A Bronx Tale (1993) (A_Bronx_Tale_(1993).CD2.macatak911.ShareReactor.srt) Свали субтитрите
- Баба ми е болна.
Ще говоря с теб после. Сега трябва да вървя.
Къде са ми шибаните пари?
- Мъртъв си, шибаняк!
- Cи, ела тук!
- Разкарай се от тук.
- На това момче му хлопа дъската.
Момчето си иска шибаните пари. Какво друго може да направи?
- Ще поговоря с него.
- Трябва да спреш да го люлееш на ръце.
Дължи ми пари.
- Пребий го с батата.
- Пердаши го с нея из целия квартал.
Това ли е съвета който ще му дадеш?
Ела. Не слушай тези престъпници.
Отивам до Джино. След малко се връщам.
Какво става тук?
Луис Дъмпс ми дължи двайсетачка.
Минаха две седмици от тогава и когато ме срещне ме отбягва.
Започва да се опитва да ми го начука. Трябва ли да му фрасна една?
Какво ти става? На какво съм те учил?
Понякога отговорът на въпроса, не е в това да нараниш някого.
- Добър приятел ли ви е?
- Не, дори не го харесвам.
Отговорът е точно пред теб.
Струва ти 20 долара, да се откачиш от него.
Няма да те безпокои повече. Няма да ти иска повече пари .
Маха се от живота ти за 20 долара Измъкваш се евтино.
Винаги си прав.
Ако бях, нямаше да прекарам десет години в затвора.
Какво прави там по цял ден?
В пандиза се правят три неща, хлапе:
пълнееш, играеш карти и се забъркваш в неприятности.
- И ти ли прави това?
- Аз ли? Четох.
Какво си чел?
- Чувал ли си за Макиавели?
- Кой?
Известен писател от преди 500 години.
Достъп до информация. Това е за което винаги е писал.
- Достъп до информация?
- Точно така. Чуй ме.
Знаеш ли, как оставам жив в този квартал?
Заради достъпа до информация.
Искам да съм близо до всичко...
защото, така незабавно забелязвам неприятностите.
Бедите са като ракът.Трябва да се справиш с тях незабавно.
Иначе стават големи и те затриват.
Трябва да ги премахнеш.
Тревожиш се за Луи Дъмпс.
На никой не му пука.
Тревожи се за себе си, за семейството си и за хората които те интересуват.
В крайна сметка всичко опира до: информираност.
Хората които ме виждат всеки ден и са на моя страна...
се чувстват сигурни, защото съм наблизо.
Това им дава основание да ме обичат.
Хората, които смятат да направят нещо нередно, го премислят два пъти...
защото знаят, че съм наблизо.
Затова те се страхуват от мен.
Кое е по добре да те обичат или да ги плашиш?
Добър въпрос.
Хубаво е да са по равно, но е трудно.
Ако можех да избирам...
бих предпочел да ги е страх.
Страхът е по траен от любовта.
Приятелството купено с пари не означава нищо.
Виждаш как е. Пошегувам се и всички се смеят.
Аз съм забавен, но не това е смешното.
Страхът ги държи да са лоялни. Номерът е да не те намразят.
Грижа се добре за хората си. Но ако им дам повече, няма да съм им нужен.
Давам им достатъчно за да не ме мразят, но да знаят, че съм им нужен.
Не забравяй това което ти казвам.
Сони, имам хубави телешки пържоли днес.
Имам и език...
а също и прекрасен сос.
Не сте облечени подходящо. Ще трябва да напуснете.
Какво не е наред с облеклото ни?
Господата не са облечени подходящо. Помолих ги да напуснат.
Проблем ли има?
Държи се все едно не плащаме в долари. Просто искаме няколко бири.
Няколко бири, това ли е?
Това е. След това ще си продължим по пътя си.Не търсим неприятности.
Звучи ми като джентълмен. Дай им бирите.
- Оценявам това.
- Няма проблем.
Идва.
Да ти се намира някое буренце долу? Някое добре изстудено.
Двенки тук?
Още една бира. Има жадни хора тук.
Добре, братлета. Дигам тост за нашия стопанин.
В името на отца и сина и светия дух!
Измокрете, жабарите!
