Ten Minutes Older - The Trumpet (2002) Свали субтитрите
Първо да проверим съвпада ли тоналността.
Сега разбрахте ли. Как се изчерви...
Чудесно. Да започнем отначало.
10 минути старинна музика композирана от Пол Инглишбай
10 минути старинна музика изпълнена от Хю Масекела
Режисьори:
АКИ КАУРИСМАКИ
ВИКТОР ЕРИС
ВЕРНЕР ХЕРЦОГ
ДЖИМ ДЖАРМУШ
ВИМ ВЕНДЕРС
СПАЙК ЛИЙ
ЧЕН КЕЙГ
"Вечността е река
и буен поток на вечно пораждане.
Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено
и друго минава пред погледа, за да изчезне."
Марк Аврелий "Към себе си"
/превод от старогръцки Богдан Богданов/
С 10 МИНУТИ ПО-СТАР Тромпетът
АКИ КАУРИСМАКИ
"За кучетата няма ад"
И не лягайте пак на релсите.
Влакът закъсняваше, бях задрямал.
Кога заминава влакът за Москва?
- След половин час.
Бързият влак пристига...
...приятно пътуване.
Здравей.
- Нямаше те на работа.
Нямам време. Изскочи нещо.
- За теб?
Добив на нефт, в Сибир.
- А това?
Имаме общ бизнес.
Ще ти продам моя дял. Трябват ми пари за път.
Няма да ти платя много.
- Спешно ми е.
Разбирам.
- Няма да замина сам.
Искам да се оженя, но тя още не знае.
Ще зарежеш всичко заради своята страст?
Заради любов.
Заминавай, щом си решил.
Бренди.
Отдавна не съм те виждала.
- Съзнателно те избягвах.
Защо?
- Не можех да се реша.
Трябва да се връщам на работа.
- Ела с мен в Сибир.
Кондукторът, като "капитан на кораб", ще може да ни венчае.
Сериозно ли говориш?
- Нали ме познаваш.
Няма да дойда. - Защо?
- Не мога без пръстен.
Времето ни е кът. И жените също са кът. Да побързаме.
Два пръстена.
- Годежни или венчални?
Венчални.
За Сибир.
- По-точно? Сибир е огромен.
За нефтените полета.
- Там е пълно с такива места.
За Иркутск.
- До Москва, и там ще се прехвърлите.
Има влак в 9:12 ч. Колко билета?
- Два билета.
За трета класа.
- Няма. Купе или спален вагон?
Купе. Колко ви дължа?
- Седемстотин.
За какво се замисли?
Няма ли да седнеш до мен?
Гледам.
- Какво?
Дали е още там.
- Кое?
Родината.
ВИКТОР ЕРИС
"Линия на живота"
Луис...
"Нова Испания" "Свастиката е вече на границата"
"РАЙ" Хавана, Куба
По-бързо!
По-бързо!
Детето умира!
Детето умира!
Тихо, рожбо, спасихме те.
Тихо, радост моя.
Искаше да ни напуснеш преждевременно...
Ножици.
Успокой се, миличко, вече всичко е наред.
Сладурчето ми. Видя ли, всичко се оправи.
Ето го и твойто чедо ненагледно.
Луисин, защо искаше да ни напуснеш? Защо?
Момчето ми.
Спи спокойно, ангел мой...
всички бдим над теб...
Личицето ти бяло...
изпълва ни с радост...
Луисин
28 июни 1940 година.
ВЕРНЕР ХЕРЦОГ
"С 10 000 години по-стар"
Бразилия, необятните простори на Амазонската джунгла.
В затънтено отдалечено място живее мистериозното племе Уру-Иу,
което дълго време не допускало външни хора на територията си.
През 1981 г. било открито и това тайнствено племе.
Изчезва и последната загадка в историята на човечеството.
На земята вече няма останали неизследвани места и народи.
Златотърсачите се втурват към тези новооткрити територии.
Тогава бразилската агенция по индианските въпроси решава,
че техни представители трябва първи да встъпят в контакт.
Организира се експедиция с участието на британски
и бразилски снимачни екипи.
След няколкоседмично пътуване експедицията достига
до изоставен лагер на индианците.
В знак на мирните си намерения те им оставят подаръци.
Изведнъж членовете на експедицията забелязват, че са обкръжени от индианци.
