All The Pretty Horses (2000) Свали субтитрите
Да. А ти?
Да. Понякога.
Мислиш ли, че има рай?
Да. А ти?
Не знам.
Да, може би.
Можеш ли да вярваш, че има рай, ако не вярваш в ада?
Предполагам, че можеш да вярваш в каквото си искаш.
Това ранчо е било на семейството ми, откакто всички се помнят.
Дядо ми ми казваше, че е раят на земята.
Точно както неговият дядо му е казвал.
Сега всичко се промени, откакто той умря.
Благодаря, че запали свещите.
Не бях аз. Беше дамата.
Майка ми?
Тя е била тук?
Вече си е тръгнала?
Всичко, което някога съм искал, е да живея там като него
и да обработвам собственото си парче.
Не си представям по-добър живот.
И дойдох да установя, че Мама възнамерява да го продаде.
Казва, че петролната компания ще плати три пъти стойността му.
САН АНДЖЕЛО, ТЕКСАС 1949 Г.
Мама сега живее в Сан Антонио с новия си съпруг.
Иска да бъде в живия театър.
Като единствено дете на дядо ти,
майка ти наследява безусловно.
Това е нейна собственост. Може да прави каквото си иска.
Значи аз изобщо нямам думата?
Ами баща ми?
Те са разведени.
Бихте могли да поговорите с нея.
Вие сте адвокат.
Вече говорих с нея.
Жалка работа, но, синко,
не всички мислят, че животът в ранчо в Тексас
е най-доброто нещо след попадането в рая.
Тя не иска да живее там, това е всичко.
Ако предлагаш заплащане, има възможност, но не го правиш.
Бих могъл.
Бих могъл да го управлявам.
Това е негова проклета грешка.
Баща ти подписа всичко, което тя му представи.
Изобщо не направи опит да се защити.
Умолявах го да си вземе адвокат.
И...
Съжалявам, че нямам по-добра новина,
но някои неща на този свят не могат да бъдат избягнати.
Мисля, че това е едно от тях.
Тя се върна в Сан Антонио.
Не я наричай "тя".
Мама.
Имах страхотно мнение за стареца.
Да.
А сега не ми плачи на рамото.
Не плача.
-Добре, недей.
-Не плача.
-Какво мислиш, че трябва да направя?
-Мисля, че почти нищо.
-Ще говориш ли с нея?
-Не мога.
Би могъл.
Последният ми разговор с нея,
беше в Сан Диего, Калифорния, през 1942 г.
Не е виновна тя.
Не съм същият като някога.
Иска ми се да мисля, че съм,
но не е така.
Вътре си.
Ти си вътре.
Жестоко е да гледаш как твоите хора креят пред очите ти.
След като и земята я няма,
няма нищо, за което да се държиш или на което да държиш.
Кога трябва всички да напуснат?
Закрива се на първи юни.
Би могъл да изчакаш до тогава.
За какво?
Там в Мексико
има толкова големи ранча,
че за седмица не можеш да ги обходиш от край до край.
Не всички са оградени и разпродадени и разорени.
Не и там.
Да не мислиш, че нямат нужда от още двама супер бачкатори?
Истински каубои, а?
Като някогашните нелегални имигранти.
Ако не тръгна, ти все пак ще отидеш ли?
Вече съм отишъл.
-Благодаря ти за всичко.
-Довиждане.
Бог да те благослови.
Внимавай.
Ти ли си, приятел?
Надявам се.
-Готов ли си?
-Да.
-Да подозират нещо?
-Не.
-Да вървим.
-Задръж. Ще натоваря всичко това.
-Ей там светна.
-По дяволите.
-Закъсняваш за погребението си.
-Той може би пие мляко.
Може би просто зарежда пушка.
MPEG4 WORLD представя
ТЕЗИ ПРЕКРАСНИ КОНЕ
Млъкни. Лейси, май някой ни е проследил.
-Някой на кон?
-Да.
Хайде.
Някакво момче.
На страхотен кон.
Нали?
Преследваш ли ни?
-Не ви преследвам.
-Защо вървиш след нас?
Не след вас. Отивам в Ленгтри. Дори не ви познавам.
-Откъде взе този кон.
-Мой си е.
-На колко години си?
-Шестнадесет.
-Ама че лъжеш!
-Не знаеш.
Прекрасно знам, че не си на 16.
-Какво правиш, бягаш ли?
-Какво пък, ако бягам?
Бихме могли да продадем коня му в Мексико.
-Искаш ли?
-Този път не копая никакъв гроб.
Идеята е твоя. Именно аз казах просто да го оставиш на мишеловите.
Ези или тура?
Ези.
По дяловите.
Дай ми пушката си.
Не е честно. Ти застреля последните трима.
Тогава давай ти. Ще си ми длъжник.
Дръж коня му. Може да не е свикнал със стрелба.
