Arthur Clarke - Mysterious Universe - Part 6 (1994) Свали субтитрите
Дали в сградата на конгреса на Алабама ужасен призрак е уплашил този човек?
Лицето беше напълно безизразно, беше като празен поглед.
Какво обяснява призрачната фигура на снимката на празна стая?
И дали продажбата на тази призрачна къща
е била осуетена от истински духове от миналото?
Загадките на Артър К.Кларк, автор на "2001"
и изобретател на комуникационния сателит.
Сега, оттеглил се в Шри Ланка, той търси отговор на загадките
на този и други светове.
ЗАГАДЪЧНАТА ВСЕЛЕНА на Артър К.Кларк
ДУХОВЕТЕ НА МЯСТОТО Призраци и привидения
По времето на Британската империя в планинските земи на Шри Ланка
членовете на клуба Хил прекарвали вечерите си в тази читалня.
Тази вечер, седейки на тяхното място, всяко ъгълче и кътче напомня за миналото.
Присъствия от 19-ти век сякаш се спотайват в сенките около мен.
Колониални авантюристи, чайни плантатори, картографи и изследователи,
ловци, изтощени от преследване на слонове, леопарди и елени...
Дори съм изненадан, че никой не твърди, че тази стая е населена от призраци.
Поне доколкото знам.
Тя идеално се вписва в традиционното описание на призрачна обител.
Но колкото повече разследвам съобщения за духове,
толкова повече осъзнавам, че те се появяват на най-неочаквани места.
Сградата на конгреса на Алабама датира отпреди гражданската война.
Нужни са изкусни майстори, които да поддържат традиционната й красота.
Джеймс Гамидж е специалист по реставрация на стари сгради.
Една нощ той останал да работи до късно сам в ротондата,
когато изживял най-страшния момент в живота си.
Преживял съм доста- разминавал съм се на косъм от катастрофи,
бил съм в няколко военни зони, бил съм в самолети, които едва не са се разбили,
но това го слагам начело в списъка.
Това е най-страховитото нещо, което ми се е случвало.
Полираната повърхност на металните врати е като огледало.
Докато работел, на Джеймс му се сторило, че вижда отражението на човек зад себе си.
Обърнал се, за да го заговори, но неканеният гост не бил от плът и кръв.
Видях дама, облечена в рокля, която не беше кринолин, а се спускаше надолу.
Беше някакъв неясен блед образ, който определено бе женска фигура.
Лицето й бе напълно безизразно, просто празен поглед.
Тя се отдалечи от мен, после се върна и изражението й бе съвсем същото,
сякаш въобще не ме забелязваше.
Затова пък аз я забелязах и реших, че вече е време да си тръгвам.
На другата сутрин Джеймс отишъл при началника си.
Настоял повече да не работи нощем сам в сградата.
Бил Уудсмол проявил разбиране.
Той е човек, на когото разчитам. Когато ми каже нещо, му вярвам.
Беше превъзбуден, нервен, ръцете му трепереха.
Каза, че предната вечер му се е случило нещо, което му е повлияло така.
Чичо ми е изучавал подобни явления и ми е разказвал
за движещи се сенки, захлопващи се врати в сгради, където няма никого.
Така че сме чували подобни истории.
През Гражданската война много войници на Юга загинали на бойното поле.
Говори се, че призрачната жена е разстроена съпруга,
която претърсва сградата за новини за мъжа си.
Когато обясних това на г-н Уудсмол, той се засмя и каза, че не съм първият.
"Ти си я видял? Как идва към нас?" "Да, видях я."
Казах: "Няма да мога да работя вече нощем."
Трябва да преживеете това, което преживях аз.
Тогава сами ще решите дали да вярвате. Но аз го преживях и повярвах.
От Блу Бел Хил в южна Англия идва история за странен съвременен призрак.
Тя се появява на този път и оставя жертвите си треперещи от ужас.