След няколко дни индианците решават да ги нападнат.
Бразилският оператор, избягвайки летящите стрели,
успява да заснеме един от нападателите.
По-късно бил разпознат като Тари, предводител на воините от племето.
Индианците временно се оттеглят.
Това са отровните им стрели.
След седмица Уру-Иу отново започват да се приближават.
Скритата камера е запечатала първият контакт.
Тези хора не познавали метала и живеели сякаш в Каменната ера.
Ето го и Тари, надушващ опасност навсякъде.
А това е Вапо - по-големият брат на Тари.
И двамата не подозират, че в тази минута се пренасят хиляди години напред.
Но това се оказва крачка в бездната.
Индианците ги очаквала мрачна съдба.
В продължение на година повечето измряли от шарка
и простудни заболявания, които се оказали смъртоносни за тях.
Прескачайки хиляди години,
организмът им не успял да развие необходимия имунитет.
20 години по-късно ние решихме да издирим последните останали Уру-Иу.
Придружаваше ни бразилският оператор Висенте Риос,
същият, който бил атакуван по време на първия контакт.
Индианците ни определиха среща извън пределите на резервата.
Сега те вече са ваксинирани срещу болестите на обкръжаващият ги свят.
А това е Тари днес. Дълги години вече страда от туберкулоза,
лекува се в града Порто-Велио.
С него е и брат му Вапо.
Маоро Оливейра е единственият бял, владеещ езика на Уру-Иу.
Индианците разказват как са изработвали стрелите си
без помощта на метал.
Изрязвали ги от парчета дърво с помощта на зъб от местен гризач.
А така добивали огън.
Индианците ужасно се плашели от огъня, получен чрез запалка.
За последните няколко години индианците вече са запознати
с телевизията, автомобилите и големите градове.
Но реакцията им на тези неща е непонятна.
Тари разказва, как веднъж го отвели някъде
със самолет за да го лекуват.
Трудно им е да разберат смисъла от часовниците,
макар, че знаят за движението на слънцето и фазите на луната.
Настоящето не ги интересува толкова, колкото миналото.
И двамата обичат да си спомнят за онова славно време,
когато индианците водели война срещу белите хора.
Тари ни показва как се завръщал у дома
след поредния си войнствен поход.
В песента си описва как ранил един човек
и имитира виковете на своята жертва.
Тари не си довършва историята, чувства се отпаднал заради болестта,
и разказа се продължава от Вапо.
Той пее как нападнал заселници, строящи колиби
на индианска територия.
Вапо убил родителите пред очите на детето им.
На развален португалски имитира плача на детето
и виковете на възрастните.
Имали са обаче и по-приятни срещи.
Веднъж и двамата правели секс с бели жени.
Сега разказват
как правели орална любов.
Тари казва, че жените били солени на вкус.
Какво ще стане с племето Уру-Иу? Тари не храни никакви илюзии.
Неговият племенник Паоло е типичен представител на младото поколение.
Срамува се от дивите си събратя,
мечтае да замине за големия град и да стане истински бразилец.
Предпочита да говори на португалски.
Съдбата на Тари е напълно очевидна.
Той знае, че за него и неговото племе, времето е свършило.
ДЖИМ ДЖАРМУШ
"Нощ в караваната"
Кейт, обади се, къде сте?
- Тръгнахме си...
тя има нужда от почивка.
- Ясно, почивка 10 минути.
Вече сме до караваната. Край.
- Прието.
Добре, сега си отдъхни, след малко ще те извикаме.
Добре. Благодаря, момчета.
Здравейте, как сте?
- Добре.
Успях да оправя превключвателя на радиатора. Приключих вече.
Усеща се вече топлината.
- Благодаря.
Влезте.
- Наред ли е всичко? Почивай си.
Дони ще ти донесе всичко, което поискаш. Имаш 10 минути.
Моля те, остани така, не се събувай.
- Добре, благодаря.
Ало. Здравей. Как си?
Какво? Да, в почивка съм, имаш късмет.
Това е моето CD, в караваната има CD плейър.
Не, някакъв тип ми пее серенади.
Знам.
Всичко върви добре.
Мислех, че ще приключа бързо с това, но не стана така.
Знам.
Да, следващите дни ще съм плътно заета за всички сцени.
