A Bronx Tale (1993) (A_Bronx_Tale_(1993).CD1.macatak911.ShareReactor.srt) Свали субтитрите
- Да, ето.
Чувствено и плътно. 2, 3, и...
Това е кварталът Фордхам в Бронкс -моят дом.
Сам по себе си той е един малък свят.
От тук можеш да стигнеш до който и да е друг квартал за около петнадесет минути...
но изглеждат, като че ли са на мили разстояние.
Това е църквата Моунт Кармел.
Звукът от камбаните и оглася целия квартал.
Беше 1960 година, и танца Ду-уоп заливаше улиците.
Имах чувството, че зад всеки ъгъл има група пееща Ду-уоп.
Какви времена бяха.
Янките играха срещу Питсбъргските пирати в Световните серии...
и Мики Ментел, беше моят Бог.
С баща ми отидохме на стадиона да гледаме играта на Янките.
Това е "Чез Бипи", тук се събираха всички момчета.
Но ще ви разкажа за тях по-късно.
Това е сградата в която живея. На третия етаж.
667 Ийст 187-ма улица.
Това там е верандата ни.
В топлите летни нощи по целия квартал...
можеше да се чуят млади италианци ухажващи избраниците си.
Мари!
- Влизай в шибаната кола!
- Няма!
- Влизай в колата!
- Остави ме.
- Знаеш, че те обичам.
- Глупости.
Влизай в шибаната кола!
И точно там, под онази лампа...
стоеше най-известният човек в квартала,...Сони.
Всички го обичаха и боготворяха.
В моя квартал, той беше Бог.
Седях на верандата и го наблюдавах денонощно.
Но той никога, не погледна към мен.
Никога преди да настъпи онзи ден.
- Какво искаш?
- Има ли местенце за нас?
Ще ти се.
- Мамка му!
- Тръгваме!
Това е баща ми, Лоренцо Анело.
Караше автобус по 187-ма улица. Обичах да се возя с него.
Това съм аз, Калоджеро, и съм на девет години.
До по-късно, тате.
Качвай се горе, синко.
Майка ми, Росина. С баща ми се запознали на танци.
Влюбили се и от тогава са неразделни.
Слушайте. Погрижете се за този шибан...
Давай. Просни го!
"Чез Бипи". Тук се събираха всички момчета.
Разкарай се от тук! Разходи се!
Тони "Перуката" беше собственик на бара, но само по документи.
В действителност мястото беше на Сони.
Тони беше неуспял певец. Всички мразеха гласът му.
За да им прави на пук, той никога не произнасяше и дума.
А им я изпяваше.
Наричаха го "Перуката" заради въшливата перука която носеше.
Еди "Кашата" беше изпаднал комарджия.
Беше най-големия загубеняк, който светът някога е виждал.
Наричаха го "Кашата" защото до каквото и да се докоснеше се превръщаше в каша.
Няма значение. Нужна ми е победа.
На хиподрума, касиера който му продаде билетите ripped up.
Когато заложа на Янките. Губят.
И това ако не е лош късмет, за съжаление нямам късмет в нищо.
Джоджо "Китът".
Както сам казваше - "Ако не си с Джоджо,той ще мине през теб".
Ако го гледаш достатъчно дълго, ще видиш как надебелява с всеки изминат час.
Легендите разправяха, че е смазал куче със сянката си.
Наричаха го Франки "Кекса"...
Защото лицето му беше смачкано като кекс.
Но беше твърде закоравял за да го разбере.
Как си хлапе?
Този беше Джими "Шепота". Дясната ръка на Сони.
Наричаха го "Шепота" защото всичко за него бе тайна.
Дани "Нокаута" който нокаутираше всички...
и Боби "Решетката" на който половината живот бе преминал зад решетките.
Това беше групичката на Сони, и никой не се ебаваше с тези момчета.
Какво правиш тук? Не ти ли забранихме да идваш тук?
Казах ти да се качваш горе! Почакай само баща ти да разбере!
- Какво правеше тук?
- Търсех татко.
Колко мило!
Трябва да взема нещо от пазара. Да не си посмял да мръднеш!
Ще ме чакаш тук! Разбра ли?
