Arthur Clarke - Mysterious Universe - Part 5 (1994) Свали субтитрите
Дали тази жена наистина е видяла горяща къща в празното поле?
Може би е станала свидетел на една предстояща трагедия?
Нямам абсолютно никакви съмнения в това, което видяхме.
Дали този мъж е погледнал назад във времето, за да зърне миналото?
Защо този арктически изследовател е картографирал земя, която никога не е съществувала?
Загадките на Артър К.Кларк, автор на "2001"
и изобретател на комуникационния сателит.
Сега, оттеглил се в Шри Ланка, той търси отговор на загадките
на този и други светове.
ЗАГАДЪЧНАТА ВСЕЛЕНА на Артър К.Кларк
БЕЗ СЛЕДА
Това е най-старият правителствен департамент в Шри Ланка-
топографски институт, основан от британците през 1800г.
Тук все още са съхранени някои традиции на Британската Империя.
Например, началникът се нарича "главен топограф".
Иначе това е едно съвсем модерно място, където се използват сателитни снимки,
за да се картографира всеки белег на този остров от 65000 кв.км.
Благодарение на тези отдели вече би трябвало да имаме точна картина на цялата планета.
Но дали наистина е така?
Пътешественици разказват за един странен феномен:
Сгради, които са видели отдалеч, се е оказало, че не са там.
Понякога откриват, че сградата е била разрушена отдавна.
Друг път се оказва, че въобще не е съществувала.
Такива истории са странни, звучат дори абсурдно,
но аз ги приемам сериозно, когато идват от надеждни наблюдатели.
Тази дива и ненаселена долина в планините на Шотландия
е едно от най-самотните места в Европа.
То е достъпно само с лодка, хеликоптер и за най-непоколебимите планинари.
Джордж Брус и Доналд Уот членуват в планински спасителни отряди.
Те са опитни катерачи и познават добре особеностите на планината.
От 40 години обикаляме шотландските острови, а Западна Джорджия- от 30.
Вървели сме при всякакви условия, денем и нощем, зиме и лете, целогодишно.
Не си въобразяваме, че сме видели някои неща, а знаем, че наистина сме ги видели.
Последният път, когато са се спускали по склоновете на Бен Финли,
двамата били на първия етап от екскурзията си.
Времето бе прекрасно, условията бяха идеални, небето бе ясно синьо
видимостта бе направо фантастична.
Двамата смятали да се подслонят в полусрутена къща в долината,
но, за тяхна изненада, първо забелязали една друга сграда.
Бях на стотина метра зад Джордж нагоре по хълма,
когато забелязах тази къща, преди Джордж да го каже.
Той беше пред мен, обърна се и каза: "Там има къща". Отговорих: "Виждам я."
Така че, и двамата видяхме едно и също нещо.
Къщата се виждала ясно на брега на езерото, но не била отбелязана в картата.
Това, което ме порази, бе, че нямаше мъх по покрива.
Обикновено покривите на този тип къщи са покрити с мъх и изглеждат стари.
Този покрив не бе такъв.
Слънцето се отразяваше в него, сякаш бе съвсем нов или идеално почистен.
Продължихме да слизаме надолу.
Тогава я изгубихме от поглед.
Спуснахме се по пътеката до езерото, очаквайки да я видим, но нея я нямаше.
Къщата била изчезнала. Джордж и Доналд били озадачени.
И двамата били напълно сигурни, че отгоре са видели истинска сграда.
Знам точно какво съм видял. Това бе солидна постройка.
Беше встрани от езерото, на твърда земя.
Имаше два прозореца горе и два долу, два комина, от които не излизаше пушек,
и изглеждаше съвсем нова.
Бяхме застанали тук, където смятахме, че сме я видели.
Спомням си ясно как се щурахме нагоре-надолу безкрайно озадачени.
Отидохме чак до края на езерото, но къща нямаше.
Бях толкова изненадан, че не е там.
Може би някой ден в далечното бъдеще ще се върна и тя ще е тук.
Толкова е странно.
Само 25км на север Сузана Стоун вярва, че също е надзърнала в бъдещето.
Случило се една вечер, когато карала своя приятелка у дома й след вечеря.
Карахме колата в една прекрасна светла априлска вечер,
заобиколихме църквата и с ужас видяхме една голяма висока къща,
която бе обвита в пламъци.
Пламъците излизаха от всички прозорци на двата етажа и се извиваха нагоре.
Сузана познавала пътя като дланта си. Тя пътувала по него от години.
Спряхме, изключихме двигателя и се загледахме.
Къщата имаше издължени тесни прозорци, което я отличаваше от повечето къщи тук.
В средата имаше дълга тясна врата, която бе затворена.