Вие никога не сте простреляли никого.
Можеш да се окажеш едно добро начало.
Вие просто се майтапите. През цялото време го знаех.
Кой те преследва?
Никой.
Все пак преследват този кон, нали?
Няма да яздиш с нас. Ще ни вкараш в дранголника.
Мой си е.
Синко, не ми пука на кого е.
Но със сигурност не е твой.
А сега, да вървим.
Очаквах повече да се разправя.
Не го виждаме за последен път.
Това е тя, нали? Това е проклетата Рио Гранде.
Само помисли. Там отвъд е Старото Мексико.
Искаш ли да пресечеш сега?
Да. А ти?
Да.
Може би по-добре първо да оставим конете да си починат.
Добре.
Проклятие.
Имам лошо предчувствие за това копеле.
Аз също.
Пък и не е толкова зелен, колкото изглежда.
В Мексико никой няма да ме преследва.
Зависи какво си направил.
-Как се казваш?
-Джими Блевинс.
Имаш ли храна?
Не.
Някакви пари?
Не.
Просто си един глупак.
Само ми кажи едно нещо.
Защо си ни, по дяволите?
Защото съм американец.
Кога си ял за последен път?
Оня ден.
Не се казваш Бливит, нали?
Казвам се Блевинс.
Знаеш ли какво е бливит?
Не. Какво?
Пет кила лайна в торба за две кила.
Никой от вас не си е казал името.
Аз съм Джон Грейди Коул. Това тук е Лейси Ролинс.
От Сан Анджело сме. А ти откъде си?
Окръг Ювалди. Близо до Река Сабинал.
Какво те накара да духнеш към Мексико?
Същата причина като вас.
И каква е тя?
Защото ще си счупят краката и ще окьоравеят докато те пипнат.
Никой не ме преследва.
Казах на онова копеле, че повече няма да ме пердаши.
-Баща ти?
-Не.
Той не се върна от войната.
Вторият ти баща.
Знам какво значи да те бият.
Ти да не си го застрелял?
Трябваше. И той го знаеше.
Хайде да трампим тоя кон за някой, за който няма да ни застрелят.
-Няма да сменям коня си.
-Ние не сме бавачки.
-Мога да се грижа за себе си.
-Разбира се.
Ей, ти си печен бандит, така ли?
Сигурно си имаш собствен пистолет и всичко.
Да, имам пистолет.
Какъв?
-32-20 Колт.
-Глупости.
Това е калибър за пушка.
Да го видя.
Откъде си взел такъв пистолет?
От мястото, където се взема.
-Стрелял ли си с него?
-Да.
-Улучил ли си нещо?
-Каквото поискаш.
Глупости.
Добре, да видим, бандитче. Хайде.
Готова ли си, Ани Оукли?
Тебе чакам.
По дяволите.
Нека го видя.
-Да го видя.
-По-добре да вървим.
-Хайде, дай го.
-Знаеш как изглежда портфейла ми.
Виж този боклук.
Има ли нещо за пиене?
Какво е това?
-Сайдер.
-Добре.
Искаме три.
Колко дължим?
Ами, три цента.
О, остави стария ти татко да плати.
Май ти е улучил портфейла точно в средата?
Искам да погледнеш проклетата ми шофьорска книжка.
И картата ми за билярда.
Тук няма да ти трябват.
Погледни този боклук.
Застреля Бети Уорд между очите.
Какво търси тя там? Не знаех, че я харесваш.
Какво е това? Сок от кактус?
Не знам.
-Има нещо гот в него.
-Мисля, че да.
Доста добре.
Кажи го пак. Кажи пак името ми.
Боже!
Защо си оставям шапката на леглото? Не е кой знае какво.
Никакъв сайдер повече.
По дяволите.
Пиян съм като свиня.
Можеш ли да яздиш или не?
По дяволите, да, мога.
Яздех, когато паднах.
Аз съм си редовен каубой.
Лицензиран шибан каубой.
Остави го да си лежи там.
Ставай и престани да се лигавиш. Има изгледи да се влоши.
Хайде.
Не мога да съм навън в това време.
-Къде мислиш да отидеш?
-Защо да не можеш?
Заради мълнията.
По дяволите, ти изведнъж изтрезня.
-Боиш ли се от мълнии?
-В семейството е.
Дядо ми беше убит в Западна Вирджиния в минна кофа.
За да го убие се свлякла 60 метра надолу в шахтата.
Правуйчо от страна на майка ми
е бил убит на кон. Козината на коня не била опърлена, но това го убило.
Имам братовчед, който няма и четири години да е по-голям от мен.
Ударила го мълния, като се връщал от обора си.
Стопила пломбите в зъбите му и споила челюстта му.
Тоя откачи.
Самият аз съм удрян два пъти.
Как съм оглушал с това ухо?
До смърт се боя от огън, човече.