Винаги се опитвах да имитирам Сони,но той продължаваше да не ме забелязва.
Сони имаше пет пръста...
но използваше само три от тях.
Хайде. Да вървим. Движение. Качвай се.
Не ми се яде месо.
Така ли?
Знаеш ли колко обиколки трябва да направя с автобуса...
така, че да имаме на масата месо веднъж седмично?
- Седем.
- Кой ти каза това?
Никой. Преброих ги.
Баща ти иска да говори с теб.
- За какво?
- Майка ти ми каза, че си ходил в бара.
- Не съм.
- Кажи на баща си истината!
- Бях там.
- Защо излъга?
- Казах го напосоки.
- Ще кажеш ли нещо?
Какво мога да кажа? Казал го е, ей така. Добър опит.
- Благодаря, татко.
- Лоренцо, моля те!
Как да го държа далеч от там, като е през две врати?
Татко е прав. Слушай го.
Млъкни. Никой не говори на теб.
Дай си чинията.
Искам да ме слушаш.
Не се доближавай до бара. Стой на верандата, но не се приближавай до бара.
- Когато пораснеш, ще разбереш.
- Добре.
- Не си ме виждал аз да ходя там, нали.
- Мама и теб ли не пуска?
- Какво да правя с това дете?
- А аз какво да правя, по цял ден съм с него.
Шегувам се. Няма да ходя до бара.
Виж какво имам. Два билета, Стадиона на Янките, централната ложа.
- Зад Мик?
- Точно зад номер седем.
- Сега си яж пържолата.
Да вървим, Алфи.
Този е Фил търговеца.
Наричаше всички "Педали."
С приятелите ми обичахме да го дразним.
"Мазния" и Марио "Лудия" бяха най-добрите ми приятели.
"Мазния" получи прякора заради косата си.
А Марио просто си беше луд.
Ще сритам задниците на цялата ви банда, педалчета.
Стойте настрана от плодовете! Да не сте ги пипнали!
Шибани педалчета!
Ще ви сритам загубени педалчета! И трима ви!
Ще ви сритам задниците, шибани копелдаци!
Стойте настрани от зеленчуците! Какво си мислите, че правите?
Чакайте само, майките и бащите ви да научат!
Ще ви дам каквото заслужавате копелета!
Колко успя да вземеш?
Спри да взимаш заеми!
Момчета, "Кекса" пак е затънал .
Какво бих могъл да сторя?
Искам да му срита задника.
Момчета, познайте. Марио, кой е този?
Джими "Шепота".
По-добре говори пак с него. Ти носиш отговорност за него.
Чакайте, чакайте.
Сони.
Сега направи ти някой, голяма уста.
Направи нещо по-трудно, например "Кекса".
- Не мога да имитирам "Кекса"!
- Труден е.
Прикрий си с нещо лицето, докато го намажа с лайна.
Мамка му.
Тези негри трябва да са много смели за да влизат в квартала ни.
Просто минават от тук за училище.
- От къде по дяволите знаеш?
- Татко ми каза.
Моя каза, че така се започвало.
Ей, махай се от квартала ни, шибано негро!
Връщай се там от където си дошъл!
Щастливец си, че си в автобуса!
Връщай се там от където си дошъл!
Стой далеч от кварталът ни, или ще ти наритаме шибания задник!
Защо?
Няма ли да престанеш. Разкарай се от тук!
Няма по хладнокръвен от теб, Сони.
Какво по дяволите ти става?
- Майната ти!
- Майната ти на теб, торба с лайна!
Копеле! Ще ти разбия главата!
Ще ти разбия главата!
Какво става тук?
Дай ми пистолета!
Разкарай шибаната кола!
Давай!
Когато Сони ме погледна, Онемях.
Не чувах нищо.
Всичко което ми беше пред очите, бе Сони с пистолет в ръка.
Какво е станало?
Татко, това беше само едно място за паркиране.
- Ти не разбираш.
- Той добре ли е?
- Бебчо, добре ли си?
- Да влезем вътре.
- Какво стана?
- Добре съм, мамо.
O, господи, толкова се изплаших.
Ти не разбираш. Сбиха се за мястото за паркиране. Защо?
