High Plains Drifter (1973) (High.Plains.Drifter.DVDrip.Xvid-Zapa.CD2.sub) Свали субтитрите
- Известно.
Лу и аз си мислехме. Май, че прибързано решихме.
Какво искаш да кажеш?
Може и да не ни трябва чужда помощ за да си решим проблема.
А, Дейв, може пък и съвсем да нямаме проблем.
Всеки, който сме уволнили...
се заричаше, че ще се върне и ще си разчисти сметките, нали така?
Ама спомняш ли си някой да се е върнал и да е направил нещо?
Не се сещам за нито един. А ти?
Ти искаш да разкараме стрелеца, тъй ли?
Ама трябва, Дейв, преди да стане много късно.
Той се подиграва на целия град.
Ще прави джуджето шериф.
Изпъди клиентите от собствения ми хотел.
Нареди на половината жени в града да съшиват чаршафи.
Нареди на тия мексиканци да правят дълги маси за пикник.
Лути Нелсън пече цяло говедо, по дяволите.
- Излет някакъв.
- Тук, насред града ни.
- На мен добре ми звучи.
- Как така?
Добре ми звучи всичко да бъде на открито.
Никаква полза няма да има от всичко това.
Те и тримата сигурно са мъртво пияни в някой бордей в Ногалес.
Е, ако са мъртво пияни в Ногалес, ще го разберем за 24 часа.
Все някак ще го изтърпим тоя за още един ден.
Не. Той такива ги свърши тук, че хората са се настроили един срещу друг.
Какво има, Морган? Кой пък се е настроил срещу теб?
- Кажи кой де, Дрейк?
- Сам си отговори.
Аз няма да рискувам всичко, което съм построил тук...
защото някаква си руса кучка те изритала от леглото си.
- Не ми говори с тоя тон!
- Ще ти говоря както си искам!
Докато аз съм шеф на тази компания ще казвам каквото трябва.
Абе ти казвай, ама и слушай от време на време!
Какво? Не получаваш каквото ти се полага от печалбите ли?
Не е въпросът в печалбите.
Цялата тази работа взе да мирише на гнило...
откакто стана това с бившия маршал, Дънкан.
Нямахме избор и ти го знаеш.
Първо на първо, голяма грешка направихме, че наехме тоя Дънкан.
Ти съвсем сам я направи. Тихо! Млъкни.
Можем да си имаме доверие.
Целият този град има пръст в това, което стана.
Защо мислиш, че Бриджиз и братята Карлин...
си затваряха устата през цялото това време?
По същата причина, както и всички останали в тоя град.
Един да увисне на бесилката, всички увисваме.
Тъй че, стискай зъби още малко.
Стрелеца ще остана докато аз кажа, че може да си върви. Разбра ли?
Ето, точно както той каза.
Тоя странник настрои всички един срещу друг.
Да ни изхвърлят посред нощ!
Този човек!
Ей тук. Хора, сложете си багажа ей тук във фургона.
Добре, хора. Сложете си багажа във фургона.
- Какво става тук?
- На теб как ти се струва, по дяволите?
Те изпразниха целия ми хотел.
Изхвърлиха гости, дето си плащат на улицата...
само и само да отворят място за новия си ангел-пазител.
Той обича да бъде сам, повечето време.
Виждате кой се разпорежда в града ни сега.
Той е ей там, г-н Белдинг.
Щом като не си доволен...
защо не идеш и не му кажеш, че не може?
Мордекай...
един ден, и то скоро, някой ще ти стъпи на кльощавата шия, влечуго такова.
И когато това стане, от теб нищо няма да остане освен--
Виж...
ти не можеш да изгониш всички тези хора навън посред нощ.
Нечовешко е, братко. Нечовешко е!
Аз не съм ти брат.
В очите на Бога, всички сме братя.
Всички тези хора твои братя и сестри ли са?
Ама разбира се!
Тогава няма да имаш нещо против ако те отседнат в твоя дом, нали така?
И така, хора, да вървим. Сложете си багажа тук.
Не се безпокойте, приятели.
Ще отворим вратите на рая и домовете си за вас...
и няма да ви струва и цент повече от обикновен хотел.
Това е направо смешно.
- Готова ли е стаята ми?
- Две свързани стаи.
Най-хубавите в хотела.
Една за да забавляваш многобройните си нови приятели в този град...
и една за спане...
ако съвестта ти те оставя да спиш.
- Аз спя чудесно, г-жа.
- Тъй ли?
Искаш ли сама да се увериш?
Кажи на г-жа Белдинг, че ще сме двама за вечеря.
Аз обичам пиле, пържено.
Нещо друго?
Бутилка от най-хубавото вино в града.
Помни: той няма да бъде тук завинаги, малък--
Маршале.