По-добре стой настрани от метал. Не знаеш какво ще ти довлече.
Шпорите на ботушите ти, копчетата на ризата...
Какво смяташ да правиш?
Да я надбягам.
Не можеш да надбягаш гръмотевична буря. Какво по дяволите ти има?
Това е единственият ми шанс.
От самото начало си знаех, че на копелето му хлопа дъската.
Какво по дяволите правиш?!
Просто си седя тук.
Ако дъждът удари силно, тук ще се спусне река като влак.
Помислил ли си за това?
Никога не си бил удрян от мълния. Не знаеш какво е.
Тук ще се удавиш.
Няма нищо. Преди никога не съм се давил.
Добре,
повече нищо няма да кажа.
Конят ти го няма.
Да, знам. Тази сутрин обикалях пешком да го търся.
Къде намери този ботуш?
На земята.
Е, какво смяташ да правиш?
Не знам.
Хайде дигай си задника.
В дисагите си имам резервна риза. Облечи я.
Благодаря.
Ролинс ще надигне вой, като те види.
Не ми пука.
Ето го проклетият ми пистолет.
-По дяволите.
-Задръж.
Продължавай да яздиш. Всемогъщи Боже.
Няма да си тръгна, преди да си взема нещата.
-И пистолета си.
-Чуй това.
Да ни застрелят за кражба на кон не означава нищо.
-Това не е кражба. Той си е мой.
-Нямаш мозък!
Шшшт. И двамата.
Ела тук и седни.
Оставаме тук,
до около час преди зазоряване.
Сега трябва да го изиграеш точно както ние казваме.
Ако това не те удовлетворява, веднага ни кажи.
Да. Окей.
Добре.
Сега върви и поспи.
И никакъв огън тази вечер.
Всяка глупост, която съм извършил през живота си,
е от взето от мен решение.
Никога не е била глупостта.
Винаги е имало избор, който съм правил преди това. Разбираш ли?
Да, мисля, че да.
Какво искаш да кажеш?
Казвам, че това е.
Това е последният ни шанс. Друг няма да има, гарантирам.
-Казваш просто да го оставим?
-Да, сър.
Ами ако беше ти?
Аз не бих изоставил теб, нито ти мен.
Ясно ли ти е в какво се е забъркал?
Ясно ми е. Сам се е забъркал в тази каша.
Не мога да го направя.
Е, щом не можеш, не можеш.
Май все пак си знаех какво ще кажеш.
О, не. Проклятие.
Кучият му син.
Спрете, спрете. Нека чуем.
Ти, малък кучи синковец.
-Момчета, те идват.
-Коли или коне?
Коне. И няма начин да можете да издържите.
Аз хващам пътя. Те ще тръгнат след праха, защото ме преследват.
Вие влезте в гората. Ще се срещнем долу по пътя.
Да се разкарваме от проклетия път.
Мислиш ли, че са го заловили?
Не знам.
Все пак ще кажа нещо за него.
Какво?
Кучият му син не искаше да се примири като гепиха коня му.
Нахлузи ли си ботушите?
-Да.
-Добре.
Мислиш, че са приятелски настроени?
Ами надявам се да е така.
Къде отивате?
Просто преминаваме.
Търсим работа.
О, да?
Може би имаме работа за вас.
Каза може би.
Може ли да дойдем с вас?
Да, разбира се.
Добре.
Минете оттук.
Там?
Видя ли онова сладурче?
Внимавай. Доведи го тук.
Влезте там.
Колко мислиш, че би искал да останеш тук?
Около сто години.
Сега заспивай.
Това е Дон Ектор Роча и Вилареал.
Притежава цялото това имение.
Едно от последните големи ранча в Мексико.
27,000 акра.
Всяка седмица лети със собствения си самолет до Мексико сити.
Мануел каза, че ранчото е на това семейство от 170 години.
Мислиш ли, че това е била дъщеря му?
Да, предполагам.
Нека обуя ботушите си.
Изглежда има около 12 или 13.
Според мен са 16.
Армандо каза, че старецът имал нещо като 400 мустанга горе на онова плато.
Проклятие.
Мислиш, че ти и аз можем да обяздим всички 16 за четири дни?
-Защо четири дни?
-Мислиш ли, че можем да го направим?
Казвам ти, ще бъдеш съсипан.
Ще ги огледам. Ти върви да поговориш с Армандо.
Как си?
Добре.
Приятел, ако объркаме работата, чака ни дълга езда обратно до Тексас.
Отпусни малко.
Така. Така. Уау, момче.
Искам да сложа това седло.
Якетата ви.
Изморен ли си?
Конят идва, приготви се.
Не се бави!
Ектор де ла Роча и Вилареал.
Джон Грейди Коул.
Приятно ми е.
Алфонса, изглеждаш като импресионистична картина.
Армандо казва, че знаеш много за конете.
Прекарах известно време с тях.