Не знам. Ще се прибера, ще си измия косата, ще поспя малко и отново на работа.
Момент. Влезте.
Само ще проверя прическата.
- Добре. Извинявай, какво?
Сериозно? Хареса ли ти?
Не, а говори ли с него?
- Идеално е. Благодаря.
Не, не знам. Тази седмица ще трябва да свърша това-онова.
Глупаво е, но заради рекламата не искам да говоря предварително.
Не знам, направо тръпки ме побиват.
Да.
Така ли? Момент. Да?
Само да проверя микрофона.
- Добре.
Извинявай.
Няма да мога. Не помниш ли? Нали ти казах.
Точно така беше! Бяхме тръгнали за натам,
но нямаше такси, а автобусът не спря.
Знам.
Да, точно така. Но аз бях с Ернесто. Момент. Влезте.
Извинявай, хапна ли нещо?
- Не. - Дони ще ти донесе.
Без месо, нали?
- Да, благодаря.
Готово, всичко е наред.
- Благодаря.
Звукотехникът беше тук. Какво?
Не, тръгна си вече.
Знам.
Да, знам.
Да. Сериозно?
Нали ти казах, че бях с Ернесто.
Казах ти! Казах ти.
Само си въобразяваш.
Добре. Да, трябва да вървя.
Да, обади ми се.
И на теб. Обичам те. До скоро.
Чао.
Да?
Здравей. Благодаря, Дони.
Да, влезте.
Чакаме те. Добре ли си?
- Да, добре.
Продължаваме със сцена 49-А, първо снимаме само с теб.
Косата ще дооправят на място.
- Добре.
Кейт, идвате ли?
- Идваме. Край.
ВИМ ВЕНДЕРС
"Двадесет мили до Трона"
Болница "Трона". Отворена от понеделник до четвъртък.
По дяволите!
4:00. Петък.
Е, да потегляме.
Нищо, нищо, ще издържа.
Единадесет мили и половина. Нищо работа.
Ало. Слава Богу! Керъл!
Как си какво... ? Няма значение. Слушай ме сега,
на път съм за град Риджкрест. Намери телефона на болницата там,
в Риджкрест... Пътувам за там, сигурно...
ще се наложи промивка на стомаха. Керъл?
Да, Керъл, седях си в караваната, чаках да ме откарат вкъщи.
И както си седя, и чакам, видях кутия бисквити на масата.
Бях толкова прегладнял и ядосан, че веднага ги грабнах.
И изядох всичките. После дойде някакво момиче и попитах: "Искаш ли?"
А тя ми вика: "О, не, не, това са бисквити за възрастни."
Мамка му!
Керъл? Керъл, чуй ме. Обади се в болницата,
кажи им, че пристигам, и че имам предозировка с нещо си.
"Гъби"... ЛСД... не знам точно. Ало?
Обади се в болницата в Риджкрест. По дяволите!
О, Боже, помогни ми!
Благодаря ти.
Има ли болница в Риджкрест?
- Да, на China Lake South.
Закарайте ме, моля ви.
- Добре.
Да тръгваме.
Благодаря. Благодаря. Сърцето ми бие като лудо.
Нищо не мога да направя... Чувате ли го?
Болки в стомаха и гърдите... Защо така ми бие сърцето?
Предайте извинения на жена ми, виновен съм пред нея.
И на дъщерите ми, обичам ги. Простете ми.
Тя е млада. Кара ме към болницата,
но няма да доживея. Извинете. Няма да издържа до Чайна-Лейк.
Не трябва да умирам в колата й, трябва да издържа до Риджкрест.
Плаче ли или само така ми се струва? Сърдцето ми сега ще се пръсне.
Още ли разговарям? Тя съществува ли? Няма да го понеса.
Едва ли ще издържи.
Мамо, ако можеше само да видиш колко е прекрасно.
Мамо, не се притеснявай, не тъгувай. Толкова много любов.
Къде съм?
- В болницата в Риджкрест.
Обадих се на жена ви. Пътува насам, казах й, че сте вън от опасност.
Благодаря. Благодаря.
Как се казвате?
- Кейт.
Кейт. Здравей, Кейт.
- Здравей.
Чудесно шофирате.
Онзи ден взех книжка.
СПАЙК ЛИ
"Ние бяхме ограбени"
Разликата се оказа даже по-малка, отколкото мислехме.