Нищо повече от място за паркиране. Просто са се срещнали в неподходящият момент.
- Това пък какво беше?
- Остави ни.
Той е добре. Това е важното.
Не мога да повярвам, че някой би направил това.
Кой е?
Полиция. Анело тук ли живее?
Да. С какво мога да ви помогна?
Бихме искали да ви зададем няколко въпроса.
- За какво?
- Просто отворете вратата!
Как сте? Добре.
Инспектор Велсик. А това е инспектор Вела.
Здравей, синко. Как сте мадам?
Бихме искали да зададем няколко въпроса на сина ви.
- За какво?
- Имало е стрелба навън.
- Смятаме, че синът ви е бил там.
- Така ли? Той не знае нищо за това.
Има хора, които са го видели.
Грешат. Той не знае нищо.
Може да го направим по лесния или по трудния начин.
Не ме интересува. Той не знае нищо.
Тате, знам всичко.
Деца. Понякога мислят, че знаят нещо.
Няма да споменаваме името ви. Знаем, че е бил там, така, че да вървим.
Синко, ето какво искам да направиш за нас.
Ще слезем долу заедно с баща ти, където има няколко човека.
Искам да посочиш този, който си видял с пистолета.
Това е. Мислиш ли, че ще се справиш?
Хубаво. Хайде. Да се поразходим.
Г-н Анело, да слизаме.
- Няма да се бавим.
- Всичко наред ли ще е с него?
Всичко ще е наред. Ще се върнат след две минути.
Това е Лоренцо.
Момчета, обърнете се.
Вие двамата, свалете си шапките.
Вдигнете глави.Гледайте напред. Гледай тук.
- Този ли е?
- Не.
Ами този? Гледайте напред, момчета.
Какво ще кажеш?
Гледай напред. А този?
Отговори. Този ли е?
Ами този? Той ли беше?
Отговори.
Ей! Гледай на тук!
Ами този?
Да се придвижим. Ей, гледай напред! Ето тук.
Гледай към мен. Така.
Този ли беше?
- А?
- Не.
Виж този. Той ли беше?
Ей! Гледай напред.
Какво ще кажеш за този? Той ли беше?
Отговори.
- Сега доволен ли сте, полицай?
- Не.
- Той не знае нищо.
- Да, да, разбрах, че не знае.
- Каза ви, че не може да ви помогне.
- Вървете си.
- Давайте. Вървете си.
- Да вървим, синко.
Момчета може да дишате спокойно. Разкарайте се от очите ми.
- Измамихме ги татко,наистина го направихме.
- Да.
Не съм доносник, татко.
Да, не си такъв.
Правилно постъпих, нали?
Да, направи добро на лошия.
Направи добро на лошия.
Не можех да разбера това на моите години.
Всичко което знаех беше...
че да си доносник бе най-лошото нещо в квартала...
а аз не бях такъв.
Защо каза, че съм направил добро на лошия?
Защото понякога се налага да правим неща, които не са правилни.
Разбираш ли?
Не. Мислех, че постъпвам правилно.
Но сега вече не съм сигурен.
Постъпи правилно. Като порастнеш ще разбереш.
С майка ти много те обичаме.
Утре ще те возя на автобуса с мен. Става ли?
Сити Айлънд бе последната спирка от татковия маршрут.
Беше едно от любимите ни места.
Беше все едно си на еднодневна ваканция.
Татко слушаше джаз и разговаряхме за бейзбол.
Ще ми вземеш ли сладолед?
Първо да си свършим работата, а сладоледа ще почака.
Добре, татко.
Ето.
- Да играем играта ни.
- Да видим колко добър си станал.
Кой беше последния играч направил трипъл?
Мики Ментел. 353 батирания.
RBls, 130. Хоумръни, 52.
- Много добре.
- Той е най великия играч, живял някога.
Джо Ди е най-великия.
Клипера на Янките. Страйкове в 56 игри.
- Никой няма да го достигне. Нали, татко?
- Да, синко.
- Знаеш ли защо Джо Ди бе най-велик?
- Защото е италианец?
- Да, и това също.
- Тогава защо?
Защото имаше повече талант от който и да е.
