Arthur Clarke - Mysterious Universe - Part 4 (1994) Свали субтитрите
Този радиотелескоп сканира Вселената за извънземния интелект,
който е изпратил този необясним сигнал.
Дали този образ на лице от повърхността на Марс
е вик за помощ от една загиваща планета?
Дали тази жена е била отвлечена от извънземни
и използвана като опитно свинче в медицинските им експерименти?
Загадките на Артър К.Кларк, автор на "2001"
и изобретател на комуникационния сателит.
Сега, оттеглил се в Шри Ланка, той търси отговор на загадките
на този и други светове.
ЗАГАДЪЧНАТА ВСЕЛЕНА на Артър К.Кларк
ПОЗИВНИ ОТ КОСМОСА
Помагам в пускането на нов японски телевизионен канал.
От градината си давам своя принос на хиляди мили в Япония,
благодарение на тоновете сателитна екипировка, струпана на покрива ми.
Но това няма да спре дотук.
Цялото ни радио и телевизия достигат до най-отдалечeните кътчета на Вселената.
Мисълта, че може би някъде там ни гледат интелигентни същества, е удивителна.
Но още по-странно е твърдението, че извънземните са дошли на Земята
и отвличат хора за необичайни научни експерименти.
Хауърд и Кони Менджър се прочуха из цяла Америка,
след като обявиха, че са били избрани от извънземни,
които искали да научат повече за живота на планетата ни.
Те разказват, че през 50-те години зоната в близост до дома им
е била превърната в място за междугалактически срещи.
Според сем.Менджър, летящи чинии са докарали множество извънземни посетители,
които можели да се материализират или изчезват, когато пожелаят.
Те дори взели Хауърд със себе си на пътешествия из Слънчевата система.
Оттогава Хауърд се опитва да разкрие тайните на летателните им апарати
в домашната си работилница.
Това е долнопробен нискокачествен модел, направен от земен жител,
който се е опитал да наподоби това, което имат те.
Да го кажем така: това е като Форд Т в сравнение с Ролс Ройс.
Стените са луминeсцентни, има кръгъл панел за нещо като телевизия,
но мониторите им са далеч по-усъвършенствани.
Жените бяха 1.50-1.80м, а мъжете- около 1.80м, почти като нас.
Всички бяха с дълга коса, в повечето случаи- руса.
Жените бяха красиви, с ангелско сияние и мисля, че наистина бяха ангели.
Какво ме кара да съм убеден, че бяха извънземни-
те дойдоха с летателен апарат, неизвестен на планетата ни.
Той не бе подвластен на гравитацията- не беше реактивен, бензинов или атомен.
Това бе антигравитационен апарат, би могъл дори да е машина на времето.
Те може би дори бяха пътешественици във времето- бяха толкова по-напред от нас.
Експериментите на Хауърд се усложняват от изстрелване на обикновени пръстени
до задвижване на модели на космически кораби.
Хората питат как така пръстенът излита нагоре и пада отново долу-
"не можеш ли да го накараш да лети из стаята?"
Така и направих.
Но проблемът с летенето из стаята
е, че може да те удари по главата, защото е неконтролируем.
Първият ми модел се разби в тавана.
Затова направих този и го закрепих към дървен статив, за да го управлявам.
Ето как се издига и се задържа горе.
Толкова е мощен, че може да отнесе стойката.
Вярвам, че до 10 години ще отидем на Марс и на други места,
ще имаме подвижни космически станции
и ще разполагаме с технологии, които са фантастични за хората днес.
Бети Хил твърди, че заедно със съпруга й Барни са били отвлечени,
докато пътували през Ню Хампшир през 1961.
Цялата й история била разкрита под хипноза.
Тя казва, че космически кораб блокирал пътя им
и двамата с Барни били отведени на борда му от извънземния екипаж.
Един от тях говореше елементарен английски.
Непрекъснато ни успокояваше, че няма да ни навредят,
и че само искат да направят няколко прости теста.
Прегледите и на двама ни бяха много подобни в по-голямата си част.
Проявиха особен интерес към очите, ушите, носа, гърлото.
Взеха проби от кожата, косата и обърнаха специално внимание на краката ни.
После ми направиха нещо, което нарекоха тест на нервната ми система.
Опитаха се да вкарат инструмент, подобен на игла в пъпа ми,
което нарекоха тест за бременност.
