Wyatt Earp (1994) (Wyatt.Earp.DVDrip.AC3.Xvid-Zapa.CD3.sub) Свали субтитрите
Здравей, Док.
Искам да те запозная с моята приятелка Кейт Елдър.
Приятно ми е.
- Убедена съм, че е така.
Може да ми викаш Дългоносата Кейт. Всички ме наричат така.
Не че ми е толкова голям носът.
Знаеш как ги лепват прякорите.
- Така си е.
Това е брат ми Върджил. Бат Мастерсън. Док Холидей.
Значи вие убихте сержант Кинг при Суитуотър?
Чух, че той ви прострелял в крака.
Моите поздравления, сър. Кинг беше един долнопробен пор.
Жалко, че не си го застрелял, преди да убие горката Моли Бренан.
Тя беше сладко девойче.
- Да, беше, госпожо.
Какво те води в Додж?
- Липсваше ми, Уайът.
Този град е тъпкан с пари.
Някаква друга причина?
Вероятно сте чули.
Имахме проблеми във Форт Грифин,
без да сме виновни за това.
Беше време да се преместим другаде.
Дано и тук не си навлечеш проблем.
Благодаря, подобно.
Ще предам пистолета си веднага щом намерим приличен хотел.
Надявам се, че съм попаднал в по-цивилизован град.
Господа.
Може би трябва да прибереш и ножа.
Чух, че в Тексас разпорил един мъж от пъпа чак до топките.
Довиждане.
Не виждам какво не ти достига. Този живот ме устройва напълно.
Печелим добри пари. Имаме дял в ''Алхамбра''.
Знам само, че никой не е забогатял от едната заплата.
Гарантирам ти го.
Ако искаш да забогатееш, значи си объркал занаята.
Нали и аз това казвам.
Мислиш ли, че в Тумбстоун нещата ще седят иначе?
Кой знае. Но там има сребро. Има възможности.
Градчето процъфтява.
Ще им трябват заведения, конюшни, хотели.
А да ти е хрумвало,
че ни бива само за това, което вършим сега?
До скоро.
Какво става тук?
- Не знам.
Къде тръгна?
- Искат да говорят с теб насаме.
Благодаря ти, че дойде.
Сигурно се чудиш за какво става въпрос.
Адски си права.
Говорихме си. Тук ни харесва.
Искаме да спреш да говориш на съпрузите ни за Тумбстоун.
Всички тези безсмислици за добив на сребро и нови начинания.
Всички те слушат. Правят каквото им кажеш.
Знам, че Морган ще го направи.
Искаме да тръгнеш сам.
Нека братята Ърп се установят някъде най-после.
Такава ли била работата?
Значи затова искахте да говорим насаме.
Стига приказки, започвайте да стреляте.
Горе са.
- Проклетият Холидей и неговата курва!
Къде са? Къде ги сложи?
Копеле такова!
За последен път ми вдигаш ръка!
Аз съм, Уайът! Влизам!
Не стреляйте!
Къде ги скри?
Хайде, лястовичке,
да приключим веднъж завинаги.
Не си мисли, че няма да те гръмна!
Няма да позволя да ме удряш повече.
Свали пистолета.
Ще ме застреляш, без да искаш.
Години наред спя в леглото му
и дишам заразения въздух, дето го кашля всяка вечер!
Друг не се доближава до него. И ето какво получавам!
Това е неговата благодарност!
Няма да го застреляш тази вечер.
- Остави я да го направи.
После ще обесят тази кучка и двамата ще сме щастливи.
Какво ти става?
- Какво ми става ли?
От кое да започна?
У мирам от туберкулоза.
Всички ме мразят.
Спя с най-злата курва на Канзас
и всяка сутрин се събуждам учуден.
Чудя се как съм изкарал още един ден в кенефа на този свят.
Не всички те мразят.
Тоя път за какво се скарахте?
Не помня вече.