Знаеш ли какво е това криольо?
Да, сър. Това е аржентински кон.
От Тексас ли си?
Да, сър.
Сан Анджело.
Защо си тук?
Просто исках да видя страната. Или по-точно ние искахме.
-Ти и приятелят ти.
-Да, сър.
Но ти си водачът.
Нямаме водачи. Не, просто сме приятели.
Разбира се.
Неотдавна купих чистокръвен, породист жребец.
-Ще отглеждате състезателни коне?
-Не. Коне със смесена кръв.
Мисля да разплодя жребеца си с моите кобили местеньо.
Какво мислиш за това?
Е, чувал съм, че се прави.
Има чудесни работни коне, получени от чистокръвни жребци.
Какво е значението на кобилата?
Същото като на жребеца. Според мен.
Повечето животновъди залагат повече на жребеца.
Да, сър, така е.
Но аз съм съгласен с теб.
И си яздил по целия път дотук от Тексас?
Да, сър.
-Ти и приятелят ти?
-Да, сър.
Само двамата.
Да, сър.
Само аз и той.
Е, г-н Коул, искаш ли да видиш някои от конете?
Да, сър.
-Не би искал да си тръгнеш.
-Не. Пак ще работим заедно.
Това е добра възможност за теб.
По дяволите, аз бих го направил.
Казаха ми да се установя тук.
Искам да вкарам коня си в един от тези боксове.
Да вкарам ли коня си в този бокс?
Мисля, че може да поговорим по-късно.
Това е вашата кобила.
Вижте й очите.
Доведи я тук.
Не е голяма, колкото останалите, но това е кобилата.
Тази харесва ли ти?
Красавица е.
Изглежда, някои са с шапки, приятел.
Предполагам, че всяка нощ ще плачеш, преди да заспиш.
Вероятно се среща с момчета със собствени самолети, камо ли коли.
Навярно си прав.
Радвам се, че го казваш.
Все пак това не променя нищо.
Казвам се Джон Грейди Коул.
Името ми е Алехандра.
Знам.
Надявах се, че ще дойдете.
Дойдох, защото мислех, че ще бъдете тук.
Знам.
Дядо е прекарал целия си живот в това ранчо.
74 години.
Предполагам, че едва ли едното може без другото.
Мисля,
че страната е вечна, а хората са само за известно време.
И сега как ще живееш?
Къде ще е домът ти?
Какво има?
Снощи те сънувах.
Какво сънува?
Някой ден може и да ти кажа.
Но не и тази вечер.
Да нямам нещо в носа си?
Не. Аз имам нещо в носа си.
Харесваш ли го?
Страхотен кон.
Искам да го яздя.
Какво?
Искам да го яздя.
Кога?
Сега.
-Искам сега.
-Няма седло.
Знам.
Не мисля, че господарят ще ми разреши да ти го дам без седло.
Баща ти.
Слез.
-Сигурна ли си?
-Да!
Побързай.
Е, какво смяташ да правиш с твоя кон?
Искам да го върнеш в конюшнята.
Някой ще ме види.
Вкарваш ме в беля.
Ти си в беля.
Аз съм Сеньорита Алфонса.
Аз съм Джон Грейди Коул.
Радвам се, че дойдохте.
Алехандра ще бъде 2 седмици с майка си в Мексико Сити.
След това ще остане тук през лятото.
Алехандра и аз имаме сериозни противоречия.
Всъщност аз...
Тя толкова прилича на мен на тази възраст, че аз...
Понякога сякаш се боря със собственото си минало.
Така че разбирате, не мога да не симпатизирам на Алехандра.
Но няма да позволя да бъде нещастна.
Няма да позволя да се говори лошо
или да се клюкарства за нея.
Знам какво е това.
Не е редно да ви виждат да яздите заедно на площада...
без надзор.
Помислих си дали да не поговоря с племенницата си за това, но аз...
Реших да не говоря.
Какво искате да направя?
Да внимавате за репутацията на едно младо момиче.
Никога не съм смятал друго.
Вярвам ви.
Но нали разбирате,
това е друга страна.
Тук всичко, което една жена има е репутацията й.
За жените
няма прошка.
Мъжът може да изгуби честта си и да си я възвърне, жената не може.
Мисля, че това не изглежда справедливо.
Не е въпрос на справедливост.
А въпрос на кой има думата.
И по този въпрос аз имам думата.
Какво има?
Ще събудиш Естебан.
Тогава ме покани вътре.
Какво ти каза? Леля ми?
Искаш ли да седнеш?
Хайде.
Какво ти каза?
-Тя не ти ли каза какво каза?
-Разбира се, че ми каза.
Какво каза?
Каза ми, че не иска да ме виждат с теб на площада.
И ти се съгласи?
-Страхуваш се от нея.
-Не.
Като всички останали.
Не е така.
Мразя начина, по който ме третира.