Иън Шарп карал към дома си една нощ, когато изневиделица се появило момиче.
Тя се втурна пред колата и я блъснах отляво. Тогава се обърна и ме погледна.
Попадна под предницата на колата.
Косата й бе светла, дълга до раменете и подвита навътре, с бретон.
Лицето й бе обло, с големи очи.
Облечена бе с нещо като пуловер с висока яка и светло палто.
Бях ужасен, не знаех какво да правя. Мислех само за момичето под колата.
После си наложих да погледна под колата. Наведох се и погледнах отдолу.
Там нямаше нищо.
Сякаш губех разсъдъка си. Не знаех какво да правя.
Иън успял да извика полиция и се втурнал обратно.
Продължавах да треперя като лист.
Търсихме тялото или човека, когото блъснах, но не открихме нищо.
Тогава полицаят каза, че ще запише инцидента
като поредната среща с призрака на Блу Бел Хил, за когото не бях чувал дотогава.
Смята се, че призрачното явление е започнало след фатална катастрофа в Блу Бел Хил.
Всяка година свидетелите се увеличават. Един от тях е Крис Докинс.
Момичето се втурна, обърна се към мен и тогава я блъснах.
Беше с бяло или кремаво палто и пуловер.
Спрях колата и изтичах навън в паника. Помислих, че съм я убил.
Там, където беше паднала, нямаше никого.
Разтревожих се много.
Намерихме го да седи в колата си до телефонната кабинка.
Беше на седалката до шофьорското място и трепереше от силна уплаха.
Почти в несвяст обясни, че е блъснал някого.
Огледахме отвсякъде колата, погледнахме и отдолу.
По колата нямаше никакви повреди или следи от сблъсък.
После щателно претърсихме селото- градините, пътя...
Не открихме абсолютно нищо.
Не се наемам да обясня какво се е случило с Крис през онази нощ.
Той казва, че е блъснал някого или нещо, но не съм експерт, не мога да обясня.
Дори в ранните дни на паранормалните изследвания в края на 19-ти век
изследователите търсели лекари и психолози,
за да обяснят феномена с местата, обитавани от духове.
Днес експертите са на мнение, че халюцинациите и илюзиите често възникват
в особения преходен период между съня и будното състояние.
Те могат да се причинят от латентни образи от сънищата
или мисли, приели осезаема форма с наближаването на съня.
Така могат да се обяснят някои призрачни преживявания,
които са се случили с хора, докато са лежали в леглото.
Кап.Барни Конканън е опитен пилот.
Една от редовните му нощни спирки е летище в Тий Сайд, обслужващо североизточна Англия.
Екипажите винаги отсядали в х-л Сейнт Джордж точно до летището.
Докато сградата била собственост на Кралските Въздушни Сили,
хотелът бил офицерски стол.
През 1951 малък самолет катастрофирал при приземяване,
устремил се през паркинга и се разбил в стената на стола.
Пилотът загинал под развалините.
Столът бил построен наново и сега е част от хотела.
Има истории за призрачен летец, който се разхождал по коридорите на хотела.
Кап. Конканън бил скептично настроен, до нощта, когато бил настанен в стая 62.
Влязох в стаята, съблякох се, както обикновено,
оставих шлифера си на леглото, защото бе много студено.
На леглото вече имаше 4-5 одеяла.
Легнах по корем, увивайки се в одеялата. Само носът ми остана навън, за да дишам.
Сигурно съм лежал около 5 минути, когато усетих внезапен натиск върху краката си.
Сякаш някой бе влязъл в стаята и бе седнал върху краката ми.
Усетих го само от колената надолу.
В този момент си спомних историята за призрака.
Зачудих се дали да не светна лампата и какво въобще да правя.
Реших да не правя нищо и да се държа храбро.
Обърнах се и казах: "Махай се!", но доста по-остро.
И той си отиде. Незабавно. Щом му казах "махай се", изчезна.