Помогнете ми, моля ви. Помощ.
- Какво правиш?
- Пусни ме! Престани да правиш така!
Пусни ме!
Проклети да сте всички.
Как влезе тук?
Имаше шанс, обаче го пропусна.
Причиняваш ми болка. Какво искаш?
Само малко приятна дамска компания на вечеря.
- Знаеш ли какво си ти?
- Какво?
- Ти си едно животно.
- Ти събуждаш животното у мен.
Мерси, обаче не ям с кучета.
Ще ядеш, ако става дума за главатаря им.
- Дай ми половин час да се приготвя.
- И сега си готова.
Мога да бъда и по-готова.
Половин час.
Знаеш ли, аз всъщност ям като птичка.
Намерих го!
Знаех аз, че това дърто копеле, Хобарт, го беше скрил в дупка под магазина.
- Виж. Обаче аз го намерих.
- Да, чак от Франция.
Забий един крив нож, извади тапата.
Ще искате ли нещо специално за десерт?
Не, аз вече съм се погрижил за това.
Това не можем да го оправим без ковач или ветеринар. А може би и двамата.
Тук много трудно ще намерим който и да е от тях.
Ще ти кажа нещо, Стейс.
Мисля, че яздихме прекалено дълго.
Чудо е, че и трите коня не окуцяха.
И аз не съм много добре след тези 12 месеца в затвора без езда.
Млъкни, Коул. Може би трябва да те оставим тук заедно с коня.
Е, Стейс, нищо лошо не исках да кажа.
Той може да язди на моя кон заедно с мен докато не се натъкнем на някого.
- На всички ни трябват отпочинали коне.
- Добре бе! Отига си мърморил.
Вижте какво, обаче.
Щом като намерят убитите...
веднага ще изпратят хайка да ни търси.
А аз искам Лаго да плати за тази година от живота ми...
преди да продължим по-нататък.
Ти как мислиш, колко време ще отнеме това?
Цял живот...
за някои от тях.
Окъснял си нещо, Мордекай.
Блудство и прелюбодеяние.
Това става под собствения ми покрив, сега, както ти говоря.
Този странник се е разположил в хотела ми...
и изхвърли добри, честни, свестни хора посред нощ.
Ти защо не го спря, Луис? Имаш пистолет.
Затваряй си голямата уста, Сам.
Писна ни да ти плащаме пари за некадърна работа.
- Не ми говори така!
- Господа!
Моля ви! Погледнете се!
За бога, вижте само какво става с нас!
Точно така, правилно казва проповедника.
Този странник насъска всички ни докато се хванахме за гушите.
Като цар се е устроил.
Хипнотизирал ви е като някаква змия, всичките.
И този щур излет. Двеста галона кърваво червена боя.
Нямаше да бъде по-лошо ако самият дявол бе дошъл в Лаго.
Добре дошъл в Лаго, копеле такова.
Махай се оттук!
За бога, какво беше това?
Съжалявам.
Морг!
Къде отиваш? Морг? Вземи ме със себе си!
Вземи ме със себе си!
Къде отиваш? Не ме оставяй тук!
Той ще ме убие!
О, не!
Хубавият ми хотел. Те обещаха, че няма--
Съсипан.
Напълно.
Дори не докосна магазина ми.
Внимавай да не грабят. Теб ще държа отговорен, шерифе.
Аз не съм ти шериф, дявол да те вземе.
Ще ми трябват един, двама-- двама там горе.
От теб искам четири ковчега...
и лопати от теб, за да могат тези хора да изкопаят ямите.
Ама, аз си мислех, че бихме могли--
- Веднага!
- Да. Хайде, всички.
Ти беше ли там? Видя ли нещо?
Някой оставил вратата отворена и чужди кучета се намъкнаха у дома.
Хващай лопатата, а?
Надявам се, че няма нас да обвиняваш заради глупостта на Морган Алън...
защото останалите от нас тук имаме споразумение с теб.
Точно сега не съм в настроение да се споразумявам.
Е, една малка премия може и да те направи по-сговорчив.
- Колко малка?
- Петстотин на глава.
Петстотин на ухо?
Дадено, дадено.
$3,000?
Ти си обещал на това копеле $3,000...
след всичко, което той направи на хотела ми?
Обещанието е едно. Плащането е друго.
Той може да се натъкне на някой куршум.
Ти и Луис също може да вземете лопати.
Знаех си аз, че си жесток, но не знаех докъде можеш да стигнеш.
Все още не знаеш.
Няма значение за теб.
Не зная къде ще спиш сега. Навсякъде има трупове.
Всички стаи са съсипани с изключение на нашата.
Чакай. Чакай малко.
О, не!
Пусни ме! Пусни! Луис!