-Талант ли. -Точно така
- Аз имам ли талант, татко?
- Разбира се, че имаш.
Може ли да стана бейзболист?
Можеш да бъдеш всичко което си поискаш.
Най-тъжното нещо в живота е пропиления талант.
Ако имаш талант, но го използваш не както трябва, нищо не става.
Но ако го използваш правилно, ти се случват добри неща.
- Разбра ли ме?
- Да.
- Да отидем за сладолед.
- Чудесно.
- Ще затворя вратите, може ли?
- Да.
Готов ли си. Внимавай.
- Намери ли го?
- Да.
Пропиления талант беше това за което баща ми ми говори през целият ми живот.
Да побързаме. Мачът започва.
36,683 са тук да видят...
последния финал на 60-те.
И каква игра наблюдават...
Хайде, Сони.
Ще се видим по-късно, тате.
Качвай се горе и пускай телевизора.
Не се размотавай, синко.
Ей, Лоренцо, как я караш?
Карай си. Искам да поговоря с теб.
Хлапето ти е добро момче.
Благодаря.
Сони оценява това, което двамата направихте за него.
Всичко е наред. И аз се радвам, че всичко свърши.
Сега той ще ти помогне.
Може да правиш някои доставки за нас и ще взимаш по $150 на седмица.
- Ще го правиш в автобуса.
- Благодаря, но съм на държавна работа.
- Мога да я загубя.
- Помисли си.
Просто не мога.
150 долара на седмица. Няма ли да си помислиш?
Не мога. Тая работа не е за мен.
Сони ще е разочарован, но ще му предам отговорът ти.
Спри автобуса. Искам да сляза.
- Днес ми предложиха работа.
- Да правиш какво?
Доставки. Да разнасям пакети...
и да взимам по 150 на седмица.
Какво им каза?
Какво мислиш, че им казах? Казах им, че не е за мен.
Какво?
Не знам. 150 долара? Това са само доставки.
- Смяташ, че трябваше да приема?
- Не знам.
Замесиш ли се веднъж с тези момчета, няма връщане...
Може би си прав.
- Отивам да проверя детето.
- Ела.
- Какво?
- Ела.
Съжаляваш ли за това, че се омъжи за автобусаджия?
Влюбена съм в униформата ти.
Денят на погребението, се чувствах ужасно.
Разбирах, че е умрял човек, че излъгах и извърших смъртен грях.
Нужна ми бе прошка.
Прости ми, отче, защото съм грешен.
Мина един месец от последната ми изповед...
а ето ги и греховете ми: Два пъти изпуснах съботната меса...
Излъгах като свидетел в убийство.
- Ядох месо в петък...
- Чакай. Би ли повторил?
Ядох месо в петък?
Не това. Преди него.
- За убийството ли?
- Да, това.
Осъзнаваш ли какво каза?
Излъгах само веднъж.
- Знаеш ли какво се казва в петата?
- Да, отче, знам.
"Отказвам да отговарям, защото мога да бъда обвинен..."
Петата божия заповед.
"Не убивай."
Точно така. Сега искам да ми кажеш какво се е случило.
Не, отче, на никого нищо няма да кажа.
Не се страхувай синко.
- Никой не е по могъщ от Господ.
- Не съм сигурен в това.
Твойте приятели може и да са по-силни там горе...
но тук долу по-силни са моите.
Ще се разберем. Пет от нашите отци и пет сестри ще страдат за теб.
За едно обвинение в убийство? Не е зле отче.
- Какво каза?
- Чао, отче!
Хубаво беше да си католик и да ходиш да се изповядваш.
Всяка седмица можеше да започнеш на чисто.
Ей, хлапе!
Сони иска да те види. Ела Никой няма да гепи колелото.
Момчетата са добри. Свършиха една работа за мен.
Вкарай ги в играта. Ще е добре за теб.
Ето го хлапето, Сони. Върви. Не се страхувай.
Как си, хлапе?
Добре.
Най накрая се срещаме лице в лице.
Страх ли те е от мен?
- Не.
- Това е добре.
Как се казваш?
Калоджеро.
Хубаво име. Имаш ли си прякор?
- Приятелите как ти викат?
