En Passion (1969) Свали субтитрите
Той дълго е живял в тази къща сам
на един остров насред морето.
Покривът на къщата е развален
и по време на есенните дъждове непрекъснато е капело.
Здравей Йохан!
Как си?
Добре, благодаря.
- Как е бронхита ти?
- Зле, мъчи ме пак.
Имам сироп за кашлица ако искаш.
Благодаря.
Мини някой ден...
. . .да седнем и да си поговорим.
Трябва да отида до пощата преди да са я затворили.
Надявам се да се видим скоро.
Довиждане.
Добър ден.
Казвам се Анна Фром.
Трябва спешно да се обадя по телефона, но моя нещо не работи.
Можете да ползвате моя.
- Моля ви, заповядайте.
- Благодаря ви.
- Ето там е.
- Благодаря.
Благодаря.
Стокхолм, 40 09 79.
Кажете ми колко ще струва.
Здравей, Елис, Анна се обажда. Извини ме за безпокойството.
Успя ли да намериш нещо по моя въпрос?
Андреас депозира пари в банката, когато момчето се роди.
Имам нужда от тези пари сега.
Той не е депозирал?
Защо?
Ти щеше да му помогнеш. Нали говорехме за това.
Не разбирам.
Това не е обикновена сделка!
За мен тя означава много. Не е само въпрос на пари!
Елис...
Да.
Ще се видим довечера.
Разбрах колко струва разговора.
Не се притеснявайте за това.
Елате отново.
Може да ползвате телефона когато си пожелаете.
Фон Сюдов. Четвърти дубъл.
Макс, като артист, кажи ми,
какво е личното ти мнение за Андреас Винкелман ?
Мисля, че е много сложен, защото ...
. . .винаги се опитва да се скрие от заобикалящия го свят.
Проваленият му брак и всички други юридически проблеми,
са го закарали сякаш на улица без изход,
и той непрекъснато се опитва да скрие идентичността си.
Опитва се да изтрие своите чувства.
И това му вътрешно скривалище,
без въобще да осъзнава,
се превръща в негов затвор.
Най-трудното нещо за един артист е
когато трябва да изрази липсата на изразност.
''Скъпа Ана,
''Не мога да живея повече с теб.
''Мъчех се го отрека много дълго време,
защото те обичам.''
''Не мога и не искам да живея повече с теб.
''Не искам да опитваме непрекъснато,
''въпреки че никой от двама ни не иска да се промени.
''Не искам да продължаваме,
''защото знам, че само ще си създадем още и по-големи проблеми,
''които ще ни докарат до безкрайни главоболия и нервни кризи,
и може би физическо и психическо насилие.''
И после ще си създадем нови проблеми,
които ще ни докарат до нови безкрайни главоболия и нервни кризи
и може би физическо и психическо насилие.
''Затова те моля да не ме търсиш повече.
Твой Андреас.''
Госпожица Фром дали е вкъщи?
Тя е настинала. В леглото си е.
Забрави си чантата.
Аз ще й я предам.
Ще влезнете ли за по чаша бренди?
Благодаря, но трябва да тръгвам.
Моля Ви, отбийте се някой път.
Да видим дали можем да намерим нещо хубаво за теб.
Това е много вкусно.
Какво са ти направили?
Съжалявам.
Мислех, че нещо не е наред.
Не. Добре съм.
Просто не мога да спя.
Понякога заспивам по средата на деня.
Съжалявам, че ви събудих. Довиждане.
Довиждане засега.
Тази среща прерасна в покана за вечеря.
И без да знае защо, той я прие и се облече.
Атмосферата бе откровена, приятелска и сърдечна.
Той веднага почувства някакво привличане към тези хора.
Всички сте много хубави.
Не съм свикнал с това. Аз не съм отшелник, както казва Елис.
Радвам се да се запознавам с нови хора. Често се виждам със старите си съседи.
Радвам се, че сте тук.
- Надявам се, да не Ви омръзнем.
Няма.
Когато бях малко момиченце, си мислех, че Господ има брада.
Спомням си как седях в скута на баща ми и си говорехме.
Четохме и една книга, която се казваше "Светлина" -
беше за Сътворението.
Там имаше и рисунка на Господ, който летеше над земята.
Беше си разперил ръцете ей така. Нямаше крила.
Бе застанал много близо до повърхността на земята.
Доста добре изглеждаше и имаше голяма брада.
Това ме накара да повярвам в Господ, въпреки че родителите ми не вярват.
Но аз Го видях в книгата.
Сега вярваш ли в Бог?
Дали вярвам в Бога ли, Елис?