Къщата била в ливадата зад мястото, където сега минава новия път.
Била точно където са футболните врати.
Пламтящата къща бе точно ето там.
Беше съвсем очевидно, че онези дървени къщи ги нямаше.
Странното е, че не чули никакъв шум, нито видели хора наоколо.
Те поискали да погледнат отблизо.
Запалихме отново колата и потеглихме към къщата.
Бяхме на доста голямо разстояние. Аз карах, а приятелката ми гледаше.
Когато се приближихме достатъчно, тя изчезна. Напълно. Просто я нямаше.
Помислих, че сме слезли на по-ниско ниво и затова не я виждаме.
Сузана закарала приятелката си и потеглила към дома си.
Но край полето, където видели горящата къща, тя пукнала гума.
Наложило се да потърси телефон, за да извика помощ.
Вървейки нагоре по хълма, осъзнах, че нещо не е наред, имаше нещо странно.
Нямаше нищо в полето, покрай което тъкмо минавах.
Огледах полето- имаше издутини, вдлъбнатини, камъни...
но нямаше къща, нито пепелища.
Помислих, че това е твърде необичайно. Обзе ме страх.
Оттогава често мисля за това. Тази мисъл ме тревожи, докато вървя по тъмния път.
Какво, за бога, бяхме видели?
Наистина, не знам. Но имам чувството, че може би сме видели бъдещето.
Чудя се... Ако някой построи бяла къща на това място...
Не знам какво бих направила.
Може би ще почукам на вратата и ще ги предупредя.
Маунт Лоу се въздига над Лос Анджелис.
Това е едно диво убежище над смога.
В самото начало на века планината била популярна туристическа атракция.
Железница отвеждала излетниците за глътка свеж въздух и обяд в хотела.
Авантюристите можели да достигнат самия връх и да се наслаждават на панорамата,
благодарение на мулето Хърбърт.
Но дори любимият на Лос Анджелис ден сред природата
не оцелял след икономическата депресия от 30-те години.
Курортът бил закрит и сега останките от ЖП релсите показват пътя на планинарите.
Бо Орсджо е страстен пешеходец.
За първи път изкачих Маунт Лоу през 70-те години.
Тръгнах от полите на планината, които са на около 6 км.
Тук видях една голяма сграда, която приличаше на хотел.
Беше зелена. Видях една прислужница, която метеше голямото стълбище.
Използваше метла с дълга дръжка, каквито вече няма.
Сега това се прави с прахосмукачки или други уреди.
Всичко изглеждаше някак старовремско.
Озадачен Бо се спуснал от планината и описал хотела на приятеля си Вон Томпсън.
Започнал спор.
Казах му, че там от години няма никакви сгради.
Имало е преди време, но са изгорели.
Просто вече ги няма.
Казах му: "Този хотел още го има на Маунт Лоу."
А той каза: "Няма начин. През живота ни там не е имало сгради."
А аз казах, че има, защото съм я видял.
Не съм сънувал, това беше толкова реално, колкото е възможно да бъде.
Макар че никой не му повярвал, Бо не се отметнал от историята си.
Той отново се изкачил в планината.
Този път отишъл точно там, където видял да се издига хотела.
Тогава разбрал, че приятелите му са били прави. Там имало само камъни.
Сградата я нямаше. Имаше само празно пространство и високи дървета.
Бях изключително изненадан, защото бях 100% сигурен, че хотелът е там.
Колите се изкачваха чак до хотела.
Брайън Маркрофт, лесничей на Маунт Лоу, пази сбирка от стари снимки.
Сред тях Бо разпознава своя хотел-фантом.
Ето го. Този изглежда точно като него.
Това е много интересно, защото той изгоря през 1936.
Останките му стояха години, докато през 1959 не бяха взривени.
Но това е същият хотел.
Бо е сигурен, че е видял тази сграда почти 40 години, след като е била съборена.
Това е доста страховито преживяване,
защото се питах какво ли още съм видял, което не е било там?
Това ме преследваше дълго време, когато се разхождах сам.
Все се питах това реално ли е или не.
Хората, които разказват, че са видели сгради-фантоми,
обикновено преживяват години на безпокойство, докато открият какво са видели.
Но, понякога, повече упоритост, трезв поглед и малко късмет
най-накрая разплитат тези мистерии.
Ето един такъв случай:
По някаква ирония той идва от града, който процъфтява от смесването на реалността с илюзията-
едно място, където нищо не е каквото изглежда- Холивуд, САЩ.
Тази жена отива на среща, за която се надява, че ще разреши загадката,
която я тревожи от години.
Срещата й е с Лари Гелбман- киноактьор, който се интересува от паранормалното.