Луис, какво стоиш.
Пусни ме!
Престани! Виж, аз не ти трябвам. Пусни ме!
Пусни ме!
- Какво ще правиш с тези?
- Ще се отбранявам.
От кого?
Не е тайна това, което ти направи с Кали Травърс.
- Какво съм направил?
- Онзи ден в конюшната.
Доколкото си спомням, на нея доста й хареса.
Уверявам те, на мен няма да ми хареса.
- Надценяваш се, г-жа.
- Нядценявам се?
Бих искал да ти угодя, обаче мъжът трябва да почива понякога.
Да ми угодиш?
Ако дойдеш обаче след около половин час...
Ще видя какво мога да направя, а?
Ти, подъл, вонящ кучи--
Чувала ли си някога името Джим Дънкан?
Много неща съм чувала. Защо?
Той беше шериф на града.
Лежи там в гроб без камък.
Казват, че мъртвите не намирали покой, ако не им се сложи нещо на гроба.
Ти вярваш ли в това?
- Защо мислиш, че това ме интересува?
- Не зная.
Той е причината, поради която този град се страхува от странници.
Щях да те предупредя за това. Много е смешно.
Кое е смешно?
Задаваш ми тези въпроси във хотел, в който избухна бомба...
след като седем мъртъвци ти лежат на съвестта?
Аз спрях тук само за бутилка уиски...
и една хубава гореща баня.
Добре. Щом като казваш.
Ти не ми вярваш?
Г-не, каквото и да кажеш на мен ми е все тая.
Внимавай.
Ти си човек, който внушава страх на околните, а това е опасно.
Това, което хората знаят за себе си, дълбоко в тях...
им вдъхва страх.
Не зная дали пък не трябва да обозначим гроба някак си.
Сам?
Не виждам защо.
Така или иначе, никой няма да плаче за тях.
Знаеш какво да правиш.
Да, г-не, капитане.
Добре.
Всеки да грабне четка и да започва.
Искаш, значи, да се боядиса целия град?
- Всичко.
- Ама не искаш да кажеш и църквата.
Искам да кажа най-вече църквата.
Добре. Ще боядисваме, след като ти казваш, че трябва...
обаче като свършим този град ще заприлича на ада.
АД
Здравей, Луис.
Искам да дойдеш на това събрание с мен, Сара. Много е важно.
Не.
Не сега, не и когато и да било.
Ама те са ти съседи, въпреки всичко!
Да съседи са ми и ме отвращават.
Крият се зад думи като вяра, мир, доверие.
Хубави думи. Дяволски хубави думи.
- Но ние скрихме убийство зад тях.
- Нима никога няма да разбереш, бе жена?
Това не беше нещо, което направихме нарочно.
Когато Дънкан разбра, че мината се намира на държавна земя...
чисто и просто формалност, той обаче беше решил да ни издаде.
Една разумна приказка не даваше да му се издума.
Затова ли?
- Наистина ли заради това стана?
- Нима не разбираш, Сара?
Те щяха да затворят мината.
Знаеш ли какво щеше да стане тогава с този град?
Това щеше да бъде края на всичко, за което сме се трудили.
На всичко, на всички нас. А и на тебе, жено.
Понякога трябва да правим това, което е необходимо...
за доброто на всички.
- Такава е цената на прогреса.
- А каква е цената на човешкия живот?
Запитай добрите си приятели дали те знаят това.
Проклетата ти съвест.
Доста време й отне преди да започне да те мъчи.
Събирам си багажа и си тръгвам, Луис.
Няма да се връщам.
Това е Морг Алън, или това което е останало от него.
Хм, защо ли пък язди тук в това състояние?
Дошъл е да си плати за времето дето лежахме в затвора, вместо него...
само дето още не го знае.
Стейси, помогни ми.
Ръката ми. Помогни ми.
Помогни ми, Стейси.
Интересно ми е, Морг.
Ти им помогна да ни скроят шапката и след това имаш очи...
да дойдеш тук и да искаш услуги?
Възхищавам ти се, дявол да го вземе.
Направи нещо да ми помогнеш с ръката ми, Стейси.
Правя нещо, Морг.
Седя тук и те гледам как кървиш до смърт.
Нещата в Лаго са се променили.
Вие имате нужда от мен.
Трябва да ви разкажа за това.
Така, като ти гледам ръката, Морг...
май вече не си добре дошъл в Лаго, а и ние също.
Момчетата искат да знаят как ще си получим заплатата за последните 12 месеца...
и всичко останало дето ни дължите?
- Стейси, в името на бога.
- Не. В името на "нас" .
Ти можеш да помогнеш на нас, а и на себе си.
Дай ми само комбинацията за голямата желязна каса в офиса ти...