Може би не в този, за когото всички пишат и на този, които се кланят.
Но иначе вярвам в Бога.
Ще разкажеш ли на децата си за вярата си и за Бог?
Не бих ги учила да вярват в Господ.
Но не знам дали ще имам деца въобще.
Да, сигурен съм, че ще имаш.
- Не съм сигурна ... трудно е ...
Но ако имаш, може би ще ги оставиш те сами да си решат?
Да, така си мисля.
Когато отида в Милано, за да открия там един Културен Център,
искам да дойдеш и да ме посетиш.
Това е един много интересен град,
огромен град, пълен с невероятно грозни, обикновени и отблъскващи хора.
Това е гадно!
- Съжалявам.
Аз ще им дам възможност за културна и интелектуална активност.
Ти трябва да дойдеш и да видиш всичко това в действие,
ще бъде като един огромен монумент ...
...на културното маниерничене. Това мога да направя аз.
Наистина ли ще е това?
- Да, това ще е.
Как може толкова много да презираш работата си?
Не е вярно.
Даже смятам, че е много важна - чрез нея задоволявам претенциите ти,
особено финансовите.
Защо прие тази работа?
Обичам да проектирам къщи. Аз съм различен архитект.
А и бях поласкан от офертата. Много причини има...
Какво би трябвало да включва в себе си един културен център?
Той ще бъде като мавзолей на абсолютната безмисленост,
в който ще могат да живеят хора като нас.
Защо се подигравате с всичко това?
Защо ще започнете да строите такова нещо без да вярвате в него?
Каква ви е целта?
Просто съм свободен. Ами Вие?
Свободен? Аз правя само това, в което вярвам.
Опитвам се да живея истински.
И как разбирате кое е правилно?
Човек трябва да знае кое е истина и кое е правилно. Отвътре да му идва.
Понякога се проваляме, но аз се опитвам да постигна духовно съвършенство.
Често ли се проваляш?
Не съм се проваляла в това, което е най-важното за мен--
да живея със съпруга си Андреас.
И знаеш ли защо не съм се проваляла там?
Защото живеехме в хармония и помежду ни нямаше тайни. Живеехме истински.
Бяхме честни един към друг. Вярвахме си.
Ако аз имах същото отношение към брака си
каквото имаш ти към културния център,
нямаше да имам нито един хубав спомен.
Нямаше да вярвам в нищо.
...защото знам, че само ще си създадем още и по-големи проблеми,
които ще ни докарат до безкрайни главоболия и нервни кризи,
и може би физическо и психическо насилие.
Как ще се прибираш тази вечер?
Можеш да останеш да спиш тук. Може ли?
Хайде да изпием по едно кафе.
Искаш ли кафе?
Андреас!
Елис! Ана сънува кошмари.
Миналата седмица купих земята на брега на морето.
Много е красиво мястото.
- Ще бъдем малко отдалечени там.
Чу ли нещо миналата нощ?
Да, събудих се за малко.
Ана беше.
Тя още сънува кошмари след инцидента.
Рабирам.
Нека да отидем до мелницата.
Това е мястото. Влизай.
- Ох!
В началото колекционирах всякакви разнообразни снимки,
тези аз съм ги правил,
а тези съм изрязвал от вестници, списания и стари албуми.
На всички има хора.
Тук хората ядат.
Страхотно.
Тук хората спят,
на различни места има и хора, обхванати от странни или яростни емоции.
По едно време събирах само снимки, на които е изобразено някакво насилие.
Моля те, седни.
Благодаря.
Подредил съм ги в зависимост от поведението на хората на тях.
Това е една ирационална квалификация,
нещо толкова безсмислено, колкото и самото колекциониране.
Има много лица, в близък план.
Сам съм ги снимал. Някои от тях са много интересни.
Ще имаш ли нещо против да те снимам няколко пъти?
Ни най-малко. Даже съм поласкан.
Имам много свободно време.
Чудесно.
Готово.
Това може и да ти е интересно.
Анна Фром, на 23 години,
щастливо омъжена, седем години преди катастрофата.
И нямаш снимка на съпруга й?
Имам, разбира се.
Ще бъде интересно да видя как е изглеждал.
Ето, заповядай. Това е той.
Какъв човек беше Андреас?
Говори се, че бил един вид ексцентричен гений,
но никога не е имал възможност да се докаже пред всички.
Той беше добър и едновременно с това грубиян.
Искаш ли да пийнеш нещо?
- Да, моля.
Уиски?
- Може, благодаря.
Може би е още много рано.
Нищо.