Но както обикновено, когато мненията ни с Кейт се разминават,
сме готови да се изпотрепем.
Може да ми целунете южняшкия чеп!
Знам, че понякога не ти е лесно да си мой приятел.
Но затова пък можеш винаги да разчиташ на мен.
ЕДУ АРД ДЖ. МАСТЕРСЪН 1852-1878
Казват, че Додж Сити не помни такова погребение.
Вярно, че градчето не е кой знае колко старо.
Хората обичаха Ед.
Доста сме преживели заедно, а?
Какво има?
Писна ми да съм човек на закона.
Писна ми да съм прочут.
Гади ми се от Додж Сити.
Вие двамата какво правите?
За гробищата ли сте се разбързали?
Сбогуваме се.
Махам се от Додж, Док.
Алилуя. Пия за това.
Ще се спра на едно място,
ще подхвана нов бизнес. Някъде, където никой не иска да ме застреля.
Заминаваме с братята ми.
Ще се радвам, ако дойдете с мен.
- Къде?
В Тумбстоун, Аризона.
Признавам, че ми звучи спокойно.
ДОБРЕ ДОШЛИ в ТУМБСТОУН, АРИЗОНА
ЗАБРАНЕНО НОСЕНЕТО НА ОРЪЖИЕ
Човекът, когото чакахме.
Влизай.
- Дай ги насам.
Остави ги на пейката.
- Добре.
Нашият спасител пристигна.
Заповядай.
Благодаря, г-н Ърп.
- Моля.
Скъпи, сложила съм масата.
Хайде, скъпи.
- Идвам.
Писна ми.
Храната е на масата.
Добре. Ще знаем къде да я намерим, след като свършим.
Нашите участъци са Маунтин Мейд,
Мати Блейлок и Грасхопър.
Защо няма кръстен на мен?
Не се безпокой, Лу. Следващия ще го кръстят ''Глупост''.
По дяволите. Беси, ти...
Вземи си нещо за пиене и млъкни.
Давай, Уайът.
Половината мини дават продукция,
а другите са...
- Загуба на пари.
... а другите са непродуктивни.
С други думи, като цяло не сме спечелили нищо.
Не с други, а точно с тези думи.
Заплатите ни са осигурени,
заведението на Джеймс - също.
Имаме дялове в ''Ориентал''
и в ''Кристал Палас''.
Мисля, че засега сме осигурени.
Боя се, че не сме по-богати, отколкото бяхме преди.
Това е заключението от всички приказки дотук.
И това ми стига. Омъжих се за теб заради външността ти.
Май че и тук си се прецакала.
Заедно имаме около 14 000 в брой.
Хайде да ги разделим и всеки да се оправя сам.
Трябва да решим къде да ги вложим.
Не се прави, че не чуваш, Уайът.
Не помня да сме те избирали за шеф на фамилията.
Домъкна ни тук с приказки за несметни богатства.
След година не сме мръднали
и на милиметър.
Някои неща не потръгнаха. Никой не е виновен за това.
Не сме дошли, за да делим парите.
Тук сме, за да постигнем заедно нещо.
Къде пише, че трябва да сте неразделни?
Защо не може да сме само аз и ти?
Те се боят да го кажат, но си мислят същото.
Ние сме ваши съпруги.
Това не ни ли прави по-важни от проклетите ви братя?
Не, не ви прави.
Съпругите идват и си отиват. Така стоят нещата. Напускат ни...
У мират.
Ти си студен човек, Уайът Ърп.
Бог да ти прости това.
Морган.
Съжалявам, ако съм те обидил днес.
Не исках да го сторя.
Искам да имаме деца, У айът.
Нали все говориш за семейството.
Нека тогава да имаме деца.
Наши деца, твои и мои,
преди да стана прекалено стара,
преди утробата ми да изсъхне.
У сещам го.
Част от мен е започнала да умира.
Все още не е късно.
Не сме се разбирали за деца.