Виж на какво ме направиха!
O, пак ли ти?
Това не беше мило. Сега можете да си тръгвате.
Ще ти кажа когато решим да тръгваме. Сега се разкарай.
Ей, наглеждай моторите, човече.
- Какво става тук?
- Хайде!
- Още не се е напълнило.
- Каква е тази простотия?
Какво става тук?
Сега вече, не можете да си тръгнете.
Никога не ще забравя лицата им.
И на деветима им. Лицата им помръкнаха.
Целият им кураж и сила се изпариха от телата им.
Носеше им се име на разрушители на барове.
Но сега разбраха, че са допуснали огромна грешка.
Този път, бяха влезли в погрешния бар.
Хайде, копелета!
Разцепи му шибаната глава!
Шибан мръсник!
Стъпи на шибаната му глава!
Разкарайте ги от тук!
Извлечете ги на вън! Преместете ги!
Пази ми колата!
Шибани хулигани!
Дръжте го! Хванете дългокосия копелдак!
Нека хлапетата ги убият.
- Удари го!
- По-силно!
Сритай го в лицето!
Ето ти, шибаняк!
Виж ме.
Аз съм този който ти направи това. Запомни ме.
Хайде, Сони! Да вървим, момчета!
- Провалиха ми обядът!
- Да се махаме от тук!
Оставете ги там да се въргалят като кучета каквито всъщност са.
Провалиха целият ми обяд!
Виж този пистолет.
45 калибър е.
Това нещо може да спре и един от онези слонове дето се возят в зоо камионите...
а и камиона също.
Ники"Нулата" беше местният крадец.
Майка му го бе кръстила така. Казваше, че никога не е означавал нищо за нея.
Голям е. Къде ще го криеш?
- Тогава искаш този.
- Нужен ти е този.
- Какво ти става?
Не го насочвай.
С предпазител е. Не искам да те убивам.
Не прави повече така. Сега нека видя пистолета.
- Това е точно за теб. Това е класа.
- Не знам.
- Какво е това?
- Нека го видя.
Мога да го почувствам.
Точно така. Почувствай го.
Иде ми да пречукам някой
И на мен. Този пистолет е точно за това.
- Какво правите тук?
- Така ли мислиш?
Какво става? Оглупяхте ли?
Да не си полудял?
Какво ти става, да продаваш оръжие наоколо?
Искаш целия квартал да пламне и да се напълни с ченгета ли.
Разкарай се от тук!
Вие стойте. Не мърдайте от местата си.
Не искам оръжие тук. Разбрахте ли? Разкарайте се!
Cи, ела тук!
Искам да поговорим.
- Сони, заеми ми 500.
- Утре.
Мислиш си, че като имаш оръжие и ставаш мъжага ли?
Не, но след това което се случи в бара, си мислих...
Мислиш, че оръжието те прави по-силен?
Виждал съм много перковци с оръжие да се подмокрят от страх
Когато друг извади своето оръжие.
Тогава се вижда кой е по-твърд.
Но Сони, ти не разбираш.
Напълно разбирам. Тези лайна не са за теб.
Тези хлапета ще те въвлекат в неприятности.
Те са ми приятели, знаеш това.
Те са чекиджии.
Погледни ме.
Чекиджии.
И Мазния е най-големия чекиджия сред тях.
Какво ти казвам винаги?
Знам какво "Ходи на училище. Вземи две образования.".
Точно така. Не прави като мен.
Това е моя живот, не твоя.
Аз правя това което трябва. Това не е за теб.
Добре. Съжалявам.
Искаш ли утре да дойдеш с мен на боевете?
Не знам.
Имам билети за среднотежката категория.
Ела с мен. Ще сме отпред.
Иска ми се, но обещах на баща ми, да отида с него.
Знаеш къде седя. Намини да кажеш едно "здравей".
- Добре.
- Знаеш къде сядам.
Сядай тук.
Хубави места. Дано някой от боксьорите не ми счупи носа.
Това са най-хубавите, които намерих. Какво искаш?
Шегувам се.
Здравей, Cи. Как сте? Здравей, Лоренцо.
Здравей.
Сони ви е запазил две места до ринга. Слезте при него.