Дори не светнах лампата.
После стаята стана по-топла, почувствах се приятно и заспах.
Без да знае за историите, през първата си нощ в хотела
стюардесата Лиса Кокс се приготвила за здрав нощен сън.
Събудих се час по-късно и усетих върху себе си тежестта от друго човешко тяло.
Беше се простряло върху мен.
Само след няколко секунди осъзнах, че не съм у дома си, а в хотела.
Бях вцепенена от ужас, не можех да помръдна.
Осъзнах, че това трябва да е призрак, нямаше друго обяснение.
Бях съвсем будна.
Не можех да помръдна ръка нито крак, бях като прикована.
Единственото, което чувах, бяха ударите на сърцето ми.
Докато лежах неподвижно, забелязах движение вляво с ъгълчето на окото си.
Завесите, които бяха толкова тежки, че едва ги разтварях, се движеха нагоре.
Това не беше като повдигане от вятъра, а сякаш някой ги беше хванал отдолу
и ги вдигаше нагоре- те правеха чупки и бяха на около метър над пода.
След няколко минути тежестта се смъкнала от Лиса
и тя изтичала от стаята, твърде ужасена, за да се връща отново там.
Хората, преживели нещо подобно, го възприемат като съвсем реално,
но според някои учени то се причинява от състояние, наречено "сънна парализа".
Според някои това се случва с хора, работещи във въздушните линии,
които летят по целия свят, сменят часовите зони и т.н.
Те много се изтощават и по време на сън изпадат в полусъзнание,
т.е. нито спят, нито са будни.
В това състояние могат да се случат подобни преживявания.
На това бих отговорил: летял съм по целия свят, отсядал съм във всякакви хотели,
но не съм имал подобни проблеми преди.
Знам, че в х-л Сейнт Джордж има призрак, напълно сигурна съм.
Това се случи с мен и не беше сън. Знам, че бях напълно будна.
Именно затова толкова се уплаших, бях ужасена.
Понякога историите за привидения се сблъскват с жестоката материална реалност на съвременния свят.
Може ли евентуалното присъствие на духове да повлияе на цената на имотите?
Това е въпрос, който трябва да се приеме сериозно от юристите.
В Италия през 1916 този паранормален проблем бил предмет на договори.
А в по-ново време Щатският съд се е опитал да разплете казуса.
Найак е приятно предградие на Ню Йорк край бреговете на р.Хъдзън.
Но една от къщите предлага нещо повече от другите.
Собственичката на къщата от 23 години, г-жа Хелън Акли, сега живее във Флорида.
Тя и съпругът й отгледали трите си деца в къщата, заедно с призраци за компания.
Къщата ми населяваха три различни призрака, в това сме сигурни.
Единият бе възрастен джентълмен, другият бе младо момиче,
а третият бе млад лейтенант от флотата.
Обичах тези призраци. И тримата.
Те бяха там, чувствах присъствието им, но те никога не ми пречеха
и винаги бяха на разположение, когато се нуждаех от тях.
Случвало се е да ги повикам.
Те сякаш разбираха и се опитваха да помогнат.
Приятелските чувства на Хелън към призраците
се потвърждават от съседите й отсреща.
Сем. Ърслър били близки приятели със сем.Акли.
Джеймс Ърслър отраснал със сина на Хелън Уилям.
Той си спомня някои призрачни случки.
Уилям имаше навик да слиза всяка вечер в мазето,
да заключва и да проверява дали всичко е наред.
Но този път видял навън нещо бяло и сияещо. Той нямал представа какво е.
Тогава видял призрака на войник.
Той се паникьосал, обърнал се и побягнал право в една от стените на мазето.
Изкачил се по стълбите и видял майка си, Хелън, която се разсмяла,
защото разбрала, че за първи път е видял призрак.
Сем.Акли наистина възприемаха призраците като част от семейството.
Убедена съм. Те не изпитваха никакъв страх, нито лоши чувства.