Изобщо.
''ТУМБСТОУН ЕПИТАФ'' РЕДАКТОР ДЖОН П. КЛЪМ
СЪД НА ОКРЪГ КОЧИЙЗ
Вие, Франк Стилуел и Пийт Спенс,
сте ограбили на 8 септември 1881 г.
на пътя между Тумбстоун и Бисби дилижанса на Сенди Боб.
Признавате ли се за виновни?
- Не.
Имам да кажа и още нещо.
- По-късно ще имате възможност.
Спенс?
- Нищо не съм направил.
Всичко е постановка на онези проклети братя Ърп и шерифа Уайт.
Я ме погледнете. Така ли трябва да се отнасят с хората,
които идват доброволно, за да защитят името си?
Доброволно друг път!
- Тишина в залата!
Имаме доказателства и свидетели,
за да ви подведем под отговорност.
Определих на всеки от вас гаранция от 7 000 долара.
Разполагате ли с такива средства?
- Разполагат и още как!
Ние ще поемем гаранциите им.
Пуснете ги незабавно, за да не ги линчуват тези копелета.
Нито един честен каубой не може да разчита на справедливост тук.
Първо ми покажи честен каубой!
Достатъчно!
Следващият, който наруши реда, ще плати 25 долара за обида на съда!
С 25 долара не могат да се платят и половината обиди, които си отнесох тук.
Глобявам Къдравия Бил Брошъс 50 долара.
Много бързо излязоха.
Клантън и Маклаури им платиха гаранцията.
Такъв е законът - важи за всички.
Тогава значи не е изпипан достатъчно добре.
Какво стана?
Малко си закъснял.
Какво ти става?
Защо не ни изпрати съобщение, след като ги спипа в Бисби?
Не те знаех къде си.
- Аз съм шериф на окръга.
Арестувани са в територия, където аз имам правомощия. Трябваше да съм там.
Те си имат достатъчно приятели.
Обърнахме всичко да ги намерим.
Явно не сте се старали достатъчно.
Значи обърнахте всичко?
Звучи ми като твои правомощия.
Най-добрият приятел на престъпниците иска да поговорите.
Дръжте залозите за новото крупие.
Залагайте.
Само тази вечер. Пия за помирението ни.
- Аз не пия по никакви поводи.
Ето това си ти, нали?
- Накъде биеш?
Айк Клантън и хората му са на път да ти обявят война.
И всичко това за нищо.
Вие с Айк искате едни и същи неща. Нещата, които искат всички.
Нима?
- Искате да преуспеете.
Да осигурите семействата си.
Ти не дойде в Тумбстоун, за да си и тук човек на закона.
Ти си предприемач.
Имаш куп идеи как да забогатееш.
От разправиите с Клантънови
и Маклаури няма да спечелиш нищо.
Само ще се пролее кръв.
Но ако си помогнете взаимно, като не си пречите един на друг,
от това ще спечелят всички.
И какво по-точно?
- Пари, много пари,
които ще бъдат поделени по равно.
Аз те познавам.
Винаги си искал точно това.
Пропускаш нещо. Тези хора са обирджии.
На теб какво ти пречи, ако прехвърлят мексикански добитък?
Те не ти дават акъл как да си играеш играта.
Не ме остави да довърша. Те са и убийци.
Ограбват дилижансите, които ние охраняваме срещу заплащане.
Те застреляха Бъд Филпот, който беше кротък човечец.
Твоят приятел Док Холидей е от най-кръвожадните убийци в окръга.
Говори се, че и той е участвал в обира, при който е застрелян Бъд.
Дори Дългоносата Кейт го казва.
- Ти си я подучил.
Напил си я и си я накарал да го каже.
Писна ми от лъжите ти!
Предай на приятелчетата си, че ако искат да се бият с нас,
знаят къде да ни намерят.
Добро утро, Мария.
- Добро утро, сеньор Уайът.