Благодари му за предложението, но тук ни е добре.
Благодари му, но ни е добре тук.
Добре дошли сте. Знаете къде са местата.
По което и да е време. Разбрахте ли?
Разбрахме. Благодаря.
Представям ви водещият на главното събитие тази вечер.
Запазил ни е места. Опитва се да се държи приятелски.
Платил съм си мястото и си ми харесва. Щом толкова искаш, върви.
Давай. Върви.
Приветствайте Ерик "Скалата" Холанд!
Доведох те тук, а на теб ти се ходи при тях.
Отивай.
Мислиш ли, че ми се седи тук с теб след като искаш да си при тях?
От Бронкс, Ню Йорк...
Как мислиш, че ме караш да се чувствам?
Джо Кери!
Съжалявам, ако съм те наранил, татко.
Говорили сме за това.
Отбягва ме. Като го пипна ще му размажа лицето.
- Харесваш ли го?
- Той е чекиджия!
10 Долара. Измъкваш се евтино. Той е вън от живота ти.
Все пак ще му смачкам физиономията.
Не вярвах на очите си. Тя беше точно пред мен.
Никога не я забравих след като я видях в автобуса.
Искаше ми се да я заговоря, но беше с приятелките си...
а аз бях с моите.
Очите ми са
единствено в теб
скъпа
Този шибан Ду-уоп. Иде ми да удуша някой от тия.
Любовта ме кара да ослепявам
Не мога да видя никой друг освен теб
- Да отидем да хапнем.
- Дебелия копелдак изяде всичко.
Какво ти става? Само се тъпчеш.
- Бях гладен.
- Чете ли това за мотористите?
- Не.
- Прочетох го във вестника.
Видя ли Джими как ги пердашеше?
- Ами Дани с сопата?
- Не видях.
- Да се махаме от тук.
- Искаш да се махаме?
Хайде. Да вървим.
Хайде, C.
- Не мога. Имам изпит.
- Заеби го.
Пропуснах го миналата седмица.
Сигурен ли си? Добре. Ще бъдем в бара.
Небето е пълно със звезди
Но не знам дали е облачно или ясно
Очите ми са
единствено в теб
скъпа
За първи път бяхме сами. Знаех, че трябва да и кажа нещо.
Този шанс можеше никога да не ме споходи отново.
Исках да бъда самоуверен, но все още дори не знаех името и.
Казах си, "Трябва да е някое екзотично име...
като Моник или Даниел."
Тука ли учиш?
Казвам се Джейн.
- Джейн? Така ли се казваш?
- Да. Какво не му е наред?
Нищо. Хубаво име. Харесва ми.
Току що пристигнах.
Виждал съм те в автобуса.
А ти си?
Колоджеро.
Ко-к`во?
- Какво е това име?
- Италианско е.
По-точно, сицилианско. Семейството ми е от Сицилия.
Сицилия?
Знаеш ли къде е Италия? Ботуша дето е отдолу.
Островът до него дето изглежда все едно са го сритали ...
е Сицилия.
- Харесвам италианците.
- Така ли?
Чакаш ли някой?
- Да.
- O, така значи.
Добре. По-добре да тръгвам.
Чакай.
Чакам брат си.
Понякога се прибираме заедно.
Ако не е проблем, аз мога да те изпратя до вас.
Живея в долната част на "Уебстър" авеню. Това проблем ли е?
Няма проблем. Хайде. Да вървим.
Значи чакаш брат си?
- Това е хубаво.
- Какво му е толкова хубавото?
Какво му е хубавото ли? Ами просто си е хубаво.
Откъде взе тази шапка?
- Не ти ли харесва?
- Смешна е.
Може би ще изглежда по-добре по друг начин. Стой така.
Имаш хубави очи.
Благодаря. Ти също.
Така е по-добре.
Ходи ли ти се на кино?
Искаш да отидеш на кино с мен?
Да. Казах ти, че харесвам италианци.
Искаш да отидем сега?
Не, разбира се, че не сега.
Ами утре?
6:00. Ще се срещнем пред киното.
Ще те чакам тук чак до утре тогава.
O, съжалявам. Имах предвид че ще се срещнем пред киното утре.