Лед?
- Не, благодаря.
Ние бяхме приятели още от училище,
Но никога не съм го познавал толкова добре.
Той беше като катастрофа за Анна.
Заповядай.
- Благодаря.
Тя беше лудо влюбена в него. Никога не съм виждал толкова влюбен човек.
Само съм чел по книгите за такива.
Мисля, че той също я обичаше по негов си странен начин.
Нямам право да го съдя.
За около година жена ми му беше любовница.
Не се оплаквам. Аз знаех за това.
Тя просто го заряза един ден.
Така и не разбрах защо.
Не посмях да я попитам.
И какво щях да кажа?
А, да, исках да ти кажа ...
Ева...
. . .имаше невероятна духовна сила...
...въпреки, че като я погледнеш и не оставя такова впечатление.
Никога не съм се замислял.
Тя и Анна бяха неразделни няколко години.
Така беше. Сега вече знаеш.
Чу ли нещо?
Не, нито звук.
Съвсем нищо.
А чу ли какво казах?
Андреас!
Винкелман!
По дяволите!
Стани! Не можеш да сядаш тук.
Стани! Искаш ли да те изритам оттук?
Седни.
Ще ти направя кафе.
Върви по дяволите!
Лив Улман, седми дубъл.
Много ми харесваше нуждата на Анна да казва и търси истината.
Разбирам защо тя искаше света да бъде устроен другояче.
Но нейната нужда, нейното желание за истината бе доста опасно нещо.
И когато тя осъзна, че не се вързва със заобикалящия свят,
когато не получи отговорите, които винаги е искала да получи,
тя бягаше и се криеше в лъжите и измислената реалност.
И поради това на човек му е много трудно да бъде честен -
защото очакваш, че и другите ще са такива.
Подобно поведение виждаме днес в много хора.
Бях останала сама за три дена. Уморих се да плача.
Затова се отбих да кажа здравей.
Чудесно.
Винаги може да ме изгониш.
Искаш ли да ме разведеш наоколо?
Да, с удоволствие.
Чудесно.
- Това ми е офиса.
Всички книги ли си чел?
- Почти.
Да не би само да парадираш с тях?
Какво е това?
- Кухнята.
Къде спиш тук?
Това е спалнята.
Изглежда като изоставена.
Анна се отказа в последния момент.
Ще й правят операция на крака.
За четвърти път.
Тя преживя тежка катастрофа. Съпругът и синът й бяха убити в нея.
Тя също беше в болница за няколко месеца.
Но предполагам, че знаеш за това. Случи се наскоро.
Тук е било работното място на жена ти ли?
Не съм премествал нищо откак ме напусна.
- Разведен ли си?
Да, нещо такова.
Много нетактична ли бях?
- Ни най-малко.
Тя дали ще се върне при теб?
- Може би.
Много ли ти липсва?
Извини ме, ако съм много нахална.
Гладна ли си?
Един приятел, геолог, ми се подиграваше
за това, че ме е страх да влизам в пещерите.
Още шунка?
Не, благодаря.
Това е един от най-старите ми албуми.
Получавам ужасна клаустрофобия. Винаги съм имал.
Когато бях ученик,
много си мечтаех да посетя едни стари пещери във Франция.
Но не можах.
Харесва ли ти музиката?
- Да.
Елис много се дразнеше, когато започнех да танцувам. Ставаше му неудобно.
Елис е ужасно отегчен от мен.
Не мисля.
- Наистина е.
Аз съм само една малка част от досадата, която постоянно го измъчва.
Целият свят е безразличен към сарказма му, но не и аз.
Просто не искам да му оставам длъжна.
И ... не знам какво да правя.
Елис е прекрасен човек.
Така е. Аз също го харесвам.
А най-ужасното от всичко е, че наистина го обичам.
Наистина го обичам. Не знам как иначе да го опиша.
И не знам как да му покажа цялата си обич.
Какво ще стане с нас? Защо всичко това се случва с нас?
Каква отрова ни разяжда отвътре,
като ни оставя само външната черупка?
Ужасно уморена съм.
Наистина ли?
Това вино ме приспа.
Съгласен съм.
Ще имаш ли нещо против ако остана да спя тук?
Можеш да спиш в спалнята.
Или на дивана.
Нали не те притеснявам?
- Ни най-малко.
Не можах да спя миналата нощ - само се разхождах постоянно.
Ето ти и топло одеало.
Благодаря ти.
- Ето.
Така.
- Много е добре.
Ела тук.
И това ще ти пази топло.
Ето така.
Удобно ли ти е така?
- Да, много.