- Калоджеро.
Разбирам.
Фен ли си на Янките?
-Да
Седни.
Ела тук. Седни до мен.
Трябва да си много разстроен за загубата на Янките.
Заради Бил Мазероски, мразя го.
Заради него Мики Ментел се разплака. Вестниците писаха, че е плакал.
Мики Ментел? За това ли си разстроен?
Ментел прави по $100,000 на година. Баща ти колко взима?
- Не знам.
- Не знаеш.
Ако на баща ти му трябват пари, отиди поискай на Мики Ментел. Да видим какво ще стане.
Мики Ментел не го и еня за теб Защо тогава теб да те е грижа за него?
Никой не го е грижа.
Мога ли да те питам нещо?
Давай.
Защо уби този човек на паркинга?
Когато пораснеш ще разбереш.
От този ден нататък, никога повече не се разстроих заради Янките.
Започнах да прекарвам голяма част от времето си със Сони.
Прибирах се от училище и се измъквах при всеки възможен случай.
Носех на момчетата пиене и кафе, а те ми даваха бакшиш.
- Залагайте!
- Слагам сто.
Давай, Сони!
- Мамка му!
- Не мога да повярвам!
Ето, хлапе, това е за теб.
- Заеми ми стотарка.
- Знаеш какво ще стане!
- Имам усещане! Моля те!
- Дай му стотарка.
- Участвам и аз!
- Давай. Дай му заровете.
- Дай му заровете.
- Мятам!
-Нагорещи се.
-Давай, "Каша", направи ни дарение.
- Стегни се, "Каша".
- Давай, мятай.
Детето има нужда от нови обувки. Хайде на седмицата!
Давай! Мятай!
- И...седмица!
- Дори да нямам късмет.
- Мамка му, изгорях!
- Махай се от тук.
- Махнете го!
- Никога през живота си не е мятал което му трябва!
Дай заровете тук.
Къде е хлапето?
-Сони направи ми услуга постави ми кафето на масата?
-Разкарай се.
Къде е хлапето? Хлапето ще хвърля заровете вместо мен.
Сони, ще оставиш на детето да хвърля!
- Някой да не би да не е съгласен?
- Няма проблем.
Искам ти да хвърляш заровете.
- Не знам как се играе.
- Не ти и трябва да знаеш.
Просто ме слушай. Чу ли какво ти казах?
Заложи 500 на хлапето.
Залагам стотарка!
Ще спреш ли да се навеждаш над мен?
- Изсмукваш целия въздух наоколо.
- Ей, Джоджо, успокой се!
Опитвам се да заложа. И аз ще се включа!
Трябва да ги удариш в стената. Можеш да го направиш.Удари стената.
- Можеш да го направиш.
- Чакайте!
Залагам като Сони.
Не искам парите ти да се докосват до моите.
Да не са фалшиви? Парите ми не са ли добри? Защо?
Защото си на карък, ето защо!
Закарайте го в кенефа! Разкарайте го от тук!
Влизай вътре, шибан карък!
Оставете го там!
- Шибан карък!
- Метни заровете.
Ще има и за теб нещо. Давай.
- Хвърли седмица. Давай.
- Хвърли шибания зар.
Седем!
Дайте заровете. Залагам $1,000 на седмица.
Можеш да го направиш, нали?
Можеш...
Спри да ми дишаш във врата! Ще ме убиеш!
Точно на печелившото мятане съм. Спри да ми дишаш във врата!
- Заведи го в кенефа.
- Еди е там. Ще се задуши.
Не ми пука! Закарай го там!
Метни още една седмица.
Хвърли шибания зар! Давай!
Четворка! Мамка му,всичко е наред.
Имаме четворка.
- Давайте!
- Дай на хлапето да хвърля пак!
Какво не им е наред на парите? Да не е полудял?
Фалшиви ли са?
Казвам, че хлапето ще метне четворка. Дай ми $500.
Залагайте.
- 1 към 20 за твърда четворка.
- Слагам стотачка.
- Кой залага на друго?
- Залога е 1 към 40.
Постави ги.
- Казвам, че ще хвърли твърда четворка.
- Няма да успее.
- Давай. Можеш да го направиш.