Съжалявам, казах глупост. Нервен съм.
Не си казал нищо глупаво. Добре се справяш.
Така ли мислиш?
От къде си?
- Бруклин.
- Коя част?
- Източен Ню Йорк.
- Къде е това?
Далече е. Доста далеч.
Имам роднини в Бруклин, но никога не съм чувал за тази част.
- Така ли?
- Да.
- И те ли са италианци.
- Да.
Така си и мислех .
- Как ти е фамилията?
- Уилямс.
Лесно и просто.
Джейни Уилямс. Лесно е за изговаряне.
Моето не е толкова лесно.
Чакай да видим.
Анело Калоджеро?
- Да.
- Казах го.
Приятелите ме наричат Cи.
Калоджеро ми харесва повече.
Тези книги изглеждат тежички.
Затова се радвам, че ги носиш.
E добре...
мисля, че съм до тук.
- Наистина прекарах добре.
- Аз също.
- Мисля, че си много хубав.
- Благодаря. И аз също.
Благодаря.
Извинявай, че не мога да те изпратя до вас.
Няма нищо. Живея малко по надолу.
- Ще те видя ли утре?
- Утре.
Утре вечер? 6:00?
Добре се справяш.
Просто исках да съм сигурен.
Добре. Чао.
Проблем ли има, шибан белчо?
Хайде, Алдо.
Не закъсня ли.
Какво му бе късното, човече? Кажи ми.
Какви ги говориш?
Давай! Шибаното хлапе продължава да ми обира парите!
Сега ще го прокълна и няма да печели повече.
Обра ми всичко. Как да продължавам да играя?
Няма да печели повече. Наблюдавй.
Какво по дяволите става тук, човече?
Шибаните чернилки не могат ли да си карат в собствения квартал?
Остав ги.
Защо ги защищаваш напоследък?
- Не безпокоят никого.
- Безпокоят мен.
Мене, не.
Това е нашия квартал, черно копеле!
Да хванем чернилките!
Разкарайте се от квартала ни!
- Разкарайте се от тук!
- Хвани го!
Черно копеле!
Cи, ела тук!
Остави ме!
Дръж го, Cи! Дръж шибаняка!
- Стой долу!
- Няма да ти направя нищо!
Не искам да те нараня. Лежи. Не искам да те наранявам.
Дай му да се разбере!
Шибаняк!
Какво правиш, да не танцувате заедно? Дръпни се!
Махайте се, луди копелета. Куките идват.
Мога да ги видя. Бягайте!
- Мога да видя светлините.
- Дръпни се от него!
Извикали са куките! Да бягаме!
Извикали са куките!
Какво правиш?
- Ще го убиеш!
- Не ми пука.
Искам да го убия!
- Куките идват!
- Зарежи това!
Извикали са шибаните куки! Хайде!
Не ти ли казах, че "Мазния" не е нищо друго освен беди?
Да, но той ми е приятел.
Приятел? Аз съм ти приятел, хлапе.
Сам нагазваш в лайната.
Тези момчета могат да те наранят. Помисли за себе си.
Опитвам се, но ние мразим тези хора.
Аз не ги мразя, но нали знаеш.
Какви хора? Какво искаш да кажеш?
- Срещнах това момиче.
- Така ли? Е и?
Харесвам я, всичко е наред помежду ни, но не е бяла.
Тя е от "Уебстър" авеню.
- Цветнокожа ли е?
- Да.
Харесваш ли я?
Да, но не искам момчетата да разберат.
Зарежи момчетата. Половината от тях ще умрат или ще завършат по затворите.
На никой не му пука.
Всичко което има значение е това ти да си добре...
и как се чувстваш с нея.
Нека ти кажа нещо.
Когато сте сами, късно вечер в леглото...
само ти и тя, под завивките...
това е всичко което е от значение.
Направи това, което ти казва сърцето.
Ще ти кажа нещо.
Всеки човек през живота си среща три жени.
Появяват се като великите бойци. По една на десет години.
Роки Марчано, Шугар Рей, Джо Луис.
Понякога ти се появяват на куп.
При мен и трите се появиха когато бях на шестнадесет. Случва се.
Какво да правиш ли?