Шърли Лорънс някога била част от Холивудската машина за мечти.
Един ден край студията на Парамаунт тя открила малко сутеренно магазинче.
За първи път видях на вратата табелка с надпис "Книжарница- слезте долу."
Шърли поразгледала и тъкмо си тръгвала, когато била спряна от собственичката.
Тя каза: "Чакайте, имам нещо за вас, не си тръгвайте"
и изчезна през една врата зад щанда.
Когато се върна, носеше това и ми го подаде.
Това е старо издание на "Ардат" от Мари Корели.
Тази не съм я чел.
Взех книгата и казах: "Благодаря, колко ви дължа?"
А тя каза: "Абсолютно нищо, защото според мен вие ще оцените тази книга."
Шърли много харесала книгата и очаквала с нетърпение да се върне в магазинчето
при следващия й договор с Парамаунт.
Исках да благодаря на тази дама, защото се влюбих в книгата.
Затова следващият път, когато работих за Парамаунт, отидох в книжарницата,
но тя не беше там. Беше изчезнала.
Изданията за паранормалното публикували историята на Шърли.
Тя вярвала, че книжарницата била фантом.
Но един от читателите знаел по-добре.
От времето, когато работел в Парамаунт, Лари помнел точно къде била.
Бях удивен, защото съм бил в тази книжарничка много пъти и не можех да повярвам.
Затова отидох там като истински детектив и открих,
че табелите отвън ги няма, няма ги и надписите по прозорците
и долу имаше друг човек, 3-4 стъпала надолу.
Заговорих го. Попитах го дали това е книжарница, огледах се за книги.
А той каза: "Не, аз съм инженер."
Книжарницата наистина била изчезнала, но не по свръхестествен начин.
Сградата си била там, но била превърната в офис.
Ако Шърли се беше вгледала по-добре, щеше да открие истината,
но вече е твърде късно.
-Познато ли ви е това?
-Толкова е променена, но е същата сграда. А книжарницата бе точно долу...
Разрастващата се империя на Парамаунт е погълнала цялата улица.
Бенфлийт Даунс в Есекс е необичайно място за един от най-известните случаи
на фантомни сгради в архивите на паранормалните изследвания.
Това е история как изследователят Мелвин Харис
решава, че е открил разковничето към тази стара загадка.
По-ранните изследователи Боб и Джун Андрюс били чували,
че двама души са забелязали стара къща дълбоко в тези гори край ЖП линията,
която повече никой не бил видял.
Един неделен следобед те отивали при приятели,
когато видели нещо, което взели за голяма импозантна джорджианска къща,
от която изтичали момиче и куче.
Към къщата водел нещо като чакълест път.
Когато отишли при приятелите си, те разказали, че са видели голяма къща,
която не били виждали дотогава.
А приятелите им казали, че такава просто няма.
Двойката живеела наблизо и били помолени от асоциацията за паранормални изследвания
да се запознаят със загадката и да се опитат да я разрешат.
Две вечери обикаляхме заедно пътеката, търсейки във всички посоки,
но не открихме абсолютно нищо.
Ходихме в библиотеката, задавахме въпроси, разгледахме картите, които имаха.
После разгледахме и старите топографски карти,
но нямаше нищо, което да се доближава до описанието на джорджианска къща.
Случаят бил описан в изданието на Асоциацията за паранормални изследвания.
Брус и Грейс Макмаън описали къщата, която видели.
Те разказали, че са претърсили гората, но повече не са я намерили.
Мелвин Харис смята, че ключът към загадката
се крие близо до мястото в малката местна библиотека в Хадли.
Тази история е разказана от две деца. Те говорели за голяма джорджианска къща.
Първото, което си помислих, е, че повечето деца не разбират от архитектура.
Джорджианска къща е по-скоро грубо предположение.
Затова не търся голяма джорджианска къща, а просто голяма къща в гората.
Харис знаел, че сем.Андрюс са проучили старите топографски карти,
но той смята, че им е била дадена погрешна карта от погрешна библиотека.
Ако отидете в Саут Енд и поискате топографските карти, ще видите тази карта,
а тя не показва Бенфлийт 1004.
Трябва да продължите още по-нататък, както виждате на тази карта,
хълмовете започват тук, а в средата на тази гориста област е пътеката,
по която са вървели децата и сем.Андрюс.
А в центъра на гората има малък правоъгълник, който обозначава къща.
Картата в библиотеката на Хадли показвала къща, наречена Рейвю.
Сем.Андрюс не са я открили по две причини:
Те не са видели цялата карта на хълмовете
и не са знаели, че оригиналната история идва от деца.
Сигурно са отвели приятелите си на погрешно място.