Спала съм няколко часа.
Може ли да използвам телефона ти? Трябва да се обадя на Елис.
Той сигурно е излезнал на обяд.
Вероятно. Сега ще ти донеса лампата.
Ето, заповядай...
Ето така.
- Благодаря.
Искаш ли да останеш сама?
- Не.
Здравей, скъпи. Извини ме, че толкова късно ти звъня.
Ти в момента ядеш, така ли? Да ти звънна ли по-късно? Не ?
Доспа ми се.
Не, никак даже. Добре съм си.
Бях излезнала на разходка и отидох при Андреас.
Не, сега съм сама.
Всичко е наред.
Довиждане засега. Ще си дойдеш ли в четвъртък?
Ще те посрещна на летището.
Мисли си за мен.
Чао.
Глупаво ли беше от моя страна да казвам, че ми е самотно?
Не.
Той щеше да ме убие ако разбереше, че съм при теб.
Сигурно изглеждам ужасно. Може ли да ми дадеш гребен и огледало?
Има в спалнята.
Много е тъмно тук.
- Така е.
Нека да светна тогава.
Елис не е ревнив.
Или може би е?
Той отива в Милано. Трябва да е много доволен.
Доста добре печели. Дано и така да е занапред. Амин.
Много е неприятно да осъзнаеш един ден, че си напълно ненужен.
Никой няма нужда от теб,
дори и когато си при него, и искаш да му дадеш всичко.
Може би това е и моя грешка, но това ме подлудява.
Искам да направя толкова много неща, да си правя планове за бъдещето.
Когато говоря с Елис и той казва - "Каквото искаш да направиш- направи го."
И нищо не се получава.
Но не е виновен Елис.
Всичко се обърква при мен ... а Елис ...
Не трябва да обвинявам него.
Ало?
Здравей, обажда се Елис.
- Добър ден.
Опитвам се да се свържа с дома си, но никой не вдига телефона.
Жена ми обикновено вече е будна. Притеснявам се за нея.
Може ли да провериш дали всичко е наред?
И кажи на Ева, че много съм се притеснил. Не е нужно да ми се обажда ако е добре.
Обади ми се като разбереш как е тя.
Веднъж бях бременна. Въобще не можех да спя.
Затова ме вкараха в болница, за да мога да поспя малко.
По погрешка ми дадоха някаква много силна инжекция.
Не съм заспала веднага, но бебето в мен почина.
Елис стоеше до мен и заедно си плачехме.
Елис много плака.
Никога преди не го беше правил и никога след това не го направи.
Но аз не можех да имам повече деца.
Така все пак е по-добре.
Трябва да тръгваш ли?
Забелязал ли си колко съм грозна?
Погледни ме внимателно, Андреас.
Имал ли си някога по-отегчителна любовница?
Кажи ми, че не съм права!
Не си права.
Много беше мил с мен. Ще ми липсваш.
Скоро пак ще се срещнем. Не се притеснявай.
Не искам да си изпусна ферибота.
Ще ми се обадиш ли?
Всъщност може и да ми пишеш.
Ще видя какво мога да направя.
Кога се връщаш?
След две седмици, за Великден, заедно с Елис и Анна.
Моля те ела сама.
- Не мисля, че мога да го направя.
Само за няколко дена.
- Ще опитам.
Виж ...
Ела тук.
Огледай го.
- Него ли?
Да, вземи го. След това ще можеш да спиш спокойно.
Очевидно е, че на острова живееше луд.
Олсон намери осем от овцете си мъртви или измъчвани.
Полицията направи разследване.
Откриха и други случаи на насилие над животни.
Андреас разказа на полицията за това как откри неговото кученце.
Гняв и подозрение се разпростряха върху целия остров.
Сега може да си погребеш животните.
Срещнах един полицай вчера на ферибота.
Каза ми, че нямат следа, но ...
. . .местните жители подозират Йохан Андерсон от Скир.
Той е бил в лудница, и това само по себе си е основание да бъде подозиран.
Той напълно се е самоизолирал, с никой не говори, няма животни.
Преди няколко години успях да го снимам.
Сега намерих снимките. Ето, заповядай.
Преди време е бил доста общителен,
но е участвал в някакъв съдебен процес, който, за съжаление, загубил.
Оттогава живее като отшелник.
Мислех си за финансовата ситуация, в която си попаднал.
Заема, за който искаш да ти бъда гарант...
Това ще бъде...
Мисля, че мога да ти помогна.
Светлината дразни ли те?
- Не.
Моят адвокат може да измисли някакъв начин на вноски да става разплащането.