Такъв е живота.Схващаш ли?
Ще ти кажа. Виждай се с момичето.
Може би това момиче ще надуе вятъра в платната ти.
Може би тя е първата от единствените.
Благодаря, Сони. Ще пробвам.
-Добро момиче ли е?
- Скоро се запознахме. Надявам се да е така.
Утре вземи колата ми.
- Но ти не я даваш на никой.
- Ще я дам на теб.
Искам да направиш добро впечатление.
Вземи колата ми, и я подложи на тест.
Теста на"Марио" ли?
Марио е психар. Защо изобщо го слушаш?
Приложи и моя тест, теста на вратата.
- Какъв е?
- Слушай.
Закарваш колата точно при нея.
Преди да излезеш от колата, затвори вратите.
Излез от колата и отиди при нея.
Заведи я да колата.
Извади ключа и отвори вратата и.
Остави я да се настани. И след това затвори вратата.
Заобиколи колата и погледни през страничния прозорец.
Ако тя не се присегне да издърпа ключалката на вратата ти...
влез в колата и я изритай.
- Просто така?
- Чуй, хлапе.
Ако тя не се присегне да издърпа ключалката на вратата ти...
значи е себегоистична кучка и ти виждаш само върха на айсберга.
Изритай я веднага навън.
А какво стана с красивите неща които ми наговори?
Да послушам сърцето си.
Да открия някой който ще издуе платната ми, че тя може да е единствената.
Глупости, хлапе. Теста с вратата е това което е от значение.
Изритай я навън и го направи бързо.
- Да я изритам?
- Да.
- Татко. Мога ли да те питам нещо?
- Кажи.
Нужно ми е твоето мнение. Знаеш Джо от края на квартала?
Попита ме какво мисля за това, че се среща с цветнокожо момиче.
- Какво мислиш?
- Не може ли да си намери бяло момиче?
Това не е отговор. Проблема не е в това.
В автобуса се сприятелявам с всякакви хора...
но когато се стигне до брак, трябва да се женим за подобни.
- Знаеш, че не съм предубеден.
- Не ми казвай това след като си предубеден.
Какво би казал, ако аз се срещам с такова?
Никога не би го направил.
Не може да си сигурен. Тази жена може да е една от единствените.
Всеки има три жени в живота си.
- Кой казва това?
- Джо Осо.
Кажи му, че понякога като се разгорещи човек...
малката глава казва на голямата какво да прави...
и тогава трябва да се мисли двойно повече с голямата.
Добре.
Внимавай.
- Добре ли си?
- Не.
Пребили са брат ми в квартала ти.
Какво?
Вчера, някави италианци са пребили брат ми...
в квартала ти.
- Това какво общо има с мен?
- Ти беше ли там?
- Не, не съм бил там.
- Моля те, не ме лъжи.
Казвам ти истината. Не съм бил там.
Добре ще видим кой лъже. Брат ми е в колата.
Казах му, че имам среща с италианец, така, че го взех с мен.
Разпозна те и каза, че ти си го бил.
- Ти ли направи това с лицето му.
- Не съм го докосвал.
Повярвай ми.
Добре, ще видим.
Да направим срещата тук и сега.
Да, това е той.
- Ти ми направи това.
- Не съм ти направил нищо..
- Направи го!
- Не съм.
- Сигурен ли си, че е бил той?
- Напълно!
Не му вярвай. Не съм го и докоснал.
- Значи си бил там?
- Но не съм му направил нищо.
- Повярвай ми.
- Каза ми, че не си бил там!
Бяха останалите. Опитах се да му помогна.
- А откъде окото ми е такова?
- Опитах се да ти помогна!
- Глупости!
- Знаеш, че не съм направил нищо.
- Кой тогава беше върху мен?
- Бяха другите!
- Беше ти!
-Бях единствения който ти помогна.
Така ли ми се отплащаш?
Начукай си го! Не, ти си го начукай, човече!
Не съм направил нищо! Мамицата ти, шибано негро!
Виждаш ли за какво ти говоря? Същия е като останалите!
Защо се върна толкова бързо?
Ключовете са в колата. Трябва да тръгвам.
Чакай. Ела тук. Какво е станало?