Мислех, че си ми приятел.
Кажи ми какво искаш да направя.
Ще направя каквото кажеш.
Как е, Естебан?
Ще се видим след малко.
Знам, че старецът те харесва,
което не значи, че ще те остави да ухажваш дъщеря му.
Да, знам.
Е, не ти виждам козовете, приятел.
Виждам как заради теб ще ни уволнят и изгонят.
Спокойно, приятел.
Ставай!
Какво става?
Никакви приказки!
Да, но не разбирам...
Разбираш, "млъкни"?
Да вървим.
Не съм далеч от това да те набия, нали знаеш.
Не мислиш ли, че ако ще се измъкваме от това,
трябва да помислим как да се измъкнем заедно?
Така, както влязохме?
Мислиш, че беше Роча?
Мислиш, че ни е предал?
Опитах се да те вразумя. Опитах се много пъти.
Знам.
Някои неща не са разумни.
Виж, аз съм същият човек, с когото прекоси реката.
Какъвто бях, такъв съм и сега.
И знам, че трябва да сме единни.
Не вярвам, че нещо се приема само докато ти изнася.
Приемаш или не.
Не бих те изоставил. Не ми пука какво си направил.
Само това имам да кажа.
Никога няма да те изоставя.
Добре.
Ей, вие там.
О, Господ да ми е на помощ.
Откога си тук?
Не знам.
Отдавна.
-Най-малко месец.
-Казал си им да ни търсят?
Не бих направил подобно нещо.
Глупости.
Нямаше да ни търсят, ако си бяха върнали коня. Направил е нещо.
Беше моят кон. И моят пистолет.
-Какво си направил?
-Нищо, което друг не би направил.
Върнал си се тук?
Точно така, върнах се.
О, Исусе, о, Боже.
Какво си направил?
В какво го обвиняват?
Убийство.
Убил е човек?
Трима.
Каза, че е убил трима.
Гадна лъжа.
Не стъпвай в кофата.
Мъртви сме.
Мъртъвци сме.
Знаех си, че ще се стигне до това още от първия момент...
-Не започвай. Няма да помогне.
-Само един от тях е умрял.
Кажи ми какво се е случило.
Ами, намерих си работа в тази ферма.
Спестих си малко пари.
След това се върнах тук да си взема пистолета.
Видях го на колана на оня кучи син и просто си го грабнах.
И го застреля.
Той ме нападна. Какъв избор имах?
Какъв избор...?
Докато се връщах при извора, където беше конят ми,
те ме настигнаха.
А стареца, когото свалих с куршум от коня му.
Той ми се нахвърли с пушка.
Селяк? Стреляш по селяк?
-Да.
-Мъртъв?
Да.
А какви са им намеренията?
-Да ме изпратят в затвор.
-Няма да имаш такъв късмет.
Е, много съм млад, за да ме обесят.
Ще излъжат за възрастта ти.
Тук няма смъртно наказание.
-Знаел си, че ще ни търсят.
-Трябваше ли да бия телеграма?
-Какво е станало с краката ти?
-Смазаха ги.
Не ти ли дадоха превръзки?
Не.
О, по дяволите.
Кажи им каквото искат да чуят. Няма никакво значение.
Какво им каза?
Казах им, че сме убийци и конекрадци. Ти ще го потвърдиш.
Приятелят ти ни каза всичко.
По-добре направи същото, за да нямаш неприятности.
Нямахте право да биете това момче.
Не знаем нищо за Блевинс. Помоли да язди с нас.
Не знаем нищо за коня.
Той избяга от него в бурята и се появи тук.
И тогава започнаха неприятностите.
Работим за Сеньор Роча вече 3 месеца в Ла Пурисима.
Вие отидохте там и му наговорихте лъжи.
Ролинс е един от най-добрите излезли от Том Грийн.
Това ли е престъпникът, Смит?
Казва се Ролинс. Не е престъпник. Израсъл съм с него.
Убиецът Блевинс, той нямаше никакви документи.
-Изгуби дрехите си.
-Изгубил е дрехите си?
Няма пера.
-Какво?
-Няма пера.
Нищо не знам за това.
Това не ме интересува.
Защо идва тук и краде коне?
-Това беше неговият кон.
-Не, не е.
Държите на собствената си неосведоменост.
Доколко знам, този кон е негов.
Имаше го в Тексас и го видях да го води в Мексико през реката.
Това не са фактите.
Тук можем да направим истината или да я изгубим.
Но след три дни отиваш в Салтильо.
Тогава ще бъде твърде късно за истината.
Твърде късно.
Защото ще бъдеш в ръцете на други хора
и кой ще каже каква е истината тогава?
И тогава ти ще се сетиш за този ден
и ще виниш себе си.
Има само една истина.
Истината не е това, което излиза от нечия уста.
Хората в този град са много хрисими.
Много хрисими през цялото време.