Ще съм ти много благодарен.
Топло ли ти е?
Не.
Има само един малък проблем.
Трябва да намериш пари, с които да изплатиш тези вноски.
Някакви свежи идеи или предложения?
Не.
Засега не бързаме.
Докато премислиш нещата,
може да напишеш записките ми на машината, ако искаш.
Проучвам сега проекта в Милано.
Това е добра идея...
Обърни си главата леко наляво,
но гледай право в обектива.
Бузите малко по-надолу.
А сега извърти главата си надясно, но го направи бавно.
Още малко. Задръж така!
Задръж.
Благодаря ти.
Уиски?
- Не, благодаря.
Ще имаш ли нещо против ако аз пийна едно питие?
Не.
Не вярвам, че мога да достигна до дълбините на човешката душа
с моите снимки.
Мога само да изразя взаимодействието на силите в някакъв аспект.
След това поглеждам към снимката и останалото е плод на въображението ми.
Абсолютни глупости са това.
Игри, стихотворения.
Не можеш винаги да разбереш поведението на хората с абсолютна сигурност.
Дори и реакцията на физическата болка понякога е много различна.
Тя не знае, че съм я снимал.
Тук имаше пристъп на мигрена.
Това е ужасно интересно.
Извини ме, че те безпокоя. Ето ти пощата.
Фолкман се чуди кои термостати...
ще може да поправи.
Прави компания на Андреас.
Андреас?
Да?
Искам да знаеш, че не съм ти ядосана и че не те ревнувам.
Анна ми каза за вас двамата.
Мисля, че е влюбена в теб.
Аз така смятам, но никога не мога да бъда сигурна за нейните чувства.
Аз ви обичам и двамата.
Аз ви обичам. Мисля за вас през цялото време.
Скъпи.
Любими.
Бъди много нежен и внимателен с Анна.
Не мога точно да ти обясня какво имам предвид, но бъди такъв.
Какво се е случило? Изглеждаш много ядосан.
Винаги се ядосвам за разни глупости и незначителни неща.
Ще продължим ли или си много уморен?
Не съм уморен.
Кога ще е готов обяда?
- След около час.
Чао.
Бил си в затвора?
Да, бил съм в затвора.
И?
Бях изпаднал в паника.
Бях осъден за подправяне на чекове.
После ме прибраха за каране в нетрезво състояние.
После ударих един полицай по муцуната.
И сега се криеш от всички и всичко като малко уплашено кученце.
Аз съм малко уплашено кученце.
Хапеш ли?
- Сам ще разбереш.
Не, не мисля.
Анна и Андреас живеят заедно от няколко месеца вече.
Тя работи като преводач, а той прие предложението на Елис.
Те са щастливи по доста модерен и съвременен начин -
не се карат, но и не изпитват никаква страст помежду си.
Вече е късната зима.
Един ден Анна започна да говори за своя брак.
Ние живеем в перфектна хармония.
Мислим по еднакъв начин. Разбираме се идеално, само с поглед.
Разбирате ли?
Знам, че може да звучи глупаво и преувеличено,
но е много трудно да се опише
как двама души могат да живеят толкова добре заедно.
Звучи толкова банално
и дори не изразява наистина това, което преживяваме двамата.
Момчето беше едно невероятно изживяване за нас,
както и всичко свързано с него.
Взех си последните изпити, получих работа като учителка,
а Андреас стана преподавател.
Купихме си малка къща извън града и я обзаведохме както искахме.
Създадохме нещо заедно.
Не знам как се нарича всичко това. Може би сигурност.
Сигурност.
Всички си мислеха, че имаме перфектен брак,
но не беше така.
Имали сме жестоки караници,
но никога не сме се държали жестоко един към друг.
Винаги сме били честни помежду си.
Никога не е имало преструвки или фалш във взаимоотношенията ни.
Андреас ми изневери само веднъж.
Не вярваш ли? Наистина само веднъж.
Той дойде право при мен, погледна ме в очите и ми каза
и аз почувствах колко много ме обича и му простих.
Оттогава още повече държахме един на друг.
Най-ужасното нещо беше когато ме напусна.
Аз разбрах къде е отишъл,
отидох, говорихме, после той реши да се върне при мен.
И после станахме наистина най-близки.
Останахме на острова още една седмица заедно с момчето ни.
Бяхме отседнали в къщата на Ева и Елис.
В неделя Андреас поспа следобяд.
Исках да взема колата и да отида до руините на църквата.
Решихме, че заедно ще ходим.
Андреас поиска той да кара, въпреки че вече беше пил няколко питиета.