Просто нищо не стана. Трябва да вървя.
- Какво стана с момичето?
- Всичко се обърка.
Искаш ли да отидеш в бара при останалите?
Не. Не ми се говори. Трябва да тръгвам.
Cи, сигурен ли си?
- Хайде.
- Може би следващият път, Сони.
Хайде.
Качвай се в колата. Боби, ти ще караш.
Добре, Сони.
Защо караш колата на Сони?
- За какво говориш?
- Видях те да караш колата му.
- Не искам да караш колата му.
- Не съм в настроение да слушам конско.
Не ме интересува. Вече говорихме за рокерите...
и за сбиването в бара.
- Не искам да ходиш там.
- Какво трябваше да направя, да избягам ли?
- Да ме помислят за страхливец?
- Мислиш, че ги е грижа за теб?
Какво те кара да се мислиш за по специален?
- Не познаваш Сони.
- Знам начина му на мислене.
Ако прецакаш нещо, той ще те нарани така, както никой друг не го е правил.
- Сони ми вярва.
- Той не вярва на никого.
Колкото по-скоро разбереш това толкова по-добре. Колко пъти да ти казвам?
Хората не го уважават. Страх ги е от него.
Има голяма разлика. Искаш да си някой?
Бъди някой който работи и се грижи за семейството си.
Добре, остави.Виж...
Ти си ми единственият син. Грижа се да получиш най-доброто.
Най-тъжното нещо в живота е пропиления талант.
- Не ми се слуша това.
- Ще трябва да го чуеш.
Може и да нямам пари, може и да нямам Кадилак...
но като ходя по улицата не трябва да се озъртам постоянно.
Не съм длъжник никому. Родителите ми са дошли тук без да имат нищо--
и така си и умряха.
Не се осмелявай да показваш неуважение към предците си! Разбра ли?
Освен това грешиш. Опитваха се да ми осигурят по-добър живот.
- Опитвам се...
- Какъв по добър живот?
Нямаме кола! Нямаме пари! Нямаме нищо!
Не си го изкарвай на мен задето си автобусаджия.
Тези които бачкат са загубеняци!
Ей, Cи. Виж какво направиха, черните копелета с клубът ни.
Можеш ли да повярваш, че са се осмелили да мятат яйца по клуба ни?
Влизай в колата. Отиваме да им го върнем.
Влизай в колата.
Сони и Джими!
O, мамка му! Назад! Да се омитаме от тук!
Какво става?
Къде отиде след като взе колата ми?
Покарах наоколо и отидох да взема Джейн. Защо?
Наистина ли е имало Джейн?
Сони, какво има?
След като остави колата, не искаше да запали.
Открихме нещо на мотора. Не е проработило.
Кажи ми как се е озовало там, и къде си ходил с колата ми!
Взех я, и отидох право в училището...
и затворих прозорците, както ми каза.
Не ме лъжи! Къди си ходил с колата ми?
Не съм направил нищо! Кълна се! Моля те!
- Не ме лъжи!
- Не съм направил нищо!
Кълна се! Отидох до училището и това беше всичко!
Кълна се в Бог! Защо да те наранявам?
Ти си ми като баща!
Колоджеро? Ей!
- Какво става със синът ми?
- Карай си автобуса.
- Не ми казвай да си карам автобуса!
- Успокой се!
Докосни ме пак и ще те сложа в ковчег!
Следващия път разбери какво е станало, преди да си отваряш голямата уста.
Ела.
- Какво стана между теб и Сони?
- Не ми се говори за това.
Откъде взехте тази кола?
Не се тревожи. Взехме я назаем.
Карай по-бавно!
Не искам да ме арестуват преди да стигнем там.
Знам. Не случайно аз карам.
В гореща кола сме. Карай по-бавно!
Знам какво правя. Не се тревожи.
На какво мирише така?
Приготвихме малко коктейлчета на неграта.
Виж тези хубавици.
Ще им дадем урок.
- Отиваме да приключим с тая работа.
- За това, че са метнали яйца по бара ни.
Ралфи, вземи тази.
Защо не ми дадеш голямата?
Взимай тази и мълчи!
Ще си го получат шибаняците! Мразя ги! Ще ги избия!