Всъщност за тях те бяха като ангели-хранители.
Когато овдовяла, г-жа Акли трябвало да напусне 18-стайната къща.
Тя искала да се премести при сина си, който имал бизнес във Флорида.
С голямо съжаление тя обявила къщата за продан.
Агентът по недвижими имоти бил Ричард Елис.
Той се тревожел от споменаването на "екстрите" на къщата.
Поех си въздух и му казах, а той се засмя, започна да се шегува.
След две седмици ни се обади и бе съвсем сериозен.
Уредихме му среща с г-жа Акли и тя много ентусиазирано говори за духовете.
Това доста го разтревожи и скоро след това се отказа от покупката на къщата.
Купувачите били дали значителен депозит, но искали да развалят сделката.
Възникнал спор кой да задържи парите.
Случаят стигнал до съда.
Съдията отхвърлил иска на купувачите с аргумента, че е късно да се отказват.
Купувачите отнесли делото до апелативния съд в Ню Йорк.
Съдия бил Израел Рубин.
Обосновката на иска била, че г-жа Акли не е изпълнила задължението си
да освободи къщата. Тя все още се обитавала от призраците.
Казусът беше дали един призрак трябва да се разглежда
като противоречие с теорията или правната норма, която е почти универсална в САЩ,
че купувачите трябва да са наясно какво купуват и трябва да направят проучване.
Когато направят това проучване, те не могат да се откажат от покупката.
Съдия Рубин присъдил разпределение на депозита по равно
и освободил купувачите от задължението за покупка.
При решението си той взел предвид правната практика.
Когато купувате къща, обикновено правите някакъв оглед.
Когато проверявате конструкцията, викате инженер, който е експерт по конструкцията.
Ако искате да проверите за термити, викате инспектор по термитите.
Затова при това дело цитирахме "Ловци на духове" и казахме "Кого ще извикате?"
Резултатът от делото бил, че присъствието на духове трябвало да се установи преди продажбата.
Но оттогава в Ню Йорк положението се е смекчило.
Агентите по имотите не са задължени от закона.
Вероятно в разговора бих подхвърлил идеята на потенциалния купувач,
но не сме длъжни да го разкриваме.
От друга страна, не можем и да лъжем за това и ако ни зададат въпроса директно,
дали знаем нещо за призраци в къщата, сме длъжни да го съобщим на купувача.
Сем.Ърслър се тревожели, че никой не е питал духовете за мнението им.
Според Джеймс те не били никак доволни.
През първата Коледа след заминаването на сем.Акли
имахме много звънчета около къщата, които изненадващо започнаха да звънят.
Помислихме, че е заради вятър и ги преместихме, а те продължиха да звънят.
Помислих, че това е много зловещо.
Мисля, че призраците се опитваха да напомнят за присъствието си.
Сякаш искаха да кажат, че са разбрали какво се е случило и това не им харесва.
"Приятелите ни ги няма и това ни измъчва."
Присъствието на духове е трудно за разследване поради самата му природа.
Те са мимолетни и илюзорни.
Хората, които вярват, че са видели този рядък феномен,
често са твърде уплашени, за да дадат рационални показания.
Затова не ни учудва, че е нужно много време, за да се даде обяснение.
Всъщност, повече от век по-късно, ние едва започваме да разбираме
някои известни случаи с духове от Викторианска Англия.
Тази прекрасна сграда в Чешир била домът на лорд Комбъмиър.
Тя разполага с великолепна библиотека.
През 1891 г-ца Сибил Кобът направила забележителна снимка.
Техниката й заинтригувала експерта по фотография Адам Харт-Дейвис.
Тя направила дълга едночасова експозиция между 14:00 и 15:00 часа следобед.
Виждате как прекрасно слънцето струи в стаята.
Когато проявила снимката, тя с удивление установила, че в стола вляво
седи някаква сенчеста фигура.