И идва този убиец Блевинс и
убива всички и краде конете им.
Защо го прави?
Бил ли е добро, хрисимо момче, което никога не е правило лошо?
Идва тук и прави нещо такова? Това ли е?
Не. Не, не е това. Това не е истината.
Истината е, че той винаги е бил другият тип.
Никога не е бил хрисим.
Винаги е бил другият тип.
Какво стана?
Нищо.
Мисля, че отиваме в Салтильо.
Какво има в Салтильо?
Затвор.
Мисля, че иска сделка с нас.
Що за сделка?
За да мълчим.
Такава сделка.
Да мълчим за какво?
За Блевинс.
За какво за Блевинс?
Мисля, че смятат да го убият.
Мисля, че смятат да убият Блевинс.
Момчета,
пътят ще бъде дълъг.
Старецът каза, че ще отнеме цял ден.
Попитах го. Каза, че ще отнеме цял ден.
Какво е това тук?
Момчета, разтоварете затворниците.
-Какво ще правим тук?
-Ще се изпикаем, мисля.
Разтоварете затворниците.
Изправете ги до стената. Накарайте ги да седнат.
Да вървим.
Какво ще правят?
Почакайте! Почакайте! Пуснете ме.
Чакай малко.
Чакай малко. Пусни ме.
Този човек дойде при мен.
Не аз при него.
Дойде да говори с мен за справедливост
и как брат му е умрял в ръцете на убиеца Блевинс.
След това, когато дошло време да възстанови справедливостта,
не могъл да стреля.
Бил като жена.
Мъж не може да тръгне да прави нещо
и след това да не го направи.
Не, мъж не променя решението си.
Аз винаги съм правил така на този свят.
Не си бил длъжен да го убиеш.
Можеше просто да го върнеш на камиона.
Ти нищо не знаеш.
Виж, в моята страна за престъпниците няма смърт.
Трябва да се платят пари
и нещо да се уреди.
Казвам ти това, защото
ще трябва да се споразумееш с тези хора.
Нямаме пари.
Тук имаме шеф, хефе.
Всички му плащат. Всички правят каквото той каже.
Нямам никакви пари. Не сме готови на никакви сделки.
О, извинете ме, но ще го направите.
Казвам ви това, защото ми харесвате.
Не може да останете тук.
Останете ли тук, умирате.
След това идват други проблеми.
Бумагите са изгубени. Хората не могат да бъдат намерени.
Кой ще каже, че изобщо сте били тук?
Някои луди могат да кажат, че Господ е бил тук.
Но Господ не е тук.
Всички знаят, че Господ не е тук.
Никога не съм си представял, че има подобно място.
Навярно има всевъзможни места, за които можеш да се сетиш.
Ще ни убият.
Не ги оставяй да мислят, че няма да трябва да го правят.
Или ще ни убият, или ще ни оставят.
Единственият начин да оцелееш тук, е да си гледаш работата.
Не се дръж като изплашен.
Къде отиваш?
Не знам, приятел.
Имаш ли кибрит?
Какво е това?
Нож. Добър.
Какво е да си мъртъв?
Ами то е нещо като нищо.
Какво е да си мъртъв?
Ами то е нещо като нищо.
Да, сър, бързо ви минава.
Някога да сте лекувал момче на име Лейси Ролинс?
Изпращам ти сапун, пешкири,
за да можеш да се измиеш.
Не познавате ли Лейси Ролинс?
Вие сте щастливи момчета.
Щастливи момчета.
Къде е Ролинс?
Чака те отвън.
Точно сега?
Да, сега.
Къде отиваме?
Тръгваш си. Отиваш си в твоята къща.
Сега?
Сега.
Мислех, че си умрял.
Аз мислих, че ти си умрял.
Защо не сме мъртви?
Тя ни откупи.
Старата сеньора?
Лелята.
Защо?
Не знам.
Има нещо общо с онова момиче.
Предполагам.
Връщаш ли се там?
Да, мисля, че да.
Заради момичето.
А конете?
Момичето и конете.
Ами Роча?
Ще трябва да направи каквото трябва.
Не отивай там.
-Не те моля да идваш с мен.
-Знам.
В болницата ми преляха мексиканска кръв.
Е, и?
Е, какво значи това?
Кое?
Е, значи ли, че съм малко мексиканец?
Колко ти преляха?
Казаха, че е над литър.
Един литър те прави мелез.
-Не е така, нали?
-Не.
Не, това не означава нищо.
Това е просто кръв. Не знаем откъде идва.
Чу какво се е случило, нали?
В столовата?
Да.
Никога не съм мислил, че ще го сторя.
Нямал си избор.
Иначе той щеше да го стори.
Няма нужда от опити за оправяне. Така е, както е.
-Майната му.
-Какво?
Нищо. Просто майната му.
Какво има?
Непрекъснато мисля за Блевинс.