Това ми причини болка и те го прекратиха.
Те не изглеждаха еднакво.
Височината им бе от 1.20 до 1.50м.
Нямаха коса и издадена част на ушите,
имаха големи очи, малък нос и тънка цепка за уста.
Бяха облечени еднакво в цели костюми, но някои имаха якета, а някои носеха кепета.
Ако сте отвлечени, знаете, че е станало нещо необичайно и отивате в полицията.
Всяко истинско отвличане се съобщава на полицията в рамките на пет часа.
Хората, които смятат, че са били отвлечени, а не са, трябва да знаят,
че при истинските отвличания те винаги вземат някоя вещ на отвлечения.
Около шест седмици след отвличането една вечер с Барни се прибрахме у дома
и на кухненската маса имаше сухи листа и сините ми обици, които носех тогава.
Тогава разбрахме, че те знаят къде живеем.
В Харвардския университет професорът по психиатрия Джон Мак
записва и анализира истории за отвличания.
За да помогне на хората да си спомнят преживяното, той използва хипноза.
Релаксирайте, потънете навътре в себе си...
Какво точно се случи?
Почти съм готов да си спомня, ще мога да го видя...
Това, което ме убеди в сериозността на това, което правя,
е голямото сходство в разказите на отвлечените.
Обикновено развитието е следното:
Хората са у дома си, в спалнята, в колата, в училищния двор, когато са деца,
чуват бръмчене или виждат ярка светлина, идваща от НЛО, което понякога виждат,
чувстват се парализирани, виждат едно или повече сиви същества с големи очи
или светещи същества, това ги шокира и не могат да повярват.
Тази рисунка е правена от един от хората, с които съм работил.
1-1.20м височина, голяма крушовидна глава, огромни черни очи,
малки отвори за ноздри, минатюрна уста, нямат уши, нито коса,
носят цяла дреха или туника, комуникират телепатично.
Вътре в кораба те биват наблюдавани от тези същества,
вземат им се проби с инструменти, които си приличат във всички разкази,
но нямат прилика с медицинските инструменти, които използваме на Земята.
Вземат се проби от кожата, яйцеклетки, сперма- това са разказите.
Под хипноза един английски полицай с удивление си припомня близка среща.
Алън Годфри е патрулирал в ранните сутрешни часове с полицейската си кола.
Когато излязох на този път, пред мен се появи обект с форма на диамант
с ширина 20-25м, височина 40м- огромно нещо.
В горната част имаше тъмни илюминатори или тъмни панели.
Заемаше целия път и висеше на около 1.50м над земята. Долната част се въртеше.
Не се чуваше никакъв шум, но дърветата се люлееха силно.
Следващото, което си спомням, е ослепителна светлина.
Оказах се на около 200м надолу по пътя, карайки си патрулната кола.
Губеха ми се около 45 минути.
Реших да се подложа на регресия, но резултатите ме изумиха.
Описах как ме вземат на кораба.
Страшното за мен е, че бях ужасен от тези малки същества с големи глави и черни очи.
Главите им бяха с форма на ел.крушка с черни очи.
Казват, че при хипноза може да се лъже, но аз нямам причина да лъжа.
Единствената причина да се подложа на хипноза е, за да открия истината.
Но понякога истината е твърде трудна за вярване.
В Кентъки д-р Робърт Бейкър избягва хипнозата
когато разпитва хора, които твърдят, че са били отвлечени.
Луиз Смит казва, че тя и две нейни приятелки са почувствали,
че им се е случило нещо странно и страшно след излизане една вечер.
"Просто опишете какво се случи..."
Пътуването на жените към домовете им отнело много повече време от очакваното.
Почувствах се много мръсна, макар че, преди да излезем, се бях къпала.
Илейн и Мона казаха, че се чувстват по същия начин.
Отидох в банята и започнах да мия ръцете и лицето си. Беше ми много горещо.
Нощта, когато това се случи, извикахме един мой съсед
и му разказахме, че нещо се е случило, но не знаем какво.
Бяхме видели нещо, разказахме, че сме го видели, а той попита "Какво нещо?"
После ни забрани да говорим, докато сме заедно.
Накара ни да отидем в различни стаи и да нарисуваме какво сме видели.
Когато се върнахме, рисунките ни бяха почти еднакви.
-Какво нарисувахте? Бихте ли го нарисували отново?