Въобще не караше бързо.
Всички имахме големи очаквания.
Пътят беше доста хлъзгав и колата започна да се плъзга.
Андреас се опита да овладее волана...
...но колата излезна от пътя, падна в канавката
и се заби в няколко камъка и дървета.
Когато се свестих, видях разбитата кола...
и в нея един мъж с прерязано гърло,
и част от тялото му беше излезнало през предното стъкло.
Момчето лежеше малко по-далеч.
Беше излетяло през вратата на колата,
и главата му стоеше някак си неестествено настрани.
Спомням си, че си помислих - ''Каква ужасна катастрофа.''
Започнах да се чудя защо никой не дойде да помогне на тези хора.
Изкачих се обратно на пътя,
но започнах да чувствам много силна болка в гърба и крака си.
Усетих, че влача неестествено крака си след мен.
След това видях, че цялата съм обляна в кръв. Всичко беше в кръв.
Пищяла ми беше разкъсал чорапа ми.
Намериха ни няколко часа по-късно.
Никога не съм си представяла, че с нас може да се случи това.
Никога не съм си мислела, че живота може да е изпълнен с толкова страдание.
...С толкова психическа и физическа болка.
Затънал ли си?
Можем ли да ти помогнем?
Ще ме убият.
Защо?
Заради жестокостта ми към животните.
Това влезе през прозореца.
''Проклет убиец на животни
ще направим същото с теб, което ти правиш на животните.''
През този прозорец...
Аз да съм жесток към животните?
Мога да се оплача в полицията.
Те вече бяха тук.
Няма ли да избягаш?
И къде да отида?
Със сигурност нещо може да се направи.
- Като например какво?
Чакай да наглася антената...
Така е добре.
Така.
Това птица ли беше?
Може би се е ударила лошо.
Сега ще видим.
Аз ще взема светлината с мен.
По-добре я остави, не можем да я спасим.
Може ли да оживее?
Не.
Много лошо бе ранено.
Никога няма да разберем.
Чудя се защо ли птицата летеше сама през нощта?
Защото може би я е било страх от нещо.
Признай си, че ти и Ева имахте връзка миналата есен.
Всъщност не сме имали.
Ева е толкова беззащитна.
Всеки може да си прави каквото си поиска с нея.
Тя не е нужно да се пази от мен.
Аз мисля, че Ева е жена, която не може да се примири с факта,
че няма своя идентичност.
Тя е просто едно чуждо творение.
Тя няма свое мнение за нещата и няма грам самочувствие.
Мисля си, че някой ден ще опита да се самоубие.
Самоубийството не е решение.
То е още един акт на краен егоизъм.
Надявам се да бъде спасена.
Надявам се като се събуди...
...да е преминала през някаква фаза, някакъв преход,
който сякаш ще я освободи от сама нея си,
и тя да може да погледне назад и да види колко много се е променила,
но да не съжалява за промяната.
Мисля си, че най-добре за нея ще бъде ако стане учителка
на хора, които имат проблеми със слуха, глухи и глухонеми,
защото тези хора живеят в много дълбока изолация,
по-дълбока отколкото тя самата някога е постигала.
Мисля си, че така тя ще се почувства облекчена и...
...благословена.
И после?
Това е всичко.
Аз съществувам тук само като формалност, даденост.
Лампата угасна.
Не. Ти ме задушаваш.
Тревожните знаци бяха налице,
и постепенно започнаха да се проявяват.
Анна си спомни един много ясен сън,
който я притесняваше по Великден.
Рахождах се сама.
Имах нужда от някой, който да ми прави компания,
някой да ме прегърне, да се отпусна в ръцете му и да си почина.
По същото време знаех, че това може и да продължи вечно.
Може ли да дойда у вас?
Не. На нас не ни е разрешено да имаме гости.
Сменихме си и ключалката.
Защо?
Не знам.
Не може ли да останеш?
- Не, трябва да тръгвам.
Спри!
Не знам къде се намирам. Какво е това място?
Можете ли да ми помогнете?
Коя е тази жена?
Синът й ще бъде екзекутиран.
Тя отива да присъства на неговата екзекуция.
Простете ми.
Може ли да говорим с Вас, господине?
Да, разбира се. Заповядайте.
Йохан Андерсон от Скир е намерен мъртъв тази сутрин,
и е оставил това писмо за вас.
Кога се е случило?
Намерихме го днес, беше обесен.
Имаше големи наранявания по главата,
изглежда, че някой го е пребил.
Искате ли да знаете за какво става дума в писмото?