Колко изплашен беше.
Вкъщи ще се почувстваш по-добре.
Не мисля.
Не съм Блевинс.
Знам, че не си.
Чудех се колко по-добре си от него.
Предполагам, че ще се видим някои ден.
Внимавай.
И ти внимавай.
Мисля, че ми се дължи обяснение.
Мисля, че сметките са уредени изцяло в твоя полза.
Ти беше разочарование за племенника ми, а мен
вкара в значителни разходи.
Без да се обиждате, мадам, но и аз имах главоболия.
Седни, моля.
Знаеш ли, офицерите вече веднъж бяха тук.
Племенникът ми ги отпрати, докато сам си правеше разследване.
Толкова много искаше да ти повярва.
-Защо не ми каза нищо?
-Даде думата си на пристава.
Трябваше да ми позволи да кажа моята версия.
Вече веднъж го беше излъгал. Защо да не допусне, че ще повториш?
Никога не съм го лъгал.
Случаят с откраднатия кон беше известен тук преди ти да дойдеш.
Знаеше се, че крадците са американци.
Когато те попита за това, ти отрече всичко.
Защо ме откупихте от затвора?
Мисля, че знаеш защо.
Заради Алехандра.
Да.
Какво даде тя в замяна?
Мисля, че и това знаеш.
Че няма повече да ме вижда.
Да.
Нямахте това право.
Трябваше да ме оставите там.
-Щеше да умреш.
-Значи щях да умра.
Искаме ти да получиш кон.
Ще се доверя на Естебан да наблюдава избора.
Имаш ли достатъчно пари?
Имаш ли достатъчно пари?
Смятам да се видя с нея.
Трябва ли да бъда изненадана?
Дори ще ти дам моето разрешение.
Макар че това не изглежда да е нещо, което някога ти е трябвало.
Телефонният й номер.
Накрая, г-н Коул,
всички се излекуваме от чувствата си.
Тези, които животът не излекува,
смъртта има грижата.
Тя няма да наруши думата си към мен.
Ще видиш.
Да, мадам.
Ще видим.
Знаех, че трябва да си ти.
Трябва да те видя.
Не мога.
Трябва. Идвам.
Не, не можеш.
Няма да бъда тук. След два дни отивам в Ла Пурисима.
-Ще те видя във влака.
-Не, баща ми ще има хора там.
Алехандра, обичам те.
Обичам те.
Нямаше право да обещаваш, дори и да ме бяха убили.
Няма да си тръгна, преди да те видя.
Дори и да е за последен път, не ми пука.
Дори и ако сега ме убият.
Ще тръгна ден по-рано.
Утре сутрин.
Ще кажа, че леля ми е болна.
Чакай ме в Сакатекас.
Ще бъда там.
Боже мой, красива си.
-Вината е изцяло моя.
-Не. Ти не можеше да ни спасиш.
Не би могла да спасиш Блевинс.
Казах на баща си, че сме любовници.
Защо?
Защото тя ме заплаши. Леля ми.
Каза, че трябва да престана да те виждам, или тя ще му каже.
Не понасях да има тази власт.
Не ми остави никакъв избор.
Сама му казах.
Толкова те обичам, мислех, че ще го накарам да разбере.
Бях такава глупачка. Толкова е арогантна.
Казах й, че не може да ме шантажира.
Подлуди ме.
Но разбих сърцето на баща си.
Разбих го.
Тебе поставих в опасност и ти за малко не умря.
Нареди да ме заключат в стаята, за да не те предупредя.
На следващата сутрин ме върна със самолет в града.
Мислех, че никога, никога няма да те видя отново.
Не плачи.
Не плачи.
Не плачи.
Развалих всичко.
Ще го оправя.
Не можеш.
Да, ще го направя.
Някак си ще ги оправя.
Не разбираш.
Какво не разбирам?
Не мислех, че баща ми може да престане да ме обича.
Не знаех, че може.
Сега знам.
Какво правиш?
Веднъж те видях мъртъв в съня си.
Също като в съня в нощта преди да танцуваме заедно.
Беше на разсъмване.
Мъже в ямурлуци седяха над теб.
И ти умираше.
Всичко заради курвата ти.
Не казвай това.
Искам да се омъжиш за мен и да дойдеш в Тексас.
Когато разбрах, че си в затвора, обещах нещо.
Знам. За живота ми.
Да.
Обичам те.
Ще те обичам до деня на смъртта си.
Вярвам ти.
Кълна се в Бог.
Вярвам ти.
Не.
Не мога да постъпя, както искаш.
Много те обичам.
Но не мога.
Нямам друга чест, освен обещанието.
Ако и нея изгубя,
тогава какво съм?
Затвори вратата.
Какво искаш.
Дойдох за коня си.
-И за конете на Ролинс и Блевинс.
-Нямам вашите коне.
За Бога, знаеш къде са.
Търсиш си белята.