5 дена преди изборите, Майк Хоули, шефа на фирмата, в която работя,
ми съобщи, че в останалите щати практически няма на какво да разчитаме.
Трябваше задължително да победим във Флорида...
Разликата щеше да е незначителна както през 1960 и това предвещаваше тежка нощ.
Съгласно предварителните проучвания ние предвиждахме малка разлика...
от порядъка на 270 гласа.
Три дена не бяхме спали.
Буш често почиваше през последните месеци,
а нашият кандидат работеше денонощно, всеки час.
Гор има склонността да постъпва в разрез с разумните доводи.
Както и повечето участници, не бях спала няколко дни подред.
Вярвахме, че ако победим в Мичиган, Пенсилвания и Флорида ще успеем на изборите.
Предприехме атака и неочаквано се оказа, че сме победили в Ню Йорк,
Пенсилвания, и за най-голяма изненада - в Мичиган.
От сутринта започнахме да звъним във Флорида. Казах:
"Можем да се надяваме на победа"
Афро-американците преобърнаха всичките ни очаквания във Флорида.
Те са 11% от населението, а участието им на изборите
възлизаше на 18% от общия брой гласоподаватели.
В някои места този процент надвишаваше 70%
Допитванията показваха, че ние или водим, или сме наравно.
Рано сутринта докато говорех по радиото, хората се обаждаха
и казваха: "Ние стоим на опашка, а пунктовете за гласуване са затворени"
Получаваха се обаждания, че хората имат затруднения с гласуването,
че бюлетините са съмнителни.
Буш беше втори, Бюкенън - трети, Ал Гор - четвърти.
Гледайки бюлетините, виждаш Буш и си казваш -"В никакъв случай"
виждаш Гор и си казваш - "Да" Но всъщност той беше номер три.
По-късно се обади жена, преживяла холокоста,
и думите й прекрасно отразяваха това, което се случваше.
Защото тя беше гласувала за антисемит.
Расизмът отново беше излязъл на сцената.
Хиляди избиратели от Флорида, афро-американци,
благодарение на агенцията на Кетрин Харис,
бяха заличени от избирателните списъци.
Повече от 8 хиляди души бяха отбелязани като престъпници.
Но те не бяха престъпници.
Тя призна, че е допусната грешка. Между другото, фирмата й е от Тексас.
Губернаторът на Флорида Джеб Буш и Кетрин Харис
бяха съставили много объркващи бюлетини...
Всички трикове бяха пуснати в действие на изборите през 2000 г.
В началото медиите съобщаваха, че във Флорида въпросът не е решен,
но след като мина полунощ, около 1 часа през нощта...
медиите наложиха своето мнение за Флорида
и започнаха да сочат Буш като победител.
Казваха, че разликата е 50 000 гласа в полза на Буш.
Заявиха, че Буш има преднина.
Имаха готови всички графики, резултатите се представяха
като едва ли не официални.
Трудно е да пренебрегнеш силата на телевизията.
Някой започна да превключва каналите:
"Джордж Буш - следващият президент на Америка", и пак...
Коментаторите на CNN, TBS, NBC... Том Броко
Питър Дженинкс.
Коментаторите казват: "Това е президентът", и ние им вярваме.
Всички млъкнаха, защото всички разчитахме на победа.
Но беше решено, че е рано да се предаваме.
Гор заяви: "Трябва да му се обадя".
И тръгна да се обажда на Буш, а аз пратих е-майли
във всички предизборни щабове.
"Не се предавайте! Това не е краят!"
Аз казах: "Свържете ме с Ник Болдуин" и попитах
какви са показателите. Ник отговори, че телевизията греши.
Бях в стаята заедно с Гор, когато той се обаждаше на Буш.
Гор каза: "ТВ зрителите не могат да се оплачат,
че изборите протичат вяло" И добави: "Внимавай",
въздъхна и каза: "Е, добре. Да вървим."
След това видяхме процесията, отправила се към Нашвил.
Свързахме се с Нашвил и попитахме: "Какво значи това"?
"Не бива да отстъпваме".
В колата тайният агент ме успокояваше, а аз си помислих:
"Не искам да имам нищо общо с това" и се загледах през прозореца.
Репортерите обикновено са много разговорливи, но сега
седяха в колата и мълчаха.
Мъртва тишина.