Така е, те винаги са вървели по един и същ път.
Харис иска да покаже на сем.Андрюс Рейвю и да ги убеди, че историята за къщата-фантом
се е получила поради серия от обикновени недоразумения.
От ЖП линията изглежда като къща на края на гората,
но децата били убедени, че никъде в гората няма къща.
Но те не казали "с изключение на Рейвю", която е тази къща.
Винаги съм знаела, че къщата е тук.
Но хората, които знаят за къщата, не могат да я открият.
Когато идвали за първи път, а после се опитвали да дойдат отново, се изгубвали.
Това все още е едно загадъчно място за мнозина.
Понякога пътешественици твърдят,
че са видели не само една сграда-фантом, а цели градове.
През 1915 Франк Уърсли бил капитан на полярния изследователски кораб на сър Ърнест Шакелтън "Ендюранс".
Когато плавали край антарктическия бряг, той записал следното в корабния дневник:
"На брега се вижда прекрасен ослепителен град с катедрали, куполи и минарета."
Уърсли добре знаел, че по онова време единствените сгради в Антарктика
били няколко дървени хижи на експедициите.
Какъв бил този великолепен, но излюзорен град?
Радвам се, че подобни гледки могат да се обяснят научно.
Полярният изследователски институт в Кеймбридж
пази реликви от полярните експедиции през вековете.
Освен артефактите той пази и разкази на пътешественици от далечни земи.
Д-р Гарет Рийс е открил, че не всички истории са издържали проверката на времето.
Ако всички тези разкази бяха истина, в което се съмняваме,
картите на полярния регион щяха да са далеч по-претрупани, отколкото са сега.
Арктическият изследовател Робърт Пири твърди, че е първият достигнал северния полюс.
При пътешествието си през 1906 той решил, че е видял
неизвестен дотогава остров в Северния ледовит океан.
Нарекъл го Крокър Ланд и го отбелязал на картата си.
Това наблюдение по-късно било разследвано
от друг американски изследовател, Макмилън,
който тръгнал да търси острова през 1914.
Той не го открил, макар че могъл да го види, когато започнал пътуването си.
В тази книга с мемоарите на Макмилън
Крокър Ланд е отбелязан с въпросителна, тъй като никога не бил открит.
Това, което можем да кажем сега, познавайки географията на Арктика,
е, че най-близката земя в тази посока е в Сибир, на 2000 километра оттам.
На другия край на земята Антарктика си има своите илюзорни земи.
Един от първите е о-в Пийпс, който бил видян в края на 17-ти век
тук долу между Фолклъндските острови край брега на Южна Америка.
Той съвсем не е там, това е още един фиктивен остров.
Сър Джоузеф Банкс, който плавал с капитан Кук на "Индевър",
е описал в дневника си опитите да го отрият.
Те са го видели, но когато отплавали към него,
за да определят точното му местонахождение,той изчезнал.
Но сър Джоузеф Банкс не грешал.
Земите, за които говорят той, Пири и Макмилън, имали научно обяснение.
Това били миражи.
Тази земя зад един фар във Финландия всъщност не е там.
Това е един сложен мираж, наречен Фата Моргана.
Фата Моргана е особен вид мираж.
При него образът е повдигнат и увеличен, като се получава и изкривяване.
Така формата става почти неузнаваема,
например, образът на снежна покривка се издължава
и заприличва на високи ледени колони, като кристална клетка.
Те не приличат на нищо познато, сякаш са излезли от приказките.
Това, което видели изследователите, било реално, но изкривено и не на мястото си.
Земите не били там, където били видени.
Може би си мислите, че щом някой е преминал през един фиктивен остров
и е доказал, че той не съществува, островът се маха от картите.
Това не винаги е така. Ще ви покажа един такъв пример.
В случая със острова на Суейн, който е тук, край Антарктика-
от десетилетия се знае, че този остров е фиктивен, но все още е на картата.
Очевидно е, че не всички тези истории се обясняват с миражи.
Сградите не могат да се появяват и изчезват, но какво е обяснението?
Подозирам, че отговорът се крие в съзнанието на наблюдателя.
Лесно е човек да се заблуди, особено в непозната обстановка
и да разбере погрешно това, което всъщност вижда.
Нещо подобно се случи някога и с мен.
Често пътувах с влак до дома си в северен Лондон.
Една вечер, когато смятах, че съм стигнал до моята гара,
внезапно се намерих в абсолютно непозната околност.
Дори и след 50 години добре помня шока от непознатото.
Разбира се, бързо осъзнах какво се е случило- просто се бях качил на друг влак.
Колко ли по-дезориентиращо е да знаете, че сте виждали някоя сграда,
но да не можете никога да я откриете?
www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/