и аз и момчетата ще се промъкнем там...
тихо-тихо, ще си вземем нашето...
и ще ти донесем останалото или ще го оставим там непокътнато.
Първо, разбира се, ще ти оправим ръката...
е ще те сложим там на сянка...
и ще ти дадем една хубава манерка пълна с вода.
Ти, кучи сине, дето за нищо не те бива.
Сигурно си прав за това.
Дай ми комбинацията, Морг.
Аз не бих ти дал комбинацията и за портите на ада.
Куче!
Май доста кръв му беше останала?
Две пръчки динамит така или иначе ще и видят сметката на тая железна каса.
Не ни трябва той.
- Дан, улучи ли те?
- Не зная.
Мисля, че не. За малко да ми откъсне крака!
- Кой по дяволите е този?
- Сигурно е Дейв Дрейк.
Какво по дяволите улучи?
- Продължавай срелбата, дявол го взел!
- Отнесе ми ухото!
- Някой там играе разни игри.
- Отнесе ми ухото!
Можеше да ти отнесе и проклетата глава. Залегни!
Дейв, ти ли си?
Покажи се! Ще се разберем.
Морг беше почти мъртъв, от ръката си!
Аз само му спестих страданията!
Ще те убия!
Ти, кучи сине, ще те убия!
Излез от там, копеле! Ще ти изрежа сърцето!
Не се качвай там. Може да има още динамит.
Ще го убия, който и да е той там горе.
Всеки човек в Лаго ще избия!
Гостите са на път за гощавката. Събери хората.
Ясно, капитане! Хайде, хора, вдигнете плаката!
Хайде! Идват!
Хайде, всички, размърдайте се малко!
Искам ви горе, на кулата. Веднага като забележиш прах, биеш камбаната.
Сигурен ли си, че ще мине добре?
Ще мине добре..
Върна се! Тук е! Време е да сме готови.
Какво ви има на всички, бе? Чакайте само, хубаво ще ги застреляме.
Хайде, всички, мисля, че ни чакат навън.
Само се моля тоя стрелец дето го наехме да се чувства във форма.
Не бой се. Добре ще се справи.
Да вървим.
Оеньор, ние може ли да дойдем на фиестата?
Не.
Искам всички да имат много от тези.
Не е ли май време да излезем, а?
Много време има.
Ама те ще бъдат тук всеки момент.
Мисля, че Сам е прав, трябва.
Ами след това?
Ами какво ще стане след като приключим?
Тогава какво ще правим?
Тогава ще живеем с него.
Ти къде ще бъдеш? Ти ли ще стреляш пръв?
По Стейси Бриджиз ли ще стреляш най-напред?
Или и тримата ти сам ще застреляш?
- Кога ще дадеш сигнала?
- Няма да го дам.
Ще го дадеш.
Вие, старите, махайте се оттук!
Ето ги, идват!
АД
ДОБРЕ ДОШЛИ У ДОМА, МОМЧЕТА
Огън!
Огън! Огън!
Убийте ги!
Не стреляй!
Излет?
За добре дошли, а?
Ето ви, значи, за излета.
Дай ми още една бутилка.
Дай ми още една бутилка!
- Значи, веселбата приключи.
- Пусни ме!
Виж какво намерих в храстите!
Стейси, ти винаги беше този, когото обичах.
Затова Морг Алън те мразеше.
Той знаеше, колко много те обичах.
Да, бас държа, че всяка вечер си заспивала с плач...
мислейки за мен в районния затвор.
Ама така беше. Наистина!
Да-да, представям си.
Ти лежиш в леглото на Морг Алън...
само плачеш и се чукаш.
О, не!
Дай ми тая бутилка.
- Коул, иди приготви конете.
- Дадено, Стейс.
Ще ме вземеш със себе си, нали?
И в евтин бордей мога да намеря нещо по-добро от теб.
- Още ли си тук?
- Разбира се, че съм тук, по дяволите!
Искам да знам кои бяха тия кучи синове дето ни направиха засадата.
Това ще разберем ей сега.
Ти кой си?
Не ме удряй!
Не ме удряй, моля те!
Хайде, Стейси. Да се махаме оттук.
Млък!
Всички вън.
Всички вън!
- Вън!
- Мърдай!
Хайде. Излизай!
По-живо там. Мърдай!
- Влизай там.
- Спри!
Динамит!
Стейси, проклетите коне ги няма!
Хайде! Хайде!
Помогни ми.
Помощ!
Ти кой си?
Ти кой си?
Почти приключих тук.
- Така и не ти научих името.
- Да, научи го.
Всичко хубаво.
Да, г-не, капитане.
МАРШАЛ ДЖИМ ДЪНКАН ПОЧИВАЙ В МИР