Чувствах се опустошен.
- Никой не разговаряше.
Никой от присъстващите в колата не продума и думичка.
Като на погребение?
Имаше още обаждания от Нашвил.
Ние отговаряхме: "Всичко ще се реши с много незначителна разлика"
Започнах да звъня, исках да се свържа с шефовете
на предизборните щабове, но не открих никой.
Минахме няколко квартала, и тогава звънна пейджърът ми.
Имаше съобщение от М. Хoули, от Белия Дом.
Имахме надежден начин да заобиколим контрола на Белия Дом,
чрез пейнджърите с връзка към военните.
Успяхме да открием Фелдман, който беше с процесията.
Попитах: "Къде се намирате?"
- "На път към Мемориала на загиналите"
Попитах: "Защо?"
Той отговори: "Разликата е 6 000"
- "Това е повод за преброяване"
Отговори ми: "Ние загубихме". Казах: "Ние можем да спечелим".
Обади ми се Майкъл. Казах му: "Не трябва да се предаваме".
Гор реши да сложи край на всичко.
Гор бързо вървеше напред.
Трябваше да си пробиваме път през тълпата, събрала се край Мемориала.
Той беше извървял четвърт от пътя, когато успях най-после да го настигна.
Казах му" "Сър, да идем в залата за изчакване"
Той се обърна и каза:
"Говорих с Буш, обещах да се кача на сцената и да говоря".
Обещах и ще се кача на сцената. Гор беше близо до стълбите,
вървеше много бързо, а аз бях изчерпал всичките си аргументи.
Тогава застанах на стълбите, препречих му пътя с лице към него
и му казах: "Сър, да идем в залата за изчакване"
Само за 5 минути. Всичко ще е наред.
Членовете на семейството тръгнаха към залата.
Разликата се стопи до 5 хиляди гласа.
Дейли започна да убеждава Гор с аргумента, че разликата
е по-малка от 6 хиляди гласа. Аз се свързах с Майкъл.
Разликата падна до 600 гласа.
Помня неговото учудено: "Нима"?
Някой попита: "И сега какво"?
Не трябваше да предаваме изборите.
Налагаше се да се обади на Буш.
- Свързаха ги по телефона,
и Гор каза: "Джордж, нещата не са такива, каквито ни ги представяха".
Буш отговаряше - брат ми, губернаторът на Флорида, каза...
"Едва ли той има последната дума"
Буш в отговор изломоти нещо неприятно.
Гор произнесе знаменитата си фраза:
"Не бъди толкова високомерен"
Разнесоха се аплодисменти.
- И той затвори телефона.
След това всички в залата се развикаха,
заръкомахаха.
Искаме Гор, искаме Гор!
Надпреварата беше към своя край.
Но до получаването на резултатите от Флорида кампанията продължаваше.
От момента, в който излязохме от колата бяха изминали 10 минути.
Фактът, че медиите бяха обявили Буш за победител,
оказа отрицателно влияние при преброяването на гласовете.
В умовете на американците Буш вече беше избраният президент.
а за Гор вече смятаха, че е изгубил изборите.
Но аз се гордея с него, и с това че държеше на принципите си.
И когато делото стигна до съда, и там обявиха решението
за повторно преброяване, всички пихме шампанско.
Но на другия ден прекратиха делото.
Когато спряха преброяването, ние изоставахме с 154 гласа.
Решението беше прието с 5 на 4 гласа.
Във Върховния съд?
Тази кампания ни показа, че не трябва да пренебрегваме вота.
Не ни дадоха шанс, но можехме да вземем предвид всеки глас
за да установим, дали всъщност победата не беше наша.
Много хора във Флорида и в цялата страна смятат,
че победата ни беше открадната.
Бяхте ограбени?
- Прецакаха ни.
ЧЕН КЕЙГ
"Безброй заровени цветя"
Раз, два, вдигай!
Внимателно, внимателно.
Татко, къде да сложат компютъра?
Превозваческа компания?
- Аха.
Ще ми помогнете ли да се пренеса?
- Да, ако ни платите.
Разбира се, разбира се.
- Къде живеете?
Живея на "Улицата на цветята".
- Как се стига до там?
По улица Куан, първата наляво, покрай кулата с барабаните.
Няма начин да се объркате.
Как се казвате?