Благодаря.
Добро утро, Джордж.
- Добро утро, Върджил.
Как си, Джордж?
- Виж Беън.
Текат му лиги отвсякъде, толкова е възбуден.
Защо така?
Неговата се връща от Сан Франциско с дилижанса на Прескът.
Еврейка.
Откога е само с една жена?
Не си я виждал още, Уайът.
Не се е спрял, откакто тя замина,
но тая вечер май ще си остане у дома.
Добър вечер, госпожице.
- Добър вечер.
На разходка ли?
Да. Проблем ли е?
В този град - да.
Млада жена, която се разхожда сама вечер,
хората могат да се заблудят.
Как по-точно?
Кварталът с червените фенери е в другия край на града.
Нямах това предвид.
Трябва да си имате придружител.
Мога да се затворя вкъщи, мога да се разхождам сама из Тумбстоун.
Благодаря за загрижеността.
Виждал съм ви веднъж.
В Додж Сити, преди да дойдете в Тумбстоун.
Танцувахте.
Знам. И аз ви видях.
Видях ви, след което убихте един човек.
Викам й:
''От какво се боиш, скъпа?
Да не си червенокожа, която смята, че фотоапаратът ще открадне душата й.''
Тя ми казва: ''Не, Джони.
Страх ме е, че някой друг освен теб може да види снимката.''
Но я уверих, че никога няма да се случи.
Боб, да си виждал Джеймс?
- Скоро не съм.
Уайът, трябва да видиш това.
Дани, сигурен съм, че шериф Ърп е твърде почтен,
добродетелен и женен,
за да се интересува от снимката на млада, гола еврейка.
Ти си проклет глупак, Беън.
- Може,
но съм глупакът, който всяка вечер си ляга с нея.
Какво прави тя с теб, Джони?
Всичко, за което мога да се сетя.
В подробности ли да ти разкажа?
Не е редно.
Да застреляш човек, който не знае какво го чака.
Ще му изпратя един в лицето заради теб.
Днес няма да стреляш, Спенс. Това е работа на Къдравия Бил.
Къде е веселбата, Франк?
Не се тревожи. Намери ли си позиция?
Да.
- Още малко.
Не съм сигурен дали ми харесва. Не е в мой стил.
Тази шапка ми харесва.
- Черната ли?
На бой, момчета.
Чакай ме вкъщи.
Клантън, давай!
Достатъчно, момчета. Хвърлете оръжието.
На земята.
Стига толкова забавление, Бил. Давай пистолета.
По дяволите, в този град човек не може да се позабавлява.
Дали е било пиянска история, излязла извън контрол,
грешка, както твърдите.
Искали сте да предадете пистолета си,
когато произвел случаен изстрел.
Дали е било ужасно престъпление срещу обществото,
жестоко замислено и добре подготвено,
ще трябва да реши съдебният състав.
Но сега можем да кажем следното:
Лишихте жителите на Тумбстоун от изключителен човек.
Фред Уайт беше смел шериф, любящ баща и съпруг,
верен приятел и добър човек,
какъвто ти, Уилям Брошъс, не си.
Гаранцията ти е 15 000 долара. Върджил, вече ти си шерифът.
Разкарай го оттук.
Беън не е тук.
- Не търся Джони.
Той е нещастник.
Споделям това мнение.
Може би сте чули за личната снимка,
която бившият ми годеник е показвал навсякъде?
Може би сте я видели?
Май всеки в града я е виждал.
Не би трябвало да сте тук.
И на по-лоши места съм била.
Да не би да ме каните да отида някъде с вас?
Чувала съм една история за вас.
За вас и затворник на име Томи О'Рурк.
Томи Дявола, както му викали.
Вярно ли е каквото се говори? Как сте го спасили?
Хората често си измислят.
Понякога дори аз не знам какво точно се е случило.
Но едно знам:
Историите винаги са по-добри.