-Да, с удоволствие.
-Това ще е груба скица.
-Разбира се.
Изглеждаше приблизително така.
Отгоре светеше с ярка сребриста светлина.
А по краищата имаше малки разноцветни светлинки.
Те опасваха целия кораб.
Имате ли представа колко голям беше?
-Бих казала, че бе с размерите на футболно игрище.
-Значи много голям.
До хипнозата не знаехме какво се е случило с нас.
Чувствах сякаш главата ми е покрита и нещо горещо ме залива.
Оттогава живея със страха, че са направили отливка от лицето ми,
защото усещах как я свалят.
Видяхте ли нещо?
Непрекъснато ги молех да ми позволят да видя нещо и много се вълнувах,
защото исках да видя къде съм и какво става.
После, когато откриха очите ми, започнах да плача, че не искам да гледам повече.
Видях ги. Около мен имаше някакви дребни фигурки около 1.20-1.30м.
Сякаш имаха качулки. Очите им бяха много тъмни и пронизващи.
Ръцете им не бяха с пръсти като нашите.
Завършваха с нещо като разперено крило на птица.
Но не бяха крила. И бяха сиви.
Едва в деня на хипнозата открих какво се е случило с мен.
И все пак изпитах облекчение, знаейки, че съм била изцяло под тяхно влияние,
че те са ме взели, не съм можела да избягам.
Но те ни бяха пуснали да си вървим. Затова не се страхувам толкова от тях-
те можеха да ме задържат и да правят каквото си искат.
Освен че разпитва Луиз за историята й,
д-р Бейкър проучва и полето, където жените са видели космическия кораб.
Докладът му е скептичен.
Интересно е, че когато става въпрос за отвличане от извънземни,
единственият начин хората да достигнат до него е чрез хипнотична регресия.
Която е най-ненадеждната процедура, изобретена от човека.
Защото изпадайки в това състояние на висока сугестивност,
не можете да различите спомена за това, което се е случило,
от това, което си мислите, че си въобразявате, че се е случило.
Според мен те имат т.нар. хипногагна халюцинация.
Това е предсънно състояние, когато ви се привиждат разни странни неща.
Може да видите приближаващи светлини или как ви поглъща ярка светлина,
може да видите лица по стените или неща, преминаващи през стените и т.н.
Винаги трябва да сме критични към истории, разказани под хипноза,
дори на изследователи с безупречна репутация.
Почти невъзможно е да се избегне вменяването на идеи на хората
или да се елиминират дълбоко вкоренени фантазии.
Мога да дам пример от личния си опит.
Спомням си... Мисля си, че си спомням нещо,
което се е случило в база на ВВС, където работех през войната.
Изглежда съм видял изтребител, който пада и се разбива,
а пилотът излиза от него съвсем невредим.
Споменът ми е съвсем ясен, но не мога да вярвам, че това наистина се е случило.
След толкова години не мога да кажа дали това е реалност или фантазия.
Космическият център Годард на НАСА край Вашингтон
е работното място на човек с мисия.
Винсънт Дипиетро живее и диша със загадките на космоса.
Главният ми интерес и хоби е космосът. Събирам всякакви данни и снимки
и всичко, до което се докопам, свързано с планетите и особено с Марс.
Това място особено ме интересува, защото можем да се приземим там.
Колкото повече проучвам тази планета,
изглежда някога тя е била много подобна на Земята.
Дипиетро се запалил от деня, в който чул за лицето, открито на Марс.
Отидох в националния космически център Годард,
прегледах всички каталози и публикации и открих тази снимка, озаглавена "ГЛАВА".
Когато я видях, тя наистина приличаше на лице и това провокира интереса ми.
После поисках да видя и данните.
Тя наистина ми приличаше на лице.
А щом прилича на лице, може би наистина е лице.
А ако е лице, кой го е поставил там, кое го е поставило, какво го е направило?
Дали се е получило по естествен път-
може би вятърът, климатът, времето на Марс са се обединили магически
и са създали лице? Може ли да е това?
А може би някаква външна намеса го е направила или изваяла.
Аз просто трябваше да знам. Тогава започнах да търся научни данни.
Обектът без съмнение е голям- ширината му възлиза на 1.5км.
Създадохме компютърни програми, които да обработят суровите данни,
да ги преработят в картини и да ги представят в компютъра.