Да, господине, и след това искаме да вземем обратно това писмо.
''Скъпи Андреас, преди няколко часа разни хора се навъртаха наоколо.
''Казаха ми, че съм престъпник и трябва да бъда наказан сурово.
''Дърпаха ме за косата и ме завлекоха на двора.
''Те ме биеха с юмруци и плюеха върху мен.
Един млад човек взе камък и ме удари по главата.''
''Бях много объркан и им казах, че съм невинен.
Те ми казаха, че ако си призная всичко и ще ме оставят на мира.''
''Казах им, че всичко признавам.''
''След това те спряха да ме удрят по лицето.
''Изправиха ме до стената и ми казаха да почвам да говоря.
''Казах им всичко, което искаха да чуят.
''Когато не можах да измисля какво повече да им кажа, започнаха да ме бият отново и отново.
Един от тях застана отгоре ми...''
''... и се изпика на лицето ми.
Не можах да се покрия, защото бях много уморен и всичко ме болеше.''
''Те продължиха да ме ритат докато лежах на земята.
Счупиха ми очилата, захвърлиха ми някъде ченето...''
"...и аз не можах да си го намеря."
''Не мога да си спомня какво се е случило след това, защото припаднах.
Когато се свестих, видях, че са си тръгнали с колите...''
''...и се прибрах обратно вкъщи.
Не исках да живея повече...''
''...защото не можех да погледна никой в очите.''
''Затова взех решение да се самоубия.
''Скъпи Андреас, пиша това писмо до теб,
''защото ти винаги си бил добър към мен,
и винаги си се интересувал как съм и какво правя.''
''Искрено твой.''
Благодаря Ви, господине. Това е всичко.
Може ли да си го получа обратно?
Да, господине, когато приключи разследването.
Довиждане.
- Довиждане.
Анна?
А, ето те къде си. Какво правиш?
Моля се за душата на Йохан.
Ти се молиш за себе си.
Махай се! Остави ме на мира!
Ужасно преиграваш! Направо ужасно!
Прилича на кочина.
Не си заслужава да го пазиш.
Може някой път да потрябва.
Можеш да го вземеш. Беше на дядо ми.
Ще си запазя само радиото.
Добър ден.
Получих писмо от Йохан.
Така ли?
Анна и Андреас живяха цяла година в пълна хармония.
Имаха спорове помежду си, както и сдобрявания,
които в повечето случаи, се дължаха на различните им характери или избухливост,
но аргументите и думите им никога не бяха много болезнени.
Анна получи преводаческата работа,
а Андреас продължи да работи за Елис.
Имам главоболие.
Може би съм настинал.
Ще ти направя нещо топло.
Много мило.
Току-що свърших тази глава. Доста вълнуваща е.
Ти имаш рак на душата.
Нуждаеш се от операция и от следоперативно лечение и облъчване.
Ти имаш тумори и разсейки по цялото тяло.
Ще умреш от ужасна смърт.
Какво правиш?
- Разглеждам една снимка.
Надявам се, че не е някоя стара любов.
Какво те кара да мислиш така?
Кажи ми какво си мислиш.
Мисля си за рака, и мисълта за това ме ужасява.
А ти за какво си мислиш?
За нищо.
Мисля си за лъжите.
- Какви лъжи?
Трябва да попътуваме някъде.
Трябва да се махнем оттук.
И за двама ни ще е много добре.
Искам да ти кажа "Да".
За какво си мислиш сега?
Мога да помоля Елис да ни даде малко пари назаем.
Но въпреки това има пречка.
Не мога да ти кажа и покажа колко съм щастлив.
Виждам го в очите ти, но не мога да те докосна.
Разбираш ли?
Разбирам.
Аз съм от другата страна на стената. Изключвам се.
Толкова съм далече ...
Знам, че се чувстваш странно.
Наистина е странно.
Искам да съм нежен и внимателен, да се чувствам жив.
Искам да съм свободен.
Това е като в сън. Искаш да се движиш, но не можеш.
Сякаш ръцете и краката ти са като оловни.
Искаш да кажеш нещо, но не можеш.
Страхувам се да не бъда унизен.
Чувствам се като в ад.
Аз приех унижението и сега потъвам в него.
Разбираш ли?
Разбирам.
Ужасно е да се провалиш.
Някои хора си мислят, че имат право да ти казват какво да правиш--
да крият омразата си зад добрите намерения.
Едно кратко желание да стъпчеш всичко живо.
Разбирам. Не трябва да ...
Аз съм мъртъв.
Не, това е прекалено мелодраматично.
Не съм мъртъв.