Какво правиш, да не палиш цигара?
- Успокой се.
- Пълно е с коктейли "Молотов"тук.
Успокой се. Знам какво правя.
Нямам търпение да видя израза на шибаните им лица.
Не мога да чакам.
Бяха усмихнати. Аз също, но вътрешно бях мъртъв .
Не ми се искаше да съм тук, но не можех да сляза от колата.
Какво щях да им кажа? "Оставете ме да сляза. Страх ме е."
По-добре използвай този пистолет.
Нямаше да мога да се върна в квартала.
Щяха да ме наричат боклук, мръсник, некадърник.
Щяха да кажат, че съм страхливец.
В главата си чувах гласът на баща ми. "Не го пропилявай, сине.
Тези хора ще те наранят. Не пропилявай таланта си."
След това чувах гласът на Сони.
"Внимавай, Си. Не пропускай шанса. Мисли."
Някой дръпна казанчето, и аз бях този който се озова в кенефа.
Ще мятат яйца по клубът ни?
Ще им направим изненада.
Cи, излизай от колата.
- Той е с нас.
- Аз решавам. Слизай.
Хайде, бе Сони, с нас е.
Хайде. Движение.
Казвам ви за последен път, стойте настрана от това момче.
Не мога да повярвам. Не ми ли вярваш?
Чуй. Не е, че не ти вярвам.
Не искам да слушам. Не си ми повярвал дори за Джейн.
Не е ли било в колата докато я карах?
Можело е и двамата с Джейн да сме мъртви. Дори и не си се и замислил за това?
На никой ли не вярваш?
-Не
Ужасно е да живееш така.
За мен, това е единствения възможен начин.
Не и за мен.
Едно добре изглеждащо черно маце те търсеше.
-Сега ли си тръгна?
-Ако побързаш, ще я хванеш.
Ела.
Казах ти.
Искаш ли да го върна?
Не, остави го.
Брат ми ми каза истината. Опитал си се да му помогнеш.
Казах ти.
Знам, но той си го изкара на тебе.
Всичко е наред. Разбирам как се е чувствал.
Радвам се, че разбираш.
Гледай си работата! Прибирай се!
Остави ги. Дай ми ръката си.
Дай ми ръката си.
- Радвам се, че дойде да ме видиш.
- Липсваше ми.
И ти на мен.
Мисля, че си прекрасна.
Спри.
Не, наистина е така.
Искам да съм с теб и не ме е грижа кой какво ще каже.
- Мога ли да те целуна?
- Разбиряа се.
Това не е целувка.
Това е целувка.
Знаеш ли как се приготвя сос?
Моля?
Сещаш се, заливка за спагети.
Млъкни.
Наистина съжалявам за случилото се.
- Брат ми не е искал да стане така.
- Къде ти е колата?
Дай ми ключовете! Трябва да тръгваме!
- За какво говориш?
- Трябва да отидем там.
Знам, че си една от единствените.
Единствени? За какво говориш?
Няма значение. Това са си италиански работи.
Побързай. Обърни там.
Застани точно отпред.
Какво правят тези в квартала ни?
Махайте се!
Внимавайте, момчета.
- Какво става?
- Какво се е случило?
- Четири бели момченца просто са изгърмели.
- Убити са белчовци, ето какво.
Уили, добре ли си?
Да, добре съм.
Бяха бели момченца, а сега са препечени филийки..
Така изглеждат по-добре, не мислиш ли?
Оставили са ти нещо в багажника! Хвърли един поглед.
Махайте се от квартала ни!
Шибаняк!
Не говори простотии, човече!
Махайте се от квартала ни!
Понякога когато се замисля за това не знам дали е трябвало да се радвам или да съм тъженd.
Щастлив, че останах жив...
или тъжен за това, че приятелите ми умряха.
Това което знам е, че бях признателен.
Благодарен на Сони.
Джейн, чуй, трябва да вървя.
- Добре ли си?
- Yeah, man.
- Чуй, съжалявам.
- Бял шибаняк!
Не разбираш. Аз бях в тази кола.
Върви си. Момчетата са полудели.
Какво зяпаш? Майната и и на кучката!
Върви.
Махайте се от квартала ни!