Мати Ърп съпруга ли ви е?
От доста време сме заедно.
Носи фамилията ми.
Поне това й дължа.
Няма да се омъжа за Джони Беън.
Не съм си и мислел.
Вие пък какво знаете, г-н Ърп?
- Уайът.
Нищо не знаеш за мен.
Научих много за теб в мига, когато слезе от дилижанса.
Какво например?
Че си много смела млада жена.
Да дойдеш сама на такова място
при мъж, за който знаеш, че не е за теб,
само защото ти харесва приключението.
Никога не съм се страхувала.
Страхуваш се да кажеш името ми.
Защо?
Защото направиш ли го, край.
Доста сте самоуверен, г-н Ърп.
Мисля, че се опитвате да ме съблазните.
Как ти викат?
Джоузи.
Защо да сте по-различен от останалите, които се опитваха това, което и вие?
Мисля, че знаеш, Джоузи.
- Не знам.
Тогава го кажи.
Добре. Не знам какво искаш да кажеш,
Уайът.
Хайде, Брошъс, да вървим.
Хайде.
Качвай се на коня, Бил, преди да те гръмнат, без да им мигне окото.
Пропиля последната си възможност. Край на приказките.
Говориш твърде много за мъжкар, Айк.
Цял живот се сблъсквам с такива като теб.
Има един единствен начин да се разправя с вас.
Денят наближава. Бъди готов.
Защо не днес?
Говоря само от свое име,
но ми се повръща от нещастните ви дрънканици.
Ако искате да се биете,
защо не приключите с това веднага?
Ти си начело на списъка ми, Холидей.
Можеш да чакаш до края на живота си да ме видиш.
Това ще е приятна изненада, Маклаури.
Доколкото знам, враговете ти са си го отнесли в гръб.
Още не сме свършили.
Според мен трябва да ги убием всичките.
Знаеш ли какво, Морг,
У айът ми е приятел, но май започвам да те харесвам.
Разкажи ми за Мисури.
Обичах една жена.
Обичах я повече отколкото бих могъл да обичам друга през живота си.
Ожених се за нея, чакахме дете, но тя умря.
Детето си отиде с нея.
И аз исках да умра.
Изгорих всичко, което имахме.
Снимките,
бебешките дрешки, ушити от нея,
панделките от косата й.
Опитах се да изгоря всичките си чувства.
Не искам от теб повече, отколкото можеш да ми дадеш.
Искам само да съм с теб.
Искам да лежа до теб, когато станем на 80 години.
Не съм си мислил да живея толкова дълго.
Но ако доживея, можеш да си сигурна, че ще лежа тук.
Тогава да не губим време.
Най-добре ела с мен.
Доктор Гудфелоу каза, че ще се оправи.
Изпила е лауданум с уискито.
Явно се е опитала да се самоубие.
Добре, че я намерихме навреме. Добре, че имаше кой да дойде.
Откъде го е намерила?
Вероятно в Чайнатаун. Не е трудно да се намери в Тумбстоун.
Отивай при еврейската си уличница.
Ако аз бях женена за него, щях да изпия пет литра.
Али, млъкни.
Всичко е наред, скъпа.
Дай ми бутилка и чаша, Клем.
- Какво?
Не ме карай да повтарям.
Господа, играта започна да губи чара си.
Излизам.
Нали може?
Ако ще започваш отново, най-малкото можеш да поканиш приятел.
Не съм в настроение за приказки.
- Знаеш как е с мен.
Когато си с мен, не се налага много да говориш.
Питал ли си се как така сме участвали в многобройни злощастни събития
и все още ни има?
Аз го проумях.
Нищо особено. Чист късмет.
Знаеш ли защо това не е важно?
Защото няма голямо значение дали сме тук днес или не.
Всяка сутрин се събуждам, изправен пред смъртта. И знаеш ли какво?
Не е толкова зле.