Но си живуркам без самоуважение.
Знам, че звучи глупаво и претенциозно.
Повечето хора си живеят без каквото и да било самоуважение.
Има унижение в сърцата им, тях ги изплюват и задушават.
Те са живи и това е единственото нещо, което знаят.
Те не знаят за друга алтернатива.
Но дори и да знаят, те никога няма да я достигнат.
Може ли някой да е болен от унижение?
Дали унижението е като болест, с която просто трябва да живеем?
Говорим непрекъснато за свободата.
А не е ли точно свободата като отрова за унижението?
Или е като наркотик,
който унижените използват, за да успеят да изтърпят всичко?
Не мога да живея по този начин.
Предавам се. Не мога повече така.
Дните си минават.
Задавям се с храната, която поглъщам,
с лайната, които излизат от мен,
с думите, които казвам.
Слънцето всяка сутрин ми крещи в лицето да стана.
Сънят ми е пълен с кошмари, които непрекъснато ме преследват.
В мрака непрекъснато шумолят разни призраци и ужасни спомени.
Хрумвало ли ти е понякога,
че колкото им е по-зле на хората, толкова по-малко се оплакват?
Накрая стават толкова тихи...
...въпреки че и те са нормални същества, имат си нерви, очи, ръце...
Огромни армии от жертви и палачи.
Слънцето изгрява и залязва бавно.
Студът започва да обхваща всичко.
Мрак. Топлина. Миризма.
И всички са ужасно тихи.
Никога не може да се махнем оттук. Вече е твърде късно.
За всичко вече е късно.
Смятам, че Елис мислеше, че лицемерието ...
...ще бъде отвратено от човешката глупост...
...и липсата на чувства и това ще породи благоприличие и честност.
Той никога не би позволил чуждото страдание
да му пречи да спи през нощта.
Той си мисли, че е равнодушен в неговите си и в хорските очи.
Това е средата, в която живееше,
защото иначе не би издържал.
Какво ще правиш днес?
Какво ще правиш?
- Не знам.
Попитах те.
Осъзнаваш ли, че всичко свърши?
Отговори ми!
Ако не ми кажеш поне една причина, аз няма какво да ти отговоря.
Ти си свободна да си тръгнеш винаги когато пожелаеш.
Лъжеш.
Излъга за брака си.
Излъга за развода си.
Знам истината за теб.
Така ли?
Знам какво си ти.
Ти си долен паразит. И аз те мразя.
Беше кошмар да живея с теб. От отдавна искам да се махна оттук.
Горката Анна. Ти беше толкова щастлива преди да се срещнем.
Поне ми останаха прекрасни спомени от съпруга ми и от нашата предишна любов.
И сега накъде?
Аз живея с истината.
- Така ли?
Ти унищожи истината с безкрайните си лъжи.
Престани, Анна.
Не можеш да ми нареждаш какво да правя и какво не.
Ти не можеш да решаваш вместо мен. Върви в ада!
Някой се промъкна в обора.
заля бедното създание с бензин,
после хвърли горяща кибритена клечка в сеното,
и избяга мълниеносно.
Заключи вратата и взе ключа.
Когато най-накрая успели да разбият заключената врата,
конят излетял навън и почнал да обикаля, целия в пламъци.
Идвам!
Проклетият кон не трябва да умира.
Анна...
Искам да съм свободен.
Отново искам да се усамотя.
Не мога да продължа да живея така.
Може би щяхме да успеем ако наистина се обичахме, но това не е така.
Сега е още по-лесно да се разделим...
... нали?
Така е истинско. А ти трябва да живееш с истината, нали?
Или поне така, както я виждаш.
Нека да бъдем честни поне веднъж.
Защо не ми отговаряш?
Спомняш ли си когато си забрави чантата у нас,
когато дойде да говориш по телефона?
Намерих писмото на мъжа ти в нея.
Прочетох го.
Горката Анна. На теб не ти върви с мъжете.
Нещо не е наред или с теб или с мъжете.
Ти винаги си казвала, че искаш да живееш истински.
Каква лъжа!
Спомням си когато ми разказваше за щастливия си брак.
Всичко е било лъжа!
Лъжа.
Всичко са били лъжи!
Успокой се.
Сега ще ме убиеш ли както си убила и ...--
Ти си луда!
Ти не си с всичкия си!
Какво ти става?
Кажи нещо.
Защо дойде при мен по време на пожара?
Дойдох да те помоля за прошка.
Този път те го нарекоха Андреас Винкелман.
Превод и субтитри minastirit/minasmorgul
- jraykov@abv.bg