Тя била много учудена и се консултирала със сестра си,
която казала: "Това е лорд Комбъмиър!" Тя била абсолютно сигурна.
Имало известни затруднения, тъй като лордът бил мъртъв.
Няколко дни преди това той бил прегазен от такси в Лондон и починал от раните си.
Когато тази снимка е правена, той вече бил погребан в близкото гробище.
Това, естествено, предизвикало вълнение, че това бил неговият дух.
Сър Уилям Барет, пионер в психичните изследвания, не бил твърде убеден.
Той публикувал статия, според която някой от слугите е бил уловен на снимката,
докато си почива тайно в креслото на господаря си.
Първото доказателство в подкрепа на това твърдение
е, че фигурата е много добре осветена от страната, откъдето пада светлината-
вижда се едната ръка- и е слабо осветена от другата страна. Краката не се виждат.
Тук има един много добър аргумент:
Всички светли линии се виждат двойни- има една ярка и една по-тъмна зад нея.
Това предполага, че камерата е била мръдната при експозицията.
Мис Кобът твърди, че не е била в стаята.
Значи някой е бутнал камерата по време на експозицията.
Възможно ли е този човек да е влязъл, да е седнал,
после внезапно да е осъзнал, че го снимат
и да е хукнал навън, ритвайки неволно статива?
Напълно възможно е.
За да провери теорията, Адам настройва модерната си камера
за двеминутна експозиция.
Дървеният стол от кабинета му замества креслото на лорда.
За допълнителна автентичност той облича ливрея.
Ще седя тук около минута, но няма да съм напълно неподвижен.
Дясната ръка ще стои неподвижно, а ще движа леко лявата.
Ще мърдам и краката си, за да не се виждат на снимката.
Освен това ще движа и главата си настрани и нагоре-надолу,
за да излезе като петно с форма на глава.
Резултатът от експеримента постепенно се разкрива в мрака на тъмната стаичка.
Започва да се появява. Първо излизат тъмните петна,
а призрачната фигура, ако има въобще такава, ще се появи най-накрая.
Виждам вече книгите, стола... Да! Там определено има нещо!
Има бяла ръка... Да, там има призрак. Вижте, там съм.
Страхотно, свърши работа! Така че, може би, сме решили загадката.
Това е снимката от Комбъмиър, а това е моята снимка, която е като малък отрязък.
Тук вляво има стол и тук има стол.
Тук има мътна фигура с неясно очертана глава. И тук също.
На тази снимка ясно се вижда ръка и на тази също има ясно очертана ръка.
Тук не се вижда лява ръка, а само леко очертание върху ръкохватката.
Тук също няма ръка, а само леко очертание върху ръкохватката.
Засега се справяме много добре.
Тук не се виждат никакви крака, само седалката на стола.
Тук също ясно се вижда седалката на стола, без да се виждат крака.
Това все пак би могло да е призрак. Не мога да докажа, че не е.
Но ми се струва, че доста добре съм възпроизвел снимката във всекидневната си.
Смятам, че вероятността е 80-90%
някой да е попаднал пред обектива и после да е излязъл.
Повечето от нас знаят място, за което се смята, че е обитавано от духове.
Аз със сигурност знам.
Като дете живеех в стара ферма в Западна Англия.
Звънците, с които някога са викали слугите,
звъняха от стаи, за които със сигурност знаехме, че са празни.
Накрая го отдадохме на плъхове в ел.инсталацията.
Това преживяване ме научи колко силно е самовнушението.
Стара сграда, празни стаи, тъмните сенки на нощта
се съюзяват в създаването на един призрачен сценарий.
Но много често разумното обяснение идва с разпукването на зората.
Така че съм доста скептичен за призрачните обиталища.
Но трябва да призная, че мога да разбера човек, който казва:
"Не вярвам в призраци, но се страхувам от тях."
Превод: milenski :) www.kolibka.com
http://delta.arenabg.com/