- Казвайте ми мистър Фен.
Добре. Момчета, потегляме!
Хайде, качвайте се.
- Благодаря.
Приберете се навътре. Ще ви види полицията, ще си имаме неприятности.
Къде отиваме? Да не сме объркали пътя?
Това е "Улицата на мира", там направо е Ди-ан-мен.
Съдейки по акцента ви, сте пекинец? Не знаете ли, че пътят е разширен?
Вече дори местните не познават града си.
Сега вече ми е познат пътя. Продължавайте напред.
Почти пристигнахме. Ето там е, натам.
Ето, пристигнахме.
Това е "Улицата на цветята".
Сега накъде.
- Насам, първата врата вляво.
Виждате ли оградата. Имаме двойно дворче,
вътрешно дворче в къщата. Можете да товарите мебелите.
Ти какво, подиграваш ли ни се? Качвайте се в колата.
Къде тръгнахте? Нищо не сте натоварили!
Няма ли да превозите вещите ми? Защо?
Супер.
Къде сте?
- "Улицата на цветятя".
Там до дървото на живота?
Този същия си поръчал превоз, Лу го закарал до там, но вещи нямало.
И тъкмо смятали да го понабият, разбрали, че е чалнат.
Чалнат? Значи затова не позна "Улицата на Мира".
На всяка цена му вземете пари.
Върнахме се, мистър Фен. Ще се наложи да ни платите.
Не работим за без пари.
Вие нищо не сте превозили. Ще ви платя за работата.
Тук нищо няма.
- Всичко е тук.
Мистър Фен, първо ни платете и всичко ще превозим.
Всичко, което искате, както искате и където искате.
Започвайте да товарите.
- Раз, два, вдигай.
Стойте! Какво взимате оттук?
Как какво, гардероба.
- Гардероба?
Ние нямаме гардероб, имаме шкаф от сандалово дърво.
Добре, а това какво е?
- Аквариум със златни рибки.
Какви красиви рибки.
Внимавайте да не ми изпочупите ценните вещи.
Не бързайте, внимателно.
- Внимателно, дай да подхвана.
Ти какво се хилиш? Я донеси онази ваза.
Чакайте. Защо вазата е тук?
Как е попаднала тук? Мястото й не беше тук.
Не знам.
Тя стои там, върху дългата маса в гостната.
Там ли?
- Разбира се.
Ето го! Езичето на камбанката.
Камбанката, която висеше под стряхата и звънеше при порива на вятъра.
Вижте, намерих езичето на камбанката!
Виждаме.
Това е езичето на камбанката, която висеше под стряхата и звънеше.
Гледайте къде стъпвате, да не се подхлъзнете. Ще я изпуснете!
Ей, момче, сляп ли си!?
Дръжте здраво! Тази ваза е от династията Цин, последната по рода си.
Един момент. Раз, два, вдигай.
Ей, хвърли ми запалката!
- Дръж!
Божичко! Счупихте я.
Счупихте вазата.
Счупихте я.
Ето ви парите.
Задръж ги, заради счупената ваза.
Внимавайте, отпред има дупка!
Откъде знаеш?
- Прикрита е и не се вижда.
Нали ви казах, предупредих ви.
Вижте, и камбанката се намери!
Била си е тук през цялото време, и сега я намерих!
Пренесохме се!
Пренесохме се!
Посвещава се на Юрис Подниекс, Херц Франк и Крис Маркър.
"За кучетата няма ад" Режисьор Аки Каурисмаки
Сценарист и режисьор Аки Каурисмаки
Оператор Тимо Салминен.
"Линия на живота" Режисьор Виктор Ерис
Сценарист и режисьор Виктор Ерис
Оператор Анхел Луис Фернандес
"С 10 000 години по-стар" Режисьор Вернер Херцог
Оператор Висенте Риос
"Нощ в караваната" Режисьор Джим Джармуш
Сценарист Джим Джармуш Оператор Фредерик Елмс
"20 мили до Трона" Режисьор Вим Вендерс
Оператор Федон Папамихаел
"Ние бяхме ограбени" Режисьор Спайк Лий
С благодарност към Майк Хоули
Оператор Крис Нор
"Безброй заровени цветя" Режисьор Чен Кейг
Сценарист Чан Тан Оператор Ян Шу
Композитор Шао Лин
Превод: BENIX