- Не се безпокой. Ще метна седмица.
- Не седмица!
- Да! Метни седмица!
- Млъквай!
- Тишина!
- Хлапето вярва ли си?
- Никой да не се присмива на хлапето.
Сега седмицата не е добра.
- метни в стената.
- Хвърли четворка.
Съсредоточи се. Можеш да го направиш.
Франки "Кекса", гледа лошо.
Не искам момчето да гледа лицето му докато хвърля заровете.
Джими, вземи кърпата от бара. и му я увий около лицето
Не искам кърпа около главата си. Ще ми пречи да гледам.
Закарай го в шибания кенеф.
Чакай. Заложил съм!
Разкарайте го от тук!
- Разкарайте го!
- Закарай го в кенефа.
Ела тук.
- Копелетат ни заключиха тук.
- Унизително е.
Трябва да го направиш. Чуй!
Виждаш парите там? Видя ли ги?
Готови ли сме да ги вземем? Давай. късметлийче!
-Давай!
- Трябват ми 2 и 2 за твърда четворка.
Ей, не се надценявай, хлапе!
Шибано хлапе.
Просто го направи. Давай.
Не мога да повярвам! Направи го!
Единадесет.Направих единадесет поредни успешни мятания.
Не знам колко пари точно спечели Сони, но бяха много.
Той казваше, че тези които работят са нещастници...
бях в най-доброто училище: Университета на "Белмонт" авеню.
Така получих две образования: едно в училище и едно на улицата.
Това бе причината да съм два пъти по умен от останалите.
Ей, хлапе, справи се добре.
- Благодаря.
- Ето.
Само това ли?
Ето.
Така добре ли е?
- Прибирай се. Стана късно.
- До скоро.
Чуй.
Трябва да ти измислим име.
От сега нататък, ще си Cи.
- Си?
- Точно така. Си.
Прибирай се.
До скоро, Сони.
Сони ме водеше навсякъде и ме представяше за свой син.
Забелязах, че в квартала почнаха да се случват странни неща.
Ей, Калоджеро, ела тук. Искам да си поговоря с теб.
Казвам се, Си.
Имах предвид Cи.
- Как си днес момчето ми?
- Добре.
Имам няколко хубави прасковки за майка ти.
Нямам пари.
Не са ти нужни никакви пари, хлапе.
Не ме карай да се чувствам неудобно.
Само кажи на Сони, че се грижа за теб.
Разбирах, че всички започнаха да се държат толкова мило с мен заради Сони.
Това ми харесваше. Даже много ми харесваше.
Мамо, виж какво ти нося. Праскови...
без пари.
- Какво е това?
- Кое, тате?
От къде ги взе? Майка ти ги е открила зад чекмеджето.
Спестих ги.
600 долара? Да не би вечер да си мозъчен хирург, синко?
Кажи на баща си откъде са тези пари.
- Заработих ги.
- Правейки какво?
- Разни неща.
- "Разни неща"? Какво имаш предвид?
Ами, " разни неща". Разбираш какви.
Не ме лъжи. Кажи ми истината и няма да се ядосвам.
- Обещаваш ли?
- Бих ли го казал, ако не го смятах?
Бакшиш ми е от играта на зарове.
- Игра на зарове?
- Какви игри на зарове?
Какви игри на зарове? Какви бакшиши?
- Какви игри на зарове?
- Каза, че няма да се ядосваш.
Излъгах. Кажи ми.
- Работя при Сони за бакшиш.
- Знаех си.
Не ти ли казахме да не се приближаваш до бара?
- Но аз съм работил за тях.
- Какво искаш да кажеш?
- Беше ти забранено да ходиш там!
- Ще ги върна.
-Ще ги занеса в бара.
-Нека помислим малко.
- Какво каза?
- Може да използваме парите.
Не е направил нещо толкова лошо.
Знаеш ли откъде идват тези пари. Не искам така да си заработва парите!
- Нека го обсъдим
- Точка по въпроса!
- Да вървим.
- Чакай. Чуй ме.
Защо трябва да слизаш и да го правиш? Успокой се!
Моля те, Лоренцо!
Не мога да повярвам на ушите си!