Идва беля, за каквато не си и чувал.
Тук ли си още, старче?
Да, да, разбира се.
Свободен си да си вървиш.
Свободен си да си вървиш.
Благодаря ти, партньор.
Бог да е с теб.
Ти, сине на нещастния...
Бог да е с теб.
Бог да е с теб, приятелю.
Слез. Влизай вътре.
Ела тук. Седни.
Хей, кой е там.
Раул, капитанът.
Искам да видя някой кон.
Искам да видя някой кон.
Какъв кон?
Американски.
Американският кон.
Какво става?
Нищо.
Нищо.
Карлос! Грингото ме взе затворник!
Не стреляй!
Ако ни последваш, ще ги убия.
Спри!
Довиждане, марш оттук!
Ако се върнеш, ще убия капитана.
Ти ще умреш.
Да, просто продължавай да говориш. Умра ли аз, умираш и ти.
-Защо не ме пуснеш?
-Защото си ми заложник.
Стой наблизо, или, кълна се в Бог, ще те застрелям. Върви.
Ще те застрелям.
Защо се върна в града ми?
Казах ти. За коня ми.
Главата ме боли. Повече не мога да яздя.
Ще се учудиш какво можеш да правиш.
Ти ще умреш. Ти ще умреш.
Ще оставим Бог да реши за това.
Не се ли страхуваш от Бог?
Не. Нямам причина да се страхувам.
Дори имам да уреждам 1-2 сметки с Него.
Къде са ключовете?
Къде са ключовете!
Проклет да си!
Умри, кучи сине!
Дай ми проклетата си ръка.
Няма да те убия.
Не съм като теб.
Върви.
Свободен си.
Колкото можеш по-далеч,
носи това седло.
Ей, дай ми ключовете.
Вървете при Капитана.
Не му давайте да става. Ключовете.
Фасул
и заек.
Как е раната ти?
Добре ли си?
Благодаря.
Благодаря.
Панталони
ямурлук.
Бог да е с теб, сине мой.
-Здравейте.
-Здравейте. Как е?
Да знаете кой ден сме?
Четвъртък.
Имам предвид датата.
Денят на Благодарността.
Някой да иска да купи пушка?
Не. Не ме интересува.
Значи пресичам обратно, яздя по пътя
и налитам на тоз мъж, и той ми каза, че трябва да се срещна със съдия.
Има проблем с конете.
Ваше благородие,
въпросът е, че това момче няма и следа от доказателство.
Три различни коня и три различни марки на тях.
Шериф Смит, нали знаете какъв е проблемът с лъжеца?
Проблемът с лъжеца е, че не помни какво е казал.
Знам, че е така.
Не съм лъжец.
Знам това, сине.
Знам това.
Не вярвам, че може да се измисли история като тази, която ни разказа.
Мога ли да ти задам личен въпрос?
Да, сър.
Можеш ли да покажеш на съда дупките от куршума в крака ти?
О, добре.
Ето оттук излезе.
Добре, сине. Благодаря.
-Не те е гледал лекар?
-Не, сър.
Нямаше такъв.
Шериф Смит?
Ваше благородие?
Искам да се погрижите това момче да си получи обратно конете.
Сине, свободен си да си вървиш.
Благодаря.
Съдът ти благодари за показанията.
През всичките години, откакто съм в този съд,
чувах неща, които породиха у мен сериозни съмнения за човешката раса.
Това не е едно от тях.
Добре.
Можеш да вървиш, момче.
-Благодаря.
-Аз благодаря.
Не искам да ви притеснявам. Но ми казаха, че живеете тук.
Няма нищо. Били са прави. Влез.
-Благодаря.
-Радвам се да те приема.
Когато бях в затвора,
убих един.
Неприятно ми е да го чуя.
Той тръгна срещу мен с нож.
И...
Случайно успях да го надвия.
Но това някак ме тормози.
Май има и нещо друго, така ли?
Да, сър.
Но след това исках да убия и другия.
Оня мексикански капитан.
Защо предполагаш, че е така?
Защото си седях там, а той отведе момчето към дърветата и го застреля.
Не казах нищо.
Не промълвих и дума.
Щеше ли да има някакъв смисъл?
Не, сър.
Но това не оправя нещата.
И никога няма.
Тревожех се, че можете да ме помислите за нещо специално.
Не съм.
Знаеш ли на какво ми приличаш?
На един от онези хора, които имат тенденция
да бъдат малко строги към себе си.
Нищо ти няма, сине.
Ще се оправиш.
Надявам се.
Ако живея.
Ще живееш, разбира се.
Лейси веднъж ме попита дали мисля, че Господ внимава за хората.
Предполагам, че Той го прави.
Казвам, че Той май трябва.
Не вярвам, че иначе ще изкараме и ден.
Мислех, че ще си искаш обратно стария си кон.
По дяволите, приятел.