Ако заместим някои пиксели в центъра на очната кухина-
заместил съм някои пиксели в самия център с червено, зелено и синьо-
виждате ясно, че вътрешната част на очната кухина има кръгла форма.
Според моята интерпретация, тя много наподобява очна ябълка.
Имаме толкова много доказателства, че това не е естествено формирование-
открихме зъби в зоната на устата, линия на коса, открихме симетрия.
Всички те са твърде много, за да са обикновени съвпадения.
Ще ми се да знаех кой го е направил, но мога само да разсъждавам.
Марс, какъвто го познаваме, някога е бил доста различен.
Имал е кислород, атмосфера, вода, океани- всичко, което имаме на Земята.
Може би планетата е загивала и това е било послание към пратениците от космоса,
че там долу има някой, който се нуждае от помощ.
Лицето на Марс, без съмнение, съществува.
То е записано в компютри и на фотографски ленти.
Но какво е създало това необикновено формирование?
Пипалата на извънземни същества или могъщите марсиански пустинни бури?
На Земята има безброй примери за странностите на природата.
Любимото ми е Пойнт Бърнард Шоу-
канадски остров с формата на профила на прочутия писател.
Убеден съм, че марсианското лице е просто още една закачка на природата.
Но се надявам да греша.
Окончателен отговор може да ни даде само близък оглед с космически кораб
или когато хората стъпят на повърхността на червената планета.
Всеки 22 секунди този радиотелескоп сканира 8 млн радиоканала едновременно.
Той претърсва небесата за сигнали,
с надеждата да помогне на учените да открият интелект някъде из Вселената.
Пол Хоровиц може да е човекът, който ще го открие.
Убеден съм, че там някъде има живот, който вероятно излъчва сигнали.
Може би излъчва сигнали към нас или напосоки в Галактиката,
в очакване някоя цивилизация да достигне технологична зрялост,
за да търси сигнал, да го открие и да отговори след време.
Сигурен съм, че Земята все някога ще осъществи контакт по подобен начин.
В рамките на 10 години ние открихме явни сигнали за интелигентен живот,
но той се оказа със земен произход.
Ние получаваме много сигнали всеки ден и всяка минута
от множеството земни радиопредаватели, радари, телевизионни станции и т.н.
Главният проблем е как да отсеем тези сигнали, тези неизброими трансмисии,
и да открием един слаб сигнал,
излъчен от някоя извънземна цивилизация на стотици светлинни години от нас.
През годините на търсене само един сигнал е бил допуснат от процеса на отсяване.
Но този интригуващ призив от космоса никога не е бил повторен.
Това са архивни данни от 9 до 11 септември 1988.
Тогава е бил получен най-силен сигнал.
Използвам тези данни, сортирам ги според силата на сигнала
и, ето, виждаме сигнала, много по-силен от целия шум- един изолиран силен сигнал.
Да погледнем как изглежда. Сега ще го видим на монитора, представен графично.
Това са каналите, тук има пик в сигнала,
тук се вижда само сигналът, като шумът е напълно потиснат от силата му.
Този сигнал надви всичките ни радиотрансмисии и други подобни.
Нито един от тези сигнали не повтори поздрава си.
Ние сме първото или второто поколение на Земята,
което има технологичната възможност да участва в подобен вид общуване.
Това е било немислимо преди 100 години-
тогава не сме имали радиотелескопи, микрочестотни приемници, компютри.
Трябва да сме луди, за да не опитаме.
Как бихме могли да не осъществим този експеримент,
след като контактът с извънземна цивилизация
ще бъде първият мост над 4 млрд години на самостоятелен живот и еволюция?
Това ще бъде краят на културната изолация на Земята.
Това ще бъде най-великото откритие в историята на човечеството.
Когато мой приятел станал зам.директор в най-прочутата разузнавателна агенция в света,
в първия си работен ден той събрал учените си и казал:
"Момчета, каква е истината за докладите за летящите чинии?"
А те му дали два отговора:
1. Абсолютно сигурни сме, че космосът изобилства от интелигентен живот.
2. Нямаме и най-малкото доказателство за съществуването му.
Ако наистина дойдат посетители от космоса, би било абсолютно невъзможно
да се прикрие такова епохално събитие за повече от 24 часа.
Приемете това, което ви казвам,
освен ако не смятате, че и аз съм част от конспирацията.
www.kolibka.com http://delta.arenabg.com/