- Сони тук ли е?
- Мисля, че е отзад.
Не можем да ги приемем.
Синът ти ги заработи.
Точно така, синът ми. Не искам да се замесва с това което става тук.
Да се замесва в какво?
Моля те, не съм глупак.
- Стой далеч от синът ми.
- Ей, стой където си.
Си, излез навън.
Сам ще го кажа на сина си. Калоджеро, изчакай ме отвън.
Виж, уважавам те, Лоренцо. Свестен човек си.
Но да не си посмял пак да ми говориш по този начин.
Казвам на синът ти да ходи на училище...
Не е за това което му казваш, а за това което вижда... дрехите, колите, парите.
Захвърлиле любимите си бейзболни картички...
защото Мики Ментел не би платил наемът ни.
Той ли каза това? Винаги съм вярвал в това хлапе.
Не е толкова забавно, когато джобните са му повече от моите.
Предложих ти работа. Ти отказа.
И пак бих ти отказал. Просто остави синът ми намира.
Не виждаш ли, че се отнасям с него като със собствен син?
Той не е твой син. Мой е!
- Махай се!
- Не ме е страх от теб.
- А трябва.
- Знам на какво си способен.
И никога не бих прекрачил границата.
Но този път грешиш. Това е моя син, не твоя!
Искаш да се бием? Разкарай се или ще те зашлевя!
Стой далеч от синът ми!
- Не ми пука кой си!
- Разкарай се от тук!
- Къде са ми парите?
- Останаха там.
Какво Как можа да го направиш, тате.Бяха си мои пари!
Това са мръсни пари! Не искам и да ги виждам.
- Аз си ги спечелих!
- Казах ти да стоиш далеч от него!
- Моля те чуй ме!
- Стой далеч от него!
- Татко, чуй ме!
- Не слушаш ли какво ти казвам? Стой далеч от него!
Сони беше прав. Тези които работят са нещастници.
Грешиш! Дърпането на спусъка, не те прави силен.
Да ставаш всеки ден и да ходиш на работа за да оцелееш! Нека видим дали ще се справи с това!
Тогава ще видим кой е по издържлив. Този който работи е по-силния.
Баща ти е силния!
Всички го обичат, също както и тебе.
Не, не е същото.Хората не го обичат.Страх ги е от него.
Има разлика.
- Съжалявам.
- Не разбирам, тате.
Ще разбереш. Ще разбереш когато пораснеш.
Съжалявам, че те ударих.
- Да се погрижа ли за него?
- Не, остави го.
Баща ми и Сони никога повече не си проговориха.
Не послушах баща си да стоя далеч от Сони.
Бара беше толкова близо. Измъквах се от вкъщи при всяка възможност, която имах.
Минаха единадесет години и аз пораснах, също както порастна и мощта на Сони.
Той стана шефа, а аз бях негов приятел.
Дион беше на върха на класациите.
Битълс промениха начина ни на живот.
Янките бяха на дъното, но на мен не ми пукаше.
Всичко се променяше, но кварталът ми си оставаше същия.
Започна се! Криптонит излиза пръв от бокса!
- Ето го и хлапето! Вътре сме!
- Си! Заложи ли?
- Да. Всичко на Криптонит.
- Задръж ги.
- Наблюдавай го как бяга.
- Давай. Тичай към финала!
- Виж как се движи!
- Този кон не може да загуби!
- Можеш да спечелиш, Криптон!
В кърпа ни е вързано.Не се тревожи Не можем да загубим.
Дори не гледам защото знам, че не можем да загубим.
- Виж, откъсва се!
- Давай, Криптон!
Давай, Криптон! Вижте го!
Забравете. Свърши се. Всичко свърши.
Да тръгваме!
- Точно така, Криптон!
- Давай, Криптон!
Донеси ми късмет! Давай. Донеси ми късмет!
Давай, Криптон! Напрегни се!
- O, мамка му!
- Давай! Тичай!
Разкарайте... Заложил е на шибания кон?
Заложил е на Криптон? Дай ми билетите.
Но, Сони, ние печелим.
Няма да победи. "Кашата" е заложил на него. Шибан карък!
- Водим с пет дължини.
