сара.
И запомни ... благородна девице , ако ти потрябваме ....
Ако ти потрябваме по каквато и да е причина ...
- Нуждая се от теб, Хугъл.
- Наистина?
Не знам защо но и сега в моя живот -
- без някаква причина се нуждая от теб. И от всички вас.
Наистина? Е добре , защо не кажеш така?
Казвам на някои да му се играе Скрабъл?
синхронизация и корекции: LOGIMASTER19@YAHOO.COM