Той ми спаси живота.
Исках да му го кажа.
Исках да благодаря на Сони. Той ми спаси живота.
Cи, кълна се, баба ми е все още болна.
Ще ти върна двайсетачката следващата седмица.
Забрави двайсетачката!
- Знаеш ли къде е Сони?
- Не ми пука къде е!
Губя! Защо ме притесняваш?
Отпреде е.
Cи! Ела тук!
Пуснете момчето ми.
Ела.
Всичко което можех да видя бе широко усмихнатото му лице.
Внезапно, сред всички тези усмихнати лица...
се появи едно единствено лице.
Не можех да разбера защо задържах погледа си на това лице...
и тогава разбрах- То не се усмихваше.
Всичко което можех да видя бе това лице...
и никой друг не го забелязваше.
Ела, Cи!
Ела тук!
Извикайте линейка!
Този който го уби, беше син на човекът, когото Сони бе убил...
преди единадесет години, точно пред нашата къща.
Имаше цветя навсякъде.
Гангстерите си имаха традиция относно цветята.
Който изпратеше най-голям букет, тъжеше най-много.
- Джон и Антъни от Детройт.
- Как сте?
Видя ли как свърши?
Беше точно както беше казал Сони.
На никой не му пукаше.
Съжалявам, но ще приключваме.
Може ли да остана още няколко минути?
Добре. Ще бъда в офиса.
Как си, Сони?
Не много добре, а?
Тя премина теста. Това е което исках да ти кажа.
Може би тя е първата ми от единствените.
Ще се срещам с нея. Благодаря, че ми помогна.
Благодаря ти, че ми спаси живота.
Никога няма да имам възможност да ти го кажа.
Всички са мъртви. Мазния, Алдо, Марио, Ралфи.
Всички.
Съжалявам. Мислех, че съм сам. Просто мислих на глас.
Всичко е наред. Разбирамо е.
Той е велик човек. Спаси ми живота.
- Ти ли си хлапето на Лоренцо?
- Да.
- Си, нали?
- Да.
Сони ми каза всичко за теб.
Съжалявам, но дори не знам кой сте.
Казвам се Кармин.
Със Сони извървяхме дълъг път заедно.
Веднъж той спаси и моя живот.
Забравил си ме?
Преди години? Точно пред къщата ти?
Не си ли спомняш?
Ти си този който пребиха с батата, нали?
Да, спомням си.
Бях там. Видях всичко.
Знам това, хлапе.
Сони ми каза какво си направил.
Чуй, ще тръгвам.
Но ще съм в квартала за известно време, имам да свърша някои неща.
Ако имаш нужда от нещо, ще ме намериш в бара.
Мисля да не ходя там за известно време, но все пак благодаря.
Всичко е наред. Разбирам.
Онова сбиване само за мястото ли беше?
-Не
И помни. Ако имаш нужда от нещо, ела при мен.
- Каквото и да е.
- Добре.
До скоро, хлапе.
Татко, какво правиш тук?
Дойдох да отдам почит на приятелят ти.
- Добре ли си?
- Да.
Съжалявам, ако съм те наранил някога по какъвто и да е начин.
Няма нищо.
Всичко ще е наред.
Искам да ти благодаря, че спаси живота на синът ми.
Никога не съм те мразил. Предполагам...
че бях бесен, защото покрай теб хлапето растеше толкова бързо.
Може би Господ, ще си смили над душата ти.
Ще те изчакам навън.
Чу ли това?
Татко не те е мразил.
Никой не го било грижа, а?
Не си бил прав за това.
Пропилян талант.
Ще ми липсваш.
Да се прибираме, Cи.
Сони и баща ми винаги казваха...
че когато порастна ще разбера.
Най-накрая разбрах.
Научих нещо от тези двама мъже.
Научих се, безусловно да давам и да приемам любов.
Просто трябва да приемаш хората, такива каквито са.
Научих и най-ценния от всички уроци.
Най-жалкото нещо е пропиления талант.
И избора който правиш, слага завинаги печат върху живота ти.
Но можеш да попиташ за това, който и да е от хората в квартала...
и те ще ти кажат.
Това е друга история от Бронкс.
Превод: iveca