- Хайде. Осрахме се.
Хайде. Искам да се махна по-далеч от този шибан карък.
- Давай!
- Шибан карък!
Давай! Ще успееш!
Давай, Криптон. Ще успееш!
- Напрегни се!
- Давай. Тичай към финала!
Напрегни се!
По дяволите!
- Мамка му! Толкова близо беше!
- Не мога да повярвам, че загубих!
Не мога да повярвам!
Ей, Cи, ще ти дам бакшиш за следващата гонка.
Ходи се чукай!
Много си темпераментен.
Печели аутсайдера "Бяла Бреза!
Най накрая си имахме наш клуб.
Нарекохме го "Двойка Жокери".
Пиенето ни беше по долар, а с джубокса изплащахме наема.
Единствената ни грижа бе да се мотаем наоколо.
Бяхме зарязали ученето и висяхме навън денем и нощем.
На никой не му се прибираше...
защото можеше да си тръгнеш и след това да разбереш, че си изпуснал нещо.
Оу, вижте тези курви там Прекрасни са!
Елате тук! Елате!
Успокой топките.
- Тези двете са свине.
- От къде знаеш?
- Майната ти, Си.
- От къде по дяволите можеш да знаеш?
- Бързо ще се провалят на теста ми.
- Какъв тест?
Ако решиш да се жениш, момичето трябва да мине тест.
- Наричам го теста на Марио.
- Искам да го чуя.
Теста е следният, взимаш момичето в колата си.
Отивата на магистралата и спираш до някой от онези големите тирове.
Заставаш успоредно на него и привличаш вниманието на шофьора.
Надуваш клаксона. Трябва да си сигурен, че ви е забелязал. Това е важно.
В същото време, поставяш ръката си на главата и...
и я натикваш между краката си.
- Я се разкарай.
- Това си е за нейно добро.
Сега, ако ти духа...
знаейки, че шофьора на тира ви наблюдава...
значи е свиня и не може да и се има доверие.
Ти си извратен.
Докато ти правят свирката, си отмятат косата назад, което иначе не биха направили.
Повярвай ми, тези са шибани свине.
Тези чернилки минават днес за втори път от тук.
- На кой му пука?
- На мен, ето на кой.
Безпокоили ли са те? Мен не са.
Днес е една кола, утре втора, а след това ще са из целия квартал!
- Ще започнат да чукат и жените ни.
- Нямат работа тук. Точка.
Да ги поканим. Да пием заедно.
Да им смачкаме задниците с бухалките.
Искаш да те сритам ли? Ето ти. Върни се!
Луи? Дъмбс?Ела тук! Къде са ми парите?
Трябва да свърша нещо. Не мога...
Този ми дължи двайсетачка от две седмици.
Не можеш да ме избягваш вечно!
Шибаняк.
Сега се връщам.
- Добре, до скоро.
- Върни се.
Повози се с мен.
- Трябва ли да го правя?
- Да, трябва. Качвай се.
Къде си седнал? Ела тук
Тате от слушането на тази музика ме боли главата.
В наши дни хлапетата не можете дори да разберете коя музика е добра.
Тази е добра.
Искаш ли да дойдеш на борбите с мен?
Чу ли ме?
Защо не ме наричаш Си? Всички останали го правят.
Калоджеро е името на дядо ти и името което съм ти дал.
Затова не те наричам Си или както и да е иначе.
Ходили ти се на борбите?
- Мога ли да ти кажа утре?
- Ходи ли ти се или не?
- Добре, ще дойда.
- Не го казвай така.
Не го прави по принуда. Не ми правиш услуга.
Беше висока, беше хубава...
и елегантна.
Но беше черна.
А това в моя квартал бе най-лошото.
- Джак, в колко е следващата гонка?
- В два.
- Два. Приятелят ти добре е сметнал.
- Кой е?
- Твой приятел.
- Не се ебавай.
- Джони бискорд пак ли заложи?
- Точно така.
- Пак ли?
- Пак.
Ще пусна по хубава музика следващият път.
Шегувам се. Всичко е наред, татко.
До после.
- Луи!
- Баба ми е болна.
Ще говоря с теб после. Сега трябва да тръгвам.