Смятам, че тайната на старата госпожа Смърт
е в това, че за някои от нас е по-добре отвъд.
Знам, че за мен не може да бъде по-лошо.
Може би това е мястото за твоята Мати.
За някои хора този свят никога няма да стане добър.
И това ли е оправданието ми?
Няма оправдание, приятелю.
Важни са делата.
Още малко.
От утре този град ще мирише много по-добре.
Защо не караш малко по-леко?
- Не ми казвай какво да правя.
Чакаш твърде дълго.
Братята Ърп и кльощавият им охтичав приятел
ще разберат какво значи истински бой.
Тръгвам.
Ако имаш малко мозък, ще се върнеш в хотела и ще поспиш.
Ще ти трябва помощ, ако смяташ да се захванеш с братя Ърп.
Имам приятели. Пристигат утре. Ще видиш.
След това градът ще ни благодари за това, което сме сторили.
Ако ще ги приказваш такива, по-добре иди другаде.
Добър вечер.
Как сте?
Горе-долу.
- Радвам се да ви видя.
Млъкнете! Писна ми да ви слушам.
Чувам, че искаш да ме убиеш.
Вади оръжието и давай.
Нямам оръжие.
Нещастно копеле, като нямаш оръжие, иди и си намери.
Ще те чакам на улицата.
Кой ще даде оръжие на този жалък страхливец?
Док, стига.
Няма да се бия с теб днес. Но времето ти изтича.
Мама ме е учила да не отлагам за утре хората, които мога да убия днес.
Не е въоръжен и е пиян!
- Няма закон против убийството на пияни.
Ако посмееш пак да отвориш лъжливия си плювалник срещу мен и приятелите ми,
отивай за оръжие и се готви за бой!
Какво правиш тук?
Айк Клантън се навърта наоколо цялата сутрин,
повтаря, че ще застреля първия Ърп, който му се изпречи пред очите.
Само Айк ли?
Тръгни с мен веднага. Ще загърбим неприятностите и ще се махнем.
Никъде няма да ходя.
- Моля те, У айът.
Не искам да те застрелят на улицата в бой, който не разбирам.
Ние живеем тук.
С братята ми сме заложили всичко на това място.
Едно нищо и никакво миньорско селище, мръсно и дребнаво.
Това е домът ни
и няма да си тръгна.
Нито заради Клантън, нито заради Маклаури, нито заради друг.
Нито дори заради теб.
Тогава ми дай пистолет.
Ще убия всеки, който се опита да те убие.
Прибери се.
Мисълта за теб може да ме убие.
Обичам те, Уайът.
Ако ме оставиш, ще се самоубия.
Кълна се, че този път ще го направя.
Пред Всемогъщия се кълна, че ще се самоубия.
Ще лежи на твоята съвест.
Чуваш ли?
Ако не скъсаш с онази уличница, като се върнеш, ще ме намериш мъртва.
Кажи ми нещо, безсърдечно копеле.
Вън има мъже, които може да се наложи да убия.
Нямам време за това днес.
Шерифе, те са там.
Чу ли?
Знаеш ли колко са?
Чудя се дали Къдравия Били и неговите хора са тук.
Какво разбра?
Айк е пил цяла нощ, събирал смелост да ни убие.
Тази сутрин са дошли Били Клантън, Франк Маклаури и Били Клейборн.
Ами Къдравия Бил? Чарли Индианеца?
- Не знам, Морг.
Всеки може да е тук.
Къде е Холидей?
- Не се е мяркал.
Оставете го да спи.
Как предлагаш да действаме, Уайът?
Ще пийна едно кафе.
Ще ми дадеш ли една пура?
- Разбира се.
Ще се биете ли?
Смятам, че се налага.
Имаш ли нужда от помощ?
Благодаря, Клем.
Преди малко са тръгнали насам.
Май че Айк и Били Клантън бяха там.
Маклаури също, Били Клейборн, може би има и още.
Да вървим.